Решение № 733 от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 702/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20230406134251/10.04.2023 г. на В. Й. Ч., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: град София, ж.к. „•••••. вх. •••••, в качеството му на съдружник в „А.М." О ОД, ЕИК •••••, отправил предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване на участието си в дружеството, чрез пълномощника м у адв. К. И. Ч., със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „••••••, тел. •••••. електронна поща: ••••••@abv.bg, постъпила срещу Отказ с peг. № 20230329152824/30.03.2023 г. постановен по Заявление с вх. № 20230329152824/29.03.2023 г. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

В жалбата се твърди, че длъжностното лице по вписванията, неправилно е постановило процесния отказ с мотив, че съгласно правилата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, овластени да подават заявления в търговския регистър са търговецът (чрез управителя на дружеството, който го представлява на основание чл. 141, ал. 2 от ТЗ), прокурист, друго лице в предвидените от закон случаи (ликвидатор, синдик, наследник и др.) или адвокат с изрично пълномощно. Разпоредбата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ не овластява напусналия съдружник с право лично да заяви заличаването си, а чл. 141, ал. 5 от ТЗ урежда изрично хипотеза на напускане на управител и не може да се приложи по аналогия, тъй като има изключителен характер. Съдружникът не е сред лицата, които имат легитимация на заявители по чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не е оправомощен да заявява за вписване настъпилите промени във връзка с прекратеното му членство.

Според жалбоподателя подобно твърдение е незаконосъобразно и противоречи на последната практика на съдилищата, която се посочва в жалбата. Независимо, че заявителят не попада сред изброените в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ категории, лица, имащи право да подадат заявление за вписване или обявяване в търговския регистър, по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 141 ал. 5 от ТЗ относно заличаването на бивш управител, предвиждаща самостоятелна легитимация на бившия управител да поиска заличаване при бездействие на представителния орган на дружеството в срок по-голям от един месец след получаване на уведомлението. Прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата на чл. 125. ал. 2 ТЗ (какъвто е настоящият случай) настъпва автоматично след изтичане на срока на предизвестие, което поражда задължението на дружествения представителен орган да поиска отразяване в ТРРЮЛНЦ на вече настъпилата промяна. Неотразяването на същата би довела до неблагоприятни последици за бившия съдружник, аналогични на тези при незаличаване на бивш управител, поради което е оправдано в подобна хипотеза на бившия съдружник да се признае легитимация на заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.

Неоснователни са и доводите на длъжностното лице по вписванията, постановило процесния отказ, че за бъде допуснато вписване в ТР на обстоятелство относно напускане на съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва да бъде взето решение от общото събрание, с което да бъде уреден статута на дружеството, като същото трябва да бъде обективирано и в изменения дружествен договор. Подобно твърдение е незаконосъобразно и противоречи на трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС. Упражняването на потестативното право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието. Законът не поставя като условие за настъпване на правите последици на прекратяването от наличието на решение на Общото събрание на съдружниците и изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от настъпването на други юридически факти, в това число уреждане на имуществените отношения по чл. 127 вр. чл. 125. ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове.

Поради това е направено искане да бъде отменен О т к а з № 20230329152824/30.03.2023 г. на Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието и да постановите решение, с което да дадете указания да се извърши вписване на заличаване на В. Й. Ч.. с ЕГН •••••••••• като съдружник в „А.М." ООД, с ЕИК •••••. на основание чл. 125. ал. 2 от ТЗ.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••, чрез Г.И. - юрисконсулт в Дирекция „ПОЧРД“, с пълномощно peг. № РД-01-766/03.11.2022 г., на основание чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ депозира писмен Отговор свой изх. № 11-00- 824/10.04.2023 г. по Жалба вх. № 20230406134251, подадена от В. Й. Ч. в качеството му на съдружник в „А.М.“ ООД, ЕИК •••••, чрез адв. К. И. Ч. Със същия, изцяло споделени са съображенията, изложени от длъжностното лице по регистрация в Отказ № 20230329152824/30.03.2023 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по партидата на „А.М." ООД, ЕИК •••••. Поради това, приемайки същият за правилен и законосъобразен, е поискано от съда да бъде постановен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А4, с вх. per. № 20230328113634 от 28.03.2023 г., съгласно Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. С посоченото заявление е направено искане за вписване на промяна по партидата на дружество с ограничена отговорност с фирма „А.М.“, подадено от адвокат К. И. Ч. – пълномощник на съдружника в дружеството В. Й. Ч., ЕГН •••••••••• относно заличаване на напускащ съдружник – В. Ч., при условията на чл.125 от ТЗ от „А.М.“ ООД.

Към заявлението са приложени: Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ; Писмено предизвестие за напускане на съдружник, адресирано до „А.М.“ ООД; Документ за внесена държавна такса; Пълномощно.

С Отказ с peг. № 20230329152824/30.03.2023 г. Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е приело, че заявлението е подадено от неоправомощено лице, тъй като в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ не е предвидено правомощие на съдружника да заяви сам или чрез упълномощен адвокат, заличаването си от ТР. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, вписванията и заличаванията могат да се заявяват само от ограничен кръг лица. В случая лицето, което е поискало да бъде заличено вписването му като съдружник не попада в нито една от посочените категории лица, на които законът е дал процесуалната възможност да заявяват вписване или заличаване на обстоятелства. В чл. 141, ал. 5 от ТЗ за управителя е изрично предвидена в закона възможност сам да заяви заличаването си, но това не е предвидено за съдружника. Предвид факта, че нормата на чл.141 ал.5 от ТЗ урежда изключение и е императивна, не може да бъде прилагана по аналогия. Съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството съгласно дадената му с материалната правна норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ възможност, по същият не разполага с процесуалното право да иска сам, в лично качество, да бъде заличено вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му, независимо дали обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление и дали има правен интерес. Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ определя лимитативно кръга на лицата, активно легитимирани да заявяват подлежащи на вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър обстоятелства, а това са само търговецът, прокуристът и други конкретно посочени в т. 3 лица, но само в изрично предвидените от закона случаи, както и адвокат с изрично пълномощно, издадено от споменатите лица, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията.

Дори и да се приеме, че напускащият съдружник е легитимиран сам да подаде заявление за вписване на това обстоятелство в регистъра, само горепосочения факт на отправяне на тримесечно предизвестие, не е достатъчен да обоснове извода за основателност на искането. Следва да се има предвид, че прекратяването на членственото правоотношение на съдружник чрез предизвестие, няма единствено за последица уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването. То поставя и въпросите за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник (чл. 149 ал.З т.2 от ТЗ), респективно от поемане на освободените дялове от друг съдружник.

Поради това и на осн. чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е отказало вписване на промени по Заявление обр. А4, с вх. per. № 20230328113634 от 28.03.2023 г. по отношение заличаване на съдружника В. Й. Ч.. Съдът след като обсъди възраженията в жалбата и като се запозна с приложените от Агенцията по вписване писмени доказателства, счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);

• подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ (отказът е постановен на 30.03.2023 г., като жалбата е подадена на 06.04.2023 г.).

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По отношение прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение (в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО по т.дело № 500/2009 г.). За вписване на заличаване на съдружник при хипотезата на чл. 125, ал.2 от ТЗ не е необходимо да се представят доказателства, че имуществените последици от прекратяване на участието на този съдружник са уредени. Доколкото се касае за автоматично настъпване на прекратяването на членството за съдружника, при изпълнена процедура по чл. 125, ал.2 от ТЗ, уреждането на имуществените отношения има последващ характер, без да влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения. Именно поради това и в случая законодателят не поставя като условие за прекратяване на членството необходимостта от вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието. При направено искане от оправомощено лице би могло да се постанови поисканото заличаване, при проверка единствено спазване на процедурата на чл. 125, ал.2 от ТЗ.

Настоящата съдебна инстанция, след запознаване с приложените по делето доказатества и след служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А.М.“ ООД, намира, че отказът се явява законосъобразен. Съгласно чл. 15 от ЗТР лицата, които могат да сезират регистърния орган с искане за вписване, заличаване и обявяване са търговецът, прокуристът, друго лице в предвидените по закон случаи - ал.1, т.3 и адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенцията по вписванията. Налице е изчерпателно и ограничително изброяване. Според ал.2 на същата разпоредба заявлението може да се подава от заявител по ал.1 и от пълномощник с изрично писмено пълномощно. В разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ не е предвидено изрично съдружникът, отправил писмено предизвестие за прекратяване на членството, да може сам да заяви вписване по партидата на дружеството това обстоятелство, каквато възможност се дава на управителя на търговско дружество съгласно чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Недопустимо е и разширително тълкуване на нормата на чл.15 ал.1 от ГПК и прилагането по аналогия на хипотезата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ – последната представлява изключение, което по силата на тълкувателните правила не може да се прилага разширително. В случая не е налице и хипотезата на чл. 15, т. 3 от ЗТР. Прекратяването на членството на жалбоподателя в ООД е правна последица, която автоматично настъпва в резултат на едностранното м у изявление до дружеството, но не е резултат от вписването в ТР. Вписването в този случай няма конститутивно значение, а единствено декларативно – арг. о т чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това невписването в ТРРЮЛНЦ на прекратеното членство не засяга правната сфера на бившия съдружник - със или без него членственото му правоотношение е вече прекратено.

Настоящата хипотеза – подадено заявление от съдружник, инициирал процедура по чл. 125 ал.3 от ТЗ, не може да се се субсумира и под фактическия състав на чл. 15, ал.1, т.3 от ЗТР. Тази норма препраща само към изрично предвидените в закон случаи (напр. чл. 141 ал.5 от ТЗ), какъвто не е настоящият.

Следва да се посочи също така, че с оглед т.5 от Тълкувателно решение №1/2020 г. на ВКС, ОСТК, постановено на 31.05.2023 г., напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник НЕ Е ЛЕГИТИМИРАН сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата – заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. Съдружникът, включително този с прекратено участие в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, няма качество на заявител по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Същият не попада и след кръга на лицата по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е случаят в чл. 141, ал. 5 от ТЗ – напускащият управител е изрично оправомощен да заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството. Подобно изключение от общите правила закономерно не е предвидено за напускащия съдружник предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника и следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

По изложените съображения и предвид формираната задължителна практика, съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

За пълнота, макар това да не променя крайният извод на настоящата съдебна инстанция, следва да бъде посочено, че по отношение второто основание за постановяване на процесния отказ, доводите на ДЛР не могат да бъдат споделени, като същите се явяват постановени в разрез със закона. От момента на изтичане на законоустановения срок от връчване на предизвестието за напускане от съдружник, от факта на прекратяване на членството му, между него и дружеството възникват облигационни отношения. Наличието на неуредени имуществени отношения между тях не обуславя извод, че не е прекратено участието на напусналия съдружник. Изчистването на неуредените имуществените отношения може да стане както доброволно, така и в отделно съдебно производство. В случая на доброволно прекратяване на членството по реда на чл. 125 ал.2 от ТЗ законодателят не изисква произнасяне на ОС на ООД относно съдбата на освободените дялове. Вписването на промяната в персоналния състав на дружеството в ТРРЮЛНЦ следва от факта на прекратеното членство. Съдбата на освободените дялове е предмет на едно бъдещо решение на ОС, което не влияе върху факта на напускане на съдружника. По отношение прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение. Именно поради това законодателят не поставя като условие за прекратяване на членството необходимостта от вземане на решение на ОС на съдружниците за освобождаване на съдружника, подал предизвестието. При направено искане от оправомощено лице следва да се постанови поисканото заличаване, при проверка единствено спазване на процедурата на чл. 125, ал.2 от ТЗ.

Агенция по вписванията претендира разноски в отговора на жалбата.. Съдът намира, че така направеното искане е изцяло неоснователно предвид следното:

Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105/ 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 о т ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството н а страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Водим от горното, Софийски градски съд