Решение № 844 от 18.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 16-54 /17.10.2022 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на П. П. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес - •••, на основание чл. 65 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл.24, ал. 1 т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и административнонаказателните правила, като се оспорва фактическата обстановка, нямало съответствие на фактите в АУАН и НП, не били изложени мотиви за неприложението на чл. 28 ЗАНН, не били обсъдени обществените отношения и целта на санкцията, не била обсъдена личността на нарушителя и се изтъква, че следвало да се приложи чл. 28от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното постановление, тъй като не се доказала фактическата обстановка, не били иззети доказателства и имало противоречие в свидетелските показания. Въззиваемата страна - отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се представлява в съдебно заседание. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подад ена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът намери за установено следното: На 11.07.2022 г., през деня свид. Т. К. и свид. Н. И., които членували в дружество „••••“, чиято дейност била свързана с опазването и зарибяването на р. Марица и други водоеми, получили сигнал от риболовци, че на река Марица, в местността „9ти километър“, на място с G P S координати N 42°153707, E 24.642037, има двама риболовци, които са направили голям бивак и са разположили повече от позволените въдици за риболов, което пречи на други риболовци. Същите уведомили ИАРА, към която агенция свид. И. бил доброволец и съвместно със свидетелят Ц. И. Б. - в качеството му на началник в сектор „Рибарство и контрол“ - Пловдив, извършили проверка и към 22: 55ч. установил, че свид. Й. П. Г. и жалбоподателя П. Г. на посоченото по-горе място били устроили голям бивак, за да извършват риболов в участъка около бента на р. Марица на 9ти километър, в обл. Пловдив, като били поставили във водата общо 8 въдици – по 4 бр. на човек, в работен режим, с поставена по една кука, дори били уловили един сом. На всички въдици била закачена примамка. След като установил нарушението свид. Б. поканил Г.и да приберат въдиците си и им съставил по два акта – за риболов с повече въдици от позволеното и за нощен риболов, който е забранен. Двамата •••я посещавали това място през лятото за няколко седмици. За установеното свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № В 0030136/11.07.2022 г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.24, ал.1 т. 2 от ЗРА, който бил съставен в негово присъствие и подписан от него. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства на свид. Ц. И. Б. – актосъставител, както и свид. Т. К. и Н. И., които подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации. Оформят се две групи свидетелски показания, а именно в едната група са свидетелските показания на актосъставителя и на свид. К. и Н. И., а от друга страна са показанията на свид. Й. П. Г. и свид. И. Г.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Й. П. Г., тъй като същият е ••• на жалбоподателя на него също е бил съставен акт за същото нарушение и освен че е заинтересован от изхода на процеса, то и се опитва да докаже, че сам не е извършил нарушение. Показанията му противоречат както на показанията на актосъставителя, така и на свид. писмените доказателства, а именно АУАН. Показанията му не съвпадат и с показанията на свид. И. Г., който посочи, че •••ята са се настанили от обяд, а свид. Й. Г. посочва, че същите са били за седмица. Показанията на тези двама свидетели са вътрешнопротиворечиви и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото. Има и взаимни противоречия между показанията на свид. Й. Г. и И. Г. относно времето на проверката. Свид Й. Г. посочва, че актосъставителя е писал актовете повече от половин час, като тогава се е смрачило, а свид. И. Г. посочва, че е бил там около 14 ч. и 2-3 часа по-късно като бил възприел проверката и писането на актовете, което означава късен следобед и далеч от смрачаването, което юли месец настъпва около и след 21 часа. Липсва и житейска логика в посоченото от свид. И. и Й. Г., да се състави 4 акта за осъществени нарушения на двама души като никой от тях не възрази, че отразеното в актовете не отговаря на обективната истина. Поради тези взаимни противоречия и липсата на логика съдът не кредитира показанията на свид. Й. Г. и И. Г., че проверката е била извършена в светлата част на денонощието и че •••ята Г.и са имали по 2 въдици във водата, а не по 4, както се установява от останалите непротиворечиви доказателства. От друга страна показанията на актосъставителя, и свид. К. и Н. И. са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и не се установиха противоречия помежду им. Същите кореспондират и с писмените доказателства, а именно АУАН и риболовен билет, поради което съдът им дава вяра и основава констатациите си за осъществените факти именно на тях. Съдът дава вяра и на събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, оправомощителна заповед № РД 09406/01.04.2022 г на министъра на земеделието, храните и горите и риболовен билето на П. П. Г.. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено. Актът е съставен от компетентно лице, видно от т. 1 от заповед № РД 09¬406/01.04.2022 г., при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидци и нарушителя като последният е имал право да направи възражения, но не се е възползвал. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т.2 на заповед № РД 09¬406/01.04.2022 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последния е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за осъществяване на риболов с 4 броя въдици, при разрешени 2 бр. Съдът не споделя възражението, че административнонаказаващия орган не е посочил с кои принципи несъответства нарушението, тъй като същото е въздигнато като самостоятелно такова и неговата правна квалификация е определена. Същото се отнася и за възражението, че не били посочени обществените отношения които били застрашени, както и дали санкцията би изиграла превантивна или превъзпитателна цел. Тези обстоятелства са били взети предвид при въздигането на деятелността в административно нарушение от законодателя и няма нужда в АУАН или НП да бъдат преповтаряни. Обществените отношения по опазване на околната среда и в частност популацията на рибите са естествен стремеж на обществото, както и използването на имуществените наказания за реализирането на административнонаказателната отговорност е законоустановена. По отношение на възражението, че не били изложени мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН в атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, доколкото това не е въздигнато като задължителен реквизит от съдържанието на НП в чл. 57 от ЗАНН. По отношение на липсата на изброяване на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, то съгласно постоянната съдебна практика на касационната инстанция това не съставлява съществено процесуално нарушение, в случай че санкцията е определена на минимума, както е в случая. От правна страна съдът намери следното: Безспорно се установява, че с извършеното П. П. Г., ЕГН: •••••••••• виновно е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите - за това, че на 11.07.2022 г., в 22: 55ч., на река Марица, в местността „9ти километър“, на място с GPS координати N 42°153707, E 24.642037, с GPS координати N 42°153707, E 24.642037, през тъмната част на денонощието е извършвал любителски риболов посредством 4 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, с монтирана по 1 бр. кука и със закачена на куките примамка. Безспорно от доказателствата се установява, че въдиците - 4 броя са били потопени във водата с примамка на куката в работно положение, което именно осъществява изпълнителното деяние ловене на риба. Същите са били поставени именно от нарушителя, който ги е припознал при извършената проверка и за да е осъществено нарушението не се очакват активни действия от негова страна. От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено умишлено, доколкото нарушителят е съзнавал, че осъществява риболов с 2 броя въдици повече от позволеното. Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на различна фактическа обстановка. Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 65, ал. 3 от ЗРА, която предвижда, че който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 100 до 400 лв., като между изброените, нормата препраща и към настоящото извършено нарушение. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като същото е определено на минимума, тъй като не се установяват обстоятелства, които да налагат определяне на по-тежка санкция, а и такива не са взети предвид от административнонаказващия орган. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се за двойно превишение на броя въдици и риболов установен в тъмната част на денонощието от двама души. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Що се отнася до посоченото от жалбоподателя в този смисъл, а именно – че имал редовен риболовен билет и това му било първо нарушение, което не може да се зачете за критерий за маловажност на случая, а по-скоро следва да има отношение към индивидуализацията на административнонаказателната отговорност. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него наказание - справедливо, поради което следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са претендирани от въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени. Като прецени ниската фактическа и правна сложност на казуса и фактът че разглеждането на делото е протекло в две открити съдебни заседания, то съдът счита, че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер - 80 лв. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая на основание чл.2 от устройствения правилник на ИАРА това се явява Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът