Решение № 97 от 2.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 145/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба с вх. №9039/20.12.2022 г. от „Ф. М.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: град П., местност "Т. О." № •, чрез адв.П. Т. против Решение №401/18.11.2022 г., постановено по гр.д.№91/2022 г. по описа на Окръжен съд - П., с което се отхвърля като неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, предявен от "Ф. М." ЕООД гр. П., представлявано от Ф. В. М. против ответниците Г. А. Г. и Р. М. М. двамата от гр.П. за приемане за установено, че съществува вземането на ищеца за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 18 362, 50 евро - неустойка, произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № ••• по чл.417 ГПК от •••••••• г. по ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2021 г., до изплащане на вземането. В жалбата се поддържа, че е първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуални закон, като се иска същото да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен. Оспорват се изводите на първата инстанция, че изявлението за разваляне на договора между страните не е породило действие по отношение на един от длъжниците Р. М. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че вземането за неустойка, което се претендира, не е било възникнало по отношение на нея, както и че двамата ответници не отговарят солидарно за поетите задължения. Поддържа се, че изявлението за разваляне на договора, адресирано до Р. М. е стигнало до същата с изпращането от ищеца на нотариалната покана, която нотариусът, съгласно правилата на чл.47 от ГПК, е връчил редовно. Посочва се, че след посещение от нотариуса на адреса на М. А. Г. е получил поканата от кантората на нотариус Г. К., адресирана до Р. М. със задължение да й предаде същата. В протокола от 30.08.2021 г. издаден от посочения нотариус ясно и категорично било отбелязано, че А. Г. получава от името на двамата ответници адресираните до тях нотариални покани. В тази връзка, в жалбата се поддържа, че протоколът на нотариуса, изготвен във връзка конкретните обстоятелства в това нотариално производство, има характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ, нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК. В настоящото производство, ответниците не ангажирали доказателства за оспорването на Протокола от 30708.2021 г., издаден от нотариус Г. К., а съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК, тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва. Според жалбоподателя, от гореизложеното може да се направи извод, че връчването и на двете нотариални покани - адресирани до Г. Г. и Р. М. е редовно и изявлението за разваляне на подписания от същите предварителен договор е достигнало до тях. /вж. Решение № 163/25.02.2016 постановено по т. д. № 2335/2014г. по описа на ВКС/. На следващо място, в жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че вземането за неустойка поради разваляне на договора по вина на купувачите е могло да се претендира само срещу Г. Г., тъй като той не отговаря солидарно с другия купувач, а отговорноста им е разделна. Посочва се, че видно от подписаният между страните предварителен договор за покупко - продажба на моторно - превозно средство от 17.02.2020 г., двамата ответници са се подписали като „Купувачи“, т.е. Г. и М. заедно са поели както правата, така и задълженията по силата на предварителния договор. Излагат се съображения, че съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, трябва да установи вида на същия, като се води от действителното му съдържание и действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите и практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Посочва се, че в мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на 1 т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД, солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Прието е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Поддържа се, че в настоящия случай, ответниците заедно са поели, както правата, така и задълженията, които им се следват от подписания от предварителен договор. Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение №401/18.11.2022 г. постановено по гр.д.№91/2022 г. по описа на Окръжен съд- П., с което е отхвърлен предявеният от „Ф. М.“ ЕООД иск и да бъде постановено друго, с което същият да бъде уважен изцяло. От въззиваeмите Г. А. Г. и Р. М. М. не са подадени отговори на жалбата. След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на делото е предявен от „Ф. М.“ЕООД, ЕИК •••••••••, иск с правна квалификация чл.92 ЗЗД, вр. чл.422 и чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Г. А. Г. и Р. М. М. двамата от гр.П., че съществува вземането на ищеца към тях за солидарното заплащане на сумата от 18 362, 50 евро - неустойка, произтичащо от Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № ••• по чл.417 ГПК от •••••••• г. по ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2021 г., до изплащане на вземането. Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК, след като са настъпили предпоставките за това по чл.415, ал.1, т.1 ГПК – подадени в срок възражения по чл.414 ГПК от длъжниците Г. А. Г. и Р. М. М. срещу издадената в полза на заявителя „Ф. М.“ ЕООД, по ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 ГПК с № ••• от ••••••••г. От изложените факти, на които е основан иска, следва да се изведе, че се касае за договорна неустойка, дължима поради разваляне на процесния предварителен договор по вина на ответниците, на основание чл.21 Б от същия. Възражения по предявения иск са направени в депозирания пред първата инстанция отговор на ИМ от назначения на двамата ответници особен представител адв.С.. В тази връзка, следва да се отбележи, че именно последният е получил адресираната до тях искова молба, както и че към същата не са били приложени никакви писмени доказателства. В отговора на ИМ, с който се оспорва иска по основание и размер, се поддържа, че договорът не е развален и че ответниците не са уведомени за развалянето на договора. Направено е и възражение за прекомерност на неустойката по см. на чл.92, ал.2 ЗЗД, тъй като размерът й е равен на продажната цена по договора, като е поискано същата да бъде намалена, доколкото не попада в обхвата на чл.309 от ТЗ. В подадения от особения представител на ответниците отговор не се оспорва сключването на посочения в ИМ предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС, страните и предметът на същия. Тези факти се установяват и от доказателствата по делото и по-конкретно от тези, находящи се по приетото за послужване ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, където процесният договор е представен в оригинал от заявителя. Установява се, че договорът е с дата 17.02.2020г., на която е извършено нотариално удостоверяване на подписите на подписалите го лица, съответно за продавач - М. Т. К., като пълномощник на Ф. В. М. – управител на „Ф. М.“ЕООД и за купувачи - Г. А. Г. и Р. М. М.. С оглед това, следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца за сключването на процесния предварителен договор с ответниците на 17.02.2020г. Видно от съдържанието му, в чл.1 е уговорено, че „Ф. М.“ ЕООД, с едноличен собственик и управител Ф. В. М., действаш чрез пълномощника си М. Т. К. се задължава да прехвърли на купувачите Г. А. Г. и Р. М. М. възмездно правото на собственост върху следното моторно превозно средство: Лек автомобил, марка Б•• • • • •• •, рама № •••••••••••••••••, двигател №•••••••••••••, рег.№ ••••••••, първоначална регистрация - 08.06.2009 г., наричано по - нататък за кратност „МПС“ или „Вещта“, а купувачите се задължават да го закупят при посочените в този договор условия. Според чл.2, продажната цена на описаното в чл.1 превозно средство е в размер на 19 500 евро. Страните се съгласяват същата да бъде заплатена по банкова сметка на продавача на 24 вноски, по 1137, 50 евро всяка, като първата вноска е дължима до 15.03.2020г., всяка следваща - до 15-то число на следващия месец, а последната 24-та вноска - до 15.02.2022г. Съгласно чл.4, страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на гореописаното МПС след окончателно заплащане на цялата продажна цена по реда на чл.2 и изпълнение на останалите задължения на купувача по договора, в това число, заплащане и на всички дължими от купувача по договора други суми (неустойки, такси, разходи, данъци, застраховки, глоби и др.). В чл.21 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задълженията на купувача по договора, същият дължи на купувача неустойка, както следва: А. – за забава на плащане – 2% на ден върху просрочената сума до пълното заплащане; Б – при разваляне на договора по вина на купувача, същият дължи неустойка за неизпълнение на договора в размер, равен на продажната цена на вещта и всички други дължими вземания на продавача (като данъци, застрахователни премии, банкови разноски, имуществени санкции, такси, неустойка за забава и др.) съгласно договора и анексите към него до датата на връщане на МПС, намалена с вече падежиралите и/или платените от купувача суми по договора до развалянето му. Както се посочи по-горе, договорът е подписан от страните по делото, поради което и ги обвързва относно постигнатите със същия уговорки, права и задължения. Според твърденията на ищеца, купувачите са платили само първата вноска от 1137, 50 евро, след което не са извършвали други вноски съобразно уговореното в чл.2 от договора. Независимо че липсва доказателства за плащане на същата, този факт следва да се приеме за доказан, доколкото се явява неизгоден за ищеца, който само го навежда като твърдение по делото. Относно плащането на останалите погасителни вноски, дължими до момента на изпращане на нотариалната покана, с която се твърди да е развален договора от ищеца, тежестта за доказване изпълнението на това задължение бе върху ответниците, за което последните не представиха доказателства по делото. Ето защо, следва да се приеме за установено, че купувачите по предварителния договор Г. А. Г. и Р. М. М. са в неизпълнение на задълженията по чл.2 от същия си, за което те отговарят, а именно - за заплащане на дължимите месечни вноски до посочените в договора падежни дати, доколкото не се установи плащане на никакви други вноски, освен на първата вноска, платена на 15.03.2020г. Следователно, в полза на продавача „Ф. М.“ЕООД е възникнало право да го развали едностранно. Следва обаче да се прецени дали същият е упражнил надлежно това си право, както и, ако това е така, дали изявлението му е достигнало до неизправната страна, т.е. до купувачите, ответници по делото и съответно дали е породило действие, изразяващо се в разваляне на договора. Съобразно общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД, „Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.“ Според ал.2 на чл.87, „Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.“ Съгласно чл.22, ал.2 от процесния договор обаче, при неизпълнение на задължение от страна на купувача, което е основание за разваляне на договора, продавачът има право да развали договора едностранно, с писмено изявление до купувача, без да е необходимо да дава допълнителен срок на купувача за доброволно изпълнение. Според ал.1 от същия член, освен в изрично уговорените в договора основания за разваляне, договорът може да се развали по вина на купувача и ако: Г. Купувачът не възстанови сумите от глоби, имуществени санкции, данъци, административни наказания и други суми, дължими към продавача, в указания от него срок; Е. Купувачът не заплати или забави плащането на друга дължима по договора сума с повече от 10 дни от падежа й. Като взе предвид клаузата на чл.22, ал.2 от процесния договор, съдът намира, че със същата, страните са дерогирали диспозитивното правило на чл.87, ал.1 ЗЗД, че договорът може да се развали от едната страна, при неизпълнение на другата, за което тя отговаря, като се даде подходящ срок за изпълнение, след изтичане на който договорът ще се счита за развален. В случая, неплащането на дължима по договора сума на падежа или с повече от 10 дни забава е въздигнато в самостоятелно основание за разваляне на договора по вина на купувача, поради което, на основание чл.22, ал.2 от същия, продавачът може да го развали едностранно, без да дава преди това на длъжника подходящ срок за изпълнение, след изтичане на който договорът да се счита развален. Следователно, правото на разваляне на договора от страна на ищеца е било надлежно упражнено. За да се породи ефект обаче, изявлението на кредитора за разваляне на договора следва да достигне до длъжника, т.е до купувачите. Дали това е станало е спорно, доколкото особения представител на ответниците е възразил, че същите не са уведомени за развалянето на договора. Нотариалната покана, с която ищецът твърди, че е уведомил ответниците, че разваля договора, не е представена с ИМ, а се намира към изисканото и прието за послужване пред първата инстанция ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд. Видно от съдържанието й, същата изхожда от „Ф. М.“ЕООД и е адресирана до Г. А. Г. и Р. М. М.. В поканата се посочва, че на 17.02.2020 г., между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на моторно-превозно средство, по силата на който „Ф. М.“ЕООД се задължило да продаде на ответниците лек автомобил, марка Б•• • • драйв •• •, рама № •••••••••••••••••, двигател №•••••••••••••, рег.№ ••••••••, при уговорена цена от 19500 евро, платими съгласно начина и сроковете уговорени в чл.2, ал.2 от договора. На 15.03.2020 г., Г. А. Г. и Р. М. М. заплатили първата вноска в размер на 1137, 50 евро, като последващо плащане до този момент не е постъпило. Въпреки многобройните разговори с купувачите и след като били уведомени от продавача, че следва да заплатят описаните в договора задължения, те от своя страна и до настоящия момент не извършили плащане. Поради това, с отправената покана, продавачът ги уведомявам, че разваля сключения договор на основание чл. 22, буква „Е“ и съгласно чл. 22 ал 3 от договора, вземането става предсрочно изискуемо в размер на пълната продажна цена в размер на 19 500 евро, ведно с неустойка за забава съгласно договора. Посочено е, че в 3-дневен срок от получаване на поканата, купувачите следва доброволно да заплатят задълженията си към продавача в общ размер на 19 500 евро по следната банкова сметка: ••••••••••••••••••••••, както и че в случай, че в дадения им срок не заплатят задълженията си, това ще бъде предпоставка продавачът да реализира правата си по съдебен ред, с всички произтичащи от това неблагоприятни последици, вкл. обезщетение за законна лихва, ведно със всички направените разходи, претърпените вреди и пропуснатите ползи. Установява се при преглед на поканата от външна страна, че на гърба на документа е налице удостоверяване на авторството на подписа върху същата, извършено на 13.05.2021г., от нотариус С. Й., с р-н РС-П., според което, поканата е подписана от Ц. И. Ц., като пълномощник на Ф. В. М., в качеството му на управител на „Ф. М.“ЕООД. Също на гърба на поканата, е налице и друго нотариално удостоверяване, извършено от нотариус Г. К., с рег.№••••, том •, акт •• от ••••••••г., според което, на ••••••••г., поканата е представена на нотариус К. от горепосочения пълномощник, за удостоверяване на датата на връчването й на адресатите. Коментираните по-горе изявления на посочените нотариуси за извършените от тях и пред тях действия, обективирани на гърба на процесната нотариална покана, имат характер на официални документи по см. на чл.180 ГПК и съставляват доказателство за тези действия, със задължителна за съда и страните доказателствена сила. Следователно, следва да се приеме, че горепосочената покана изхожда от продавача по процесния договор „Ф. М.” ЕООД, като изявлението в същата за разваляне на договора, чрез посочения пълномощник, адресирано до купувачите Г. Г. и Р. М. е направено на 13.05.2021г., като поканата е предадена за връчване до ответниците, чрез нотариус Г. К., на ••••••••г. От материалите по делото се установява, че към заявлението по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, приложено към първоинстанционното дело, са представени копия на 2 разписки, съставени от Нотариус Г. К., за връчване на процесната нотариална покана с рег.№••••, том •, акт •• от ••••••••г., на лицето А. Г. Г. от гр.П., ул.П. №••, на ••••••••г. По-надолу във всяка от разписките, след подписите за връчител и получател, печата на нотариуса и датата на връчването, е налице и забележка на нотариуса, без дата на извършването. В едната разписка, забележката гласи: „А. Г. Г. е баща на Г. А. Г.. Допълнително представям протокол“, а другата: „А. Г. Г. е баща на Г. А. Г., който Г. живее заедно с Р. М. М.. Допълнително прилагам протокол.“ По заповедното производство е наличен протокол от 30.08.2021г., съставен от Нотариус Г. К., със следното съдържание: „Днес 30.08.2021г., в 09.30 часа, във връзка с връчените от мен на •••••••• г. нотариални покани акт № ••, том •, рег. № ••••/•••••••• г. от служебния архив на Нотариус № ••• Г. К., с получатели Г. А. Г., ЕГН •••••••••• и Р. М. М.ЕГН ••••••••••, в кантората ми в град П., улица "В. Р." № •, при мен, нотариус Г. К., вписан в нотариалната камара под номер •••, по негово искане се яви А. Г.в Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес град П., улица "П." № ••, баща на получателя Г. А. Г., който от тяхно име ги получи и който заяви следното: Още на 28.08.2021 година е уведомил с телефонен разговор за нотариалните покани и съдържанието им сина си Г. А. Г. и Р. М. М. която, заедно с Ганчо фактически живеят заедно повече от две години и имат общо дете, които повече от осем години Г. години преимуществено живеят и работят в А. и които при идванията си в Б. заедно живеят при него (А.) в град П., улица"П." № ••, както и че нейните родители също не са в Б., а в П. и на посочения в нотариалната покана неин адрес улица "М." № • няма никой. А. Г.в Г. заяви, че синът му и Р. са потвърдилите действително в началото на 2020 година са получили от „Ф. М.” ЕООД с ЕИК ••••••••• описаното в нотариалната покана МПС, както и че още три четири месеца след получаването и са го върнали на тази автокъща. Това МПС е било докарано от А. с автовоз до град П. и лично А. е получил от автовоза това МПС.както и че пред него това МПС е качено на друг малък автовоз, собственост на горепосочената автокъща, съгласно телефонна договореност между него и Ф. М..А. лично е предал на този човек, изпратен от Ф. М. и талона и всички останали документи на тази кола. Така че ако се дължат някакви вноски те са за не повече от тези три четири месеца. Не е сигурен, но, доколкото си спомня, Г. се е разбрал с Ф. М., че му връща колата, тъй като е безработен и не може да я изплаща.“ По отношение на посочените по-горе 2 бр. разписки, съдът намира, че със съставянето на същите, нотариусът е удостоверил връчването на нот. покана рег.№ ••••, том •, акт •• от ••••••••, подадена от „Ф. М.”ЕООД на лицето А. Г. Г., с адрес гр.П., улП. № ••, извършено на ••••••••г. в кантората на нотариуса на адрес гр.П., ул."В. Р." № •, По отношение на добавените в поканите забележки, според съда, същите нямат надлежно посочена от нотариуса достоверна дата, тъй като са допълнително направени, след подписите на нотариуса за връчител и на А. Г., а получател поради което не могат да бъдат отнесени към удостоверяването на връчването на поканите на ••••••••г. Дори да се приеме обаче, че са направени на същата дата, на която поканите са връчени на горепосоченото лице, според съда, с препращането към протокол, обективно съставен от нотариуса 3 дни след връчването, нотариусът е излязъл извън законово делегираната му компетентност при удостоверяването на връчване на поканата, а именно – да отрази дата, място и самоличност на получателя, евентуално отказ за получаване или неоткриване на адресата. Според настоящата инстанция, съставения на 30.08.21г. от същия нотариус протокол, който не само че не може да се счита като част от нотариалното действие по връчване на поканите, извършено 3 дни по-рано, а и изобщо не попада в кръга на нотариалните удостоверявания по чл.569 ГПК, тъй като на практика представлява удостоверяване на изявления на явилото се при нотариуса лице, което няма данни да се е явило за извършване на определено действие по см. на чл.569, т.3 ГПК и при това удостоверените изявления на това лица касаят факти, които не са се осъществили пред нотариуса. В случая, нотариусът е извършил своеобразен разпит на получилото поканата лице, 3 дни по-късно, при неясно точно каква нотариална процедура и очевидно по инициатива на това лице, за което е отразено, че се явява по свое искане („..по негово искане се яви А. Г.в Г...“). Ето защо, според съда, въпросният протокол няма материална доказателствена сила относно удостоверените факти и най-вече, че ответниците са уведомени за съдържанието на нотариалната покана, съответно за развалянето на договора от продавача. В обобщение на изложените по-горе доказателства и установените с тях факти, съдът намира, че процесната нот. покана от ••••••••г, с която ищецът твърди, че е уведомил ответниците, че разваля сключения помежду им предварителен договор, не е достигнала до тях, поради което и съдържащото се в нея изявление не би могло да породи целения ефект на разваляне с обратна сила на договорната връзка между страните. Това е така, на първо място, защото очевидно поканата е била получена на ••••••••г. не от ответниците, а от трето лице - А. Г. Г. от гр.П., улП. № ••, за който се твърди, че е баща на Г. А. Г., при това не на адреса на купувачите, посочен в договора, а в кантората на нотариуса на адрес гр.П., ул."В. Р." № •. Дори да се приеме, че това лице действително е бащата на единия от купувачите и че същият се явява друго лице от домашните на адресата или който живее на адреса по см на чл.46 ГПК, за да породи ефект отправеното материалноправно изявление за разваляне на договора, то следва действително да достигне до насрещната страна по правоотношението – в случая, до купувачите. Ето защо, според съда, с връчване по реда на чл.46 ГПК на друго лице, изявлението на кредитора за разваляне на договора не може да се счете за достигнало до насрещната страна по правоотношението. Според съда, уредената в чл.46, ал.4 ГПК специална фикция, че съобщението се счита за връчено на адресата, ако е получено от някой от домашните му или който живее на адреса, е неприложима в случая, тъй като кредиторът упражнява потестативното си право да развали договора, при което достигането на изявлението му до другата страна по правоотношението не би могло да е опосредено или предполагаемо, както е в настоящия случай. За пълнота, следва да се посочи, че изявление за разваляне на договора не се съдържа и в самата искова молба, която, принципно може да послужи като уведомление за разваляне, ако съдържа такова волеизявление, вкл. имплицитно. Освен това, доколкото ответниците са представлявани пред първата инстанция от особен представител, те формално не са получавали препис от ИМ, поради което и дори в същата да се съдържаше надлежно отправено изявление за разваляне на договора, то не би могло да породи ефект поради получаването на книжата от особения представител на ответниците, с оглед особеното процесуално положение на който, доколкото е назначен именно поради ненамиране на ответниците, изявление за разваляне на договора, отправено към тях, но получено от него, не би могло да се счита достигнало до адресата му. Доколкото се касае за упражняване на потестативно право на кредитора да развали едностранно договора, достигането му до другата страна е абсолютно необходимо условие, за да настъпят последиците от упражненото право. След като това не се установява по делото, вкл. към датата на устните състезания пред настоящата инстанция, то съдът намира, че процесният предварителен договор не е развален от ищеца, поради което изводът за възникване и съществуване на вземане на ищеца срещу ответниците за неустойка, на основание чл.21 Б от предварителния договор от 17.02.2020г., поради развалянето му по вина на ответниците, в размер на 18 362, 50 евро, се явява отрицателен. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от „Ф. М.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, иск да се признае за установено по отношение на ответниците Г. А. Г. и Р. М. М. че съществува вземането на ищеца за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 18 362, 50 евро - неустойка, дължима поради разваляне на Предварителен договор от 17.02.2020 г. за продажба на МПС по вина на ответниците, на основание чл.21 Б от същия, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № ••• по чл.417 ГПК от •••••••• г. по ч. гр. д. № ••••/•••• г. на Пещерския районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2021 г., до изплащане на вземането, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на делото, не са налице предпоставки да се обсъжда направеното от особения представител на ответниците възражение за прекомерност на претендираната неустойка. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод относно неоснователността на иска, макар и по по-различни съображения, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът