Решение № 2381 от 10.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1435/2022 г.

Софийски градски съд10.05.2023 г.докладчик Стефан Исаков Шекерджийски

Диспозитив

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С. Ц. Г., ЕГН ••••••••••, гр. София, бул. ••••••• тел. •••••••, чрез адв. И.В., сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателно Решение от 27.05.2021г. на СРС, НО, 93 състав, по АНД № 12882/2000г, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 319 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата относно главницата до пълния предявен размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С. Ц. Г., ЕГН ••••••••••, гр. София, бул. ••••••• тел. •••••••, чрез адв. И.В., сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, държавна такса и възнаграждение за вещо лице. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производството се е отразило доста тежко психически на г-н Г.. Действително с Постановление от 21.09.2020г. е предложено да се наложи административно наказание, но до този момент измененията в характерна на личността (затварянето в себе си, за което сочат всички свидетели) е налице, налице е вече и фактическата невъзможност за ищеца да се занимава с изяви, свързани с професията му, предвид загубата на доброто му име в специализираните среди (в областта на строителството). -5. Обвинението не е за тежко наказуемо престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 319 от НК. Съобразно изложеното, съдът намира, че сумата от 40 000 лева би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен. Лихвата се дължи, считано от 12.06.2021г., а не, както претендира ищецът от 01.04.2017г. (т. 4, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС). По тази причина и доводът за давност е без значение, тъй като няма изтекъл период, надхвърлящ 3 години. по разноските: При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи сумата от 610 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. Минималният размер към редакцията действаща към момента на сключване на договора на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (25.10.2022г. – л. 55), е 830 + 2 100 лева, а се дължи и ДДС. Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

Цитирани разпоредби

21