Решение № 431 от 16.3.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 3132/2019 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 1145/20.09.2019г., постановено по НАХД № 421/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № КГ - 2220 от 14.12.2018г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на основание чл.67, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници(ЗЕВИ), на „АЛСИ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за нарушение на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ. Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът възразява, че санкционираното дружество е краен разпространител на гориво по смисъла на §1, т.20 от ЗЧАВ, който е извършвал разпространение на гориво за зареждане на горивните резервоари по смисъла на понятието в §1, т.23 от ЗЧАВ, което включва и съхранението на течни горива в местата по чл.3, ал., т.5 от ЗЧАВ, равнозначно на понятието „предоставяне на пазара”. Поради това счита, че не е необходимо да се доказва, че „АЛСИ”ЕООД е продавало дизелово гориво на други лица и намира за неправилен извода на районния съд, че дружеството не е извършило установеното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът по касация се представлява от пълномощник, който пледира за оставяне в сила на съдебния акт, доводи за което е изложил и в представен писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за основателност на жалбата и отмяна на първоинстанционното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касация е санкциониран за това, че след извършена проверка в стопанисван от него обект – бензиностанция в гр.Бургас, Пристанище Европа, е установено, че „АЛСИ” ЕООД предоставял на пазара на 23.08.2018г. течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което на 24.08.2018г. с Констативен протокол № КП-0317-Б/24.08.2018г. е установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, с което, в качеството си на краен разпространител, съгласно изискванията на §1, т.12 от ДР от ЗЕВИ, във вр.§1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т.19 от ДР на НИКТГУРНТК, е извършило нарушение на чл.47, ал.2 от ЗЕВИ, във вр.чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ. Районният съд е приел от фактическа страна, че процесното гориво е било предназначено за зареждане на собствена на жалбоподателя извънпътна техника, а не за доставяне за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, т.е. не е било предназначено за други лица и не е предоставяно на пазара от „АЛСИ”ЕООД по смисъла на това нормативно регламентирано понятие, поради което неправилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.67, ал.2 от ЗЕВИ. Решението е правилно. В допълнение от изложеното от въззивния съд, следва да се посочи, че наказващият орган е приложил неправилна санкционна норма, което самò по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Видно е, че органът е приел, че дружеството се явява краен разпространител на процесното гориво, но от друга страна се е позовал на санкционната норма на чл.67, ал.2 от ЗЕВИ, която е приложима спрямо разпространител и съгласно която На разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 3, се налага глоба в размер 50 000 лв. или имуществена санкция в размер 100 000 лв. На санкционираното дружество му е вменено качеството на краен разпространител, поради което спрямо него би следвало да е приложима нормата на чл.67, ал.3 от ЗЕВИ, съгласно която На краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 4, се налага глоба в размер 25 000 лв. или имуществена санкция в размер 50 000 лв. Видно е, че наказващият орган е направил комбинация между двете норми, като се е позовал на нормата за разпространител, но е наложил санкция относима за краен разпространител. Посоченото несъответствие не може да се преодолее нито чрез поправка, нито чрез тълкуване предвид санкционния характер на производството. На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, като на ответника следва да се присъдят претендираните по делото разноски в документиран размер от 2400лв., поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав