Решение № 698 от 26.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2219/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 463, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Голдмън Инвестмънт“ ЕООД, подадена чрез адв.Г. С., против решение №34 от 16.03.2022 год. по ч.гр.д.№ 52/2021 год. по описа на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено Разпределението от 15.12.2020г., изготвено от Частния съдебен изпълнител В. Т., с рег.№№ •••, с район на действие - района на Окръжен съд - Видин. Жалбоподателят твърди, че обжалваното Решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че в нарушение на чл.426, ал.1 и чл.50, ал.3 от ГПК, за насроченото разпределение на 15.12.2020г., не са призовани всички взискатели по изпълнителното дело. Освен това, твърди, че „Голдмън Инвестмънт“ ЕООД, е обезпечен кредитор на „Видахим“ АД, т.к. вземането му е обезпечено с особен залог, а съгласно чл.21, ал.3 от ЗОЗ, подлежащите на вписване по този закон обстоятелства, относно залог на търговско предприятие, се вписват в Търговския регистър по делото на залогодателя. Твърди, че ЧСИ неправилно е приел, че особения залог не е вписан и е приел при извършеното разпределение на сумата, че жалбоподателят е обикновен кредитор. Поддържа, че от доказателствата по делото е видно, че настоящият жалбоподател освен обезпечен е и присъединен взискател по изпълнителното дело и обезпечен кредитор на длъжника „Видахим“ АД. Твърди, че това обстоятелство не е съобразено от ЧСИ В. Т., като същата неправилно е приела, че „Голдън Инвестмънт“ ЕООД е хирографарен кредитор на длъжника и не му се следва ред на удовлетворение по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, поради което ЧСИ е допуснал нарушение, като не е включил обезпеченото вземане на „Голдън Инвестмънт“ ЕООД в размер на 566 269, 20 лв. при извършеното разпределение на сумата от 391 235 лв. На отделно основание оспорва, че разпределението е неправилно и в частта, с която е разпределена сумата от 215 946, 66 лв., т.к. същата е разпределена по реда на чл.136 ал.1 т.5 от ЗЗД, а вземанията, които са удовлетворени с тази сума не са вземания на работници и служещи, произтичащи от трудови правоотношения или от издръжка. Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение, съответно отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение и връщането на делото на ЧСИ В. Т. за ново разпределение. Ответната страна по жалбата, К. В. – взискател в изпълнителното производство, е взел становище по жалбата, като я оспорва и моли да бъде потвърден обжалвания акт. Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, имаща правен интерес от обжалването. Обжалваното решенеие е валидно и допустмо и жалбата следва да се разгледа по същество. Наведените в жалбата възражения досежно недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Производството по първоинстанционното дело е било прекратено не поради недопустимост на частната жалба, а поради пропуски при администритането на същата, поради което след отстраняване на тези пропуски, разглеждането по същество на делото е продължило от първоинстанционния съд. Изложеното е видно от определение №206/2021г., с диспозитива на което са дадени изрични указания за последващия ход на делото. Жалбата следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Спорен е въпросът, има ли кредиторът „Голдън Инвестмънт“ ЕООД, качеството на обезпечен кредитор и следва ли да бъде удовретворен в реда на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД. Заложният кредитор, включително и по учреден особен залог по ЗОЗ, винаги е присъединен по право взискател – арг. чл. 459, ал. 2 ГПК, като с измененото на ЗОЗ, ДВ, бр.105 от 30.12.2016 г. законодателят изрично е уредил това правно качество на заложния кредитор по ЗОЗ в чл. 10, ал. 3 ЗОЗ, като това обстоятелство предпоставя задължението на съдебния изпълнител служебно да извършва проверка за вписани особени залози в ЦРОЗ, респ. в Търговския регистър по партидата на длъжника-търговец, когато изпълнението е насочено върху заложеното имущество, вкл. и такова, което е включено в неговото търговско предприятие (когато е учреден залог върху тази имуществена съвкупност, какъвто е и настоящия случай). От приложените към процесното изпълнително дело доказателства, както и при справка в електронния ТР при АВ се установява, че за обезпечение на поети правни задължения от „Видахим“ АД към „Голдън Инвестмънт“ ЕООД е учреден особен залог на търговското предприятие на длъжника по изпълнението. Особеният залог е вписан в ЦРОЗ и съотв. в ТР. Не е спорно, че в търговското предприятие, предмет на особения залог са включени вещни права, и че вземанията, постъпили в резултат на наложената възбрана са част от търговското предприятие на длъжника. Не е спорно и обстоятелството, че особения залог не е вписан по партидата на недв. имот, съгл. разп. на чл.22а от ПВ. Съгл. трайната съдебна практика, тогава, когато в търговското предприятие, предмет на особения залог, са включени и вещни права върху недвижими вещи, съгласно разпоредбата на чл. 22а от ПВ, освен във фирмения регистър, особения залог се вписва и по партидата на недвижимия имот от АВ, с всички последици на оповестителното действие, които законът придава на вписването. Или, за да възникне правото на обезпечен кредитор за дружеството- жалбоподател, то учреденият особен залог е следвало да бъде вписан както в ЦРОЗ, респ. в ТР, така и в АВ; липсата на втората предпоставка води до невъзможност да бъде ползвана привилегията, вземането на кредитора да бъде отнесено към реда на чл. 136 ал.1 т.3 от ЗЗД. За ползването на привилегията от страна на заложния кредитор по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД са от значение както обстоятелствата, договорът за залог върху търговско предприятие да е вписан и залогът да е наложен върху имущество, предмет на принудително изпълнение /в случая е безспорно, че вземанията, постъпили в резултат на наложената възбрана са част от търговското предприятие на длъжника/, така и обстоятелството залогът да бъде вписан и по партидата на недвижимия имот от АВ, щом в търговското предприятие, предмет на особения залог, са включени и вещни права върху недвижими вещи. Тази практика е предвидена и спазена от ЧСИ В. Т. при извършеното разпределение на 15.12.2020 г. В случая заложното право върху недвижимия имот, като отделен елемент от заложеното търговско предприятие, не е възникнало, поради това, че имота не е индивидуализиран като отделен елемент от предприятието, а освен това не е вписан залога по партидата на конкретния недвижим имот в Агенцията по Вписванията. Предвид изложеното неоснователно е наведеното от жалбоподателя възражение, че неправилно е отнесеноа вземането му към реда на хирографарните кредитори. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че сумата от 215 946, 66 лв. е неправилно разпределена. Не се спори, че тази сума съставлява сбор от вземания на работници и служители, признати по трудови дела и сътов. придобили качеството на взискатели по изпълнителни дела, образувани при ЧСИ В. Т. и по присъединени изп. дела. Ирелевантно е обстоятелството, дали към датата на разпределнието взискателите имат качеството на работници и служители, след като вземанията им произтичат от трудови правоотношения, признати със съдебни решения. Предвид изложеното и т.к. изводите на първоинстанционния съд, които напълно съвпадат с изводите на настоящия съдебен състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав