Решение № 948 от 17.7.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1095/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД, чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, чрез назначения особен представител адв.Л. Л., против Решение № 756/23.02.2025г., постановено по гр.д.№ 4462/2024г. от Районен съд -Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 198о, ал.1 от Закона за водите във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че дължи на •••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, главница в размер на 1 126, 20 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., за обект, находящ се в •••; и мораторна лихва в размер на 35, 60 лв., дължима за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2023 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15834/2023 г. по описа на РС – Пловдив, XXI гр.с.; както и е осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Д. А. С., ЕГН ••••••••••, да заплати на •••, ЕИК •••, сумата в размер н а 930 лв. за разноски в производствата. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Въззиваемата страна •••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, чрез юрк.Х. Х., е депозирал писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от ••• против Д. А. С. е заведена искова молба по чл.415 от ГПК, с която посочва, че за периода от 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г. Д. А. С. има задължения към ••• - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1 126, 20 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 35, 60 лв. за обект, с адрес: •••. Посоченият период съставлява период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури, описани подробно в инкорпорирана таблица. Позовава се на чл. 33, ал.2 и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на •••услуги на потребителите от ••• оператор в гр.П., одобрени от КЕВР на дата 11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите Общи условия, съответно чл. 31, ал. 2 и чл. 42, посочени в исковата молба, при неспазване на срока за плащане, който е 30 дневен след датата на фактуриране, потребителите дължат законна лихва но реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, поради което на потребителя Д. А. С. са издадени фактури за лихви, тъй като същият не е спазил установения в действащите между страните срок за заплащане на предоставените му ••• услуги. Ищецът е записал също, че Д. А. С. е потребител на ••• услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № •••. Към момента отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. като същите са общодостъпни на сайта на дружеството. Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ••• услуги от ••• оператор гр. П. собственик на имота, представляващ самостоятелен обект в сграда. Ответникът е придобил водоснабдения имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт. Ответникът е собственик на водоснабдения имот, считано от 06.02.2007 г. В исковата молба, раздел III, е посочено изрично, че отчет е осъществяван при условията на отказан достъп съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4, изр.1 от Общите условия, като са съставени протоколи за отказан достъп от дата 10.02.2021 г. и 14.10.2021 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите •••- гр. П. е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д. А. С. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били заплатени. Издадената в полза на ••• гр. П. заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Дружеството е депозирало искова молба по чл.422 от ГПК в определения срок, като поддържа, че сумата от 1126, 20 лв. представлява неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г. и е дължима от абоната, ведно с мораторна лихва към главницата за период от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 35, 60 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Към исковата молба ищецът е приложил Справка за водомера на абоната, Справка за неплатени задължения – обобщена, заверени копия от карнети за процесния период, справка по лице от ИР и копия от Протоколи за отказан достъп от 10.02.2021г. и 14.10.2021г. Ответникът Д. А. С., чрез назначения особен представител адв.Л. Л., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който взима становище, че искът е изцяло неоснователен по основание и размер. Възразява, че дължи на ищцовото дружество претендираните с исковата молба суми, тъй като същият не се явявал потребител на ••• услуги за обекта, описан в исковата молба. Оспорва приложените справки. Счита, че удостоверените в тях обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Същите представляват частни свидетелстващи документи, които не са подписани от ответника, обективират изгодни за ищеца обстоятелства и не установяват отразените в тях обстоятелства. Оспорва твърдението, че услугите, предоставяни от ищцовото дружество са реално доставени и потребен и от ответника. Оспорва да е доставено твърдяното количество вода, както и размера на начислените суми. Оспорва да е спазена процедурата за служебно начисляване на количеството вода, осъществено при условията на отказан достъп по реда на чл.24, ал.4, изр.1 от ОУ на дружеството. Оспорва количеството начислена вода през процесния период. Ищецът е въвел твърдения, че количеството потребена вода в имота на ответника за процесния период е начислявано при условията на неосигурен достъп, като са начислявани количества от по 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно. В тази насока се позовава се чл. 24, ал.4 от ОУ, затова че - При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на ••• оператора. След съставяне на протокола, ••• операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. Позовава се и на ал.2 на чл.25 от ОУ, затова че - Разликата (общото потребление) между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ количества. Процесуалният представител адв.Л. е поддържала, че предвид посочените разпоредби, за да бъде приложена съответната санкция за начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп, на първо място следва за всеки един от процесните периоди да е съставян писмен протокол за отказан достъп или да не е осигуряван достъп за повече от една година. Представените по делото Протоколи за отказан достъп за отчета са изготвени през месец октомври 2021 г. и месец февруари 2021 г., които месеци са извън процесния период, а именно: 16.03.2022 г. до 13.10.2023г. Същите по никакъв начин не установяват, че ответникът е отказвал достъп до процесното жилище за отчет на измервателните устройства в него през процесния период. Изтъква също, че от представените доказателства не се установява да е спазена разпоредбата на чл.25, ал.2 от ОУ. Не става ясно как са определени начислените количества вода в размер на по от 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно. Не се установява защо е прието, че жилището се обитава от повече от един човек, съгласно чл.25, ал.8, т. 1. Тези стойности са отразени единствено в карнетите, които не носят подпис на ответника. Съгласно представените карнети не се касае за реален отчет, като не се установява защо са отразявани именно посочените в карнетите стойности. В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л.Р. Г. В приложеното ч.гр.д.№ 15834/23г. по описа на РС-Пловдив, XXI гр.с., по което е издадена Заповед №7476/02.11.2023г. за изпълнение на парично задължение, са представени Общи условия за предоставяне на •••услуги на потребителите от •••оператор. Районният съд, с обжалваното решение, за да уважи исковата претенция, излага основни съображения, че от приложеното по делото доказателство писмена справка чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице, издадена от СВ – П. към АВ на осн. чл. 44, ал. 2, изр. 1 от Правилника по вписванията се е установило, че ответникът е собственик на процесния имот. Изложената справка съгласно чл. 44, ал. 1 от ПВ се състои в издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване по книгите или от партидата на лицата в съответната служба по вписванията. Според справката същият е придобил имота през 2007 г., като през 2008 г. е имало правен спор във връзка с вписана искова молба, по която Д. С. е ответник, както и през 2023 г. е вписана възбрана до размера на ½ ид. част от процесния имот за задължения на ответника. Доказало се в производството начина на начисляване на водата и размера на задълженията с оглед приложените протоколи за отказан достъп, както и във връзка със заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Протоколите били изготвени на основание чл. 24, ал. 4, изр. 1, пр. 1 от ОУ на •••- П. В чл. 24, ал. 1, 2 и 3 от ОУ на •••- П. са разписани правилата за отчет на потребените услуги при доброволно предоставяне на достъп. Когато потребителят отказва да осигури достъп на длъжностното лице на •••-П. до водомера, тогава се прилага правилото на чл. 24, ал. 4, изр. 1, пр. 1 от ОУ на •••-П., съгласно което следва да бъде съставен протокол от длъжностно лице на доставчика на •••услуги и протоколът да е подписан от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на •••оператора. Това е било сторено съгласно приложените протоколи за отказан достъп от 10.02.2021 г. и от 14.10.2021 г. Районният съд е оставил без уважение възраженията на особения представител на ответника, че протоколите не са свързани с процесния период на задълженията, за който се претендират вземанията на ищеца. Посочил е, че в тази връзка следва да бъде направено разграничение между трите хипотези на нормата на чл. 24, ал. 4 от ОУ на •••-П. – първата касае случаите на отказан достъп, удостоверен от длъжностно лице на ••• оператора и поне един свидетел; втората е свързана с неосигуряването на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3 от ОУ на •••-П., а третата е свързана с наличието и на двете хипотези за отказан достъп и неосигуряване на достъп повече от година. По делото ищецът е изложил твърдение за наличие само на първата хипотеза за отказан достъп, като липсват доводи за неосигуряване на достъп повече от една година. Наложен е извод, че протоколите, приложени по делото, са свързани с първата хипотеза на нормата, поради което възраженията на ответника са неоснователни. Изложената първа хипотеза на чл. 24, ал, 4, изр. 1 от ОУ на •••- П. изисквала да се съставят протоколите по съответния ред, след което доставчикът на •••услуги започва да начислява количеството вода по определен ред. Впоследствие кога ще бъде предоставен достъп до имота за отчитане на водомера, е въпрос, който следва да бъде иницииран от потребителя. В същото време правило впечатление, че отчетът от 11.10.2023 г. е престанал да бъде при отказан достъп, т.е. потребителят е осигурил достъп на инкасатора и отчетът е започнал да се извършва по показанията на измервателното устройство в следващия сочената дата период. Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза посочва размера на задълженията, поради което съдът го е кредитирал. В обобщение, Районният съд е приел, че ищецът е предоставил •••услуги в процесния имот за процесния период, които са правилно изчислени по размер, количество и период съгласно изложеното в исковата молба на ищеца. Настъпил е падежът на задълженията за главницата съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца, а именно след изтичането на 30 дни от датата на фактурата. Изложеното водило до извода, че искът за главница е основателен. След като е налице главно задължение, което е парично, съдът намира, че за същото се дължи законна лихва за забава. Нейният размер не е оспорен от ответника и се доказва от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът приема, че искът за мораторната лихва за забава преди подаване на заявлението също е основателен в заявения размер и период. С въззивната жалба на Д. А. С., чрез назначения особен представител адв.Л. Л., са направени възражения, че неоснователно Районният съд е приел, че в производството по делото се е доказал „начинът на начисляване на водата и размерът на задълженията, с оглед приложените протоколи за отказан достъп, както и във връзка със заключението на съдебно-счетоводната експертиза.“ Поддържа, че неправилно съдът е приел за доказани факти, за които липсват доказателства. По делото не са приложени никакви доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено количество питейна и канална вода при спазване процедурата на чл.24, ал.4 от ОУ в жилищни сгради - етажна собственост. Ищецът не е установил, че е спазил методиката, приета от самия него, за определяне на потребеното от ответника количество вода при условията на неосигурен достъп. Не са представени по делото доказателства за отчетеното количество вода по общия водомер, за да се направи извод относно наличието на разлика и размерът, който да подлежи на разпределение между всички абонати в етажната собственост. Позовава се на ал.2 на чл.25 от ОУ, според която - Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия количества. Предвид посочените разпоредби поддържа, че за да бъде приложена съответната санкция за начисляване на количествата вода при условия на неосигурен достъп следва за всеки един от процесните периоди да е съставян писмен протокол за отказан достъп или да не е осигуряван достъп за повече от една година. Представените по делото Протоколи за отказан достъп са изготвени за месец октомври 2021 г. и за месец февруари 2021 г., които месеци са извън процесните периоди. Но дори и да се приеме, че представените протоколи за отказан достъп са валидни и за процесните периоди, ищецът не е установил как са определени начислените количества вода в размер на 10 куб.м, 12 куб.м., 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно. Не се е установило и защо е начислено количество вода за повече от един човек предвид разпоредбата на чл.25, ал.8, т.1. Тези стойности са отразени единствено в карнетите, които не носят подпис на ответника. Съобразно представените карнети не се касае за реален отчет, като не се установи защо са отразявани именно посочените в карнетите стойности. Възразява, че неправилно Районният съд е приел, че отчетът от 11.10.2023 г. е престанал да бъде при отказан достъп и е осъществен при реално отчитане на измервателното устройство. Клаузата на чл.23, ал.4 от ОУ предвижда, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В представения по делото карнет липсва подпис на потребителя както на посочената дата за отчитане, така и в следващите периоди, като са отчетени еднакви стойности от по 20 куб.м. Възразява също, че неправилно Районният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало начина, по който е начислило количеството вода в процесния период и че същият съответства на разпоредбата на чл.25, ал.2 ОУ, за да постанови в решението, че предоставените •••услуги „правилно са изчислени по размер, количесто и период“. При липса на информация какви са били стойностите на общия водомер след отчет на индивидуалните водомери, не може да се установи дали разликата между отчетите е именно начисленото на ответника количество вода. Този извод не се е променил и от приетата ССчЕ, тъй като вещото лице изрично е посочило, че е изготвило заключението си въз основа на предоставени от ищцовото дружество документи: справки за начислени дължими суми по месеци, справка за дължими главници по месеци и начислени лихви и др./стр.2 от заключението/. Също така, описаните в исковата молба фактури не са били представени по делото, но дори да се приеме, че са издавани, то същите не са основание за плащане, такова основание е извършената доставка. Поддържа, че след като ищецът не е доказал основанието на претенцията си, Районният съд неправилно е приел за доказан размера на задължението, позовавайки се на заключението на вещото лице по ССчЕ, по смисъла на чл.162 от ГПК. Позовава се на съдебна практика - Определение №392/22.06.2010. по т.д.№ 105/2010г., II т.о. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгл.чл.198о /Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г./ ал.1 - Стопанисването, поддържането и експлоатацията на ••• системите и съоръженията, както и предоставянето на ••• услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ••• оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. По силата на §1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ – „Потребители“ са: а/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ••• услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В конкретния случай по делото е доказано, че ответникът е потребител, тъй като за процесния период е физическо лице, собственик на имот, находящ се на адрес в •••, съгласно приложена Справка № •••/19.10.2023г., изд. от АВ чрез отдалечен достъп. За да начисли задължения главница в размер на 1 126, 20 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., за обект, находящ се в •••; и мораторна лихва в размер на 35, 60 лв., дължима за периода от 31.05.2022 г. до 30.09.2023 г., ищцовото дружество се е позовало на Отчет осъществен при условията на отказан достъп съгл.чл.24, ал.4, изр.1 от Общите условия и е приложило към делото Протокол от 10.02.2021г. и Протокол от 14.10.2021г. Съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия - При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на••• оператора. След съставяне на протокола, ••• операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия. Според чл. 25, ал.2 - Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия количества. На основание чл. 49 - При отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4, да осигури достъп на длъжностното лице на ••• оператора за отчитане на показанията на водомер, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. От писмените доказателства по делото е видно, че по приложението на горните разпоредби не са представени абсолютно никакви доказателства. Въззивният съд приема за основателно възражението, направено от особения представител на ответника адв.Л., затова, че видно, че съставените два документа, на които се позовава дружеството, а именно Протоколи за отказан достъп от 10.02.2021г. и 14.10.2021г. не се отнасят за процесния период 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г. и явно касаят друг, предходен период. Само на това основание, искът подлежи изцяло на отхвърляне, въпреки, че могат да се изтъкнат и други съображения. Така например, не е ясно по какъв точно начин е изчислено процесното количество вода, което е в различни размери на 10 куб.м, 12 куб.м., 15 куб.м, 16 куб.м. и 20 куб.м. месечно, при положение, че начислението е на базата на „отказан достъп“. На следващо място липсва обосновка при какъв брой обитатели е направено това изчисление – на един обитател или повече обитатели. Също така, освен че липсват протоколи за отказан достъп за периода 16.03.2022 г. до 13.10.2023 г., видно е че и копието от карнета е за друг период, а именно от 12.02.2020г. до 11.10.2023г., също предходен спрямо процесния. В същия карнет има записване и от датите 10.11.2023г. и 12.12.2023г., които са също извън процесния период. Не на последно място, основателно е и възражението на особения представител, че по делото не са представени описаните с исковата молба 22 бр. фактури, на които се позовава ищецът при претендиране на ежемесечни задължения от ответника. Липсват и данни същите да са подписани от ответника, защото само в такъв случай могат да удостоверяват неизгодни за издателя факти. Основателно е и възражението, направено с въззивната жалба, че при положение, че искът не е доказан по основание, сама по себе си приетата счетоводна експертиза не може да служи за доказване на размера на задълженията. Това е така, още повече, че вещото лице се позовава на фактурите, но не е и направила констатация, след извършената проверка, че са били подписани от получателя на реалната доставка, тоест този реквизит да е бил налице. Експертизата е дала заключение само затова, че издадените фактури са в съответствие с цената на •••услуги в цитираните решения на КЕВР и е направила изчисления на стойността на съответните количества по главница и отделно е изчислила мораторната лихва по зададените параметри. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се отхвърли изцяло предявения иск. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.