Решение № 1871 от 12.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 22/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Д. С. М., от [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000120008372-091-001/23.07.2021 г., издаден съвместно от екип ревизори А. Г. М. – началник на сектор при ТД на НАП-[населено място] (възложител на ревизията), и А. Б. Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място] (ръководител на ревизията), потвърден с Решение № 1651/25.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) в частта, с която е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Д. М.“ ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., в размер на 11 127, 5 9 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 7 3 12, 93 лв., като производството е по реда на чл.226 от АПК, вр.с чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 62/05.01.2024 г. на ВАС, постановено по адм.д.№ 6392/23 е отменено Решение № 844/11.05.2023 г., постановено по адм.д. № 1130/21 по описа на Административен съд-[област], и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателства съобразно указанията в мотивите на решението. С жалбата се излагат доводи за нищожност на РА, като наред с това се оспорва изложеното в обжалвания ревизионен акт, включително изводите, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. М. за задълженията на представляваното от него дружество.Твърди се, че не е налице недобросъвестно негово поведение и причинно-следствена връзка с укриването на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, в резултат на което не са могли да бъдат събрани задължения за данъци.В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител – адв.В. П..Иска се отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част.Претендират се разноски по представен списък(л.62). Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-[населено място] при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт М. А.-П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и заплащане на деловодни разноски по списък(л.66). Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Управител и съдружник в „Д. М.“ ООД в периода от 05.11.2010 г. до 15.12.2016 г. е бил Д. С. М..На 09.12.2016 г. в Търговския регистър е била вписана промяна по партидата на дружеството, по силата на която 50 % от дяловете на съдружника Л. С. Я. са прехвърлени на Л. А. Г..С прехвърлянето на страна на оспорващото лице на останалите 50 % от дяловете на Г., последният е станал едноличен собственик на капитала на дружеството, който е и негов представляващ до момента – „Д. М.“ ЕООД. С Ревизионен акт № Р -22000120008372-091-001/23.07.2021 г., с оспорената му част, е ангажирана отговорността на Д. С. М. по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Д. М.“ ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., в размер на 11 127, 5 9 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 7 3 12, 93 л в., в качеството му на управител на задълженото дружество. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000120008372-020-001/29.12.2020 г., изменена със ЗВР № Р-22000120008372-020-002/29.03.2021 г., касаеща срока на извършване на ревизията, връчени на данъчно задълженото лице, съответно на 05.01.2021 г. и на 30.03.2021 г., е възложено извършването на ревизия на Д. М. за установяване на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за публични задължения на „Д. М.“ ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г.(л.30-л.33, адм.д.№ 1130/21).За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-22000120008372-092-001/29.06.2021 г., връчен на 29.06.2021 г.(л.34, адм.д.№ 1130/21).В срока и на основание чл.117, ал.5 от ДОПК от задълженото лице е подадено писмено възражение срещу констатациите в РД, като същото е прието за неоснователно(л.84, адм.д.№ 1130/21). На основание чл.37, ал.3, вр.с чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК на ревизираното лице (РЛ) е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице(ИПДПОЗЛ), с което от същото са изискани документи и доказателства, във връзка с осъществяваната от „Д. М.“ ЕООД през периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. дейност(л.97, адм.д.№ 1130/21). От ревизираното лице са представени писмени обяснения(л.107, адм.д.№ 1130/21), според които за ревизирания период, като управител на „Д. М.“ ЕООД и като лице, притежаващо висше образование по „Счетоводство и контрол“, лично е организирал, участвал, контролирал и изготвял документи, фактури и платежни нареждания, свързани със закупуване на отпадъци от черни и цветни метали.Посочено е, че счетоводното обслужване на дружеството се е осъществявало от „Т. И. Г.“ЕООД, с управител Е. П., като всички изготвени документи и декларации са проверявани и сверявани лично от оспорващото лице.Представени са Доклад за извършена проверка на „Д. М.“ ЕООД от страна на РИОСВ-[област], отчет за приходите и разходите на дружеството, счетоводен баланс, отчет за собствения капитал, справка за нетекущи активи, всички отнасящи се за 2014 г. На основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Д. М.“ ЕООД, приключила с Протокол № П-2200021019599-141-001/18.06.2021 г., според който на дружеството е изготвено ИПДПОЗЛ № П-2200021019599-040-001/01.02.2021 г., чрез прилагане към данъчното досие на дружеството.Изискани са хронологични и аналитични счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга с кореспондиращи сметки, всички за 2014 г., актуална информация за вземанията и задълженията на дружеството към трети лица, извлечения от банковите сметки на дружеството за 2014 г., информация за лицата, подписали справките-декларации по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 г. и др.В отговор на искането, оспорващото лице е представило единствено декларация-съгласие за разкриване на банкова тайна, подписана от Л. А. Г.. В хода на ревизионното производство са приобщени РА № Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г., ведно с РД № Р-22000116000453-092-001/09.08.2016 г.Установява се, че на „Д. М.“ ООД е била извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.05.2013 г. до 31.05.2015 г., приключила с издаване на РА № Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г., с който на дружеството са определени задължения за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в общ размер на 55 678, 8 3 лв., и за лихви в размер на 12 057, 77 лв., от които за 2014 г. – главница 35 346, 69 лв. и лихва – 6 728, 50 лв.РА не е оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила, което е и безспорно между страните по спора(л.238-л.244, адм.д.№ 1130/21). Със справка с изх.№ С200001-134-0005113 от 01.12.2020 г. е проучено имущественото състояние на „Д. М.“ ЕООД и е извършена категоризация на дълга.Установено е, че задълженията на дружеството по РА № Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г. възлизат на 67 736, 60 лв., че са необезпечени и несъбираеми(л.799, т.III, адм.д.№ 1130/21). Анализирани са фактите, установени при извършената ревизия на дружеството.Прието е, че Д. М., в качеството му на управител и съдружник(до 15.12.2016 г.) на „Д. М.“ ЕООД в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. – моментът на възникване на публичните задълженията на дружеството, е бил отговорен за подаването на декларации по чл.53 от ЗДДФЛ и справки по чл.73 от ЗДДФЛ, но не е подал съответните декларации и не е внасял дължимите суми.Прието е, че с неподаването на съответната декларация по ЗДДФЛ, М., в качеството си на управител, умишлено е намалявал задълженията на търговското дружество, което според органите по приходите представлявало системно, методично и съзнателно укриване на данъци и е укрил факти и обстоятелства, които по силата на чл.56 от ЗДДФЛ е бил длъжен да обяви пред органа по приходите с цел избягване на данъчни задължения.Прието е още, че Д. М. същевременно е оперирал с банковите сметки на „Д. М.“ ЕООД през процесните периоди, теглил е пари в брой и съответно е намалявал паричните средства на дружеството, с които то би могло да погаси задълженията си към бюджета.Прието е, че М. се е облагодетелствал с изтеглените от сметките на дружеството суми, тъй като липсвали данни с тях, не са плащани задължения, нито са завеждани в счетоводството на дружеството като налични по сметка „каса“ и съответно не са били в патримониума на дружеството.Изведен е извод за наличието на причинноследствена връзка между недобросъвестните действия на оспорващото лице, като управител на дружеството, и последицата от тях – невъзможност да се съберат дължимите данъци.Тези констатации и изводи залегнали в РА в оспорената му част, с който на Д. М., в качеството му на управител на „Д. М.“ ЕООД към момента на възникване на публичните задължения на дружеството, на основание чл.19, ал.1 от ДОПК е ангажирана отговорността му за задълженията на „Д. М.“ ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., в размер на 11 127, 5 9 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 7 3 12, 93 лв. (л.40-л.46, адм.д.№ 1130/21). Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 11.08.2021 г., видно от разписка за електронно връчване(л.46, адм.д.№ 1130/21).Същият е обжалван по реда на чл.152 и сл.от ДОПК с жалба, регистрирана с вх. № 94-Д-446/24.08.2021 г. по регистъра на ТД на НАП(л.48, адм.д.№ 1130/21). Директорът на дирекция ОДОП-[населено място] при ЦУ на НАП се е произнесъл по жалбата с Решение № 1651/25.10.2021 г., с което на основание чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК, е потвърдил Ревизионен акт № Р-22000120008372-091-001/23.07.2021 г. в оспорената му част.Решението на директора на дирекция ОДОП-[населено място] при ЦУ на НАП е връчено по електронен път на жалбоподателя на 27.10.2021 г.(л.27, адм.д.№ 1130/21), а жалбата е подадена на 10.11.2021 г., поради което съдът приема, че е в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. В хода на първоначалното съдебно производство е назначена ССчЕ, от заключението по която се установява, че дължимата главница за окончателен данък по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за доходи, изплатени в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., възлиза на 11 127.59 лв., а дължимата лихва за забава към 23.07.2021 г. е в размер на 7 312.93 лв. и са дължими от 2015 г., като главницата е със срок на внасяне 31.01.2015 г. и съответно лихвата се дължи от 01.02.2015 г. (л.894-л.903, л.909-л.910 адм.д.№ 1130/21).В заключението си експертът сочи, че счетоводството на „Д. М.“ ЕООД е организирано и водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите национални счетоводни стандарти. В хода на настоящото производство по искане на оспорващата страна бе допусната допълнителна ССчЕ, чиято задача съдът намира за неотносима към спорния предмет.От приобщените като доказателства РА № Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г. и РД № Р-22000116000453-092-001/09.08.2016 г., се установява, че на „Д. М.“ ООД е била извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., приключила с издаване на влязъл в сила РА № Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г., с който на дружеството са били определени задължения за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ в общ размер на 55 678, 8 3 лв., и за лихви в размер на 12 057, 77 лв., като при определяне размера на задължението са взети предвид сумите по фактури, издадени от „А. М. П.“ ЕООД, “Б. К. •“ ЕООД и „С. •“ ЕООД, от които за 2014 г. – главница 35 346, 69 лв. и лихва – 6 728, 50 лв.(л.238-л.244, адм.д.№ 1130/21).С влизането му в сила, а този факт е безспорен между страните, РА се ползва с доказателствена сила относно обстоятелствата, формиращи посочените в него задължения.Ето защо е недопустим контрол на този РА в настоящото производство, каквото по същество се домогва да направи оспорващата страна с поставените към вещото лице въпроси с № 2 и № 3 от допълнителната задача на допусната в настоящото производство допълнителна ССчЕ.На тези въпроси е бил даден отговор в РА Р-22000116000453-091-002/30.08.2016 г.и тяхното пререшаване е недопустимо.Въпрос № 4 от задачата на допълнителната ССчЕ е правен и излиза извън компетентността на вещото лице, а отговор на въпрос № 1 за редовността на счетоводството на „Д. М.“ ЕООД е даден в неоспореното заключение на вещото лице по основната ССчЕ, допусната при първоначалното разглеждане на делото.Съдът не обсъжда и представеното от оспорващата страна заключение на вещо лице по допусната във воденото срещу жалбоподателя досъдебно производство съдебно-икономическа експертиза, намирайки я също за неотносима към настоящия спор. Изложената фактическа обстановка, съдът установи въз основа на ревизионната преписка и заключението на вещото лице по назначената в производството по адм.д.№ 1130/21 съдебно-счетоводна експертиза.Съдът кредитира заключението като пълно, компетентно, обосновано и като неоспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима.Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност и след проведено обжалване на РА по административен ред. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.160, ал.1 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Осъществявайки контрол в посочения обхват, настоящият състав приема, че оспореният ревизионен акт, както и издадените ЗВР, са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, чиято компетентност е установена от приложените по делото заповеди и задължителните указания на ВАС, дадени по този въпрос с Решение № 62/05.01.2024 г. по адм.д.№ 6392/23. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал., 1 и ал.2, т.1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповед за възлагане на ревизия, която се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция.С посочването на органа в издадената от директора заповед същия придобива персонална компетентност да издава ЗВР.В настоящият случай със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], А. М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, е определена да изпълнява функциите по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК.(л.28, адм.д.№ 1130/21). По силата на чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК, със ЗВР се определят ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията, като настоящата ревизия е възложена от А.М. със ЗВР № Р-22000120008372-020-001 от 29.12.2020 г., с която А. Г. – главен инспектор по приходите, е определена за ръководител на ревизията.(л.70, адм.д.№ 1133/21). Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР.В процесния случай това са А. М. - Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, надлежно овластена с правомощие по възлагане на ревизии по силата Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – [област], и ръководителят на ревизията А. Г. – главен инспектор по приходите, определена със ЗВР № Р-22000120008372-020-001 от 29.12.2020 г.Изводът, който се налага, е, че РА, противно на твърдяното в жалбата, е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт отговаря на изискването за форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120, ал.1, т.1 - т.8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите за ревизирания данъчен период.Фактическите констатации и правни изводи в РА са допълнени и конкретизирани чрез тези, съдържащи се в приложения към него ревизионен доклад. При издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да се отразят на неговата законосъобразност.Съгласно чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл.112, ал.1 от ДОПК), като чл.114, ал.1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията – датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им.При извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл.114, ал.1 от ДОПК срок.Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 от ДОПК, РД се съставя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, като той се връчва в тридневен срок от съставянето му.В разглеждания случая се установява, че ревизията е със срок за извършване до 04.06.2021 г. (л.32, адм.д.№ 1130/21), като РД е издаден на 29.06.2021 г. (л.34, адм.д.№ 1130/21).Без съмнение органите по приходите, като съставили РД след срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, са допуснали процесуално нарушение.Последното обаче е несъществено.От една страна срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е инструктивен и неспазването му не влече след себе си незаконосъобразност на РД.От друга – РД, макар и издаден след срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е своевременно връчен още в деня на издаването му – 29.06.2021 г.(л.39-гърба), което е дало възможност на ревизираното лице и последното е упражнило правата си по чл.117, ал.5 от ДОПК, като е депозирал възражение срещу констатациите в РД (л.84, адм.д.№ 1130/21).Следователно, с неспазването на срока за издаване на РД, правата на РЛ в производството пред административния орган не са засегнати по никакъв начин.По тези съображения и този довод на оспорващото лице за незаконосъобразност на РА, поради неспазен срок за съставяне на РД, се явява лишен от основание и е необоснован. При издаване на ревизионния акт е спазен материалният закон. Ангажирането на отговорността по чл.19 от ДОПК не представлява типична хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК.За разлика от установителните производства по глава ХV ДОПК, в които органите по приходите изискват задължените лица да установят изгодни за себе си факти и обстоятелства, в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл.19 от ДОПК за съответното физическо лице, всички факти и обстоятелства от предвидените в нея фактически състави следва да се установят по несъмнен начин още в хода на ревизията – чл.170, ал.1 от АПК, вр. с § 2 от ДОПК. Реализирането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. лицето да има качеството на член на орган на управление на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски.При доказан фактически състав, включващ всички елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. В настоящия случай, първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК не е спорен по делото – за данъчните периоди, за които е вменена отговорността по чл.19 от ДОПК, жалбоподателят(15.12.2016 г.) е бил управител на „Д. М.“ ЕООД в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г.По отношение наличието на втория елемент – укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, съдът намира неправилни изводите в обжалвания ревизионен акт. Относно третия елемент доказателствата по делото също са безспорни и в насока на това, че е налице невъзможност за събиране на публичните вземания, както и че е невъзможно обезпечаване на вземането, поради липса на имущество.Видно от представената справка с изх.№ С 200001-134-0005113 от 01.12.2020 г. за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице, дружеството няма имущество, включително авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения, а дългът на дружеството е категоризиран като необезпечен и несъбираем(л.799, т.III, адм.д.№ 1130/21). Спорни в случая са вторият и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК. По отношение наличието на втория елемент – укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, съдът намира правилни изводите в обжалвания ревизионен акт. Задълженията на „Д. М.“ ЕООД в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г.са установени с влязъл в сила РА.С последния е прието, че дружеството е закупувало черни и цветни метали от физически лица.В този случай, съобразно разпоредбата на чл.38, ал.10 и чл.55, ал.1 от ЗДДС, задължението за удържане и внасяне на данъка е на дружеството-платец на дохода – на „Д. М.“ ЕООД.И доколкото Д. М. е бил управител в процесния период на дружеството, той се явява и субект на укриването на данъка по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ. Установява се, че Д. М., именно като управител на „Д. М.“ ЕООД в посочения период, е бил отговорен за подаването на декларации по чл.55 от ЗДДФЛ, но не е подавал съответните декларации и не е внасял дължимите суми.Наличието на задължение в платеца на дохода по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ, е именно фактът по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, който с недобросъвестното си поведение оспорващият е укрил с неподаването на декларации, които по силата на закона е бил длъжен да направи.Индиция за недобросъвестното поведение на М., както правилно и обосновано административният орган приема, са и действията по прехвърляне на дружествените дялове веднага след установяване на публичните задължения с влязъл в сила РА.Към тези обстоятелства, като се прибавят и обстоятелствата, че жалбоподателят през това време е оперирал с банковите сметки на дружеството, без да обслужва задълженията му, и че след прехвърляне на дружествените дялове от „Д. М.“ ЕООД са подавани нулеви справки-декларации по ЗДДС, преценено и през данните, съдържащи се в ГФО и ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО, противно на твърдяното в писмените бележки на оспорващия, че дружеството е било в много добро финансово състояние, сочат, че дружеството на практика не е осъществявало дейност.Изложеното недвусмислено насочва към системно извършени, целенасочени и добре обмислени действия на жалбоподателя към укриване на данъчно задължение.Ето защо, несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства и поведението на управителя на дружеството М., следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на чл.19, ал.1, от ДОПК.Няма как иначе да се тълкува наличието на 443 000 лв. в банковите сметки на дружеството към м.12.2015 г. и още 194 000 лв.от предходни години и в същото време управителят М. да не предприема действия по погасяване на публично установените с влезлия в сила РА задължения. Управителят представлява дружеството и в това си качество подписва първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно с процесните задължения, а неподаването на декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ е било направено със знание, още повече че, както самият жалбоподател сочи, е със квалификацията на счетоводител.С оглед установеното при ревизията на „Д. М.“ ЕООД в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., съдът намира, че М. е бил наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и е искал или допускал тяхното настъпване, поради което следва да се приеме, че укриването е умишлено.Обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено срещу управляващото и представляващо дружеството лице за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр.с ал.1, т.1 от НК, е ирелевантно.В този смисъл възражението относно незнанието на М., че укрива факти и обстоятелства по чл.19, ал.1 от ДОПК, е неоснователно. Твърденията, че „Д. М.“ ЕООД не са купували черни и цветни метали от физически лица се опровергават от констатациите на влезлия в сила РА.Установените обективни данни, включително за последващите разпоредителни сделки след влизане на РА в сила срещу дружеството, недвусмислено сочат за намерение за осуетяване събирането на дължимия данък.Извършването на разпоредителни действия с притежаваните от М. дружествени дялове непосредствено след влизане на РА срещу „Д. М.“ ЕООД, обективно препятстват събиране на дължимия данък.Всичко описано по-горе води до извод за наличие на изискуемата от закона причинна връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци, с което предпоставките за отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК са изпълнени. Установява се от неоспореното заключение на вещото лице, че дължимата главница за окончателен данък по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за доходи, изплатени в периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., възлиза на 11 127.59 лв., а дължимата лихва за забава към 23.07.2021 г. е в размер на 7 312.93 лв. и са дължими от 2015 г., като главницата е със срок на внасяне 31.01.2015 г. и съответно лихвата се дължи от 01.02.2015 г. (л.894-л.903, л.909-л.910 адм.д.№ 1130/21). По изложените съображения, жалбата против ревизионния акт в, частта му с която на Д. М. е ангажирана отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител за задължения на „Д. М.“ ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., в размер на 11 127, 5 9 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 7 3 12, 93 лв., следва да се отхвърли. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски.С оглед изхода на делото, оспорващият следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, но при съобразяване на решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.С последното по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл.101, §1 ДФЕС, във вр.с чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.Следователно същите подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед характера и обема на осъществената правна помощ и при съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., като се има предвид, че делото не се характеризира с особена фактическата и правна сложност, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултски възнаграждения в размер на 300 лв., пред настоящата инстанция и 300 лв. в производството по адм.д.№ 6392/23 по описа на ВАС, дължими съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.160, ал.1, вр.с чл.161, ал.1, изр.2-ро от ДОПК, Административен съд – [област]