Решение № 174 от 1.6.2024 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1280/2023 г.

Производството е по чл. 132, ал.1, т.2 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. А. Б., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр.........., обл. П•, подадена чрез адв. Д. Й. от САК, със съдебен адрес: гр. С•••, с която на основание чл. 132, ал. 1, т.2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и лиши от родителски права В. Д. Г., с ЕГН •••••••••• от с....., общ. Б• и настоящ адрес в гр. К••• по отношение на малолетния Д. В.ов Г., с ЕГН ••••••••••. При изпълнение на процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, Съдът е изпратил уведомление до ответника на посоченият в справката за постоянен и настоящ адрес на ответника, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на длъжностното лице по призоваването и собственика, живущ на същия адрес, лицето не живее там. Залепено е уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, но в законоустановения срок никой не се е явил да получи съдебните книжа. Изискана е от НБД „Население“ справка относно последния постоянен и настоящ адрес на ответника В. Д. Г., с ЕГН ••••••••••, както и справка в НАП за регистрирани трудови договори, от които е видно, че лицето няма други регистрирани адреси на територията на Р. България и няма сключени и действащи трудови договори. Поискана е и е предоставена справка за задгранични пътувания на лицето, от която е видно, че последния е влязъл в страната на 07.05.2023 г. и няма данни да е излизал. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК е назначен процесуален представител на ответника – адв. И. В. вписан под № 6348 в Националния регистър за правна помощ с адрес на упражняване на дейността: гр. Ч•. В исковата молба се твърди, че малолетния Д. В.ов Г., с ЕГН •••••••••• е роден от съвместното съжителство на страните. Твърди се още и че, още по време на бременността ответника е започнал да се държи грубо към ищцата, да й оказва психически и физически тормоз, което е наложило тя да се обърне към редица институции. След припознаване на детето, ответника многократно я е карал да се „отърват“ от него, като го оставят в приемно семейство. От лятото на 2021 г. отношенията между страните се влошили и от тогава били разделени. От лятото на 2021 г. ответника не е виждал сина си, като тя също не е виждала ответника и нищо не знае за него. Последния нито се е интересувал, нито е предоставял каквото и да е за издръжка на малолетния Д. В.ов Г.. Ищцата твърди, че за храна, облекло, медикаменти и учебни пособия за детето се грижа само тя. Между нея и детето съществувало силна емоционална връзка, тъй като от раждането му до настоящият момент единствено тя се грижи за него. Ответника трайно, по см. на закона, не полагал грижи за отглеждането на детето, не предоставял издръжка за посрещане на ежедневните нужди от храна, облекло и лекарства. Иска се постановяване на решение, с което на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК да бъде лишен от родителски права по отношение на детето Д. В.ов Г., бащата В. Д. Г. и да се определи режим на личен контакт, съгласно установената съдебна практика. В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на отвеника, в който се оспорва иска без да се излагат доводи за това. Моли да бъде определена издръжка в минимален размер. Не се противопоставя на предложения режим за личен контакт между бащата и детето. В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. В съдебно заседание ищцата – редовно призована се явява лично и с адв. Д. Й. от САК, която от името на доверителката си поддържа така предявената искова молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Ответника – редовно призован чрез назначения му особен представител адв. И. В. от ПлАК, се явява, моли да бъде определена издръжка за детето в минимален размер, поради липса на доказателства за доходите на ответника, не се противопоставя детето да живее при майка си и да се определи режим на личен контакт с бащата, но счита, че не са налице основания за лишаване на бащата от родителски права спрямо детето. Заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който намират иска за основателен и изцяло в интерес на детето. Представителят на ТО Червен бряг към РП Плевен пледира за основателност на предявените искове за лишаване на родителски права и издръжка. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното Удостоверение за раждане издадено от Община Русе /л.5 от делото/, е че страните по делото са родители на Д. В.ов Г., с ЕГН ••••••••••, роден на 18.09.2018 г. Детето към настоящия момент е на възраст малко повече от 5 години. По делото е безспорен факта, че родителите са разделени, като непосредствено след раздялата детето останало да живее при майката. От този момент насам непосредствени грижи по отглеждане, възпитание и издръжката му се поемат само от нея, а от 2022-а от нийния партньор, с когото живеят на семейни начала –......... По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг по местоживеене на детето. От този социален доклад се потвърждава изнесеното в исковата молба и се установява още, че за Д. се полагат адекватни грижи и в негов интерес е да се уважи иска. Установява се още, че между майката и детето има създадени отношения на доверие и привързаност и че същата е с добър родителски капацитет, а и получава подкрепа от съжителстващия с нея на семейни начала. Дома, в който живее семейството разполага с жилищно-битови условия и доходи гарантиращи задоволавани потребностите на Д. и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. За бащата не е извършено проучване за неговите жилищни условия, поради факта, че същия не живее на територията на Община Червен бряг. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени конститутивен иск с правното основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски права на В. Д. Г., с ЕГН •••••••••• по отношение на детето Д. В.ов Г., с ЕГН ••••••••••, роден на 18.09.2018 г. и осъдителен иск по чл.134, т.1 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето, чрез неговата майка и законен представител А. А. Б., с ЕГН ••••••••••, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. Ищцата носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника са живели на семейни начала, че имат общо дете, че страните са разделени от лятото на 2021 г. и че ответника е видял последно сина си тогава, както и че ответника без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин /чл.1, ал.4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория. От събраните по делото доказателства се установи, че е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника за период от над 5 години. Този период се определя от настоящият състав като траен. От събраните по делото гласни доказателства, от акта за раждане на Д. В.ов Г. се установи, че ищцата и ответника са негови родители. Още след раждането на детето ответникът е проявявал безотговорно отношение към него и към семейството си. Не е имал постоянна работа, не е предоставял каквато и да е издръжката на семейството си и изобщо не се интересувал от детето си. Доказа се от приложените писмени доказателства: Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали от 17.09.2021 г.; Заповед № ЗД/Д-К-092/22.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали; у-е за постоянен и настоящ адрес на майката и детето; декларация за материално и гражданско състояние на ищцата, както и от социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен бряг по местоживеене на детето, че към настоящия момент ищцата отглежда детето в семейство с........ в гр.........., Община Червен бряг, който е поел изцяло издръжката и грижата за малолетния Д., като повече от 5 години ответника и негов баща не го е търсил. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че в рамките на производството и въпреки всички положени и допустими по закон усилия за издирване и установяване на местонахождение, ответника не бе открит. От свидетелските показания на св........., които съдът кредитира като достоверни се доказа, че откакто познава ищцата /2022-а година/, ответникът нито веднъж не е търсил сина си и не е търсил контакт с него. Никога не е предоставял никакви пари за издръжка. Ролята на баща в живота на детето свързана с привързаност, подкрепа, грижа се изпълнява от мъжът съжителстващ на семейни начала с ищцата, а не от ответника. След раздялата на страните, а и преди това грижите за Д. са поети изцяло от майка му, която е подпомагана от от мъжа, с който живее на семейни начала. Семейството има собствено жилище, в което отглеждат Д. и в него има необходимите условия затова. Детето е емоционално привързано към майка си, мъжът, с който съжителства тя и неговата майка, с която живеят в една къща. Всичко това обосновава наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.132, ал.1, т.2 - ответникът трайно не полага грижи за сина си от раждането му и не му дава издръжка. На основание чл. 134, т. 2 от СК съдът следва да определи режим на лични отношения между бащата и детето, през който в случай, че той реши може да възобнови отношенията със сина си, което според съда би оказало положително въздействие върху развитието му. Съдът намира за подходящ следния режим на личен контакт: всяка първа и трета събота от месеца, от 13: 00 часа до 17: 00 часа. На основание чл.134, т.1 от СК съдът е длъжен, дори и да няма такова искане служебно да присъди издръжка на детето, ако няма определена такава. В случая ищцата не е предявила такъв иск. Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 193/2023 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната в размер на 933 лева от 01.01.2024 г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2024 г. е в размер на 233, 25 лева. От събраните по делото доказателства се установи, че от раздялата на страните през лятото на 2021 г. майката е поела изцяло финансовата издръжка на сина си. Ответникът е в трудоспособна възраст и като родител е длъжен да заплаща издръжка на детето си, независимо от доходите си. За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето и възрастта му като детето Д. е на 5 години и посещава детска градина. Това обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки, храна, образователни игри и др. Предвид гореизложеното съдът намира, че Д. има нужда от издръжка в общ размер на 500.00 лева, която следва да бъде разпределена между неговите родители по следния начин: за майката 200.00 лева, предвид това, че ще предоставя и непосредствени грижи по отглеждането му, а бащата следва да поеме 300.00 лева предвид липсата на доказателства за получаваните от него доходи. От служебно изготвената справка за трудови договори на ответника се установи, че той няма сключени действащи такива. Предвид това бащата следва да заплаща на сина си издръжка в размер на 300.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.11.2023 г., с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. По разноските: По делото ищцата е освободено по реда на чл.83 от ГПК от разноски по делото, а пълномощника й адв. Д. Й. е предоставила безплатна защита, която следва да се присъди в тежест на ответника по реда на чл.38 от ЗА. Процесуалният представител на ищцата е направила искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на А. Б. се предоставя правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. Д. Й. от САК следва да се присъди възнаграждание в размер на 1000.00 лева. С оглед изхода на делото обаче, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката, съгласно чл. 69, т. 7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС в размер на 432.00 лв. и държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева. По изложените съображения, съдът