Решение № 499 от 10.4.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 217/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Перущица“ № 67, чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 1476 от 29.11.2019г., постановено по АНД № 3711/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 47/30.07.2019 година, издадено от директора на РИОСВ - Бургас. С наказателното постановление на И.Д.С. за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии е наложена глоба в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът – И.Д.С., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 47/30.07.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на И.Д.С., за нарушение на чл. 24 от Закона за защитените територии, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 83, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии е наложена глоба в размер на 100 лева. Като фактическа обстановка съдът е приел, че на 27.05.2019г., в гр. Созопол, служители на РИОСВ са извършили проверка на територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина”. Съдът изрично е посочил, че проверяваният имот представлява пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина и е обявен за природна забележителност. В хода на проверката служителите са установили, че в имота е разположена каравана по протежение на защитената територия, включително и върху пясъчните дюни, както и че към караваната са изградени временни ВиК и ел.връзки. С оглед направените констатации, старши експерт в отдел „Биоразнообразие, защитени територии, защитени зони” при РИОСВ-Бургас съставил акт за установяване на административно нарушение № 47 от 27.05.2019г., в който като нарушена разпоредба посочил тази на чл.24 от Закона за защитените територии. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление. При постановяване на решението си, РС – Бургас е приел, че на територията на природна забележителност „Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина” действително е била разположена процесната каравана, включително и върху пясъчните дюни, като за поставянето й не е имало разрешение. Едновременно с това, обаче, съдът е намерил, че по делото не е била установена самоличността на лицето, поставило караваната, респ. вмененото на И.Д.С. нарушение е останало недоказано. Съдът е изложил и мотиви, че обстоятелството, че дадено лице е ползвало караваната не е достатъчно за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 24 от ЗЗТ, както и че ангажирането на административно-наказателната отговорност не може да става на базата на предположения. Така постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото като цяло са безспорни и правилно установени от първоинстанционния съд, като изведените въз основа на тях правни изводи са правилни, а възраженията на касатора неоснователни. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Видно от разпоредбата на чл. 24 от Закона за защитените територии, в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. В чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е предвидено, че се н аказва с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда в маловажни случаи по ал. 1 глобата да е от 5 до 100 лв. При анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че действително, както е отбелязал и РС-Бургас, от проведения в съдебното заседание разпит на свидетел не е било установено кое е лицето, поставило караваната в природната забележителност, тъй като видно от самия разпит на актосъставителя, при извършената проверка караваната вече е била поставена, свързана с връзка за вода и електричество. Изпълнителното деяние - обитаване на караваната, констатирано в деня на извършената проверка, не може да бъде приравнено на изпълнителното деяние поставяне на караваната, поради което правилно РС-Бургас е отменил издаденото НП, приемайки, че вмененото на И.Д.С. административно нарушение е останало недоказано. В подадената касационна жалба, наред с цитиране на текстове на закона, се твърди, че нарушението е осъществено от лицето, посочено в НП като негов автор, но едновременно с това не се сочат конкретни доказателства, от които се извежда този извод. Твърди се, че самият жалбоподател „не го оспорвал”, но видно от подадената жалба до Районен съд-Бургас, в същата И.Д.С. изрично е написал, че „описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната” и че не е извършил описаното нарушение. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая, действително не се доказва по безспорен начин, че именно касационният ответник И.Д.С. следва да носи административнонаказателна отговорност. С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,