Мотиви към Решение № 2184 от 16.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1912/2025 г.

производство не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закони, самото нарушение е във връзка с уведомление от самия жалбоподател, но не е издаден акта само въз основа на тези твърдения, като събраните допълнителни доказателства са описани в НП, а предявеният диск и записи са копие от получените такива от страна на жалбоподателя. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: „••• ••••“АД представлява летищен оператор и има функции на летищна администрация. Същото е вписано в Регистър на лицензирани летищни оператори и оператори по наземно обслужване и самообслужване към ГД „ГВА“, който е публичен.

На 25.08.2024 г. около 17: 00 ч. дежурен служител от ГПУ-С. информира старши сътрудник охрана - дежурен от отдел „Дежурни сигурност летище С.“, дирекция „Сигурност“, че член на екипажа на авиокомпания ••••••, полет FR 3662, пътуващ по направление от гр. С., Р България за гр. Б., Р И., е констатирал лице, което се качва на борда на въздухоплавателното средство без валидна бордна карта, като лицето е било задържано от служителите на ГПУ-С.. Уведомен е летищния оператор „••• ••••“АД за случилото се.

Извършена е проверка на системата за видеонаблюдение във връзка със сигнала и е установено, че лицето е достигнало до зоната за проверка за сигурност на ниво 1 (страна въздух), Терминал 2, след нерегламентирано използване на аварийната стълба, водеща от ниво 0 (страна земя) до ниво 2 (страна земя) на Терминал 2. Лицето преминава като се прехвърля през парапета на аварийната стълба, която е в близост до централизирания пункт за проверка на сигурност на ниво 1, попадайки в зоната за проверка за сигурност на ниво 1, като по този начин попада в зона за проверка на сигурност (страна въздух). След това лицето преминава през линия №6 на централизиран пункт за физическа проверка за сигурност, ниво 1, която към момента не оперира (неработеща линия за проверка) и достига без да му е извършена такава проверка за сигурност до критичната част на летището Терминал 2, а именно зона с ограничен достъп. Впоследствие лицето се отправя към изход (гейт) В 3, през който служители на оператора за наземно обслужване „С. България“ извеждат пътници за полет FR 3662 за Б.. Лицето преминава през зоната за извеждане на пътници без да му бъде извършена проверка на бордна карта и съпоставка с документ за самоличност, като на гейта пред изхода, преди да напусне сградата на Терминал 2 за транспортиращия автобус се намира и граничен полицай, който не реагира на преминаването на лицето, което не е проверено. Същото лице е транспортирано до въздушното средство и там е установено от член на екипажа на авиокомпания ••••••.

Изпратено е писмо изх. №100-7594/26.08.2024 г. до главния директор на ГД „ГВА“ от „••• ••••“АД, с което ги уведомяват за случая.

Изискани са видеозаписи по случая от „••• ••••“АД с писмо от главния директор на ГД „ГВА“ изх. №99-525/29.08.2024 – TPL-G, както и са посочени какви действия следва да бъдат предприети от оператора.

С писмо от 30.08.2024 г. от „••• ••••“АД са изпратени видеозаписите от дата 25.08.2024 г. на един брой CD-R с общ обем на файловете 339 МВ.

Изпратена е покана до „••• ••••“АД да се яви изпълнителния директор или упълномощено от него лице на 22.11.2024 г. в 13: 00 часа за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение.

На 22.11.2024 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от главен инспектор в отдел „Авиационна сигурност“, дирекция „Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационна сигурност“ в ГД „ГВА“ М. Н. А., оправомощен съгласно т.I.А.9 от заповед № 45-01- 380/21.08.2024 г. на главния директор на ГД „ГВА“, на „••• ••••“АД, за това, че на 25.08.2024 г. в качеството си на лицензиран летищен оператор с функции на летищна администрация е допуснал лице да навлезе в критичните части на зона с ограничен достъп, след което това лице се е качило на въздухоплавателно средство, без да му бъде извършен контрол на основанието за достъп и проверка за сигурност. АУАН е връчен на 22.11.2024 г., т. е. на датата на съставянето му, на упълномощено от изпълнителния директор на „••• ••••“АД лице. Депозирано е възражение срещу акта.

Приложена е заповед № 45-01-380/21.08.2024 г. на главния директор на ГД „ГВА“.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Свидетелят Асенов излага изцяло показания, с които поддържа констатациите по съставения от него АУАН. Твърденията му са, че лично е изгледал видеозаписа, който е бил получен от „••• ••••“ АД, който включва записи от различни камери, обхващащи пътя на лицето, през който е преминал от обществената зона до излизането му от гейта на летището.

Срещу дружеството – жалбоподател било издадено и НП №45-07- 7/30.12.20024 г. за административно нарушение по чл.16л, ал.5, т.1 от ЗГВ и т.4.1.1 от Приложение към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г., с което на основание чл.143, ал.3, т.6 от ЗГВ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират като пълни и непротиворечиви.

От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок, като същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за установяване на административнонаказателно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им констатира следното:

Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното:

АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като по административно-наказателната преписка във връзка с установяване на нарушението е разменена кореспонденция между административнонаказващ орган и жалбоподател. Следва да се посочи, че административното нарушение е установено по подаден от жалбоподателя сигнал и впоследствие след представени записи от охранителните камери на летището от жалбоподателя.

Обстоятелствено и подробно е посочено, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението, обстоятелствата, при които е осъществено, време и място на извършването му.

Не се установява, че са описани факти, удостоверяващи две изпълнителни деяния. Посоченото друго НП касае друго административно нарушение, а именно че не е извършена проверка на лицето и багажа му, съгласно изискванията на чл.16л, ал.5, т.1 от ЗГВ и т.4.1.1 от Приложение към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. В случая е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН за всяко едно административно нарушение да бъде наложена отделна санкция в съответствие със залегналото в Тълкувателно решение №13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2021 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд I и II колегия, доколкото с едно деяние са реализирани две отделни административни нарушения.

Фактът, че не е съставен констативен протокол за случая не води до нарушаване правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, тъй като в случая не е била извършвана планирана или по сигнал проверка, а е следствие на подаден сигнал от самото дружеството до компетентния орган.

Налице е установеност на факта, че лицето преминава през централизиран пункт за физическа проверка за сигурност и достига без да му е извършена такава проверка за сигурност до критичната част на летището Терминал 2, а именно зона с ограничен достъп. Предвид което не е налице липса на място на извършване на административното нарушение в атакуваното НП. Установено е от изложеното в акта и НП, че се касае за лице, което е преминало критичните зони за сигурност без да притежава основание за достъп до тях.

Посочен е от административнонаказващия орган правилно и правния субект „••• ••••“АД, който е привлечен като нарушител и следва да носи административнонаказателна отговорност. Установява се, че същият е летищен оператор, който е вписан в публичен регистър, а именно: Регистър на лицензирани летищни оператори и оператори по наземно обслужване и самообслужване към ГД „ГВА“.

Не се установява по делото, че предоставения на съда диск, съдържащ видеозаписи от охранителните камери не е презапис на предоставения от дружеството-жалбоподател на административнонаказващия орган. Този факт не е бил оспорен по надлежен ред, поради което се приема, че именно това е като съдържание предоставено на административнонаказващия орган от дружеството.

Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая се установява, че административнонаказващия орган е събрал относимите доказателства, като е изискал и запис на твърдяното в сигнала от дружеството-жалбоподател, който му е бил предоставен.

Не е било нарушено правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице с неприлагането в хода на административното производство заповед за компетнетност на актосъставителя, тъй като същата е била описана в самия акт.

Разгледана и по същество жалбата сеявява неоснователна, поради следното:

Съгласно чл.16л, ал.5 от ЗГВ: „Летищният оператор извършва:

1. проверка за сигурност на пътниците, започващи пътуване от летището, трансферните пътници и транзитните пътници, техните ръчни и регистрирани багажи;

2. проверка за сигурност на персонал, екипажи и моторни превозни средства за достъп до зоните за сигурност с ограничен достъп и критичните части;

3. проверка за сигурност на товари и поща;

4. проверка за сигурност на поща и материали на авиационните оператори;

5. проверка за сигурност на доставки на стоки, предназначени за полета и летището;

6. видеонаблюдение на зоните за сигурност с ограничен достъп, критичните части и други зони;

7. контрол на достъпа и издава временни пропуски на лица и моторни превозни средства;

8. охрана на въздухоплавателните средства на перона на летището.“ С разпоредбата на чл.10а от ЗГВ се предвижда, че: „Общите правила за сигурността в гражданското въздухоплаване се уреждат в Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (ОВ, L 97/72 от 9 април 2008 г.)“.

С нормата на т.1.1.2 от Приложение към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. се определят какви зони се определят на летищата, а в т.1.2.2, че „Влизането в зоните с ограничен достъп се контролира, за да се гарантира, че в тях няма да проникват лица и превозни средства, които нямат разрешение за това“. В т.4 на същото приложение е описано на каква проверка се подлагат пътниците и техния ръчен багаж и с каква цел.

С оглед установената фактическа обстановка въз основа на кредитираните писмени и гласни доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател в качеството на летищен оператор не е осигурило задължителните стандарти за летищна сигурност, определени в чл.16л, ал.5, т.7 от ЗГВ и не е осъществило контрол в зоните за ограничен достъп, съгласно изискванията на т.1.2.2 от Приложение към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. Като се установи, че се касае за навлизане на лице в критичните части на зона с ограничен достъп на Летище С., Терминал 2, а именно след пункта за проверка на пътници и ръчен багаж, достигайки до въздухоплавателното средство с полетен номер FR3662 по дестинация С.-Б. на 25.08.2024 г. С горното е била застрашена сигурността на Летище С., Терминал 2.

Административно-наказващият орган при налагане на административното наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в атакуваното наказателно постановление.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.143, ал.3, т.5 от ЗГВ, която предвижда санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. на летищен оператор, който допусне или разреши нерегламентиран достъп на лице или моторно превозно средство в зоните за сигурност на летище. При преценка на всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение и като взе предвид изискванията, посочени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН: като оттегчаващо, високата обществена опасност на конкретното административно нарушение, с оглед факта, че е допуснато лице да достигне до въздухоплавателното средство, преминавайки критичните части на зона с ограничен достъп, а като смекчаващо липсата на данни за извършени други административни нарушения от дружеството-жалбоподател, при преценка на конкретния размер на административното наказание намира, че определения в наказателното постановление размер на имуществена санкция от 3 000 лв., което е към минимума предвиден в санкционната разпоредба: чл.143, ал.3, т.5 от ЗГВ е правилно и законосъобразно, като в случая са спазени изискванията на закона. Като намира, че с така определената по вид и размер санкция ще бъдат постигнати целите на наказването посочени в чл.12 от ЗАНН.

Във връзка с изложените във възражението срещу акта аргументи са изложени съображения в обжалваното НП като се сочи защо не се приемат същите.

Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му, както и за изменението на същото, респ. за прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деяние, тъй като се установи, че се касае за застрашаване на значими обществени отношения и сигурността на летището и въздухоплавателното средство, до което е достигнало лицето, с допускането от летищен оператор, какъвто се явява дружеството-жалбоподател на лице до критичните части на зона с ограничен достъп на Летище С., Терминал 2, а именно след пункта за проверка на пътници и ръчен багаж, достигайки до въздухоплавателното средство. Предвид което не може да се приеме, че конкретното административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите такива.

Поради което съдът не намира нарушения на материалните норми при прилагане на закона, а така също и на процесуалните такива в хода на административно-наказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП, което обуславя законосъобразността на последното и като такова същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на ГД „ГВА“, който се е явил в проведените съдебни заседания, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: