Решение № 12 от 20.1.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 425/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на М. В. Й. от гр. К., чрез адв. Г. Х., против решение № 234 от 24.07.2024г. по гр.д. № 419/2023г. на Окръжен съд - Сливен в частта, с която е отхвърлен искът и против „ЗК Лев Инс“ АД, гр.София, при участието на В. И. М. като трето лице – помагач на ответника, за сумата над присъдените 14000 лв. до 30000 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане при ПТП на 17.03.2023г., причинено от виновния водач В. М. при управление на лек автомобил „Хюндай Акцент“, с рег. № •, застрахован за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2023г. до окончателното изплащане, като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1946, 67 лв. разноски по делото. В жалбата се твърди, че решаващият съд неправилно е приложил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е определил обезщетение, което не съответства на тежестта на увреждането и степента на търпените вреди, както и е приел наличието на съпричиняване от страна с пострадалата пешеходка, пресичала на необозначено място без съобразяване на предприетата маневра на автомобил, като е намалил размера на обезвредата с 50%. Според въззивницата, съпричиняване не е доказано по безспорен начин. Макар и пострадалата да е предприела пресичане на необозначено място, към този момент автомобилът е бил спрял, поради което именно поведението на водача, започнал маневра на заден ход при наличие на човек зад автомобила, е в единствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Й. не е застанала внезапно зад автомобила и не се установява да е имало ограничена видимост. При условията на евентуалност се твърди, че приносът на ищцата е в минимален размер от порядъка на 10%, съобразен с предявената частична искова претенция. Изтъква се като занижено определеното от първата инстанция базисно обезщетение от 28000 лв. Съответна на изискването за справедливост, предвид претърпените от ищцата болки и страдания и битови неудобства, се сочи сумата от 35000 лв., като по иска са предявени 30000 лв. частично от 40000 лв. Получените при процесното ПТП травматични увреждания: охлузване в лява периорална област /вляво около устата/, фрактура в горния край на лявата раменна кост, контузия с болезнен оток и кръвонасядане на десния лакът, охлузване по предните повърхности на двете колена, са изисквали възстановителен период от 2-3 месеца, като са довели до болки в рамото и колената, които продължават и понастоящем. За тежко преживените травми е налице позоваване на свидетелски показания. Изтъкнато е, че увреждането се е отразило негативно на цялостния начин на живот на пострадалата, която дълго е била зависима от помощта на близките си в бита, настъпили са промени в здравословния й статус с остатъчни болки и до момента. На последно място заниженият от първата инстанция размер на обезщетението се сочи като несъобразен със социално-икономическите условия в страната, не е адекватен на инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен до предявените 30000 лв., частично от 40000 лв., в едно с последиците за лихви и разноски. Въззиваемият ответник „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в атакуваната част да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Изложени са съображения в подкрепа на определения от първата инстанция базисен размер на обезщетението, съответно на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и приетото съпричиняване от страна на пострадалата. Застрахователят се позовава на претърпени от ищцата една средна и няколко леки телесни повреди, които са и причинили болки и страдания за около два месеца, като лечението е преминало без усложнения. Фрактурата на рамото е наложила само имобилизираща превръзка с бинт за един месец, а останалите наранявания са отзвучали за около две седмици. Й. се е възстановила напълно, с лека болезненост в рамото при промяна на времето и при натоварване. Досежно приетото съпричиняване, въззиваемото дружество счита същото за доказано от изслушаната по делото автотехническа експертиза, според която причините за произшествието са две – неправилно поведение на водача на автомобила и неправилно поведение на пешеходката. Поддържа се и определеният в обжалваното решение процент на съпричиняване – 50%. Претендират се направените по делото съдебни разноски. Третото лице-помагач В. М., в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на обжалването. Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост. По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното: Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК. Искът е за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл. 52 ЗЗД. Безспорно е от фактическа страна, че за настъпилото процесно пътно транспортно произшествие, с одобрено от съда споразумение на 01.02.2024г. по НАХД № 13/2024г. на РС - Котел, В. М. е признат за виновен за това, че на 17.03.2023г. в гр.Котел, при управление на лек автомобил „Хюндай Акцент“ с регистрационен № •, нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.94, ал.1 и ал. 2 ЗДвП, като преди маневра на заден ход не се е убедил, че пътят е свободен, по време на маневрата не е наблюдавал пътя задавтомобила, в резултат на което причинил по непредпазливост на М. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на лявата раменна кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник – престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК, като е освободен от наказателна отговорност и наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Страните не спорят по отговорността на ответното застрахователно дружество за настъпилото непозволено увреждане на пострадалата при горното ПТП, предвид наличието към момента на произшествието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента автомобил, сключена с „ЗК Лев Инс“ АД и с период на покритие 24.08.2022 – 23.08.2023г. Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност по чл.432, ал.1 КЗ за пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, предявеният иск за заплащане на обезщетение за настъпилите от процесното произшествие вреди е доказан по своето основание. Вззивницата-ищец възразява и навежда доводи досежно размера на следващото и се обезщетение. Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а също и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване. Безспорно, в резултат на процесното ПТП, ищцата е претърпяла телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: охлузване в лявата периорална област /в ляво около устата/; фрактура в горния край на лявата раменна кост; контузия с болезнен оток и кръвонасядане на десен лакът; охлузване по предните повърхности на двете колене. Възстановителният период при подобна фрактура обичайно протича при срок за имобилизация /в случая мека имобилизация с превръзка „Дезо“/ 5-6 седмици и срок на нетрудоспособност - за физически труд 3-4 месеца и за нефизически труд – 2-2, 5 месеца, като съобразно възрастта на пострадалата – 71 години, срокът може да бъде и по-дълъг. Острата болка от счупването отзвучава обичайно за около седмица- две, но хроничната болка остава и трае с месеци – при застудяване и прекомерни физически натоварвания болката се обостря. При извършения на 16.02.2023г. преглед от вещото лице д-р Ст. Стоянов, пострадалата е заявила, че леките /хронични/ болки са отзвучали след 2-3 месеца, след което към момента се появяват болки при носене на тежки предмети и при движение на ръката в рамото в посока назад и силно изпъване вертикално нагоре. Изпитва трудност при носене на дърва за огрев, простиране на пране, т.е. при по-голям обем на движение в лявата раменна става. Към момента на прегледа ищцата е практически възстановена. Възстановителният период е в рамките на 2-3 месеца за фрактурата, а за останалите леки телесни повреди – около 2 седмици. За преживените от ищцата болки и страдания от описаните травми, по делото е разпитана като свидетел Б. Й., дъщеря на пострадалата, която живее със семейството си в с. Т.. Същата заявява, че след като майка и се обадила и и съобщила за произшествието, отишли със съпруга си в Спешното в гр. К.. Пострадалата чакала в коридора и се оплаквала от болки в лявото рамо. Установило се счупване, което не може да се гипсира и лекарят направил превръзка с бинт за обездвижване. Докато се възстанови, ищцата била при дъщеря си за около три месеца, където била обгрижвана от свидетелката, съпруга и дъщеря и. Майка и се оплаквала от болки, не можела да спи, да се обслужва сама, да се изкъпе, да се грижи за хигиената. Не искала да излиза, страхувала се, притеснявала се да отиде до магазина. И до сега рамото я наболява, когато си вдигне ръцете или се развали времето. Наболява я и коляното. Променил се животът и, тъй като въпреки годините си, преди била здрава и ходела в Гърция по 2-3 месеца да работи и си изкарвала пари за дърва за зимата. Сега не можела да ходи, защото не се чувства силна и не може да натоварва ръката си. Вече се е върнала в К., където живее сама и дъщеря и често ходи да и помага. Понякога и ищцата отивала при дъщеря си. Плачела, била уплашена, не искала да стои сама, не била добре с нервите. След травмата й предписали раздвижване, но ищцата не посетила болница, а в къщи си правила упражнения, които и показала жена от К.. В продължение на един месец пострадалата носила превръзката, която свалили в гр. Търговище. Размерът на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се в понесени от пострадалата физически и психически болки и страдания, с оглед установените по-горе фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията, настоящата инстанция намира, че следва да бъде 30 000 лв. Въззивницата е претърпяла фрактура на горен край на раменна кост, съставляваща средна телесна повреда с по-лек характер, лекувана с мека имобилизация без болничен престой. Съпътстващи са и три леки телесни повреди, изразяващи се в охлузване около устата, охлузване на коленете и оток с кръвонасядане на десния лакът. Обездвижването на ръката с превръзка е продължило един месец, през което време и след това за до 2-3 месеца М. Й. живяла при дъщеря си и била подпомагана при обслужване от нейното семейство. Това е и периодът на пълно възстановяване според медицинската експертиза. При възрастта на пострадалата, травмата от претърпяната фрактура е с остатъчни периодични болки при повдигане на ръцете, физическо натоварване и при застудяване. Оплакванията за остатъчни болки в коляното не следва да се съобразяват, предвид недоказана причинно- следствена връзка с процесното ПТП и заключението на в.л. С. за търпени болки и възстановяване от охлузванията за период от около 2 седмици. Освен това, в исковата молба липсват твърдения за болки в коляното и понастоящем. В периода на възстановяване пострадалата е преживяла и душевни страдания – страхувала се да излиза, не можела да спи. Преди произшествието била здрава и физически активна – ходела на работа за 2-3 месеца, което сега е невъзможно при ограничението от физическо натоварване на ръката след претърпяната травма на рамото. Така установените по степен, интензитет и продължителност болки и страдания съответстват на посочения по-горе размер на обезщетението, което се явява съобразено с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата обстановка в страната към момента на деликта – март 2023г. Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД претендира намаляване на обезщетението. В тази насока пред първата инстанция е изслушана неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Х. У., от която се установява механизмът на процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил е предприел маневра за движение на заден ход на пътното платно пред офис на „Спиди“ в гр. К., за да премести автомобила назад пред офиса. При потегляне без включен двигател, използвайки наклона на пътя с достигната скорост около 7, 2 км/ч, извършвал маневрата, като не е наблюдавал непрекъснато цялата зона зад автомобила, където в същото време на ниво 4, 5 м, напречно на автомобила, е предприела пресичане пострадалата Й.. Водачът не е възприел движещата се пешеходка, за което е имал възможност чрез огледалата за обратно виждане, при което е застигнал и ударил ищцата със задния си габарит в зоната на дясната повърхност на тялото. При удара тя паднала върху терена с лявата странична част на тялото и получила процесните телесни увреждания. Автомобилът е потеглил от място, когато пешеходката е била извън коридора му на движение и на 0, 7 м от десния борд. Била е видима за водача, както и тя е имала възможност да възприеме автомобила и извършваната маневра преди да достигне коридора на движението му. От изложеното следва изводът, че причина за настъпилото ПТП от една страна е установеното със задължителна сила в наказателното производство неправилното поведение на водача на автомобила при предприета маневра за движение на заден ход, но и неправилното поведение на пострадалата, предприела пресичане на пътното платно извън пешеходна пътека и навлязла в коридора на движение на автомобила, без да съобрази положението и скоростта му на движение при извършване на маневрата на заден ход – нарушение по чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Посоченото противоправно поведение на ищцата е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и претърпени от нея вреди, поради което правилно, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, първата инстанция е приела наличието в процесния деликт на съпричиняване от страна на пострадалата. Спорен е делът на съпричиняване на вредоносния резултат, определен от първоинстанционния съд в обем от 50%. В тази насока следва да се съобрази съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и увреденото лице. Като се имат предвид нарушенията на виновния за произшествието водач на автомобила - чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.94, ал.1 и ал. 2 ЗДвП и нарушението на пострадалата ищца – чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, настоящата инстанция намира, че приносът на деликвента е в по-висока степен от този на пострадалата, поради което делът на съпричиняване следва да бъде намален от 50% на 30%. Извършвайки маневра в градска среда, пред търговски обекти, водачът на МПС дължи особено внимание и предприемане на действие само при категорична убеденост за свободен път и пълна безопасност за другите участници в движението, в случая - пешеходец. Вината на водача на МПС е по-значителна, тъй като той управлява техническо средство – автомобил, което изисква особено внимание към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. При посочения по-горе процент на съпричиняване от 30%, базисното обезщетение от 30000 лв. следва бъде намалено на 21000 лв. Предвид изложените съображения, отхвърлителното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност в частта, досежно сумата над присъдените 14000 лв. до размера от 21000 лв., като в тази част исковата претенция следва да бъде уважена, в едно с последиците за законната лихва и съдебните разноски. В останалата част до предявения размер от 30000, частично иск от общо 40 000 лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като обосновано и съобразено с приложимия закон. Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд