Решение № 11319 от 23.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1581/2024 г.

Производство по реда на чл.80 ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Я. С. енд Ко ООД, ЕИК 160056289, гр. Асеновград, бул. България № 146, с пълномощник адв. Д. обжалва Заповед № ДС-09-06/10.06.2024г. на Областен управител на област Пловдив, издадена на основание чл.80 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

С административният акт е разпоредено /заповядано/ изземване от дружеството - жалбоподател на имот – изключителна държавна собственост, обект с национално значение и национален обект, представляващ поземлени имот /ПИ/ с идентификатор 99087.13.72 /ПИ 72/ по КККР на гр. Асеновград – Горни воден, м. Под селото, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г., изм. със Заповед № 18-665-23.01.2018г. на ИД на АК, с площ 44 680 кв.м., вид територия – територия на транспорта, начин на трайно ползване /НТП/ - за път от републиканската пътна мрежа, при описани съседни имоти с идентификатори от КК.

• Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Поискано е да бъде отменена изцяло с присъждане на направените съдебни разноски. Оспорващото дружество твърди, че не държи и не владее имота – предмет на изземване с обжалвания административен акт. Заявено е, че част от имота – собственост на жалбоподателя, е бил отчужден за изграждане на пътя – ПИ 72, като при извършване на строителните дейности и до приключване на строителството и въвеждане на пътя в експлоатация, частта от имота, която е отчуждена – не е била включена в обхвата на трасето и останала неизползваема. ПИ 72 е републикански път, въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-613/21.05.2019г. на Началника на ДНСК.

В ход по същество адв. Д. поддържа, че жалбоподателят не владее и не държи части от пътя – предмет на изземване. Управителят на дружеството заяви, че изземването не касае локалния път, а главния път, който е въведен в експлоатация. Твърди, че не е ползвана иззетата част, тъй като тя касае главния път, който е на пет метра отстояние с техния имот и отводнителните системи са изградени.

• Ответникът Областен управител на област Пловдив оспорва жалбата, представляван от гл. юрисконсулт И.. Счита обжалваната заповед за законосъобразна – издадена в съответствие с материалния закон. В ход по същество заяви, че от събраните по делото доказателства и снимков материал е видно, че част от ПИ 72 е ограден с ограда и не са изградени на място локалните платна и отводнителните системи.

В писмено становище /л.73 и сл./ е посочено, че заповедта е издадена след образувано административно производство с писмо от 29.04.2024г. на АПИ, в което е отправена молба за изземване на част от ПИ – държавна собственост, който се държи неправомерно от дружеството – жалбоподател. Описаният в обжалвания акт имот е изключителна държавна собственост, съгласно чл.8 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ и съгласно документите от административната преписка, към момента на издаване на заповедта - АПИ не владее, не ползва държавния имот и няма достъп до него. Предвид изложеното се счита да са налице първата и втората предпоставки от фактическия състав на чл.80 ал.1 ЗДС, както и е установено наличието и на третата предпоставка – осъществявана фактическа власт върху недвижимия имот без правно основание от страна на дружеството, което лицето Д. С. потвърди и в съдебно заседание. Вписано е, че част от ПИ 72 представлява обект от национално значение по см. на §5 т.62 ДР ЗУТ и национален обект по см. на § 1 ДР ЗДС – с Решение № 302 / 20.04.2012г. на МС, т.7 – участък I – 8 – Асеновград. От ПИ с предишен идентификатор 99087.13.8 с Решение № 441 на МС е отчуждена част, която се включва в ПИ 99087.13.72, като площта на отчуждената част е 184 кв.м. и попада в оградена с ажурна територия ограда – част от предишен ПИ собственост на Я. С. енд Ко ООД. Площта от 184 кв.м., включена в ПИ 72 граничи с ПИ 99087.13.83 /ПИ 83/ - собственост на община Асеновград, с площ от 250 кв.м. – отчуждени за изграждане на локалното платно. С Протокол от 24.02.2021г. лицензиран геодезист е извършил трасиране на границите на ПИ 83 и на ПИ 72 – точките на трасирането са отбелязани с червена боя на външната страна на бетоновата ограда, ограждаща част от ПИ 72, т.е. трайно материализирани. По това трасиране е изпълнено изземването на част от ПИ 72 с площ 184 кв.м., обективирано в Протокол от 24.07.2024г. Счита се да липсва законово основание за правомерно ползване на имота – изключителна държавна собственост от жалбоподателя. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата против Заповед № ДС-09-6/10.06.2024г. на Областен управител на област Пловдив е с вх. номер от 12.07.2024г. в областна администрация. Според данни от преписката, административният акт е връчен на 01.07.2024г. /л.13/ Оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.

1. Обжалваната заповед е издадена от Областен управител на област с административен център Пловдив – компетентен орган с правомощия, които произтичат пряко от закона съгласно чл.80 ал.1 ЗДС /“Имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.“/. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.

2.1. С административният акт е разпоредено изземване от дружеството -жалбоподател на имот – изключителна държавна собственост, обект с национално значение и национален обект, представляващ поземлени имот /ПИ/ с идентификатор 99087.13.72 /ПИ 72/ по КККР на гр. Асеновград – Горни воден, м. Под селото, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г., изм. със Заповед № 18-665-23.01.2018г. на ИД на АК, с площ 44 680 кв.м., вид територия – територия на транспорта, начин на трайно ползване /НТП/ - за път от републиканската пътна мрежа, при описани съседни имоти с идентификатори от КК /л.17/.

Според изложените мотиви в заповедта: С писмо от 29.04.2024г. на АПИ е поискано издаване на заповед за изземване на основание чл.80 ал.1 ЗДС на част от недвижим имот – изключителна държавна собственост /чл.8 ал.2 от Закона за пътищата – ЗП/, съставляващ ПИ 99087.13.72 /ПИ 72/ по КККР на ИД на АК, одобрена със заповед от 08.07.0024г. и изменена със заповед от 23.01.2018г., с площ 44 680 кв.м. Имотът е обявен за обект с национално значение по см. на § 5 т.62 ДР ЗУТ и национален обект по см. на § 1 ДР ЗДС, с Решение № 302/20.04.2012г. на МС – т.7 – участък I-8-Асеновград /л.44 и сл./. В искането за изземване е посочено, че Я. С. енд Ко ООД – владее част от ПИ 72, незаконосъобразно. През 2014г. имотът е включен в Решение № 441/27.06.2014г. на МС, за държавна нужда – за изграждане на обект: Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян, участък от км 14+860 до км 24+819. С решение № 441/27.06.2014г. на МС от ПИ с идентификатор 99087.13.8, собственост на дружеството – са отчуждени 0, 184 кв.м. /л.39 и сл.; л.43 – за частта от ПИ 13.8/. Решение № 441/27.06.2014г. на МС е обжалвано – с Решение № 10830 по д. 6729/2015г. жалбата е отхвърлена от ВАС. Със заявление от 18.02.2021г. дружеството поискало от областна администрация – Пловдив да отмени отчуждаването, тъй като имота не е освободен и не се използва за изграждането на обекта - Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян, участък от км 14+860 до км 24+819 /л.26 и сл./. С писмо от 25.02.2021г. областна администрация – Пловдив поканила дружеството да освободи доброволно отчуждената част от ПИ 72 с цел – реализация на националния обект /л.28 и сл./. С писмо от 08.09.2022г. ОПУ – Пловдив уведомява Я. С. енд Ко ООД, че осъществява нерегламентиран достъп към републикански път II-86 от обект Автокъща в ПИ 99087.13.84 и дружеството няма издадено от ОПУ – Пловдив разрешение за специално ползване на търговски крайпътен обект. Указано е да преустанови неразрешения достъп до ПИ 84 чрез незаконния вход/изход на републиканския път /л.22, 23/. Прието е Решение № 468/12.07.2022г. на МС, с което е отказана отмяна на отчуждаването /л.32 и сл. – в решението е посочено, че след настъпване на вещното действие на отчуждителния акт държавата е упражнила фактическа влас върху отчуждените за нуждите й части от имоти, вкл. върху частта от имота на Я. С. енд Ко ООД, което правомощие е възникнало с придобиване правото на собственост върху тези имоти/. Същото е обжалвано пред АС – Пловдив и с Решение № 2890/27.03.2024г. по адм.д.№ 2025/2022г., жалбата е отхвърлена.

В заповедта е посочено, че към настоящ момент част от недвижим имот – ПИ 72, се владее неправомерно от дружеството на основание Решение № 441/27.06.2014г. на МС, изменено с Решение № 248 от 2015г. и Решение № 2890/27.03.2024г. на АС – Пловдив. До момента имотът не е освободен от дружеството и не е предаден на представител на АПИ. Според приложените в преписката документи, към момента АПИ не владее, не ползва държавния имот и няма достъп до него, поради което имотът се държи без правно основание от ЮЛ. Прието е, че оспорващото дружество осъществява фактическа власт върху недвижимия имот без правно основание.

В заповедта е определен срок за доброволно изпълнение – освобождаване на имота, тоест целия имот и е назначена комисия за изпълнение на заповедта при липса на доброволно освобождаване на имота – принудително изземване на ПИ 72.

• Предвид съдържанието на оспорената заповед се констатира следното: С обжалвания административен акт е наредено изземване на ПИ 72, а в мотивите е посочено, че писмото на АПИ касае искане за издаване на акт по чл.80 ал.1 ЗДС за част от ПИ 72, тъй като оспорващото дружество владее част от ПИ 72. Следователно, установява се несъответствие между обстоятелствената и разпоредителна част на административния акт. Ведно с това, описани са актове на МС във вр. с отчуждаване на конкретна част от имота на жалбоподателя – 0, 184 кв.м. за целите на изграждане на Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян, участък от км 14+860 до км 24+819. При това положение са налице обективни източници за площ на част от имота, за която част е прието, че се владее неправомерно, но в разпоредителната част на заповедта отсъства конкретна площ на изземване на частта от ПИ 72, тъй като е разпоредено изземване на целия имот. Отделно от посоченото, предвид информацията за отчуждителните актове и съдебни решения, административният орган разполага с данни за териториален обхват на частта от ПИ 72 – отчуждена и владяна неправомерно. В тази вр. – налице са били данни за индивидуализация на конкретното местоположение на частта от ПИ 72, върху която е прието да се осъществява фактическа власт без правно основание. В разпоредителната част от заповедта липсва както конкретизация на посочената отчуждена площ в мотивите, така и индивидуализация на местоположението на частта от ПИ 72, която се изземва. Следва извод за несъответствие между мотиви и разпоредителна част на административния акт, като мотивите съдържат източници на информация за частта от имота на жалбоподателя, която е отчуждената, вкл. площ на отчуждената част, а отчуждителните актове ориентират към обективна възможност за точно определяне на местоположението на изземваната част и в частност – посочения в Решение № 441/27.06.2014г. на МС – влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед от 16.01.2014г. /л.39/. В противоречие с мотивната част от заповедта, административното разпореждане се отнася за целия ПИ 72, вкл. е вписана площта на целия имот – 44 680 кв.м. Налага се извод за волеизявление, което не е основано на обстоятелствата по преписката, вкл. не съответства на писмото на АПИ за започване на административното производство, тъй като искането е за част от ПИ 72. Дори да бъде възприета техническа грешка в разпоредителната част на заповедта по отношение неправилно отразен целият ПИ 72, а не част от същия, в разпореждането отсъства площ на частта, която е заповядано да се изземе и не е ясно в коя част на имота се намира отчуждената площ /в тази насока Решение № 12160/2024г. по д. № 8067/2024г., ВАС – „…В допълнение следва да се посочи в заповедта липсва конкретизация на посочените в административния акт площи, същите са заявени хипотетично около 400 кв.м., от което не е ясно в коя част на имота се намират същите, тъй като видно от АЧОС целият имот е с площ от 2503кв.м…“ – доколкото нормите на чл.65 ЗОС и чл.80 ЗДС са с идентични фактически състави за изземване/. Тъй като процедурата по чл.80 ал.1 ЗДС цели възстановяване на владението върху държавен имот – от съществено значение за законосъобразност на административния акт за изземване на имот – държавна собственост или както е в случая – на част от имота, е волеизявлението на административния орган да е ясно. Това означава в хипотеза на изземване на част от недвижим имот – изземваната част да е индивидуализирана с площ и конкретно местоположение, които характеристики обосновават акта като изпълняем.

2.2. В допълнение според документацията от преписката: В писмото от 29.04.2024г. АПИ е поискала изпълнение на чл.80 ЗДС по отношение отчуждената част от ПИ 72, попадаща в обхвата на изградения вече републикански път / позоваване на Решение № 2890/2024г. по д. № 2025/2022г. на АС – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Я.С.енд КО ООД, против Решение № 468/ 12.07.2022г. на Министерски съвет на РБ, с което е отказано частично отменяне на административен акт Решение № 441 на МС от 2014г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път ІІ-86 Пловдив – Асеновград – Смолян участък от км 14+860 до км 24+819“ на територията на Област Пловдив, изменено с Решение № 248 на МС за 2015г. по искане на дружеството/. В писмото на ОПУ – Пловдив от 08.09.2022г. /л.22, 23/ е посочено освен отразеното в заповедта, че пътна връзка към републиканския скоростен път II-86 Пловдив – Асеновград, е предвидена да се осъществи чрез локално платно, което следва да се изгради пред ПИ 84 – собствен на жалбоподателя, но не от този ПИ е отчуждената част.

Както бе посочено, оспорената заповед е съобщена на 01.07.2024г. и 14 дневният срок за обжалване е изтекъл на 15.07.2024г. Съгласно чл. 62 ал.1 АПК – „Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.“. В тази вр. следва да бъде посочено, че преписката съдържа Заповед № ДС-09-7/19.07.2024г., издадена след срока по чл.62 ал.1 АПК, с която е изменена оспорената Заповед № ДС-09-6/10.06.2024г. /л.6, 7/. Отсъстват доказателства за съобщаването й на жалбоподателя. С изменителната заповед е назначена комисия със задача да осъществи изземване на 24.07.2024г. от 9.30ч. „на частта от недвижим имот – изключителна държавна собственост, обект с национално значение и национален обект, която се владее и държи неправомерно от „Я.С. енд Ко ООД, гр. Асеновград, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 99087.13.72…“. Изменителната заповед е издадена в срока по чл.91 ал.1 АПК /“В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.“/, тъй като жалбата е с вх.номер в областна администрация от 12.07.2024г. Съдът не извършва косвен съдебен контрол върху изменителната заповед, но от значение е, че този акт не е основан нито на чл.62 ал.1 АПК, нито на чл.91 ал.1 АПК, а на писмо от 16.07.2024г. от АПИ за неизвършено доброволно освобождаване на част от ПИ 72. Оспорената заповед е съобщена на 01.07.2024г. и е следвало да бъде доброволно изпълнена в 14 – дневен срок от връчване на акта, който в случая изтича на 15.07.2024г. Доброволното освобождаване в оспорената заповед касае имота – тоест, целия ПИ 72, вкл. срокът за принудително изземване е по отношение на ПИ 72. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е по силата на закона /чл.80 ал.3 пр.2-ро ЗДС/ и с жалбата против заповедта не е поискано спиране на предварителното й изпълнение. В тази вр. се съобрази, че според чл.268 т.1 АПК – подлежащият на предварително изпълнение индивидуален административен акт, представлява изпълнително основание и в случая заповедта от 19.07.2024г. касае принудително изпълнение на предварително изпълняем административен акт по силата на закона. Следователно, заповедта от 19.07.2024г. не изменя оспорената заповед по предвидения в чл.91 ал.1 АПК ред, нито отстранява допуснати непълноти в оспорената заповед по реда на чл.62 ал.1 АПК, поради което не представлява акт, посредством който е коригирана разпоредителната част на оспорената заповед. Волеизявлението в разпоредителната част на обжалвания административен акт е за изземване на целия ПИ 72, а не на частта от същия ПИ, която се владее и държи неправомерно от дружеството-жалбоподател.

1. В съдебно заседание, проведено на 02.10.2024г. /протокол, л.67 и сл./ управителят С. заяви, че имотът се ползва от дружеството, но на практика не е необходим за изграждане на пътя, който е въведен в експлоатация и се е оказало, че отчуждената част не е необходима. Адв. Д. изтъкна, че по твърдението за владеене на част от имота, не е конкретизирано каква площ се владее и коя част от пътя се владее.

В представен по делото Протокол за изземване на недвижим имот – публична държавна собственост от 24.07.2024г. /л.78 и сл./ е посочено, че границите на частта от ПИ 72 с площ 184 кв.м. са установени на място съгласно извършена маркировка по СТЕ към адм.д.№ 2025/2022г., АС – Пловдив, върху масивна ограда по северозападната граница. Тук се отбелязва, че решение по това дело е постановено на 27.03.2024г. Оспорената заповед е издадена на 10.06.2024г. Отсъстват данни за обективна невъзможност за индивидуализация на частта от ПИ 72, описана в мотивите на административния акт, който в разпоредителната си част касае изземване на целия ПИ 72. В случая не е отстранена непълнота в акта относно разпоредителната част, според която се изземва целия имот. Предвид протокола за осъществено изземване, не е възможно да се приложи чл.62 ал.3 АПК във вр. с противоречието между мотиви и разпоредителна част в оспорената заповед /“ Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.“/.

В хода на съдебното производство е приета кореспонденция /л.87 и сл./, според която е имало промяна на инвестиционните намерения по см. на чл.154 ЗУТ относно обект – Довеждащи пътища към път II – 86 Пловдив – ляво локално платно от км.23+769, 98 до км 2+051, 06, които цифри на км. не касаят пътя. В тази вр. се отбелязва, че в ход по същество управителят С. заяви, че изземването не касае локалния път, а главния път, който е въведен в експлоатация – „Ние не сме ползвали иззетата част, тъй като тя касае главния път, който е въведен в експлоатация…“.

Писмото от 16.07.2024г. от АПИ, посочено в изменителната заповед от 19.07.2024г. е за неизвършено доброволно освобождаване на ПИ 72, а не на част от ПИ, тъй като с оспорената заповед е наредено изземване на целия ПИ 72 /л.100/.

Според скица на ПИ 72 от СГКК – Пловдив /л.105 и сл./ - за поземления имот има последни изменения в КККР от 14.09.2022г. Собственик е Държавата чрез МРРБ – АПИ. Следователно, от м.09.2022г. границите на ПИ 72 са били ясни в КК и е могло в мотивната част от оспорената заповед да бъде индивидуализирана в достатъчна степен частта от ПИ 72, за която се твърди да се владее неправомерно, за да е възможно възприемане хипотезата на ОФГ.

В случая и двете части от заповедта /обстоятелствена – мотиви и разпоредителна / не съдържат описание на частта от ПИ 72, за която е прието да се владее неправомерно. При принудителното изпълнение са ползвани данни от СТЕ, приета по адм.дело на АС – Пловдив, но осъществено принудително изпълнение на предварително изпълняем по силата на закона акт, няма отношение към законосъобразността на административния акт.

С посочените в протокола за осъщественото изземване данни се потвърждава отсъствието на индивидуализация на частта от ПИ 72 – в обстоятелствената част на оспорената заповед, тъй като разпоредителната заповядва изземване на целия ПИ 72.

1. Съобрази се, че на основание чл.170 ал.1 АПК – „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”.

С разпоредбата на чл. 80 ал. 1 ЗДС е установен бърз начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняване правомощието от областния управител, е необходимо наличието на законовите предпоставки: недвижим имот, който да е държавна собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание; мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

АПИ е отправила искане до Областен управител – Варна, основано на чл.80 ЗДС, за издаване на заповед за изземване на част от имот - относно съдебна процедура за отчуждението на част от ПИ 99087.13.8 вр. с Решение № 2890/27.03.2024г. по д. № 2025/2022г., АС – Пловдив. Може да бъде прието, че искането е мотивирано и доказва проявление на един от елементите на фактическия състав на приложеното от Областен управите правно основание. В случая отсъства спор за наличието на държавна собственост по отношение ПИ 72 – разпореден за изземване в цялост, при което не е спорен и този елемент от фактическия състав.

В ход по същество управителят С. заяви, че изземването не касае локалния път, а главния път, който е въведен в експлоатация. Представеният от ответника Протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 83 от 24.02.2021г. /л.88/ не е обвързан с издаването на заповедта. В същата няма позоваване на протокола за трасиране, освен което протокола представя целия ПИ, а не отчуждената от него част. В тази вр. в Решение № 2890/2024г. по д. № 2025/2022г. е посочено: „В хода на съдебното производство е прието /л. 171/ заключение на експерт геодезист Г., който дава данни че на място елементите на пътищата са съседни с два проекта, като е завършен републиканският път, въведен е в експлоатация, но в известна част не е изпълнен. Пояснява, че пред имотът на жалбоподателя към настоящия момент пътят в известна част не е изпълнен според проектът за държавния път, като не е изграден отводнителният колектор. Експерта пояснява, че по цветното фотокопие, в обхвата на пътя освен платната, които са видими влизат и части от терена, които са предвидени за реализиране на насипи и изкопи. По червената линия е трябвало да стане отчуждаване на имота за нуждите на локалното платно, като първото отчуждаване до жълтата линия е за нуждите на главния път и около 3 метра е за локалното платно. При приемането на СТЕ самия представител на жалбоподателя по повод приложеното цветно фотокопие към експертизата заяви, че същото правилно отразява фактическото състояние на пътя на место, като помощното платно не е изпълнено в цялост и показва границите на второто изземване, но не показва продължението на локалното платно…. За окончателното изпълнение на двата проекта - директно трасе /национален обект/ и локални платна, осигуряващи регламентиран достъп до прилежащите имоти, с цел съвместяването им по отношение на техническата инфраструктура, през 2018г. са изготвени и одобрени двата проекта за актуализация на отводняването и актуализация на напоителните и отводнителни канала. Отводняването е общо и изграждането му ще обслужва двата пътни обекта...“. Решението на АС – Пловдив е оставено в сила с Решение № 12981/2024г. по д. № 6452/2024г. на ВАС.

Факт е, че от имота на жалбоподателя е отчуждена част, която следва да е индивидуализирана в оспорената заповед. Това не е направено с посочване на местоположение на частта от ПИ 72 в мотивите на заповедта, според която с разпоредителната част е заповядано изземване на целия ПИ. В тежест на административния орган е да конкретизира предмета на изземване с местоположение и всички относими към индивидуализацията му факти, тъй като при неясно описание или недостатъчна или непълна индивидуализация – заповедта би била обективно неизпълнима. Заповедта съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, които не си съответстват по отношение описание на имота – предмет на изземване.

Установи се, че с оспорената заповед е наредено изземване на ПИ 72, а в мотивите е посочено, че писмото на АПИ касае искане за издаване на акт по чл.80 ал.1 ЗДС за част от ПИ 72, тъй като оспорващото дружество владее част от ПИ 72. Налице е несъответствие между обстоятелствената и разпоредителна част на административния акт. Преди издаване на заповедта е имало обективни източници за площ на част от имота, за която част е прието, че се владее неправомерно, но в разпоредителната част на заповедта отсъства конкретна площ на изземване на частта от ПИ 72, тъй като е разпоредено изземване на целия имот. В разпоредителната част от заповедта липсва както конкретизация на посочената отчуждена площ в мотивите, така и индивидуализация на местоположението на частта от ПИ 72. В противоречие с мотивната част от заповедта, административното разпореждане се отнася за целия ПИ 72, вкл. е вписана площта на целия имот – 44 680 кв.м. Дори да бъде възприета техническа грешка в разпоредителната част на заповедта по отношение неправилно отразен целият ПИ 72, а не част от същия, в разпореждането отсъства площ на частта, която е заповядано да се изземе и не е ясно в коя част на имота се намира отчуждената площ. Съставът се позовава на Решение № 10858 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5505/2021 г., IV о., според което: „Липсата на индивидуализация на подлежащия на изземване имот и установените противоречия за това между мотивната и диспозитивната част на заповедта, правилно са възприети от съда като обосноваващи незаконосъобразност на същата.“, както и на Решение № 10576 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2023 г., IV о., в което е разгледана жалба против съдебен акт, разрешил спор за законосъобразност на заповед за изземване на част от имот – държавна собственост: „В заповедта частта от имота, за която е наредено изземване, е описана словесно - пространството между масивната ограда на вътрешния двор - градина на Министерския съвет и сградата на ЦУМ. …Най- сетне, мотивите на издадената заповед съдържат препращане към констативен протокол, неразделна част от който е скица, на която графично е отразена процесната част от имота, ….“.

В хода на административното производство и по делото не се установи жалбоподателят да владее целия ПИ 72 с площ от 44 689 кв.м. При изземване на част от недвижим имот – изземваната част следва да е индивидуализирана с площ и конкретно местоположение. Доказателство за отсъствие на ясна индивидуализация на частта от ПИ 72 в мотивната част на оспорената заповед е съдържанието на протокола за изземване. В същия е посочено, че границите на частта от ПИ 72 с площ 184 кв.м. са установени на място съгласно извършена маркировка по СТЕ към адм.д.№ 2025/2022г., АС – Пловдив. Решение по това дело е постановено на 27.03.2024г., а оспорената заповед е издадена на 10.06.2024г. В мотивната част от оспорената заповед не е индивидуализирана частта от ПИ 72, за която се твърди да се владее неправомерно, за да е възможно възприемане хипотезата на ОФГ във вр. с разпоредителната част за изземване на целия имот.

Не са осъществени процесуалните възможности за административния орган по см. на чл.91 ал.1 АПК, чл.62 ал.1 АПК и едва при осъществяване на принудителното изпълнение е търсена индивидуализация на частта от ПИ 72. Със заповедта от 19.07.2024г. не може да се измени оспорената заповед, тъй като изменителната заповед касае принудително изпълнение на административен акт, предварително изпълняем по силата на закона, чието предварително изпълнение не е поискано да бъде спряно. По изложените съображения следва, че допълване на заповедта в разпоредителната част се прави за целите на принудителното й изпълнение, което макар предварително по силата на закона, не обосновава извод за законосъобразна корекция на административния акт.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на разноски за държавна такса /50лв./. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. /договор на л.65/ не е прекомерно, но не следва да се присъжда, тъй като в договора е отбелязано плащане по банкова сметка, но не са приложени доказателства за изплащането му по съответна банкова сметка /т.1 от Т.Р. от 6 ноември 2013г. на ВКС/.

Мотивиран така, съдът