РЕШЕНИЕ

№ 1231

Кърджали, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в закрито заседание в състав:

Председател: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ Членове: ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ Като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ частно касационно административно дело № 20257120700292 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство по делото е по реда на чл.306, ал.5, във вр. с ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по частна жалба от Е. А. Р. - кмет на община Доспат, с посочен адрес: [населено място], [улица], [област], против Разпореждане №118 от 29.01.2025 год., постановено по административно дело №466/2024 год. по описа на Административен съд – Смолян.

С обжалваното разпореждане на съдия от Административен съд – Смолян е осъдено длъжностно лице на длъжност - кмет на община Доспат, да заплати глоба, в размер на 6000 (шест хиляди) лева, по сметка на Административен съд – Смолян, за повторно неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм. дело №215/2023 год. по описа на Административен съд - Смолян.

Жалбоподателят счита най-напред, че оспореното разпореждане е нищожно, като сочи, че съгласно чл.306, ал.2 от АПК, наказанията за неизпълнение на съдебни актове се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Твърди, че в нарушение на посочената норма, обжалваното разпореждане не е издадено от председателя на Административен съд - Смолян - съдия И. К., а е издадено от съдия К. С., като в мотивите на обжалваното разпореждане не е посочено тя да действа в качеството си на овластено, на основание чл.306, ал.2, предл.2/второ/ от АПК, от председателя на съда длъжностно лице да издава разпореждания за налагане на глоби за неизпълнение на съдебни актове. Изложени са доводи в тази насока, като се твърди, че в настоящата хипотеза, обжалваното разпореждане е постановено от незаконен състав на съда - съдия в административния съд, а не от неговия председател или от овластено от него длъжностно лице, съгласно императивната норма на чл.306, ал.2 от АПК. Поради това, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на обжалваното разпореждане.

На следващо място, в жалбата се твърди неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му на това основание. Възпроизведени са част от мотивите на обжалваното разпореждане, като се твърди, че така изложените мотиви от едноличния състав на административния съд са изцяло незаконосъобразни и в противоречие с редица правни принципи на административното производство, като в тази връзка се цитират нормите на чл.9, ал.1 от АПК и на чл.30, ал.2 от АПК. Направен е извод, че въпросът за изискванията на закона към искането за откриване на административното производство е въпрос за неговата допустимост, за който административният орган следи служебно във всеки един етап от производството, като се сочи, че в конкретния случай, с Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян бил коментиран само един недостатък на искането - неподписването му от всички заинтересовани лица, като съдът приел, че това изискване не е въпрос по допустимостта, а по същество и е върнал преписката за ново разглеждане на искането и за произнасяне с мотивиран акт. Сочи се, че с писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год. административният орган констатирал недостатъци на искането, различни от недостатъка, коментиран в Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, а именно, че: 1) искането следва да се уточни, като заявителите посочат коя част от улицата искат да отпадне (от коя до коя осова точка); 2) на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ, да се представи задание и скица-предложение за частта от улицата, която заявителите желаят да отпадне. Твърди се, че първото от така дадените указания от административния орган е законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.29, ал.2, т.2 от АПК, която постановява, че в искането следва да е посочено неговото естество, като то следва да е достатъчно ясно, за да се определи: - неговия териториален обхват, за да е ясно в коя част на плана ще бъде спряно неговото прилагане, съгласно чл.135, ал. 6 от ЗУТ; - кръга на заинтересованите лица в производството, които следва да бъдат уведомени за неговото образуване съгласно чл.26, ал.1 от АПК. Твърди се също, че второто от дадените указания е в пълно съответствие с нормата на чл.135, ал.3 от ЗУТ, която сочи, че към искането за изменение на плана се прилага скица-предложение за изменението му и че посоченият в обжалваното разпореждане довод на съда, че такава скица-предложение следвало да се изработи служебно от общината, няма законова опора. Сочи се, че ЗУТ не вменява задължение за административния орган изработването на скици-предложения и че те следва да изхождат от заявителя и да придружават неговото искане, както и че това е така, защото административният орган няма как да знае каква е волята на заявителя. Излага се и довод, че съдът не разполага с правомощие да вменява в задължение на административния орган изработване на скици-предложения, след като такова задължение за административния орган по закон не съществува. Поради това жалбоподателят счита, че в случая не е налице неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян и че това е така, защото: 1) С писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год. административният орган е констатирал недостатъци на искането, различни от недостатъка, коментиран в Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС - Смолян, а въпроси за допустимостта на искането могат да бъдат повдигани служебно във всеки един момент от производството. 2) В диспозитива на Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян не било посочено, че преписката се изпраща за произнасяне по същество, а било посочено, че тя се изпраща за разглеждане на искането и произнасяне с мотивиран акт, като се цитира част от този диспозитив. Сочи се, че в определението си съдът не е посочил, че този акт следва да е по същество, а е посочил, че той следва да е мотивиран, което било сторено с Писмо с изх.№АПИО-3/06.01.2025 год. на кмета на община Доспат и че по разгледаните в писмо с изх.№АПИО-3/06.01.2025 год. на кмета на община Доспат въпроси, съдът не се е произнесъл с Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян и по тях не е била формирана сила на присъдено нещо.

На следващо място жалбоподателят счита, че незаконосъобразно съдът не е зачел факта, че Писмо с изх.№АПИО-3/06.01.2025 год. на кмета на община Доспат, с което, на основание чл.30, ал.2 от АПК, е прекратено административното производство, е влязло в сила. Сочи се, че това писмо е връчено на 07.01.2025 год. на Ш. Х. и Д. Х., като те не са го обжалвали в законния срок, като се твърди, че това писмо не може да бъде игнорирано от съда, тъй като с него се прекратява висящността на административното производство и че след постановяването на писмото, за административния орган липсва административно производство, по което да се произнесе и че до неговата евентуална отмяна, то следва да бъде зачитано.

Според жалбоподателя, изложеното в съвкупност мотивира извод за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и поради това, с жалбата моли съдът да постанови решение, с което да го отмени като неправилно.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.306, ал.5 от АПК/препис от разпореждането е получен от наказаното лице на датата 27.02.2025 год., видно от приложеното по делото подписано и оформено съобщение, а жалбата против него е подадена по пощата, на датата 05.03.2025 год., т.е. на 6-ия ден след връчването на преписа/ и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното разпореждане, решаващият състав на Административен съд - Смолян е посочил, че производството е по чл.304 от АПК, по молба вх.№3353/16.12.2024 год. по описа на Административен съд - Смолян, подадена от Ш. Д. Х. от [населено място], [община], за налагане на глоба по чл.304, ал.2 от АПК на кмета на община Доспат за повторно неизпълнение на влязлото в сила Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян и че след като искането е изпратено на ответника и му е дадена възможност за писмени обяснения, са постъпили такива, в които се твърди от кмета на община Доспат, че в изпълнение на съдебния акт, на 19.06.2024 год. преписката е била разгледана и до Ш. Д. Х. и Д. Д. Х. са били дадени указания да се конкретизира искането и да се представи скица-предложение за промяна на ПУП, предвид чл.135, ал.2 от ЗУТ, като уведомително писмо било получено на 28.06.2024 год., но в дадения 7-дневен срок указанията не били изпълнени, след което на 07.01.2025 год. жалбоподателите били уведомени, че административното производство е прекратено.

Съдът е посочил на следващо място, че видно от приложените доказателства, Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян е връчено на кмета на община Доспат на 20.03.2024 год., след което, по предходно искане от Ш. Д. Х. от 15.05.2024 год. и съответно, образувано адм. дело №168/2024 год. по описа на АдмС - Смолян, на кмета на община Доспат е наложена глоба, в размер на 700 лева, която е потвърдена от състав на АдмС - Смолян, при което за пореден път по настоящото дело, няма произнасяне.

След като е съобразил твърденията на молителя, становището на ответника и представените по делото доказателства, съдът е приел, че искането на молителя, с правно основание чл.304, ал.2 от АПК, е основателно, поради което следва да бъде уважено. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК предвижда ангажирането на имуществена отговорност чрез налагане на глоба на длъжностни лица, които не изпълнят задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а съгласно ал.2, при повторно неизпълнение, каквото се явява настоящото, глобата е в размер на 500 лева и се дължи всяка седмица, докато трае неизпълнението. Посочил е също, че по делото не е спорно, че с Решение №1240 от 18.09.2024 год., постановено по адм. дело №323/2024 год. на АдмС – Смолян е потвърдено Разпореждане №970 от 08.07.2024 год., постановено по ч. адм. дело №168/2024 год. на АдмС – Смолян, с което е наложена глоба на ответника, за неизпълнение на влязлото в сила определение, при което и по несъмнен начин установено, че настоящото искане касае повторно неизпълнение.

По-нататък съдът е посочил, че съгласно диспозитива на определението, се отменя отказ на кмета на община Доспат, материализиран в писмо №УТ-1275/19.07.2023 год., за разглеждане по същество на отправено искане, подадено от Ш. Д. Х. и Д. Д. Х. от [населено място] - заявление вх.№[номер] от [дата], с което е поискано, на основание §8, ал.2, т.2 от ЗУТ, изменение на план за регулация/ПУП - ИПР/ за част от имот пл.№[номер] в кв.[номер] на [населено място], [община] и е определен 7/седем/-дневен срок за произнасяне от административния орган, считано от получаване на преписката от съда, както и че преписката е изпратена на кмета на община Доспат, за разглеждане на искането и произнасяне с мотивиран акт, но такъв не е издаден. Съдът е приел, че вместо да изпълни вмененото му с определението задължение, кметът на община Доспат отново е бездействал до датата на получаване на повторната молба №3353, входирана на 16.12.2024 год., за налагане на глоба и дал указания, които в случай, че не бъдат изпълнени производството ще бъде прекратено и същото било прекратено. Съдът е отбелязъл, че след като на 18.12.2024 год. е изпратено съобщение на кмета на община Доспат за даване на писмени обяснения, което незнайно по каква причина е върнал на 20.01.2025 год., а бил подписал съобщението на 17.01.2025 год., като междувременно, на 07.01.2025 год. прекратил административното производство.

Съдът е посочил на следващо място, че с влизане в сила на Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС - Смолян, кметът на община Доспат дължи произнасяне по него, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон, като е приел, че даването на указния и прекратяването на административното производство са ирелевантни обстоятелства, тъй като не сочат на действия по организация на изпълнение на съдебния акт, като се има предвид, че органът е бил наясно, какви са му задълженията, дори и да не е отправено искане още с влизането в сила на процесното определение, при което са ирелевантни и дадените указания по конкретизиране на същото. Без значение, според съда, е неизпълненото задължение на молителя за представяне на скица - проект, тъй като не са установени обстоятелствата, които са пречка, такава да бъде издадена служебно и предвид изложеното, неизпълнените указния след влизане в сила на цитираното определение, не могат да обосноват прекратяване на производството, което да оправдае бездействието на органа след изтичане на предоставения му 7/седем/-дневен срок.

Съдът отново е посочил, че разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК предвижда ангажирането на имуществена отговорност, чрез налагане на глоба на длъжностните лица, които не изпълнят задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и че за да е налице нарушение по чл.304, ал.1 от АПК, е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на три предпоставки, както следва: 1. влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение за административен орган; 2. изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката (съобразно диспозитива) на задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни; 3. неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган - адресат на дължимото поведение.

Решаващият съдебен състав е намерил, че са налице и трите предпоставки на чл.304 от АПК за налагане на глоба на ответника. Приел е, че е налице първата предпоставка, а именно акт - определение, което предписва определено поведение от страна на ответника, в конкретно указан от съда 7/седем/-дневен срок. Приел е също, че втората предпоставка по чл.304 от АПК също е налице, тъй като ответника, след влизане в сила на определението, е известен за това и е запознат както с неговото съдържание, така и със съдържанието на Разпореждане №970 от 08.07.2024 год. на АдмС - Смолян. Решаващият съдебен състав е приел най-сетне, че е налице и третата предпоставка за уважаване на искането за налагане на глоба, а именно - неизпълнение на съдебен акт. Посочил е, че тъй като настоящото производство е второ по ред за санкциониране на ответника по чл.304 от АПК, действията на същия не са предмет на разглеждане в настоящото производство, а предвид всичко изложеното, съдът не е установил действия на административния орган по изпълнение на съдебния акт или факти, изключващи изпълнението му, в периода от предходното му санкциониране до произнасяне на оспореното разпореждане. Приел е, предвид горното, че това сочи неправомерно поведение от страна на кмета на община Доспат, за което административният орган следва да носи имуществена отговорност по разглеждания процесуален ред.

C оглед изложеното, решаващият състав на съда е намерил, че кметът на община Доспат е бил задължен да се произнесе по изпратената му от съда по компетентност преписка и като не се е произнесъл по същата, не е изпълнил задължението си, произтичащо от задължителните указания по влязлото в сила Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС - Смолян. Относно действията на административния орган след 16.12.2024 год., решаващият състав на съда е приел, че не са предприети такива по изпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год. по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС - Смолян, както и че не е налице пречка за изпълнението му.

Относно размера на наложената глоба, решаващият състав е намерил, че следва да се приеме, че нарушението е „повторно“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на АПК, т.к. същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Разпореждане №970 от 08.07.2024 год. на АдмС – Смолян, потвърдено с Решение №1240 от 18.09.2024 год. на АдмС – Смолян, с което е наложена глоба на ответника, за неизпълнение на влязлото в сила определение, т.е. от влизане в сила на акта за налагане на санкция по основния състав. В тази връзка, съдът е приел, че размерът на наложената глоба следва да бъде определен по правилата на чл.304, ал.2 от АПК, според които, при повторно нарушение по ал.1, се налага глоба по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, като времевият период обхваща периода от 18.09.2024 год., т.е. от влизане в сила на санкционния акт за първата глоба, до сезирането на съда за образуване на производство за налагане на глоба за повторното нарушение. Съдът е посочил, че в настоящия случай този период е от 18.09.2024 год. до 16.12.2024 год., в който се включват 12 пълни седмици и съгласно разпоредбата на чл.304, ал.2 от АПК, подлежащата на налагане глоба възлиза в размер на 6000 лева.

Съдът е приел също, че по същество не са обосновани и доказани действия на административния орган по изпълнение на съдебното решение, влязло в сила на 18.09.2024 год. или факти, изключващи изпълнението му, като в периода от влизане в сила на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, е изтекъл дълъг срок/повече от 6 месеца/, но е налице неправомерно поведение от страна на ответника през този период, за което административният орган следва да понесе имуществена отговорност по разглеждания процесуален ред. Съдът отново е посочил, че това нарушение се явява „повторно“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на АПК, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акта за налагане на санкция по основния състав и че е повторно, след като е влезнало в сила Разпореждане №970 от 08.07.2024 год. и кметът е предупреден, че на основание чл.304, ал.2 от АПК, при повторно нарушение на същото задължение, се налага глоба по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност. Съдът е приел, че в случая такава обективна невъзможност не се сочи, като при тези мотиви и на основание чл.306, ал.2, във връзка с чл.304, ал.2 от АПК, с обжалваното разпореждане решаващият състав на АдмС – Смолян е осъдил длъжностното лице на длъжност „кмет на община Доспат“, да заплати „глоба“, в размер на 6000.00 (шест хиляди) лева, по сметка на Административен съд – Смолян, за повторно неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм. дело №215/2023 год. по описа на АдмС - Смолян.

Настоящият съдебен състав, като прецени възраженията, изложени в жалбата, приложените по делото писмени доказателства, както и изложеното в мотивите към обжалваното разпореждане, намира следното:

Във връзка с развитите най-напред доводи за нищожност на оспореното разпореждане, поради липса на овластяване на постановилия го съдия, от председателя на АдмС – Смолян, на основание чл.306, ал.2, предл.2/второ/ от АПК, следва да се посочи, че в протокола за избор на съдия докладчик по образуваното административно дело №466/2024 год. по описа на АдмС – Смолян е вписано, че начинът на разпределение е „ръчно“, а като причина за ръчното разпределение е посочено, че е на основание „Вътрешна заповед, издадена на основание чл.306, ал.2, предл. последно от АПК“. При извършена проверка на интернет страницата на АдмС – Смолян е констатирано, че на същата е налична Заповед №186 от 04.10.2019 год., издадена от председателя на АдмС – Смолян - И. К. /разпечатана и приложена на задната корица на настоящото дело/, с която, на основание чл.306, ал.2 от АПК, е изменена предходна Заповед №156 от 21.08.2017 год., като със заповедта за изменение са овластени всички съдии в Административен съд – Смолян, с разпореждане да налагат наказания в случаите на нарушения по чл.304 и чл.305 от АПК, при спазване на реда, предвиден в чл.306 от АПК, по жалби за неизпълнение на задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни актове, постановени по дела, по които са били определени за съдия – докладчик. От Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян е видно, че съдия – докладчик по това дело е била съдия К. С., като делото й е било разпределено автоматично, чрез програмата за случайно разпределение на делата, респ., съдия К. С. е постановила и определението, заради чието неизпълнение е подадена и жалбата, по повод която е постановено и обжалваното Разпореждане №118 от 29.01.2025 год., постановено по административно дело №466/2024 год. по описа на Административен съд – Смолян. От изложеното по-горе следва изводът, че обжалваното разпореждане за налагане на глоба на длъжностно лице – в случая на кмета на община Доспат, на основание чл.306, ал.2, във вр. с чл.304, ал.2 от АПК, е постановено от съдия в Административен съд – Смолян, който е надлежно овластен за това от председателя на съда, на основание чл.306, ал.2, предл.2/второ/ от АПК, а от това следва, че обжалваното разпореждане не е постановено от незаконен състав на съда и липсва каквото и да е основание за прогласяване на нищожност на същото, т.е. искането за обявяване на неговата нищожност се явява неоснователно.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е спазил изискването на чл.306, ал.3 АПК за изискване на писмени обяснения и доказателства и се е произнесъл на база наличните доказателства, без да е имало потенциал за събиране на нови по реда на чл.306, ал.3, изречение последно от АПК.

По отношение доводите за неправилност на обжалваното разпореждане, развити в частната жалба против същото, съдът намира следното:

Не е спорно, че препис от Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, е получено от кмета на община Доспат, чрез негов пълномощник, на датата 20.03.2024 год., както и че със същото е определен 7/седем/-дневен срок за произнасяне от административния орган, считано от получаване на преписката от съда, която преписка всъщност си е налична при административния орган, доколкото на съда е изпратена заверено копие от същата. Това определение е влязло в сила на 28.03.2024 год., като не е спорно също, че на 15.05.2024 год., до председателя на АдмС – Смолян е била подадена жалба от Ш. Д. Х., с Вх.№1234, заради неизпълнение на това Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, по повод която жалба, на 16.05.2024 год. е било образувано адм.дело №168/2024 год. по описа на АдмС – Смолян. Не спорно, че по това адм.дело №168/2024 год. е постановено Разпореждане №970 от 08.07.2024 год., с което, на кмета на община Доспат, на основание чл.306, ал.2, във вр. с чл.304, ал.1 от АПК, е наложена глоба, в размер на 700 лева, заради неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян. В мотивите към това разпореждане съдът е приел, че неизпълнението е продължило от 20.03.2024 год., когато на кмета на община Доспат, чрез пълномощника му, е връчен препис от определението, и до датата на постановяване на самото разпореждане, като с оглед този немалък период от време е определен и размерът на наложената глоба. В мотивите към същото разпореждане, кметът на община Доспат е предупреден, че на основание чл.304, ал.2 от АПСК, при повторно нарушение на същото задължение, се налага глоба по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

На следващо място, по делото не е спорно, че против това Разпореждане №970 от 08.07.2024 год., постановено по адм.дело 168/2024 год. по описа на АдмС – Смолян, е била подадена в срок частна жалба от наказаното лице – кмета на община Доспат, по повод която е било образувано и адм.дело №323/2024 год. по описа на АдмС – Смолян. Не спорно също, че по това административно дело, от тричленен състав на АдмС - Смолян е постановено окончателно съдебно Решение №1240 от 18.09.2024 год., с което е оставено в сила Разпореждане №970 от 08.07.2024 год., постановено по адм.дело 168/2024 год. по описа на АдмС – Смолян. В мотивите към това окончателно решение тричленният състав на съда е приел, че са неоснователни доводите в частната жалба, че органът се е произнесъл, след като му е изпратена преписката на 19.06.2024 год., поради което не е налице бездействие, като е посочил, че според чл.200, ал.1 от АПК, по който ред е постановено Определение №388 от 19.03.2024 год., съдът отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. Съдът е посочил също, че в случая преписката се намира при административния орган, тъй като той е бил сезиран със заявление от 07.07.2023 год., с което е поискано, на основание пар.8, ал.2, т.2 от ЗУТ, изменение на плана, като съдът е изпратил на органа препис от Определение №388 от 19.03.2024 год., в което е определен срок за произнасяне и не е било необходимо да връща преписката на органа. В мотивите към това решение тричленният състав на съда е приел за неоснователно и твърдението в частната жалба, че едва след като е получил преписката на 19.06.2024 год., кметът бил предприел действия по изпълнение на определените, като изпратил уведомително писмо на заявителя от същата дата. Съдът е посочил, че на 19.06.2024 год. кметът на Община Доспат е получил само препис от молба вх.№1234 от 15.05.2024 год., подадена от Ш. Х., с която последният сезирал съда с искане за налагане на глоба, поради неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год. и че изпращането на уведомителното писмо от 19.06.2024 год. е действие на органа след образуване на производството по чл.304 от АПК и в срока по чл.306, ал.3 от АПК, който срок е за представяне на обяснения и доказателства. Съдът ясно е посочил, че от момента на влизане в сила на Определение №388 от 19.03.2024 год. на 28 март 2024 год., то подлежи на изпълнение поради задължителния му характер и до постановяване на обжалваното разпореждане за налагане на глоба, включително и до момента, все още е нямало данни органът да се е произнесъл по заявлението от 07.07.2023 година.

Така, в крайна сметка, не е спорно и че на 16.12.2024 год., до председателя на АдмС – Смолян е била подадена последваща жалба от Ш. Д. Х. от [населено място], [община], с Вх.№3353, заради продължаващо неизпълнение от кмета на община Доспат, до момента на подаване на жалбата, на това Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, като по повод тази жалба, на 16.12.2024 год. е било образувано и адм.дело №466/2024 год. по описа на АдмС – Смолян, по което административно дело е постановено и процесното Разпореждане №118 от 29.01.2025 год. Така всъщност, преценката, която е следвало да направи решаващият състав на съда е, дали е налице повторно нарушение на чл.304, ал.1 от АПК и ако е налице - в какъв времеви период е осъществено това повторно нарушение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че съвсем правилно и коректно, решаващият състав на АдмС – Смолян е приел, че този времеви период е считано от датата на постановяване на окончателното съдебно Решение №1240 от 18.09.2024 год. по адм.дело №323/2024 год. на АдмС - Смолян, до датата на подаване на последващата жалба от Ш. Д. Х. заради неизпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, а именно – до датата 16.12.2024 год. По делото няма никакви доказателства, а няма и твърдения в насока, през този период от време – от 18.09.2024 год. до 16.12.2024 год., т.е. период от 12 седмици, от страна на кмета на община Доспат да са били предприети някакви действия по изпълнение на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян. Съдът в настоящия състав намира, че е несъстоятелно позоваването в частната жалба на писмото с Изх.№АПИО-3/06.01.2025 год. на кмета на община Доспат, връчено на 07.01.2025 год. на Ш. Х. и Д. Х., с което, на основание чл.30, ал.2 от AПК, било прекратено административното производство и което било влязло в сила, поради необжалването му в законния срок. Това писмо, с което се твърди да е прекратено административното производство, е издадено много след релевантния по делото период, т.е. много след датата 16.12.2024 год., на която дата е подадена последващата жалба за неизпълнение на влязлото в сила определение и след като на същата дата – 16.12.2024 год., вече е било образувано производството по административно дело №466/2024 год. по описа на АдмС – Смолян.

Касационната инстанция в настоящия състав намира за несъстоятелно позоваването в частната жалба и на уведомителното писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год. на кмета на община Доспат, в което, според изложеното в частната жалба, административният орган посочил констатирани недостатъци на искането и с което дал указания на заявителите. Дали това уведомително писмо съставлява изпълнение на задълженията на органа, произтичащи от влязлото в сила Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян, е даден отговор в цитираните по-горе мотиви на окончателното съдебно Решение №1240 от 18.09.2024 год., постановено по адм.дело №323/2024 год. на АдмС – Смолян, а и в мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане №118 от 29.01.2025 год., постановено по адм.дело №46682024 год. на АдмС – Смолян, които мотиви се споделят в пълна степен и от настоящия съдебен състав. Независимо от това, съдът в настоящия състав, във връзка с твърденията в частната жалба, че от заявителите не били изпълнение указанията, дадени им с посоченото уведомителното писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год. на кмета на община Доспат, намира за нужно да посочи, че в кориците на адм.дело №71/2025 год. по описа на АдмС – Смолян, образувано първоначално по подадената частна жалба от кмета на община Доспат против процесното разпореждане, е приложен отговор от Ш. Д. Х. от [населено място], [община], с Вх.№694/31.03.2025 год. /л.43/, в който същият заявява, че това твърдение, а именно – че не са представени задание и скица – предложение, не е вярно. Към отговора е приложено заверено копие от писмо от Ш. Д. Х. и Д. Д. Х., и двамата от [населено място], [област], до кмета на община Доспат, регистрирано с Вх.№[номер]/[дата] на община Доспат /л.44/, в който е посочено, че в отговор на писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год. на кмета на община Доспат, представят задание и скица-предложение за частта от улицата, която трябва да отпадне. Към писмото с Вх.№[номер]/[дата] на община Доспат е приложено задание, съгласно чл.125 от ЗУТ, за изготвяне на проект - ИПР за УПИ [номер], кв.[номер], ПИ с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], [община], от Ш. Д. Х. и Д. Д. Х., подписано от двамата заявители /л.45/, както е приложена и цветна скица-предложение за изменение на ПР за УПИ [номер], кв.[номер] по плана на [населено място], [община], М 1: 500 /л.46/. Тези доказателства опровергават твърденията в частната жалба, подадена от кмета на община Доспат, че от заявителите не били изпълнени указанията, дадени им с посоченото уведомителното писмо с изх.№АПИО-767/19.06.2024 год., а от друга страна, по делото няма никакви доказателства или въобще данни, представените от двамата заявители задание и скица-предложение за изменение на ПР, да са били разгледани, обсъдени и въобще да е било взето някакво отношение по тях. Изложеното по-горе категорично е в подкрепа на извода, че от страна на кмета на община Доспат е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, в случая - на Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян.

Така, предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, както правилно е приел и решаващият състав на АдмС – Смолян, че в случая са налице и трите предпоставки на чл.304, ал.1 от АПК, за налагане на глоба на длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и съответно, кметът на община Доспат следва да понесе отговорност по посочения текст от закона, за неизпълнение на влязлото в сила Определение №388 от 19.03.2024 год., постановено по адм.дело №215/2023 год. по описа на АдмС – Смолян. Правилно е прието от решаващият състав на АдмС – Смолян, че нарушението е „повторно“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на АПК, т.к. същото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Разпореждане №970 от 08.07.2024 год., постановено по адм.дело №168/2024 год. на АдмС – Смолян, оставено в сила с окончателното Решение №1240 от 18.09.2024 год., постановено по адм.дело №323/2024 год. на АдмС – Смолян. Правилно и законосъобразно, предвид това е прието, че размерът на наложената глоба следва да бъде определен по правилото на чл.304, ал.2 от АПК, според което, при повторно нарушение по ал.1 се налага глоба по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, като правилно е определен и времевия период на извършване на повторното нарушение - периода от 18.09.2024 год., т.е. от влизане в сила на санкционния акт за налагане на глобата за първото нарушение, до сезирането на съда с жалба за образуване на производство за налагане на глоба за повторното нарушение, т.е. до 16.12.2024 год., в който се включват 12 пълни седмици, при което, съгласно разпоредбата на чл.304, ал.2 от АПК, правилно е определено, че подлежащата на налагане глоба, в случая възлиза в размер на 6000 лева.

Предвид всичко изложено по-горе, касационната инстанция в настоящия състав намира, че частната жалба, подадена от Е. А. Р. - кмет на община Доспат, с посочен адрес: [населено място], [улица], [област], е неоснователна и недоказана, а обжалваното Разпореждане №118 от 29.01.2025 год., постановено по административно дело №466/2024 год. по описа на Административен съд – Смолян, като постановено от законен съдебен състав, в предписаната форма и изискуемото се съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като правилно и законосъобразно, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

Деловодни разноски не са претендирани в настоящото производство, а такива не са и сторени, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Ето защо, воден от изложеното по-горе и на основание чл.306, ал.6, във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, Административен съд – Кърджали