Решение № 3982 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадена искова молба от С. К. Д., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати следното:

-сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 30.09.2018 г. до 01.12.2019 г.;

-сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 01.09.2020 г. до 31.12.2020 г.;

• сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 27.09.2022 г. до 23.12.2022 г.;

• сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Ареста към Затвора гр. Пловдив, за периода от 14.03.2023 г. до 29.09.2023 г.;

• сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 29.09.2023 г. до 24.10.2023 г. В исковата молба се поддържа, че в Затвора гр. Пловдив и в Ареста към него са допуснати следните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. наличието на гризачи и хлебарки; 3. наличието на мухъл в спалните помещения; 4. липсата на нормално медицинско обслужване; 5. липсата на предписана диета във връзка с отстранен далак на ищеца; 6. неосигуряване на необходимата храна в качествено и количествено отношение. Ищецът поддържа, че тези нарушения представляват и унизително нечовешко отношение.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции. В хода по същество е направено възражение за погасителна давност.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага да се отхвърлят. В хода по същество е направено възражение за погасителна давност.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 49 - л. 51), от което се установява, че ищецът е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 08.08.2019 г., но се запазени данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен и с колко души е пребивавал. От справка (л. 105) се установява, че е освободен на 10.01.2020 г. По делото липсват други представени от страните документи, отнасящи се за първия исков период от 30.09.2018 г. до 01.12.2019 г. Представено е становище, изготвено от инспектор „СДВР“ (л. 49 - л. 51), от което се установява, че ищецът е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 30.10.2020 г., но се запазени данни в коя стая на приемно отделение е бил настанен, с колко души е пребивавал и до кога (вероятно до 05.11.2020 г.).

По делото е приложена е справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 52- л. 53), от която се установява, че ищецът за периода от 06.11.2020 г. до 10.12.2020 г. е обитавал помещение № 60 на пост V в Затвора гр. Пловдив, което е с площ 27, 86 кв.м. (без площта на санитарния възел). Помещението е снабдено с отваряеми прозорци и санитарен възел. За периода от 10.11.2020 г. до 10.12.2020 г. (31 дни) не е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в стая № 60, тъй като настанените лица в нея са били 7 човека (за останалото време на пребиваване в това помещение е спазено изискването за минимална жилищна площ).

От справка (л. 52- л. 53) се установява, че от 11.12.2020 г. до 31.12.2020 г. (края на втория исков период) ищецът се е намирал в стая № 56 пост V в Затвора гр. Пловдив, която е с площ 27, 89 кв.м. (без площта на санитарния възел). За този период от 11.12.2020 г. до 31.12.2020 г. (7 дни) не е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в стая № 56, тъй като настанените лица в нея са били повече от максималния брой обитатели – 6 човека (в случая обитателите през различни периоди са били 7 и 8 човека).

От справка (л. 105) се установява, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив за периода от 27.09.2022 г. до 23.12.2022 г. (трети исков период) във връзка с наложено му поредно наказание „лишаване от свобода“.

От становище (л. 49 - л. 51) се установява, че за периода от 27.09.2022 г. до 13.10.2022 г. ищецът е обитавал стая „РЦ“ на Приемно отделение към Затвора Пловдив, която е с площ 27, 04 к.м. (без площта на санитарния възел). Същата е снабдена със снабдена с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. Установява се още, че на 28.09.2022 г. (1 ден) това помещение е обитавано от 7 човека, поради което не е осигурена минимална жилища площ от 4 кв. м. в стая „РЦ“. За останалото време на обитаване на обсъжданото помещение не е допуснато нарушение на за минимална жилищна площ, доколкото броят на настаните лица не е надхвърлял максималният брой – 6 човека за тази площ на помешението.

От справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 55- л. 57), се установява, че за периода от 14.10.2022 г. до 22.12.2022 г. ищецът е обитавал стая № 12 на Пост VI, която е с площ 41, 65 кв.м. (без площта на санитарния възел). Същата е снабдена със снабдена с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За този период не е допуснато нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., доколкото броят на настаните лица не е надхвърлял максималният брой – 10 човека за такава площ на помещението.

От справка (л. 105) се установява, че ищецът се е намирал в Ареста към Затвора гр. Пловдив за периода от 14.03.2023 г. до 29.09.2023 г. (четвърти исков период) във връзка взема мярка за неотклонение „задържане под арест“ по ДП № 180/2023 г. по описа на 01 РПУ към ОДМВР – Пловдив. От справка (л. 38 и л. 39) се налага извод, че за този престой в Ареста ищецът е обитавал помещения с площ 14.74 кв.м. (без площта на санитарния възел) заедно с още два задържани, т. е. общо 3- ма задържани. В тази връзка период не е допуснато нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като броят на задържаните не е надхвърлял максималният брой (3-ма) допустими лица в това помещение.

От становище (л. 49 - л. 51) се установява, че за периода от 29.09.2023 г. до 06.10.2023 г. (част от пети исков период) ищецът е обитавал стая „ОП - 3“ на Приемно отделение към Затвора Пловдив, която е с площ 11, 63 к.м. (без площта на санитарния възел). Същата е снабдена със снабдена с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. Извършвана е редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи. За този период от 29.09.2023 г. до 06.10.2023 г. (7 дни) е допуснато нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., доколкото броят на настаните лица е надхвърлял минималният брой обитатели, които са 2 - ма човека за такава площ на помещението.

От становище (л. 52 - л. 53) се установява, че за периода от 06.10.2023 г. до 13.10.2023 г. (част от пети исков период) ищецът е обитавал стая № 52 на пост V, която е с площ 27, 92 к.м. (без площта на санитарния възел). Същата е снабдена със снабдена с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За този период в обсъжданото помещение са били настанени 6 човека, поради което липсва нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. От справка, изготвена от инспектор „СДВР“ (л. 55- л. 57), се установява, че за периода от 13.10.2023 г. до 19.10.2023 г. ищецът е обитавал стая № 15 на Пост VI, която е с площ 28, 18 кв.м. (без площта на санитарния възел), разполагаща с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За този период липсва нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като настанените в различни периоди са били между 4 и 5 човека, а максимално допустимият брой настанени е 7 души.

От справка (л. 55- л. 57) се установява още, че за периода от 20.10.2023 г. до края на петия исков период (24.10.2023 г.) ищецът е бил настанен в стая № 17, с площ 28, 75 кв.м. (без площта на санитарния възел), разполагаща с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За този период липсва нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като настанените са били между 6 човека, а максимално допустимият брой настанени е 7 души.

От приложените справки, становище, графици за ползване и таблици се налага извод, че на лишените от свобода и на задържаните предоставят прибори и препарати с цел поддържане хигиената в стаите. Осигурявани са перилни препарати и достъп до перално помещение. Отоплението се осъществява с централно парно отопление през отоплителния сезон. На лишените от свобода и задържаните е осигурен достъп до течаща топла вода в баня съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. От същите документи се установява, че е извършвана редовна санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което се подкрепя от протоколите за извършени ДДД услуги.

Представена е докладна записка (л. 62) и извлечение от заповед (л. 69), от която се установява, че е въведен график за извършване на амбулаторни прегледи в медицинския център.

По делото е приложена Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаеми хранителни продукти и Заменителна таблица, утвърдени от министъра на правосъдието, които не са оспорени от страните. Ищецът не ангажира доказателства за оборване на тези документи, поради което съдът приема, че е достатъчно количество раздавана и полагаща се храна на лишените от свобода и задържаните. Освен това не се ангажираха доказателства за отклонение от качествените характеристики на храната по отношение на химически и калориен състав.

По делото е приложена епикриза от 2014 г., издадена от МБАЛ „Пловдив“ АД (л. 9), от която се установява, че е оперативно отстранена слезката на ищеца и са дадени препоръки за наблюдение на общо състояние от ОПЛ.

Представен е амбулаторен лист за извършен общ медицински преглед на 10.10.2023 г., с който не са констатирани здравословни проблеми на ищеца.

По делото е приложен здравният картон на ищеца, в който е отразено, че ищецът не съобщава за минали заболявания и няма оплаквания при постъпванията си в затвора. Към досието е приложена горепосочената епикриза от 2014 г. и амбулаторен лист от 23.05.2017г. Допълнително е налична епикриза от 2015 г. за извършено болнично лечение по повод бронхиектазна болест. Представени са доказателства за зъбен статус на ищеца.

По делото са разпитан свидетелят Б. К., който споделя, че познава ищеца от следствения арест. Твърди, че храната за закуска е била в много малко количество (хляб, маргарин, салам и маслини). Пояснява за наличие на дървеници в килията, въпреки че са извършвани дейности по пръскане срещу тези насекоми. Дава информация за предоставени пособия и препарати за почистване на стаята (метла, моп, кофа и препарат), за което твърди, че са правени „сапунки“. Посочва, че ищецът е имал здравословни проблеми със зъбите.

Разпитан е още свидетелят М. М., който заявява, че се познава с ищеца от 2010 г. Твърди, че стаите са пълни с хлебарки, дървеници и мухъл. Посочва, че се пръска срещу насекоми, но няма ефект. Дава информация, че сами си перат дрехите. Посочва, че от 1 – 2 години няма доктор в затвора, а ищецът има проблеми с кръста и зъбите.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта за това, че не се осигуряват медицински специалисти, доколкото по делото са предоставени доказателства за присъствието на лекар, който извършва амбулаторни прегледи по график. Не се кредитират и показанията, според които на ищеца не е предоставяна медицинска помощ по повод здравословни проблеми със зъбите, тъй като по делото няма данни ищецът да се е записал за прегледи в съответния дневник и от това да се прави извод за липсата на медицински прегледи. Не се кредитират и показанията за наличието на неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите, доколкото това противоречи на писмените доказателства по делото, отнасящи се за извършени ДДД услуги. По отношение на хигиената в стаите, съдът намира, че това представлява лично мнение (оценка на условията). В останалата част показанията на свидетеля се кредитират, тъй като не противоречат на писмените доказателства.

При така установените факти, съдът достиг а до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода/задържане и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, към които са арестите, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за част от исковите периоди по предявените претенции: от 01.09.2020 г. до 30.10.2020 г. (по втората искова претенция). Това от своя страна е самостоятелно основание исковете за тези периоди да се отхвърлят, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

За останалите периоди се установи, че ищецът се е намирал в Затвора гр. Пловдив, което налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

За целия първи исков период (30.09.2018 г. до 01.12.2019 г.) и за част от втория искови период (30.10.2020 г. до 05.11.2020 г.) липсват данни при ответника за това в коя стая е бил настанен, с колко души е пребивавал и какви са битовите условия, а ищецът не е ангажирал доказателства за това. Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, вр. чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС (осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м., осигуряване на медицинско обслужване, осигуряване на почистващи материали санитарна обработка против насекоми и гризачи) е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това. В същото време този елемент от фактическия състав не е включен в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за единствено за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. В тази връзка следва да се посочи, че провеждането на насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в затвора не е обратно доказване, свързано с оборване на презумпция. Същото цели да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на факта по нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (по – горе се изложиха допълнителни доводи). Не намира приложение чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, тъй като процесната информация не се съхранява от ответникът, при което съдът няма как да го задължи да представи такава информация. В тази връзка за целия първия исков период от 30.09.2018 г. до 01.12.2019 г. и за част от втория искови период (30.10.2020 г. до 05.11.2020 г.) не е доказано наличието на всички нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, посочени в исковата молба, включително неосигуряването на минимална жилищна площ от 4 кв.м. За останалата част от втория исков период и за останалите искови периоди се ангажираха доказателства от страна на ответника, отнасящи се за опровергаване на твърденията в исковата молба.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, поради което са неоснователни твърденията за ниски температури в спалните помещения през отоплителния сезон. Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден. Наред с това са създадени условия за изпиране и сушени на дрехи, доколкото са обособени перални помещения и дадена възможност сушенето да се извършва на определени места.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни (в тази връзка не се кредитират показанията за неприемливо количество насекоми и гризачи в килиите).

Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. В настоящия случай са осигурявани съответните почистващи препарати и пособия (единият свидетел пояснява за метла, моп, препарат и извършването на „сапунки“), поради което съдът приема, че такива са осигурявани на лишените от свобода. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл и плесен) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия.

Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИЗНС лишените от свобода имат право набезплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В настояшяи случай се установи предоставяне на храна лишените от свобода, респ. задържаните, която е в количество и калориен състав, посочен в Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаеми хранителни продукти и Заменителна таблица, утвърдени от министъра на правосъдието. В тази връзка съдът намира, че няма нарушение от страна на ответника.

Според чл. 84, ал. 3, изр. последно ЗИНЗС и чл. 68, ал. 3 ППЗИНЗС по предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от свобода. Съгласно тези норми ответникът е задължен по предписание на медицински специалист да осигури диетична храна на съответния лишен от свобода, респ. задържан. В случая в представените медицински документи липсва медицинско предписание за спазване на определен диетичен режим, поради което няма нарушение от страна на ответника.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода, респ. задържаните, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Посоченото изискване е конкретизирано в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, според която лишените от свобода и задъжаните, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. В случая не е доказано надлежно искане от страна на ищеца за извършване на преглед от зъболекар, а няма данни за външни признаци за спешни здравословни състояния със зъбите, налагащи служебно осигуряване на медицинска помощ. В тази връзка са неоснователни оплакванията за липсата на нормално медицинско обслужване.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

За част от втория исков период се доказа нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 38 дни ( 31 дни от 10.11.2020 г. до 10.12.2020 г. и 7 дни от 11.12.2020 г. до 31.12.2020 г.). За останалото време от втория исков период не се доказа наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

За един ден (на 28.09.2022 г.) от третия исков период е допуснато нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, като за останалото време липсва нарушение за тази норма.

За четвъртия исков период не се констатира нарушение на изискването по чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. За част от петия исков период се констатира нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 7 дни от 29.09.2023 г. до 05.10.2023 г., а за останалото време от този исков период не се доказа наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2020 г. и 2022 г. Според съда справедливо обезщетение следва да е 7 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение. В тази връзка дължимото обезщетение е следното: 266 лева за втория исков период (за 38 дни); 7 лева за третия исков период (за 1 ден) и 49 лева за петия исков период (7 дни).

Не следва да се разглежда възражението за погасителна давност, тъй като е несвоевременно направено, доколкото е релевирано за първи път в хода на устните състезания. Дори да се разгледа, то същото би било неоснователно, тъй като от дата на първото нарушение (10.11.2020 г.) не е изтекъл общият давностен срок от 5 години към датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023 г. Въз основа на горното първата искова претенция е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Втората искова претенция е основателна до размера на 266 лева, а разликата от този размер до предявения размер следва да се отхвърли като неоснователна. Третата искова претенция е основателна до размера на 7 лева, разликата от тази сума до предявения размер следва да се отхвърли като неоснователна. Също така е неоснователна цялата четвърта искова претенция, което налага нейното отхвърляне. Петата искова претенция е основателна до размера от 49 лева, а за разликата над този размер до предявения е неоснователна, което налага отхвърлянето ѝ.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (322 лева) спрямо общия размер на исковете (20 000 лева). Ищецът е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което същият има право да получи 0, 16 лева, съответни на уважената част на исковата претенция.

По делото е приложен договор за представяне на правни услуги, от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 АПК възнаграждението се изплаща на адвоката, предоставил правната помощ. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (при материален интерес от 20 000 лева), т. е. 2200 лева за адвокатски хонорар. Посоченият размер следва да се намали, като се съобрази уважената част от исковете спрямо общия размер на исковете, при което следва да се присъди сумата от 35, 42 лева.

По изложените съображения, съдът