Решение № 275 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба подадена от К. Г. К. с ЕГН ••••••••••, чрез назначения му особен представител адв. В. С.-К. насочена срещу Решение № 409 от 25.07.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1845/2024 г. по описа на същия съд. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на К. Г. К., че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сума в общ размер на 445, 09 лв., от които: 130, 09 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7308890693/25.08.2020 г., 7310185766/25.09.2020 г., 7311487250/25.10.2020 г. за периода от 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; 315.00 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски, от които: 272.79 лв. по договор за лизинг от 27.07.2020 г. за мобилно устройство ••••••• •••••••••••••, дължими за периода от месец 11/2020 г. до месец 07/2022 г. и 42, 21 лв. по договор за лизинг на базови аксесоари от 27.07.2020 г. за пакет базови аксесоари, дължими за периода от месец 11/2020 г. до месец 07/2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.Отхвърлил е като неоснователен иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за разликата до претендираните 175.62 лв., както и за сумата 496.52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 284.31 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.07.2020 г. за мобилен номер •••••••••••; 212.21 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 27.07.2020 г. за мобилен номер ••••••••••••. Въззивникът обжалва решението в установителната му част и релевира доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, аргументирайки се с дата на издадената фактура № 7312792782/25.11.2020, в която била начислена неустойка, че договорът вече бил прекратен към тази дата и сумите по него са станали изискуеми, респ. давността за претендираното вземане е изтекла. Развива пространни съображения за неоснователност на предявения иск за неустойки от общо 496, 52 лв., като поддържа, че давността и за това вземане е изтекла. Поддържа възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Изтъква, че по делото липсват данни за връчено на ответника писмено изявление за прекратяване / разваляне на договора за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на ответника. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г. Г. от САК, с който се изразява несъгласие с релевираните от жалбоподателя възражения. Уточнява, с оглед наведените доводи за неоснователност на иска за неустойки за предсрочно прекратяване, че същият иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, респ. искането в тази част следва да бъде оставено без разглеждане Иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд. Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена „Йеттел България“ ЕАД против К. Г. К., с която са предявени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 и чл.92 от ГПК. С обжалваното решение районният съд е уважил частично иска незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури 7308890693/25.08.2020 г., 7310185766/25.09.2020 г., 7311487250/25.10.2020 г. за периода от 25.07.2020 г. до 24.10.2020 г, а именно за сумата от 130.09 лв., изцяло иска за сумата 315.00 лв. и е отхвърлил иска за сумата 496.52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. За да постанови този правен резултат съдът е приел за доказана постигнатата между страните договорна обвързаност въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Предоставянето на договорените услуги и на мобилните устройства също счел за доказано с оглед приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза. Относно размера на дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски се е позовал на констатациите на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, при което последните са уважени частично. Относно исковете за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите е приел, че доколкото ищецът – доставчик на предоставяните услуги не е отправил до потребителя – ползвател на услугите едностранно волеизявление, обективиращо намерението му да прекрати едностранно договорите, то същите не са прекратени към момента и следователно претендираната неустойка е недължима, при което исковете са отхвърлени като неоснователни. По иска за заплащане на абонаментни такси: От доказателствата по делото се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуални договори за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, както и лизингови договори за предоставяне ползването на устройства и пакет базови аксесоари. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. При така създадената между страните облигационна обвързаност по процесните договори ищецът е предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството "абонат на електронни съобщителни услуги" по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице – потребител, от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалните договори между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. По делото са налични декларации – съгласие от потребителя, че е съгласен и приема ОУ на оператора. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на абоната е да плаща възнаграждение, за което абонатът изрично е подписал за съгласие Ценови листа. От чл. 23 от Общите условия на дружеството – ищец, които макар и да не са приложени към доказателство по делото, са общодостъпни и съдът извърши справка относно тяхното съдържание, се установява, че страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок. Предоставянето на договорените услуги и на мобилните устройства, описани в договорите за лизинг, се установява от заключението по назначената съдебно- техническа експертиза, като при възражение за липса на предоставени услуги за определен период ответникът е разполагал с възможност да иска съответно намаление на дължимата цена – чл.59 и чл.60 от ОУ. По делото не са представени доказателства за отправено такова искане. Ето защо искът за дължимост на сумите за неплатени месечни абонаментни вноски е основателен. Относно размерът на иска, съдът кредитира приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, от която е установимо, че незаплатените от ответника суми възлизат на общо 130, 09 лв. с ДДС - незаплатена цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги /за ползване на мобилен номер ••••••••••• – 65, 05 лв. без ДДС и за ползване на мобилен номер •••••••••••• – 43, 36 лв. без ДДС, като в процесните фактури няма начислени суми за потребени услуги, а само за абонаментни такси/. Само за пълнота, съдът дължи да отбележи, че ответникът, в чиято тежест е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на договорените абонаментни вноски, не навежда такива твърдения, нито ангажира доказателства, установяващи плащане. По иска за заплащане на дължими лизингови вноски: В приложените договори за лизинг е заложено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуването му с лизингодателя, най- малко 10 дни преди изтичането на процесния договор за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, заложени в Общите условия на мобилния оператор и след като заплати допълнителната сума, конкретизирана по размер във всеки от договорите. Уговорено е, че ако лизингополучателят не упражни това право, устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане срока на договора. Срока на договора е уговорен с продължителност от 23 месеца и е посочено, че влиза в сила от подписването му от двете страни. Отразено е също, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива и Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД. С подписването на договора, лизингополучателят – К. Г. К. е декларирал, че лизингодателя му предава устройството във вид, годен за употреба, функциониращо изцяло и напълно съответстващо на договорените технически характеристики, както и че е запознат, приема и се задължава да спазва ОУ на договора за лизинг на устройство. Преценявайки ангажираните в производството писмени доказателства, настоящият въззивен състав намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, имащо характеристиките на договор за лизинг. Последният е подписан от лизингодателя и лизингополучателя, а доказателства, оборващи автентичността на подписите, не са ангажирани от оспорващата страна. Доказано е и фактическото предаване на лизинговото устройство, което обстоятелство е декларирано от лизингополучателя и потвърдено посредством положения от него подпис. От представените договори за лизинг се установи по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника лизинговата вещ. При изпълнението на насрещната престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение, е станало изискуемо. Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е предал мобилното устройство и базовите аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Безспорно е също, че претендираната сума за неплетени лизингови вноски по процесните договори за лизинг, е била дължима поради падежирането й към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 26.07.2022 г. (срокът на договорите за лизинг от 27.07.2020 г. е изтекъл на 27.06.2022 г). При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски, предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. Дължимостта на претендираната сума се потвърждава и от приетата съдебно – счетоводна експертиза, в която е отразено, че от ответника са дължими 272, 79 лв. – неплатени суми за устройство на изплащане /марка •••••••, модел •••••••••••••/ и 42.21 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане по договор за лизинг на 27.07.2020 г. По възражението за погасяване на процесните вземания по давност: Вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност - ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК. Предвид посочения в първата по време процесна фактура № 7308890693/25.08.2020 г. краен срок за плащане - 09.09.2020 г., давността за вземането за месечна такса, вноска за мобилни устройства и потребление – общо 111, 73 лв., не е изтекла към 26.07.2022 г. - датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Следователно е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Жалбата, в частта, в която се обжалва решението, с което искът за заплащане на неустойка е отхвърлен като неоснователен, следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалване. По разноските: С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна. Последната е представлявана от особен представител, на който е заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Ето защо разноски в производството не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд