Решение № 1061 от 1.2.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2758/2023 г.

производството по делото е прекратено поради подадена молба в производството по ЗЗДН за оттегляне на молбата за защита от домашно насилие /л.52/; С Определение № 4505/26.04.2022г. по гр.д.№ 5851/2022г. на ПРС /л.52 и сл./ - искането на П.Т. за издаване на заповед за незабавна защита против П.Я. е оставено без уважение. С Определение № 10059/20.09.2022г. по гр.д.№ 5851/2022г. на ПРС – производството по делото е прекратено поради подадена молба в производството по ЗЗДН за отказ молбата за защита от домашно насилие /л.58/. С влязло в сила Решение № 260157/16.02.2022г. по дело № 5864/2020г. на ПРС е прекратен гражданския брак между П.Я. и П.Т.. 4. Към страните са отправени указания по доказателствената тежест, като за жалбоподателя – на основание чл.170 ал.2 АПК: „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.”. Констатира се спазена процедура във вр. с подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без процесуалните права на заявителя да са ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2 от ЗОБВВПИ/. Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и следващите от ЗОБВВПИ. Отказът е издаден по заявлението от 10.07.2023г. Според данните в преписката, макар заявлението от 10.07.2023г. да е за подновяване срока на издадено разрешително, предвид отнемането на разрешителното, се касае до издаване на ново разрешително. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите изискванията на чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност, поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6 ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3, съответно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. 4.1. Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Отбелязва се, че на нормите, регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване на разрешението - както при първоначално подаване на заявление, така и когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г., ВАС, Седмо О. Административният орган е посочил в отказа, че са прецизирани и изследвани двете основания, за които е поискано разрешение – за самоотбрана и за ловни цели, но по отношение самоотбрана отсъстват съображения спрямо отразените в искането причини. Упражняваната от жалбоподателя дейност – управител на хотелски комплекс, предпоставяща посещение на много хора и работа с големи суми не е съпоставена с обективната възможност да е причина за осигуряване надеждна защита на комплекса посредством различни способи. В отказа е отразено, че дори да е налице основателна причина, безсъмнено обосноваваща издаването на разрешение, наличието на друга отрицателна предпоставка е основание за отказ, но отсъстват конкретни мотиви във вр. с посочените в искането причини за издаване на разрешение в частта за самоотбрана. Липсват съображения за това, че в обхвата на основателните причини попадат и регистрирани против заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер, вкл. кражби на имущество от хотелския комплекс или опити за кражби. Заявените в обосноваване на заявлението данни /писменото обяснение/, не са анализирани спрямо конкретната ситуация към момента на подаване на искането. Не е обсъдено дали искането и допълнителното писмено обяснение съдържат конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха против жалбоподателя. Не е коментирано с извод дали има наличие на опасност с източник работата на заявителя, вкл. дали заеманата длъжност - управител на хотелски комплекс, може да представлява основателна причина за издаване на разрешение с цел самоотбрана, ведно с осигуряване надеждна защита на комплекса и физическото лице посредством различни способи. Отсъства анализ на заявените от лицето съображения спрямо изискването на закона – има ли конкретна ситуация на проявена заплаха към живота, здравето или имуществото на жалбоподателя и имуществото на комплекси. Както бе посочено по-горе, съдът не може да допълва мотивите на оспорен пред него административен акт с фактически основания, непосочени в него, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Тоест, отказът в частта за неприложимост нормата на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ не е мотивиран по отношение искането в частта за самоотбрана, което обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт в конкретната част. При преценка на искането в частта за издаване на разрешение с цел самоотбрана, административният орган следва да съобрази, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС, Седмо О./. При подаването на заявление, лицето трябва да установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя. Дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението - заявителят трябва да докаже необходимостта от притежаване на оръжие, т.е. тежестта на доказване съществуването на подобна необходимост е на самия заявител. Независимо дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ /издаване на разрешение/ или за такова по реда на чл. 87 с. з. /подновяване на разрешение/, във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. Законът не поставя различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, тъй като процедурата и изискванията за първоначално издаване на разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяване по реда на чл. 87 ал. 1 ЗОБВВПИ. Административният орган дължи установяване законовите предпоставки към момента на разглеждане на заявлението, с оглед на което лицето следва да мотивира и докаже необходимостта си по безспорен и категоричен начин. Доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява потенциален източник на определена обективна опасност за обществото, законодателят е регламентирал възможността за упражняването й при определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж вече издадено разрешение, да продължава задължително срока му на действие вр. с чл.84 ал.2 ЗОБВВПИ. Фактът, че за предходен период е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие не обвързва административния орган при произнасянето му по конкретното искане, тъй като при всяко заявление за издаване на разрешително е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. / Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2023 г., VII о.; Решение № 12051 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2023 г., VII о./. 4.2. По отношение извода за наличие предпоставката за отказ по см. на чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ: Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58 ал. 1 т. 2-8 ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Разпоредбата на чл. 155 ал. 1 във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. В случая разрешителното е отнето с Решение от 15.09.2021г. и същото не е обжалвано. За приложимостта на чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е приложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18 ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15 ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е прилагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58 чл. 1 т. 8 ЗОБВВПИ. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът изисква, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на оспорения отказ, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка – две заповеди за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по ЗЗДН. При наличие на условията по чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при настъпване на факта по чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ са налице предпоставките за издаване на отказ. Възприето е, че без значение за законосъобразността на административния акт е обстоятелството на прекратени гр.дела, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката /в тази насока - Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о.; Решение № 3561 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г., VII о.: „Неоснователен е довода изложен от страна на искателя, че наличието на определението на съда с което е прекратено производството пред Районен съд - Сливен и е отменена приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК.; Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о. – „Неправилно е тълкуването от страна на касатора на определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката.“ /. Противното е възприето в съдебните решения, цитирани в писмената защита на адв.С.. В случая едната мярка е обезсилена, а другата отменена и са налице данни за отказ от иска по посочените по-горе гр.дела. В тази вр. се съобрази нормата на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК по отношение заявлението в частта му за ловна цел, възприето от административния орган за обосновано с представените документи. Съгласно изискванията на чл. 77 ал. 2 ЗОБВВПИ при кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 императивно се явява и представянето от заявителите на заверен билет за лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. По силата на специалната норма на чл. 23 ЗЛОД билетът за лов следва да е заверен за съответната календарна година. Съгласно чл. 77 ал. 2 ЗОБВВПИ, при кандидатстване за разрешение за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване. Изискуемите документи са представени, което обстоятелство е потвърдено от административния орган. При недостатъчно данни или при отсъствие на необходимата заверка на билетът за лов за съответната календарна година, на заявителя следва да бъде предоставена възможност да отстрани несъответствието в указан срок. За ловни цели също се прилага хипотезата на чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ, но всеки конкретен случай следва да бъде преценяван във вр. с принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. Предвид обезсилване на едната заповед и отмяна на другата преди дата на подаване на заявлението, следва извод за издаване на отказа в частта за ловните оръжия – в несъответствие с принципа за съразмерност и целта на закона. Отказът е непропорционален спрямо фактите и обстоятелствата относно двете заповеди по ЗЗДН и в случая може да бъде прието, че засяга правата и интересите на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Информацията за наложени мерки за защита по ЗЗДН, едната от които е била обезсилена, а другата отменена, е следвало да бъде преценена от административния орган при съобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Това не е направено, поради което извода за наличие на предпоставките по чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ във вр. със заявлението на жалбоподателя, не съответства на принципа за съразмерност. Нарушението на принципа за съразмерност обосновава извод за неправилен извод на административния орган по отношение наличието на предпоставка за отказ на основание чл. чл.58 ал.1 т.8 ЗОБВВПИ. Предвид изложеното, жалбата се приема за основателна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – минималното по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1000лв., а договореното и заплатено възнаграждение съгласно договор за защита и съдействие /л.7/ е в размер на 750лв. Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 вр. с чл.173 ал.2 и чл.174 АПК, съдът