Решение № 87 от 7.3.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 73/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Велинградски районен съд № №373 от 21.10.2024г. постановено по гр.д.№ 20245210100015 по описа на същия съд за 2024г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис••, сумата в размер 11006, 11лв. /единадесет хиляди и шест лева и единадесет стотинки стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 523/2014г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 270/28.06.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/28.06.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 587/27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1160/2023г. по описа на Районен съд- Велинград. ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ••••••••••с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис••, разноски за държавна такса в размер на 220, 12 /двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки/ по гр. д. 15/2024 г. на РС Велинград. ОСЪДЕН, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 15/2024г. на РС Велинград, в размер на 1000 лв. с ДДС /хиляда лева/. ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис•• разноски за държавна такса в размер на 220, 12лв. /деветдесет двеста и двадесет лева и дванадесет стотинки/ по гр. ч. гр. д. 1160/2023г. на РС Велинград. ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 1160/2023г. на РС Велинград, в размер на 600 лв. с ДДС /шестстотин/. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№7638 от 07.11.2024г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Община Велинград чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано. Твърди се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. Счита, че на първо място исковата претенция е недоказана както по основание, така и по размер; и в цялост не се сочат конкретните обстоятелства, на които основава иска; че адв., Б. е изготвял книжа по посоченото Ч ГД, и той не се е явявал по дело. Съдът не е взел под внимание възраженията на Община Велинград която приема, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Признава се, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗА, както и актуалността на предвидените минимални размери по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и /или за постигнат резултат. Но, че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Акцентира, че в случая спорът се концентрира върху това какви действия са били реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво възнаграждение се дължи за тях; че ищецът е упълномощен да представлява и да защитава Община Велинград по ЧГД № 523/2014г. - да осъществява процесуално представителство по предявените възражения срещу издадена заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че съгласно чл.24, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и че са изброени действията на адв. Б., които очевидно не са били в интерес на Община Велинград. Жалбоподателят се позовава и на чл. 24 ал.1 т. 3 от ЗА, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, както и че адвокатът има право на ДДС. Допълва, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Позовава се и на разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 от ЗА, според която размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски Счита жалбоподателят, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-4З8/22 на СЕС и че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, §1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ. Посочва се, че в определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д.№ 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, §1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели”. Със същото определение било посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Жалбоподателят счита, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа. Допълва се, че нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес. Заключава жалбоподателя, че случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Моли жалбоподателят да се отмени изцяло обжалваното Решение №373 от 21.10.2024г., постановено по гр. дело № 15/2024 г. по описа на Районен съд- Велинград, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изпяло предявените от ищеца искове, с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете инстанции. С въззивната жалба няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -ищеца Г. Х. Б. чрез адв. С. С. от АК-П., с вх. №640 от 29.01.2025г. в който подадената въззивна жалба се квалифицира по същество като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Коментират се подробно фактическите и правни съображения залегнали в мотивите на Велинградски районен съд въз основа на които е постановено обжалваното от насрещна страна съдебно решение- проведеното и резултата от приключилото заповедно производство, по ч.гр.д. №1160/2023г. на Районен съд Велинград издал Заповед за изпълнение на парично задължение №587/27.11.2023г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х. Б. сумата от 11 006, 11 лв. /единадесет хиляди и шест лева и единадесет стотинки/ главница, дължима на основание Протокол № 15 от 28.06.2023г. и Решение № 270/28.06.202Зг. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА, за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 523/2014г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от 23.11.202Зг. до изплащане на вземането, постъпилото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и предявяването в срок на Установителният иск. Коментира се приетото от съда, че ответникът Община Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д. №523/2014г. по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма, като учреденото процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Изброяват се подробно всички правни и процесуални действия по делото извършени от процесуалния представител на общината адвокат Г. Б. до приключването на производството по обжалване на актовете на заповедния съд с оттегляне на жалбата от законния представител на Общината. Акцентира се на липсата на подписан между представител и представляван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението; решението № 270/28.06.2023г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 15/28.06.2023г., на адвокат Г. Б. АК-П., на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 11 006, 11лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр. д. 523/2014г. на РС Велинград. Допълва, че съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон и че по начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но че това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. З от ЗА/, че съгласието е валидно и ако не е оформено писмено, като въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то; че при липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. Твърди се, че в случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /в този смисъл цитира Решение№ 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017г., Г. К., III г.о.. на ВКС/. Посочва още, че съгласно чл. 36, ал. З от ЗАдв, при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за установяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с договор с клиента, като неговият размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА; че съдът не е компетентен да определя възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор. Акцентира, че единственият, на когото законът (чл. 36, ал. 3 от ЗА), е предоставил пълномощието да определя възнаграждение на адвокат при липса на договор, е Адвокатският съвет; че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. З от ЗАдв. и че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне - Решение № 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 2., IV г.о., Решение № 208 от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3961/2013, II, т. о./ Счита за доказано по делото, че процесуалните действия в изпълнение на поръчката са реално извършени от ищеца. Определя като неоснователно възражението на ответника в депозираната от него въззивна жалба, че предприетите от ищеца правни действия не са в интерес на доверителя, поради което възнаграждение не се дължи, като акцентира, че в резултат на пълномощното, както е посочено подробно и в исковата молба, адв. Г. Б. е осъществил процесуално представителство на ответника по посоченото дело, изпълнил е качествено и в срок всички процесуални действия съобразно правилата на ГПК и че няма пропуснати процесуални срокове, неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните интереси на Община Велинград по посоченото дело. Твърди още ответника, че Общината жалбоподател изтъква, че правните и фактически действия, извършени от адв. Г. Б. не са в интерес на Общината, но че не излага конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито ангажира доказателства, защо прави такъв краен извод, какви щети са причинени на Общината от действията на представителя й адв. Г. Б. и на какво точно се дължат, нито сочи какъв точно е бил интереса на Общината, незащитен от пълномощника й адв. Г. Б. по делото, и в противоречие на който или срещу който е действал този пълномощник. Акцентира, че общината се позовава за първи път едва в писмената си защита пред Районен съд Велинград и в подадената въззивна жалба ответника на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438 от 2022г., но не ставало ясно в какъв правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде отнесено, доколкото според ответника нито във въззивната жалба, нито в писменото становище в хода по същество не се оспорва от ответника начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и представляван/, с което счита, че Община Велинград не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания - в случая Община Велинград. Допълва, че няма въведен такъв довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу Заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което поддържа, че това възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Твърди се, че въпросът за справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл.36 ал.3 от ГПК в съответствие с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за първи път се поставя едва в представената писмена защита пред Районен съд Велинград и смята, че в този смисъл следва да се приеме, че то е преклудирано доколкото е следвало да бъде коректно и надлежно въведено и мотивирано още с отговора на исковата молба или поне с възражението по чл.414 от ГПК и с ясно направено искане в каква посока да бъде разгледано от съда това възражение, каквото позоваване там няма направено. Ответникът се позовава и на защитавания материален интерес по ч.гр.д. № 523/2014г. на Районен съд Велинград който е 749 191.86 лв., тоест изчислява, че възнаграждението по действащата Наредба № 1 на ВАдС, която служи за ориентир за определяне минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 23 560.61 лева с ДДС, а Адвокатски съвет П. с Решението си е определил за справедливо и обосновано възнаграждение под половината от минимума - 11 006.11 лева с ДДС. Допълва, че процесуалното представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия; че в първия случай то е активно (подаване на искова молба, на жалба, на становища и други), а във втория е пасивно (получаване на съобщения, призовки и други); че възнаграждението е дължимо дори ако не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство - Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. №3982/2015 г., IV г. о. Посочена е и единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение, съдържа се в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, но това прекратяване логично трябва да е в ущърб на представляваната страна. А възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд била предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя. При некачествено изпълнение отговорността на адвоката се реализира по друг ред. Относно възражението за изтекла погасителна давност, счита същото за неоснователно защото ответникът не е посочил доказателства, че е изтекъл предвидения в чл.110 от 33Д давностен срок, при лежаща върху него доказателствена тежест. Допълва, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл. 36, ал. З от Закона за адвокатурата, като размерът му е определен с Решение №270, взето с Протокол № 15 от 28.06.2023 год. на Адвокатски съвет П. и че едва с определянето му настъпва изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение и респективно започва да тече срокът на погасителната давност съгласно чл. 114 ЗЗД. като до този момент няма конкретен размер на вземането и съответно не би могла да настъпи изискуемост на вземането и да започне да тече погасителна давност. Поради което счита, че исковете са подадени в рамките на погасителния срок. Цитира задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК- решение №495 от 25.06.2020г. на ВКС по гр.д. № 1669/2009г., III г.о., според което по делата, по които не е определено адвокатско възнаграждение, погасителната давност започва да тече от момента на определянето на размера му. Допълва, че в случая това е станало именно на 28.06.2023 год. с определянето му от Адв.С-П.. Счита, че погасителната давност не е изтекла, ако се отчита и от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото, в случая от връщането на жалбата с вх. №5022/10.10.2019г. срещу разпореждането по ч.гр.д. 523/2014г. на РС Велинград-20.12.2019г. и че от тази дата вземането на адвокат Б. за заплащане на адвокатско възнаграждение е станало изискуемо. Моли въззиваемата страна да се остави без уважение подадената въззивна жалба №7638/07.11.2024 год, подадена от Община Велинград срещу Решение № 373/21.10.2024 год., постановено по гр. д.№15/24 год. на РС-Велинград и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските по делото. Няма направени доказателствени искания от страната пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община Велинград и отговора на насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба, с вх.№133 от 08.01.2024г. подадена от Г. Х. Б., ЕГН-•••••••••• от гр.П., бул.“Р." №••, ет.•, офис•• чрез процесуалния си представител адвокат С. И. С. от АК-П., против ответника Община Велинград, ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Хан Аспарух“ №35, представлявана от Кмета К. Т. К., се поддържа, че ищецът Г. Х. Б. като кредитор е подал до Районен съд Велинград, заявление с вх.№6405 от 24.11.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК във връзка с чл.37 във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. Със заповед №587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2023г. издадена по ч.гр.д. №1160/2023г. по описа на РС-Велинград, в закрито разпоредително заседание, съдът след като разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл.410 от ГПК и след преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането /чл.37 от ЗА/ и на основание чл.411 ал.3 от ГПК, съдът издал посочената заповед, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на ищеца Г. Х. Б. сумата от 11006, 11лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 220, 12лв и 1020, 37лв-адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат С. С. от АК-П.. Твърди се, че съгласно разпореждането на заповедния съд, вземането произтича от следните обстоятелства: -Протокол №15 от 28.06.2023г. на Адвокатски съвет-гр.П. и решение №270 от 28.06.2023г. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искане пред Адв.Съвет -П. с вх.№363 от 11.05.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производство по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на РС-Велинград, съгласно заповед №587 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2023г. по ч.гр.д.№1160/2023г. по описа на РС-Велинград. Твърди се, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1160/2023г., получено на 04.01.2024г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно установяване на вземането си, с което за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Твърди се още, че според чл.37 от ЗА, за вземанията си, които произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК независимо от техния размер, предвид специалната регламентация на отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, и процесуално представителство, по ЗА, принципно предвиждаща дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор по чл.36 ал.2 от ЗА. Твърди се още, че в случая между Община Велинград и адв.Г. Б. не е сключен договор за процесуално представителство за извършените правни действия и осъществено процесуално представителство, поради което при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Според ищеца, ЗАдв. и НМРАВ изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението, може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36 ал.3 от ЗА. Счита, че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна практика-решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д. № 3762/2017г. на трето г.о. на ВКС; решение №208 от 22.06.2015г. по т.д.№ 3961/2013г., второто т.о. на ВКС; решение №236 от 24.10.2017г. по гр.д.№ 576/2017 на четвърто г.о на ВКС/. В случая, ищецът Г. Б. твърди, че е осъществил процесуални правни действия в полза на Община Велинград, които се изброяват в хронологичен ред: С пълномощно изх.№92-00/398 от 04.02.2019г. Община Велинград чрез кмета си К. К., е упълномощила адвокат Г. Х. Б. от АК-П., с права: да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д. №523/2014г. по описа на РС-Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително и с процесуалните права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, като пълномощното било от дата 04.02.2019г., подписано от упълномощител-кмета на Община Велинград и от адвокат Г. Б.; Твърди се, че договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. №523/ 2014г. по описа на РС-Велинград, между Община Велинград като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не е подписван. Твърди се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по цитираното ч.гр.д. №523/2014г., адв.Б. се е запознал със страните и с предмета на делото- заявител “Еко-Титан“ ЕООД-клон София, ЕИК-1055475260020, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Солунска“ №38 А, с управител К. Г. Д., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Община Велинград, и приложени документи, подробно изброени в исковата молба, като по това заповедно производство били издадени заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ №290 от 10.06.2014г. и изпълнителен лист от 10.06.2014г. в полза на неправосубектния клон на търговеца “Еко-Титан“ ЕООД-клон София, Твърди ищецът, че пълномощното по цитираното дело, с изх.№92-00/398 от 04.02.2019г. за процесуално представителство, било издадено от Община Велинград след връчване на поканата за доброволно изпълнение на Община Велинград от ЧСИ и влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение №290 от 10.06.2014г. издадена по ч.гр.д.№523/2014г. на РС-Велинград. Въз основа на пълномощното и в изпълнение на задължението си да осъществи процесуално представителство на общината длъжник, по процесното частно гражданско дело е било представено, издаденото от Община Велинград в полза на адв.Б. адвокатско пълномощно /молба №662 от 07.02.2019г./ придружена с искане за конституиране на адв.Б. като пълномощник на длъжника в заповедното производство и е осъществена процесуална защита, при развити с молбата съображения по чл.410 ал.2 от ГПК и чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, на които разпоредби трябва да отговаря съдържанието на заявлението, като е направен извод, че заявеното искане за издаване на ЗНИ по чл.417 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и ИЛ, са поискани и е постановено издаването им в противоречие с практиката на ВКС, доколкото заявител в заповедното производство може да бъде правосубектно юридическо лице, с каквото качество клонът на търговското дружество не разполага. Излага се в исковата молба подробна правна регламентация и съдебна практика за правната форма на търговския клон, каква териториална обособеност има, каква търговска дейност може да осъществява и на каква територия, както и начина на персонифициране на търговското дружество и защо не може да предявява самостоятелни искови претенции, както и да участва като заявител в заповедното производство от свое име, нито да отговаря по предявените срещу него такива и че липсата на процесуална правоспособност на клона води и до невъзникване на процесуално правоотношение. Излагат се и доводи за недопустимост на производството по чл.417 от ГПК поради липса на процесуална правоспособност на заявителя, направено е сравнение между заповедното и исковото производства по правомощията на страните и на съда и какво може да се поправи по редовността на исковата молба и по заявлението, като се заключава, че по ч.гр.д.№523/2014г. на РС-Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение поради липса на надлежна активна процесуална страна, като се прави искане за обезсилване на издадената от РС-Велинград ЗНИ и ИЛ по процесното дело, като издадени в полза на неправосубектна страна. Въз основа на така изложените правни аргументи адв.Б. е поискал с молбата да бъдат обезсилени ЗНИ №290 и ИЛ, двете от 10.06.2014г. по ч.гр.д.№523/2014г. Проследяват се в ИМ /исковата молба/ и другите правни действия, извършени от адв. Б. в защита на длъжника Община Велинград- подаване на уточнителна молба от адв.Б., в изпълнение на съдебно разпореждане на заповедния съд №353 от 20.02.2019г. по ч.гр.д.№523/2014г., за конкретизиране на искането си, връчено на страната чрез пълномощника й на 21.03.2019г., като с молба на пълномощника от същата дата, №1413 от 21.03.2019г. е конкретизирано от адв.Г. Б., с посочени прави аргументи в полза на Община Велинград-за обезсилване от самия заповеден съд на издадените от него ЗНИ и ИЛ, поради липса на надлежна страна по аналогия на чл.415 ал.5 от ГПК. По повод постановен по искането на общината чрез адв.Б., от заповедния съд съдебен акт-разпореждане №753 от 23.04.2019г. по ч.гр.д.№523/2014г. за оставяне без разглеждане на молба на Община Велинград подадена от пълномощника адв.Б., с вх.№662 от 07.02.2019г., което разпореждане е връчено на пълномощника й, последното е обжалвано с частна жалба вх.№2461 от 22.05.2019г. подадена от адв.Б., като с въззивно определение №378 от 10.07.2019г. на ОС-Пазарджик по в.ч.гр.д.№ 451/ 2019г. по описа на същия съд, е отменено обжалваното разпореждане на заповедния съд и делото е върнато за произнасяне на заповедния съд по същество по искането /молбата/ на Община Велинград направено чрез адв. Б.. Последвало е произнасяне на заповедния съд с определение №612 от 15.07.2019г. по ч.гр.д.№523/ 2014г. на РС-Велинград, в което съдът макар да приел част от доводите на Община Велинград, изложени в молбата на адв.Б. и най-вече тези отнасящи се до правомощията на заповедния съд при нередовно заявление като подадено от нелегитимен заявител да го остави без движение и да даде срок за отстраняване на нередовности, а не да го отхвърли, което било пропуснато в случая. Твърди се, че съдът не възприема становището на Община Велинград, изразено от пълномощника адв.Б., вместо което приема, че в случая е налице стабилен съдебен акт, който не може да бъде обезсилен от постановилия го съд, поради което заповедният съд приел с определение №612 от 15.07.2019г. по ч.гр.д. №523/2014г. молбата на Община Велинград за неоснователна и я отхвърля, като съдебното определение е връчено на пълномощника на общината адв.Б. на 09.09.2019г., като от пълномощника е подадена частна жалба против определението на заповедния съд №4462 от 12.09.2019г. с подробно развити правни аргументи, като същата била върната от заповедния съд като недопустима-съдебно разпореждане на заповедния съд №1760 от 25.09.2019г., получено от пълномощника на общината адв. Б. на 10.10.2019г., което е обжалвано от общината чрез адв.Б. с частна жалба вх.№5022 подадена на същата дата от адв.Б.. По повод издадено от заповедния съд разпореждане за оставане на тази частна жалба без движение за внасяне на следващата се ДТ от 15лв по сметка на ОС-Пазарджик за частното обжалване, връчено на общината чрез адв.С. на 05.11.2019г., с молба подадена от пълномощника на общината от 04.11.2029г. с вх.№5581 таксата е внесена и е поискано молбата да бъде придвижена. С молба по делото подадена лично от кмета на Община Велинград-д-р К. К. с вх.№6254 от 02.12.2019г. е оттеглена депозираната частна жалба, като с определение №1029 от 10.12.2019г. по ч.гр.д. №523/2014г. Заповедният съд е прекратил производството по делото, като съдебният акт е подлежал на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, но не е обжалван и прекратителното определение е влязло в законна сила като необжалвано на 20.12.2019г., с което според ищеца е сложен край на производството по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград. Твърди ищецът Г. Б., че в качеството си на адвокат и процесуален представител на Община Велинград е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото, като в резултат на осъществената от него процесуална защита и съдействие по ч.гр.д.№523/2014г. и с оглед предотвратяване от страна на заявителя „Еко титан“ ЕООД клон София да бъдат обезсилени ЗНИ №290 и ИЛ, от 10.06.2014г., издадени в заповедното производство по процесното ч.гр.д.№523/2014г., между страните било сключено споразумение №1378 от 10.12.2019г., /л.67/ според което страните приемат, че са влезли в законна сила заповедите за незабавно изпълнение, издадени по частни граждански дела на РС-Велинград; че към датата на сключване на споразумението „Еко титан ЕООД има безспорно изискуемо и ликвидно парично вземане за което са налице заповеди за изпълнение и изпълнителни листа; че страните постигат договореност за доброволно уреждане на отношенията с цел избягване на допълнителни разходи произтичащи от съдебни производства по оспорване/установяване/ на задълженията и принудително изпълнение, като в резултат на това „Еко титан ЕООД на основание чл.108 от ЗЗД се отказва частично от вземането си за главница и лихва в размер на 500000лв, като страните разсрочват погасяването на вземанията на 72 месечни вноски и договарят пропорционално погасяване на главницата, лихви и разноски; спират се изпълнителните действия по всички изпълнителни производства, отменят се всички наложени обезпечителни мерки/ запори и възбрани/, прекратяват се предприетите изпълнителни действия /публични продани и други/, производствата остават спрени и без предприемане на ефективни обезпечителни и изпълнителни действия по тях, като се съгласяват да поделят дължимите такси към ЧСИ по образуваните срещу общината изпълнителни действия. Като клауза в споразумението е залегнало условието в §1 от споразумението, Община Велинград се задължава да оттегли подадената частна жалба по ч.гр.д.№523/2014г. на РС-Велинград с всички произтичащи от това правни последици, а дружеството се задължава да не претендира от Общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по делото. Твърди ищецът Г. Б. още, че в случая процесното заповедно производство по ч.гр.д.№523/2014г. по описа на РС-Велинград е приключило, като същото е решено в полза на длъжника Община Велинград, тъй като страните в производството са подписали споразумение по процесното заповедно производство, като адвокат Г. Б., настоящ ищец, е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно №92-00/398 от 04.02.2019г. на кмета на Община Велинград при неподписан между страните договор за правна защита и съдействие по процесното заповедно производство нито към момента на подписване на пълномощното, нито към момента на приключването на делото. Твърди се, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата, предвиждаща неимперативно, че дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл.36 ал.2/, като в хипотезите когато няма договор, както е в случая, това не лишавало адвоката от правото да получи възнаграждение-чл.36 ал.3 от ЗА. Твърди, че при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза липсващата воля по договаряне на възнаграждение може да бъде заместена само от Адв.С, като съдът не бил в правомощията си за определяне размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свобода на договарянето. Твърди се, че ч.гр.д.№523/2014г. на РС-Велинград е приключило на 20.12.2019г., с влизането в сила на постановеното определение №1029 от 10.12.2019г. по ч.гр.д.№523/2014г. на РС-Велинград. Твърди, че претендираната сума съгласно заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №290 от 10.06.2014г. е в размер на 764175, 70лв, издадена по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград. Твърди се, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на чл.7 от НМРАВ, но на база на половината от стойностите на претендираните суми /чл.7 ал.7/, като посочената норма се прилага както за заявителят, така и за длъжника в заповедното производство, като в случая защитавания от адвоката материален интерес на общината въз основа на който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение по заповедното ч.гр.д.№ 523/2014г. в размер на 382087, 85лв /половината от претендираната сума/, като при прилагане на чл.7 ал.2 т.5, при интерес от 100000лв до 1000000лв, възнаграждението е от 3530лв /плюс 5641, 76лв, формирана от 282087, 85 х 2%/ или общо 9171, 76лв. Допълва, че адвокат Б. е регистрирано лице по ЗДДС като с оглед определената в чл.66 от ЗДДС, стандартна ставка от 20 на сто, съгласно §2а от Наредбата, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение бил от 11006.11лв с ДДС. Твърди се, че ищецът Г. Б. е направил искане с вх.№363 от 11.05.2023г. пред Адвокатски съвет П. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.7 ал.2 т.5, чл.7 ал.7 и §2а от НМРАВ и чл.66 от ЗДДС, в размер на 11006.11лв с ДДС, за осъществената от него правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград, Община Велинград представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че с протокол №15 от 28.06.2023г. от проведено заседание на Адв.С-П. и решение №270 от 28.06.2023г., на съвета, е прието, че е налице липса на договор за правна защита и съдействие по процесното дело, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключването на делото, поради което Адв.С приел, че основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.2 ал.1 от НМРАВ, при липса на договор, по искане на адвоката, Адв.С определя възнаграждение, че адвокат има право на възнаграждение за положения от него труд, определян от Адв.С когато липсва договор, което е и изключение от общия принцип в договора за поръчка по чл.286 от ЗЗД, приложим когато такова е уговорено, и че прилагайки нормата на чл.7 ал.7 от Наредбата и чл.36 ал.3 от ЗА определя адвокатско възнаграждение в размер 11006.11лв с ДДС в полза на настоящия ищец адвокат Г. Х. Б. за извършената правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград, Община Велинград, представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК, с вх.№6405 от 24.11.2023г., от РС-Велинград, е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на адвокат Г. Х. Б. от АК-П., парично вземане в размер на 11006, 11лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, , държавна такса от 220.12лв и 1020, 37лв адвокатско възнаграждение за адв.С., по чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от ЗА, съгласно протокол №15 от 28, 06.2023г. и решение №270 от същата дата на Адв.С-П. за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането до Адв.С-П. правни действия по осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производство по ч.гр.д.№ 523/2014г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №587 от 27.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1160/2023г. на РС-Велинград. Ищецът моли да се приеме за установено съществуването към 23.11.2023г. на парично вземане на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер на 11006, 11лв главница, ведно със законната лихва за периода о т 23.11.2023г. до изплащане на вземането, по протокол №15 и решение №270, двата от 28.06.2023г.. на Адвокатски съвет П., за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането пред Съвета правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по ч.гр.д.№ 523/2014г., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение №587 от 27.11.2023г.. по ч.гр.д.№1160/2023г. на РС-Велинград, с присъждане на разноските, включително в заповедното производство по ч.гр.д№1160/2023г. от 1020.37лв за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С.; адвокатско възнаграждение в исковото производство на същото основание-от 1668, 66лв с ДДС на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и 220.12лв разноски в заповедното производство заДТ. В едномесечния срок по чл.131 от ГПК изтекъл за ответната община на 19.02.2024г. /понеделник, присъствен ден/ е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна-Община Велинград чрез пълномощника си адв.Д. С., с вх.№1263 от 20.02.2024г., в който исковете се оспорват по същество. Признава се, че между страните е налице двустранно подписано пълномощно с изх.№92-00/ 398 от 04.02.2019г., с което кметът на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. с права да представлява и защитава Община Велинград в производството по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС- Велинград. Признават се като извършени от адвокат Б. следните правни действия- подадена молба за обезсилване на издадена ЗНИ №290 от 10.06.2014г. и ИЛ от същата дата по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС- Велинград като издадени в полза на „Еко-титан“ ЕООД-клон София като неправосубектна страна, с развити основания за липса на активна процесуална страна като издаденият акт не може да обвърже неправосубектна страна и да породи търсените правни последици. Проследяват се действията на съда и на адвокат Б. по характера и естеството на подадената от пълномощника на общината молба и искането направено в нея за обезсилване на ЗИН и ИЛ от заповедния съд издал заповедта, оставянето й без разглеждане от съда, обжалването на разпореждането пред ОС-Пазарджик от адв.Б., отмяната на съдебното разпореждане и връщането на делото на заповедния съд за произнасяне по същество по искането, отказа на заповедния съд да обезсили ИЛ и ЗНИ и обжалването на разпореждането на РС пред ОС- Пазарджик. Ответната община Велинград еднозначно приема, че адвокатско възнаграждение се дължи само за реално свършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Общината-доверител. Ответникът признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, съгласно нормата на чл.36 ал.1 от ЗА, за което са предвидени минимални размери в НМРАВ №1 от 09.07.2004г., и че това възнаграждение може да е само за извършена дейност и/или за постигнат резултат и че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Акцентира се, че по частното производство пред заповедния съд пълномощното за ищеца е било да представлява и защитава Община Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу издадената ЗНИ, като посочва, че съгласно чл.24 ал.1 т.2 от ЗА упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на всякакви книжа-молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа. Счита, че изброените в исковата молба действия на адвокат Б. очевидно не са били в интерес на Община Велинград, без да обосновава този си извод повече. Цитира се и чл.24 ал.1 т.3 от ЗА, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт. Направено е възражение за погасяване на иска по давност без излагане на конкретни доводи и съображения в това отношение. Твърди се, че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положеният труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му, доколкото размерът му е определяем с оглед на нормативно установените параметри за това в НМРАВ и въз основа на която се установявало и минималното дължимо възнаграждение за адв.Б. за всяка една инстанция. Не се оспорва и факта, че адв.Б. е регистриран по ЗДДС субект и следва да бъден увеличен размера на така определеното минимално дължимо възнаграждение с дължимия ДДС, като дължимостта му произтича от характера на изпълняваната работа и е нормативно установен със специалния закон-в чл.36 от ЗА, правилата на който допълват уредбата на така възникналото мандатно правоотношение, дадена със ЗЗД. Счита, че падежът на плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършването на първото процесуално действие, а с изпълнението на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Предвид изложеното ответникът моли да се отхвърлят исковете като недоказани. С отговора не са оспорени представените от ищца писмени доказателства, нито тяхната истинност и автентичност. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 04.02.2019г. /л.36/ между кмета на Община Велинград д- р К. Т. К. от една страна и адвокат Г. Х. Б., с ЕГН-•••••••••• от АК-П. е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл.33 във връзка с чл.32 т.1 от ГПК във връзка с чл.286 от ЗЗД, / с наименование пълномощно/ с изх.№92-00/398 от 04.02.2019г., по силата на което Кметът на Община Велинград упълномощава адв.Г. Х. Б. от АК-П., /настоящия ищец в процеса/ с права: Да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на Велинградски районен съд, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. До приключване на производството по процесното дело, пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя Община Велинград при условията на чл.35 от ГПК, по чл.26 от ЗА, или по чл.35 от ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 от ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие по процесното дело с уговорено при условията на чл.36 ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за адвокат в полза на адвокат Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до приключване на производството по делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община Велинград адв.Б. по процесното дело. Установява се, че към датата на упълномощаването по процесното ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-Велинград, е издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №290 от 10.06.2014г. с която заповедният съд е разпоредил длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора “Еко-Титан“ ЕООД клон София, ЕИК-1055475260020, сумата /главница/ от 743191, 86лв, законна лихва от 09.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски от 14983, 84лв за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима сума по 27 фактури за периода 01.03.2024г. до 30.04.2014г. по списък и по нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. и е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта, /ЗНИ/ както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен лист/ИЛ/. Три дни след упълномощаването, от пълномощника на длъжника Община Велинград, а именно от адв.Г. Б., посочен и за съдебен адресат на страната в гр.П., е депозирана по делото писмена молба с вх.№662 от 07.02.2019г., с искане отправено до заповедния съд да обезсили издадените в полза на заявителя, ЗНИ и ИЛ, като в молбата са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество; позоваване на чл.27 от ГПК, за неправосубектност на заявителя като клон на дружество, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството с акцент на изначална липса на възникнало надлежно процесуално правоотношение в заповедното производство на страната на заявителя поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и като резултат следващо се прекратяване на заповедното производство поради нередовност на сезирането и невъзможност порокът да бъде отстранен, водещо до невъзможност за предприемане на валидни процесуални действия и невъзможност за обвързване на постановения акт от заповедния съд с неправосубектна страна и пораждане на правни последици, водещо до обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ.В този смисъл е формулирано искане за обезсилване на двата съдебни акта, издадени от заповедния съд, от самия издал ги съд. Цитира се и съдебна практика по въпроса. Заповедният съд е оставил молбата на длъжника подадена чрез пълномощника й без движение без да има основание за това доколкото обстоятелствата и петитума в нея са ясно очертани-сезира се заповедния съд да обезсили актовете си по аргумент на чл.415 ал.5 във връзка с чл.416 от ГПК /разпореждане №353 от 20.02.2019г./. В изпълнение на съдебното разпореждане, длъжникът Община Велинград чрез адв.Б. е повторил доводите и искането си, изложени в молбата, с допълнителна молба вх.№1413 от 21.03.2019г., като с разпореждане №753 от 23.04.2019г. заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на Община Велинград, подадена чрез пълномощника й адв.Б., с вх.№662 от 07.02.2019г.. Съдебното разпореждане е обжалвано в законния срок от пълномощника адв.Б. от името на община Велинград с частна жалба вх. №2461 от 22.05.2019г., в която е възпроизведено почти буквало съдържанието на молбата с вх.№662 от 07.02.2019г., съдържанието на допълнителната молба с вх.№1413 от 21.03. 2019г., както и доводи, подкрепени със съдебна практика за неправилността на обжалваното разпореждане №753 от 23.04.2019г. и правомощията на заповедния съд да обезсили сам издадените ЗНИ и ИЛ. Поискано е да се отмени разпореждането на заповедния съд и се задължи същия да се произнесе по същество по искането на длъжника за обезсилване на двата съдебни акта. Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение №378 от 10.07.2019г. по в.ч.гр.д.№451/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е отменил разпореждане №753 от 23.04.2019г по ч.гр.д. №523/2014г. на РС- Велинград и е върнал делото на същия съд за произнасяне по основателността на молбата с вх.№662 от 07.02.2019г. Последвало е постановяване на определение №612 от 15.07.2019г. на РС-Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г., с което по същество е отхвърлена молбата на длъжника Община Велинград подадена чрез пълномощника адв.Б. за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, издадени по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-Велинград. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че актът му /определението/ не подлежи на обжалване, от длъжника Община Велинград чрез пълномощника адв.Б. е депозирана частна жалба срещу определението, от дата 12.09.2019г./без регистриран в програмата на съда номер/ с изложени доводи по допустимост на частната си жалба и доводи по основателността на същата, като се цитира и съдебна практика, с искане да се отмени акта на заповедният съд и се обезсилят процесните ЗНИ и ИЛ. Заповедният съд е постановил връщане на частната жалба, с вх.№ 4462 от 12.09.2019г., подадена от община Велинград чрез пълномощника си адв.Б., с разпореждане №1760 от 25.09.2019г., като срещу разпореждането за връщане в законния срок е подадена частна жалба от Община Велинград чрез адв. Б., с вх.№5022 от 10.10.2019г., с изложени доводи по допустимостта и основателността на върнатата частна жалба и с искане за отмяна на разпореждането за връщане и последващо администриране на частната жалба до ОС-Пазарджик. Жалбоподателят е заплатил и държавната такса по частното обжалване с последната си частна жалба/ таксата е депозирана с молба вх.№5581 от 04.11.2019г./, Частната жалба не е изпратена по компетентност на ОС-Пазарджик поради междувременно постъпила до заповедния съд писмена молба с вх. №6254 от 02.12.2019г. подадена лично от законния представител на длъжника Община Велинград -кметът К. К., с която еднозначно и недвусмислено се заявява, че се оттегля подадената от пълномощника адв.Б. частна жалба и изрично е поискано производството по образуване на въззивно частно гражданско дело да бъде прекратено. В молбата не са изложени нито фактически нито прави мотиви и доводи за предприетото процесуално действие от страна на законния представител /кмета/ на общината длъжник и жалбоподател. Въз основа на така постъпилата молба с определение №1029 от 10.12.2019г. постановено по в.ч.гр.д.№523/2014г., Велинградският районен съд е върнал частната жалба с вх.№5022 от 10.10.2019г., /неточно е посочена друга дата от съда за завеждането й-02.12.2019г./ на Община Велинград, подадена чрез пълномощника си адв.Б. поради оттеглянето й, като връщането й не е обжалвано в законния срок, и е влязло в законна сила като необжалвано-на 19.12.2019г. /четвъртък присъствен ден/. Установява се, че съгласно двустранно подписано писмено споразумение №1378 от 10.12.2019г./л.67/, сключено между „Еко Титан“ ЕООД, ЕИК 105547526 представлявано от управителя К. Г. Д. и Община Велинград представлявана от Кмета д-р К. Т. К., е постигнато съгласие по уреждане на паричните вземания на дружеството срещу Общината. Според споразумението общия размер на задължението, които има Общината към дружеството по инициираните заповедни производства пред РС-Велинград, и образувани изпълнителни дела за събирането му, е в размер на 9 354 470.00лв, формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като според т.4, на основание чл.108 от ЗЗД, дружеството се отказва от сумата от 500 000.00лв с включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8 854 470лв, представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, погасявана доброволно, извънсъдебно на вноски-72бр. месечни плащани с начало 01.01.2020г. Във връзка със споразумението страните поемат взаимни задължения по висящите изпълнителни дела от дружеството като взискател, а от своя страна длъжника Община Велинград се задължава /§.1/ за оттегли предявените от последната въззивни жалби, въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч.гр.д. №523/2014г. по описа на РС-Велинград, срещу задължение на дружеството да не претендира от Общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. Установява се, че е отправено искане на ищеца адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет -П. за определяне на възнаграждение по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, по посоченото ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на Велинградски РС и в което искане /молба вх.№363 от 11.05.2023г./ са описани подробно всички правни и фактически действия извършени от адвоката като пълномощник на Община Велинград в защита на правата й, ведно с приложеното пълномощно и други документи, поради липса на уговорено между страните възнаграждение за адвоката. Адвокатският съвет-П. е постановил решение №270 по протокол №15 от заседание от 28.06.2023г., с което е определил на основание чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Х. Б. в размер на 11006.11лв с включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и защита на Община Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. на РС-Велинград, като е отчетено липсата на сключен между представител и представляван договор за правна защита и съдействие с уговорен между страните размер на адвокатско възнаграждение, при материален интерес за определянето му от 382087, 85лв, представляващ половината от заявения материален интерес по делото от 764175, 70лв, като сумата е формирана от 9171, 76лв /чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ-3530лв +5641.76лв/ плюс още 20% ДДС или общо 11006.11лв с ДДС. Решението на Адвокатския съвет-П. не е обжалвано от заинтересованите страни в законния срок по предвидения в закона процесуален ред и е влязло в сила. Въз основа на решението на Адвокатския съвет, ищецът адв.Б. е инициирал заповедно производство по чл.410 от ГПК със заявление вх.№6405 от 24.11.2023г., по което е образувано ч.гр.д.№1160/2023г. по описа на РС- Велинград против длъжника община Велинград, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 11006.11лв ведно със законната лихва от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, съгласно протокол от проведено заседание на Адвокатски съвет-П. №15 от 28.06.2023г. и решение №270 от същата дата, като са изложени същите факти и обстоятелства и приложени доказателства, съдържащи се в исковата молба по чл.422 от ГПК на ищеца Г. Б.. По така направеното искане е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №587 от 27.11.2023г., с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да заплати на кредитора адв.Г. Х. Б., сумата от 11006.11лв адвокатско възнаграждение, определено по чл.36 ал.3 от ЗА, лихва от 23.11.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса от 220.12лв и 1020.37лв с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С. за процесуално представителство в това заповедното производство /ч.гд.№1160/ 2023г./, като вземането произтича от протокол №15 и решение №270 от 28.06.2023г. на Адвокатски съвет -П. за процесуално представителство от адв. Б. в полза на община Велинград по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС- Велинград. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Община Велинград на 29.11.2023г., като в едномесечния срок по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Община Велинград чрез кмета К. К., с вх. №7109 от 19.12.2023г. в което е заявено, че общината не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение за посочените в нея суми- главница, лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Други обосновки, доводи и възражения в тази връзка не са въведени от общината длъжник с възражението си. Заповедният съд е указал на заявителя, че предвид постъпилото възражение може да установи вземането си по исков ред, /разпореждане №1908 от 20.12.2023г., връчено на заявителя на дата 04.01.2024г, / като заповедният съд е уведомен от заявителя за подадената искова молба депозирана в съда на 08.01.2024г. -№133, /уведомление от дата 10.01.2024г.-вх.№195./. В съдебно заседание пред първата инстанция от 08.10.2024г. /л.152/, страните чрез процесуалните си представители поддържат изложените факти и обстоятелства, съответно в исковата молба и в отговора, като няма въведени от ответната община доводи за прекомерност на определеното от АС-П. адвокатско възнаграждение, нито се позовават на нищожност и неприложимост на НМРАВ при определянето му, нито на прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца адв.Б. в исковото производство. Едва в представената и приложената след приключване на производството пред първата инстанция, писмена защита от пълномощника адв.Г. в срока по чл.149 ал.3 от ГПК /вх.№6982 от 11.10.2024г.- л.154/, за първи път се излагат доводи за приложимост на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, според което съдът не е обвързан при определяне и присъждане на адвокатското възнаграждение с размерите предвидени в Наредбата за МРАВ и че такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, §1 от ДФЕС, като се цитира и определение на ВКС №350 от 15.02.2024г. по ч.т.д.№ 75/2024г. второ т.о., според което процесната Наредба приета от съсловна организация е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл.101 §1 от ДФЕС имащ директен ефект в отношенията между частно-правните субекти и пораждащ правни последици за тях, и които водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, което не може да бъде обосновано с преследване на легитимни цели и че поради това наредбата като нищожна няма действие в отношенията между договарящите се страни и не може да се противопостави на трети лица при което националният съд е длъжен да откаже прилагането й. И че при определяне на справедлив размер на възнаграждението, съдът не следва да взима в предвид посочените в наредбата МРАВ, а същите да се ползват като инструктивни, ориентировъчни при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа. Акцентира се, че адв.Б. не е бил и инцидентно ангажиран за изготвяне на отговор на ИМ и на отговора на допълнителна ИМ или за изготвяне на частна жалба. В приложеното по делото пред въззивната инстанция писмено становище на въззивника Община Велинград, представено от адв. Г., /вх. №2211 от 25.11.2025г./ се поддържат същите доводи, изложени в писмената защита на страната в производството пред първата инстанция, като се позовава на директен ефект и предимство на постановеното решение на СЕС, доколкото националната правна уредба му противоречи, че решението на Адв.С-П. противоречи и е нищожно на чл.101 от ДФЕС и се повтаря по същество тезата, че при определяне на адвокатското възнаграждение за да е справедливо и обосновано, размерите по Наредбата №1/2004г. следва да са само ориентировъчни, инструктивни и следва да се ползват само като такива като се съобрази спецификата на спора и сложността му и извършената от адвоката работа. Жалбоподателят не посочва конкретен размер на адвокатското възнаграждение на ищеца Г. Б. което би било според Общината справедливо и обосновано в случая, нито се изтъкват конкретни факти и обстоятелства и основания за неговото надлежно определяне като възможен размер предвид фактическата и правна сложност на спора, извършената адвокатска работа, спецификата и природата му. С писменото становище пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ответната страна във въззивното производство, без да се излагат конкретни доводи или съображения в тази връзка. В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба поддържа отговора си като акцентира, че в същност определеното от Адв.С-П. адвокатско възнаграждение е почти 2пъти по-ниско от предвиденото в НМРАВ, с което счита, че така определения размер е справедлив и обоснован, и съответства на характера на спора, сложността му и извършената фактическа работа от адвоката по делото. Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г. Х. Б. да установи съществуването на паричното си вземане, което има срещу длъжника Община Велинград и за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение определено въз основа на акт на Адвокатския съвет, постановен по реда на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Разгледана по същество исковата претенция е основателна в пълен размер. Установява се от доказателствата по делото, че между страните е налице валидно възникнало процесуално правоотношение по договор за поръчка с предмет осъществяване от адвокат Г. Х. Б. като пълномощник, на процесуално представителство и защита в полза на представлявания Община Велинград -длъжник в образувано и висящо заповедно производство по ч.гр.д.№ 523/2014г. по описа на РС-Велинград, по което срещу Общината са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №290 от 10.06.2014г. и изпълнителен лист, по които Общината като длъжник е задължена да заплати на кредитора „ЕКО- ТИТАН“ЕООД клон София, ЕИК 1055475260020, сумата от 749191, 86лв - главница, законна лихва върху главницата считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане, и разноски от 14983, 84лв. или парично вземане, общо в размер на 764175, 70лв. Сключеното между страните редовно пълномощно по смисъла на чл.32 и чл.33 от ГПК с надлежно учредена представителна власт, е възпроизвело правото си действие, същото е депозирано от упълномощения адвокат пред заповедния съд, признато е от заповедния съд за редовно и валидно, и въз основа на същото пълномощникът е предприел фактически и правни действия по ефективна правна защита на правата и интересите на представлявания от него длъжник Община Велинград в заповедното производство. По характера, естеството и резултата от предприетите от пълномощника правни действия няма спор между представителя по пълномощие адв.Б. и представлявания-община Велинград, както и няма спор относно своевременното им извършване и в предвидените процесуални срокове и без забавяне от страна на пълномощника. По делото няма спор, че между представителя адв.Г. Б. и представлявания Община Велинград не е сключван нито писмен, нито устен договор, нито са водени разговори преди, по време и след упълномощаването и до приключване на заповедното производство, за уговаряне и заплащане на пълномощника от упълномощителя на конкретно адвокатско възнаграждение за положения от последния висококвалифициран адвокатски труд, представляващо законна предпоставка по смисъла на чл.36 ал.3 от ЗА за пълномощника адв. Б. да инициира производство пред Адвокатски съвет -П., като адвокат от АК-П., който да определи такова поради наличие на основанията, предвидени в чл.36 ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата, според които -ал.1. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.; ал.2. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и ал.3. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Такъв е определен в размер на 11006, 11лв с ДДС, като решението на Адвокатският съвет не е обжалвано по предвидения за ред-пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА или по административен ред, чиито решения са задължителни. Липсват и данни, както и твърдения Община Велинград като клиент на този адвокат и имаща правен интерес, да се е възползвала от този процесуален ред за оспорване на решението, след като същата като упълномощител /клиент/ и наред с пълномощника адвокат има право да сезира Адвокатския съвет с искане за определяне на такова адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. По делото няма спор, че упълномощеният адвокат по процесното делото в заповедното производство и предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му от страна на длъжника Община Велинград, е предприел незабавно всички възможни и необходими фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат, доколкото при уважаване на молбата му за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, отговорността на упълномощителя, Общината длъжник към кредитора /дружеството заявител/ отпада, като пълномощникът е използвал всички възможни правни способи и механизми за да постигне изгоден резултат за последната. Всички искания от пълномощника адв.Г. Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със съответната задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка, при добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от страната /клиента/ Община Велинград процесуални права, с важимост до приключване на производство пред всичките му съдебни инстанции. Факт е, че производството по което ищецът адв.Б. е представлявал Общината е завършило по начин, независещ от пълномощника, а именно след намесата на законния представител на длъжника Община Велинград /упълномощителя/, в лицето на кмета К. К., производството по въззивното обжалване на съдебия акт на заповедния съд е окончателно прекратено поради оттегляне от кмета на подадената от пълномощника Г. Б. въззивна частна жалба. Независимо от това, като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите процесуални действия от пълномощника на Община Велинград, адв. Г. Б., е постигнат благоприятен и в полза на Общината изход, доколкото в резултат на инициирането от пълномощника адв.Б. на производства и произнасянията на заповедния съд и на Окръжен съд- Пазарджик, е станало известно на кредитора на длъжника Общината Велинград, а именно „Еко-Титан“ ЕООД, че съществува реална процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в полза на дружеството ЗНИ и ИЛ за паричните вземания срещу Община Велинград поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им, не само по това заповедно производство, а и по останалите други заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019г. /общо-33 частни граждански дела/. Което е било, според настоящия въззивен граждански състав на Окръжния съд, основен движещ мотив на дружеството кредитор “да „ограничи“ евентуалните щети от обезсилването им“, съгласявайки се да опрости част от дълга на длъжника Община Велинград с 500000лв или с повече от 1/18част-една осемнадесета част/ от целия дълг от 9353470лв/, срещу задължението на Общината да валидира издадените в полза на кредитора заповеди за незабавна защита и изпълнителни листа по самите дела, като се оттеглят от нея всички предприети по закон оспорвания и частни жалби, с което да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията на дружеството срещу общината, в случай, че Общината не изпълни всички клаузи по споразумението, и не изплати доброволно и извънсъдебно дълга на 72 месечни вноски. В същност, такава е философията, целта и логиката на всички клаузи залегнали във въпросното споразумение №1378 от 10.12.2019г. /л.67 и следващите/. Следователно и в двата случая длъжника Община Велинград е постигнала положителен за себе си правен резултат -интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална и правна работа и действия на пълномощника й адв.Г. Б., като паричният й дълг реално е редуциран. Същият е извършил посочените правни и фактически действия със знанието на упълномощителя си Кмета на Общината, /обратното не се твърди по делото/ и последният в нито един момент не е възразил по целесъобразността, необходимостта или законосъобразността на тяхното извършване със заявен от негова страна категоричен отказ да бъдат предприемани или че същите не са в интерес на общината, че не са необходими или че са против интересите и политиката на общината. Ответната община твърди, че тази правни и фактически действия, извършени от адв.Г. Б. не са в неин интерес, но не излага и не сочи конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито ангажира доказателства, защо прави такъв краен и отрицателен за нея като длъжник в заповедното производство извод, на какво точно се базира, какви щети реално са причинени на Общината от действията на представителя й по делото адв. Б. и на какво точно се дължат, нито сочи какъв точно е бил в този случай действителния интерес на общината, незащитен от пълномощника й адв.Г. Б. по делото, и в противоречие на който или срещу който е действал този пълномощник. Вземането не е погасено по давност, защото когато се касае за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 ал.2 от ЗА за него е приложима общата 5-годишна погасителна давност/чл.110 от ЗЗД/ доколкото това не представлява по смисъла на закона възнаграждение за труд, за да се прилага кратката 3г. погасителна давност по смисъла на чл.111 буква „а“ от ЗЗД, считано от момента на приключване изпълнението на поръчката по учреденото процесуално представителство. Съдебната практика приема, че възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по чл.36 ал.3 от ГПК може да се редуцира като прекомерно и необосновано в хипотеза, когато страната /ответник/ е направила изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са налице условията на закона. /Определение № 2492 от 27.09.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1- ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Касационно търговско дело № ••••••••••/1940 по описа за 2023 година; Решение № 116 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 137/2023 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 18 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 381/2022 г. на Ловешки окръжен съд, и други./ В случая, нито в отговора на исковата молба нито в първото по делото заседание пред първата инстанция няма изложени от Община Велинград такива доводи. Няма и ясно въведен довод за неговата прекомерност, доколкото нито във въззивната жалба нито в отговора на исковата молба не се оспорва от ответника Община Велинград начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и представляван/, тоест Община Велинград не оспорва по същество нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания -в случая Община Велинград. Няма въведен такъв довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу ЗНИ и ИЛ по реда на чл.414 от ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което такова възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Следва да се отбележи, че въпросът за справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл.36 ал.3 от ГПК в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за първи път се поставя едва в представената писмена защита от Община Велинград след фактическото приключване на устите състезания в производство пред първата инстанция, а след това е доразвито и във въззивната жалба и в този смисъл следва да се приеме, че то е преклудирано доколкото е следвало да бъде коректно и надлежно въведено и мотивирано още с отговора на исковата молба или поне с възражението по чл.414 от ГПК и с ясно направено искане в каква посока да бъде разгледано от съда това възражение, каквото позоваване там няма направено. Нещо повече, извършените от пълномощника адв.Г. Б. правни и фактически действия по делото се отличават с необходимата прецизност, логика, яснота и дълбочина на разсъжденията, с използване на богат фактологически и правен език и знания по казуса, с посочване на многобройна съдебна практика, при което положителният краен резултат за представлявания Община Велинград е налице. Няма основание да бъде редуциран размера на паричното вземане на адв.Б. като адвокатско възнаграждение, защото извършените правни и фактически действия са реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект за Общината. Относно цитираната съдебна практика на СЕС следва да се отбележи, че тя е задължителна, в хипотеза когато страната своевременно се позове на същата и преди да е настъпила преклузията по силата на чл.133 във връзка с чл.131 от ГПК доколкото се касае за претендирано адвокатско възнаграждение, предмет на предявения главен иск в исковото производство като възраженията по допустимостта и основателността на иска, включително и на позоваване на давност на претенцията или нищожност на решението на Адв.С-П. се преклудират с изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК и същите не могат да бъдат заявени в последствие освен ако пропускът да бъдат своевременно въведени се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Но дори да се приеме, че въззивният съд следи служебно за неприложимостта на Наредбата и без страната изрично да се позовава на това, то няма основание за редуциране размера на адвокатското възнаграждение определено от Адв.С-П. защото нито е прекомерно нито не е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, нито е несъответно на защитавания от длъжника чрез пълномощника си материален интерес /764175, 70лв/ в заповедното производство, нито са налице данни и доказателства за упражняване на процесуалните права от пълномощника адв.Б. в явна вреда на упълномощителя или по начин несъвместим с качеството на упълномощителя като длъжник в заповедното производство, нито против интересите на Община Велинград в това производство. Предвид изложеното решението ще следва да се потвърди изцяло. При този изход на делото в полза на пълномощника на ответника по въззивната жалба, адв. С. С. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в пълния претендиран размер от 1668.66 с Д Д С, независимо от постъпило възражение на насрещната страна/Община Велинград/ за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Както се посочи такава прекомерност не е налице предвид характера и естеството на спора, сложността на предмета на изследване, защитавания материален интерес, вложения от адв. С. адвокатски труд по изготвяне на отговора срещу въззивната жалба на Община Велинград, участието си в откритото съдебно заседание във въззивното производство, цитиране и анализиране на многобройна съдебна практика по въведения правен спор в отговор на доводите въведени от въззивника Община Велинград, многобройните доводи изложени от пълномощника на ищеца в откритото съдебно заседание по повод на допълнително заявените от жалбоподател възражения и оспорвания в процеса и относно приложимостта на правото на СЕС и в тези си граници размерът му е разумен, справедлив, обективен и обоснован по смисъла на ЗА. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд