Решение № 239 от 21.11.2024 г. на Районен съд - Левски по дело № 366/2024 г.

Предявен е иск с правно основание по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. В Районен съд ••••• е постъпила искова молба от В. П. Н. от ••••• против Главна прокуратура на РБ ••••• в която се твърди, че на 26.02.2024 г. около 19, 40 часа Н. управлявал лек автомобил ••••• с рег. № ••••• в •••••, и придвижвайки се по ул. ••••• бил спрян от полицейски служители за проверка. Твърди се, че били поискани документите му за проверка и бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, на което се отзовал незабавно. Твърди се, че при направения тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества, същото отчело употреба на кокаин и амфетамин, че Н. категорично възразил, че не е употребявал такива вещества и поискал да му се издаде талон за кръвно изследвано, като такъв му бил издаден и бил придружен до ФСМП ••••• за вземане на кръвна проба. Твърди се, че след вземането на кръвната проба бил отведен в полицейското управление, където му бил направен личен обиск и със заповед рег. № 293 зз- 27 от същата дата бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР за това, че е извършил престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и по отношение на него била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0293-000025 по силата на която му било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността – чл. 171, т.1, б.б от ЗДвП. Твърди се, че срещу него бил издаден и АУАН № 1134618/26.02.2024 г., който впоследствие бил отменен и административно наказателното производство срещу него било прекратено, че след три месеца на постоянния си адрес получил Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1322/24г. по описа на РП •••••, ЗМ № 43/2024 г. по описа на РУ •••••. Твърди се, че от постановлението разбрал, че наказателното производство е прекратено поради липса на извършено от него престъпление от общ характер, тъй като изготвената токсикохимична експертиза № 24/ТКХ-136 сочи, че в дадените от него кръвна проба и урина не е установено наличие на амфетамин или кокаин, както и на други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Твърди се, че вследствие на образуваното срещу него досъдебно производство по чл. 343б ал. 3 от НК е претърпял сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в обстоятелството, че през периода от 26.02.2024 г. е бил лишен от възможността да ползва МПС при пътуванията си до гр. ••••• където е редовен студент трета година в Лесотехническия университет, както и в преживени от него неудобство, притеснение, незаслужена обида и срам, произтичащи от извършената проверка, определено фалшивите показания на техническото средство, с което бил изпробван за наличие на наркотични вещества, задържането му в полицейското управление при липса на елементарни условия за престой на задържани, отнемането на СУМПС, издаването на АУАН срещу него независимо от последващото отменяване, лишаването му от възможността да управлява МПС за повече от три месеца. Твърди се, че освен това в местно електронно издание plevenutre.bg се появила информация очевидно предоставена на изданието с разрешение на прокурора, че е задържан в РУ •••••, поради шофиране след употреба на наркотични вещества, което изключително много го разстроило и шокирало. Твърди се, че ••••• е малък град, където всички се познават и обстоятелството, че много от неговите връстници и други съграждани открито му задавали въпроси как се е случило това, го притеснявало и засрамвало и бил принуден да отрича тази, както се оказало напълно недостоверна информация, която го злепоставила и опетнила името му. Счита, че претърпените неимуществени вреди са в размер на 3000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от образуваното на 26.02.2024 г. за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК ДП 1322/24 г. по описа на РП •••••, изразили се в обида, неудобства, притеснение, стрес, свързани със задържането му за срок от 24 часа, лишаването му от правото да управлява собствения си автомобил и разгласяване на невярна по същество информация, че е извършил престъпление по цитирания текст, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника е представил отговор на исковата молба, с който се заявява, че от формална гледна точка е осъществен фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. Оспорва се всяка една от предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Твърди се, че действително посоченото досъдебно производство е образувано при условията на чл. 212 ал.2 вр. с чл. 211 от НПК с първо действие по разследване – оглед на местопроизшествие и същото не е било образувано срещу В. П. Н., както се твърди в исковата молба, и ищецът дори не е бил привличан в качеството на обвиняем по досъдебното производство, нито дори е бил конституиран като свидетел по делото. Счита се, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, тъй като липсва обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Дори да се приеме, че воденото и прекратено досъдебно производство по преписка № 1322/2024 г. на РП ••••• е основание за отговорност по ЗОДОВ, се заявява, че не са налице доказателства, че ищецът е търпял неимуществени вреди, техния размер и връзката им с наказателното производство. Заявява се, че твърденията на ищеца касаещи действията на органите на МВР по извършване на личен обиск, задържане по ЗМВР и отнемане на свидетелство за управление на МПС не могат да ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ. Оспорва се исковата претенция и по размер, като се заявява, че освен, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по делото, нито дори на свидетел, то наказателното производство е проведено в разумен срок – само 3 месеца. Предвид изложените твърдения и при съобразяване решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1961/2022 г., III г.о., ГК, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за привличане в качеството на трето лице помагач на ответника на ОДМВР гр. •••••. Съдът приема, че това искане следва да бъде оставено без уважение. В исковата молба се твърди, че се претендират вреди за неоснователно причинена принуда срещу уличено лице, без да е повдигнато обвинение и прекратено наказателно производство, поради липса на престъпление. Дори в настоящия случай незаконни актове, действия или бездействия на длъжностни лица от състава на ОД на МВР гр. ••••• да са допринесли за настъпване на твърдените, че са претърпени от ищеца вреди, то това не прави ОД на МВР гр. ••••• и Прокуратурата на република България солидарно отговорни в материалноправното отношение, за да имат те при плащане от единия регресни вземания. Прокуратурата на Република България участва в производството по ЗОДОВ в изпълнение на възложената й от държавата компетентност да я представлява като неин субституент. Тя не брани собствените си материалноправни права и задължения, нито се намира в материалноправни отношения с ОД на МВР гр. •••••, за да е налице правен интерес да търси осъждане на третото лице помагач за сумите, които държавата евентуално ще бъде осъдена заплати чрез Прокуратурата на Република България на увреденото лице. Само държавата може да търси евентуално изплатените от нея обезщетения от виновните длъжностни лица в хипотезите, предвидени в чл. 9 от ЗОДОВ. Ответникът не разполага с правен интерес от предявяването на обратен иск против третото лице помагач, съответно и от интерес от привличането му. По изложените съображения, съдът приема, че за привличащата страна не е налице правен интерес от искането привличане, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното: По делото е представено досъдебно производство № 1322/2024 г. на РП •••••, ЗМ № 43/2024 г. на РУ •••••, от което се установява, че РП ••••• е уведомена от ст. Разследващ полицай А.Д., че на 26.02.2024 г. в ••••• в 20, 38 часа при наличието на законен повод /чл. 208-210 от НПК/ и достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК обосноваващи, че е извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК е извършен оглед на местопроизшествие и незабавно съобразно разпоредбите на чл. 211 ал. 3 от НПК е уведомен районен прокурор от РП •••••, и че във връзка с горното е започнато Досъдебно производство под № ЗМ-43/24 по описа на РУ ••••• за това, че на 26.02.2024 г. в ••••• по ул. ••••• е управлявано МПС – лек автомобил ••••• с рег. № •••••, след употреба на наркотични вещества кокаин и амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер дръг тест 5000 – престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Към досъдебното производство е приложен акт № 1134618 от 26.02.2024 г. съставен от М.А. – младши инспектор при ОДМВР •••••, РУ ••••• против В. П. Н., от който се установява, че същия е съставен затова, че на 26.02.2024 г. в 19: 40 часа в ••••• по ул. ••••• управлява МПС лек автомобил ••••• с регистрационен номер ••••• собственост на ••••• ЕООД •••••, след употреба на наркотични вещества или техни аналози /кокаин и амфетамин/. В акта е посочено, че на 26.02.2024 г. в 19: 53 часа е направена качествена проба по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с посочен фабричен номер и номера на тестови комплект и срок на годност, като уредът е отчел полозителен резултат за употреба на наркотични вещества или техни аналози /кокаин и амфетамин/. Посочено е, че резултатът е показан и видян от водачът, посочен е номера на пробата в техническото средство и, че е издаден талон за медицинско изследване с номер 29367, че е издаден протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че водачът е съпроводен от ЦСМП •••••, където пред медицински екип и пред служител от РУ ••••• водача е дал кръв и урина за изследване. В акта е посочено също така, че водачът е изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ и пробата е отрицателна. Посочено е, че водача виновно е нарушил чл. 5 ал. 3 т.1 пр.2 от ЗДвП и словом е изписано, че управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е също така че е иззето СУМПС № ••••• Към досъдебното производство е приложен протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-136 от 22.04.2024 г., в заключението на който е посочено, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В. П. Н., с посочено ЕГН не е установено наличие както на амфетамин и кокаин, а така също и на други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Към досъдебното производство е приложено и постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор от РП ••••• от 10.05.2024 г. върху което е отбелязано, че е връчено на 13.05.2024 г. на П.П. /баща/. Видно от постановлението за прекратяване е, че след като се е запознал с материалите по досъдебно производство № 1322/2024 г. по описа на РП •••••, ЗМ № 43/2024 г. по описа на РУ •••••, прокурор от РП ••••• е приел, че наказателното производство е образувано на 26.02.2024 г. при условията на чл. 212 ал.2 от НПК, за това, че на 26.02.2024 г. в ••••• по ул. ••••• е управлявано МПС – лек автомобил ••••• с рег. № •••••, след употреба на наркотични вещества – кокаин и амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер дръг тест 5000 – престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, че след задълбочен и всестранен анализ на доказателствените материали по делото е установена следната фактическа обстановка: „В. П. Н. живеел в •••••, ул. ••••• № 38. На 26.02.2024 г. Н. управлявал лек автомобил марка ••••• с рег. № •••••, собственост на дружество •••••“ ЕООД на територията на •••••. Около 19.30 часа, докато процесния автомобил се движел по ул. •••••, същият бил спрян за извършването на проверка от полицейските служители при РУ – ••••• С.П. и М.А., които изпълнявали служебните си задължения. Водачът В. Н. бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен № ARHJ-005, Уредът отчел положителен резултат за употреба на кокаин и амфетамин. На Н. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1134618 и му бил издаден талон за медицинско изследване. Той се явил във ФСМП - •••••, –ато бил съпроводен до там от полицейските служители, след което дал кръв и урина за лабораторно изследване.“ В постановлението е посочено, че по случая е образувано и проведено досъдебно наказателно производство, че е назначена и изготвена токсикохимична експертиза № 24/ТКХ-136 и видно от заключението на вещите лица е, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В. П. Н. не е установено наличие, както на амфетамин и кокаин, така и на други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Посочено е, че в хода на разследването няма привлечени в качеството на обвиняеми лица и няма взети мерки за процесуална принуда-. Прието е, че при така установената фактическа обстановка не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и е прекратено досъдебно производство № 1322/2024 г. по описа на РП •••••, ЗМ № 43/2024 г. по описа на РУ – •••••. Към исковата молба е представено копие от заповед за задържане на лице /л. 7 от делото/, видно от която е, че със същата на 26.02.2024 г. в ••••• в 19.53 часа е задържан В. П. Н. за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал.1 т1. от ЗМВР във връзка с чл. 343б ал. 3 от НК, като е посочено, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В същата заповед е посочено, че задържаното лице В. П. Н. е осбодено на 26.02.2024 г. в 22.50 часа. Представено е копие от протокол за личен обиск на лице /л. 8 от делото/, извършен на 26.02.2024 г. в 22.00 часа на В. П. Н. и от същия се установява, че при обиска не са намерени вещи и предмети. Представено е и копие от заповед за принудителна административна мярка № 24-0293-000025 по чл. 171 т.1б.б от ЗДвП от 26.02.2024 г. /приложена на л. 9 от делото/ от която заповед се установява, че на В. П. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и в същата е посочено, че е отнето СУ МПС № ••••• като препис от заповедта е връчена на В. П. Н. на 01.03.2024 г. Предвид представените и посочени по-горе писмени доказателства, съдът приема, че по делото е установено по един несъмнен и категоричен начин, че на 26.02.2024 г. В. П. Н. от ••••• управлявал МПС марка ••••• с рег. № ••••• в ••••• по ул. ••••• и в 19: 40 часа бил спрян за проверка от служители на РУ •••••. При осъществяване на проверката, Н. бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, което техническо средство отчело положителен резултат за употреба на кокаин и амфетамин. Н. бил отведен в ЦСМП ••••• от служители на РУ ••••• за вземане на проби и Н. дал съответните кръвна проба и проба от урина за извършване на лабораторно изследване. Установява се, че незабавно било образувано досъдебно производство, Н. бил задържан в РУ ••••• за срок до 24 часа и свидетелството му за управление на МПС било иззето още към момента на извършване на проверката, като в последствие на Н. е връчена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.б от ЗДвП с която е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Установено е, че на 22.04.2024 г. е съставен протокол за извършена експертиза, и от заключението на вещото лице се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В. П. Н. не е установено наличие както на амфетамин и кокаин, а така също и на други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Установява се също така, че на 10.05.2024 г. с постановление на прокурор от РП ••••• досъдебното производство е прекратено, като копие от постановлението е връчено на бащата на В. П. Н. на 13.05.2024 г. – почти месец след категоричното установяване, че в дадените проби не е установено наличие на наркотични вещества и почти 3 месеца след спиране на водача и образуване на досъдебното производство. По делото няма данни в кой момент точно е върнато свидетелството за управление на МПС на Н., но предвид заповедта за наложена принудителна административна мярка, съгласно която свидетелството е отнето до решаване на отговорността и предвид това, че въпроса за отговорността е решен окончателно с влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство от 10.05.2024 г., което подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на преписа, а препис е връчен на 13.05.2024 г. – т.е. постановлението е влязло в сила на 20.05.2024 г., съдът приема, че свидетелството за управление на Н. е върнато след 20.05.2024 г. /т.е. Н. е бил лишен от възможността да управлява МПС за срок от 3 месеца - през периода от 26.02.2024 г. – датата на отнемане на СУМПС до 20.05.2024 г.- датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство/. По настоящото дело в качеството на свидетели са разпитани Г.Е.Г., Н.Й.П. и Х.М.Х. От показанията на свидетеля Г. се установява, че същия е бил свидетел като са спрели В. П. на 26.02.2024 г. и са направили тест за наркотици, тъй като е бил с него в автомобила. Обяснява подробно случилото се при извършване на проверката и заявява, че В. се е учудил на положителния тест за наркотици и се стреснал, че свидетеля познава В. от много години и заявява, че той цигари не е пушил, камо ли наркотици, че спортува, учи и като цяло е примерен човек. Свидетеля обяснява, че В. е чакал около три месеца за резултата от кръвната проба, през което време не можел да кара колата, защото му били взели книжката, че се притеснявал, защото тъкмо щял да започва работа в ••••• че се затворил в себе си, бил потиснат, не излизал и се притеснявал какво говорят хората, защото градът е малък и хората се познават. Притеснявал се, че имало статия в социалните мрежи фейсбук в групата на ••••• и хората разбрали какво било станало и коментирали, че така трябвало „наркоманите да се хващат“ – т.е. за него се говорело като за „наркоман“. Свидетелят заявява, че В. бил доста разочарован от полицията и от тестовете, от случващото се, защото обяснявал, че не е възможно и няма как да се случи такова нещо и доста се притеснявал през тези месеци, докато излязат резултатите от кръвната проба. Свидетелят обяснява, че после е разбрал, че резултатът от кръвната проба е отрицателен, но В. до този момент се е притеснявал как хората и най-вече семейството му ще приемат тази история, бил подтиснат, избягвал темата и не говорел. От показанията на св. Н.П. – майка на ищеца се установява, че на 26.02.2024 г. около 8 часа вечерта В. й позвънил по телефона и бил изключително разстроен, притеснен и ужасен и й разказал, че бил спрян от полицията, че е тестван за алкохол и наркотици и тестът излязъл положителен за амфетамин и кокаин. Свидетелката обяснява, че веднага със съпруга си отишли в полицията и там чула, че синът й обяснява на полицаите, че дори цигара през живота си не е пушил, камо ли да употребява наркотици и че е съгласен да даде проба, след което го отвели в бърза помощ да даде кръв за изследване. Обяснява, че след това синът й бил отведен отново в полицията, където го задържали и след това когато го пуснали почнало „голямото около тримесечно чакане“, че чакали да излезе окончателния резултат от пробите. Свидетелката обяснява, че синът й бил отчаян, отказвал да ходи на лекции в Лесотехническия университет – ••••• където учел четвърта година, че той е момче, което спортува, учи, иска да се реализира и от този момент започнал да не иска дори да излиза, не искал да ходи да учи и смятал, че това осъждане би му повлияло и на кариера и на започване на работа и това го притеснявало изключително много, че имал притеснение, главоболие, бил отчаян. Обяснява, че синът й изпитвал и вина, тъй като създавал дискомфорт и на семейството си и изпитвал страх да не би баба му и дядо му да научат и това да застраши здравето им. Обяснява, че до края на вечерта из града се било разчуло, защото им се обадили техни познати, които им казали, че са разбрали, че синът й е спрян с наркотични вещества, а на следващия ден имало публикувана в онлайн вестник „••••• утре“ статия, в която е описан случаят с 22 годишния. Обяснява, че не били написани имената, но пишело колко е годишен, че е от ••••• и вида на автомобила, като след това тази статия била споделена в социалните мрежи и там вече му пишели имената в коментарите и че тези които не са го познавали що за човек е са имали доста осъдителни коментари по отношение на синът й, което пък още повече го притеснило и обезверило. Свидетелката обяснява, че след 3 месеца им съобщили, че наказателното производство е прекратено, като са получили постановление и от него са разбрали, че наказателното производство срещу сина им е прекратено, което малко го поуспокоило, но заявява, че синът й е изпитал голям срам, че не е искал да излиза дори по улиците или до магазина, че напълно се бил обезверил. Обяснява, че въпреки, че резултатът от кръвните изследвания бил абсолютно отрицателен, за това разбрали само приятелите, но нямало публикация, както преди това имало публикация, че е задържан, не е имало опровержение и синът й си останал със срама и клеймото че е наркоман. Обяснява, че книжката му била върната след като било прекратено наказателното производство и до този момент синът й не можел да управлява автомобил, нито да помага на баща си, както е правел това преди вземането на книжката. Заявява, че В. знаел за образуваното наказателното производство и имал страхове от бъдещо осъждане и се притеснявал, че няма да може да си намери работа. В показанията си свидетеля Х.Х. заявява, че познава В., че разбрал, че срещу В. било образувано дело и той бил доста притеснен от гледна точка на това, дали и как ще се реализира професионално. Обяснява, че В. е амбициозно момче и за него това било пагубно, че искал справедливостта да възтържествува и да се разбере, че нищо не е употребявал, притеснявал се какво си мислят хората за него, как ще реагират родителите му, притеснявал се, че хората го мислят за наркоман, а той дори цигари не е пушил. Заявява, че не искал да излиза, бил се затворил в себе си, че преди това се занимавал със спорт, а после нямал желание да тренира, вечер не искал да излиза, не искал да се вижда с хора и се срамувал. Обяснява, че града е малък и за случая се е разбрало от уста на уста и нещата „супер бързо стигат от един на друг“. Обяснява, че имало новина в двете групи на града в социалните мрежи, което доста обезпокоило В., че когато са го спрели след това бил задържан в полицията и хората говорели за него като за наркоман. Свидетелят обяснява, че говорил с В. и той му обяснил каква е ситуацията и че се притеснява какво ще излезе от тестовете, тъй като тяхната правота не е на 100 процента сигурна, че макар в социалните мрежи да не е пишело конкретно неговото име се е разбрало за кого става въпрос. Заявява, че В. е дал веднага кръвна проба за изследване, но резултата е излязъл след няколко месеца и че книжката му е върната след няколко месеца. Обяснява, че резултата от кръвните проби е отрицателен не е оповестен официално, че през тези три месеца В. бил доста унил, разстроен, не искал да повярва, че това му се случва и не знаел какво ще прави с живота си. Предвид дадените свидетелски показания, на които съдът дава вяра, като безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът приема, че действително на Н. са причинени твърдяните от него в исковата молба неимуществени вреди. В случая както бе посочено по-горе сред обществеността на ••••• е станало известно, че Н. е задържан в РУ на МВР за управление на МПС след употреба на наркотици, образувано е досъдебно производство и в продължение на 3 месеца докато бъде прекратено досъдебното производство Н. се е безпокоил, изпитвал е страх от това какво ще се случи, безпокойство за бъдещата си професионална реализация, срам от хората, тъй като в интернет пространството случая е коментиран и са поствани значителен брой негативни коментари, изпитвал е притеснения как семейството му ще преживее случилото се и се е безпокоил за здравословното състояние на възрастните си баба и дядо и как ще реагират те, когато разберат случващото се с техния внук. Установява се, че Н. се е затворил в себе си и в дома си, като напълно е ограничил контактите си с други лица и отказвал да излезе на улицата, и дори за да отиде до магазина, отказвал е да ходи на лекции за продължаване на образованието си, въпреки, че към онзи момент е бил студент в четвърти курс в Лесотехническия университет гр. ••••• като е губел вяра, че ще може да се реализира професионално. Действително досъдебното производство е прекратено и Н. не е бил привличан като обвиняем по същото, но той е търпял принудителни мерки, а именно задържане до 24 часа по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171 ал.1 т.1 б.б от ЗДвП при образувано наказателно производство по чл. 343б ал. 3 от НК. В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС. Нарушено е и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата експертиза е изготвена след два месеца, а до прекратяване на досъдебното производство от изготвяне на експертизата е изминал още един месец. В продължение на три месеца ищецът е изпитвал чувства на срам пред близки и приятели, страх от възможността да получи наказание, за нещо което не е извършил, чувство за несигурност и притеснения от материални затруднения, заради невъзможността да упражнява професията, която си е избрал и за усвояването на която е положил значителни усилия през предходните 4 години. Накърнено е било и чувството му за справедливост, предвид показанието на техническото средство и знанието, че не е употребил и употребявал каквито и да било наркотични вещества. При определяне размера на обезщетението съдът преценява не само конкретните преживявания на ищеца, но и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно производство – здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук. Макар и на Н. да не е повдигнато обвинение, то той е търпял значителни притеснения, бил е стресиран и депресиран, изпитвал е незаслужена обида, страх, душевни и психически притеснения, чувство за извършвана спрямо него несправедливост от органи, призвани да следят за законност и да защитават правата на гражданите, поради това, че е бил уличен в престъпление, за което е знаел, че е невинен. По делото няма данни, че съответните органи – в лицето на полиция и прокуратура са разгласили обстоятелствата по извършването на проверката и започването на досъдебното производство, но по същото е установено, че почти незабавно случая е достигнал до социалните мрежи, имало е и публикация в онлайн издание на вестник „••••• утре“, и в социалните мрежи са последвали значителен брой негативни коментари по адрес на Н., което допълнително е увеличило неговите притеснения и душевни страдания. Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер. При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 600 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, съдът