Решение № 59 от 24.4.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 530/2022 г.

Производството е по реда на глава XХІ от НПК. С присъда № 260018 от 26.09.2022 г. по НОХД № 1490/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд подсъдимата С. Й. М. е била призната за невинна по повдигнатото й обвинение и оправдана за това да е извършила престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Срещу така постановената присъда е подаден протест, ведно с допълнения, като се прави искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен и М. да бъде призната за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Релевират се доводи за необоснованост на извода на окръжния съд за липса на съпричастност на подс. М. към вмененото й във вина деяние, като подробно се аргументира превратното тълкуване на част от доказателствената маса. Отправят се и критики за липсата на мотиви във връзка с посоченото от първия съд, че целта на установените по отношение на процесната фирма действия не е била избягването на установяването и плащането на данъчни задължения, като не е бил разгледан въпросът дали деятелността на подсъдимата не се субсумира в състава на друго еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Прокурорът сочи, че при установеното от първия съд, че подсъдимата е подписвала ПКО за постъпването на определени суми в касите на „•“ ООД, може да се направи извод, че именно тя, чрез използването на документи с невярно съдържание и неистински документи, е получила и респективно е дала възможност на „•“ ООД да получи от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери. Тази дейност от своя страна би покрила обективната и субективната страна на престъплението по чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е по-леко наказуемо от вмененото й във вина деяние, поради по-ниския манимум на предвиденото от закона наказание лишаване от свобода. В протеста се сочи, че първият съд е игнорирал задължението си да се произнесе в посочената насока във връзка с разпоредбата на чл. 304 НПК, съгласно която съдът признава подсъдимият за невинен, когато деянието не представлява престъпление. В съответствие с изложеното и във връзка с разпоредбите на чл. 318, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК от настоящия съд се иска да отмени, постановената по НОХД № 1490/2020 г., присъда на Окръжен съд- Пловдив, с която С. Й. М. е била призната на невинна в извършване на престъпление от общ характер и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като бъде постановена нова осъдителна присъда. По делото е постъпила и жалба от Министъра на финансите в качеството му на представляващ Държавата във връзка със заявения по делото граждански иск. От въззивния съд се иска присъдата на Окръжен съд – Пловдив да бъде отменена и да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер като основателен и доказан. На подс. М. и на защитника й адв. Р. И. е било изпратено съобщение за постъпилите протест и жалба, но същите не са взели отношение по тях в писмена форма. В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Релевира доводи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, води до различен извод от направения от съда, а именно, че повдигнатото фактическо обвинение срещу М. е доказано по несъмнен начин и са налице основания за осъждането й за престъпление по чл. 256, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което се явява по-леко наказуемо от възведената правна квалификация на деянието. В тази връзка моли въззивният съд да отмени присъдата на окръжния и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна за извършване на данъчна измама. При условията на алтернативност, моли присъдата на първата инстанция да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд поради липса на мотиви в посочената насока. В хода на производството Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е конституирана като граждански ищец с предявен иск срещу подсъдимата за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД, съответстващо на размера на щетите по обвинението. Процесуалният представител на гражданския ищец - юрисконсулт А. пледира за уважаване на иска в пълечн размер като основателен и доказан. Моли М. да бъде осъдена да заплати претендираното обезщетение ведно с юрисконсултско възнаграждение съобразно съответната тарифа. Подсъдимата М. участва във въззивното производство лично и със защитника си. Двамата излагат съображения, че протестът и жалбата са неоснователни и предлагат присъдата да бъде потвърдена, като законосъобразна, обоснована и правилна. Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в протеста и жалбата, както и с материалите по делото, намира за установено следното: Протестът и жалбата са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като разгледани по съществото са и основателни, макар и не изцяло по изложените в тях съображения. В настоящия случай въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с анализа в мотивите към постановената присъда на релевантните по т. 1-3 на чл. 102 от НПК обстоятелства, което е довело до противоречия и непълноти при оценката на доказателствените материали при изясняване на фактическата обстановка по случая, както и непълноти и противоречие с направените в заключение правни изводи. Окръжният съд е интерпретирал събраните по делото доказателства - обяснения на подсъдимата, показания на свидетели, заключения на графическите и счетоводни експертизи, както и писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в хода на досъдебното и съдебното производство, като е отхвърлил фактическата обстановка, описана във внесения в съда обвинителен акт. Настоящият състав намира, че до горепосочените изводи първостепенният съд е стигнал произволно, тъй като в мотивите към присъдата не е анализирал задълбочено и не е съпоставил показанията на отделните свидетели, не е обсъдил по надлежния ред вътрешно противоречиви свидетелски показания, не е съпоставил гласните с писмените доказателствени средства, нито е коментирал доколко съдържанието на посочените доказателствени средства е в съответствие и се подкрепя от заключенията по назначените и изслушани експертизи по делото. Съдът не е обсъдил и съпоставил и дадените в съдебно заседание обяснения на подсъдимата с изброените по-горе доказателствени средства. Отделно от това, не е анализирал по никакъв начин съответните процесуално-следствени действия и назначените по делото множество експертизи, включително наличната по делото счетоводна документация. Изобщо не е било обсъдено тяхното съдържание с оглед преценката за относимост към определени факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. При все, привидно, мотивите към постановения съдебен акт да се отличават с обема си, доказателственият анализ на практика е бил сведен до преразказ и изброяване на събрани доказателствени материали само за някои съществени насоки от предмета на доказване. Законодателната уредба изисква от всички налични доказателства да може да се разбере кое съответният съдебен състав приема за безспорно, кое не кредитира и съпоставяйки доказателствената маса в нейната цялост, какви изводи прави, за да достигне до възприетата от него обективна истина. В мотивите към съдебния акт следва да се изброят изчерпателно всички онези доказателствени материали, които са оценени като процесуално допустими и относими и са използвани от съдебния състав при решаване на делото. Ако в доказателствените материали са налице противоречия, както в случая, те следва да се отбележат и да се анализират задълбочено. Съдът следва да изложи ясно съображенията си, защо приема за достоверни едни доказателства, а отхвърля други. Съдържанието на доказателствата по делото следва да бъде анализирано, дори и да налага извод, че доказателствените материали са еднопосочни, без противоречия за съставомерните факти. Задължение на съда е съвкупното обсъждане на доказателствата, което изисква преценка на както на смисъла и значението на всяко едно от тях по отделно, така и на тяхната логическата връзка и взаимна обусловеност. Забелязаните от настоящия състав процесуални нарушения са съществени, а непълните и неясни мотиви на първоинстанционния съд, съгласно практиката на ВКС, представляват пречка и второинстанционният съд да изпълни възложената му функция. В трайната практиката на съдилищата се приема, че мотивите трябва да дават ясна представа за констатациите на решаващия орган относно релевантните за предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. В тази връзка присъдата следва да бъде мотивирана по начин, който демонстрира, че действително са били обсъдени всички доказателства по делото и който позволява да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Съдебната практика приема, че в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ. Липсата на разбор и анализ на доказателствата и подмяната му в мотивите с общи изрази се приема за съществено нарушение на процесуалния закон (в този смисъл например решение № 30/1991 г. на II н.о. на ВС). Свързана с цитираната съдебна практика е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 305 НПК - решаващият съд има задължение да посочи установените обстоятелства, както и въз основа на кои доказателствени материали е сторил това, като при наличие на противоречия на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В конкретния случай, това задължително изискване на закона не е било съобразено от първоинстанционния съд. В принципен план няма никаква пречка в мотивите към присъдата си инстанцията да приеме факти, различни от посочените от прокурора в обвинителния акт. Това, обаче, следва да бъде сторено след внимателна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на всички събрани по делото доказателства, особено когато са били налице съществени противоречия не само между различни доказателствени източници, но и в самите тях. В конкретния случай, по същество липсват в необходимата пълнота мотиви за преодоляване на констатирани противоречия в показанията на част от разпитаните от съда свидетели, дадени по време на съдебното следствие и по време на досъдебното производство, по начин, даващ възможност за тяхното кредитиране. Така например, видно от материалите по делото, свидетелят В. М. е бил разпитан в проведеното пред първия съд съдебно заседание по делото, като поради липса на спомен показанията му са били прочетени по съответния ред. От една страна окръжният съд е обсъдил непрецизно включените в доказателствената маса показания на свидетеля чрез прочитането им от досъдебното производство, приемайки за недоказано, че свидетелят бил чул името на • дружество „•“ именно от подсъдимата. Същевременно окръжният съд изцяло е игнорирал частта от тези показания, отнасяща се до твърденията му, че подсъдимата М. е имало отношение към процесната фирма “•”, защото е била неин управител или пълномощник, като е изложил съображения само във връзка с това, че според твърденията му подготвителната фаза, подсъдимата му обяснила, че ще му върне сумата от 2000 лева, когато получи ДДС, което очаква от въпросното дружество “•”. За да не възприеме тази част от показанията на свидетеля, първият съд е посочил, че били относими към 2011 г., т. е. време след възстановяване на коментираното ДДС на „•“ ООД. Внимателният прочит на показанията на М., обаче, сочи че действително той разказва за заявлението на подсъдимата, че „чака ДДС“, след като е разказал за възникналите за него проблеми с ЧСИ К. П. през 2011 г., но безспорно отнася разговора си с нея към момента на предоставяне на сумата на подсъдимата през 2009 г., т. е. преди възстановяване на коментираното ДДС. Освен това свидетелят В. М., в приобщените чрез прочитане показания (л. 48- 49 гръб, том 8 от досъдебното производство, разпит 08.04.2013 г.), изрично е пояснил, че познава подсъдимата чрез лице, което привидно било назначено „във фирмата, на която К. се водеше нещо като пълномощник и управител“ на име „•“ ООД със седалище в • (л. 48 гръб, том 8 от досъд. пр.). Свидетелят също така отбелязва, че е посещавал „•“ ООД в счетоводния офис на А. П. и е контактувал именно с подсъдимата, която му предложила да започне работа в „•“ ООД, да извършва разносна търговия, за което тя ще му се обажда по телефона за всяко конкретно възложение. М. отбелязал, че не познава свидетелите Д.. След това подробно разказва как за времето, докато се водел на работа в посочената фирма със заплатени осигуровки, но без реално да престира труд, пожелал да изтегли кредит, при което със съдействието на подсъдимата посетил банков клон на „•“ в •, където документите му били подготвени и още при първото посещение в него усвоил 2000 лева, за които имал уговорка с подсъдимата, че тя ще внася погасителните вноски от заплатата му в „•“. В крайна сметка, по настояване на М., свидетелят М. й услужил с изтеглената сума и тя спряла да му вдига телефона. Тъй като той не погасявал заема, през 2011 г. банката му образувала изпълнително дело при ЧСИ. При посочения разпит на досъдебното производство, свидетелят продължава да разказва за събитията около отпускането на кредита, като пояснява, че когато е дал 2000 лева на подсъдимата С. К. (М.) и тя в продължение на няколко дни „го лъжела“, че ще му ги върне, в един от разговорите му споменала, че чака „някакво ДДС” във връзка с фирма, която се казвала „.•“ (в този смисъл прочетените показания на М. от л. 49 и 49 гръб, том 8 от досъд. пр.). Настоящият съд си позволи по-подробно цитиране на показанията на свидетеля от досъдебното производство с оглед обстоятелството, че първата инстанция е следвало да ги има предвид, но е подходила към тях повърхностно, като е насочила вниманието си само към частта им, относима към цитираната реплика, изречена от подсъдимата. Отделен е въпросът, че във връзка и с посочения пункт от вниманието на първия съд е убягнало обстоятелството, че точно тази реплика е била произнесена в една сравнително спокойна обстановка като част от житейския цикъл, не е била предизвикана от свидетеля с обвинителна цел, а е била споделена в момент, когато подсъдимата е имала за цел да го мотивира да изчака с връщането на заетата сума. Следва да се посочи, че показанията на Д. В. Д. и Б. А. Н. – А., които са били разпитани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, но поради липса на спомен са били прочетени и техните показания от подготвителната фаза, които са потвърдили пред първия съд, също не са били задълбочено анализирани в контекста на всички останали материали по делото. Инстанцията е коментирала единствено изводимата от показанията на свидетелите информация за практиката на банковата институция за носене на платежни нареждания на фирми. Тъй като сведенията за платежните нареждания от 12.11.2009 г. и 12.03.2010 г., за преводи от името на „.•“ ООД на „.•“ ЕООД, за които А. е посочила, че са били донесени и предадени от подсъдимата в банката (л. 49-50, том 2 от досъд. пр., приобщени чрез прочитането им), както данните, че платежното от 10.02.2010 г. за превод от сметката на „.•“ ООД по сметка на „.•“ ЕООД било прието от Д. В. Д. (в този смисъл Д. в разпита й от досъд. пр., включен чрез прочитането му от л. 52- 52 гръб, том 2 от същото), изобщо не са били подложени на анализ от гледна точка установеното по делото за изпълнението на тези документи, неинформираността на Д. за тяхното излъчване и прочие. Очевидно информацията, изводима от разпитите на тези банкови служителки, е била счетена за второстепенна и неотносима към предмета на доказване по делото. Отделно от това, посоченото илюстрира и приложения избирателен подход при оценката на данните дали подсъдимата М. е имала или не ангажименти само като ТРЗ на фирмата и има ли събрани данни да е получавала възстановените от ТД на НАП суми от ДДС на „•“ ООД. Все в същата връзка могат да бъдат приведени и показанията на свид. П. – счетоводител от кантората на П., която пред първия съд (л. 208 гръб – л. 209, том 1 от делото на ОС) е изнесла конкретни данни за разговори със самата подсъдима за конфликта й със свид. Д., произтичащ от злоупотреба с парите от изтеглен кредит, както и за проявения от подсъдимата интерес към ДДС регистрацията на дружеството. При все посоченото да може да послужи за преценката на достоверността на заявеното от самата подсъдима, а и от свид. Д., пред първия съд, информацията е била подмината. Без коментар е била оставена и тази за наличие на печат на «.•» и лицето с достъп до такъв в счетоводната кантора на П., както и противоречиво засегнатата в различните източници тема за наличието или липсата на физическа каса на същото дружество в посочената счетоводна кантора. В тази връзка изобщо не са били уяснени твърденията на Д., П. и подс. М., като на подготвителната фаза на процеса, по същите въпроси са били проведени и очни ставки между Д. и П. от една страна и между П. и М. – от друга. Всъщност обстоятелството, че са били налице два печата, единият от които - в подсъдимата М., е било изяснено именно в последната от страна на П. (л. 52-54, том 10 от досъд. пр.), което е следвало да бъде изяснено или чрез по-подробен разпит на последната пред съда или чрез прочитане и на заявеното и при това процесуално-следствено действие. При него също така е била потвърдена и липсата на физическа каса на «•» в счетоводната кантора на П.. Не е имало пречка за посочените обстоятелства да се прочете заявеното от П. или в хода на разпитите й пред съда да бъдат поставени конкретни въпроси и за посоченото обстоятелство. Разбира се, посочената позиция от показанията на П. е подлежала на съпоставка на общо основание с останалите данни по делото, включително и с информацията, изводима от приложените по делото РКО за предадени от П. на М. суми в брой, изтеглени от възстановеното ДДС на „.•“. Видно от протокола от проведеното на 19.07.2022 г. съдебно заседание пред първия съд (л. 544 гръб – л. 545, тов 2 от деото на ОС) изрично е било отхвърлено искането на защитата за изясняване на въпроси около кредита, изтеглен от М. и евентуалното му заплащане от С. Т. (тогава фактически съпруг на сестрата на свид. В. М.). Всъщност посоченият въпрос, поставен от защитата, действително е можело да бъде изяснен с съобразно предложението за постъпване на допълнителна информация за точната хронология на събитията около тегленето на кредита, като първият съд е имал възможност да попълни делото със съответната обективна информация от банковата институция или съответния регистър, съдържащ информация за кредитната задлъжнялост на свидетеля към момента от значение за делото и едва тогава да се направят съответните изводи. Всъщност, в СЗ пред първия съд, свидетелят е потвърдил заявеното на досъдебното производство, като е бил откровен за това, че към момента на съдебния си разпит, не си спомня цитираната от него на досъдебното производство реплика за очаквано заплащане на ДДС. Но не е дал разумно обяснение защо от друга страна е бил толкова категоричен, че е чул името на испанската фирма за първи път през 2014 г., когато бил разпитан на подготвителната фаза. Първият съд е можел да забележи объркването на М. за годината на този разпит, защото приобщеният чрез прочитането му такъв е бил проведен през 2013 г., а не през 2014 г. Най- малкото е следвало да обърне по-подробно внимание на съдържащата се в разпита информация за отношението на подсъдимата към процесната фирма „.•“, като съпостави заявеното от свидетеля с други доказателствени източници и внимателно проследи изнесените от него факти и вътрешната последователност на неговите показания. Наместо това, е приложил неприемлив подход, изключвайки уличаваща подсъдимата реплика с декларативни твърдения за внушения от страна на полицията и разследващия орган, които не звучат правдоподобно. Отделно от горното, следва да се посочи, че житейската логика на която се позовава първият съд при оценката на определени пунктове при част от свидетелските показания, какъвто е и случаят със свид. М. по отношение на преценката какво можел или не можел да си спомни през 2013 г. или през 2022 г. (когато бил изслушан в хода на съдебното следствие пред първата инстанция), не представлява някакво трайно установено изпитано правило, поради което тази логика не би могла да бъде обективен коректив за оценка на достоверността на материалите по делото. Ето защо, е неприемливо, достоверността на свидетелските показания да се преценя съобразно „житейската логика“ без да се държи сметка за тяхната конкретната фактическа опора в материалите по делото. Показанията на Д. са били отхвърлени от първия съд поради преценката му, че са „емоционално наситени с гневен обвинителен заряд към подсъдимата“ и биха могли да са израз на заинтересованост, тъй като дружеството формално представляваното от свидетеля било „участвало в схема по източване на ДДС за възстановяване“. И в този случай, в мотивите си, първият съд ползва критерият за житейска оправданост. Но при оценката на свидетелските показания съществена роля следва да има сравнението, което съдът извършва спрямо останалите източници на т. нар. „контролни факти”. Потвърждаването или опровергаването на показанията на свидетеля от други доказателства, следва да има решаващ характер за тяхната достоверност, а когато следва да се приеме или да не се приеме, че събитията са развили така, както ги съобщава свидетелят и да се градят изводи дали същите се пресъздават достоверно или не, това следва да зависи от конкретната фактическа обстановка по делото, както и от другите данни и доказателства. Широко разпространено е разбирането, че поведението на свидетелите по време на разпит може да се дължи на различни причини, поради което няма установен един обективен и точен критерий за тяхната оценка. Това положение не отрича необходимостта да се съобразява действието на евентуални фактори, които могат да бъдат предпоставка за проява на тенденциозност от страна на изслушваните свидетели (като например допълнителното процесуално качество например на граждански ищец). Но подобни неблагоприятни фактори, следва да се съобразят от съда при преценка на свидетелските показания, без предварително да се правят прибързани изводи за недостоверността на показанията на дадения свидетел. Конкретно, по отношение на заявеното от Д., то следва да се оценява в контекста на хронологията на събитията и след съпоставката му с останалите доказателствени източници, като изводите се формират на основата на тези констатации. В случая показанията на свидетеля са били отхвърлени въз основа на преценката на съда за проявена от негова страна емоционалност (която впрочем в случая е и напълно оправдана при условие, че по изтъкнатата от Д. логична причина, подсъдимата не е спазила договорката им за подаване на нулеви декларации, което довело до неочаквани проблеми с данъчната администрация за формално представляваното от свидетеля дружество). По отношение на представените по делото документи, без да обсъди тяхното съдържание и авторство, съвсем декларативно първият съд ги е игнорирал целокупно като неотносими. По този начин е позминал и отхвърлил факти, които се явяват в подкрепа на показанията на Д., като декларативно било прието, че изготвянето и подписването от подсъдимата М. на оригинални фактури, инвойс –фактури, описи към тях, стокови разписки, VIES декларации, международни товарителници и дневници на продажбите на „•“ ООД „не е доказателство за използването им точно от нея в счетоводството на „.•“ и то за избягване на плащане на данъчни задължения по чл. 255 от НК, а единствено за положен подпис“. Подобно твърдение на първия съд пропуска цялостния анализ на материалите по делото, като не държи сметка, че документите са били предадени за осчетоводяване, осчетоводени и използвани пред НАП за некоректно разчитане на дружеството към фиска. Така например първият съд изобщо не е обърнал внимание на заявеното от П., че именно подсъдимата се занимавала с фирма „“, като нейните показания в тази насока са били отхвърлени, тъй като била осъждана за данъчни престъпление по други дела. В този смисъл заключението на инстанцията, че „липсват каквито и да е убедителни доказателствени източници за престъпно създаване на тези документи“ не държи сметка за цялата доказателствена съвкупност (вкючително и за приетите от съда за относими и достоверни доказателства), които не сочат към това, че за изготвянето им не е имало каквато и да е било друга причина, различна от претендиране на ДДС за възстановяване по нереализирани ВОД. Неубедително първият съд е отрекъл и доказателственото значение на подписаните от подс. М. ПКО, отразяващи постъпления в касата на „•“ ООД, след издаването на акта за прихващане и възстановяване (АПВ) на суми за ДДС от НАП на дружеството, като подписването им е било отдадено изцяло на факта, че подсъдимата е действала като пълномощник на Д., с отричане на договорката между тях. По-късно в мотивите си първият съд, отново без да коментира изхождащите от подсъдимата ПКО за изтегленот от дружеството ДДС, е приел, че „липсват обективни данни, от които може да се заключи, че изтеглените суми от П. са били предадени на подсъдимата, ако последната последната е била генератор на процесното източване на данъчен кредит“. Направен е бил и своеобразен извод, че след като П. била многократно осъждана за данъчни престъпления, то не следвало да й се даде вяра, като на същата плоскост са били оставени без коментар осъжданията на самата подсъдимата за изготвяне на неистински документи, послужили за получаване на кредити, които реално са били необезпечени, отпуснати на лица, които фиктивно са били заведени на трудов договор. Посоченото само илюстрира погрешната логиката на първия съд, защото законодателно и съобразно съдебната практика не се приемат за допустими като доказателства за авторството на деянието сходните факти като предходното осъждане за същото престъпление или данните за личността на лицето. Характеристичните данни имат значение за отговорността на дееца, но не могат да служат за изясняване на истината относно начина на осъществяване на престъпното посегателство. Процесуалното поведение на подсъдимия също не може да бъде решаващо съображение при преценката на достоверността на обясненията му. Тези положения следва да бъдат отнесени и към преценката на свидетелския ценз, най-малкото поради задължението на първия съд да оцени свидетелските показания, както съобразно вътрешната им логичност и последователност, така и във връзка с другите доказателства по делото, като се отчита и възможността на свидетеля да възприема и възпроизвежда обективно и безпристрастно действителността. Във връзка с едностранната позиция на първия съд е било отхвърлено и доказателственото значение на изготвените през месец ноември 2008 г. документи за прехвърляне на дружествените дялове на Д. на М., тъй като поради невписването му в Търговския регистър, същият не е оповестен и липсва достоверна дата. Инстанцията, обаче, е игнорирала факта, че след изготвянето на невписаните документи за прехвърляне на дружествените дялове и непосредствено след началото на инкриминирания период, на 27.10.2009 г. в ТД на НАП – • било входирано искане от името на управителя на процеснато дружество - свид. Т. Д. с вх. № 5166/27.10.2009 г. за заверяване на свидетелство да регистрация на фискално устройство, притежавано от дружеството, както и е било представено пълномощно от 26.10.2009 г., с което Д. упълномощава Й. С. К. да я представлява в качеството й на управител на „.•” ООД пред ТД на ТАП – •, като регистрира касов апарат. За посочените документи е било установено, по експертен път, че подписът и ръкописният текст в искането от 17.10.2009 г., както и подписът в пълномощното от 26.10.2009 г. са били изпълнени от подсъдимата М.. Въз основа на подаденото искане е било издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.10.2009 г., като подсъдимата действително оспорва подписа си. Изброените материали изобщо не са били обсъдени по същество и анализирани от съда в мотивите към присъдата. Не се открива и съпоставката им с обективно съобщеното от лице от кантората обстоятелство (свид. П.), че именно М. се е интересувала как да регистрира по ДДС дружеството. Последното е следвало да бъде проектирано като контролен факт върху твърденията на П. и Д. за това осъществявала ли е дейност фирмата и от кого. При внимателен прочит на материалите по делото и мотивите към присъдата е видно, че първостепенният съд не е взел предвид и не се е съобразил със съобщени от свидетелите факти и обстоятелства, които те са посочили в разпитите си по време на съдебното следствие пред самия него и в хода на досъдебното производство, повечето от които са били приобщени, а други е следвало да бъдат приобщени, към доказателствената съвкупност чрез прочитането им. Въпросните факти и обстоятелства, съобщени от свидетелите, са били относими към предмета на доказване, имали са важно значение за изясняване на обстоятелствата по делото и първостепенният съд е следвало да ги вземе предвид с оглед достигане до обективната истина в процеса. Вместо това той е пропуснал да коментира факти, които са значими за изясняване отговорността на подсъдимата по възведените й обвинения. Съдът не е обсъдил и заключенията на посочените от него експертизи. Такъв анализ липсва не само на заключенията на експертизите по делото, но и на писмените доказателства в посочения вече смисъл. Последните са били само изброени в мотивите на присъдата, като нито едно от тях не е било обсъдено и анализирано по съдържание. При прочита на писмените доказателства и след запознаване с тяхното съдържание, настоящият състав установи, че писмените доказателства, които са немалко по обем, съдържат факти, които имат също важно значение за изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на делото. От гореизложеното е видно, че свидетелите в показанията си са изнесли и съобщили важни факти от значение за предмета на доказване, които инстанцията, нито е взела предвид, нито ги е обсъдила и анализирала с оглед противоречието им, за да направи съответната преценка кои от тях да кредитира и защо. От гореизложеното е видно, че от една страна разпитаните свидетели са дали показания за факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на обективната истина по делото, които съдът изобщо не е взел предвид, а някои съобщени от свидетелите факти по време на досъдебното производство не са и били приобщени по съответния процесуален ред. От друга страна съдът въобще не е обсъдил наличните вътрешни противоречия в показанията на свидетелите относно релевантни факти, имащи значение за предмета на доказване, очертан от внесения обвинителен акт и относим към дейността на подсъдимата, с оглед тяхното кредитиране. Съдът не е положил усилия да вземе отношение и да обсъди конкретно обстоятелствата, за които свидетелите са демонстрирали липсата на спомен, да оцени причината за всеки един от тях, поради която те на са могли да си спомнят тези обстоятелства и накрая да изведе извод, следва ли същите да бъдат кредитирани или не, а е видно от посочените основания за четене на показания от досъдебното производство, че са били констатирани противоречия, поради което са възниквали и основанията за приобщаване по този ред. Наред с това, въпросните показания не са били съпоставени нито помежду си, нито с дадените обясненията на подсъдимата, нито с писмените доказателства. От вниманието на съда са убягнали съобщени от свидетелите важни факти и обстоятелства по време на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обективната истина, някои от тях приобщени по съответния процесуален ред към доказателствената маса. Видно е, че към всички събрани гласни доказателства по време на съдебното следствие съдът е упражнил подход, който е избирателен и незадълбочен и който е довел до изготвяне на съдебен акт, неотговарящ доказателствените стандарти. Декларативно посоченото, че при обсъждането и проверката на показанията на разпитаните по делото свидетели и в изпълнение на задължението си по ал. 3 на чл. 305 НПК, той е оценил показанията на всеки един от разпитаните свидетели и ги е съпоставил с останалия, събран по делото доказателствен материал, като въз основа на този анализ е извел своите фактически, а впоследствие и правни изводи, не кореспондира с дейността на съда по анализа и оценката на доказателствата, съдържащи се в посочените от него гласни доказателствени средства. Аналогичен подход е бил приложен и към писмените доказателства. В мотивите на присъдата писмените доказателствени средства са били посочени само поименно, и то в непълен обем, без да бъде взето предвид тяхното съдържание, без същото да бъде подложено на изискуемия анализ и преценка, необходими за преодоляване на противоречията и несъответствията между тях и за извеждане на извод за тяхната съотносимост с другите релевантни доказателства. Не на последно място, при постановяване на присъдата си съдът декларативно, посочвайки ги само по име, се е позовал и на изготвените експертизи. Вниманието на инстанцията към тях се е изчерпала само с изброяване на експертизите, но не са били изложени съображения доколко заключенията по същите са в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства и доколко тези заключения подкрепят приетите от съда фактически обстоятелства, които са послужили за основание да оправдае подсъдимата по възведените й с обвинителния акт престъпления. Във връзка с правната страна от вниманието на първия съд са убягнали обстоятелствата, че след като приема за установено, че цялата дейност на процесната фирма е фиктивна, неизвестният деец, който е осъществил това, каквато е тезата на окръжния съд, всъщност не укрива данъчни задължения, защото такива не са възникнали. В принципен план в подобни хипотези съдебната практика приема, че се извършва данъчна измама в резултат на която деецът получава лично или дава възможност на друг да получи пари от бюджета. Декларативни са изводите на първата инстанция, че няма събрани доказателства за това кое лице е направило необходимото, за да докаже пред данъчната администрация несъществуващото си право на данъчен кредит, като е получило данъчен кредит без правно основание. От обективна стана укриването на данъчни задължения се извършва с порочни документи по т. 2 или т. 6 на ал. 1 на чл. 255 НК, някои от които могат да са и средство на данъчната измама. Деецът по чл. 256 НК съзнава, че си служи с порочен документ, съзнава порока и връзката между него и заблуждението на данъчен орган, че е налице правно основание за плащане на бюджетни суми, каквото основание деецът знае, че няма, като предвижда плащането. В тази връзка е налице липса на мотиви, тъй като отбелязаното от първия съд с едно изречение, че установеното по делото не покрива и друг състав на престъпление по НК, не кореспондира със задължението му да се произнесе дали деянието съставлява престъпление във връзка с чл. 304, in fine НПК. Във връзка с изложеното, в настоящия казус, при така допуснато съществено процесуално нарушение е неприложима възможността по чл. 335, ал. 2 от НПК, въззивната инстанция посредством отмяна на присъдата и постановяването на нова да замести мотивите на проверявания съдебен акт. За подобни случаи съдебната практика на касационния съди изисква да се съобрази предназначението на мотивите като неразделна част от съдебния акт, което налага стандарт за убедително мотивиране на вътрешното убеждение на съда. Това не би било изпълнено при съмнения в изводите относно наличието или отсъствието на релевантните факти като елемент от състав на данъчно престъпление. Съдебната практика квалифицира липсата на мотиви като съществено нарушение по смисъла на т. 2, предл. 1 ва ал. 3 на чл. 348 НПК и съставлява основание за отмяна на съдебния акт. В тази връзка при допуснатото съществено по характера си процесуално нарушение не е налице възможност въззивният съд като втора инстанция да интервенира и коригира постановената присъда при констатирани пропуски при формулиране на волята на първия съдебен състав (в този смисъл например решение № 467/14.12.2015 г. по н. д. № 1378/2015 г. на ВКС, I н. о., решение № 20/02.06.2015 г. по н. д. № 1686/2014 г. на ВКС II н. о. и др.). Пред въззивната инстанция, обаче, остава открита възможността за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция поради отстраними съществени процесуални нарушения, които не може да изправи. В противен случай страните ще бъдат лишени от една съдебна инстанция при разглеждане на делото, доколкото само един годен съдебен акт, при който не са допуснати абсолютни процесуални нарушения, би се явил въззивният. В заключение следва да се каже, че изследваните мотиви на Пловдивския окръжен съд не очертават начина, по който е достигнал до съответните изводи по фактите. За обосноваване на позицията на съда страните са разчитали на съответната аргументация, която е останала необсъдена или „обсъдена“ чрез декларативни твърдения. Същевременно част от доказателствените материали не са били интерпретирани според действителния им смисъл, а друга част от тях е била изключена от доказателствената основа на делото без да са били изтъкнати право валидни причини за това или на несъществуващи основания. Без активност на първата инстанция в отбелязаните насоки не би могло да се преценя основателността на обвинителната и на защитната тези. Неположените усилия касаят основата на релевантната фактология, за което въззивната инстанция не може да поеме изцяло задълженията на първия съд. Тя би могла да упражни правомощията си, за да подпомогне или прецизира изводите на окръжния съд по определени несъществени позиции, но не и да замести инстанцията. В противен случай, преценката на надежността на доказателствените източници ще бъде извършена от една единствена инстанция по фактите в противоречие със законодателната уредба на инстанционния контрол. По изтъкнатите вече по- горе причини, процесуалният закон дефинира липсата на мотиви като съществен процесуален порок, който е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изпълни своите правомощия за вземане на всички мерки за осигуряване на разкриването на обективната истина. По изложените съображение и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд