Решение № 2127 от 2.8.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 10361/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 20090994 от 09.04.2021 г. по гр.д.№ 29333 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 118-ти състав се:

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Л. Б. К. и П. Б. К., да премахнат изцяло отклонение от обща газоразпределителна мрежа, преминаващо през собствения на Л. А. Г., Д. Г. Г. и Г. Д. Г., поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, захранващо двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, в имот с идентификатор 68134.4327.2621, след което да заравнят земната повърхност в частите на преминаване на отклонението;

ОСЪЖДА Л. Б. К. и П. Б. К., да заплатят на Д. Г. Г., разделно всеки по ½ от сумата 126, 08 лева, представляваща дължимо на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за периода от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. за преминаване на отклонение от обща газопреносна мрежа – газопровод през поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 126, 08 лева до пълния предявен размер от 900 лева.

ОСЪЖДА Л. Б. К. и П. Б. К. да заплатят на Г. Д. Г. разделно всеки по ½ от сумата 63, 04 лева, представляваща дължимо на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за периода от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. за преминаване на отклонение от обща газопреносна мрежа – газопровод през поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 ЗЗД за разликата от сумата 63, 04 лева до пълния предявен размер от 450 лева;

ОСЪЖДА Л. Б. К. и П. Б. К. да заплатят на Л. А. Г. разделно всеки по ½ от сумата 63, 04 лева, представляваща дължимо на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за периода от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. за преминаване на отклонение от обща газопреносна мрежа – газопровод през поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от сумата 63, 04 лева до пълния предявен размер от 450 лева.

Решението е постановено при участието на „О.м.“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ответниците.

Подадена е въззивна жалба от Л. Б. К. и П. Б. К., ответници пред СРС.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта в която претенциите по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от ищците срещу ответниците са били уважени. Сочат, че при изпълнение на процесното отклонение от общата газоразпределителна мрежа били спазени законовите изисквания. По делото била представена цялата техническа документация във връзка с това. Прави се и възражение за придобиване по давност на вещното право на преминаване и прокарване на газопреносното съоръжение на процесната инсталация през имота на ищците. Това било станало още по времето на праводателя на ищците – С.И.Т.. Последното се установило от разпита на свидетелите. Като начална дата на придобивната давност се сочи декларацията от 25.05.2011 г. с която тогавашния собственик бил дал разрешение за изграждане, преминаване и прокарване през имота му на техническото съоръжение. По отношение на иска по чл.59 ЗЗД също се сочи, че решението било неправилно. Твърди, че обезщетението следва да бъде определено в еднократен размер, а не за целия период от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. като се позовава на съдебно- оценителната експертиза.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в частта в която претенциите по чл.109 ЗС и по чл.59 ЗЗД са били уважени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло. Претендират се разноски.

От въззиваемата страна – Л. А. Г., ищец пред СРС, отговор е постъпил. Излага се становище за неоснователност на жалбата и правилност на така постановеното от СРС, решение. Противно на соченото от събраните по делото доказателства, вкл. заключения на вещите лица се установило, че при изграждането на процесното отклонение не били спазени изискванията на чл.193, ал.1, 2, 5 и 9 от ЗУТ. Газопреносните тръби били прокарани през чуждия имот през 2011 г., т.е. не бил налице сключен договор за право на прокарване и преминаване на газопреносните тръби между предишните съсобственици на имота – С.И.Т. и Н.И.М.. Такъв договор се сключвал пред нотариус със заверка на подписите на страните и подлежал на вписване в Агенцията по вписванията /АВп/. В случая бил нарушен чл.64 ЗЕ. Правилно СРС бил приел, че разрешението за строеж е нищожно; в същото не бил описан имота на ищците. Самото разрешение било издадено за монтаж на вътрешно сградна инсталация до газов котел и печка и в него бил посочен само имота на ответниците. Разрешението за строеж било издадено на основание чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ при която хипотеза не се изисквало одобряване на инвестиционен проект. Това разрешение не се отнасяло за преминаване и прокарване на вътрешно-сградна инсталация, която да премине през имота на ищците. Декларацията на която се позовавал въззивника била подписана от Светослав Тасев, който бил посочил, че той е едноличен собственик на имота, но това не било така, защото имотът бил съсобствен – на наследниците на И.М.Т.. Правилно СРС бил приел, че декларацията е невярна и може да касае друг имот. Сочи, че е необходимо съгласие и на останалите съсобственици на имота каквото в случая не било представено. Към 2011 г. етажни съсобственици освен двамата въззивници били и Ирина К. и Петър Стоянов. Последното се установявало от представените по делото нот.актове. Това също било основание за нищожност на издаденото разрешение за строеж и на договора за присъединяване с „О.м.“ ЕАД. Неоснователно било и възражението за придобиване на правото на прокарване и преминаване по давност. Правилно СРС бил констатирал, че в декларацията на С.И.Т. липсва волеизявление за учредяване на сервитут в полза на имота на ответниците. Освен това в тази декларация бил посочен друг имот и друг документ за собственост, който не касае имота на ищците. Освен това ответниците били недобросъвестни владелци и не можели да се позоват на чл.79, ал.2 ЗС. Относно претенцията за обезщетение по чл.59 ЗЗД считат, че СРС бил дал правилна правна квалификация с оглед търпените щети от ищците и обогатяването на ответниците. Тръбите съществували и ограничавали правото на ползване на тази част от имота от страна на ищците. Тръбите преминавали през цялото лице на имота и по този начин ищците били лишени от възможността да застроят имота си. Неправилно СРС се бил позовал на тройната съдебно-оценителна експертиза, тъй като същата ползвала само теоретични начини на изчисление. Не било отчетено и, че тръбите минават през цялото лице на имота. Позовава се на заключението на вещото лице Симеонова-Ненова. Освен това ищците били поискали солидарна отговорност от двамата ответника за нанесени щети, а СРС постановил, че отговорността следва да бъде разделена. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор и от ответниците – Г. Д. Г. и Д. Г. Д.. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Сочи се, че не била спазена процедурата по чл.193 ЗУТ. Затова не можело да се приеме, че е налице законен строеж по смисъла на ЗУТ. От заключенията на вещите лица се установило, че трасето на отклонението не позволява изграждане на сграда с което се влошавали условията за застрояване на имота на ищците. Възпрепятствала се и възможността за засаждане на дървесна и храстова растителност, което противоречало на чл.193, ал.5 ЗУТ. Неоснователно било възражението за придобивна давност, тъй като ответниците били недобросъвестни-същите владеели на нищожно основание. Волеизявлението, обективирано в декларацията на С.И.Т. било лишено от форма. Освен това тази декларация не съставлявала правно основание, което е годно да направи приобретателите негови собственици. Тъй като ответниците били недобросъвестни, то срокът по чл.79, ал.1 ЗС не бил изтекъл. Претендират се разноски.

Третото лице помагач „Овергаз мрежи“ АД не изразява становище.

По допустимостта на въззивната жалба:

За първоинстанционното решение всеки въззивник е уведомен на 21.05.2021г. Въззивната жалба е подадена на 02.06.2021 г./по пощата/, следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като въззивниците са ответници в производството пред СРС и предявените искове са били частично уважени, то следователно въззивната жалба се явява допустима.

В частта в която претенциите по чл.59 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни, решението като необжалвано е влязло в сила. Въззивната инстанция не ще излага мотиви в тази част.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не е спорно между страните, а и се установявало от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот №9, том IV, рег. № 5604, дело №555 от 2016 г. на нотариус Десимира Николова, рег. № НК 609, че от 15.11.2016 г. /л.5/ ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••. Не било спорно и се установявало от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №180, дело №37731/1997 г. от 24.11.1997 г. на нотариус Чайка Бележкова при Софийска нотариална служба при СРС /л. 50/, Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот от 15.04.2016 г. №141, том I, рег. 2000 дело 84/2016 г. на нотариус Весела Червенкова, рег. № 210 на НК /л.55/ и Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот от 15.04.2016 г. №140, том I, рег. № 1998, дело №83/2016 г. на нотариус Весела Червенкова, рег. №210 на НК /л. 52/, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в двуетажна жилищна сграда – близнак, находяща се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••, в имот с идентификатор 68134.4327.2621, съответно ответникът на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж, а ответницата на апартамент на първи етаж, както и на ½ идеална част от дворното място.

Не било спорно и от представените от ответника Л. К. се установявало, че след издаване на Разрешение за строеж №63 от 26.07.2011 г. на главния архитект на Столична община – район Овча купел /л.55/ в имота на ответниците била изградена и монтирана Вътрешна газова инсталация, чиято газоснабдителна инфраструктура преминавала през имота на ищците. Видно било от заключението на съдебно-техническата експертиза, вкл Приложение № 1 към него, изготвено от в.л. Б. /л. 171/, включването към газоразпределителната мрежа на обектите на ответниците с адрес: улица „••••, се осъществява от ГРЗТ, монтирано пред имота на ищците на улица „••••, като трасето на отклонението от газоразпределителната мрежа преминавало през имота на ищците, успоредно на уличната регулационна граница и на вътрешната регулационна граница с УПИ XII-11.

С декларация с нотариална заверка на подписа от 25.05.2011 г., рег.

№6763 на нотариус Р.Р., рег. № 203 /л.56/ С.И.Т. в качеството си на собственик на недвижим имот на адрес: улица „••••, в парцел VII изразил съгласието си за учредяване право на строеж на Газова инсталация в недвижимия му имот, с която да се захрани с природен газ съседната жилищна сграда на адрес: улица „••••. Със същата декларация посоченото лице декларирало съгласието си и за въвеждането на ограничителни условия за ползване на имота в участък до 1 метър от двете страни на газопровода, в който не следвало да се отлагат строителни отпадъци, да се издигат временни и постоянни постройки и да се засаждат трайни насаждения с дълбока коренна система.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л.

Б. се установявало, че процесното отклонение от газопреносната мрежа било изпълнено след Разрешение за строеж № 63/26.07.2011 г., издадено от главния архитект на СО, р-н Овча купел и е от ГРЗТ, монтирано на тротоара на улица „•••• до газов котел и инсталация в сграда в УПИ VIII-21, кв. 26. Според заключението съгласно приложения на л. 71 проект трасето на газопроводното отклонение засягало 12, 5 м от лицето и 25 м в дълбочина, успоредно на границата със съседния имот УПИ XII-11 от юг на имота на ищците. С т.1 от основното заключение на СТЕ, уточнено с допълнително заключение вх. № 5203924 от 05.12.2019 г. /л.175/, вещото лице Б. сочела, че трасето на процесното отклонение не позволявало изграждането на сграда, както по улично-регулационната линия на имота, така и по вътрешната (страничната) граница с УПИ XII-11, кв. 26 и влошавало условията за основно и допълнително застрояване на имота на ищеца като го ограничавало в начина на разполагане на бъдещо застрояване. Не се допускало освен сгради и съоръжения и дървесна и храстова растителност в имота да се засаждат на по-малко от 1 метър от трасето на провода. Вещото лице посочвало, че съгласно приложената от ответника проектна документация трасето на отклонението било предвидено на дълбочина 0.80 м. под нивото на прилежащия терен. Според вещото лице от водената документация за изпълнение на съоръжението било видно, че при строителството и въвеждането в експлоатация на газопреносното съоръжение били спазени нормативните технически изисквания, като при изслушването на вещото лице заявявало, че в заключението е направен пропуск при цитиране на приложимата нормативна база.

Според заключение на допълнителната СТЕ на в.л. Б. поради неизпълнение на мероприятия по изграждане на улица „Лотос“ и проектираното трасе на газопровод по тази улица към момента на изготвяне на експертизата съществуващите технически възможности за захранване на процесния имот били посредством прокарване на отклонение от общата мрежа, минаващо през чужд имот или като временно захранване по трасето на улицата. В допълнителното заключение и в съдебно заседание на 13.12.2019 г. вещото лице уточнявало, че достъпът до имота на ответниците не се реализирал чрез улица, а през друг имот, общинска собственост.

От обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 176 ГПК се установявало, че част от тръбопровода се намирал над земята и бил разкрит при почистване на имота.

От показанията на свидетеля И.А.Ч. /л. 226/, доведен от ищцата се установявало, че есента на 2016 г. същият е бил ангажиран да извърши почистване на дворното място на процесния имот, при извършване на което е установил, че в част от двора се виждат тръби, които отиват към съседите в едната част, а в другата се скриват под земята към улицата. Свидетелят посочвал, че се е наложило да вкопават тръбите по-надълбоко под повърхността, за да могат да минават багерите, тъй като са били на една педя под повърхността на земята.

От показанията на свидетеля Р.Г. Г. /л. 226/, доведен от ответника се установявало, че същият е присъствал при първоначалния технически преглед през август месец 2011 г. на обекта на ответника. Свидетелят поддържал, че през 2011 г. е присъствал при поставяне на тръбите на газопреносното трасе, като същите били поставени на 70-80 см дълбочина под земята и не били констатирани технически проблеми при изпитване на инсталациите.

Според основното заключение на в.л. Б. цената на правото на преминаване, изчислена въз основа на пазарната стойност на земята, коефициент, отчитащ срока, както и вида на сервитута и ограниченията, които той създава възлизала на 67, 50 лв. на месец.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза на в.л.

Р.С.Н. /л.211/ пазарният наем на част от поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622, представляваща терен от 37, 5 кв. м. към 15.02.2020 г. бил в размер на 233 лева, като съгласно уточнението, дадено в съдебно заседание това бил месечен наем за площта от имота, за която е поставена задачата.

Съгласно заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза стойността на обезщетение за право на преминаване за 6 месеца от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. бил в размер на 252, 15 лева, а стойността на обезщетение за безсрочно право на преминаване в размер на 7323, 77 лева.

По иска по чл.109 ЗС съдът е приел, че в тежест на ищците било да докажат, че съществуващият в техния имот газопровод им пречи и смущава пълноценното упражняване на правото на собственост върху техния поземлен имот. В тежест на ответниците било да докажат, че в тяхна полза валидно е учредено право на прокарване на отклонение от общата газопреносна мрежа през имота на ищците, с което не се влошавали условията за застрояване на чуждия поземлен имот; не се препятствал установения начин на трайно ползване на чуждия имот и не се засягали разрешени строежи или съществуващи сгради в него; евентуално, че това право било придобито чрез фактическото му упражняване в изискуемия от закона срок. В този смисъл на страните изрично били дадени указания с доклада по делото, извършен в о.с.з. на 13.12.2019 г. съгласно изготвения проект с определение от 27.08.2019 г. Съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Общите газоснабдителни мрежи и съоръжения и техните отклонения се изграждали извън сградите по общия ред, определен с този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗУТ правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредявало с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, респективно когато не било постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредявало със заповед на кмета на общината. В разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗУТ сервитутът за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот изрично бил регламентиран като такъв, който възниквал между собственици на поземлени имоти и източникът на възникване на вещното право бил договорен при облекчена форма (писмена с нотариална заверка на подписите), която била изключение от правилото на чл.18 ЗЗД. Това изключение не можело да се тълкува по друг начин, освен стриктно. /в този смисъл били и мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК/.

В случая ответниците твърдели, че е налице валидно учредяване на правото на преминаване на процесното отклонение като за подкрепа на това свое твърдение представяли декларация с нотариална заверка на подписа от 25.05.2011 г., рег. №6763 на нотариус Р.Р., рег. № 203 от С.И.Т.. Видно от преписа на същата деклараторът бил посочил, че в качеството си на собственик на недвижим имот на адрес улица „•••• в парцел VII А в кв. 26 изразява съгласието си за учредяване право на строеж на Газова инсталация в недвижимия му имот, с която да се захрани с природен газ съседната жилищна сграда на адрес: улица „••••, и за въвеждането на ограничителни условия за ползване на имота в участък до 1 метър от двете страни на газопровода, в който не следвало да се отлагат строителни отпадъци, да се издигат временни и постоянни постройки и да се засаждат трайни насаждения с дълбока коренна система. На първо място СРС е посочил, че не би могло да се приеме за категорично установено обстоятелството, че декларацията е съставена именно за имота на ищците, доколкото било налице съвпадение в административния адрес – улица „•••• и в номера на квартала – 26, но не и в номера на парцела по предходен план, като в декларацията бил посочен парцел VII А, а за имота на ищците, индивидуализиран по предходен план - парцел XI /видно от нотариалния акт за продажба от 15.11.2016 г., с който ищците се легитимират като собственици и представената с исковата молба скица №15-201427-03.05.2017 г./. Дори и да се приемело, че става въпрос за същия имот след преценка съдържанието и формата на документа съдът е намерил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 193 ЗУТ и следователно не е годно основание за законосъобразното изграждане, съществуване и ползване на процесното отклонение от газоразпределителната мрежа, минаващо през имота на ищците. Декларацията била едностранно изявление на лицето, а не изискуемия съгласно чл. 193, ал. 1 ЗУТ писмен договор между страните с нотариална заверка на подписите. Видно от текста на същата лицето изразявало съгласие за учредяване на право на строеж на газова инсталация, което не било равнозначно на учредяване на правото на прокарване на отклонение на газоразпределителната мрежа в имота. В декларацията липсвала изразена воля да бъде уредено конкретно и надлежно индивидуализирано право на прокарване на отклонение от газоснабдителната мрежа като не било посочено нито разположение на провода, нито неговите параметри и начин на преминаване. На практика с коментираната декларация лицето не било формирало воля за учредяване на сервитут в полза на имота на ответниците, тъй като изрично изявление в този смисъл липсвало, липсвало и индивидуализация на такова право, за да се тълкува по този начин изразеното съгласие.

Не се установявало и по категоричен начин, че именно Светослав Тасев е бил собственик на имота на ищците към датата, на която ответниците твърдели в тяхна полза да е уреден сервитута. Ответниците доказателства в подкрепа на това свое твърдение не били ангажирали. Видно от представените от ищците доказателства, представени с възражение от 20.09.2018 г. с договор за доброволна делба от 10.05.1971 г. /л.121/ дворно урегулирано място с площ 370 кв. м., съставляващо парцел XI-10 в квартал 26 в местността Горна баня по плана на София бил поставен в дял на И.М.Т., като съгласно удостоверение за наследници на И.М.Т. /л.120/ същият след смъртта си на 24.03.1991 г. оставил наследници – съпруга – Н.А.Т., починала впоследствие на 18.01.2006 г. и двама сина – Н.И.М. / починал на 24.01.2015 г./ и С.И.Т., починал на 17.01.2016 г./. Следователно към датата на нотариалната заверка на обсъжданата декларация – 25.05.2011 г. С.И.Т. не бил едноличен собственик на имота на ищците, а притежавал правото на собственост заедно с Н.И.М. в качеството на наследници по закон на И.М.Т.. Липсвали доказателства да е настъпило прехвърляне на идеални части между съсобствениците и превръщането на С.И.Т. в едноличен собственик на имота. Този извод се подкрепял, макар и косвено от обстоятелството, че ищците били придобили имота именно от наследниците на С.И.Т.– М.С.Т. и на Н.И.М. - И.Н.Д. и Т.Н.. М. /което било видно от приложения към исковата молба нотариален акт/. Предвид посоченото не се установявало наличие на съгласие от всички собственици на служещия имот за учредяване на правото на прокарване на процесното отклонение.

Не се установявало да е налице и хипотезата на 193, ал. 3 ЗУТ, предвиждаща, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината.

Според ответниците газовата инсталация била изградена съобразно всички нормативни и технически изисквания предвид представената с отговора на исковата молба изпълнителска документация и Разрешение за строеж № 63 от 26.07.2011г. Изпълнението на изграждането на инсталацията в самия имот на ответниците, респективно неговата законосъобразност и техническа годност нямало отношение към учредяването на сервитута в тежест на имота на ищците. Действително, съгласно чл. 193, ал. 7 ЗУТ разрешение за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се издавали на титуляря на учреденото право по ал. 1, 3 и 4. Издаването на разрешение за строеж обаче не било основание за възникване на севритутно право, нито било доказателство за уредено такова.

Видно от представеното разрешение за строеж същото касаело монтаж на вътрешна газова инсталация в поземлен имот VIII 21 в кв. №26 и следователно в случая дори не се отнасяло за строителство в имота на ищците, който бил с номер по предходен план 22 в квартал № 26, парцел XI /видно от нотариалния акт за продажба от 15.11.2016 г., с който ищците се легитимирали като собственици и представената с исковата молба скица №15- 201427-03.05.2017 г./. Становището на трето лице помагач, представено от ответника, / л.220/ според което присъединяването било извършено законосъобразно, не установявало твърдените от ответника в писмените му бележки обстоятелства за наличие на правото на преминаване на отклонението през имота на ищците.

Съгласно чл. 193, ал. 9 ЗУТ договорът по ал. 1, респективно заповедта по ал. 3 се вписвал в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужвал от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и по партидата на поземления имот, през който били прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Чрез оповестяването на договора, респективно заповедта правото на прекарване на отклоненията ставало противопоставимо на третите лица, които придобивали имотите при знание за учредената тежест върху служещия имот. В случая не се твърдяло и не се установявало наличие на такова вписване, поради което и дори и в полза на ответниците да било учредено право на прокарване на процесното отклонение, то същото било непротивопоставимо на приобретателите на служещия имот.

Изложеното обосновавало извода, че в полза на ответниците не бил валидно учреден сервитут за прокарване на отклонение от газоразпределителната мрежа от собствениците на поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••.

Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗУТ с договора по ал. 1 се придобивало правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот. Именно в полза на титулярите на учреденото право било предвидено да се издава разрешение за строеж съгласно чл. 193, ал. 7 ЗУТ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от НАРЕДБА № 7 от 9.06.2004 г. за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи (отм.), издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 63 от 20.07.2004 г., отм., бр. 105 от 6.12.2013 г., в сила от 6.12.2013 г., която била в сила към периода на изграждане на инсталацията, разпределителното предприятие присъединявало потребителите в определена от него точка на присъединяване, която съгласно ал. 3 представлявала границата на собствеността на газоразпределителната мрежа. Посочените разпоредби налагали извод, че изградената преносна мрежа, минаваща през имота на ищците била собственост на ответника Л. К., тъй като видно от приложената към отговора на исковата молба Изпълнителска документация за подобект Вътрешна газова инсталация в кв. Горна баня, улица „•••• /л. 57 и сл./ възложител на изграждането на газовата инсталация бил именно Л. К., а трето за спора лице – „В.И.“ ЕООД била изпълнител. Именно ответникът К. бил сключил договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа №20850 от 24.06.2011 г. с Газоразпределителното дружество „Софиягаз“ ЕАД /с променено наименование – „О.м.“ – конституирано като трето лице помагач в настоящото производство/ и съгласно този договор и съгласие за присъединяване №25749/24.06.2011 г. било извършеното присъединяване към газоразпределителната мрежа на дружеството от ГРЗТ, монтирано пред имота на ищците на улица „••••. Поради това и съдът е приел, че именно собственост на ответника са тръбите, преминаващи през имота на ищците, доколкото същите се явявали след точката на присъединяване към преносната мрежа съгласно приложимата нормативна уредба, представените писмени доказателства и заключението на СТЕ на вл. Б.. Следователно именно на ответника били и действията, с които се започнало засягането на правото на собственост върху имота, през който преминавало отклонението, за да достигне до крайните точки на ползване в недвижимия имот на двамата ответници. Неправомерното състояние обаче се поддържало както от ответника К., така и от ответницата К. в качеството на собственик и ползвател на част от поземления имот, който се обслужвал от прокараните отклонения и на ползвател на вътрешната газова инсталация, която се захранвала чрез същите. Видно от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата К., същата правела изрично възражение, че тя, заедно със своя брат – ответника К., била упражнявала фактическа власт върху процесния сервитут и го била придобила по давност с изтичане на 5 години до датата на завеждане на делото. Посоченото недвусмислено признание от страна на ответницата съдът е приел за достатъчно с оглед и установеното притежание от ответницата на правото на собственост върху част от ползващия се /“господстващия“/ имот, за да се приеме, че тя също извършвала неоснователни действия и бездействия, с които нарушавала правото на ищците да ползват пълноценно и в пълен обем имота си.

От заключението на вещото лице Б. се установявало, че трасето на процесното отклонение не позволявало изграждането на сграда, както по улично-регулационната линия на имота, така и по вътрешната (страничната) граница с УПИ XII-11, кв. 26 и влошавало условията за основно и допълнително застрояване на имота на ищците като ги ограничавало в начина на разполагане на бъдещо застрояване, като не се допускало освен сгради и съоръжения и дървесна и храстова растителност в имота да се засаждат на по- малко от 1 метър от трасето на провода. Посоченото несъмнено съставлявало ограничение, което собствениците търпели от изграденото от ответника съоръжение, което се ползвало както от него, така и от ответницата в качеството им на собственици на недвижимия имот, в който била изградена вътрешната газова инсталация. От представения нотариален акт било видно, че имотът на ищците е с площ 370 кв. м., поради което и ограничението за засаждане на растителност с определени параметри и изграждане на сгради в рамките на 37, 5 кв. м. от него и то по продължение на две от границите на имота съставлявало съществено засягане и ограничаване на правото на всеки от собствениците да ползва, владее или да се разпорежда с имота в пълен обем и по начин какъвто намери за добре.

Неоснователни обаче били наведените от ищците възражения, че правото им на собственост било накърнено с опасността от авария, тъй като това не представлявало вредно или смущаващо въздействие върху вещта, пречещо на ползуването съгласно нейното или отдаденото от собственика предназначение /в този смисъл Решение № 266 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 365/2010 г., II г. о., ГК/.

Предвид извода за липса на валидно учредено право на прокарване на трасето неправомерни били действията както по изграждането му, реализирани от ответника чрез трети лица изпълнители на техническите и строителните действия, така и по ползването му от двамата ответници, респективно бездействието на последните, изразено в поддържане на неправомерното състояние и липсата на активни дейности по премахването му и преустановяването на това противоправно положение, въпреки отправената им от ищците покана /л.10/.

С оглед на тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че предявените претенции с правно основание чл. 109 ЗС за основателни, поради което ответниците следвало да бъдат осъдени да премахнат отклонението от обща газопреносна мрежа, представляващо газопровод, преминаващ през имота на ищците и захранващ имота на ответниците и да заравнят земната повърхност след отстраняване на тръбите.

По възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност СРС е изложил следните мотиви:

Отвениците правели възражение, че е налице придобиване по давност на вещното право на преминаване и на прокарване на газопреносно съоръжение на процесната газова инсталация чрез непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт в продължение на повече от 5 години, считано от датата на предоставяне на нотариално заверената декларация рег. № 6763/25.05.2011 на нотариус Р.Р., рег. № 203 на НК от С.И.Т. до подаване на исковата молба.

Придобивната давност бил способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентирала фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. В случая ответниците не били добросъвестни владелци, тъй като същите не упражнявали фактическа власт върху процесното отклонение от газопреносната мрежа на правно основание, годно да ги направи собственици на сервитутно право на прокарване на отклонение от общата преносна мрежа. Сочената от ответниците като такова основание – декларация от Светослав Тасев не обосновавала прилагането на института на добросъвестното владение, тъй като както било посочено със същата не се установявало да се учредява право на прокарване на процесното отклонение и изявление в този смисъл от собственика на служещия имот липсвало. Поради това и не могло да се приеме, че декларацията с нотариална заверка на подписите представлява годно правно основание и била налице опорочена форма на придобивното основание. В случая същественото било не, че декларацията е едностранно изявление, а не насрещни изявления, в какъвто смисъл било изискването за сключване на договор. Водещо за формиране на крайните изводи било това, че такова едностранно изявление за учредяване именно на сервитут по чл. 193, ал. 1 ЗУТ изобщо не било формирано и обективирано в тази декларация, доколкото индивидуализация на същия липсвал – както по отношение на имота, през който следвало да се изгради провода, така и параметрите на правото на прокарване - от къде да минава, с каква дължина да е тръбопровода, на каква дълбочина да се постави и в полза на кого се учредява. В случая изобщо не се касаело за правно основание, годно да направи ответниците титуляри на процесния сервитут, поради което и същите не можели да придобият правото с изтичане на кратката придобивна давност от 5 години. Следователно и неоснователно се явявало релевираното възражение за реализирано в полза на ответниците оригинерно придобивно основание на спорното сервитутно право По иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД:

Основателността на претенция с правна квалификация изисквала кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/ обогатяване на ответника; 2/ обедняване на ищеца, 3/ обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт 4/липса на основание за настъпване на обедняването и обогатяването и 5/ правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.

Безспорно между страните било, че в имота на ищците в рамките на исковия период от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г съществувало и било ползвано от ответниците отклонение от газоразпределителната мрежа на „О.м.“ ЕАД, по което било реализирано газоснабдяване на притежаваните от ответниците имоти. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. Б. се установявало, че процесното отклонение от газоразпределителната мрежа е изпълнено от ГРЗТ, монтирано на тротоара на улица „•••• до газов котел и инсталация в сграда в УПИ VIII-21, кв. 26. Според заключението съгласно приложения на л. 71 проект трасето на газопроводното отклонение засягало 12, 5 м от лицето и 25 м в дълбочина, успоредно на границата със съседния имот УПИ XII-11 от юг на имота на ищците. Съгласно т.3 от цитираното заключение сервитутът на отклонението бил с площ 37, 5 кв. м. при отчитане на проектните параметри и при широчина 1м.

Съгласно приложената проектна документация и свидетелските показания на св. Р.Г. Г. /л. 226/, тръбите на газопреносното трасе, били поставени на 70-80 см дълбочина под земята. Не се установявало наличие на поведение на ответниците, в пряка причинна връзка, с което да било настъпило изваждане на тръбите над почвата. От обясненията на ищцата, дадени в о.с.з на 13.12.2019 г. било видно, че тръбите били под повърхността на земята, макар и същата да твърдяла, че дълбочината била 10- 15 см и същите се били разкрили едва при разчистването на терена. Дори и да било имало части от провода, които били в даден момент върху, а не под земната повърхност, то те били впоследствие вкопани с цел преминаване на тежки строителни машини, което се установявало от показанията на свидетеля И.А.Ч.. Следователно в рамките на процесния период ищците не били напълно ограничени в правото си да ползват имота в процесната част от 37, 5 кв. м. Те били лишени от възможността да засаждат дървесна и храстова растителност и да изграждат сгради и съоръжения в тази площ, като съгласно заключението на в.л. Б. трасето на процесното отклонение не позволявало и изграждането на сграда, както по улично-регулационната линия на имота, така и по вътрешната (страничната) граница с УПИ XII-11, кв. 26 и по този начин влошавало условията за основно и допълнително застрояване на имота на ищците като ги ограничавало в начина на разполагане на бъдещо застрояване. Въпреки това повърхността на тази площ не била ползвана от ответниците и била във фактическата власт на ищците, които извън посочените ограничения разполагали с правото да ползват собствения си недвижим имот в цялост. Поради посоченото съдът е приел, че справедливо е да бъдат обезщетени ищците, но при съобразяване на вида и обема на ползите, от които са били лишени, а отговорността на ответниците да бъде ограничена до това, с което са се обогатили.

В случая решаващо при определяне размера на обезщетението бил вида и естеството на основанието, от което били настъпили обогатяването и обедняването. Процесното трасе безспорно било довело до обедняване на ищците, тъй като препятствало упражняване в пълнота на притежаваното от тях право на собственост, като ги възпирало да извършват дейности по строителство и засаждане на растителност извън допустимите норми и в рамките на площта, обхваната от ограниченията, свързани с провода. Съществуването, обаче, на трасето не се установявало да ги е лишило изобщо от правото да ползват имота в твърдяната от тях площ, тъй като не се установявало тази площ да е била изобщо неизползваема при спазване на обсъдените ограничения. Също така ограниченията, които ищците търпели касаели цялостно възможността им да вземат свободно решения за начина на застрояване на имота и разполагане в него на сгради и съоръжения, които ограничения били свързани именно с обстоятелството, че били принудени да се съобразяват с фактическото наличие на упражнен сервитут, а не с отделяне на площ от техния имот, която да не могат да ползват. Поради това и съдът не е счел, че обедняването на ищците е съизмеримо с наемната цена за такава площ от имота. Обективно имотът и в частта му, засегната от трасето, бил във владение на ищците и същите не могли да го ползват за всякакви други дейности освен посочените, поради което и същите били обеднели със стойността, която щели да получат при учредяване на срочен сервитут, тъй като за този период при такива ограничения те щели да получат единствено такава стойност, а не стойността на наема на част от имота. От друга страна ответниците се били обогатили като били ползвали без да заплащат правото да преминават през чужд имот съоръженията, осигуряващи газснабдяване в техния недвижим имот. Ответниците си били спестили единствено разходи за заплащане на сервитут, а не на наем за ползване на част от недвижим имот, каквато част те обективно не били и ползвали.

Предвид посоченото съдът се е основал на заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза и е определил като дължимо от страна на ответниците обезщетение в размер на 252, 15 лева за периода от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г., представляващо обезщетението, което биха получили при учредяване на процесния сервитут, респективно което ответниците биха дължали за сервитут със срок 6 месеца. Не следвало да бъдат споделени възраженията на ищците срещу заключението на вещите лица от тройната съдебно-оценителна експертиза, тъй като експертите обективно и безпристрастно били приложили притежаваните от тях специални знания, в които не били налице основания съдът да се съмнява. В заключението били посочени и обсъдени приложените коефициенти при определяне на крайните стойности на обезщетенията, като била взета предвид именно пазарната стойност за сервитут. Не следвало да се възприеме по-високата стойност по заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в.л. Р.С.-Н., тъй като същата касаела месечна наемна цена за площ от недвижим имот, а по изложените съображения наемната цена не бил приложим критерий при определяне на обезщетението в случая. Не следвало да бъде възприет и размерът от 67, 60 лева на месец по т. 3 от заключението на СТЕ на в.л. Б., тъй като в о.с.з. при изслушването си вещото лице изрично заявявало, че не е лицензиран оценител.

Отговорността на ответниците следвало да бъде разпределена по равно, тъй като не се установявало основание за солидарното им осъждане, каквато била претенцията на ищците. Правото на всеки от ищците да получи обезщетение следвало да бъде съобразено с притежаваните идеални части от процесния имот, а именно ½ от сумата за ищеца Д. Г. Г. и по ¼ за ищцата Л. А. Г. и за ищеца Г. Д. Г.. По изложените съображения исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът е приел за основателни в размер на общо 252, 15 лева от общо предявени в размер на общо 1800 лева, като всеки от ответниците следвало да заплати по ½ от сумата в размер на 126, 08 лева в полза на Д. Г. Г., от сумата 63, 04 лева на Л. А. Г. и от сумата 63, 04 лева на Г. Д. Г., а до пълните предявени размери исковете като неоснователни са отхвърлени.

По доводите във въззивните жалби:

По реда на чл.109 ЗС се осигурява защита на възможността носителят на право на собственост върху вещ да упражнява това свое право в пълния му обем с оглед вида и предназначението на тази вещ, като не се допуска неоснователно въздействие върху вещта от трети лица, което да ограничава правата на собственика, създавайки му пречки да ползува вещта според нейното предназначение.

Действително, не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на предявен по реда на чл.109 ЗС, иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем.

От съществено значение за основателността на предявения по реда на чл.109 ЗС иск е естеството на правото, чиято защита се търси. В случая се поддържа, че действията на ответниците пречат за пълноценното упражняване право на собственост върху имот а чрез изграденото отклонение от общата газоразпределителна мрежа-газопровод, преминаващ през имота на ищците и захранващ имота на ответниците.

Пречките за ползуването на имота също следва да са обективни, т.е. самото им естество да препятствува възможността за ползуване на имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот, при което същият да не може да бъде ползуван според неговото предназначение, т.е. от съществено значение е естеството на правото, което е предмет на защита.

Само неоснователно, извършено в нарушение на установените в нормативни актове правила действие би могло да обоснове основателност на заявената по реда на чл.109 ЗС претенция.

В ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г. е прието, ч е когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, то с тези си действия се възпрепятства пълноценното ползване на индивидуалният имот, собственост на ищците по предназначение.

Относно законността на така извършеното отклонение:

С отговорите си по исковата молба ответниците се позовават на издаденото разрешение за строеж № 63 от 26.07.2011 г. Видно от отразеното в това разрешение за строеж /л.55/ същото е издадено за „монтаж на „Вътрешна газова инсталация“ от ГРЗТ до газов котел и газова печка. Действително, както се сочи от въззиваемите в разрешението за строеж е описан само имота на ответниците, но не и този на ищците. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.147, ал.1, т.2 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, редакция в сила към процесния момент, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за:

2. монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор";

Следователно основателен е довода на въззиваемите, че разрешението за строеж на което ответниците/въззивници основават тезата си за законност на строежа не се отнася за преминаване и прокарване на вътрешно-сградна инсталация, която да премине през имота на ищците.

По отношение на учредяването на право преминаване и прокарване на вътрешно-сградна инсталация през имота на ищците:

Изискванията за това са посочени в ЗУТ, Раздел II.

Преминаване през чужди поземлени имоти. Прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти, а именно:

Право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите - чл. 192, ал.1 ЗУТ.

Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината-ал.2.

Правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите- чл.193, ал.1 ЗУТ.

С договора по ал. 1 се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот- ал.2.

Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината- ал.3.

В конкретния случай нито се твърди от ответниците, нито се представя договор в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Декларацията, л.56, на която се позовават ответниците /въззивници/ не изпълнява изискването на чл.193, ал.1 ЗУТ. Видно от съдържанието на същата С.И.Т. е изразил съгласие за „учредяване право на строеж на газова инсталация в недвижимия ми имот с която да се захрани с природен газ съседната жилищна сграда на ул.“••••“, както и е посочено съгласие за въвеждане на ограничителни условия за ползване. В тази декларация дори да приемем, че е посочен номера на имота на ищците, липсва изразено съгласие за преминаване и прокарване на процесното отклонение от газопреносната мрежа. Освен това, както правилно СРС е проследил нот.актове, имотът, който понастоящем е съсобственост на ищците, не е бил еднолична собственост на лицето подало декларацията – С.И.Т.. По отношение на останалите съсобственици нито се твърди, нито се ангажират от ответниците доказателства, че са изразили съгласие за преминаване и прокарване на процесното отклонение от газопреносната мрежа.

Съгласно чл.193, ал. 7 ЗУТ разрешение за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се издава на титуляря на учреденото право по ал. 1, 3 и 4. В случая с оглед горния коментар относно основанието на което е издадено процесното разрешение за строеж, липсва както надлежно учредено право по ал.1, 3 и 4, така и разрешение за строеж на отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Техническата документация не отстранява неспазването на формата за учредяване на правото, както и липсата на разрешение за строеж именно на отклонението от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

Всичко това прави строежа незаконен по смисъла на ч л. 225, ал.2 ЗУТ, а именно строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:

2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;

Наред с това ал.9 на чл.193 ЗУТ изисква и договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 3 д а се вписват в имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и по партидата на поземления имот, през който са прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

В конкретния случай липсва вписване, което е очевидна последица от факта, че липсва сключен договор. От данните по делото, вкл. свидетелските показания, се установява, че ищците са разбрали за съществуващото отклонение в техния имот при разчистване на терена.

При това положение правилен е извода на СРС, че в полза на ответниците не е бил валидно учреден сервитут за прокарване на отклонение от газоразпределителната мрежа от собствениците на поземлен имот с идентификатор 68134.4327.2622 по КК и КР одобрени със Заповед РД-18- 74/20.10.2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр.София, кв. Горна баня, улица „••••.

По възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност:

Въззивната инстанция споделя мотиви на СРС поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.

Правилен е извода на СРС, че ответниците са недобросъвестни владелци, тъй като се установи, че липсва сключен договор, т.е. валидно правно основание по силата на което да могат да придобият сервитутното право на прокарване на процесното отклонение.

Противно на соченото от въззивниците с декларацията от 25.05.2011 г. от тогавашния собственик /както се установи съсобственик/ не е дал разрешение за изграждане, преминаване и прокарване през имота му на техническото съоръжение.

Дори да приемем, че фактическа власт е установена на датата на декларацията -25.05.2011 г., то до датата на предявяване на иска – 10.05.2017 г. не е изтекъл 10-годишния срок за придобиване на собствеността върху процесното сервитутно право.

По въпроса дали действията на ответниците пречат за пълноценното упражняване право на собственост върху имота:

С прокарването на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1- ал.5 на чл.193 от ЗУТ.

В конкретния случай от заключението на вещото лице Б. по безспорен начин се установява, че чрез прекарването на процесното отклонение се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, както и се препятства установеният начин на трайното м у ползване. Трасето на газопроводното отклонение засяга 12, 5 м от лицето и 25 м в дълбочина, успоредно на границата със съседния имот УПИ XII-11 от юг на имота на ищците. Съгласно т.3 от цитираното заключение сервитутът на отклонението е с площ 37, 5 кв. м. при отчитане на проектните параметри и при широчина 1м. трасето на процесното отклонение не позволява изграждането на сграда, както по улично-регулационната линия на имота, така и по вътрешната (страничната) граница с УПИ XII-11, кв. 26 и влошава условията за основно и допълнително застрояване на имота на ищците като ги ограничава в начина на разполагане на бъдещо застрояване, като не се допуска освен сгради и съоръжения и дървесна и храстова растителност в имота да се засаждат на по- малко от 1 метър от трасето на провода. Посоченото от вещото лице Б. несъмнено съставлява ограничение, което собствениците търпят от изграденото от ответника съоръжение, което се ползва както от него, така и от ответницата в качеството им на собственици на недвижимия имот, в който е изградена вътрешната газова инсталация. От представения нотариален акт с който ищците се легитимират за собственици е видно, че имота на ищците е с площ 370 кв. м., поради което и ограничението за засаждане на растителност с определени параметри и изграждане на сгради в рамките на 37, 5 кв. м. от него и то по продължение на две от границите на имота съставлява съществено засягане и ограничаване на правото на всеки от собствениците да ползва, владее или да се разпорежда с имота в пълен обем и по начин какъвто намери за добре, както и правилно е приел СРС.

На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение в частта в която иска по чл.109 ЗС е бил уважен за правилно и поради това ще следва да бъде потвърдено.

/В частта в която от ищците е било искано съдът да спре газоподаването за имота на ответниците, исковата молба е върната с влязло в сила определение, виж л.182 по делото пред СРС/.

По иска квалифициран от СРС като такъв по чл.59 ЗЗД:

В РЕШЕНИЕ № 309 ОТ 06.01.2020 Г. ПО ГР. Д. № 850/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС се приема, че в хипотезата, когато чужд имот се ползва изцяло или в съответната засегната част, върху която е изграден енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по предназначение имота си, респ. - съответната засегната част от него, отношенията се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включително и за случаите без да е налице учреден сервитут.

Следователно СРС е дал правилна правна квалификация на така предявения от ищците, иск.

Въззивната инстанция намира за правилен извода на СРС за наличие на кумулативно изискуемите се предпоставки: 1/ обогатяване на ответника; 2/ обедняване на ищеца, 3/ обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт 4/липса на основание за настъпване на обедняването и обогатяването и 5/ правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск.

Обезщетение се дължи на собственика на имота за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния устройствен план, респ. - без да е налице учреден сервитут, виж горецитираното решение на ВКС.

Следователно е неоснователен довода на въззивниците, че се дължи еднократно обезщетение.

Относно размера на обезщетението:

В хипотезата на чл.59 ЗЗД обезщетението за ползване се равнява на месечния наем.

Видно от заключението, изготвено от вещото лице Б., същата е определила месечен наем в размер на 67, 50 лв. или за периода от 15.11.2016 г. до 10.05.2017 г. за който ищците претендират обезщетение, последното би възлизало на сумата в размер на 405 лв.

Тъй като при изслушването на заключението вещото лице Б. е заявила, че не е лицензиран оценител, заключението е било оспорено и съдът е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза. Последната е изготвена от вещото лице Р.Н. /л.216 по делото пред СРС/. Според това вещо лице месечния наем възлиза на 233 лв. или 1398 лв. за претендирания период. И това заключение е било оспорено като СРС е допуснал ново повторно заключение, което е възложено на трима експерта. Видно от последното на л.244 вещите лица са използвали метода на аналога, т.е. относителната пазарна цена на земята за съответните райони на преминаване на трасетата. При този метод се използват пазарни коефициенти за извършване на сравнение между аналога и оценяваната земя с цел определяне на пазарната й цена. За прилагане на този метод се използват като източници на информация, достатъчен брой аналози с подобен на оценявания имот пазарен статус. При съобразяване с площта на ограничението – 37, 5 кв.м. и срока за който се претендира обезщетението /6 месеца/, вещите лица са определили обезщетение за целия срок в размер на 252, 15 лв. Именно последното заключение е кредитирал СРС.

СРС е приел, че не са налице предпоставките на чл.121 ЗЗД и е присъдил отговорността на ответниците разделно.

При това положение въззивната инстанция намира, че СРС е решил спора по иска по чл.59 ЗЗД възможно най-благоприятно за ответниците /въззивници/.

При спазване правилото на чл.270, ал.1, предл.последно ГПК, въззивната инстанция не може да влошава положението на въззивниците.

Както вече казахме по-горе, в частта в която иска по чл.59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, решението е влязло в сила и настоящата инстанция не дължи произнасяне.

С оглед гореизложените мотиви настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение в частта в която са уважени, предявените обективно и субективно съединени искове по чл.109 ЗС и по чл.59 ЗЗД, е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи промени в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.

Въззиваемите претендират разноски, както следва: Д. Г. Г. – 1200 лв., Г. Д. Г. – 800 лв., а Л. А. Г. не уточнява размера.

Въззивната инстанция приема, че Л. А. Г. не е правила разноски в настоящето производство поради което такива не следва да й се присъждат.

Въззиваемите Д. Г. Г. и Г. Д. Г. са направили разноски за адв.възнаграждение, съответно 1200 лв. и 800 лв.

По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:

При съобразяване с предмета на въззивното обжалване, както и, че пред настоящата инстанция не бяха събиране доказателства, както и, че производството по делото приключи в едно публично съдебно заседание, съдът намира, че на всеки от въззиваемите се следва адв.възнаграждение в размер на по 700 лв.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД