Решение № 174 от 10.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 77/2023 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК. Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба вх. 34134/ 21.12.2022 г. от Е. Н. А. и Б. Ш. А., , представлявани от адв. С. А. против решение № 413 / 12.12.2022 г., постановено по т.д. 651/2021 г.. по описа на ОС – Пловдив, в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове против ЗК „ Л. И.“АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинената смърт на Н. Е. Р. за разликата над уважените размери от по 150 000 лв. за всеки до пълните предявени размери от по 180 000 лв..Поддържат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в неговата обжалвана част и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъде уважени в пълните им предявени размери.Претендират присъждане на разноски. Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 12888/16.01.2023 г. от ЗК „ Л. И. „АД, представляван от адв.Д. против същото решение, в частта, в която исковете на Е. Н. А. и Б. Ш. А. са уважени.Поддържат се оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и се заявява искане решението, в неговата осъдителна част да бъде отменено и предявените искове изцяло отхвърлени, като в условията на евентуалност се поддържа искане размерът на присъденото обезщетение да бъде редуциран като прекомерен и неотговарящ на принципа на справедливост. Претендират се разноски. Постъпил е отговор от Е. Н. А. и Б. Ш. А., представлявани от адв. С. А., с който се оспорва въззивната жалба на ЗК „ Л. И. „АД и се заявява искане решението, в обжалваната от последния част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на възизивно разглеждане са искове, предявени от Е. Н. А., ЕГН ••••••••••, и Б. Ш. А., ЕГН ••••••••••, и двамата от гр. К., ул. К., със съд. адрес: гр. П., ул. Г. П. ••••, чрез адв. С. А. против ЗК „Л. И.“ АД за заплащане на обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 360 000 лв. или по 180 000 лв. за всеки от тях, причинени вследствие смъртта при ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., на тяхната дъщеря Н. Е. Р., ЕГН ••••••••••. Ищците са твърдяли, че са биологични родители на Н. Е. Р., родена на 23.02.2000 г. и въпреки, че ищецът Б. А. не я е припознал, двамата ищци живеели на семейни начала в общо домакинство и заедно отглеждали както дъщеря си Н., така и останалите си деца - Т., Г. и И..Твърдали са, че на 01.08.2016 г. Н. сключила граждански брак с Ю. Й. Р. и двамата заминали за гр. И., където Ю. живеел и работил, като в началото на 2017 г. Н. очаквала да роди първото си дете.На 25.01.2017 г. Н. посетила болницата като пътували с лек автомобил „Ф. У.“ с рег.№ •••••••, собственост на дядото на Ю., който бил управляван от последния, но тъй като родилният процес все още не бил започнал, Н. трябвало да се прибере в къщи. Около 13 часа управлявания от Ю. Р. лек автомобил „Ф. У.“ се движил по ул. Ш., като Н. пътувала на задната седалка зад шофьора, на кръстовището с ул. Р. и ул. К. лекият автомобил „Ф. У.“, управляван от Ю. Р., извършил маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак 250 от германския Закон за движение по пътищата, и без да пропусне движещия се с предимство по главен път - ул. Р., автобус „Е.“ с рег.№ А., управляван от германския гражданин Т. А. К. който бил подал ляв мигач, за да се включи в движението по ул. К., вследствие на което между двете МПС настъпил сблъсък, въпреки че водачът на автобуса - Т. К., който се движил с около 40 км./час, се опитал да забави ход и да спре, но не успял. Вследствие на удара, Н. Р.а, която се намирала в лекия автомобил в областта на основния удар, получила сериозни наранявания и въпреки проведената реанимация в болницата в гр. И. починала, както и нероденото й дете. Във връзка с настъпилото ПТП прокуратурата в гр. И. провела предварително разследване срещу Ю. Р. по подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК. С решение от 08.05.2017 г. процедурата по разследване е прекратена на основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, одобрено от Окръжния съд - И., като е прието, че обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете, поради което е пряко засегнат от последиците на самото деяние, поради което е освободен от наказание. В РБ е образувано паралелно производство по сл.д.№ 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП - Пловдив, в хода на която е установено извършеното от Ю. Р. деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. За МПС, управлявано на 25.01.2017 г. от виновния водач, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „Л. И.“ АД, обективирана в застрахователна полица с период на действие 27.01.2016 г. - 26.01.2017 г. Проведена е извънсъдебна процедура, като ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на 16.02.2021 г. със заявления вх.№№ 2317 и 2320, по които са образувани преписки по щети №№ 0000-1000-01 -21 - 7324/27.05.2021 и 0000-1000-01-21-7164. Застрахователното дружество е предложило на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро за всеки от тях, с което те категорично не са съгласни. Ищците са твърдяли, че в резултат на нелепата смърт на тяхната дъщеря Н. при процесното ПТП изпаднали в шок, сринали се психически, плачели неистово и нямали физически и психически сили да се справят с огромната мъка, която не е отшумяла и до днес. Започнали да приемат успокоителни медикаменти за подобряване на съня, намаляване на емоционалния стрес и тревожност и за регулиране на раздразнителността. Вследствие на преживения стрес ищцата Е. отключила захарна болест, високи стойности на артериалното налягане, главоболие, тремор, тежест в гърдите, за които приема медикаментозна терапия. Ищецът Б. реагирал с отключване на психотравма, изразяваща се в подтиснатост, депресия, тревожност и безсъние, повишено артериално налягане, тежест в гърдите. Дните и на двамата родители преминават в скръб, тъга и мъка по внезапно починалата им дъщеря Н. и нероденото им внуче. От раждането си до заминаването си през м. септември 2016 г. Н. е живяла в едно домакинство с родителите си, с които се разбирали добре, били взаимна подкрепа и опора един на друг. През няколкото месеца, през които била разделена с родителите си (м.09.2016 г. - 25.01.2017 г.) Н. ежедневно се чувала с тях по телефона, споделяли радостите и проблемите си и планували бъдещите си срещи и събития. При тези твърдения ищците са заявили иск ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да им заплати обезщетения за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната дъщеря Н. Р.а, вследствие на ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., в размер на по 180 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 25.01.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Ответникът ЗК „Л. И. „АД чрез адв. В. Д., оспорва изцяло исковете по основание и по размер. Поддържал е, че ищецът Б. Ш. А. не попада в кръга на лицата, легитимирани да получат застрахователно обезщетение в конкретния случай, тъй като не се установява формална родствена връзка с пострадалата Н. Р.а и оспорва твърденията за биологично бащинство на същия. Счита, че не се установява визираното в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС изключение от традиционната житейска привързаност между членовете на домакинството. Поддържал е, че следва евентуално да се приложи разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) относно размера на иска, както и е настоявал, че претендираният размер на обезщетението от 180 000 лв. за всеки от ищците е завишен и е извън рамките на обезщетителния характер на тези плащания.В писмените бележки по съществото на спора е твърдял, че прекият делинквент, пострадалата Н. и ищците имат обичайно местопребиваване в чужбина, поради което в случая е приложимо немското материално право за извъндоговорни задължения по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г., при което положение е поддържал, че според немското право преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собствените си емоционални страдания, освен в изключителни хипотези, какъвто настоящия случай не е. Съдът, с решението, предмет на обжалване, е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приети експертизи се установява, че по повод на процесното ПТП на 25.01.2017 г. в гр. И., Г., Ю. Р. като водач на лек автомобил „Ф. У.“, рег.№ •••••••, е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като в нарушение на правилата за движение, идвайки от ул. „Ш.“, е предприел маневра „завой наляво“ без да спре и да се огледа, въпреки наличието на пътен знак № 205 от германския ЗДв.П, и е отнел предимството на движещия се по главен път с предимство - ул. Р., автобус „Е.“ рег.№ А., управляван от германския гражданин Т. А. К. в резултат на което между двете МПС е настъпил удар в лявата странична част на лекия автомобил, който се завъртял на 180 градуса, след което се ударил в дясната задна част на фасадата на сградата на ул. Р. № 10. Вследствие на удара бременната Н. Р.а, която пътувала на задната лява седалка на лекия автомобил, получила сериозни наранявания в областта на главата и по-късно същия ден починала заедно с нероденото си дете. Приел е, че с поведението си виновния водач Ю. Р. е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, но образуваното ДП № 153/2019 г. на ОСО, пр.пр.№ 11835/2018 г. на ОП - Пловдив е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като предварителното разследване по преписка № 25Js518 срещу Ю. Р. по подозрение за убийство по небрежност, според § 222 от немския НК е прекратено с решение от 08.05.2017 г., одобрено от Окръжния съд - И., на основание чл. 153б, § 1 от немския НПК, тъй като обвиняемият е съпруг на загиналата и баща на нероденото й дете и е пряко засегнат от последиците на самото деяние. Приел е, че в резултат на внезапната и нелепа смърт на дъщеря им Н. Р.а и на нероденото им внуче ищците са претърпели значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически болки и страдания, силен шок и стрес от загубата на 16- годишната им дъщеря и на нейното дете, които вреди са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо, съдът е намерил, че са налице всички кумулативни предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и тъй като за управлявания от виновния водач Ю. Р. лек автомобил „Ф. У.“, рег.№ •••••••, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ЗК „Л. И.“ АД, валидна към датата на ПТП, е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увредените лица /ищците/, спрямо които застрахованият причинител на вредата е отговорен, имат право да искат обезщетения пряко от застрахователя.Намерил е възражението на ответника, че в случая е приложимо не българското, а немското материално право за извъндоговорни задължения, съгласно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. („Рим II“) за неоснователно, тъй като тези норми се прилагат при определяне гражданската отговорност на извършителя на непозволеното увреждане, а не касаят отговорността на застрахователя му, която се обуславя от наличието на сключен договор за застраховка. Посочил е и, че компетентен да разгледа спора е именно българския съд, съгласно специалните норми на Раздел III на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждаща компетентността по дела във връзка със застраховането. Относно размера на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната дъщеря Н. и на нероденото им внуче съдът като е преценил продължителността, характера, спецификата и интензитета на понесените от тях страдания и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че сума от по 150 000 лв. за всеки би репарирала претърпените неимуществени вреди, макар човешкият живот да няма паричен еквивалент. При определяне на този размер съдът е отчел много младата възраст на покойната Н. (16 г.), която е била омъжена само от няколко месеца и бременна в 9-я месец е очаквала първото си дете; силната обич и изключителна привързаност между покойната и нейните родители (ищците), които са имали специално отношение към тази си дъщеря, тъй като тя от малка е имала здравословни проблеми; обстоятелсктвото, че всички са живели задружно като семейство, за което майката Е. е полагала непосредствените грижи, а бащата Б. е работил в чужбина и е издържал семейството. Отчел е, че след като се е устроил във Ф., бащата е взел при себе си съпругата си Е., дъщеря си Н. и още две от децата си, като Н. заедно със сестра си Т. в продължение на 2 г. са учили във френско училище и до сватбата си през м. септември 2016г. Н. не се е разделяла със семейството си. Съобразил е и това, че в резултат на огромната мъка от неочакваната загуба на дъщеря си и на нейното неродено дете ищците са изпитали силен емоционален шок и стрес, отключили са постравматични стресови реакции и соматични заболявания, за които са търсили медицинска помощ и които персистират и към момента. Относно материалноправната легитимация на ищеца Б. А., който не е имал при раждането на Н. Р.а през 2000 г. сключен граждански брак с нейната майка - ищцата Е. З. (А.), и не е припознал две от дъщерите си, в т.ч. и покойната Н., съдът е приел, че макар биологичният произход от баща на Н. да не е установен по реда на Семейния кодекс, събраните писмени и гласни доказателства установяват при условията на пълно и главно доказване, че между фактическия баща Б. и покойната Н. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка като между баща и дъщеря и поради нелепата смърт на непълнолетната Н. ищецът Б. А. е претърпял значителни по продължителност и интензитет морални болки и страдания, които според ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, е справедливо да бъдат обезщетени. За неоснователно е приел и възражението на ответника за евентуално приложение на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ДР от КЗ относно размера на иска, тъй като ограничителната разпоредба на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) противоречи на нормите на правото на ЕС, обективирани в чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009 г., които са транспонирани и са част от вътрешното право и имат приоритет пред нормите на вътрешното право, които му противоречат. При така изложените мотиви с решението, предмет на обжалване и при приложение на българското материално право ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на дъщеря им в размер на по 150 000 лв. за всеки, ведно със законна лихва, считано от 17.05.2021 г. след изтичане на 3 месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на ответното дружество до окончателното изплащане. Исковете до пълните предявени размери от по 180 000 лв. за всеки съдът ги е отхвърлил като неоснователни. Решението е ожалвано в неговата пълнота като жалбоподателите ищци излагат оплаквания, касаещи единствено размера на обезщетението, който считат за занижен, несъобразен с обстоятелствата, при което е настъпило увреждането, нито с общественото разбиране за справедливост, поради което считат, че същото следа да бъде в пълния му претендиран размер от по 180 000 лв. за всеки. Жалбоподателят ответник, на първо място, счита, че съгласно чл.4 § 1 от Регламент ЕО № 864 / 2007 г- на Европейския парламент и и съвета от 11 юли 2007 г., приложим към извъндоговорните задължения, приложимото материално право е правото на държавата, в която е настъпила вредата, и в конкретния случай това е немското право, според което преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собствените им емоционални страдания, освен в изключителни хипотези, какъвто настоящия случай не е. В условията на евентуалност считат присъденото обезщетение за прекомерно. Предмет на разглеждане са преките искове на увредените лица за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по застраховка ГОА, произлезли от ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, настъпило на територията на Р.Германия.Касае се следователно за частно правно отношение с международен елемент като международната компетентност на българския съд съобразно Раздел III на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е безспорна. По отношение приложимото материално право: съобразно разпоредбата на чл.116 от КМЧП правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор.А съобразно чл.15 от КМЧП, напълно идентичен с чл.4 § 1 от Регламент ЕО № 864 / 2007 г- на Европейския парламент и и съвета от 11 юли 2007 г., приложим към извъндоговорните задължения, задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Според ал.2 когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. А съобразно ал.3 независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. В настоящия казус ПТП, от което е поизлязла пряката вреда – смъртта на пострадалата Н. Р.а, е настъпило в Р.Германия, но доколкото както прекия причинител, така и пострадалото лице са български граждани с постоянен адрес в България, ответникът е българско застрахователно дружество, а прекият иск на увредените лица, търпящи непреките последици от ПТП и настъпилата в резултат на това смърт на пострадалата тяхна дъщеря се основават на търговско правоотношение по договор за застраховка ГОА, сключена между причинителят и застрахователя, то следва да се приеме, че непозволеното увреждане е в по-тясна връзка с друга държава, в случая Р.България, поради което българското материално право следва да бъде приложено.Аргумент в тази посока е и принципът, изведен от разпоредбата на чл.2 от КМЧП за уреждане на частно правните отношения с международен елемент от правото на държавата, с която те са в най тясна връзка. По така изложените съображения и доколкото съдът намира, че в конкретния случай макар и деликтът да е настъпил на територията на Р.Германия, същият е в по-тясна връзка с Р.България, то българското материално право следва да намери приложение. По съществото на спора: по делото от фактическа страна няма спор, че на 25.01.2017 г. управлявайки лек автомобил марка „Ф., м. •••••••••• с валидна застраховка ГОА при ответното дружество, Ю. Й. Р., нарушавай правилата за движения и отнемайки предимство, е причинил сблъсък между управлявания от него автомобил и правомерно движещ се автобус, в резултат на който сблъсък е починала пътуващата в автомобила негова съпруга Н. Р.а и нероденото им още дете. Безспорно ищцата Е. Н. А. е майка на починалата Н.. Ищецът Б. Ш. А. твърди да е биологичен баща на Н., която обаче не е припознал, нито е имал сключен граждански брак с майката на Н. към момента на раждането й. Видно от показанията на всички разпитани свидетели Б. и Е. живеят заедно от 1994 г., имат четири деца, за които са се грижили заедно във всичките години досега, съшият имал особено отношение към Н., тъй като същата от малка имала здравословни проблеми с бъбреците, преди 8 – 10 години Б. заминал за Ф., където работи, след което заминало и цялото семейство, където Н. учила във френско училище като същата до преди да се ожени през 2016 г. винаги е живяла с майка си и баща си, цялото семейство било сплотено и всички били много привързани помежду си. При така установеното съдът намира, че макар и произходът на Н. от бащата да не е установен, то следва да се приеме, че осъществяващият функциите на фактически родител и баща на починалата Н. Б. А. попада, както правилно е приел първостепенния съд, в разширения кръг лица съобразно ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г., ОСНГТК, и е справедливо да бъде обезщетение за търпените болки и страдания в резултат на смъртта на починалата негова дъщеря. По делото са разпитани свидетели, от чиито показния се установява, че ищците са преживели силен емоционален шок и стрес от ненавременната и нелепа смъртта на дъщеря им Н., настъпила само дни преди да роди първото си дете, която емоционална травма не могат и до момента да преживеят и продължават да страдат от загубата, плачат, пият успокоителни хапчета, а представените писмени доказателства установяват влошено здравословно състояние и при двамата ищците – умерено тежък депресивен епизод и състояние след остра стресова реакция, хипертония, невротично разстройство. За така описаните болки и страдания от ищците е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за тяхното репариране доколкото са налице всички елементи от фактическия състав на деликта, виновно причинен от застраховано при ответника лице по задължителна застраховка ГОА.За определяне на размера на обезщетението следва да се съобразно на първо място, че се касае за ненавременна и нелепа смърт на дъщеря на ищците, на млада жена, очакваща първата си рожба, както и да се съобрази обстоятелството, че емоционалната травма от смърт на дете е трудно, дори невъзможно преодолима във времето. Следва да се отчете и това, че отношенията в семейството, и по конкретно между ищците като родители и починалата Н., тяхна дъщеря, са се характеризирали с взаимна обич и привързаност, както и че до навършването на 16 години, когато се омъжила Н. не е напускала семейството си.Следва се има предвид и това, че силния емоционален шок и стрес, са отключили у ищците постравматични стресови реакции и соматични заболявания, за които са търсили и медицинска помощ и които са налични и към момента. С оглед на изложените съображения и при съвкупната преценка на установеното по делото съдът намира, че обезщетение в присъдения размер от по 150 000 лв. на всеки от ищците би било справедливо такова, макар, че нито човешкото страдания от загуба на дете, нито човешкият живот имат паричен еквивалент. До същите фактически и правни изводи е стигнал съда с решението си, предмет на обжалване, поради което като е уважил предявените искове в размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, а за разликата до пълните предявени размери да ги е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Поради изхода от спора и доколкото предмет на разглеждане са въззивни жалби и от двете страни ще следва разноските да останал за страните така, както са ги направили. Ето защо съдът