РЕШЕНИЕ

№ 9421

София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - ІІІ отделение, 78 състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ПЕНКА ВЕЛИНОВА При секретар АЛЕКСАНДРА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА ВЕЛИНОВА административно дело № 20247010709440 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Решението е по реда на чл. 197, ал. 3 и 4 от ДОПК, вр. чл. 206В от ЗМ.

Подадена е жалба от “Изи Вууд” ЕООД срещу решение № Р-376/32-1000852/11-ти септември 2024 година на директора на А. М., с което се потвърждава Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 32-945051/24-ти юли 2024 година на директора на ТД Митница Пловдив.

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се излагат следните аргументи: В постановлението липсвали мотиви, като не били посочени конкретни факти на база на които са направени изводите на органа за бъдещо затрудняване събирането на публични задължения на дружеството. Дружеството нито имало други публични задължения, нито друг наложен запор върху сметките му. То работило активно, било икономически стабилно и имало постоянни обороти, което се потвърждавало и от показанията на свидетелката. Размерът на задължението не бил особено голям. Липсата на мотиви препятствала и защитата на дружеството, и съдебния контрол. Обезпечителните мерки затруднявали дейността на дружеството. Сочат се и нарушения на материалния закон, тъй като задълженията нито били установени, нито изискуеми. Като аргумент се посочва и несъответствие с целта на закона, доколкото приложените мерки представлявали свръх обезпечаване и затруднявали дейността на дружеството, което било лишено от възможност да упражнява търговската си дейност. Постановлението не му било и връчено по надлежния ред. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в съдебно заседание и в писмено становище. Излагат се аргументи, че оспореният акт е законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийска градска прокуратура не е встъпила в процеса.

Съдът обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото и намери за установена следното:

С постановление № 32-945051/24 юли 2024 година на Директора на ТД Митница - Пловдив за налагане на обезпечителни мерки на дружеството е наложен запор върху три моторни превозни средства - ДЖИП КОМПАС, с рег. № [рег. номер], ДЖИП Ренегат с рег. № [рег. номер] и ФИАТ 500Х с рeг. № [рег. номер], както и запор на средства и вземания по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори, включително върху съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление и влогове по всички банкови сметки на дружеството до размера на бъдещи публични задължения общо в размер на 58857, 57 лв., от които мита в размер на 49047, 98 лв. и ДДС в размер на 9089, 59лв. Тези задължения представляват предварително изчислени задължения при проверка по чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците по митническа декларация № MRN20BG005100250015R5.

Това постановление е връчено на дружеството на 12 август 2024 година и е обжалвано в срок пред директора на Агенция митници. Въз основа на жалбата е издадено обжалваното решение, с което тя е отхвърлен. За да отхвърли жалбата директорът на Агенция митници е констатирал, че в митническите власти е получен заключителен доклад на ОЛАФ по дело ОС/2022/0139b3 от 25 април 2024 година за заобикаляне на антидъмпинговите изравнителни мита върху внос в Европейския съюз на електрически велосипеди, изпратени от Република [държава] с неправилно декларирана държава на произхода - Република [държава]. Със Заповед ЗТД-3000-170/32-898434 от 19-ти юни 2024 година на директора на ТД Митница Пловдив била възложена проверка в рамките на последващ контрол, с предмет обмитяване на стоката по митническа декларация № MRN20BG005100250015R5, цитирана в доклада на Олаф. Въз основа на извършена проверка е установено, че дружеството е декларирано за режим допускането свободно обръщение електрически велосипеди, с деклариран произход Република [държава]. Според предварителни изчисления в рамките на тази проверка за дружеството щели да възникнат допълнителни задължения по нея общо в размер 58857, 98лв. – 49047, 98лв. мито и 9809, 59лв. – ДДС. На база изложеното, като е констатирано, че прогнозните вземания не са обезпечени по реда на Глава 24 от ЗМ е издадена обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки на директора на ТД Митница Пловдив, въз основа на искане от държавни инспектори при А. М. ТД митница Пловдив, които са извършвали проверката. Предвид размера на допълнителните вземания по митническата декларация, изчислени от инспекторите, които били в особено големи размери, е прието, че следва да бъдат предприети обезпечителни мерки и съответно са наложени запори върху трите моторни превозни средства и върху вземания по банкови сметки на дружеството до размера на евентуалните бъдещи вземи 58857, 57лв.

След като се е запознал с жалбата на дружеството директорът на А. М. приема, че актът е законосъобразен и правилен. Постановлението било издадено в изискуемата писмена форма и съдържало описание на фактическите и правни основания, нямало основание за нищожност или унищожаемост на акта. Прието е, че се налице основанията на чл. 206, ал. 1 от Закона за митниците. Приема се, че е налице обезпечителна нужда, тъй като от доказателствата към преписката не се установявало държавните вземания да са обезпечени, тъй като обезпечителните мерки се налагали при условията на оперативна самостоятелност от органите, въз основа на тяхната преценка за необходимостта и до размера на обезпечителната мярка. Сочи се, че наложените обезпечителни мерки са пропорционални и произтичат от характера на вземането. В случая това било достатъчно основание за прилагане на обезпечителна мярка. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане, те можело да се отменят частично, служебно, от органите наложили мярката. С тези мотиви с решението е отхвърлена жалбата.

По делото е прието писмено доказателство – Постановление на Директор ТД Митница – Пловдив № 6 32-1079131/14.11.2024г, . от което се установява, че след като е установено, че по сметките на дружеството има достатъчно средства за обезпечаване на евентуалното вземане, е отменен частично запорът върху трите МПС. От удостоверение на ПИБ АД се установява, че няма наложени други запори по сметка на дружеството, освен тези по процесното дело. По делото е прието и удостоверение от Старозагорски окръжен съд, което установява, че няма образувани дела за обявяване в несъстоятелност на дружеството. От разпита на св. П. се установи, че дружеството работи над 10 години, развива дейност и към момента, извършва внос на стоки от [държава] и [държава] и има постоянни финансови постъпления.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидения в чл. 197, ал. 2 от ДОПК 7 – дневен преклузивен срок, изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съобразно чл. 168 от АПК съдът извършва преценка дали при издаването на акта са спазени всички изисквания за законосъобразност.

Решението на директора на Агенция „Митници“ е издадено от компетентен орган в срока по чл. 206б, ал. 2 от ЗМ. П. П. за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ също е издаден от компетентен орган – от директора на териториалната дирекция, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане, съгласно правомощията му, определени в чл. 206б, ал. 1 от ЗМ. Спазена е изискуемата писмена форма на актовете.

Чл. 84з от ЗМ предвижда правомощие на митническите органи, при извършване на проверки и установяване на задължения да налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на Г. Д. и шеста, Раздел Iа от ЗМ, с цел предотвратяване извършването на действия по разпореждане с имуществото на проверяваното лице, вследствие на които събирането на митата и другите публични държавни вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Съгласно чл. 206а, ал. 1 от ЗМ, когато плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава Двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки като запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки; запор върху стоки в оборот и възбрана върху недвижими имоти. Редът за налагането им е описан в чл. 206б от ЗМ. В случая, този процесуален ред е спазен. Обезпечителните мерки са наложени от Директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“, в чийто район се извършва проверката и са установени вземанията, с издаване на писмен акт, връчен е на лицето и обжалван пред директора на Агенция „Митници“, който се е произнесъл с писмен акт.

Неоснователно са възраженията, че решението и потвърденото с него постановление са в противоречие с материалния закон, поради това, че обезпечените вземания не са ликвидни и изискуеми, а се касае за прогнозни задължения. Възможността на митническите органи да налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на Глава 26 от ЗМ е изрично уредена в чл. 84з от ЗМ. Предварителното обезпечаване винаги е за прогнозни вземания.

Основателно е възражението, че актът е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради необосноваване на предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Съгласно чл. 206а, ал. 2 от ЗМ обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. Т.е. предпоставка за налагането им е наличието на обезпечителна нужда. В тежест на административния орган е да докаже, че са налице условията по чл. 206а, ал. 2 от ЗМ, т.е. че без прилагането на мерките събирането на публичните държавни вземания ще бъде невъзможно или затруднено. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, когато решава дали да наложи такава мярка или не, но тази негова преценка следва да почива на конкретни факти и данни, които следва да са изложени в акта и преценката му подлежи на проверка. В постановлението и в решението не са изложени никакви фактически обстоятелства, сочещи на невъзможност или опасност от затруднено събиране на вземането. Размерът на бъдещите публични задължения може да бъде такъв аргумент, но само ако се съпостави с данните за имущественото състояние и дейността на длъжника. В този смисъл, актът е постановен при съществени процесуални нарушения, доколкото е необоснован от фактическа страна. Това води до невъзможност да се провери и волята на органа и обуславя извод за процесуална незаконосъобразност на акта. Актът е постановен в противоречие и с материалния закон, доколкото не е обосновано наличието на обезпечителна нужда, което е материалната предпоставка за налагане на обезпечителни мерки, Действително, по делото са събрани данни за дружество, развиващо дългогодишна търговска дейност, без задължения и данни да има проблеми при погасяване на вземанията си, но всички тези данни не следва да се анализират по-подробно в съдебното решения, доколкото не са част от оспорения акт, който е предмет на проверката.

Ето защо, съдът счете, е обжалваният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения – необоснованост от фактическа страна и в нарушение на материалния закон. Същият следва да се отмени.

Предвид изхода на спора и своевременното отправено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1550 лв., от които 50 лева държавна такса и 1500лв. - част от заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав приема за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Делото не е фактическа и правна сложност, протекло е в 2 заседания, като в едното по искане на жалбоподателя е разпитан един свидетел, а във второто са приети писмени доказателства и е обявен ход по същество. Предвид фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания 1500лв. е обоснован хонорар за адвокатска защита. Воден от горното, Административен съд София -град, III отделение, 78-ми състав,