Решение № 5104 от 18.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 350/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, вр. с чл.121, т.1 от ЗДС и образувано по жалба от К. С. Б. от [населено място] против Заповед №18/19.03.2025г. на О. У. на област Стара Загора, с което е разпоредено прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката от длъжността „директор дир. АКРРДС“ в Областна администрация Стара Загора. Оспорващата иска отмяна на заповедта с довод за нейната незаконосъобразност, като издадена в нарушение на административно-процесуалните правила и при неправилно приложение на закона, и в несъответствие с целта му. Конкретните основания се свеждат до твърдениe за опорочена процедура по извършване на годишната оценка – от проведената междинна среща между оценявания служител и оценяващият, и изготвения формуляр, е установено, че срещата е проведена на 08.07.2024г. и че през изминалите шест месеца от проверявания период е налице изпълнение на поставените с годишния план цели и служителят е изпълнявал задълженията си без забележки. Само пет месеца по-късно същият служител е оценен с най – ниската оценка за изпълнение на задачите, които са му възложени. Тази оценка е в противоречие с безспорните факти на продължителен стаж на служителя в областната администрация, която през годините на атестирането й получавала най-високата оценка и никога не е наказвана. Допълнително твърди, че мотивите на оценяващия са обши и неконкретни и не са налице установените в приложимия подзаконов акт материално- правни предпоставки за определяне на годишна оценка „неприемливо изпълнение“. Въпреки подаденото възражение против оценката, контролиращият ръководител потвърдил оценката и на 19.03.2025г. е издадена обжалваната заповед. В оценката на контролиращия ръководител са приповторени мотивите от първата оценка, а добавените нови такива не отговарят на обективната действителност. В заключение твърди, че при определена най-добра оценка за работата на атестирания служител за първите шест месеца на 2024г., то определената само 5 месеца по късно най-ниска оценка остава не мотивирана и в разрез с чл.18 от приложимия подзаконов акт, която най-ниска оценка не обхващала целия проверяван период, поради което и определената най-ниска оценка не обоснова прилагане на чл.16, т.5 от наредбата, съотв. чр.107, ал.2 от ЗДСл., съотв. е основание да си счита за незаконосъобразна обжалваната заповед, чиято отмяна се иска, претендира разноски. Ответникът, в представено по делото писмено становище поддържа такова за неоснователност на жалбата. Твърди се, че проведеното особено административно производство по годишно оценяване на служителя е проведено при липса на нарушения. Твърди се, че на междинната среща са обсъдени някои слабости в изпълнението на задачите от страна на жалбоподателката, като устно са й указани които са те, тъй като вписването им във формуляра не е задължително и такива не са вписани в работния план. В последвалата годишна оценка е определена най-ниската такава от оценяващия ръководител при съобразяване на кумулативните предпоставки на чл.16, ал.5 от наредбата. Твърди се, че още в началото на проверявания период са констатирани слабости в изпълнението на задълженията на г-жа Б. – промяна в отношение и мотивацията за работа, формално изпълнение на възложени задачи, липса на задълбоченост, прехвърляне на работа на трети лица, неефективно изпълнение на служебните й функции, изразяващи се в липса на комуникация и координация по текущи въпроси с подчинените й служители и ръководството. В период на заместване на г-жа Б. поради отсъствието от Гл. секретар на Областна администрация, са установени пропуски и слабости в работата на жалбоподателката, като се предотвратени сериозни щети за службата, вкл. е издадено невярно удостоверение за имот, актуван като държавна собственост. Претендират се разноски. От фактическа страна е установено следното: Със заповед № 615/03.02.2015г. на Областен управител на област Стара Загора, К. С. Б. е преназначена на длъжността „директор на дир. АКРРДС“ в Областна администрация Стара Загора /л.12/. За длъжността по делото се представя длъжностна характеристика, л.13-16, с която срещу подпис служителят е запознат на 10.01.2020г. С Предложение изх. № АП-ОЧ-4 от 23.01.2025г., подписано от Областен управител на област Стара Загора /л. 82 от том приложение/, К. Б. е уведомена за предстоящото прекратяване на служебното й правоотношение от длъжността „Директор дир. АКРРДС на осн. чл.107а, ал.1 от ЗДСл. срещу обезщетение в размер на 3 кратния размер на основната месечна заплата за длъжността, като е дадена възможност на служителя за писмен отговор по предложението в срок от 7 дни от получаването му. Предложението е получено на 23.01.2025г. Съгласно представен на л.17-18 от делото формуляр, обр. по чл.19, ал.1, т.1 от НУРОИСДА за оценка изпълнението на длъжността от висши държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични /или контролни функции рег. № РД-60 от 12.03.2025г. е извършено оценяване на Директор Дир. АКРРДС в Областна администрация Стара Загора за периода 01.01.-31.12.2024г., на което от оценяващия ръководител е определена годишна оценка „неприемливо изпълнение“ при следните мотиви: „служителят не е изпълнявал преобладаваща част от целите, заложени в раб. план, като неизпълнението се дължи на следните обстоятелства: лесно се отказва при възникнали проблеми и трудности и остава служителите от дирекцията сами да се справят с тях. Не разпределя правилно възложените задачи между служителите, като зарязва едни за сметка на други, което води до забавяне на възложените задачи и се гонят кратки срокове. Подхожда избирателно при предаване на информацията, избягва да поема отговорност, негативни резултати.“. В образеца на формуляра се съдържа индивидуалния работен план от дата 11.01.2024г., датата на проведена междинна среща – 08.07.2024г., като в графа „коментари на оценяващ ръководител“ липсват такива. Оценяваният служител е подписал формуляра на 06.03.2025г., като посочил, че възразява по коментара на оценяващия ръководител. На 12.03.2025г. от Б. от областен управител на област Стара Загора, в качеството му на контролиращ ръководител, е изготвен формуляр за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността, Приложение №4 към чл.23, ал.1 от наредбата /л.19-21, л. 80 от том приложение/. На 18.03.2025г. чрез изготвен Формуляр за корекция на годишната оценка за изпълнението на длъжността, определена от оценяващия ръководител е определена оценка „неприемливо изпълнение“ при следния коментар на контролиращ ръководител „ нереалистично завишена самооценка. Грешна преценка по участието и изпълнението на дейностите по длъжностна характеристика. Понижен или липсващ контрол на служителите в дирекцията. Липса на инициативност, не поема отговорност и не подпомага областния управител в /във/ взимане на решения. Не предоставя в пълен обем наличната информация. Субективност с професионалните отношения. Липса на контрол при издаване на УАДС /вх. №ДС-У-447/24/, допускане на неоторизиран достъп до държавния архив на външни лица, липса на контрол на работно време на служителите, липса на контрол върху работното място на служителите в дирекцията, регистъра на имотите държавна собственост не се предоставя в пълен обем, формален контрол на решенията на общинските съвети с прехвърляне отговорността за решенията върху експертите. От представени към жалбата формуляри Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от наредбата за годините 2021 – 2023г. е удостоверено определяне на служителя на годишна оценка „изключително изпълнение“, л.22-27. От приложени към жалбата заповеди, разпореждащи К. Б. да изпълнява по заместване длъжността „Гл. секретар на Областна администрация – Стара Загора“ е удостоверено, че за 2024г. Б. изпълнява по заместване длъжността Главен секретар общо 39 работни дни, съотв. дванадесет р. д. през м. 01, три р.д. през м.02, седем р. д. пред м. 03, един р. д. през м. 04 и м.05, шест р. д. през м. 06, по един работен ден през м. 08 и 09, три р.д. през м. 09 и четири р.д. пред м. 11. От дадените по делото свидетелски показания е удостоверено пред съда следното: св. А. Г. е работил с оспорващата в Областна администрация - Стара Загора в периода от края на 2004г. до август 2024г., която ръководела една от специализираните дирекция в Областна администрация, но в много случаи замествала Главния секретар и тогава всичко, което свидетелят подготвял като документация, съгласувал с Б. във функцията й на главен секретар по заместване. Не бил чувал оплаквания от служители от работата на г-жа Б., не знаел служител от дирекцията, чийто директор била г-жа Б. в процесния период, да е наказван за лошо изпълнение на задълженията и не е чувал да е ангажирана отговорността на г-жа Б. за не добре осъществен контрол върху служителите от подопечната й дирекция. От показанията на св. В. П. е удостоверено, че през цялата 2024г. работела в Областна администрация Стара Загора и познавала г-жа Б.. Свидетелката била Гл. юрисконсулт и в изпълнение на длъжността, съгласувала проекти на заповеди на областен управител на различни основания, които документи се изготвяли от служители от дирекцията, ръководена от г-жа Б.. От служебните й взаимоотношения с Б. свидетелката не е имала противоречия с нея, нито знае за проблеми между оспорващата и подчинените й служители при изпълнение на задълженията им. Свидетелката тогава била постоянен член на дисциплинарния съвет и през това време не била постъпвала преписка, която да касаела неизпълнение на служебни задължения от г-жа Б. за налагане на дисциплинарни мерки спрямо нея. Не знаела за отправяни и устни забележки към г-жа Б. за лошо изпълнение на служебни задължения. Не знае и за забавяне на преписки, разпределени на дирекцията, ръководена от г-жа Б.. Според свидетелката около 60 % от постъпващата кореспонденция в областна администрация се разпределяла на Дирекция АКРРДС. Б. през 2024г. нямала дълги отсъствия от работа, с изключение на месец септември. Свидетелката не знае за информация, която да сочи на риск от придобиване от частни лица на държавни имоти, което да е следствие не изпълнение на служебни задължения на г-жа Б.. Не си спомня да й била докладвана преписка, относно установяване право на държавна собственост за недвижим имот, ап. 88, на [улица]в [населено място]. Не си спомня и за кореспонденция с Община Стара Загора относно този недвижим имот, както и не участвала в подкомитета по Програмата за справедлив преход, който се ангажирал във връзка с рехабилитация на мините, находящи се на територията на област. Свидетелката сочи, че в дирекцията се е спазвала йерархията и към нея са се обръщали служители от дир., ръководена от Б., след като първо са търсили съдействие от прекия си ръководител г-жа Б. и само, когато се е касаело за юридически проблеми, но винаги било след резолюция на г-жа Б. за съдействие от нея. От показанията на св. М. К. е удостоверено пред съда, че през 2024г. е работила като главен секретар на Областна администрация Стара Загора и познава г-жа Б. от 2005г. и същата е административен ръководител на областна администрация и като такава осъществявала контрол по изпълнение на задълженията на всички служители, които йерархично са под нейната длъжност. През 2024г., пролетта, поведението на г-жа Б. се променило. При прегледа на преписките установила, че възлаганите за работа на г-жа Б., били препращани за становище към друг служител - гл. секретар, гл. юрисконсулт или към други от администрацията. Задължение било на директора да разпределя преписките и Б. изпълнявала това, но в разпорежданията за разпределяне на преписките към служителите, Б. не давала конкретни указания за работа по преписката. Преди пролетта на 2024г. не било така при изпълнението на задълженията на жалбоподателката. Свидетелката дава показания, че присъствала на допуск на външни лица до архив „Държавна собственост“ на областна администрация, като външните лица счита, че били допуснати от г-жа Б., въпреки давани от свидетелката указания в тази насока на жалбоподателката. През януари 2024г. в областна администрация постъпила преписка относно изясняване на право на собственост на държавата върху конкретен имот и било установено забавено изпълнение от страна на г-жа Б., вследствие на което трето-физическо лице поиска издаване на удостоверение дали имотът е вписан като държавна собственост. По тази преписка не били извършвани действия в насока по-бързото й придвижване и било издадено удостоверение от областна администрация, в което не се сочили неверни обстоятелства към момента на издаването му, но вследствие на това удостоверение съществувала вероятност физическото лице, което поискало издаването му да поиска издаване в него полза на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Счита, че това било резултат от не добро изпълнение на служебните задължения по посочената преписка. Свидетелката сочи, че с оглед изпълнение плана за възстановяване и устойчивост на комплекса „Мини Марица-изток“, по длъжностна характеристика г-жа Б. трябвала да дава разяснения на областния управител какви действия следва да бъдат извършени от негова страна и какви решения трябва да бъдат взети от негова страна, но такива устни и писмени разяснения не били правени от г-жа Б., за които тя твърдяла, че не знае. Индивидуалният работен план се изработвал от самия служител и се съгласува с главния секретар и именно свидетелката била съгласувала работния план на жалбоподателката за 2024г. Провели междинна среща през месец юли 2024г. за преоценка на изпълнението на задълженията по този план, като на тази среща тя направила устна забележка за пропуски при допуска на външни лица в архива, и за занижен контролът по отношение спазване на работното време на конкретни служители. Отново устно на тази междинна среща дала указания за нарушения в поведението на г-жа Б., тъй като не спазвала служебната йерархия. Принципно положение било в областна администрация при провеждане на междинните срещи да не се документират нито даваните насоки, нито забележките в насока коригиране на недобро изпълнение на служебните задължения. Тази междинна среща се провела в кабинета на свидетелката и била само в присъствието на служителя, в случая г-жа Б.. Свидетелката сочи, че през 2024г. често имала случаи, в които служители от дирекцията, ръководена от г-жа Б., идвали при нея за мнение по работа по възложените преписки, които твърдели, че били търсили съдействие и становище от г-жа Б., но такова им било отказано. Общо в дирекцията били 15 служители, като от тях пет потърсили становището на свидетелката. Жалбоподателката била подчинена пряко на главния секретар, т.е. на свидетелката, като е имало случаи последната да бъде замествана от жалбоподателката, но това било за ден, два и по-дълго през летния период. Заместването било взаимно, тъй като когато г-жа Б. отсъствала, свидетелката я замествала. Около 38 работни дни отсъствала г-жа Б. през 2024г., които дни не били поради отпуск по болест, а за ползване на платен отпуск, разрешен от областния управител, съгласувано със нея. Св. К. сочи, че заемайки длъжността Директор Дирекция АКРРДС, Б. имала задължение да се занимава с провеждане на изборите за парламент, но по възприятие на свидетелката от страна на жалбоподателката липсвала инициативност, но не си спомня дали е отсъства Б. по време на работата на тази комисия. Указанията от директори на дирекция, вкл. и дир. АКРРДС към служителите от тази дирекция принципно можело да се дадат устно, кратка резолюция се давала в деловодната система, а по-подробно, устно, но именно такива конкретни указания за работа на подопечните служители от дирекцията, ръководена от г-жа Б. не били давани, защото нейни подопечни служители идвали при свидетелката и казвали, че са търсели становище на г-жа Б., но такова не им било давано, като били препратени до нея /свидетелката/ или към юристите в областна администрация. Нямало практика да се дават писмени указания на междинните срещи, само устни указания се давали. Служителят, който допускал до архива бил пряко подчинен на директор дирекция. Установени били външни лица, което било в нарушение на вътрешните изисквания в областна администрация. Свидетелката Р. Ж. сочи, че през 2024г. била ст. юрисконсулт и като такава била на пряко подчинение на гл. секретар на областна администрация. В изпълнение на тази длъжност имала служебни взаимоотношения ежедневно през 2024г. с жалбоподателката, защото правно съгласувала преписките, работени от служителите в дирекцията, чийто директор била г-жа Б.. Преписката се изготвяла документално, свидетелката се произнасяла по отношение законосъобразността, след което Директорът на дирекция я съгласувал. Този съгласувателен процес, по преписката и становищата, се извършвал изцяло електронно в областна администрация. Според свидетелката г-жа Б. през 2024г. се работеше прехвърляла на нея решения, които по задължение и по силата на длъжностната характеристика на жалбоподателката били нейни. Липсвали указания от страна на г-жа Б. към служителите как да работят, не давала крайно становище по преписка. Това било установено от свидетелката, т.к. при ния идвали служители на г-жа Б. за становище, или отивали при гл. секретар. Липсвали крайни становища и имало препращания през 2024г., но обемът на преписките през 2024г. по които трябвало да работи съвместно със служителите на дирекцията според свидетелката бил значителен, но голям брой от тези служители искали становища от нея, защото не знаели как да работят по преписката, поради липсващи указания от страна на ръководителя им. Това поведение в работата на г-жа Б. започнало някъде от пролетта или лятото, но станало по-видимо след месец август, когато се завърнала от дълъг отпуск. Имало и случай, при който в община Стара Загора при обсъждане приемане на проект за ПУП на [населено място] бани, който засягал голяма част от имоти със статут на държавна собственост и в управление на областната управа Стара Загора, областният управител определил г-жа Б. да присъства на една среща, ведно с експерти, но жалбоподателката казала на свидетелката тя да присъства. След тази среща свидетелката уведомила областния управител, като по спомен срещата била в средата на месец декември. Св. Ж. сочи, че докладвала на висшестоящите над нея за преписки, които следвало да се докладват от г-жа Б., като те касаели административния контрол по оспорване решения на ОбС. Във всички тези случаи докладването не било правено от г-жа Б. и до свидетелката не било давано ясно и конкретно съгласуване, а г-жа Б. препращала за становище, като това била постоянна практика на г-жа Б. за 2024г. Неколкократно областният управител събирал администрацията, за да дава указания за спазване на служебната йерархия в администрацията, но свидетелката не помни дали и г-жа Б. присъстваала на тези събирания. На тези срещи персонални указания към г-жа Б. не била чувала да и се дават. Имало напрежение между служителите, което се дължало на изпълнението на работния процес от страна на ангажираните с него – директор и подчинени. Имало срещи, на които г-жа Б. присъствала, на които обаче тя не винаги изпълнявала задълженията си. Имало вътрешни комисии, имало вътрешни работни срещи на които и свидетелката и г-жа Б. присъствали, но според първата г-жа Б. оставяла в по-голямата част от случаите да се докладват от експертите, които й били подчинени, което възприемала на липса на резолюция от страна на жалбоподателката. От правна страна, Съдът приема извод за основателност на жалбата. Оспорването е процесуално допустима, като направено в установения 14 дневен срок за обжалване на годен за съдебен контрол административен акт, от активно лигитимирано лице, за което е налице правен интерес от търсената защита, пред местно компетентния административен съд. Не са налице обстоятелства, които да правят оспорването недопустимо. Разгледана на всички основания по чл.146 от АПК, заповедта се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на приложения закон. Жалената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Видно от чл.108, ал.1 от ЗДСл., служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случая орган по назначаването е О. У. на област Стара Загора (вж. Заповед № 615/2015г.) и именно той е органът издал обжалваната в това производство заповед. Ето защо и същата представлява валидно властническо вореизявление, като издадено в предвидената писмена форма /чл.108, ал.1/, от материално компетентния ораган, оправощен по силата на законова норма с такова правомощие и е издадена на валидно правно основание. В заповедта и в изпълнение на изискването по чл.108, ал.1 от закона изричното е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл.107, ал.2 от ЗДСл, придобития ранг на държавна служба – V –ти старши и дължимите обезщетения. Възприетото от органа по назначаването основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е получената от К. Б. възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността - „Неприемливо изпълнение”. Настоящата приема за основателни твърденията на жалбоподателката, че при провеждане процедурата по оценяването й има допуснати съществени процесуални нарушения, които с оглед на това влияят върху законосъобразността на крайния административен акт – заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът не разполага с правомощие на контрол по обективността и правилността на поставената оценка, той само констатира наличието й, но съдът дължи преценка относно спазването на изискванията по приложимия подзаконов нормативен акт - НУРОИСДА, което включва както проведената процедура по оценяване, така и начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. Съгласно чл.76 от ЗДСл., държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения на служитебя, поставените задачи и показаните компетентности. Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Оценяването се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител. В случая жалбоподателката е на пряко подчинение на Главен секрета на Областна администрация Стара Загора /вж. л.13/ и именно последният се явява и оценяващия ръководител /по арг. на чл.4, ал.1 от наредбата, а контролиращия се явява онзи ръководител, на който е подчинен оценяващия, а в случая Главен секретар е подчинен пряко на Областния администратор. Съгласно чл.2 от наредбата, оценяването се извършава въз основа на 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и 2. показаните компетентности. Законът установява два критерия за оценяване, които са обективни. В чл.9 от наредбата, ал.2 и ал.3, законът предвижда, индивидуалният работен план да определя целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода, както и, че целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове, като съгласно ал.1, изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, при отчитане на преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. В случая от приложените формуляри, Приложение №2 към наредбата е удостоверено, че за 2024г. за К. Б. е изработен и одобрен индивидуален работен план, с посочен период на изпълнение на целите и изискванията/критериите за изпълнението, но този план страда от всякаква конкретика по отношение на цели, срок, критерии за изпълнение. Видно от приложените годишни формуляри за оценяване на работния план, одобрен за заеманата от Б. длъжност за предходни периоди /2021-2023г./, също удостоверяват липсата на всякаква конкретика относно определяне на целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнение. По арг. на чл.8, ал.1, т.1 от наредбата оценяването на служител заемащ ръководни длъжности следва да се извършва въз основа на обективно заложените именно в индивидуалния работен план за текущата година критерии, а в случая такива не се доказват да са част от съдържанието на изготвения и одобрен от оценяващия ръководител работен план на К. Б. нито чрез приложените формуляри от годишната оценка, нито чрез друго писмено доказателство. Макар и чисто формално да се установи спазване на трите етапа от процедурата по чл.8 от наредбата – има изготвен и одобрен на 11.01.2024г. индивидуален работен план на К. Б. за 2024г. /изискване по чл.12, ал.1 от наредбата/, има проведена междинна среща на 08.07.2024г., която е в срока по чл. 12, ал.2 от наредбата, като за резултатите от нея следва да се съди единствено от приложения формуляр Приложение №2, към чл.19, ал.1, т.1 от наредбата, доколкото липсва друго писмено доказателство по см. на чл.12, ал.4, изр. първо от наредбата, чрез които да се удостовери, че към момента на междинната среща Б. в преобладаващото време на службата й не се справя с включените в одобрения й индивидуален работен план за 2024г. цели, срокове и критерии за изпълнение. Напротив, видно от формуляра Приложение №2, там липсват каквито и да е отбелязвания в горния смисъл, нито има запис на поставени нови цели, срокове и критерии, т.е. допустима промяна в одобрения индивидуален работен план с цел подобряване изпълнението на плана. Това индицира на липса на забележки по изпълнение на индивидуалния работен план от страна на оценяващия ръководител. Твърденията на главния секретар, разпитан по делото в качеството му на свидетел, че практика е в областна администрация насоките да се дават устно, вкл. и за коригиране изпълнението на служебните задължения, определени с индивидуалния работен план, не водят до друг извод освен, че по делото липсва надлежно писмено доказателство, че към м. 07/2024г. от страна на К. Б. не е налице изпълнение на заложените в одобрения й работен план цели, срокове и критерии на работата й и това е така през преобладаващата част на този междинен период. Доколкото в нарушение на чл.9, ал.3 от НУРОИСДА, индивидуалният работен план не съдържа никакви конкретни и постижими цели, измерими по обем, качество и срокове, а по-скоро общи формулировки, то оценяването няма как да е обективно извършено и определено, а и видно от мотивировката на оценяващия ръководител, тя също страда от конкретика кои точно критерии, цели от плана не са изпълнявани през преобладаващия период на оценяване, кои срокове не са спазвани и това да е поведение през преобладаващия период на оценяване на службата на жалбоподателката. Нарушението на тази норма е съществено именно, защото законодателят залага извършването на оценката на възложеното на служителя с този план, като целта на това оценяване е то да почива и да се извърши на обективно заложени критерии. Формалното съдържание на одобрения работен план на Б., сочи не само на нарушение на изискванията за неговото съдържание, но следствие от това нарушение е, че е невъзможно да се извърши обективна проверка и да се определи по обективен критерий от оценяващия ръководител оценка на изпълнението на заложените с работния план цели, сроковете и критерии, което опорочава и определената крайна оценка. Същата се определя въз основа на степента на постигане на конкретно предвидените в плана цели и проявените компетентности от служителя /по арг. от разпоредбата на чл.14, ал.1 от НУРОИСДА/. Не на последно място, съдът приема за нарушена процедурата по определяне на крайната оценка, доколкото тя не почива не удостоверената чрез писмените доказателства /формуляр Приложение №2/ степен на постигане на целите от индивидуалния работен план, а вторият – показаните компетентности. Както вече се посочи в графата за отбелязвания на постигнатото изпълнение към междинната среща не съдържат нищо, не се сочат никакви забележки относно изпълнение на служебните задължения от страна на проверяваната служителка, настояща жалбоподателка, нито има заложена промяна на индивидуалния работен план. Крайната годишна оценка обаче изведнъж се определя на другия полюс-напълно негативна, което е в явно противоречие между изцяло положителната междинна оценка на служителката и крайно негативната годишна оценка. Това не се променя и с оглед допълнителната мотивировка, дадена в производството по разглеждане на подаденото от оценявания служител възражение по опредената му годишна оценка, в което и съгласно чл.21, ал.2 от НУРОИСДА, контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка или да я промени с една оценка. В случая, контролиращият ръководител потвърждава определената от оценяващия ръководител най- ниска оценка, като се мотивира преди всичко с неконкретни, общи мотиви, с характер основно на субективна преценка. Дори и допълнително записаните във формуляра коментари – за липса на контрол при издаване на УАДС № ДС-У- 447/2024г., допускане на нерегламентиран достъп до архивния отдел, не проведен контрол на работното време и място върху подчинените служители, не представяне в пълен обем на регистъра на имотите държавна собственост, формален контрол върху решенията на ОбС, прехвърляне на отговорността за вземане на решения от оценявания към подчинените му, също остават недоказани, а някои и опровергани от приетите писмени доказателства. По делото не се удостовери от страна на Б. да не е проведен контрол по издаване на УАДС № ДС-У- 447/2024г. Следва да се посочи, че в кориците на делото липсва такъв документ, но вероятно се има предвид Удостоверение с изх. №ДС-У-443 от 07.11.2024г., л. 169. Същият сочи, че е издаден от Зам. Областен управител, след съгласуване от К. Б. и удостоверява, че за самостоятелен обект в сграда идент. 68850.514.3059.2.88 от КККР на [населено място] няма съставен АДС, това удостоверяване не се променя и след издаване на последващото удостоверение от 15.11.2024г. /л. 173/, който документ също е съгласуван от Б. и с тези официални документи не се визират неверни факти, защото както към 07.11 така и към 15.11.2024г. за този жилищен имот няма съставен АДЧС, такъв е съставен едва през м. 03/2025г., като по делото са налични не оспорени писмени доказателства, че имотът е вписан в КККР като имот общинска собственост. Изцяло не удостоверени по делото са мотивите на контролиращия орган, че от Б. е допускан нерегламентиран достъп до архивния отдел, не е провеждан контрол на работното време и работното място към подчинените служители, не представя в пълен обем регистъра на имотите държавна собственост, че извършва формален контрол върху решенията на ОбС, че прехвърля отговорностите за вземане на решения към подчинените й служители. Показанията на свидетелите К. и Ж., съдът приема за дадени про кауза, същите отразяват единствено лично отношение към жалбоподателката и не почиват на обективни факти, нито кореспондират на тези, удостоверени чрез приетите писмени доказателства. Ето защо, съдът приема, че определена най-ниска годишна оценка е извършена в нарушение на особеното производство и при неправилно приложение на закона, защото е определена при липса на обективно заложени в работния план конкретни критерии, правещо обективно невъзможно нейното определяне, без съобразяване на факта на предходна положителна оценка, дадена от оценяващия ръководител на междинната среща, не отразяваща безпристрастно дадената преценка за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване, с оглед на обективните факти, в изпълнение на целите на оценяването, установени в чл.1, ал.2 от НУРОИСДА. Налице е оценка, определена в противоречие с чл.6, ал.1-2 от НУРОИСДА, установяващ годишната оценка да отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за целия оценяван период. Предвид на това изготвената годишна оценка противоречи и на чл.76, ал.7 от ЗДСл. и същата не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Оценяването на служителката не е проведено в съответствие с условията на НУРОИСДА. Когато нормативно уредената процедура за оценяване на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка съставлява и материално правното основание за постановяване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получена възможно най-ниска обща оценка при оценяване. Тъй като обаче в този случай процедурата по оценяване на служителката е проведена при допуснати съществени нарушения на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, е налице основание издадената заповед да се отмени като противоречаща на материалния закон и са налице са основанията по чл.146, т.3-4 от АПК. По разноските - в полза на оспорващата се следват разноски за договореното и заплатено в брой възнаграждение [рег. номер]. /л.20/. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът