Решение № 20771 от 22.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5384/2024 г.
Административен съд - София-град22.10.2024 г.докладчик Камелия Серафимова
Диспозитив
ОТМЕНЯ РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-22221723004356-091-001/22.01.2024 година, потвърден с Решение № 456/05.04.2024 година на Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП- [населено място], с който са установени задължения на „ Бългериан Енерджи Къмпани“ ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди месец 06 и месец 07.2023 година в размер на 2205, 42 лева- главница и лихва в размер на 141, 35 лева/ общ размер на задължението по РА е 2346, 77 лева/. ОСЪЖДА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП ПРИ ЦУ НА НАП- ГР. С. ДА ЗАПЛАТИ НА „ БЪЛГЕРИАН ЕНЕРДЖИ КЪМПАНИ“ ЕООД ГР. С. СУМАТА ОТ 4010 ЛЕВА- РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО, КАТО СЪЩАТА СЛЕДВА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА ОТ БЮДЖЕТА НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП. На основание чл.138 АПК, препис от решението да се изпрати на страните. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на 160, ал.6 ДОПК, вр. с чл.211, ал.1 АПК. СЪДИЯ:
Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, Заповеди за изменение, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3 от Закон за електронния документ и електронни удостоверителни услуги/ заглавието е изменено- преди Закон за електронния документ и електронния подпис/ (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. В редакцията, действаща към момента на издаване на ЗВР, РД и РА, съгласно ЗЕДЕП, чл.3, ДВ. бр. 34 от 6 Април 2001година- Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕП автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл.13 от ЗЕДЕП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16.) Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.
От така представените заверени преписи на хартиен носител, се установява, че актът, издаден като електронен документ е подписан с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията – от Г. И. М. -Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП- С. и на ръководителя на ревизията- А. А. Н. при ТД на НАП–С. са притежавали квалифициран електронен подпис.За да е валидно подписан съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, ревизионният акт следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, така че по силата на законовата фикция в чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ електронните подписи да имат значението на саморъчни подписи. В конкретния случай, от доказателствата по делото е безспорно установено, че не само РА, но и ЗВР и РД са създадени като електронни документи и са подписани от лица, които притежават квалифициран електронен подпис. Установено е още, че и лицето М. И. Х. също е притежавало квалифициран електронен подпис.
- фактура № [ЕГН]/14.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9287, 14 лева, /4748, 44евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 65 броя плот за маса и 260 броя метални крака за маси, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 10.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 2028 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № 125.
-фактура № [ЕГН]/18.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9076, 76 лева /4640, 87евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, предмет на доставката – 1 брой мултиплей P. HD7 x 10 и 680 броя метални крака за столове, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 11.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 1624 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/18.07.2023 година.
- фактура № [ЕГН]/19.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 8683, 09 лева /4439, 59евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 700 броя. метални крака за маси, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 12.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 1653 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/19.07.2023 година.
Установено е, че за всички фактури е приложен един транспортен документ – ЧМР от 19.07.2023 година, в който са вписани превозваните количества стоки – 17 палета с брутно тегло 15800 кг., изпращач „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД, получател Bartel and Mediatory L., с подписи и печати, като отново превозвач на стоката е „ Алекри Транс“ ЕООД с превозно средство с рег. № P.-влекач и P. – ремарке, като в CMR от 19.07.2023 година адрес и място на натоварване на стоката – България, Р., [улица], разтоварен пункт е M. 3532/32, 94660 Nana, Slovenska repullika, положена е дата, печат на словашкото дружество и подпис.
За извършения транспорт от България до С. с автомобил Р., Р., дата 20.06.2023 година от „Алекри Транс“ ЕООД е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2023 година с ДО 2300 лева и ДДС 460 лева, за получените плащания от клиент Bartel and Mediatory L., с VIN SK4120307983, „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е представил документи за получено касово плащане по фактурите, издадено от ЕКАФП за периода от 01.07.2023 година до 31.07.2023 година, по реда на чл.119 от ЗДДС.
Прехвърлянето на собствеността на стоките е извършвано в деня на фактурирането, в обект на клиента в [населено място], [улица], като стоките се предават от Б. З. на Н. Н., а прехвърлянето се удостоверява с фактура и приемо-предавателен протокол от същата дата, като транспортът на мебелите е за сметка на „Боррдо Мебели" ЕООД до склад на купувача и стоките се транспортирани с товарен автомобил М. 316CDI червен цвят, товароносимост 3500, собственост на дружеството, рег. [рег.номер на МПС], а до продажбата стоките се съхраняват в склад към производственото хале и в Мострена зала на същия адрес и тъй като базата е собственост на Стебор ООД, с който „Боррдо Мебели" ЕООД има договор за послужване е приложена Инвентарна книга на дълготрайните им активи, като плащането по фактурите е осъществено по банков път и в брой, съгласно дневници на сметка 501“Каса в лева“ и 503“Разплащателна сметка в лева, а по данни от ИМ на НАП издадените фактури за продажба на мебели са отразени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби подадени от „Боррдо Мебели " ЕООД за съответните периоди с получател „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД.
От доказателствата по делото е установено, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика/ жалбоподател, / който е ползвал услугите на превозвача " „Алеки Транс“ ЕООД който е използвал една транспортна фирма/, което пък сочи, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. "б" ППЗДДС доказано е, че стоките са превозени до територията на друга държава членка на ЕС- С. на посочените във фактурите дати. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - Решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Република България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства.
Наред с това, в хода на ревизионното производство след като са имали съмнение относно начина на плащане по фактурите по ВОД/ платени в брой на доставчика- жалбоподател в настоящото производство и твърдението, че стоките не са напуснали територията на страната, тъй като от представената Справка от Агенция „Митници“ е видно, че на посочените две дати превозвачът „ Алеки Транс“ ЕООД е декларирал стъкло, а не мебели, то е следвало по линия на международното сътрудничество да съберат доказателства от Словашките данъчни власти дали стоките- мебели са получени от С. дружество, но такава информация не е събрана. На второ място, митническите служители не са извършили контрол на стоките в превозните средства преди преминаване на ГКПП Д. мост, при който да е установено, че стоките по ЧМР и фактурите не се намират в тях или се превозват различни стоки от декларираното от страна на превозвача, при което твърденията на органите по приходите за липса на ВОД са неподкрепени с доказателства След като доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор и Представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга държава-членка и достигането до получателя на стоките. Налице са достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата, през границата между Република България и Румъния на датите на издаване на товарителниците, то незаконосъобразно органите по приходите са приели, че не е налице ВОД/ в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 5725 ОТ 31.05.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 11136/2022 Г., І ОТД. НА ВАС.
Обстоятелството, че жалбоподателят е посочил, че плащането по фактурите е извършено в брой не може да бъде основание за непризнаване на ВОД, защото плащането, респективно не плащането на доставката не е елемент от състава, за да възникне ВОД.
От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh I., т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre H., C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Т., т. 24).
Представените ЧМР са с положени печати на посочения клиент от С. и подписи в клетка 24. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава, а съобразно чл. 50 договорът за превоз се установява товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. По силата на чл. 61 от Закона за автомобилните превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Идентични са и разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази Конвенция, а съгласно чл. 5 от Конвенцията товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Освен това в чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В качеството й на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача, същата като такъв документ не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните право- отношения, който придружава товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката. /CMR/ представлява по своята същност частен свидетелстващ документ и като такъв следва да отговаря на изискванията за действителност на частните документи и следователно при формирането на извод относно транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната на територията на друга държава - членка, спецификата на товарителницата в качеството й на частен свидетелстващ документ налага доказателствената й сила да се преценява по вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства. Вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е налице, когато едно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на България извърши доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга Държава- членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга Държава-членка на ЕС.
От доказателствата по делото е установено, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика/ жалбоподател, / който е ползвал услугите на превозвача „ Алеки Транс“ЕООД, като превозвачът в хода на ревизионното производство е представил писмени доказателства, удостоверяващи възможността да извърши транспорта, както и доказателства, че на въпросните две дати през месец юни и месец юли 2023 година стоките са превозени до територията на друга Държава- членка на ЕС- С. и на посочените във фактурите дати е извършен превозът.
След като доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор и представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга Държава-членка и достигането до получателя на стоките. Налице са достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата, през границата между Република България и Румъния на датите на издаване на товарителниците, при което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че не е налице ВОД/ в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 5725 ОТ 31.05.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 11136/2022 Г., І ОТ Д. НА ВАС. Доказано е, че плащането на фактурите е отразено в счетоводството на жалбоподателя със съответно взети стопански операции, но дори да не бе осчетоводено и самото плащане да не бе извършено, то плащането, респективно неплащането на доставката не е елемент от състава, за да възникне ВОД.
От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в Решенията на СЕС се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически Държавата- членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh I., т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre H., C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Т., т. 24).
Фактура № 1976/31.07.2023 година с данъчна. основа 2200 лева и ДДС 440 лева с предмет на доставка извършен транспорт България – С. с автомобил Р. /Р., ЧМР от 19.07.2023 г., заявка, като при уговаряне на транспорта, клиентът „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е подал заявка към „Алекри Транс" ЕООД с уговаряне на дата, на която стоките трябва да се натоварят от склад на клиента, след което в уговорения ден представител па задълженото лице взима подготвената стока и я кара в собствен логистичен център, от където тя след групиране на товарите потегля към крайното си направление, а стоките са натоварени на 19.07.2023 година на адрес: [населено място], [улица] присъствието на представляващ на „Бългериан Енержи Къмапани" ООД /изпращач на стоките/ и същите са разтоварени на 22.07.2023 година на адрес: С., 943 60 Nana, M. 3532/32, в присъствието на представляващ на фирмата получател на стоките, транспортната услуга е извършвана с МПС - собственост на „Алекри Транс" ЕООД и наето полуремарке, съгласно сключен договор, а извършената транспортна услуга от „Алекри Транс" ЕООД по фактура №[ЕГН] от 31.07.2023 година е осъществена с автомобил с регистрационен номер Р. и ремарке Р., управлявани от лицето К. Х., назначен на Трудов договор като Шофьор товарен автомобил (международен транспорт) /приложена е справка на действащите трудови договори през периода на доставката, заповед за командировка на шофьора, трудов договор, шофьорска книжка, ведомост за заплати за периода, командировъчен отчет, като превозваната стока е мебели, датата на напускане на територията на България във връзка с транспорта е на 20.07.2023 година през Граничен контролно- пропусквателен пункт „Д. мост" Р. (приложена платена такса мост за излизането и влизането в страната), като за предоставената услуга по цитираната фактура има получено плащане в брой. Извършеният транспорт е бил групаж, като другият товародател е „Гопет Транс" ЕООД, и от същия е получена Заявка за транспорт, оформено с ЧМР за извършения транспорт, както и е издадена фактура с № 1973/31.07.2023 година.
Единственият мотив за отказ за признаване право на данъчен кредит по тези две фактури от този доставчик, е че няма доказателства доставчикът да е извършил превоза, защото на посочените две дати на напускане на територията на РБ превозвачът е декларирал пред митническите органи превоз на стъкло, но отново от митническите органи не са извършили проверка, за да установяват какво точно превозва превозвачът, за да се приеме, че превозвачът не превозва мебели, при което необоснован е изводът на органите по приходите, че не са налице реално осъществени доставки. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга според чл. 86 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, / респективно е прехвърлена собствеността на стоката- чл.25, ал.1 от ЗДДС.
Фактурата като първичен счетоводен документ отразява възникнало преди нейното издаване данъчен събитие. Последното представлява факт от обективната действителност, с настъпването на който правната норма свързва пораждането на определени правни последици/.
Освен фактурите, доставчикът е представили и други документи удостоверяващи реалното предоставяне на услугите на жалбоподателя, а последният е използвал доставените стоки за да осъществи ВОД. И при новия и при отменения ЗДДС въпросът за реалността на доставката е от първостепенно значение за да възникне правото на данъчен кредит за получателя по доставката да ползва право на данъчен кредит. Такава е практиката на С.- не се споделя тезата, че само издаването на фактура е достатъчно, за да се признае правото на данъчен кредит. Наред с това, предмет на доставките е услуга- провоза на товари. Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която стоката е предадена на получателя. За да възникне правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 и сл. от ЗДДС, то следва да бъдат изпълнени визираните в нормата на члр.68 и 69 от ЗДДС предпоставки и най-вече да е доказано наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По силата на чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В тази насока юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС от друга страна възниква правото на данъчен кредит за получателя по доставката и възникването на данъчно събитие. Последното според легалната дефиниция на чл.25, ал.1 от ЗДДС представлява доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът по чл.16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена/ чл.25, ал.2 от ЗДДС. В чл.25, ал.6 от ЗДДС е посочено, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли, като при липса на данъчно събитие за данъчно задълженото лице не възниква нито задължение за начисляване на данъка, нито право на приспадане на данъчен кредит, а при липса на доставка между доставчика и жалбоподателя, то липсва и основание за включване на данъка в СД.
Р Е Ш И:
Мотиви
№ 20771
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Серафимова Настоящото административно производство е по реда на чл.156 и сл. ДОПК. Образувано е по жалба на „ БЪЛГЕРИАН ЕНЕРДЖИ КЪМПАНИ“ ООД ГР. С. срещу Ревизионен акт № Р-22221723004356-091-001/22.01.2024 година, потвърден с Решение № 456/05.04.2024 година на Директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП- [населено място], с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец 06 и месец 07.2023 година в размер на 25 446, 47 лева главница и лихви в размер на…. Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Твърди се, че същият е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и най-вече не са анализирани представените доказателства, както и неправилен е изводът на органите по приходите, че не е налице ВОД и транспортът не е осъществен, като по делото се съдържат достатъчно писмени доказателства, които обуславят осъществяване на ВОД. Наред с това се сочи, че от всички доказателства е безспорно установено, че жалбоподателят е получател по реални доставки и неправилно са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди. Иска се отмяна на Ревизионния акт. В съдебно заседание, жалбоподателят-„Бългериан Енерджи Груп“ ООД редовно уведомен при условията на чл.138, ал.2 АПК се представлява от адвокат Б., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на заявените основания и моли да бъде уважена. Заявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно осигурителна практика” при ЦУ на НАП-гр. С., редовно уведомен при условията на чл.138, ал.2 АПК се представлява от юрисконсулт К. редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения относно неоснователността на жалбата развива и в представените по делото писмени бележки. СГП редовно уведомена при условията на чл.138, ал.2 АПК не изпраща представител. Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното: Със Заповед № 56, 12/30.10.2012 година на Директор ТД на НАП С. Г. И. М. е преназначен на длъжността- Началник сектор“ Ревизии“ при ТД на НАП- С. с И.- Б., считано от 01.11.2012 година. Със Заповед № 3249/09.11.2018 година на Директор ТД на НАП- С. А. А. Н. е преназначена на длъжността- Главен инспектор по приходите в ТД на НАП- С. с И. Б. считано от 01.11.2018 година. Със Заповед № 3267.12/11.12.2023 година на Директор ТД на НАП- С. М. И. Х. е преназначена на длъжността- Главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. с И.- Б. считано от 12.12.2023 година. Със Заповед № РД-01-849/31.10.2022 година Директор ТД на НАП-гр. С. наредил функциите на компетентен орган по чл.112 от ДОПК считано от 28.10.2022 година да се изпълняват от поименно изброени служители, измежду които и Г. И. М. на длъжност – Началник сектор при ТД на НАП- С. и определил техните заместници. Със Заповед за възлагане на ревизия от 24.07.2023 година Г. И. М. на длъжност- Началник сектор „ Ревизии“ възложил да бъде извършена ревизия на „ „Бългериан Енерджи Къмпани“ ООД определил състава на ревизиращия екип- А. А. Н. – Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М. И. Х. на длъжност- Главен инспектор по приходите, обхвата на ревизията по видове задължения и по периоди – ДДС за периода 01.06.2023 година -30.06.2023 година, срока, в който следва да завърши ревизията – до три меса, считано от датата на връчване на ЗВР. Последната е връчена на електронния адрес на жалбоподателя на 03.08.2023 година. Със Заповед за изменение на ЗВР от 12.09.2023 година органът, възложил ревизията- Г. И. М. на длъжност-Началник сектор „Ревизии“ разширил обхвата на ревизията, като включил и ДДС за периода-01.07.2023 година -31.07.2023 година и определил срок за завършване на ревизията до 03.11.2023 година. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена на електронния адрес на жалбоподателя на дата 11.10.2023 година. Със Заповед за изменение на ЗВР от 02.11.2023 година органът, възложил ревизията Г. И. М. определил нов срок за завършване на ревизията до 01.12.2023 година, като Заповедта е връчена на електронния адрес на жалбоподателя на 14.11.2023 година. Със Заповед от 01.12.2023 година органът, възложил ревизията Г. И. М.- Началник сектор „ Ревизии“ определил нов срок за завършване на ревизията на жалбоподателя до 02.01.2024 година. Заповедта за изменение е връчена на електронния адрес на жалбоподателя на дата 14.12.2023 година. На 28.12.2023 година органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип- А. А. Н. на длъжност- Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М. И. Х. на длъжност- Главен инспектор по приходите съставили РД № Р-22221723004356-092-00, с който предложили да бъдат установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. РД е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на 02.01.2024 година. На 22.01.2024 година Г. И. М. на длъжност- Началник сектор „ Ревизии“ и А. А. Н. на длъжност- Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията издали обжалвания Ревизионен акт № Р-22221723004356-091-001, с който установили задълженията на ревизирания данъчен субект по видове задължения и по периоди, подробно посочени в него. РА е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на 26.01.2024 година. На 29.01.2024 година дружеството жалбоподател депозирало жалба до Директор на Дирекция ОДОП срещу издадения РА, а с Решение № 456/05.04.2024 година Директор на Дирекция ОДОП потвърдил обжалвания Ревизионен акт. Решението е връчено на електронния адрес на жалбоподателя на дата 15.04.2024 година. На 25.04.2024 година дружеството жалбоподател депозирала жалба срещу издадения Ревизионен акт. По делото са приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Назначена е, изслушана и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице е дало отговор на въпросите му поставени му като задача, а разпитан в съдебно заседание експертът заявява, че поддържа заключението си. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.156, ал.4 от ДОПК от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните: При проверката законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши преценка дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално правните разпоредби при издаването му-това са така наречените условия за редовно действие на ревизионния акт, залегнали в разпоредбата на чл.160, ал.2 ДОПК. Обжалваният Ревизионен акт №Р-22221723004356-091-001/22.01.2024 година е издаден от компетентни органи- това е Г. И. М. на длъжност Началник сектор“ Ревизии“- орган, възложил ревизията и А. А. Н. на длъжност- главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че лицето Г. И. М. е заемал длъжността- Началник сектор“ Ревизии“ към датата на издаване на ЗВР и към датата на издаване на Ревизионния акт и е определен за орган, който може да възлага ревизии по реда на чл.112 от ДОПК въз основа на изрична Заповед на Директор ТД на НАП- С. от 31.10.2022 година. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че лицето А. А. З. е заемала длъжността-Главен инспектор по приходите, а и по делото се съдържат доказателства в тази насока, както и доказателства, че лицето М. И. Х. е заемала длъжността- Главен инспектор по приходите и то към датите на издаване на ЗВР и РД. Настоящият съдебен състав намира, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, посочени в нормата на чл.119, ал.1 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 година- органът-възложил ревизията и органът по приходите, определен за ръководител на ревизията. Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, Заповеди за изменение, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 3 от Закон за електронния документ и електронни удостоверителни услуги/ заглавието е изменено- преди Закон за електронния документ и електронния подпис/ (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".(2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. В редакцията, действаща към момента на издаване на ЗВР, РД и РА, съгласно ЗЕДЕП, чл.3, ДВ. бр. 34 от 6 Април 2001година- Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕП автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл.13 от ЗЕДЕП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16.) Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си. В конкретния случай, ЗВР, РД, както и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, по отношение на които с оглед фикцията, установена в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.Квалифициран електронен подпис, съгласно ал. 3 и ал. 4 е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, следователно е необходимо да е спазено изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1, според което той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Автентичността на всеки един документ /частен свидетелстващ и официален свидетелстващ или диспозитивен/ може да бъде оспорена по реда на чл. 193 ГПК и в този случай съдът е длъжен да провери дали този документ действително материализира изявление, направено от лицето /органа/, сочен като негов автор или не.По делото са представени Удостоверения, издадени от доставчика на удостоверителни услуги, със съдържанието по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕП, обосновава извод за това, че ЗВР, РД и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите и са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в ал. 4 на чл. 13 ЗЕДЕП е въведена фикция за саморъчен подпис. От така представените заверени преписи на хартиен носител, се установява, че актът, издаден като електронен документ е подписан с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията – от Г. И. М. -Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП- С. и на ръководителя на ревизията- А. А. Н. при ТД на НАП–С. са притежавали квалифициран електронен подпис.За да е валидно подписан съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК в случаите, когато е издаден като електронен документ, ревизионният акт следва да е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, така че по силата на законовата фикция в чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ електронните подписи да имат значението на саморъчни подписи. В конкретния случай, от доказателствата по делото е безспорно установено, че не само РА, но и ЗВР и РД са създадени като електронни документи и са подписани от лица, които притежават квалифициран електронен подпис. Установено е още, че и лицето М. И. Х. също е притежавало квалифициран електронен подпис. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл.120, ал.1 ДОПК задължителни реквизити-името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органите по приходите, които са го издали. Към ревизионния акт е приложен ревизионен доклад, който е вътрешно служебен акт, подписан от двамата органи по приходите, които са участвали в състава на ревизиращия екип. Всички актове и съобщения са връчени както на електронния адрес на жалбопо дателя. Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.В ДОПК в частност в разпоредбата на чл.113, чл.117 и чл.120 не са конкретизирани начините на връчване на актовете, издавани в хода на ревизионното производство, но следва да бъде отбелязано, че разпоредбите за връчване и за удостоверяване на връчването на съобщения, се намират в общите разпоредби на ДОПК и са приложими и за останалите производства в Кодекса- аргумент от разпоредбата на чл.33 от ДОПК-Приложимост на разпоредбите-по реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказани я. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че при връчване на актовете и съобщенията, издадени от органите по приходите в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, които са ограничили както правото на участие на ревизираното лице в производството, така и правото му на защита. При издаването му, органите по приходите са спазили процесуалното-правните разпоредби и най- вече на нормата на чл.114 от ДОПК. Ревизионното производство е първо, като с първата ЗВР от 24.07.2024 година е определен тримесечен срок за завършване на ревизията, като със Заповед за изменение на ЗВР от 12.09.2023 година, органът възложил ревизията разширил обхвата на ревизията, като включил още един данъчен период/ и посочил края на тримесечния срок -03.11.2023 година. Поради недостатъчност на срока, органът, възложил ревизията определил нов срок за завършването до 01.12.2023 година/ като удължаването е с един месец/, като с още една заповед е удължен срокът за извършване на ревизията с един месец до 7.2021 година, но ревизията е спряна за срок до получаване на информация от Словашките данъчни власти със Заповед от 22.07.2021 година, съответно на това възобновена на дата 26.10.2021 година, като е определен срок за приключването и до 02.01.2024 година. Ревизионното производство е приключило по реда и в сроковете, предвидени в ДОПК, като удължаването е извършено в съответствие с нормата на чл.114 от ДОПК. При издаване на ревизионния акт са нарушени материалноправните разпоредби на ЗДДС. Правната регламентация на вътреобщносните придобивания се съдържа в чл.7 от ЗДДС. Съгласно сочената разпоредба, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По силата на чл.53, ал.1 от ЗДДС ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка. Д., удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят в ППЗДС- по- конкретно- чл.45 от ППЗДДС - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страната до територията на друга държава членка. Според чл.45, т.1, б.б от ППЗДДС документ за доставката представлява фактура на доставката, в която когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В редакцията, действаща към момента на извършване на доставките месец 08.2020 година –месец 10-2020 година документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са- транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на вещото лице изготвило съдебно- счетоводната експертиза, неоспорена от страните/ което настоящата съдебна инстанция намира за обективно и компетентно изготвено е видно, че за„Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е с предмет на дейност – търговия с мебели, като за отделните данъчни периоди месец 06 и месец 07.2023 година „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е декларирало ВОД на стоки – мебели по смисъла на чл.7 от ЗДДС до територията на други държави членки от ЕС, с получател Bartel and Mediatory L., с VIN SK4120307983, Република С.. За месец 06.2023 година съгласно VIES – декларация с вх.№ 22172293774 / 13.07.2023 година е декларирана данъчна основа на осъществени през периода ВОД на стоки в размер на 56 815 лева по следните фактури- - фактура № [ЕГН]/13.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД с получател словашко дружество Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9295 лева/4752, 46 евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 10 броя холов ъгъл „Г. 2 и 3 броя холов ъгъл „В. диамант“, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 02.06.2023 година с краен срок на доставката – 27.06.2023 година опаковъчен лист / packing list/ за 13 броя с брутно тегло 2398 кг., Потвърждение от 27.06.2023 година за получаване на стоките. - фактура № [ЕГН]/14.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 8580 лева /4386, 88евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 12 броя. холов ъгъл В. диамант, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 05.06.2023 година с краен срок на доставката – 27.06.2023 година, опаковъчен лист / packing list/ за 12 броя с брутно тегло 2214 кг., Потвърждение от 27.06.2023 година за получаване на стоките. - фактура № [ЕГН]/15.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9295 лева, /4752, 46евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 5 броя холов ъгъл В. диамант и 8 броя холов ъгъл В. Т., като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 06.06.2023 година с краен срок на доставката – 27.06.2023 година, опаковъчен лист / packing list/ за 13 броя с брутно тегло 2490 кг., Потвърждение от 27.06.2023 година за получаване на стоките. - фактура № [ЕГН]/16.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9845 лева /5033, 67евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 2 броя холов ъгъл В. Т. и 34 броя комплект маса със 6 стола, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 07.06.2023 година и краен срок на доставката – 27.06.2023 година, опаковъчен лист / packing list/ за 36 броя с брутно тегло 2460 кг., Потвърждение от 27.06.2023 г. за получаване на стоките. - фактура № [ЕГН]/19.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9900 лева, /5061, 79евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 40 броя комплект маса с шест стола, а към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 08.06.2023 година с краен срок на доставката – 27.06.2023 година, опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 2460 кг., Потвърждение от 27.06.2023 година за получаване на стоките. - фактура № [ЕГН]/20.06.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. D с данъчна основа 9900 лева. /5061, 79евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 40 броя. комплект маса със шест стола, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 09.06.2023 година с краен срок на доставката – 27.06.2023 година, опаковъчен лист / packing list/ за 40 бр. с брутно тегло 2460 кг., Потвърждение от 27.06.2023 година за получаване на стоките. Вещото лице посочва, че за всички фактури е приложен един транспортен документ – ЧМР/ CMR/ от 20.06.2023 година, в който са посочени: превозваните количества стоки – 16 палета с брутно тегло 14432 кг., името на изпращача „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД и получател Bartel and Mediatory L. с подписи и печати, а превозвач на стоката е „Алекри Транс“ ЕООД с превозно средство с рег. № P.-влекач и P. – ремарке, като адрес и място на натоварване на стоката е посочено – България, Р., [улица], разтоварен пункт е M. 3532/32, 94660 Nana, Slovenska repullika, положена е дата, печат на словашкото дружество и подпис, а за извършения транспорт от България до С. с автомобил Р. Р., дата 20.06.2023 година, от „Алекри Транс“ ЕООД е издадена фактура № [ЕГН]/29.06.2023 година с ДО 2200 лева и ДДС 440 лева, за получените плащания от клиент Bartel and Mediatory L., с VIN SK4120307983, „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е представило документи за получено касово плащане по фактурите, издадено от ЕКАФП за периода от 01.06.2023 година до 30.06.2023 година, по реда на чл.119 от ЗДДС /отчет за продажби/. Жалбоподателят з а м.07.2023 година съгласно VIES – декларация с вх.№ 22172312146 / 14.08.2023 г. е декларирана данъчна основа на осъществени през периода ВОД на стоки в размер на 70515, 75 лева по следните фактури: - фактура № [ЕГН]/07.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9295 лева/4752, 46евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 13 броя холов ъгъл В. Т., към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 03.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 13 броя с брутно тегло 2402 кг, Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/07.07.2023 година. - фактура № [ЕГН]/10.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 8580 лева/4386, 88евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 17 броя холов ъгъл В. Т. и 5 броя холов ъгъл Г. 2, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 04.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 2214 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура №[ЕГН]/10.07.2023 година. - фактура № [ЕГН]/11.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 7733, 88 лева /3954, 27евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 5 броя холов ъгъл Г. 2, 40 броя плот за маса и 40 броя метални крака за маси, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 05.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 1975 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/11.07.2023 година. - фактура № [ЕГН]/12.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory Ltdс данъчна основа 8572, 74 лева 4383, 17евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 60 броя. плот за маса и 240 броя метални крака за маси, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 06.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година опаковъчен лист / packing list/ за 40 бр. с брутно тегло 1872, 00кг, потвърждение от 22.07.2023 г. за получаване на стоките по фактура № 123. - фактура № [ЕГН]/13.07.2023 г., издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9287, 14 лева/4748, 44евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 65 броя плот за маса и 260 броя метални крака за маси, а към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 07.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 2028 кг, Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № 124. - фактура № [ЕГН]/14.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9287, 14 лева, /4748, 44евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 65 броя плот за маса и 260 броя метални крака за маси, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 10.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 2028 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № 125. -фактура № [ЕГН]/18.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 9076, 76 лева /4640, 87евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, предмет на доставката – 1 брой мултиплей P. HD7 x 10 и 680 броя метални крака за столове, като към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 11.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 1624 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/18.07.2023 година. - фактура № [ЕГН]/19.07.2023 година, издадена от „Бългериан Енерджи Къмпани “ООД с получател Bartel and Mediatory L. с данъчна основа 8683, 09 лева /4439, 59евро/ и начислен ДДС в размер на 0, 00 лева, с предмет на доставката – 700 броя. метални крака за маси, към фактурата са приложени Заявка за доставка на мебели от 12.07.2023 година с краен срок на доставката – 22.07.2023 година, Опаковъчен лист / packing list/ за 40 броя с брутно тегло 1653 кг., Потвърждение от 22.07.2023 година за получаване на стоките по фактура № [ЕГН]/19.07.2023 година. Установено е, че за всички фактури е приложен един транспортен документ – ЧМР от 19.07.2023 година, в който са вписани превозваните количества стоки – 17 палета с брутно тегло 15800 кг., изпращач „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД, получател Bartel and Mediatory L., с подписи и печати, като отново превозвач на стоката е „ Алекри Транс“ ЕООД с превозно средство с рег. № P.-влекач и P. – ремарке, като в CMR от 19.07.2023 година адрес и място на натоварване на стоката – България, Р., [улица], разтоварен пункт е M. 3532/32, 94660 Nana, Slovenska repullika, положена е дата, печат на словашкото дружество и подпис. За извършения транспорт от България до С. с автомобил Р., Р., дата 20.06.2023 година от „Алекри Транс“ ЕООД е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2023 година с ДО 2300 лева и ДДС 460 лева, за получените плащания от клиент Bartel and Mediatory L., с VIN SK4120307983, „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е представил документи за получено касово плащане по фактурите, издадено от ЕКАФП за периода от 01.07.2023 година до 31.07.2023 година, по реда на чл.119 от ЗДДС. Отново от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- счетоводната експертиза е видно още, по данни от ИС на НАП фактури № [ЕГН]/29.06.2023 година и № 1976/31.07.2023 година са включени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби на фирма "Алекри Транс" ЕООД за съответния период, като при закупуване на стоки (мебели), „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД ги заприходява по Д-та на счетоводна сметка 304/1 (стоки на склад), която се води аналитично и при тяхната продажба, ревизираното лице отчита приходи по кредита на счетоводна сметка 702 (приходи от продажба на стоки), като от представени са Счетоводни справки на с-ка 304 Стоки, аналитична за периода 01.06.2023г. – 30.06.2023 година и за периода 01.07.2023 година – 31.07.2023 година ( в които е деклариран ВОД), от които е видно, че по всяка фактура за реализация на стока с клиент Bartel and Mediatory L., продадената стока е изписана и не е налична в склада на „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД към 30.06.2023 година и към 31.07.2023 година, мебелите предмет на ВОД към Bartel and Mediatory L. са придобити от „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД, чрез покупка от доставчик „Боррдо Мебели " ЕООД, който в хода на ревизионното производство е представил писмени обяснения, съгласно които основен предмет на дейност на дружеството е производство и продажба на мебели различни видове, преимуществено мека мебел, по-рядко корпусна, както и услуги – претапициране и други ремонтни дейности, свързани с мебели. Дейността на дружеството се извършва на адрес [населено място], З. промишлена зона, [улица], а производствената сграда – Цех за мебели, склад, офиси и Мострена зала са собственост на „Стебор" ООД, която от 2016 година не извършва производствена дейност и е предоставена ведно с машините и оборудването чрез Договор за заем за послужване на „Боррдо Мебели" ЕООД, а управителят на „Боррдо Мебели" Б. З. е един от двамата съдружници на „Стебор" ООД, представени са издадените фактури от „Боррдо Мебели" ЕООД към „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД - № 682/18.05.2023г. с ДО 6500, 00лв. и ДДС 1300лв.; ф-ра № 683/01.06.2023г. с ДО 6500, 00лв. и ДДС 1300, 00лв.; № 684/06.06.2023г. и № 685/09.06.2023 г. с ДО 6500, 00лв. и ДДС 1300, 00лв. и предмет – холов ъгъл, като вещото лице е анализирало приложените в хода на ревизионното призовдство доказателства и е посочило, че стоките, продадени по съответните фактури от „Боррдо Мебели" ЕООД на „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД са произведени в производствена база – мебелен цех, на [улица], З. промишлена зона [населено място]. Материалите, вложени в производството им, са описани в приложените таблици с калкулации /справки за заприходени и вложени материали и изписана готова продукция, произведени са от лица, работещи по трудови взаимоотношения с „Боррдо Мебели" на пълен работен ден / представени трудови договори, ведомости за заплати, подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по граждански договори. Прехвърлянето на собствеността на стоките е извършвано в деня на фактурирането, в обект на клиента в [населено място], [улица], като стоките се предават от Б. З. на Н. Н., а прехвърлянето се удостоверява с фактура и приемо-предавателен протокол от същата дата, като транспортът на мебелите е за сметка на „Боррдо Мебели" ЕООД до склад на купувача и стоките се транспортирани с товарен автомобил М. 316CDI червен цвят, товароносимост 3500, собственост на дружеството, рег. [рег.номер на МПС], а до продажбата стоките се съхраняват в склад към производственото хале и в Мострена зала на същия адрес и тъй като базата е собственост на Стебор ООД, с който „Боррдо Мебели" ЕООД има договор за послужване е приложена Инвентарна книга на дълготрайните им активи, като плащането по фактурите е осъществено по банков път и в брой, съгласно дневници на сметка 501“Каса в лева“ и 503“Разплащателна сметка в лева, а по данни от ИМ на НАП издадените фактури за продажба на мебели са отразени в СД по ЗДДС и дневниците за продажби подадени от „Боррдо Мебели " ЕООД за съответните периоди с получател „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД. От доказателствата по делото е установено, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика/ жалбоподател, / който е ползвал услугите на превозвача " „Алеки Транс“ ЕООД който е използвал една транспортна фирма/, което пък сочи, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. "б" ППЗДДС доказано е, че стоките са превозени до територията на друга държава членка на ЕС- С. на посочените във фактурите дати. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - Решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Република България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства. Товарителниците /ЧМР/ за извършените доставки са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В този смисъл посочването на адрес на натоварване на стоките - [населено място], и адрес на разтоварване - адресът на управление на получателя в С., Н. е достатъчно условие за изпълнение на изискванията за попълване на ЧМР. Нещо повече дори налице са и писмени потвърждения за получаването на стоките, в които са описани инвойс фактурите, дата и място на пристигане на стоките, товарен автомобил, с който са транспортирани, а в ЧМР са описани стоките, предмет на ВОД със съответното количество и тегло. В този смисъл е РЕШЕНИЕ № 4258 ОТ 20.04.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 7070/2022 Г., І ОТД. НА ВАС. Непосочването на имената на лицата, получили стоките в кл. 24 от международните товарителници не е съществен техен реквизит/ Решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на държава-членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право. Фактите по главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама, каквито данни по делото липсват. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките). Наред с това, в хода на ревизионното производство след като са имали съмнение относно начина на плащане по фактурите по ВОД/ платени в брой на доставчика- жалбоподател в настоящото производство и твърдението, че стоките не са напуснали територията на страната, тъй като от представената Справка от Агенция „Митници“ е видно, че на посочените две дати превозвачът „ Алеки Транс“ ЕООД е декларирал стъкло, а не мебели, то е следвало по линия на международното сътрудничество да съберат доказателства от Словашките данъчни власти дали стоките- мебели са получени от С. дружество, но такава информация не е събрана. На второ място, митническите служители не са извършили контрол на стоките в превозните средства преди преминаване на ГКПП Д. мост, при който да е установено, че стоките по ЧМР и фактурите не се намират в тях или се превозват различни стоки от декларираното от страна на превозвача, при което твърденията на органите по приходите за липса на ВОД са неподкрепени с доказателства След като доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор и Представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга държава-членка и достигането до получателя на стоките. Налице са достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата, през границата между Република България и Румъния на датите на издаване на товарителниците, то незаконосъобразно органите по приходите са приели, че не е налице ВОД/ в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 5725 ОТ 31.05.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 11136/2022 Г., І ОТД. НА ВАС. Обстоятелството, че жалбоподателят е посочил, че плащането по фактурите е извършено в брой не може да бъде основание за непризнаване на ВОД, защото плащането, респективно не плащането на доставката не е елемент от състава, за да възникне ВОД. От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh I., т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre H., C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Т., т. 24). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени доставките им от ДДС, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36 и Т., т. 27). Националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Според чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. Данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. Данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т.е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Т., т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). По делото няма твърдение, че жалбоподателят е участвал в данъчна измама, за да не му се признае ВОД. Представените ЧМР са с положени печати на посочения клиент от С. и подписи в клетка 24. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава, а съобразно чл. 50 договорът за превоз се установява товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. По силата на чл. 61 от Закона за автомобилните превози товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Идентични са и разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на тази Конвенция, а съгласно чл. 5 от Конвенцията товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Освен това в чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В качеството й на документ, който удостоверява само и единствено (и то с оборимата презумпция) получаването на стоката от превозвача, същата като такъв документ не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика на получателя на стоката, като същата съобразно посочените текстове не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от получателя. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните право- отношения, който придружава товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката. /CMR/ представлява по своята същност частен свидетелстващ документ и като такъв следва да отговаря на изискванията за действителност на частните документи и следователно при формирането на извод относно транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната на територията на друга държава - членка, спецификата на товарителницата в качеството й на частен свидетелстващ документ налага доказателствената й сила да се преценява по вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства. Вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е налице, когато едно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС на територията на България извърши доставка на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга Държава- членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС на територията на друга Държава-членка на ЕС. От доказателствата по делото е установено, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика/ жалбоподател, / който е ползвал услугите на превозвача „ Алеки Транс“ЕООД, като превозвачът в хода на ревизионното производство е представил писмени доказателства, удостоверяващи възможността да извърши транспорта, както и доказателства, че на въпросните две дати през месец юни и месец юли 2023 година стоките са превозени до територията на друга Държава- членка на ЕС- С. и на посочените във фактурите дати е извършен превозът. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - Решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай, доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Република България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства. Товарителниците /ЧМР/ за извършените доставки са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Непосочването на имената на лицата, получили стоките в кл. 24 от международните товарителници не е съществен техен реквизит/ Решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на Държава-членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките). След като доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор и представените доказателства, съотнесени към ЧМР доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга Държава-членка и достигането до получателя на стоките. Налице са достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата, през границата между Република България и Румъния на датите на издаване на товарителниците, при което незаконосъобразно органите по приходите са приели, че не е налице ВОД/ в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 5725 ОТ 31.05.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 11136/2022 Г., І ОТ Д. НА ВАС. Доказано е, че плащането на фактурите е отразено в счетоводството на жалбоподателя със съответно взети стопански операции, но дори да не бе осчетоводено и самото плащане да не бе извършено, то плащането, респективно неплащането на доставката не е елемент от състава, за да възникне ВОД. От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в Решенията на СЕС се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически Държавата- членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh I., т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre H., C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Т., т. 24). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени доставките им от ДДС, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36 и Т., т. 27). Националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Според чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава- членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. Данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. Данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т.е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Т., т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че неправилно органите по приходите са отказали да признаят ВОД за месец 06 и месец 07.2023 година на жалбоподателя. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Алекри Транс“ ЕООД ЕООД за периода от месец 06 и месец 07.2023 година в размер на 900 лева. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните е видно, че Превозвачът „ Алекри Т.“ е представил- - Фактура № [ЕГН]/29.06.2023 година с данъчна основа 2200 лева и ДДС 440 лева с предмет на доставка извършен транспорт България – С. с автомобил Р. /Р., дата 20.06.2023 година, Международна товарителница – CMR от 20.06.2023 година, в която като превозвач е записан „Алекри Транс“ ЕООД и рег.№ на превозното средство Р. / Р., изпращач е „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД, получател Bartel and Mediatory L.; товарен пункт – България, Р., „И. В.“ 7; разтоварен пункт – M. 3532/32. 94660 Nana, Slovenska republika, Заявка – договор за транспорт № 0062023 / 12.06.2023 година, Дневен отчет от касов апарат от 12.07.2023 г. за полученото плащане, Счетоводен регистър – Дневник на сметка 411/1 за осчетоводяване на фактурата, Лиценз № 17778 /18.07.2017 година за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, Договор от 05.11.2021 година за наем на полуремарке с номер Р., заедно с регистрационен талон; Регистрационен талон на влекач модел Д. ХФ 460 ФТ, версия H4EN3, с номер Р. със следните технически характеристики - собствената му маса (G) е 8572 кг., допустима максимална маса, определена от компетентните органи (F2) – 20 500 кг. и допустима максимална маса на състав от превозни средства(F3) – 44 000 кг, Договор от 13.05.2019 година за наем на обект, находящ се в [населено място], [улица], Заповед за командировка от 23.06.2023 година, издадена на Г. Т. Г., на длъжност: шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, като за периода от 25.06.2023 година до 05.07.2023 година лицето Г. Т. Г. на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона е командирован със задача–извършване на превози с тежкотоварни автомобили, съгласно сключени договори на фирмата и възложени заявки от клиенти за 2023 година, Справки от 25.06.2023 година и от 27.06.2023 година за МПС, рег. [рег.номер на МПС], от G. проследяване, частично проследяване на курс, Командировъчен отчет и документи за платени пътни такси за МПС, Писмени обяснения, съгласно които „Алекри Транс" ЕООД изпълнява групажен транспорт и преди напускане границите на България стоките се събират от различни клиенти и се транспортират от техни пунктове до наета складова база на "Алекри Транс" ЕООД, находяща се на [улица] съгласно сключен договор за наем, където се съхраняват до започване на транспорта, като стоките могат да бъдат доставяни до различни адреси на разтоварване, указани от различните клиенти. Стоките по фактура № 1938/29.06.2023 година. са натоварени от склада на „Бългериан Енержи Къмпани“ ООД на 20.06.2023 година, видно от изготвеното ЧМР, като камионът, извършил транспортната услуга тръгва по уточнената му релация на 25.06.2023 година, преминава същия ден през ГКПП Д. мост (приложена е платена такса мост за излизането). Фактура № 1976/31.07.2023 година с данъчна. основа 2200 лева и ДДС 440 лева с предмет на доставка извършен транспорт България – С. с автомобил Р. /Р., ЧМР от 19.07.2023 г., заявка, като при уговаряне на транспорта, клиентът „Бългериан Енерджи Къмпани “ ООД е подал заявка към „Алекри Транс" ЕООД с уговаряне на дата, на която стоките трябва да се натоварят от склад на клиента, след което в уговорения ден представител па задълженото лице взима подготвената стока и я кара в собствен логистичен център, от където тя след групиране на товарите потегля към крайното си направление, а стоките са натоварени на 19.07.2023 година на адрес: [населено място], [улица] присъствието на представляващ на „Бългериан Енержи Къмапани" ООД /изпращач на стоките/ и същите са разтоварени на 22.07.2023 година на адрес: С., 943 60 Nana, M. 3532/32, в присъствието на представляващ на фирмата получател на стоките, транспортната услуга е извършвана с МПС - собственост на „Алекри Транс" ЕООД и наето полуремарке, съгласно сключен договор, а извършената транспортна услуга от „Алекри Транс" ЕООД по фактура №[ЕГН] от 31.07.2023 година е осъществена с автомобил с регистрационен номер Р. и ремарке Р., управлявани от лицето К. Х., назначен на Трудов договор като Шофьор товарен автомобил (международен транспорт) /приложена е справка на действащите трудови договори през периода на доставката, заповед за командировка на шофьора, трудов договор, шофьорска книжка, ведомост за заплати за периода, командировъчен отчет, като превозваната стока е мебели, датата на напускане на територията на България във връзка с транспорта е на 20.07.2023 година през Граничен контролно- пропусквателен пункт „Д. мост" Р. (приложена платена такса мост за излизането и влизането в страната), като за предоставената услуга по цитираната фактура има получено плащане в брой. Извършеният транспорт е бил групаж, като другият товародател е „Гопет Транс" ЕООД, и от същия е получена Заявка за транспорт, оформено с ЧМР за извършения транспорт, както и е издадена фактура с № 1973/31.07.2023 година. Единственият мотив за отказ за признаване право на данъчен кредит по тези две фактури от този доставчик, е че няма доказателства доставчикът да е извършил превоза, защото на посочените две дати на напускане на територията на РБ превозвачът е декларирал пред митническите органи превоз на стъкло, но отново от митническите органи не са извършили проверка, за да установяват какво точно превозва превозвачът, за да се приеме, че превозвачът не превозва мебели, при което необоснован е изводът на органите по приходите, че не са налице реално осъществени доставки. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга според чл. 86 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена, / респективно е прехвърлена собствеността на стоката- чл.25, ал.1 от ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ отразява възникнало преди нейното издаване данъчен събитие. Последното представлява факт от обективната действителност, с настъпването на който правната норма свързва пораждането на определени правни последици/. Освен фактурите, доставчикът е представили и други документи удостоверяващи реалното предоставяне на услугите на жалбоподателя, а последният е използвал доставените стоки за да осъществи ВОД. И при новия и при отменения ЗДДС въпросът за реалността на доставката е от първостепенно значение за да възникне правото на данъчен кредит за получателя по доставката да ползва право на данъчен кредит. Такава е практиката на С.- не се споделя тезата, че само издаването на фактура е достатъчно, за да се признае правото на данъчен кредит. Наред с това, предмет на доставките е услуга- провоза на товари. Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която стоката е предадена на получателя. За да възникне правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 и сл. от ЗДДС, то следва да бъдат изпълнени визираните в нормата на члр.68 и 69 от ЗДДС предпоставки и най-вече да е доказано наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По силата на чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В тази насока юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС от друга страна възниква правото на данъчен кредит за получателя по доставката и възникването на данъчно събитие. Последното според легалната дефиниция на чл.25, ал.1 от ЗДДС представлява доставка на стоки и услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът по чл.16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена/ чл.25, ал.2 от ЗДДС. В чл.25, ал.6 от ЗДДС е посочено, че на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли, като при липса на данъчно събитие за данъчно задълженото лице не възниква нито задължение за начисляване на данъка, нито право на приспадане на данъчен кредит, а при липса на доставка между доставчика и жалбоподателя, то липсва и основание за включване на данъка в СД. С оглед на това, незаконосъобразно органите по приходите са отказали право на данъчен кредит по тези 2 фактури от този доставчик и незаконосъобразно са начислили дължим ДДС по тях и лихва за забава. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Ревизионният кат следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4010 лева- внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд София- град
Цитирани разпоредби
64- чл. 16
- чл. 30, ал. 6 ДОПК
- чл. 25, ал. 1 ЗДДС
- чл. 25, ал. 2 ЗДДС
- чл. 53, ал. 1 ЗДДС
- чл. 7 ЗДДС
- чл. 13 ЗЕДЕП
- чл. 45 ППЗДДС
- чл. 138
- чл. 3
- чл. 4
- чл. 138 АПК
- чл. 138, ал. 2 АПК
- чл. 142, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 184, ал. 1 ГПК
- чл. 188 ГПК
- чл. 193 ГПК
- чл. 112 ДОПК
- чл. 114 ДОПК
- чл. 119, ал. 1 ДОПК
- чл. 119, ал. 2 ДОПК
- чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК
- чл. 120, ал. 1 ДОПК
- чл. 156 ДОПК
- чл. 156, ал. 4 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 160, ал. 1 ДОПК
- чл. 2 ДОПК
- чл. 33 ДОПК
- чл. 119 ЗДДС
- чл. 12, ал. 1 ЗДДС
- чл. 25, ал. 6 ЗДДС
- чл. 68 ЗДДС
- чл. 68, ал. 2 ЗДДС
- чл. 7, ал. 1 ЗДДС
- чл. 86 ЗДДС
- чл. 9 ЗДДС
- чл. 73 ЗДДФЛ
- чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП
- чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕП
- чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП
- чл. 4 ЗЕДЕП
- чл. 45, ал. 2 ППЗДДС
- чл. 45, т. 1 ППЗДДС
- чл. 45, т. 2 ППЗДДС
- чл. 1
- чл. 113
- чл. 117
- чл. 120
- чл. 13, ал. 4
- чл. 131
- чл. 139
- чл. 16, ал. 1, т. 1
- чл. 24
- чл. 3, т. 35
- чл. 49
- чл. 5
- чл. 50
- чл. 6
- чл. 61
- чл. 7
- чл. 9, т. 1
- чл. 9