РЕШЕНИЕ

№ 2611

гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330101390 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. Г., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: гp. П., ул. „•••“ №••, чрез адв. Д. С., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 13100Е375, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с която е предявен осъдителен на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 7 552, 35лв., представляваща неоснователно получена сума вследствие на материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № •••г. по описа на ••• с peг. №•••, с район на действие Окръжен съд - Пловдив ведно със законната лихва върху сумата от 7 552, 35 лв., считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В условията на евентуалност се претендира присъждане на сумата от 7 552, 35 лв. на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, като платена на отпаднало основание, евентуално – на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като платена на неосъществено основание.

В исковата молба се твърди от фактическа страна, че с влязло в сила на дата•••г. Решение №••• от •••г. по гр.д. №••• г. на Окръжен съд - Пловдив е уважен предявен от Т. К. Г. иск по чл.439 ГПК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като било признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество следните вземания, прехвърлени му от „•••“ ЕАД, по издадените в полза на последното по ЧГД № ••• г по описа на Районен съд – Пловдив, •••с., Заповед за изпълнение №••• г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ТПК, поправена с разпореждане, постановено в закрито заседание на •••г., и изпълнителен лист. За принудителното събиране на тези суми било образувано изпълнително дело ••• г. по описа на•••, с per. №•••, с район на действие ПОС, а именно: сумата от 23 642.04 лева - остатък от законна лихва към 15.03.2019 г. върху платена главница 687 914 евро. Ищцата посочва, че за събиране на тези суми, първоначално било образувано изпълнително дело № ••• г. по описа на •••, което било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК с постановление на ••• от •••г. След това и въз основа същите титули било образувано при същия съдебен изпълнител – •••, и изпълнително дело №•••г. по неин опис.

Изтъква се, че в мотивите на Решение №••• от •••г. по гр.д. №••• г. на Окръжен съд – Пловдив, било прието, че първото изпълнително дело е прекратено по права на дата •••г., като срокът на 3-годишната давност за вземането на ответното дружество бил изтекъл на ••• г. Пак в мотивите на въпросното решение било посоченото, че преведените на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от съдебния изпълнител в периода м. юли 2019 г. – м. май 2020 г. суми въз основа на наложен през месец май 2019 г. запор на банковите сметки на Т. Г. в „•••“ АД, с които били погасени част от процесиите вземания за законни лихви /за разликата над 23 642, 04 лв. до 30 540, 42 лв./ и направените разходи от взискателя в размер на 365, 97 лв. /всичко общо 7552, 35лв./, били недължимо получени от взискателя. В тази връзка ищцата по настоящото дело поддържа, че вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по изпълнително дело №••• г. по описа на •••, било погасено по давност на дата 26.06.2018 г., след който момент и въз основа на наложени запори на банкови сметка на длъжника от страна на ••• били разплатени суми на взискателя.

Предвид изложеното ищцата счита от правна страна, че извършеното по изпълнително дело №•••• г. по описа на ••• след погасяване на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по давност на дата ••• г. представлява материално незаконосъобразно изпълнително действие. Поради това и получаването на сумата от 7 552, 35 лв. от страна на взискателя – настоящ ответник, било лишено от основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, респ. получените от последния суми в посочения размер подлежали на възстановяване. В тази насока се развиват съображения относно естеството на претенция по чл. 55 ЗЗД и се цитира съдебна практика. Същевременно ищцата счита, че от представените от нея писмени доказателства – удостоверение с изх.№•••г., издадено от ••• по нейно изпълнително дело № ••• г., се устоновявало получаването на сумата от 7 552, 35 лв. от ответното дружество.

С оглед на горното се моли за уважаване на предявения иск на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а в условията на евентуалност на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, както и евентуално – на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като платена на неосъществено основание. Моли за присъждане на сторените разноски.

В срокът по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се излага становище за допустимост и основателност на иска. Не се оспорва изложените в исковата молба фактическа обстановка и правни съображения. Ответникът заявява, че признава иска, като поддържа, че предвид направеното признания и липсата на извънпроцесуално поведение на ответника, дало повод за настоящия иск, не следва да се присъждат в тежест на ответното дружество сторените от ищцата разноски по делото. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли за произнасяне на съда в горния смисъл.

С определение от ••• г. към настоящото гр. дело № ••• г. на ПРС, ••• гр.с., е съединено на основание чл. 213 от ГПК и гр. дело № ••• г. на ПРС, ••• гр.с. Последното е образувано по искова молба на Т. К. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД. С исковата молба по гр. дело № ••• г. са изложени аналогични фактически твърдения, като тези с исковата молба по гр. дело № ••• г. Твърди се още, че ищцата е изплатила по изп. дело № ••• г. на •••сумата от общо 1060, 60 лева, които са били отнесени за заплащане на такси по изпълнителното дело при •••, за което е предоставено удостоверение, издадено от съдебния изпълнител. От правна страна се твърди, че предвид погасяването на вземанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо Т. Г. по давност и наличието на материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № ••• г., то платените от ищцата суми за погасяване на таксите на съдебния изпълнител са довели до нейното увреждане от страна на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, взискател по изпълнителното дело. В условията на евентуалност се твърди, че ответникът по настоящите искове се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, доколкото платената от нея сума за такси към съдебния изпълнител по силата на закона следва да се плати от взискателя по делото. По изложените съображения се моли за уважаване на главния иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за сумата от 1060, 60 лева, представляваща такси по т.3, т.5, т.9, т.26 и т. 31 по Тарифата за таксите и разноските, които се събират по Закона за частните съдебни изпълнители, платени от ищцата вследствие материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнителното дело, а в условията на евентуалност на основание чл. 59 за същата сума, с която ответникът, взискател по изпълнителното дело се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, длъжник по същото изпълнително дело.

С постъпилия отговор по гр. дело № •••г. на ПРС, ••• гр.с., ответното дружество признава по основание и размер предявения иск, въз основа на който е образувано гр. дело №•••по описа за ••• г. на Районен съд – Пловдив. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение предвид заявеното признание.

В проведеното открито съдебно заседание на 10.05.2023 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска и по двете депозирани искови молби.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба – Решение № ••• г. по гр.д. № ••• г. по описа на ПРС, ••• гр.с., с което е уважен иск по чл. 439 ГПК на Т. К. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД досежно вземането, за което е образувано изп.дело № ••• г. на •••, както и справки за образувани изпълнителни дела срещу настоящата ищца и платени от нея суми по изп.дело №•••г. за погасяване на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и за заплащане на такси на съдебния изпълнител. С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието. Доколкото се уважава главната искова претенция по всяка искова молба, то не следва да се разглеждат евентуално съединените искове.

Относно разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от ищеца разноски по гр. дело № ••• г. на ПРС, •• гр.с., и съединено към него на основание чл. 213 ГПК гр. дело № ••• г. на ПРС, ••• гр.с., а именно 302, 10 лв. по първото и 50 лв. по второто дело или общо 352, 10 лв. за заплатена държавна такса. В полза на адв. Д. С. ще се присъди сумата от общо 1 461, 32 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от които 1 055, 26 лв. дължими за иска по гр. дело № ••• г. и 406, 60 лв. дължими по иска по гр. дело № •••г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. С извънпроцесуалното си поведение ответното дружество е дало повод за предявяване на настоящите искове, тъй като след влизане в сила на решението по иска по чл. 439 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е възстановил неоснователно получените от него суми, както и заплатени суми за такси на съдебния изпълнител.

Така мотивиран, съдът