Решение № 2112 от 27.6.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 177/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба от „С.“ ООД, седалище на управление [населено място], представлявано от Управителя Я Я А А А, с ЕИК 123633507 против ревизионен акт /РА/ № Р-16002422000723-091-001 от 04.10.2022г., издаден от орган по приходите, в частта на непризнат данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците „БОМЕКС“ ЕООД, „ЕЛТЕЛ-8“ ЕООД, “М. АРТ“ ЕООД и „А К“ ЕООД в размер на 70 559, 33 лв. за периода от 01.09.2021г. до 30.11.2021г., потвърден в тази си част с Решение № 631/23.12.2022г. на Директор на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

В п.1 от жалбата относно облагаеми доставки извършени от „БОМЕКС“ ЕООД жалбоподателят сочи, че бил налице договор за СМР с този доставчик, а чл.5, ал.4 изброявал примерно документите, като страните по договора има ли право да решат което било приложимо на съответния етап и как да отчитат свършената работа, като това можело да стане и с окончателния протокол по чл.5, ал.1, какъвто бил приложен в хода на проверката. Пред горестоящия орган били приложени и снимки на моментното състояние на обектите, част от ваканционния комплекс, изграждан от Бомекс ЕООД, които удостоверявали, че бил в стадий, следващ посочения в окончателния протокол, поради което било доказано изпълнение на посочените в него СМР. По тези съображения си иска изменение на РА в тази му част, като се признае правото на данъчен кредит по тези доставки.

В п.2 от жалбата относно облагаеми доставки извършени от „ЕЛТЕЛ-8“ ЕООД жалбоподателят сочи, че бил налице договор за СМР с този доставчик, в който в чл.9 се изброявали примерно документите. Приемането на свършената работа ставало съгласно чл.10 без да се сочели в приемателния протокол на количествата да обуславяли неговия характер или да променяли доказателствената му сила относно факта, че възложителят приел от изпълнителя възложената му работа. Освен това, плащането се дължало независимо дали имало изпълнение или не по договора. Пред горестоящия орган бил приложен подписан протокол, както и снимки на моментното състояние на изграждането на електрозахранването, част от ваканционен комплекс, изграден от „ЕЛТЕЛ-8“ ЕООД, които доказвали състоянието и доказвали изпълнение на посочените в протокола и договора дейности. По тези съображения си иска изменение на РА в тази му част, като се признае правото на данъчен кредит по тези доставки.

В п.3 от жалбата относно облагаеми доставки извършени от „М. АРТ“ ЕООД, жалбоподателят оспорва като не отговарящ на действителността изводът на ответника, че видно от т.5 от РСтр. № 2112-3/05.02.2021г. издадено на оспорващото дружество за строеж на Ваканционен комплекс 1 етап, в [ПИ] оп ПУП –ПЗ, землище на [населено място], общ. Трън одобреният технически инвестиционен проект бил на „Диамант БГ“ЕООД, [населено място], а не с лицето, с което бил сключен договор - „МД АРТ“ ЕООД.

Сочи, че единствено докладът за съответствие на част „ЕЕ“ бил изготвен от „Диамант БГ“ЕООД, докато цялостният проект бил изготвен от „МД АРТ“ ЕООД, чрез негови подизпълнители и служители. Пред горестоящия орган били приложени доказателства за ролята на „МД АРТ“ ЕООД на главен проектант, фактурите с неговите подизпълнители по проекта, както и такива за ангажираността на „Диамант БГ“ЕООД само относно доклада за съответствие на част „ЕЕ“. По тези съображения си иска изменение на РА в тази му част, като се признае правото на данъчен кредит по тези доставки.

В п.4 от жалбата относно облагаеми доставки извършени от „АК“ ЕООД, жалбоподателят сочи, че бил налице договор за СМР, където било налице примерно изброяване на документите, а не задължително, за приемане на извършената работа. В хода на проверката били приложени протоколи за приемане на извършена работа на отделните й етапи, като не се приема твърдението на органа, че ти били създадени за целите на ревизионното производство, както и че не документирали количествата извършени СМР. Пред горестоящия орган били приложени снимки на моментното състояние на изграждането на обектите, част от ваканционен комплекс, изграден от този доставчик, които доказвали изпълнение на посочените в протоколите и извършени съобразно договора дейности. По тези съображения се иска изменение на РА в тази му част, като се признае правото на данъчен кредит по тези доставки.

В заключение оспорва като неоснователни изводите на ответника, че чл.25, ал.7 от ЗДДС не намирала приложение в случаите, поради факта, че авансовите плащания не можело да се свържат с конкретна облагаема доставка, тъй като тези изводи не почивали на доказателствата, представени пред този орган. По тези съображения се иска изменение на РА в частта, му в която е отказано признаване на данъчен кредит по процесните доставки от посочените доставчици. В алтернативност, в случай, че били налице обстоятелства по чл.155, ал.4 от ЗДДС се иска отмяна на РА и връщане на преписката за издаване на друг РА.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от адв. Б., САК, който поддържа жалбата. В хода по същество пледира за уважаване на жалбата, за доказаност на облагаемите доставки, по които е отказано право на данъчен кредит и да се отмени РА в обжалваната му част. Претендира разноски.

Ответникът, Директор ДОДОП Пловдив, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, която оспорва изцяло жалбата и я счита за неоснователна. Прилага подробна писмена защита, в която излага съотв. фактически и правни изводи за неоснователността на жалба и за законосъобразност на РА в обжалваната му част.

Съдът, въз основа на представения и приет по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Н. 18.07.2014г. между оспорващия и О. Т. били сключени договори за продажба на недвижими имоти частна общинска собственост, преставляващ [имот номер] – ливада с площ от 73, 585 дка в м. Тулбак по КВС на [населено място] /л.202-204/ [имот номер] – ливада с площ от 53, 290 дка в м. Тулбак по КВС на [населено място] /л.206-207/.

Н. 05.02.2021г. от Гр. архитект на О. Т. било издадено разрешение за строеж № 2112-3 на „С.“ ООД /л.214/ за обект „ваканционен комплекс“ 1 етап /6 броя бунгала/ със ЗП – РЗП 579, 60 кв. м. Н. 14.04.2021г. между С. ООД и Бомекс ЕООД бил сключен договор за изпълнение на СМР /л.253-256/ с предмет изкопни работи и изграждане на ивични фундаменти за 6 броя сгради по подробно описани като количества и видове дейности в одобрен технически проект и съгласно РСтр. /без номер/, с механизация, материали, работна ръка или подизпълнителни на посочен от възложителя /жалбоподателя/ обект. Срокът на договора бил 1 месец, считано от датата на подписване от страните на протокол за предаване и приемане на строителна площадка.

Н. 01.07.2021г. между С. ООД и ЕЛТЕЛ-8 ЕООД бил сключен договор /л.304-306/ с предмет извършване на СМР - проучвателни работи, изработка и съгласуване на работни проекти, разрешение за строеж, изграждане на кабелно трасе и пр. на обект Ваканционен комплекс в [рег. номер], по ПУП – П, земл. [населено място], общ. Трън с обща договорна цена от 190 000, 00 лв. без ДДС, като в чл.4 от договора било установен редът и начин на заплащане на цената. Към договор бил приложен и линеен график /л. 307/.

Н. 20.09.2021г. между С. ООД и М. А. Е. бил сключен договор за проектиране /л.260-264/ с предмет – проучване и проектиране на Вилно селище в [УПИ], с. Главановци, общ. Трън на 10 етапа и по пет фази на дейност, предмет на договора.

Н. 20.09.2021г. между С. ООД и А. К. ЕООД бил сключен договор за строителство /л.238-240/ на осн. чл. 160, ал.2 от ЗУТ, ТЗ и ЗЗД с предмет - изграждане на 66 бр. стоманобетонен фундамент и подова плоча, всяка с РЗП 97 [жк], в ПИ идент. 14979.180.13, в землище на [населено място], общ. Трън при посочена стойност за 1 бр. РЗО от 97 кв.м. [рег. номер]. с вкл. ДДС. Срокът на изпълнение бил определен на 180 календарни дни, съгласно линеен график, неразделна част от договора.

Във връзка с ИПДПО от 28.01.2022г., от управителя на ревизираното дружество била подадена декларация /л.419/ от 21.02.2022г. До представляващия оспорващото дружество ревизиращия екип подал и ИПДПО № П-16002422018510-040-001 от 02.02.2022г., като във връзка с тях от същия била подадена обяснителна записка /л.248/ от 09.02.2022г.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002422000723-020-001 от 14.02.2022г. /л. 452/, връчена на 21.02.2022г. /л.454/, издадена от З. Д. В. било възложено извършване на ревизия на С. ООД от екип в състав – В. К., ръководител на ревизията и А. Т., ст. инспектор по приходите относно задължения по ЗДДС за периода 01.09-30.11.2021г. ЗВР била изменяна съотв. със ЗИЗВР от 07.03.2022г. /л.449/, връчена на 14.03.2022г. /л.451/; във връзка с искане /л.463/ от 18.05.2022г. Последно ЗВР била изменена със ЗИЗВР от 18.05.2022г. /л. 446/, връчена на 19.05.2022г. /л.448/, с оглед предложение за промяна обхвата на ревизията /л.464/ и включване на задължения по ЗКПО за периода на 2020 година. С тази заповед срокът за извършване на ревизията бил продължен до 21.07.2022г. и последно със ЗИЗВР от 15.07.2022г. /л.443/, връчена на 19.07.2022г. /л.445/.

До представляващия оспорващото дружество ревизиращия екип подал ИПДПО № П-16002422000723-040-001 от 18.02.2022г. /437/, с която изискал представяне на посочените документи, вкл. и издадените фактури от процесните доставчици. Искането било връчено на 21.02.2022г. /л.440/ и на 04.03.2022г. по електронна поща било изпратено уведомително писмо /л.442/, в което управителят на дружеството посочил, че изисканите документи с искането от 18.02.22г. били представени, вкл. декларации, фактури, строителни документи, оборотни ведомости хронологии по сметки и др., като били посочени предходни протоколи за проверка от 02.02.22 и от 29.11.2021г. До представляващия оспорващото дружество ревизиращия екип подал ново ИПДПО № П-16002422000723-040-002 от 09.03.2022г. /л.421/, с което били изискани посочените в този документ доказателства. Искането било получено по електронен път, като съгласно приложено удостоверение на л.423 това станало на 14.03.2022г. В отговор на същото от С. ООД изпратили по електронен път документи /л.424-442/.

О. В. К., гр. инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Т., ст. инспектор по приходите бил съставен РД № Р-16002422000723-092-001 от 03.08.2022г. /л.70-86/, с който и в резултата на направените фактически констатации в хода на проведеното ревизионно производство било направено предложение за установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДС, като относно последните /по ЗДДС/ същите били определени в общ размер на 70 559, 33 лв. за данъчен период м. 09/21-м.11/21. До началник сектор З. В., възложил ревизията, било подадено уведомление за съставен РД от 03.08.2022г. /л.483/.

РД, ведно с всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, били изпратени като електронни документи и връчени по електронен път на оспорващия, като съгласно удостоверение на л. 108, съобщаването било извършено на 08.08.2022г. До екипа, определен да извърши ревизията било подадено по пощата /л.104/ възражение против РД с вх. рег. № 70-00-7792 от 23.08.2022г. /л. 99-101/, като в същото било направено и искане за назначаване на техническа експертиза, както и искане за предоставяне на допълнителен срок за представяне на писмени доказателства. Към това възражение били приложени допълнително Протокол за извършени дейности към договор от 01.07.2021г. между „С.“ ООД и „ЕЛТЕЛ-8“ЕООД /л.102/ и окончателен протокол, обр.19 между оспорващия и „БОМЕКС“ ЕООД /л.103/. С уведомление /л.105/ от 24.08.2022г. дружеството било уведомен за продължаване на срока за подаване на възражение против РД до 22.09.2022г., като същото било съобщено по електронен път на 25.08.2022г. /л. 107/. Под вх. рег. № 70-00-7792-7 от 27.09.2022г. било подадено на 26.09.2022г. /л.98/ и допълнение към възражение /л.87/, към което били представени допълнителни писмени доказателства – протоколи по договора с „АК“ ЕООД, както и било направено искане за възстановяване на продължения срок за подаване на възражение, поради особено непредвидени обстоятелства. Допълнително представените доказателства били протокол, обр.19 /л.88-96/.

О. З. В., Началник сектор и възложил ревизията и В. К., гр. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на 04.10.2022г. била издаден РА №Р-16002422000723-091-001, с който били установени по отношение на „С.“ ООД допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС, резултат от непризнато право на данъчен кредит по посочени в акта фактури, издадени от „БОМЕКС“ ЕООД, по фактури, издадени от „ЕЛТЕЛ-8“ЕООД, по фактури издадени от „МД АРТ“ЕООД, и по фактури, издадено от „А К“ ЕООД. /л.53-67/.

От „С.“ ООД била подадена по пощата /л.37/ до Директор ДОДОП Пловдив жалба изцяло против РА №Р-16002422000723-091-001 от 04.10.2022г. /л.33-36/, с който били установени задължения по ЗКПО и ЗДДС, която била входирана под № 70-00-9567 на 19.10.2022г. С тази жалба били оспорени констатациите относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от четири доставчика /визираните и в жалбата до съда/. Жалбата била препратена на ДОДОП Пловдив и входирана под № 20-29-49 на 27.10.2022г. /л.32/. С Решение № 631/23.12.2022г. Директорът на ДОДОП Пловдив оставил без уважение подадената от „С.“ ООД жалба против РА №Р-16002422000723-091-001 от 04.10.2022г. /л.19-31/ и потвърдил изцяло същия, вкл. и в частта на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени в периода 01.09.-30.11.2021г. в размер на 70 559, 33 лв. главница. С писмо /л.9/ до жалбоподателя било изпратено за съобщаване Решение № 631/23.12.2022г., като се удостоверява, че същото било получено на 23.02.2023г. от Н. Г., упълномощено лице /л.10-11/. Жалбата против РА, потвърдено с Решението на ответника, била подадена по пощата на 09.03.2023г. /л.5/.

По делото се прилагат още: доказателства за компетентност на органите по приходите /л.12-18/; справка за актуални действащи трудови договор на „БОМЕКС“ЕООД /л.110/, на „ЕЛТЕЛ-8“ЕООД /л.111/, на „МД АРТ“ЕООД /л.112/, на „А Т“ЕООД /л.114/, данни за притежавани МПС от „БОМЕКС“ЕООД и „МД АРТ“ЕООД /л.115-117/; ГДД по ЗКПО за 2020 г. /л.119-125/; фактури от процесните доставчици /л.145-161, 164, 215-232, 237/; протокол за присъединяване на доказателства /л. 185/; движение по сметка /л. 233-235/; протоколи обр. 19, издадени от А. К. /л.241-247/; протоколи за присъединяване на доказателства /л.249-252/; декларация от 31.12.2021г. /л.301/; фактури /л.324-340/; разрешение за строеж № 2112-10/24.03.2022г. /л.433/;

По искане на жалбоподателят, Съдът допусна изготвяне на СТЕ с ВЛ архитект по задачи, поставени от оспорващата страна.

Определеният експерт-арх. И. дава следното заключение по поставените му задачи: По въпрос първи - към момента на провеждане на ревизионното производство по документи етапът на изграждане на инвестиционния проект - Ваканционен комплекс е следният: изградени са ивични фундаменти за шест броя сгради, съгласно Разрешение за строеж № 21 12-3/05.02.2021 г. от О. Т. за строителство на обект „Ваканционен комплекс" - първи етап - 6 броя бунгала с обща разгъната площ 579, 60 кв.м в [ПИ] по ПУП-ПЗ в землището на [населено място], Община Трън. Изградени са 66 броя стоманобетонни фундаменти, всеки с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, находящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно Разрешение за строеж № 2112-10/24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 - ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ.

По въпрос втори - към момента на проверката на място на 8 март 2024г., етапът на изграждане на Ваканционен комплекс, находящ се в землището на Главановци, общ. Трън е следният: Изградена е ограда с порта - с дължина 430 метра по договора за изпълнение на строително-монтажни работи, сключен на 12.02.2020 г. с "БОМЕКС" ЕООД за обект „Ваканционен комплекс", [населено място], община Трън. (Приложение №2 към настоящата СТЕ); Изградени са ивични фундаменти, подови плочи, колони зa шест броя сгради, а на две от сградите и първа плоча, както и колони към тях и частично тухлени зидове на едната, съгласно Разрешение за строеж № 2112-3/05.02.2021 г. от О. Т. за строителство нa обект „Ваканционен комплекс" - първи етап - 6 броя бунгала с обща разгъната площ 579, 60 кв.м в [ПИ] по ПУП-ПЗ в землището на [населено място], Община Трън; Изградени са 66 броя стоманобетонни фундаменти, както и стоманобетонни колони на сградите, всяка с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, находящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно Разрешение за строеж № 2112­10/24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 - ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ; Има поставен трафопост и е изградена сграда за КТП.

По въпрос трети – ВЛ дава отговор, че съгласно договора за изпълнение на СМР от 14.04.2021 г., сключен с изпълнител „БОМЕКС" ЕООД, последният е приел да изпълни изкопни работи и изграждане на ивични фундаменти за шест броя сгради, подробно описани като количества и видове в одобрен технически проект и съгласно разрешение за строеж, със своя механизация, материали, работна ръка или подизпълнители, на посочен от възложителя обект, а именно: „Ваканционен комплекс", находящ се а поземлен имот [ПИ] от КВС, землище [населено място], община Трън. Договорените CMP се извършват и отчитат на отделни етапи, както следва: I-ви. Изкопни работи; II-ри. Изграждане на кофраж и полагане на арматура; III-ти. Полагане на бетон; IV-ти. Декофриране, довършителни работи, изчистване на строителната площадка.

Договорът бил определен със срок на изпълнение един месец, считано от датата, на която страните съставят и подпишат протокол за предаване и приемане на строителната площадка. Съгласно чл. 5, ал. I от договора, строително- монтажните работи, извършени от изпълнителя на обекта, се считат за окончателно предадени на възложителя и приети от него с подписването на окончателен приемателен протокол /акт обр. 19 за извършените СМР/. Окончателния протокол /акт обр. 19 е от дата 03.11.2021г./ и в него са описани следните извършени видове строителни дейности /количество, мярка, ед. цена, общо лв./: изкопни работи 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; изграждане на кофраж и полагане на арматура ( бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; полагане на бетон 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; декофриране, довършителни работи, изчистване на строителна площадка 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; допълнителни изкопни дейности 1 бр. с ед. цена 4 996, 67 лв. Гореспоменатите дейностти са извършени.

От изпълнителя „БОМЕКС" ЕООД били издадени следните фактури:

-фактура № 0000000169/19.08.2021 г. с предмет авансово плащане по договор;

-фактура № 0000000162/03.08.2021 г. с предмет авансово плащане по договор;

-фактура № 0000000163/12.08.2021 г. с предмет авансово плащане по договор;

-фактура № 0000000159/18.06.2021 г. с предмет авансово плащане по договор;

-фактура № 0000000172/01.09.2021 г. с предмет извършено CMP;

-фактура № 0000000189/01.11.2021 г. с предмет извършени изкопни дейности през м.10.2021г.;

Относно изпълнението на договора за CMP от 01.07.2021 г., сключен с изпълнител „ЕЛТЕЛ- 8" ЕООД е с предмет проучвателни работи, изработка и съгласуване на работни проекти, разрешение за строеж, изграждане на кабелно трасе, съобразно изискванията за присъединяване към ЧЕЗ, доставка и монтаж на нов ПП с трансформатор 800 kVa, надзор и дейности no узаконяване, въвеждане в експлоатация на обект: „Ваканционен комплекс", находящ се в поземлен имот [ПИ] от КВС, землище [населено място], община Трън, ВЛ сочи, че установил, изготвен протокол за извършени дейности към договора от 01.07.2021 г., съгласно който, във връзка със закъснение изпълнението на договора, е изготвен протокол зa усвоени средства към дата 25.05.2022 г. и са посочени изпълнените работи, както и тези, които остават за изпълнение, а именно:

• закупени материали кабел Cp.H-20kV, САХЕк(вн) П 185кв.мм., на стойност 80 000, 00лв.

Остава да се изпълни направа на изкоп и полагане на кабел;

ВЛ сочи, че тъй като се касае за закупени материали и поръчки, без извършени СМР на място, не може да даде отговор дали това е изпълнено.

Относно договор за проектиране от 20.09.2021 г., сключен с „МД АРТ" ЕООД и с предмет - проучване и проектиране на „Вилно селище в [УПИ], с. Глaвaнoвци, общ.Трън, като проектирането обхваща 10 етапа и с дoгoвopeнo първо авансово плащане пpu подписване на договора — 30 000, 00 лв., второ авансово плащане, при предаване на проектната документация — 18 000, 00 лв. и трето окончателно плащане при получаване на разрешение за строеж — 12 000, 00 лв.

ВЛ сочи, че установило, че от „МД АРТ“ ЕООД били издадени ф. № 218/21.12.2020 г., ф. № 219/11.01.2021 г., ф. № 220/05.02.2021 г. и ф. № 221/05.02.2021 г., с предмет авансово плащане на обект: Първи етап от проект за „Вилно селище [населено място], община Трън" за извършени дейности по първи етап от проекта, включващ 6 бр. Бунгала, като за същата дейност е издадена и фактура № 223/21.09.2021 г. и дава заключение, че тези дейностти са извършени, тъй като на „С." ООД са издадени Разрешение за строеж №2112-3/05.02.2021 г. от О. Т. и Разрешение за строеж №2112-10/24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 (ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ)» с подобекти:

Етап II - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №1 до №8;

Етап III - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №9 до №16;

Етап IV - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №17 до №24:

Етап V - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №25 до №32:

Етап VI - 2 броя двуетажни наканциоди стрази от №33 to №34 Етап VII - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №35 до №42 Етап VIII - 8 броя двуетажни ваканциония страда от №43 до №50;

Етап IX - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №51 до №58: Етап Х - 8 броя двуетажни ваканционни сгради от №59 до №66. с 311-6402, 00 кв.м., РЗП-9900, 00 кв.м. Относно договор за строителство от 20.09.2021 г., сключен с изпълнител „А К" ЕООД и с предмет - изпълнение на първи етап — изграждане на 66 броя стоманобетонен фундамент и подова плоча, всяка с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, накодящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно разрешение за строеж, одобрени проекти и количествено-стойностна сметка, неразделна част от този договор, ВЛ сочи, че са представени протоколи /акт обр.19/ с описание на извършени СМР: подготовка на терен 128 дка и обособяване на строителна площадка; доставка на метали за изработка на кофраж; изработка и сглобяване на кофражни форми: доставка на армировка за основи; полагане на арматура в кофраж; доставка и полагане на бетон; монтаж и укрепване на кофраж; охрана на строителната площадка; доставка на допълнителна армировка за основи; полагане на арматура в кофраж; доставка и полагане на бетон; общи работници; обработка на частично трасе за изграждане на път; доставка на скална маса; полагане и трамбоване на скална маса; разтоварване и разпределяне на армировка; изкопни работи за полагане та кофраж; общи работници за ръчен изкоп и монтаж; преместване, преработка на кофраж и др. Изградени - 66 броя стоманобетонни фундаменти, както и стоманобетонни колони на сградите, всяка с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, находящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно Разрешение за строеж № 2112­10/24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 - ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ и заключава, че гореспоменатите дейности са извършени.

По въпрос четвърти на експертизата, ВЛ дава следните отговори:

За договора за изпълнение на строително-монтажни работи от 14.04.2021 г., сключен с изпълнител „БОМЕКС" ЕООД, със срок на изпълнение един месец, считано от датата, на която страните съставят и подпишат протокол за предаване и приемане на строителната площадка, като според Окончателния протокол /акт обр. 19/ от дата 03.11.2021 и описани като извършени видове строителни дейности /количество, мярка, ед. цена, общо лв./: изкопни работи 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; изграждане на кофраж и полагане на арматура ( бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; полагане на бетон 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; декофриране, довършителни работи, изчистване на строителна площадка 1 бр. с ед. цена 5 000, 00 лв.; допълнителни изкопни дейности I бр. с ед. цена 4 996, 67 лв., ВЛ дава заключение, че гореспоменатите дейностти е било възможно да бъдат изготвени в договорения срок;

За договора за CMP от 01.07.2021 г., сключен с изпълнител „ ЕЛТЕЛ- 8" ЕООД и при така очертания предмет, ВЛ дава заключение, че тъй като се касае за закупени материали и поръчки, без извършени СМР на място, не може да коментира технологичното време за извършване на дейностите по установените оправдателни документи.

За договора за проектиране от 20.09.2021г., сключен с „МД АРТ" ЕООД и с предмет проучване и проектиране на „Вилно селище в [УПИ], [населено място], общ. Трън". Проектирането обхваща 10 етапа и при така договорените срокове на изпълнение на отделните етапи, ВЛ дава заключение, че това са възможни срокове за изпълнение на горепосочените дейностти.

За договора за строителство от 20.09.2021 г., сключен с „А К" ЕООД, с така определения в него предмет и срок на изпълнение от 180 календарни дни за изпълнение на СМР и то представени протоколи /акт обр.19/ с описание на извършени СМР, ВЛ дава заключение, че технологичното време е достатъчно за изпълнение на горепосочените дейности.

За яснота на пълномощника на ответника Съдът намира, че следва отново да бъде ясно отграничен кой е предметът на това дело. При съобразяване на жалбата и нейния петитум, потвърден с молбата на л.490, предмет на съдебен контрол е частта от РА № Р-16002422000732-091-001 от 04.10.2022г., в която на С. О. Н. Е ПРИЗНАТО ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПО ФАКТУРИ, ИЗДАДЕНИ ОТ „БОМЕКС“ ЕООД, „ЕЛТЕЛ-8“ ЕООД, “МД АРТ“ ЕООД и „А К“ ЕООД в размер на 70 559, 33 лв. за периода от 01.09.2021г. до 30.11.2021г., който в тази си част е изцяло потвърден с Решението на ответника.

По допустимостта на жалбата: жалбата до съда е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след проведено задължително административно оспорване на съотв. част от жаления тук РА пред горестоящия данъчен орган. Жалбата изхожда от активно легитимирано лице, пред местно компетентния административен съд, доколкото ревизионното производство е стартирано от компетентния данъчен орган при съотв. дирекция в [населено място], съобразно тогавашното седалище на оспорващия и е налице приложение на чл.7, ал.4 от ДОПК, а съдебното следва административното такова. Не са налице други обстоятелства, които да правят оспорването процесуално недопустимо.

По основателността на жалбата:

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Спор по тези обстоятелства не се повдига с жалба. Съгласно представените и приети като доказателства по делото заверени копия на заповеди и приложения към тях /л.12 – 18/, както и като електронен файл в приложения CD, като издадени от Директора на ТД на НАП – Пловдив на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая процесната ЗВР № Р-16002422000723-020-001 от 14.02.2022г., е издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност и представените писмени и на електронен носител данни, е сред органите, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, съгласно акт на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Следователно, както първоначалната ЗВР от 14.02.2022г., така и последващите я заповеди за нейното изменение, са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, без по делото да се повдига спор, че същите са подписани с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – З. В.. Възложената на жалбоподателя ревизия е извършена от определените със ЗВР органи по приходите, като не се повдига спор относно това, че тези лица са заемали съотв. длъжност в Т. Н. Пловдив. Ето защо, така конкретно определените органи по приходите – В. К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Смолян /ръководител на ревизията/ и А. Т. – старши инспектор по приходите в същото поделение на ТД на НАП Пловдив, които длъжностни лица, с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002422000723-092-001 от 03.08.2022г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/. Въз основа на коментираните актове на данъчния орган, оспореният Ревизионен акт № Р-16002422000723-091-001 от 04.10.2022г. е издаден именно от органа, възложил ревизията – З. В. и от длъжностното лице, определено за ръководител на ревизията – В. К.. Ето защо, Съдът приема, че в случая е спазена разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съгласно която, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. С оглед на гореизложеното, Съдът приема извод, че за конкретните издатели на РА се доказа, че са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП [населено място], която е компетентна такава, съгласно критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

Посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповедите за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад Р-16002422000723-092-001 от 03.08.2022г. и РА № Р-16002422000723-091-001 от 04.10.2022г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител, като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. От данните в електронните документи се установи, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното, Съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и при спазване на изискванията за неговото съдържание, а съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

Не се установи при извършената служебна проверка да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен на 03.08.2022г., което е в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, течащ, считано от 21.07.2022г. /съгласно ЗИЗВР от 15.07.2022г., /л.446/, но няма спор, че сроковете за извършване на ревизията (чл.114 ДОПК), за изготвяне на РД (чл.117, ал.1 ДОПК) и за издаване на РА (чл.119, ал.3 ДОПК) са инструктивни, т.е. изтичането им не преклудира правомощията на приходната администрация да съставят РД, съотв. да издадат РА извън тези срокове и нямат за последица недействителността им. В случая, срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт също е спазен, тъй като РА е издаден в 14 дневния срок, считано от крайната дата, определена за подаване на възражения против РД - 22.09.2022г., съобразно уведомлението на л. 105 за продължаване на срока за подаване на възражения. В случая РА е издаден на 04.10.2022г., което е в рамката на срока по чл.119, ал.2 от ДОПК.

За пълнота на изложението Съдът намира, че следва да посочи и следното: данните по преписката сочат, че жалбоподателят е запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си, като не възприема за основателно възражението, че актът на горестоящият орган, като издаден без да се съобрази направеното доказателствено искане за назначаване на техническа експертиза, само по себе си обосновава извод за незаконосъобразност на РА, доколкото в това производство съдът е длъжен изцяло и служебно да извърши такава проверка, вкл. и притежава правомощието да назначи съотв. експертиза за установяване на спорните между страните факти, които изискват специални знания. Органите по приходите формално са изпълнили служебното си задължение да събират доказателства за установяване на истината относно спорните доставки. В хода на ревизията от жалбоподателя също са изискани доказателства, касаещи спорните доставки. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискано член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Ревизиращите органи са събирали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правно релевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съотв. не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, Съдът приема следното:

С процесната част от жаления РА органът по приходите в следствие на проведеното от него редовно ревизионно производство е установил допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди, посочени в ЗВР и ЗИЗВР по ЗДДС /м.09-11/2021г./ по фактури, издадени от четирима доставчици – „БОМЕКС“ ЕООД, „ЕЛТЕЛ-8“ ЕООД, “МД АРТ“ ЕООД и „А К“ ЕООД в общи размер на 70 559, 33 лв.

Страните не спорят, че процесните фактури от въпросните доставчици удостоверяват основно авансови плащания по договори, сключени със същите, които се съдържат в ревизионната преписка и това са: договор от 14.04.2021г. с Б. Е. /л.253-256/, договор от 01.07.2021г. с ЕЛТЕЛ-8 ЕООД, договор от 20.09.2021г. с М. А. Е. и договор от 20.09.2021г. с А. К. ЕООД, като договорените предмети по същите са главно за извършване на услуги - СМД и проектиране /изготвяне на проекти/ относно обект „Ваканционен комплекс, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] в земл. [населено място], община Трън. Това се потвърждава и от представено от самия управител на жалбоподателя уведомление по отправено му ИПДПО, в което същият изрично сочи, че „във връзка с изграждането на „Затворен ваканционен комплекс за отдих и развлечение", находящ се в [населено място], общ. Трън и разрешение за строеж №21123/05.02.2021 на основание чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, имам сключени договори за изпълнение за строителство, строително-монтажни дейности, проучвателни работи, изграждане на бетони и др. с фирмите, както следва: Б. Е., М. А. Е., ЕЛТЕЛ-8 ЕООД и АК ЕООД“, вж.стр.9/30 от РД. Т.е., предметни на това дело са онези фактури, удостоверяващи доставките, основани единствено и само въз основа на така посочените по-горе договори, всички сключени през 2021г. и във връзка с РСтр. №2112-3 от 05.02.2021г. на Гл. архитект на О. Т.. За тях ответникът приема фактическия извод, че налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС да откаже правото на данъчен кредит по същите, като удостоверяващи авансови плащания по коментираните четири договора, поради недоказаност на факта на реалното извършване на предмета на договорите - доставки на услуги - СМР, проучване и проектиране.

Видно от констатациите на органите по приходите в РД, същите приемат, че ревизираното лице /РЛ/ е предоставило единствено и само данни за издаденото Разрешение за строеж №2112-3/05.02.2021г. на Гл. арх. на О. Т. относно обект „ваканционен комплекс, етап I“, находящ се в землище на [населено място], общ. Трън. Това обаче не се подкрепя от данните, налични в представената от самия ответник ревизионна преписка, където на л. 434 от делото е налично заверено от самия орган копие на Разрешение за строеж №2112-3/05.02.2021г. на Гл. арх. на Община Трън относно обект „ваканционен комплекс, от етап 2 до етап 10, на общо 66 сгради, със ЗП 6402, 00кв.м. и РЗП- 9900, 00 кв.м., находящ се в землище на [населено място], общ. Трън, в ПИ идент. 14979.180.13 по КККР на землището, което е представено от оспорващия във връзка с ИПДПО на органа от 09.03.2022г. /л. 425/.

В РД първо са обследвани доставките от Б. Е., като е възприето, че с този доставчик РЛ е сключило три договора, вкл. и този от дата 14.04.2021г., който е трети договор между тези страни и с предмет – извършване на изкопни работи и изграждане на ивични фундаменти за 6 броя сгради /етап I/ по подробно описани като количества и видове дейности в одобрен технически проект и съгласно РСтр. /без номер/, с механизация, материали, работна ръка или подизпълнителни на посочен от възложителя /жалбоподателя/ обект и със срок на договора - 1 месец, считано от датата на подписване от страните на протокол за предаване и приемане на строителна площадка. РЛ е декларирало, че този договор е изпълнен към датата на ревизията и за дейностите по него са издадени 5 броя фактури с №№ 159, 162, 163, 168 и 172. От своя страна, органът по приходите е установил, че РЛ е упражнило право на данъчен кредит по следните фактури, като издадени от Б. Е. и посочени в табл. на стр.13/30 от РД, а именно с №№ 159, 162, 163, 169, 172 и 189, като е приел, че съгласно декларация от 07.02.2022г. на управителя на дружеството жалбоподател, фактури с №№ 189 и 169 не касаят договора с Б. Е. от 14.04.2021г., а съгласно обяснение от 25.07.2022г. и дадено там разяснение, фактура с № 169 следва да се счита за фактура с №168 от 19.08.2021г., поради погрешно посочен номер на документа, като по преписката не е налично копие на фактура с №169 от 19.08.2021г., като издадена от този доставчик. Така общо ползвания по тези фактури данъчен кредит е определен в размер на 4999, 33 лв.

Видно от приложените на л.145, 148, 160 и 161 от делото копия на фактури съотв. №№ 159, 162, 172, 168 и 162, същите удостоверяват факта на извършени авансови плащания по договор, като ф-ра с № 162 изрично сочи, че се издава за авансово плащане по договора от 14.04.2021г., а фактура №172 от 01.09.2021г. е за окончателно плащане, като съдът приема извод, че всички тези фактури касаят именно доставките по договора с Б. Е., сключен на 14.04.2021г. - изкопни работи и изграждане на ивични фундаменти за шест броя сгради, подробно описани като количества и видове в Одобрен технически проект. По тези фактури ползваният от дружеството данъчен кредит е в общ размер [рег. номер]., а по фактура с №189, като издадена също от Б. Е., РЛ е ползвало данъчен кредит в размер на 999, 33 лв. /л.164/. относно последната обаче, самото РЛ изрично признава, че тя не е издадена във връзка с изпълнение на договора от 14.04.2021г., като нито в преписката, нито в хода на съдебното дирене оспорващата страна, удостовери в изпълнение на кой точно договор с този доставчик е издадена въпросната фактура №189/01.11.2021г., а и същата е от дата, последваща датата на крайния срок по договора от 14.04.2021г., нито са налични данни за предаване и приемане на обективираните изкопни дейности през м. 10/2021г. между РЛ и Б. Е., които да са с определен обем /количество/, материали и др. индивидуализиращи дейността обстоятелства, както и те да са договорени на цена от 4996, 67 лв., поради което изводът на ответника, че същата не удостоверява реална доставка с такъв предмет, като извършена от Б. Е. и поради това РЛ неправомерно е упражнило правото на данъчен кредит по арг. на чл.70, ал.5 от ЗДДС, поради което и същото следва да възстанови сума в размер на 999, 33 лв.

Що се отнася до ползвания от жалбоподателя данъчен кредит по останалите фактури в размер на 4000, 00лв., явяващи се авансови плащания по договора от 14.04.2021г., ревизиращите приемат, че в хода на ревизионното производство, ревизираният субект не е представил нито едно надлежно доказателство /подробна количествено-стойностна сметка, протоколи (обр. 19) за приемане и разплащане на действително извършените работи, протоколи за приемане на видовете СМР, сертификати за вложени материали; СЕ декларации за съответствие, протоколи за извозено количество земни маси, протоколи за изпитание на бетоновите изделия, доставно-складови и/или експедиционни документи за материалите/, чрез които да се удостовери, че дейностите, за които са извършени въпросните авансови плащания, в последствие са извършени.

От своя страна, в жалбата си оспорващият твърди, че пред директора на ДОДОП е представен окончателен протокол за приемане на извършената работа, както и били налични снимки на моментното състояние на обектите, част от ваканционния комплекс, изградени от този доставчик, които сочели на реалното състояние и стадий на обекта. Съдът обаче намира, че в ревизионната преписката, приета без оспорване от страните, не се съдържат снимки на моментното състояние на обекта, за чието изграждане се сочи, че е сключен договора от 14.04.2021г. с Б. Е., но действително се удостоверява, че при подаване на възражението против РД, т.е. още в хода на ревизионното производство, оспорващият представя допълнителни доказателства /л. 102-103/. Едното от тях е въпросният Окончателен протокол от 03.10.2021г. /обр.19/ по чл.5, ал.1 от договор между С. О. и Б. Е. за обект „ваканционен комплекс, в землище на [населено място], общ. Трън“, с който РЛ претендира удостоверяване на извършените по договора от 14.04.2021г. СМР, за които са били направени четирите авансови плащания, като в този документ е включена и дейността – допълнителни изкопни дейности /по фактура №189/01.11.2021г./, за която обаче РЛ изрично е признало пред ревизиращите, че не касае въпросния договор.

Органът по приходите не е кредитирал този документ, като удостоверяващ по несъмнен начин изпълнение на дейностите по договора от 14.04.2021г., за които са направени авансовите плащания с фактури с №№159, 162, 163, 168 с ползван данъчен кредит по тях в размер [рег. номер]. Отделно е мотивирал в РД стр.13/30 няма доказателства за предаване на строителната площадка, за да бъде направено първото авансово плащане. Не са налице и доказателства за изпълнение на първи етап, за да бъде направено второ авансово плащане, както е договорено, няма доказателства за изпълнение и на втори, трети и четвърти етап, за които да бъде направено поредното плащане. Мотивирал е и доводи за липса на кадрови и технически потенциал у изпълнителя.

От неоспореното по делото заключение на арх. И. също се установи пред съда, че във връзка с издадени две разрешения за строеж относно обект „ваканционен комплекс“ в землището на [населено място], общ. Трън дружеството е сключило четири договора с предмет основно СМР, единият от които е и договорът от 14.04.2021г. с Б. Е.. Като отново от експертизата пред съда е удостоверено изграждане на ивични фундаменти, подови плочи, колони зa шест броя сгради, а на две от сградите и първа плоча, както и колони към тях и частично тухлени зидове на едната, съгласно Разрешение за строеж № 2112-3 /05.02.2021 г. от О. Т. за строителство нa обект „Ваканционен комплекс" - първи етап - 6 броя бунгала с обща разгъната площ 579, 60 кв. м в [ПИ] по ПУП-ПЗ в землището на [населено място], Община Трън, както и изграждане на 66 броя стоманобетонни фундаменти, както и стоманобетонни колони на сградите, всяка с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, находящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно Разрешение за строеж № 2112 - ­10 /24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 - ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ. Експертът изрично заключава, че предметът на договора с Б. Е. е извършен /вж. отговора на въпрос 3 и приложените снимки/, а съгласно отговора на въпрос 4, заключава, че е напълно възможно изпълнение на договорените дейности с този договор в така посочения в него срок.

Не е спорно, че фактическият състав за проявление правото на приспадане на данъчен кредит /ДК/ съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълното доказване на което е необходимо не само издаден първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик. Като частен свидетелстващ документ, фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, тя установява единствено количеството и вида на стоката и/или услугата, и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и извършването на облагаемата сделка следва да се установи и по друг начин.

В случая органът по приходите не признава право на ДК по общо пет фактури, издадени от Б. Е. и това са с №№ 159, 162, 163, 168 и 189. Първите четири фактури удостоверяват плащане на четири авансови вноски от по 6000 лева /1000лв. ДДС/, а фактура №189 удостоверява плащане на СМР от м.11/2021г. на стойност 4996, 67лв. и ДДС 999, 33 лв. За фактура №189/01.11.2021г., Съдът прие по-горе извода, че не се доказва реално извършване на въпросната услуга, като обвързана именно с договора от 14.04.2022г. с Б. Е., поради което и ползвания по нея данъчен кредит от 999, 33 лв. е неправомерно извършено, съотв. е налице визираното от органа основание по чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1, чл.69 от ЗДДС да се откаже това право в този му размер, а жалбата в тази й част е неоснователна. Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Следва да се съобрази, че разпоредбата на чл. 70 ал. 5 ЗДДС не е специална мярка, насочена към опростяване събирането на данъка или към предотвратяване на формите на неплащане или избягването му, а е законодателен израз на борбата срещу данъчните измами, което е цел призната от Директива 2006/112/ЕО /в този смисъл вж. т. 26 от решението на СЕС по дело С-18/13/. Свързването с данъчна измама на ползването на данъчен кредит при неправомерно начислен данък е мислимо и в контекста на разяснението, дадено в т. 38 на същото решение на СЕС.

Що се отнася до останалите фактури /които са за направени авансови вноски от [рег. номер]. с ДДС/, то видно от коментирания договор с този доставчик и съгласно чл.3.3 от договора, страните по него са договорили плащането на предмета на договора да се осъществи именно чрез авансови вноски от по 5000 лева без ДДС. Процесните фактури за четирите авансови плащания /№№159, 162, 163, и 168/ са издадени след сключване на договора. Няма спор, че за изпълнението на дейностите по този договор в преписката е представен само въпросния протокол от 03.11.2022г. на л.103, който е частен свидетелстващ документ.

Предметът на четирите процесни фактури е авансово плащане, т.е. за нещо което предстои да бъде доставено в бъдеще, в случая една услуга /СМР/. При наличие на извършено авансово плащане, съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, законът приема, че е налице данъчно събитие, данъкът е изискуем и следва да се начисли на датата на плащането. Задължително изискване на посочената норма е извършеното плащане да е обвързано с конкретна облагаема доставка, в противен случай платените суми представляват само паричен поток, т.е. в момента на извършване на плащането следва да са определени съществените елементи от доставката – конкретизирани по вид, обем, цени и др. характеристики, от които да са ясни параметрите на бъдещата доставка. Ето защо, доколкото тези процесни фактури са с предмет авансово плащане, като пред ревизиращите изрично е посочено, че те касаят договора от 14.04.2022г. с Б. Е. /какъвто е и представен в хода на ревизията/, то данъкът по тях може да се приеме като начислен без основание, ако не се докаже, че към датата на издаването им има възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС или че плащанията са обвързани с реално осъществени доставки. Тежестта за това е за оспорващата страна.

В случая е доказано, че има сключен договор с ясно очертан предмет, както и че фактурираните аванси са приспаднати с издадената фактура №172 от 01.09.2021г. за окончателно плащане. Съдът приема, воден от данните по делото /писмените, вкл. и заключението/, че пред него се доказа да е налице изпълнение на дейностите, предмет на договора от 14.04.2021г. с Б. Е., по който са направени четири авансови вноски от [рег. номер]. с вкл. ДДС /5000лв. без ДДС/ по фактури с №№ 159, 162, 163 и 168 и че същите данъчни документи отразяват действително извършени в един последващ момент СМР. Данните от протокола на л. 103 се подкрепят от установеното от ВЛ и неговото заключение, което Съдът цени като обективно изготвено. Ползваните от ВЛ данни, са изцяло в преписката, вкл. и така „неизвестното“ на ответника разрешение за строеж № 2112-10 от 24.03.2021г. на Гл. архитект на Община Трън, което се установи да е част от самата ревизионна преписка и поради това следва, че е било известно на органа, вкл. е следвало да бъде съобразено от него при извеждане на фактическите и правните му изводи /но това разрешение ще бъде обект на коментар по-долу/. В този случай няма спор, че коментираните фактури са надлежно осчетоводени, съот. счетоводството е водено коректно, а е удостоверено и, че те са включени в представените хронологични справки по съответните счетоводни сметки, съотв. са включени в СД по ЗДДС и пр., тъй като процесният РА е издаден след извършена проверка на подадените данни по искане за възстановяване на ДДС от страна на жалбоподателя за съотв. данъчни период.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон. Както се посочи, съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС, законът приема, че е налице данъчно събитие, данъкът е изискуем и следва да се начисли на датата на плащането, но това също предполага доказаност на факта на реално осъществяване на бъдещата доставка, за да възникне функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС. В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). Доколкото жалбоподателят е този, който претендира за себе си право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, то на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК носи тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, вкл. и да установи, че са изпълнени всички условия за възникването и упражняването му /вж. т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес/. Именно оспорващото дружество носи тежестта да докаже реалното осъществяване на бъдещите доставки, за които е извършило авансовите плащания по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени в един бъдещ период. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите, а в съответствие с това доказване както органът, така и Съдът, имат правото, но и задължението да приемат за не настъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

В случая и по отношение на фактурите, издадени от Б. Е., пред съда се удостовери от оспорващата страна е извършено последващо реално изпълнение на договорените доставки на СМР по договора от 14.04.2021г., за които са били направени четирите авансови превода, отразени в данъчния документ. При извод за доказаност осъществяването на предмета по договора от 14.04.2021г. с Б. Е., за който са били извършени четирите авансови вноски, отразени в коментираните фактури, Съдът приема, че изводът на ответника за наличие на предпоставки за прилагане на чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1, чл.69, вр. с чл.9 от ЗДДС по отношение на тези фактурите, като издадени от Б. Е., съотв. за нереалност на бъдещите доставки, е изграден в несъответствие с действителното фактическо положение и съотв. при неправилно приложение на закона, поради което незаконосъобразно е отказано правото на ДК в размер [рег. номер]. по тези фактури. Жалбата в тази й част Съдът приема за основателна.

Следващият коментиран в РД договор е с ЕЛТЕЛ-8 ЕООД. По преписката е представен договорът от 01.07.2021г. с този субект, с предмет – услуги /проучване, изработка и съгласуване на работни проекти, разрешение за строеж, изграждане на кабелно трасе и пр. за обект „ваканционен комплекс“, находящ се в ПИ идент. 14979.180.13 с обща стойност на договора от 190 000 лв. без ДДС, като неразделна част на същия е и линеен график /л. 307/. Процесните фактури, по които е било упражнено правото на ДК са посочени в табл. на стр.16/30 от РД – пет, с №№556, 571, 577, 580, 591, като всичките удостоверяват междинни плащания по договор за външно ел. захранване за ваканционен обект в община Трън, т.е. отново отразяват авансови плащания. Общо ползвания по тези пет фактури ДК е в размер на 27 560, 00 лв., съотв. е отречено на получателя по доставката това право на осн. чл.70, ал.5 от ЗДДС.

От фактическа страна органът отказва това право, защото приема, че в предоставените от ревизираното лице документи липсват изискващите се съгласно чл.9 от договора документи - сертификати и други данни относно произхода на материалите с оглед удостоверяване качеството и специфичните характеристики, протоколи и актове, доказващи изпълнението на работите, както и поради недоказаност на квалифициран персонал за изпълнение на дейностите по договора от страна на доставчика, а представя единствено фактурите и данните за плащане по банкова сметка на доставчика.

Пред съда оспорващата страна не представя други писмени доказателства, но такова е представени към възражението против РД, вж. л.102 /протокол за извършени дейности към договор от 01.07.2021г., снимков материал липсва, поради което твърдението в жалбата в тази насока е голословно. При съобразяване на данните от заключението по СТЕ /отговор на въпрос 2 и отговора по въпрос 3, пот.2/, както и от данните от въпросния протокол за извършени дейности, Съдът приема за обоснован фактическият извод на органа, че пред него, а и пред съда, няма доказано реално извършване на договорените дейности по договора с ЕЛТЕЛ-8 ЕООД, за които доставчикът е издал процесните пет фактури за направени авансови плащания. Дейностите, които са предметни на договора, безспорно следва да бъдат обективирани чрез съответен документ, като напр. част „ЕЛ“ на съотв. инвестиционен проект, какъвто по делото и в преписката липсва. Няма нито едно доказателство в подкрепа на това, че изпълнителят ЕЛТЕЛ-8 ЕООД е изготвил работни проекти за изграждане на електроразпределителна мрежа на обекта, че същите са съгласувани по надлежен ред и пред компетентния орган, нито има данни за закупени стоки /кабели, ЖР стълб, трансформатор 630 kVA и др. материали/, нито има други писмени данни, които да подкрепят извод за реално извършване на дейностите по оценка и доклад на Независимия строителен надзор, предпоставка за издаване на разрешение за строеж /дори и за такова да се има предвид РСтр. №2112-10/24.03.2022г./. Предвидена в договора за изготвяне строителна документация относно част „ЕЛ“ на инвестиционния проект на бъдещия обект, няма представена, за да се приеме за удостоверено, че изпълнителят ЕЛТЕЛ -8 ЕООД реално е осъществил в един последващ момент на извършените авансови /междинни плащания/ предмета на договора си с жалбоподателя и съотв. на това е издадено и РСтр. или това е било възложено от него на подизпълнител.

Процесните фактури са издадени в периода 01.07.2021г. – 07.09.2021г., а според протокола на л.102, към 25.05.2022г. все още са налице дейности, които не са изпълнени изцяло или частично, като данните сочат и, че някои от тях сочат на доставка на стоки /закупуване на кабел и др. техническо оборудване/, което предполага вече удостоверяване на факта на доставка на тези стоки /т.е. прехвърлянето на правото на собственост от доставчика към получателя/, а данни за това няма никакви по преписката и пред съда. Дори и ВЛ изрично сочи, че това няма как да бъде удостоверено от него. Нещо повече, няма нито едно доказателство, че дори и след 25.05.2022г. /напр. в хода на ревизията/ има изпълнение на онези доставки, отразени като неизпълнени в протокола на л.102. Ето защо, Съдът също не приема за удостоверено пред него, че е имало реално извършени в един бъдещ момент доставки на стоки и услуги по договора от 01.07.2021г., за които оспорващият е платил авансови вноски по пет броя фактури, издадени от доставчика ЕЛТЕЛ-8 ЕООД, съотв. на това приема, че не се доказа реалното извършване на доставки по см. на чл.6, ал.1 и чл.9 от ЗДДС, не е налице правомерно начислен данъчен кредит, поради което правилно е приложеното от ответника основание по чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68 от ЗДДС да откаже това право на получателя по тези доставки в размер на 27 560, 00 лв.

Третият коментиран договор е този с М. А. Е., сключен с жалбоподателя на 20.09.2021г., по който е издадена един брой фактура, по която органът отказва правото на ДК в размер [рег. номер]., на осн. чл.70, ал.5, вр. с чл.68, ал.1, чл.69 от ЗДДС. Същият е с предмет извършване на проучване и проектиране на „Вилно селище в [УПИ], [населено място], общ. Трън, като проектирането обхваща 10 етапа.

Фактическите установявания на приходния орган се свеждат до това, че съгласно Разрешение за строеж №2112-3/05.02.2021г. издадено на С. ООД за строеж на обект „Ваканционен комплекс 1 етап в [ПИ], по ПУП-ПЗ, землище на [населено място], общ.Трън одобреният технически инвестиционен проект е на друго лице- Диамант Б. Е., [населено място], а не с МД А. ЕООД, като относно доставките /предметни на договора/, като извършени от МД А. ЕООД, ревизиранато лице не е представило доказателства за изготвен проект. Тези фактически изводи оспорващата страна не обори чрез други доказателства.

Процесната фактура е издадена отново за авансово плащане /на фаза 1 до 4/, което предпоставя, че по преписката или пред съда следва да има представени безспорни данни за последващо /на авансовото плащане/ изпълнение на договореното за фази 1 до 4 от договора. изхождайки от посоченото в чл.2.1 от договора, безспорно е, че няма нито едно писмено доказателство, че в един бъдещ момент изпълнителят по договора М. А. Е. е изпълнило някоя или всичките фази по чл. 2.1. Касае се строителна документация, каквато не се представя нито пред ревизиращите, нито в крайна сметка се твърди да е издадена и то с участието на въпросния изпълнител по договора от 20.09.2021г.

В заключението си ВЛ приема, че дейностите, предметни на договора са изпълнени, тъй като били издадени РСтр. № 2112-3/05.02.2021г., което обаче е предхождащо като дата въпросния договор и съотв. няма как да се свърза с него. Що се отнася до последващо издаденото РСтр. № 212-10/24.03.2022г., то безспорно е последващо на договора, но няма нищо като доказателство, което да сочи, че това разрешение за строеж е въз основа на строителна документация, изготвена от М. А. Е. във връзка с изпълнението от негова страна на коментирания договор за доставка на услуга от 20.09.2021г. По делото липсва доказаност на твърдението от жалбата, че друго лице, като подизпълнител на М. А. Е. е изготвило одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено и второто РСтр. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че е представило на ответника доказателства за наемане на Д. Б. Е. като подизпълнител на М. А. Е., на фактури между тези две лица и др. такива доказателства липсват по преписката /не се установиха и да са приложени към жалбата против РА до горестоящия орган, нито се прилагат и към жалбата до съда. Ето защо и няма как да се приеме за вярно твъдението, че от главния изпълнител по договора от 20.09.2021г. е сключен договор с едно трето лице, подизпълнител, съотв. са налице данни за реално осъществени доставки от подизпълнителя към изпълнителя и от последния към възложителя /РЛ/, за да се обоснове въз основа на тези данни извод за реално извършена в един последващ момент доставка, за която с фактура №223/21.09.2021г. е било направено авансово плащане на сумата от 30 000, 00 лв. без ДДС /или ДДС в размер на 6 000, 00 лв./.

Ето защо, Съдът приема извода, че и относно доставката по тази фактура, също не се доказа реалното извършване на такава по см. на чл.9 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.7 от ЗДДС, съотв. на този извод е, че неправомерно е начислен данъчен кредит, поради което правилно ответникът на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС е отказал това право на получателя /РЛ/ в размер на 6 00 0, 00 лв.

Последният обследван договор, по който са издавани фактури с предмет авансови плащания и по които е отказано правото на ДК, е този с А. К. Е., сключен също на 20.09.2021г. ДК е отказан по общо осем броя фактури, като издадени по този договор и това са тези, посочени в табл. на стр. 22-23 от РД и плащането е по договор за СМР за изграждане на ваканционния комплекс. Съгласно представеното на л.238 и сл. от делото копие на договора с А. К. Е. същият е с предмет – изграждане на 66 броя стоманобетонни фундаменти и подова плоча, всяка с РЗП 97 [жк], като стойността за изграждането на фундаментите и плочата, включва цена на материали и труд и е без ДДС. Договорената цена е за 1 бр. фундамент с РЗП 97 кв. м. [рег. номер]. без ДДС или общо 330 000 лв. без ДДС.

В хода на ревизията органът приема, че в представените от РЛ документи липсва проектно-сметна документация за извършването на СМР, изискващите се по договора количествено-стойностна сметка, сертификати за вложените материали и др. Сочи, че били представени Протоколи /Акт обр.19/ за извършени СМР от 30.10.2021г. - за сумата 20 150.00лв. плюс 4030, 00лв. ДДС, Протокол от 20.09.2021г. - за сумата от 42500, 00лв. плюс 8500, 00лв. ДДС, Протокол от 30.10.2021г. - за сумата от 20500, 00лв. плюс 4100, 00лв. ДДС, Протокол от 24.10.2021г. - за сумата от 21000, 00лв. плюс 4200, 00лв. ДДС, Протокол от 24.10.2021г. - за сумата от 20400, 00лв. плюс 4080, 00лв. ДДС, Протокол от 30.09.2021г. - за сумата от 21600, 00лв. плюс 4320, 00лв. ДДС, Протокол от 30.09.2021г. - за сумата от 20600, 00лв. плюс 4120, 00лв. ДДС на обща стойност 166750, 00лв. плюс ДДС-33350, 00лв., но те били подписани само от изпълнителя, не и от възложителя на СМР. Органът също установил, че в А. консулт ЕООД през периода имало назначени по трудов договор 10 лица, като длъжностите, на които те били назначени били инженер, технически ръководител, експерт по безопасност, инпектор, работник подови облицовки, строителен работник, монтажник и секретар, но липсвали назначени шофьори, както и установил, че в А. консулт ЕООД били назначени единствено по един работник подови облицовки, строителен работник и монтажник, но считано от 28.10.2021г. Направен е извод за липса на кадрова и техническа обезпеченост на А. консулт за извършване на процесните услуги. Набляга се на това, че освен фактури, ревизираното лице не представя никакви писмени доказателства за извършените видове и количества СМР. Вече в мотивната част на процесния РА, органът сочи, че в представеното допълнение към възражение, подадено след срока, определен в уведомление с вх. № 70-00-7792#1/27.09.2022 г., се представят 9 броя Протоколи /акт образец 19/ за извършени СМР, като там се включват описаните по-горе 7 броя протоколи и видно от представените копия на протоколите вече съдържали подписи и от ревизираното лице като възложител, но без посочване на количествата конкретни видове СМР /само обща стойност/. Направен е извод, че протоколите са създадени за целите на ревизионното производство и не документират количествата извършени строителни работи.

Няма спор, че въпросните протоколи са част от ревизионната преписка, като по тяхното приемане от съда ответникът не възрази, нито ги оспори. Освен това седем от протоколите, съставени за изпълнение на дейностите по този договор, обр.19 са представени още при изискването на документи от РЛ, поради което това, че въпросните доказателства са представени, но вече с поставени подписи и от двете договарящи страни, макар и извън така определения и продължен срок за подаване на възражение против РД, не води до извод, че те следва да бъдат игнорирани само на това основание, доколкото и по арг. на чл.145, ал.2, т.2 от ДОПК, РЛ може да прилага писмени доказателства /а именно такива са и въпросните протоколи/ и пред горестощия административен орган. Макар и те да са частни свидетелстващи документи, същите следва да се приемат за годно доказателствено средство по см. на процесуалния закон за удостоверяване на фактите, отразени в тези писмени доказателства.

Предметът на договора с А. К. Е. е извършване на СМР – изграждане на 66 броя стоманобетонни фундаменти и подова плоча всяка с РЗП 97 кв. м., като първи етап. Срокът за изпълнение на този първи етап е определен на 180 календарни дни /3 месеца/, съгласно линеен график и започва за тече от датата на подписване на договора и първото ефективно плащане. По този договор са били издадени и осем фактури, всички удостоверяващи авансови плащания от по 20 000, 00 лв. без ДДС и 4000, 00 лв. ДДС Всички протоколи, приобщени в хода на ревизията, вкл. и тези, приложени към допълнително възражение против РД /част от установеното право на защита на РЛ/ удостоверяват като извършени конкретни СМР в себе си и тяхната обща стойност. Първият протокол е още от датата на сключване на договора. Самите авансови плащания, за които са издадени процесните фактури са извършвани в периода 23.09-01.10.2021г. и са на обща стойност от 192 000 лв. с ДДС, като до 01.10.2021г. са били издадени общо седем протокола /това се тези, които първоначално са представени/, като съобразно данните от същите, с тях са отчетени дейности на обща стойност от 200 100, 00 лв. с ДДС. Другите два протокола са от датата 02.11.2021г., като за тях няма данни да са извършени други авансови преводи, удостоверени с данъчен документ. Няма спор, че други доказателства няма приложени в ревизионното производство. Както обаче се посочи по-горе, доколкото в случая процесните фактури са за авансово плащане, т.е. за нещо, което предстои да бъде доставено в бъдеще, в случая конкретен резултат на една услуга /СМР/ - 66 броя стоманобетонни фундамента и подова плоча и по силата чл. 25, ал. 7 ЗДДС, законът приема, че е налице данъчно събитие, данъкът става изискуем и следва да се начисли на датата на плащането, то задължително изискване на посочената норма е извършеното плащане да е обвързано с конкретна облагаема доставка, т.е. в момента на извършване на плащането следва да са определени съществените елементи от доставката – конкретизирани по вид, обем, цени и др. характеристики, от които да са ясни параметрите на бъдещата доставка. Ето защо, доколкото тези процесни фактури са с предмет авансово плащане, а на ревизиращите е ясно, че те касаят договора от 20.09.2021г. с А. К. Е. /какъвто им е представен в хода на ревизията/ и той има ясно определени параметри, то данъкът по тях може да се приеме като начислен без основание, ако не се докаже, че към датата на издаването им има възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС или че плащанията са обвързани с реално осъществени доставки. Тежестта за това разбира се е за оспорващата страна.

Освен факта на представени писмени доказателства за извършени конкретни по вид СМР към датата на последното авансово плащане, отразено в процесните фактури, по делото съдът назначи и СТЕ, като от неоспореното заключение на арх. И. се установи, че във връзка с издадени две разрешения за строеж относно обект „ваканционен комплекс“ в землището на [населено място], общ. Трън дружеството е сключило четири договора с предмет основно СМР, единият от които е и договорът от 20.09.2021г. с А. К. Е.. Съгласно експертизата /стр.6/, ВЛ изрично сочи, че към момента на ревизията по документи е удстоверено изграждането на предмета на този договор –66 броя стоманобетонни фундаменти, всеки с РЗП 97 кв., във Ваканционен комплекс, находящ ce в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], общ. Трън, съгласно Разрешение за строеж № 2112-10/24.03.2022 г. ЗА ОБЕКТ: „ВАКАНЦИОНЕН КОМПЛЕКС от ЕТАП 2 до ЕТАП 10 - ОБЩО 66 БРОЯ 2-Е.. СГРАДИ. Експертът при огледа на място установява, че предметът на договора с А. К. Е. е извършен /вж. отговорите на въпрос 2 и 4, и приложение №3-4/, а в отговора на въпрос 4 допълнително заключава, че технологично е напълно достатъчен срокът от 180 календарни дни за изпълнение на дейностите по този договор. В крайна сметка пред съда обективно са налице данни за съществуването /изграждането/ предмета на договора от 20.09.20221г. между С. О. и А. К. Е. – 66 бр. стоманобетонни фундамента, което е обстоятелство, удостоверено с надлежни писмени доказателства, представени още при провеждане на ревизионното производство /протоколите на л.88-96/, които са игнорирани от данъчните служители, но отразените в тези частни свидетелстващи документи се потвърди чрез назначената СТЕ. Самите данъчни служители са установили наличие на достатъчен кадрови капацитет у изпълнителя, за да се извършат въпросните дейности по изграждане на 66 броя стоманобетонни фундамента и плоча.

В случая по отношение на осемте процесни фактури, издадени от А. К. Е. /№№77, 78, 81, 82, 85-88/, пред съда се удостовери от оспорващата страна последващо реално изпълнение на договорените доставки на СМР по договора й от 20.09.2021г. При извод за доказаност осъществяването на предмета на договора с този доставчик, за който са извършени осемте авансови вноски, отразени в коментираните фактури, Съдът приема, че изводът на ответника за наличие на предпоставки за прилагане на чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. с чл.68, ал.1, чл.69, вр. с чл.9 от ЗДДС по отношение на тези фактурите, като издадени от А. К. Е., съотв. за нереалност на бъдещите доставки, е изграден в несъответствие с действителното фактическо положение и съотв. при неправилно приложение на закона, поради което незаконосъобразно е отказано правото на ДК в размер на 32 000, 00 лв. по тези фактури. Жалбата в тази й част Съдът приема за основателна.

Съобразно практиката на СЕС, относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките /според т. 32 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С – 285/11/, а преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Изцяло не съответна на практиката на СЕС е преценката, която органът прави на материална, трудова и техническа обезпеченост на прекия доставчик и несъответствията в доказателствата /така за липсата на подписи в протоколите обл.19, представени по договора с А. К. ЕООД/. Само при обосноваване на данъчна измама, това следва да се отчита. Единствено и само следва да се докаже реално осъществено последващо извършени доставки, за които е платено авансово, доколкото както ЗДДС, така и Директива 2006/112/ ЕО изискват доказаност на този факт. Необходимостта от установяване на обективното последващо извършване на доставки, облагаеми с ДДС не се отрича от СЕС в неговите решения, а за част от доставките, удостоверени с процесните фактури пред съда се удостовери тяхното последващо реално изпълнение.

Така мотивиран настоящият съдебен състав приема извод за частична основателност изцяло на подадената от „С.“ ООД жалба против № Р-1600242200723-091-001 от 04.10.2022г., издаден от орган по приходите, потвърдена с Решение № 631/23.12.2022г. на Директор на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са установени задължения за ДДС по четири броя фактури, издадени от „БОМЕКС“ЕООД в размер на 4 000, 00 лв. и по осем броя фактури, издадени от „А К“ ЕООД в размер на 32 000, 00 лв., общо 36 000, 00 лв., за данъчни периоди м.07-м.11/2021г. Жалбата е неоснователна в другата й част против визирания РА, в която са установени задължения за ДДС по един брой фактура, издадена от „БОМЕКС“ ЕООД в размер на 999, 33лв., по пет фактури, издадени от „ЕЛТЕЛ-8“ЕООД в размер на 6000, 00 лв. и по една фактура, издадена от „МД АРТ“ЕООД в размер на 27 560, 00лв. или общо 34 559, 33лв.

При този изход на спора основателни се явяват претенциите и на двете страни за разноски, които следва да им се присъдят съразмерно на уважена/отхвърлена част от жалбата.

Оспорващата страна, доказва, че по делото е извършила разноски за платена ДТ от 50 лв. и платено възнаграждение за ВЛ в размер на 1576, 20лв. или общо 1626, 20 лв. Няма доказано с надлежни писмени доказателства заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, доколкото от представеното по делото пълномощно в полза на адв. Б. такива липсват, както и няма представен списък по чл.80 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Ето защо и съразмерно на уважената част от жалбата /51%/, на страната следва да се присъдят разноски в размер на 829, 36лв.

Н. ответника, съобразно материалния интерес по делото от 70 559, 33 лв. се следва юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004г. следва да се определи в размер на 5294, 75 лв., като съразмерно на отхвърлената част /49%/ от жалбата следва да се присъди такова в размер на 2594, 43лв., доколкото и липсва изрично възражение за прекомерност на същото от оспорващата страна.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорски административен съд, седми състав