Решение № 1632 от 21.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 282/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Г.“ ООД с ЕИК...., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. С. К., подадена чрез адв. П. Б. от САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, срещу Решение № 400/20.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 816/2022 г. по описа на Районен съд - [община]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение. В тази връзка са наведени твърдения, че процесната стока - предмет на нарушението, не е акцизна и за дружеството не е било налице задължение да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциз. Оспорват се и изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че във фактическото описание в НП липсва конкретизация на документите, с които не е снабден превозвачът и които са необходими за превоза на процесната стока, както и на обстоятелствата при извършване на нарушението и определяне на акцизната ставка. Твърди се още допуснато в хода на административно-наказателното производство нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, мотивирано с несъответствие на дадената от административно-наказващия орган правна квалификация с фактическото описание на нарушението. Излагат се и аргументи за нарушение на реда, регламентиран в Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Наведени са и твърдения за липса на акредитация на ЦМЛ за извършване на експертизи. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание дружеството-касатор, редовно призовано, не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа с депозирани по делото молби, подадени чрез процесуалния представител на дружеството. Претендира се и присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториална дирекция „Митница“ - София, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - „Т. т. М. И.К.Е.“ /“...“, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по депозираната касационна жалба. Административен съд - [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С Решение № 400/20.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 816/ 2022 г. по описа на Районен съд – [община], е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/5800-48/НП от 17.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Митница“- [област], с което на „Г.“ ЕООД, за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на основание чл. 126, ал. 1, предл. 4, т. 2 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 36 565.00 /тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз /т. 1 от НП/ и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата акцизни стоки /енергийни продукти по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС/ - общо 25 750 литра „леки масла и препарати“- „специални бензини“ по смисъла на допълнителна забележка 2, б. „а“ към глава 27 на КН, с код по [рег. номер] 25, като предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. 4 ЗАДС /т. 2 от НП/. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел нарушението за безспорно доказано и е счел, че в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези изводи на съда са мотивирани с приетата и кредитирана в съдебното производство митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/, според която процесните продукти попадат в код 2710 12 21 [рег. номер] 25 – „специални бензини“, и същите са облагаеми с акциз. Районният съд е изложил и съображения за процесуална законосъобразност на НП, както и за правилно приложение на закона при определяне на размера и вида на санкцията. Решението е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение за законосъобразно и правилно. Правните изводи на районния съд са изградени въз основа на обективна и всестранна преценка на доказателствата по делото и съответстват на закона. По делото е безспорно установено, че при извършена на 16.10.2021 г., на ГКПП „Кулата“, на трасе „изход“, в посока България - Гърция, проверка от митнически служители при Агенция „Митници“, Териториална дирекция „Митница“ [област], на товарен автомобил - влекач, [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на „Е. О. 2014“ ЕООД, и полуремарке [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на „М...“ ЕООД, е установено, че с управляваното от водача М. З. /служител на „Г.“ ЕООД/ ППС се превозват 28 палета, от които 9 бр. със 150 метални кутии от по 5 литра и 19 бр. с по 200 метални кутии от по 5 литра, всяка опаковка, или общо количество 25 750 литра. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, посредством служебен портативен денситометър, е извършено измерване на плътността на съдържащите се в кутиите течности, взети на произволен принцип. От взетите проби е установена еднаква плътност на стоката, поради което е взета сборна проба и същата със Заявка за анализ/експертиза рег. № ЗАЕ-5800-432/32-330000 от 19.10.2021 г. е изпратена в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ за установяване на вида на стоката. Според отразените в Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 16_20.10.2021 г./26.10.2021 г. резултати /л. 53-54 от първоинстанционното дело/, изследваната стока, съответстваща на анализираната проба, представлява препарат на основата на въглеводороди с преобладаващо съдържание на неароматните съставки /около 95 %/, несъдържащо биодизел, леко масло, специален бензин, различен от минерален терпентин, с добавен метанол и висококипящи естерни и ненаситени кетонни съединения. Съобразно качествения и количествения състав на пробата, същата съответства на дефиницията за „нефтено масло“ на Забележка 2 на Глава 27 на КН /Комбинираната номенклатура/. Според дестилационни характеристики продуктът отговоря на изискванията за „леки масла и препарати“ /Забележки към подпозиции точка 4 на глава 27 от Комбинираната номенклатура/, „специален бензин“. Изготвено е и писмено становище относно тарифно класиране на стока във връзка с МЛЕ № 16_20.10.2021 г./ 26.10.2021 г. /л. 55 от първоинстанционното дело/, съгласно което на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2 към Глава 27 на КН, забележка 4 към подпозициите на Глава 27 на КН, допълнителна забележка 2, буква а/ към Глава 27 на КН и текста на позиция 2710, класирането на стоката по цитираната МЛЕ, с описаните по-горе характеристики и състав, се извършва в код 2710 12 25 на КН. С оглед констатациите на експертните лица, административно-наказващият орган е обусловил извод за осъществено нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. 4 от ЗАДС, изразяващо се в превозване на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Както пред районният съд, така и пред касационната инстанция, дружеството-касатор, за което по делото безспорно е установено от събраните доказателства, че е упражнявало фактическата власт върху превозваните продукти, е оспорвало изводите на наказващия орган и районния съд, че превозваните продукти представляват „акцизна стока“ по смисъла на ЗАДС. В тази връзка са изложени и твърдения за липса на акредитация на Централната митническа лаборатория за извършване на оценки за съответствие. Тези доводи настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Продуктът е подложен на анализ по предвидения в нормативната уредба начин, в акредитираната Централна митническа лаборатория. И въпреки, че резултатите от извършената МЛЕ са оспорени от касатора, по делото не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите на МЛЕ. Противно на твърдяното в касационната жалба, вземането на проби и последващото изследване на продукта, са извършени при стриктно спазване на реда и условията, предвидени в подзаконовата уредба, включително на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. В тази връзка, неоснователно се твърди, че проверката е извършена в нарушение на чл. 12, ал. 2 от цитираната по-горе наредба, доколкото, видно от Протокол за вземане на проба рег. № 447/16.10.2021 г. /л. 51 от първоинстанционното дело/ е, че упълномощеното лице Ю. К. /нотариално заверено пълномощно рег. № 17722, на л. 48 - л. 50 от н.а.х.д. № 816/2022 г. по описа на РС- [община]/ е присъствал при вземане на пробата, попълнил е декларация в частта относно това дали желае или не да му бъде предоставена крайна проба и е отбелязал, че не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. К. е запознат и със съставения протокол за вземане на проба, като това обстоятелство е удостоверено с положения на протокола негов подпис. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че процедурата за вземане на проби от акцизни стоки, която е строго регламентирана от Наредба № 3/18.04.2006 г., не е опорочена, а проверката е извършена в съответствие с правилата на тази наредба. Неоснователни са и доводите на дружеството-касатор, че Митническата лаборатория, извършила първоначалния анализ на взетите проби, непосредствено след задържането на стоката, не е разполагала с необходимата акредитация да извърши изследването. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго. Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица /арг. чл. 5 от Закона/. Анализът на цитираната правна уредба обуславя извод, че същата не намира приложение по отношение на държавни органи, на които по силата на нормативни разпоредби са им вменени функции по извършване на анализи и изследвания. В случая, централната митническа лаборатория е дирекция в структурата на специализираната администрация, с компетентност да изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на класирането им в Комбинираната номенклатурата на ЕС /чл. 22, т. 6 от Устройствения правилник на Агенция “Митници“/. Тоест, ЦМЛ е оторизиран орган, който извършва анализи и контролира вноса на стоките за извършване на контрол за правилното им облагане с акциз. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 3/18.04.2006 г., пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в [област] или в регионалните митнически лаборатории на агенцията в [област] и [област] по компетентност. Тоест, централната митническа лаборатория е именно компетентната да извършва химически анализ на веществата за нуждите не само на митническия контрол, но и за нуждите на ЗАДС. Нейната компетентност произтича, освен от чл. 24 от Наредбата, но и от специалната разпоредба на Устройствения правилник на Агенция “Митници“. В хода на първоинстанционното производство от страна на административно-наказващия орган, е представен и Сертификат за акредитация на ЦМЛ на Агенция „Митници“, Дирекция „Централна митническа лаборатория“, ведно със Заповед № А 535/11.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „Българска служба за акредитация“ /на л. 192 – л. 194 от първоинстанционното дело/, удостоверяващи акредитацията на ЦМЛ от националния орган - Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, с валидност от 11.09.2020 г. до 26.11.2022 г. Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя наведените с касационната жалба възражения за липса на акредитация на лабораторията, извършила анализ на процесните проби. Настоящият касационен състав напълно споделя и изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението. Както бе посочено и по-горе, по делото не бяха събрани доказателства, годни да оборят обвинителната теза. Релевантният за отговорността факт, а именно, че в казуса се касае за акцизна стока, е подложен на подробен анализ в рамките на административно-наказателното производство и районният съд правилно е оценил резултатите от МЛЕ, доколкото същата не е опровергана, а подкрепена със заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, което е категорично, че „изследваният продукт съдържа и метанол……отговаря на изискванията на Глава 27 от КН за „специални бензини“, всъщност е по- тежка бензинова фракция…“. При това положение, при безспорната доказаност на факта, че „Г.“ ООД е превозвало акцизна стока без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, следва и безспорният извод, че е осъществен състава на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. За да е налице извършване на нарушението, е достатъчно лицето да превозва акцизни стоки, без съответен документ, удостоверяващ посочените обстоятелства. Такъв в случая, не е представен. Правилно е приложен и законът при определяне на санкцията по вид и размер. бележка рег. № 32-198620/16.06.2022 г. на началник на отдел „Акцизна дейност“ /л. 22 от първоинстанционното дело/, акцизната ставка за „леки масла и препарати-специални бензини“ е определена съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 7 от ЗАДС, във вр. с чл. 85в, ал. 2 от ППЗАДС и е в размер на 18 282.50 лева. Според цитираната правна уредба, акцизната ставка за продукти с код по [рег. номер] 25 е 710 лева за 1000 литра. В тази връзка, възраженията по методиката за изчисляване на акциза, за неоснователни. На първо място, в мотивите на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се изисква описателно възпроизвеждане на методиката за изчисляване на акциза. Дължимият в случая акциз е изчислен съобразно формулата по чл. 32, ал. 7 от ЗАДС в приложената служебна бележка и отразява точното приложение на нормата на чл. 32, ал. 7 от ЗАДС във вр. с чл. 85в, ал. 2 от ППЗАДС /при 710 лева за 1000 литра, а за 25 750 литра енергиен продукт, размерът на акциза е 18 282.50 лева/. Ето защо и доколкото при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление, са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и наложеното от административно-наказващия орган наказание съответства на предвидения в закона размер, то наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно. При установеност на подлежащо на санкциониране деяние по чл. 126 от ЗАДС, правилно на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, стоките, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата. Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, следва да се уважи направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като съдът счита, че, предвид правната сложност на делото и извършените действия, справедлив размер на конкретното възнаграждение, е сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“ - юридическото лице, в чиято структура се намира ТД „Митница [област]“. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – [област]