Решение № 4741 от 8.5.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 560/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано е по жалба от Д. В. А. от [населено място], срещу Решение № 1012-26-197-1 от 11.06.2024г. на Директора на ТП НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ – Хасково. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение e неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно бил приложен чл.94 от КСО, като погрешно било прието, че на 21.03.2024г. имало подадено ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при положение, че по заявлението от 01.03.2021г. нямало влязло в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигурителният стаж от „Брит“ ЕООД бил наличен и към датата на заявлението от 01.03.2021г. и безспорно той бил зачетен от пенсионния орган като категоризиран и положен при условията на втора категория труд. С оспорения акт незаконосъобразно били кредитирани във вреда на жалбоподателя безспорни факти и обстоятелства, от които било видно, че правото на ЛПОСВ било придобито много преди 27.04.2022г. Претендира се отмяна на решението и разпореждането, и връщане на преписката на пенсионния орган с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване на правото на ЛПОСВ и съответно определяне на правилен размер на пенсията. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя. Конкретизира се твърдението, че пенсията следва да бъде отпусната към дата 01.03.2021г., респ. към тази дата жалбоподателят бил придобил правото за пенсия за стаж и възраст. Отбелязва се и че стажът в [държава] бил 4 години, а не 3, както приел пенсионният орган. Счита се също, че административната преписка е непълна. Претендират се разноски по делото. Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и недоказана, а оспорения акт намира за правилен. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното: На 01.03.2021г. жалбоподателят Д. В. А. (чрез упълномощено лице) е подал до ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-222/01.03.2021г. (л.7), с което е заявил отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като е декларирал и положен осигурителен стаж в [държава]. В заявлението А. посочил, че е приложил Трудова книжка № 6••/26.05.1981г., издаден от Рудник „Гита Господинова“ и Трудова книжка № 361/31.07.2018г., издаден от „Бгит“ ООД. Приетите от ТП на НОИ документи по заявлението са изброени в опис (л.12 гръб), като от същия е видно, че сред тях са и удостоверения за положен труд при различни осигурители (л.15-20). След подаване на заявлението, от страна на ТП на НОИ – Хасково е било извършено проучване на стажа на заявителя, във връзка с което е била разменена кореспонденция с осигурители и органи на НОИ (л.20-26), и извършени справки в персоналния регистър на НОИ за различни периоди (л.32-36). А. е попълнил и формуляр Проучване на молба за пенсия за старост (л.27), след което данните от него, заедно с друга информация, са били въведени от ТП на НОИ – Хасково във формуляри Е 202 (л.36) и Е 207 (л.41гр.), като посоченият в последния период на заетост в [държава] е от м.02.2004г. до м.12.2005г. (л.44), респ. с попълването на посочените формуляри е започнал обмен на информация с [държава], с оглед зачитане на осигурителен стаж, даващ основание за опускане на ЛПОСВ, като в хода на този обмен от португалските компетентни власти до ТД на НОИ – Хасково е било изпратено Решение за пенсия (формуляр Р600, л.55 гр.). Част от обмена на информация са и формуляри Р8000 (л.58). Видно от писмо изх.№2113-26-222-13/21.02.2022г. (л.65 гр.) в ТП на НОИ – Хасково е постъпил формуляр Р5000 от Осигурителен институт на [държава] (л.45) за потвърден стаж на Д. А. в тази страна за периодите 01.12.2004г. – 29.12.2004г., 01.01.2005г. – 30.11.2007г. (3 години). Така записаното се установява от формуляр Р5000 (л.60 гр.), където в табличен вид е отразена заетостта на лицето (вж. л.62 гр.). С посоченото писмо е отправена и молба до началник отдел КР на ДОО, дирекция КПК, ТП на НОИ – София град, за извършване на проверка на осигурителя „Бгит“ ЕООД и за установяване на това, дали А. е работил при тях, ползвал ли е отпуск, който не се зачита за стаж, с оглед дублиране на стажа за периода 20.06.2007г. – 30.11.2007г. В отговор на тази молба, в писмо изх.№4022-21-219#1 (л.65) директорът на ТП на НОИ – София град е посочил, че във връзка с постъпили предходни сигнали от други ТП на НОИ в страната за извършване на проверки относно потвърждаване на осигурителен стаж и доход за лица, за които имало декларирани трудови договори по чл.62, ал.2 КТ от осигурителя „Бгит“ ЕООД, контролните органи на ТП на НОИ – София град били предприели всички възможни действия за осъществяване на контакт с представляващия дружеството или упълномощени от него лица, но такъв контакт не бил осъществен. Поради това обективно невъзможно било да се потвърди осигурителния стаж и доход на Д. В. А.. Видно е от данните по представената административна преписка, че по повод посочено дублиране неколкократно е била изискана допълнителна информация от португалските власти чрез молба за информация, обективирана във формуляр Е 001 – л.49, 51 гр., 54, 68 гр., л.72, 89 гр. С писмо 1030-26-1021-#1/08.08.2023г. (л. 92 гр.) директорът на ТП на НОИ – Хасково е уведомил Б. С. център на Министерски съвет, Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“, че на 25.03.2021г. за [държава] чрез EESSI били изпратени формуляри Р2000, Р4000 и Р5000. На 08.10.2021г. били получени Р5000, Р6000 и Р8000. Установено било дублиране на български и португалски стаж за периода от 20.06.2007г. до 30.11.2007г., като за периода от 01.01.2007г. до 30.11.2007г. [държава] потвърждавала 1 година стаж. С оглед определяне на приложимо законодателство, на 11.11.2021г. бил изпратен формуляр Р8000 с искане за уточняване на периодите, в които лицето работило през 2007г. в [държава]. Изпратени били и напомняне Х009 – на 25.02.2022г. и на 10.06.2022г. На 14.06.2022г. бил получен формуляр Х050 – оперативно изключение със съобщение, че получения СЕД бил за липсващ случай. На 22.06.2022г. бил създаден нов случай в EESSI и отново била поискана информация с формуляр Р8000. Към този случай било изпратено напомняне на 20.09.2022г. На 05.02.2023г. бил получен Х050 – за липсващ случай. На 02.05.2023г. на хартия бил изпратен формуляр Е001 с искане за уточняване на дублирания период в осигурителния стаж, в отговор на който постъпил отговор също на хартия, че искането било препратено на съответната компетентна португалска институция, като е посочен и съответния адрес. По подаденото на 01.03.2021г. заявление вх.№2113-26-222/01.03.2021г. е налице произнасяне на пенсионния орган с разпореждане [номер]/№9/прот.№N01067/16.02.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково (л.123), с което на основание чл.69б, ал.2 КСО, във връзка с Регламент (ЕО) №883/2004г., на Д. А. е отпусната ЛПОСВ, считано от 13.09.2022г. В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението за пенсия от 01.03.2021г. жалбоподателят имал навършена възраст от 60г. и осигурителен стаж, положен за периода от 26.05.1981г. до 13.09.2022г. с прекъсване, както следва: 13г., 07м. и 18 дни от втора категория труд; 09г., 11м. и 08 дни от трета категория труд; осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО - 03г., 04м. и 01 дни; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл.104 от КСО към трета категория труд – 36г., 11м. и 26 дни; осигурителен стаж без превръщане – 26г. и 10м.; осигурителен стаж, представляващ разликата, между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и осигурителния стаж без превръщане – 10г. и 01м. Осигурителен стаж за размера на пенсия, положен в чужбина – 03г. Осигурителен стаж за определяне право на пенсия, положен в чужбина – 03г. Общ осигурителен доход за периода от 20.06.2007г. до 12.09.2022г. – 134613.09 лева. Индивидуален коефициент, определен по реда на правилата на неговото намаление, съгласно на чл.70, ал. 8-9, ал.10, т.2 и т.3, ал.11 и ал.19 от КСО - 0.8044. Съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) №883/2004 и №987/2009 пенсията е определена да се изплаща пропорционално, както следва: от 13.09.2022г. – ЛПОСВ за сметка на Република България 443/479 от 582.03 лева – 538.29 лева, а от 01.07.2023г. за сметка на Република България 443/479 от 651.87 лева – 602.88 лева. В разпореждането е посочено и че поради невъзможност за извършване на проверка в осигурителя „Бгит“ ЕООД, осигурителният стаж за периода 20.06.2007г. – 13.11.2010г. бил зачетен като трета категория труд. Разпореждането е получено от А. на 20.03.2024г. (л.124). На 21.03.2024г. със заявление №2121-26-10/21.03.2024г. (л.131 гр.) Д. А. е поискал изменение на отпуснатата му ЛПОСВ, като е представил нови доказателства за придобит преди пенсионирането осигурителен стаж, а именно УП-3 с изх. №2018-05/31.07.2018г., издадено от осигурителя „Бгит“ ЕООД за осигурителен стаж, положен в периода от 20.06.2007г. до 13.11.2010г. С приложеното към заявлението УП-3 изх.№2018-05 от 31.08.2018г. (л.135) се удостоверява, че за периода 20.06.2007г. до 13.11.2010г. – 3 г., 4 м. и 23 дни, Д. В. А. е бил шофьор на товарен автомобил (международни превози), с товароносимост 40 тона. Отбелязано в документа е, че осигурителният стаж е положен при условията на втора категория труд, съгласно чл.2, т.25 от НКТП. След подаване на горепосоченото заявление, с жалба с вх.№1012-26-144/29.03.2024г. (л.136) А. е обжалвал разпореждане [номер]/№9/прот.№N01067/16.02.2024г., с което му е отпусната ЛПОСВ. С Решение №1012-26-144-1/26.04.2024г. на директора на ТП на НОИ – Хасково (л.139) жалбата е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалването и производството е прекратено на основание чл.88, ал.1, т.3, във връзка с ал.2 АПК. С разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69б, ал.2 КСО, във връзка с Регламент (ЕО) №9883/2004г., е отпусната ЛПОСВ, считано от 27.04.2022г. – по заявление, подадено на 21.03.2024г. ( заявлението за изменение). В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението била навършена възраст от 59 г. и 07 м. като стажът му бил, както следва: 16 г. 07 м. и 25 дни от втора категория труд; 06 г. 06 м. и 15 дни от трета категория труд; осигурителен стаж по чл.104, ал.3 КСО – 03 г. 04м. и 01 дни; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно чл.104 КСО към трета категория труд – 37 г. 04 м. и 12 дни; осигурителен стаж без превръщане – 26 г. и 06 м.; осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд и осигурителния стаж без превръщане - 10 г. и 10 м. Осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина – 03 г. Осигурителен стаж за определяне размера на пенсия, положен в чужбина – 03 г. Общ осигурителен доход за периода от 20.06.2007г. до 26.04.2022г. – 129938.38 лева. Индивидуален коефициент, определен по реда на правилата на неговото намаление, съгласно на чл.70, ал.8-9, ал.10, т, 2 и т.3, ал.11 и ал.19 от КСО - 0.8088. Съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 пенсията е определена да се изплаща пропорционално, както следва: от 27.04.2022г. ЛПОСВ за сметка на Република България 448/484 от 504.02 лева – 466.53 лева, от 01.07.2022г. – за сметка на Република България 448/484 от 564.02 лева – 522.07 лева, и от 01.07.2023г. за сметка на Република България 448/484 от 631.70 лева – 584.71 лева. В разпореждането е посочено и че на основание чл.99, ал.3 КСО се отменя разпореждане [номер]/16.02.2024г., въз основа на представен от жалбоподателя документ за осигурителен стаж обр. УП-3 с изх. №2018- 05/31.07.2018г., издаден от осигурителя „Бгит“ ЕООД за осигурителен стаж, положен за периода от 20.06.2007г. до 13.11.2010г. - 03 г. 04 м. и 23 дни – втора категория труд. разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. е обжалвано в срока по чл.117, ал.2, т.1 КСО пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-197 от 14.05.2024г. На 11.06.2024г., с процесното Решение № 1012-26-197-1 от същата дата, директорът на ТП НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата срещу разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. В административния акт са цитирани разпоредбите на чл.98, ал.1, т.1, чл.99, ал.1, т.1, б. „а“, чл.99, ал.2, т.1 и чл.99, ал.3 КСО, въз основа на които е прието, че с обжалваното разпореждане пенсионният орган правилно е преценил, че в случая били налице условията на чл.99, ал.3 КСО за отмяна на разпореждане [номер]/№9/прот.№N01067/16.02.2024г., с което била отпусната пенсия, считано от 13.09.2022г., и отпуснал същата с начална дата 27.04.2022г. За изясняване делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя, се назначи съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Изготвеното от вещото лице С. В. заключение, не е прието по делото поради отказ на ВЛ от възложената задача, след изготвяне на заключение. Предвид последното обстоятелство, като ВЛ по допуснатата СИЕ се назначи Е. Д., заключението на което ВЛ е приобщено към доказателствата по делото без оспорване от страните. Вещото лице е установило, че в приложените по делото доказателства (л.125-127) е наличен описан стаж на Д. А. 37 г. 04 м. и 12 дни. На първо място: В първи вариант – релевантен за датата 27.04.2022г., вещото лице представя следните изчисления (стр. 5 от СИЕ): общ осигурителен стаж – 37 г. 04 м. 12 дни в България, общ осигурителен стаж в чужбина – 3 г., осигурителен стаж 40 г. 04 м. 14 дни – или 99 г. 11 м. 34 дни (31 дни, вж. стр.6) = 100 точки. Детайлният анализ на осигурителния стаж е следният: осигурителен стаж от втора категория – 17 г. 6 м. и 1 ден; осигурителен стаж от трета категория – 6 г. 6 м. и 15 дни; осигурителен стаж по чл.104, ал.3, 5 и 7 КСО – 3 г. 4 м. и 1 ден; осигурителен стаж превърнат в трета категория (общо стажа от България 37 г., 04 м. и 12 дни + 2 дни от УП-3 с изх.№58 от 23.10.2023г. (л.98) от „Иермонт“ ЕООД, и този от [държава]) – 40 г. 04 м. и 14 дни. Финално вещото лице посочва за вариант 1, че към дата 27.04.2022г. общият осигурителен стаж е 37 г. 04 м. 12 дни в Р. България, вкл. общ осигурителен стаж в чужбина - 3 г., или общо осигурителен стаж 40 г. 04 м. 14 дни, възраст 59г. 07 м. 20 дни, резултат: общо: 99 г. 11 м. 34 дни = 100 точки. При втори вариант – релевантен за датата 01.03.2021г. /съобразно претендираната от жалбоподателя дата за пенсиониране/, вещото лице представя следните изчисления: общ осигурителен стаж – 35 г. 11 м. 04 дни в България, общ осигурителен стаж в чужбина – 3 г., осигурителен стаж 38 г. 11 м. 04 дни – или 97 г. 04 м. 28 дни = 97 г. 04 м. и 28 дни точки (вж. стр.8). Осигурителният стаж от втора категория бил 16 г. 4 м. и 5 дни, а този от трета категория си остава 6 г. 6 м. и 15 дни. Осигурителен стаж, превърнат в трета категория (общо стажа от България 35 г., 11 м. и 04 дни и този от [държава]) – 38 г. 11 м. и 04 дни. В приетото по делото заключение на СИЕ, вещото лице е изчислило, че Д. А. е навършил възрастта по чл.69б, ал.2 КСО на 27.04.2022г. По делото се представят доказателства, които имат отношение към определянето на датата на отпускане и размера на претенцията на жалбоподателя, в това число описи на осигурителен стаж на лицето, последният от които от дата 16.04.2024г. (л.128 гр.). При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити, изхожда от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО. Спазени са изискванията за форма на процесния административен акт, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът счита, че при издаване на оспорения административен акт не са били допуснати съществени нарушения на административните правила и че крайният извод на директора на ТП на НОИ за отхвърляне на жалбата на Д. А. против разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО посочва, че пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В чл.99 КСО са регламентирани предпоставките за изменение или отмяна на разпореждането, с което вече е била отпусната пенсията, като според ал.1 буква „а“ КСО това може да стане по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17 КСО, като в ал.2 е предвидено това да става от датата на представяне на доказателствата. Съгласно чл.99, ал.3 от КСО в случай, че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. В процесния случай, в срока на обжалване на разпореждане [номер]/№9/прот.№N01067/16.02.2024г., със заявление вх.№2121-26-10/21.03.2024г. жалбоподателят е представил документ за осигурителен стаж обр. УП-3 с изх. №2018-05/31.07.2018г. издаден от осигурителя „Бгит“ ЕООД, представляващ ново доказателство, удостоверяващо че за периода от 20.06.2007г. до 13.11.2010г. Д. А. е полагал труд от втора категория. Именно по това заявление е издадено разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. С оглед факта, че подаденото от оспорващия заявление по чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ КСО (л.131 гр.) изисква в производството по него да се извърши проверка за наличието на промените, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителя, следва да се посочи, че първоначално на А. е била отпусната пенсия на основание чл.69а, ал.2 КСО, съгласно която норма лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Според чл.94, ал.1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Текстът по чл.104, ал.2 КСО гласи, че при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съдът намира, че в случая посочените законови разпореди са били правилно приложени от пенсионния орган, респ. правилно жалбата против издаденото от него разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. е била отхвърлена от Директора на ТП на НОИ – Хасково. Твърдението, че още към датата 01.03.2021г. са били налични материалноправните основания за отпускане на пенсия към тази дата, е неоснователно. Следва в тази насока да се отбележи факта, че към тази дата жалбоподателят е нямал сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, тъй като е имал стаж 35 г. 11 м. и 04 дни и е бил на 58 г. 5 м. и 22 дни, т. е. сбор 94 г. 04 м. и 28 дни (в тази вр. вж. и СИЕ – л.197, 196, 194). Тук следва да се посочи за по-голяма яснота и факта, че към 03.01.2021г. стажът от 1 г. 1 м. и 26 дни – за периода от 01.03.2021г. до 27.04.2022г., не е бил положен, т.е. логично няма как да се очаква да е бил зачетен към датата 21.03.2021г. (стажът 1 г. 1 м. и 26 дни е по УП-3 №60/01.02.2024г. от „Иермонт“ ЕООД – л. 105 гр. и л.129, ред 17). Също така, към визираната дата не са били изяснени всички факти и обстоятелства за придобиване на претендираното право на пенсия. Така например не е било ясно за административния орган каква категория е бил полаганият при осигурителя „Бгит“ ЕООД труд от страна на А.. Това обстоятелство е изяснено едва на 21.03.2024г., когато пред органа е представено Удостоверение УП-3 с изх. №2018-05/31.07.2018г. (л.135) и едва в него е посочено, че Д. А. е бил шофьор на товарен автомобил с товароносимост 40 тона и че стажът е положен при условията на втора категория труд. За изясняване на този факт от администрацията на ответника са били положени усилия – вж. л.63 гр., 65 гр., 65, но въпреки това контакт с „Бгит“ ЕООД е било обективно невъзможно да бъде установен. Не може да се отрече и активността на ТП на НОИ – Хасково относно стремежа за установяване на продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя от [държава], с оглед дублирането на период през 2007г. поради налични пред органа данни за стаж както в посочената държава, така и в България. Тази активност е видна от обективираното във формуляр Е 001 – л.49, 51 гр., 54, 68 гр., л.72, 89 гр. Многократно от органите на НОИ са били отправяни искания и напомняния (л.50 гр., л.53, 66 гр., 70 гр.) до португалската страна за получаване на информация за посоченото във формуляр Р 5000 РТ осигуряване на А. в периода от 01.01.2005г. до 30.11.2007г., с оглед налични данни за осигуряването му и в България в периода 20.06.2017г. – 13.11.2010г. В крайна сметка, отговор от португалските власти не е бил получен и въпросът е останал неизяснен. Въпреки това, още при първоначално подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ, с разпореждане [номер]/№9/прот.№N01067/16.02.2024г. пенсионният орган е признал на А. осигурителен стаж в чужбина 3 години (независимо от това, че е приел осиг. период от 01.12.2004г. до 20.06.2007г. – вж. опис на л.114) и едновременно с това е зачел и стажа от „Бгит“ ЕООД (3 г. 04 м. и 23 дни), но като такъв от трета категория, и след като е изяснено, че последният е бил от втора категория, го е зачел като такъв – с процесното разпореждане [номер]/••••/16.04.2024г. Едновременно с това, с оглед промяната на началната дата на отпускане на пенсията (с първото разпореждане е от 13.09.2022г., а с второто от 27.04.2022г.), логично е променен периодът на осигурителния стаж при „Иермонт“ ЕООД, като за крайна дата на същия е посочен 27.04.2022г. (вж. ред 17 на л.129), вместо 13.09.2022г. (вж. ред 17 на л.114 гр.), съответно, с оглед по-ранната дата на пенсиониране, осигурителният стаж при този осигурител е признат коректно в размер на 1 г. 1 м. и 26 д. (вж. ред 17 на л.114 гр.). Към 01.03.2021г. жалбоподателят не е разполагал с необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст за придобиване на правото по чл.69а, ал.2 КСО. Това е така, защото, дори и в хипотезата на признат стаж 37 г. 4 м. и 12 дни (към 27.04.2022г.) той е нямал навършени години, за да се образува изискуемия се сбор 100. Към 01.03.2021г. А. е бил на 58 г. 5 м. и 22 дни, което означава, че сборът от двата компонента (стаж и възраст) е близо 96, а не като се твърди от оспорващия – 100. При така зачетения стаж от 37 г. 4 м. и 12 дни, оспорващият е навършил възрастта за достигане на сбор 100 на датата 27.04.2022г., от която дата е възникнало материалното право на пенсия по посочената по-горе разпоредба от КСО и именно от тази дата същата е била отпусната. Правилно пенсионният орган приел стаж в „Иермонт“ ЕООД 4 г., 0 м. и 28 дни, а не така както е посочено с УП-3 (л.98) 4 г. и 1 м, предвид посочения в удостоверението период на заетост при визираното дружество от 03.01.2017г. до 31.01.2021г. Посоченото време е правилно изчислено от пенсионния орган с оглед посочения в УП-3 период, а не с оглед сбора, който е записан в него (колона 5 от УП-3), явяващ се погрешен. Ето защо, съдът приема за правилен изводът на органа, че стажът на жалбоподателя за периода от 03.01.2017г. до 31.01.2021г. следва да бъде зачетен като 4 г. 0 м. и 28 дни /това показват изчисленията с видовете електронни калкулатори за трудов стаж – вж. https: //activ2009.com/trst.html; https: //portal.combyte-bg.com/osig /. При така зачетения стаж от 4г., 0м. и 28дни, правилно е определена началната дата на пенсиониране от 27.04.2022г., обстоятелство установено и от ВЛ, депозирало заключение в тази насока, което съдът цени и кредитира като обективно и компетентно. Като неоснователно следва да се приеме и твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че стажът в [държава] на А. бил 4 години, а не 3, както е прието от пенсионния орган. Данни за твърдението се черпят единствено от изложеното в писмо изх.№2113-26-222-11/10.11.2021г. (л.63 гр.), от където обаче се установява стаж в календарни месеци 36, т.е. именно 3 години. И както вече се посочи по-горе, точно такъв период е признат от пенсионния орган при определяне на пенсията на оспорващия, въпреки че след установеното припокриване на периоди на чуждестранния стаж и този в „Бгит“ ЕООД, не е била получена информация за това от португалските власти, като при така създалата се ситуация (при липса на допълнителна информация от [държава]) пенсионният органа е решил да заечете стажа като такъв за 3 години, макар и да е посочил конкретно в описа от 07.02.2024г. (л.114 гр.), че периодът е от 01.12.2004г. до 20.06.2007г. (т.е. 2 г. 06 м. и 20 дни) и освен това е зачел целия период от 20.06.2007г. до 13.11.2010г. при осигурителя „Брит“ ЕООД, за който период впоследствие се установява, че е от втора категория труд и точно като такъв е зачетен окончателно. Тоест, въпреки дублирането – за периода от 20.06.2007г. до 30.11.2007г., в крайна сметка спорното обстоятелство е разрешено в полза на жалбоподателя. С оглед възраженията за наличие на неправилно превръщане на стаж по чл.104, ал.3, 5 и 7 КСО в стаж от трета категория, следва да се посочи, че на ред 3 и 4 от Описа (л.125 гр.), е ясно отбелязано, че превръщането е 1 към 3, като в и този случай крайният общ осигурителен стаж, който е взет предвид от пенсионния орган, е 37 г. 04 м. и 12 дни. Следователно, дори и в хода на производството да е било извършвано неправилно превръщане на стажа (например л.10, неподписан опис), окончателното превръщане е правилно и именно то е било взето предвид от пенсионния орган при определяне на началната дата на пенсиониране на лицето, и съответно при изчисляване на размера на пенсията. Предвид всичко изложено, въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. кредитирайки изцяло заключението на вещото лице Д. – в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, съдът приема оспорения административен акт за законосъобразен, поради което подадена срещу него жалба следва да се отхвърли. При този изход на делото, основателно е своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски – същите са в размер 100.00 лева – внесен депозит за вещо лице (л.162, л.168), и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ето защо съдът намира, че Д. В. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – Хасково разноски по делото в общ размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът