Решение № 1809 от 17.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 460/2024 г.

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ••••, съдебен адрес: [населено място], р-н ••••, ул. •••• ••••, чрез адв. М. Г.-А. от САК, против Решение № 32/20.05.2024 г., постановено по АНД № 12/2024 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено Наказателно постановление № 359/22.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите [област], с което на С. Н. Н., на основание чл.257, ал.1, т.3 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.3, вр. чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ. Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло законосъобразно, тъй като още при образуването му са допуснати съществени процесуални нарушения – незапознаване на сочения за нарушител с документите, въз основа на които е съставен АУАН и със събраните към този момент доказателства, довело и до накърняване правото на защита. Твърди, че потвърденото наказателно постановление е издадено въз основа на несъществуващ документ – Констативен протокол № •••• •••• г. на РДГ [област], съставен от А. Й. А., а от описанието обстоятелствената част не могат да се изведат съставомерните признаци на вмененото нарушение. Искането на жалбоподателя към касационния състав е да отмени обжалваното решение и издаденото срещу него наказателно постановление. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. Г.-А. от САК, която заявява, че поддържа жалбата и доводите в нея, моли да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски като представя списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – директора на Регионална дирекция по горите [област], не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт Й. Х., която оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в хода по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Г. А., дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния състав да остави в сила обжалваното съдебно решение. Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните: С Наказателно постановление № 359/22.12.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите [област], на касационния жалбоподател С. Н. Н., на основание чл.257, ал.1, т.3 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 лв. /триста лева/ за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.3, вр. чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ. За да потвърди наказателното постановление Районен съд – Б. е приел, че в периода от 16.08.2022 г. до 25.04.2022 г., на територията на РДГ [област], Т. Д. [община], землище [населено място], отдел ••, подотдел „в“, като служител на длъжност горски стражар, съгласно Заповед № РД 07-122/16.08.2023 г. на директора на Т. Д. Б. и отговарящ за опазването на охранителен участък „••••“, в който попада отдел ••, подотдел „•“, землище [населено място], С. Н. Н. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. ••••, не е предотвратил и е допуснал сеч на дървета в отдел ••, подотдел „•“ без да има издадено и регистрирано позволително за сеч на 264 бр. дървета от бук – едра строителна дървесина – 367 пл.куб.м; средна строителна дървесина – 37 пл.куб.м; и дребна строителна дървесина – 8 пл.куб.м, или общо 412 пл.куб.м; зимен дъб 282 бр. едра – 121 пл.куб.м; средна строителна дървесина – 7 пл.куб.м, общо 128 пл.куб.м; габър 17 бр. – 9 пл.куб.м. Въз основа на тези данни е прието е, че С. Н. Н. е извършил нарушение по чл.257, ал.1, т.3, вр. чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, поради което и на основание чл.257, ал.1, т.3 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 лв. /триста лева/. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че АУАН и НП отговарят на изискванията за съдържание, съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в процесния период С. Н. Н. е извършил виновно описаното нарушение, за което правилно и в съответствие с предписанията на закона му е наложено административно наказание глоба в рамките на размера, предвиден за това нарушение. По горните съображения съдът е оставил без уважение оплакванията на касатора и е потвърдил издаденото срещу него наказателно постановление. Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Перник. Вярно е, че в случая АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност. Постановени са в писмена форма и формално съдържат реквизитите по чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. При извършената служебна проверка за законосъобразност обаче съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възраженията от страна на подателя на касатора за незаконосъобразност на постановлението се явяват основателни. Горното е така, защото С. Н. Н. е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че като служител на длъжност „горски стражар“ не е предотвратил и е допуснал сеч на дървета в отдел ••, подотдел „•“ от охранителен участък „••••“, землище на [населено място]. Това му деяние актосъставителят е квалифицирал като нарушение по чл.217, ал.1, т.3, вр. чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ. Разпоредбата на чл.217, ал.1 от ЗГ, доколкото гласи, че „Браншовите организации се обединяват в една национална браншова организация за всеки от браншовете по чл.214 “ не съдържа правило за поведение, нито състав на административно нарушение. В нея няма и точка 3-та, която е посочена като нарушена. От друга страна, при аналогични фактически обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, обвинението срещу нарушителя е преквалифицирано от АНО, който е ангажирал отговорността му за различна, непосочена в акта хипотеза, а именно по чл.257, ал.1, т.3, вр. чл.190, ал.2, т.1, вр. чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ. В чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ се съдържа санкцията за нарушение, изразяващо се в неизпълнение или несвоевременно изпълнени задължения или контролни правомощия, възложени по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, от страна на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика. Същевременно, нито в АУАН, нито в НП са посочени кои точно задължения и/или контролни правомощия не е изпълнил касатора. Нещо повече, разпоредбата, с която е обвързана – чл.257, ал.2, т.1 от ЗГ, указва, че лицата по ал.1 „опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания“, но обстоятелства в тази насока не са описани. Посочено е друго: че Найденов не е предотвратил и е допуснал сеч на дървета без да има издадено и регистрирано позволително за сеч, а това деяние е свързано по-скоро с прилагането на правилата за сеч и другите ползвания от горите - правомощие по чл.257, ал.2, т.2 от ЗГ. Съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, както и обстоятелствата при което е сторено това. Това изискване не е самоцелно, а е свързано с необходимостта да е налице правно единство, както между текстовото описание на нарушението в двата акта, така и между цифровата квалификация на нарушението в тях. С оглед на това, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение, формулирано в акта и е недопустимо обвинението да излиза извън тези рамки. В конкретния случай констатираните противоречия нарушават съществено тези правила и независимо от причините за това с допускането им е накърнено и правото на защита на наказаното лице. Последният е бил поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност, а също така с процесното наказателно постановление е наказан за деяние, за което не му е предявено обвинение. Констатираното нарушение съществено нарушава процесуалните правила. То е неотстранимо и е опорочило проведеното административнонаказателно производство до степен, обосноваваща извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е основателно и възражението на касатора, че изводите на РС – Брезник за осъществяване на правно релевантните факти не са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Това е така, защото е прието, че нарушението е извършено от С. Н. в периода от 16.08.2022 г. до 25.04.2023 г., но в хода на първоинстанционното съдебно производство са представени документи – 2 бр. болнични листове, от които е видно, че същият е бил в отпуск по болест в периода от 29.07.2022 г. до 27.08.2022 г. и от 22.02.2023 г. до 24.02.2023 г., както и заповед за разрешаване ползването на платен годишен отпуск в периода от 29.08.2022 г. до 27.09.2022 г. Ето защо не може да се приеме, че Н. е бил отговорен за неупражнен контрол по извършената незаконна сеч по времето, когато не е бил на работа по обективни причини. В този смисъл, не може да се твърди и това, че именно той е извършил каквото и да е нарушение на ЗГ в този период. Горното сочи на извода, че констатациите на актосъставителя и изводите на АНО не са защитени по убедителен начин, както и че не е доказано извършването на нарушението от обективна страна. Ето защо, поддържаното в производството възражение от страна на касатора, че не е извършил вмененото му нарушение, не може да бъде игнорирано. Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира наказателното постановление, предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно. Като е стигнал до друг извод, Районен съд – Б. е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение. На основание чл.222, ал.1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление. С оглед на така формирания извод и предвид разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, съдът намира за основателна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Същите са в размер на 600, 00 лв. /шестстотин лева/, от които: 500, 00 лв. /петстотин лева/ - платен адвокатски хонорар, и 100, 00 лв. /сто лева/ - ДДС върху адвокатското възнаграждение. Последното се дължи на основание § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. и по арг. от Решение на Съда на Е. от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, според което към адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият ДДС. На основание чл.143, ал.1 от АПК за заплащането на разноските следва да бъде осъдена ИАГ – [населено място], тъй като това е юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник. Така мотивиран, Административен съд - Перник