Решение № 4989 от 12.12.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „ЕНЕРДЖИ – 2“ ООД, ЕИК 123655788, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, Птицекланица „Градус“, представлявано от управителя И. А. А., подадена чрез пълномощника адв. П. К., против Предписание № 95 с изх.№ КР-012462/ 01.04.2025г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, в частта му, в която е предписано да се подаде заявление до директора на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София за издаване на комплексно разрешително на „Енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции“ гр. Нова Загора с оператор „Енерджи-2“ ООД в изпълнение на чл.117, ал.1 от ЗООС, като за предприетите действия да се уведоми писмено РИОСВ – Стара Загора /т.1 от Предписание № 95/. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното предписание, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се оплакване за неизяснена в пълнота фактическа обстановка, като се твърди, че операторът осъществява дейността си въз основа на надлежно издаден регистрационен документ. Сочи, че дружеството не разполага с техническа обезпеченост за производство и съхранение на по-голямо количество биогаз. С тези доводи се оспорва изводът за необходимостта да бъде проведена процедура и съответно издадено разрешение за извършване на дейност с капацитет, надвишаващ действащия. По подробно изложените в жалбата съображения се иска предписанието в обжалваната част да бъде отменено. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспореното задължително предписание е законосъобразно и не са налице сочените от жалбоподателя пороци. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: С Акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 86 /29.09.2023г./л.24/ и АУАН № 87 /29.09.2023 г./л.28/, са установени нарушения, допуснати от оператора „Енерджи-2“ ООД, изразяващи се в това, че същият е вложил в енергийната централа за производство на електрическа и топлинна енергия говежда тор (представляваща отпадък с код 02 01 06, съгласно Наредба № 2 /2014 г. за класификация на отпадъците) в количества над 100 тона за 24 часа. В съставените АУАН е посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал 1 от ЗООС, за да влага в инсталацията количества говежда тор над 100 тона за 24 часа, операторът трябва да притежава комплексно разрешително. Прието е, че „Енерджи-2“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗООС. Въз основа на цитираните АУАН, от директора на РИОСВ - Стара Загора са издадени две наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление (НП) № 19-86-23 от 27.03.2024 г./л.26/ и НП № 20-87-23 от 27.03.2024 г./л.30/, с които на „Енерджи-2“ ООД, на основание чл.164, ал.3 от ЗООС, са наложени имуществени санкции всяка по 50 000 лева, за констатираните нарушения на чл. 117, ал. 1 от ЗООС. Тези наказателни постановления са влезли в сила, видно от приложените към преписката Решение № 432/25.02.2025 г. по адм. дело № 641/2024 г./л.32/ и Решение № 443/27.02.2025 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело № 640/2024 г./л.43/, с които са били потвърдени. Във връзка с постановените съдебни решения и на основание чл.14, ал.1 от ЗООС, е издадено оспореното в настоящото производство Предписание № 95, с изх. № КР-01-2462/01.04.2025г./л.22 от делото/, в т.1 от което е предписано на дружеството да се подаде заявление до директора на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София за издаване на комплексно разрешително на „Енергийната централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции гр. Нова Загора “ с оператор „Енерджи-2“ ООД в изпълнение на чл.117, ал.1 от ЗООС, като за предприетите действия да се уведоми писмено РИОСВ – Стара Загора. Посочен е срок за изпълнение - 2 месеца от получаване на предписанието, а за отговорник – управителя на „Енерджи-2“ ООД. Предписание № 95 с изх. № КР-01-2462/01.04.2025г. е връчено на „Енерджи-2“ ООД на 04.04.2025г, видно от приложеното известие за доставяне/л.23 от делото/. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното предписание на директора на РИОСВ – Стара Загора, както и доказателства, представени и събрани по искане на жалбоподателя. Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К. Д. Г.. Свидетелят К. Г., директор на Енергийна централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в гр. Нова Загора, подробно описва процеса на работата на цялата инсталация. Във връзка с издаденото предписание обосновава, че заводът няма нужда от комплексно разрешително, тъй като подобен капацитет не може да бъде достигнат чисто технологично. Поддържа, че не е налице превишаване на праговия капацитет от 100 т. на денонощие, тъй като централата не може да оползотвори повече от 75-80 тона оборски тор в най-натоварения и напрегнат режим на работа. Сочи, че спорните разлики, произтичат от технологичния процес, при който се използва вода за разреждане на самия тор. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна: Дадените по реда на чл.14, ал.4 от ЗООС задължителни предписания, каквито се явяват процесните, представляват властническо волеизявление, с което непосредствено се засягат права и интереси на адресата, тъй като създава задължения, чието неизпълнение е скрепено със санкционната последица по чл.166, т.3 от ЗООС. Поради което оспореното задължително предписание, обективирано в т.1 от Предписание № 95 с изх. № КР-01-2462/01.04.2025г. по своята правна същност представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК и е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. В конкретния случай, Предписание № 95 с изх. № КР-01-2462/01.04.2025г. е издадено от материално компетентния съгласно чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда орган, а именно от Директорът на РИОСВ – Стара Загора. Обжалваният административен акт обаче е постановен при неспазване на императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност чрез издаването на съответния акт. В случая посочените фактически основания за издаване на оспореното Предписание № 95 от 01.04.2025 г. са изцяло бланкетни, тъй като препращат единствено към цитирани в него съдебни решения на АС Сливен. В този смисъл не може да се приеме, че е спазено изискването на закона за надлежно мотивиране на акта, т.е. да са изложените конкретните факти и обстоятелства, обосноваващи възприетото административно решение. В съдържанието на обжалваното предписание няма посочване и на правно основание за неговото издаване. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС е обща и визира компетентността и правомощията на директорите на РИОСВ и други органи, изброени изчерпателно, да издават такива предписания. Посочването на тази норма обаче не е достатъчно основание, което да позволи ефективна преценка за законосъобразност на издаденото предписание, тъй като не може да се установи съответствието със законовите изисквания и разпоредби, съобразно определена и установена от административния орган фактическа обстановка, която обуславя необходимостта на същия да се произнесе със съответното предписание. В административния акт, като правно основание за неговото издаване, е необходимо да се съдържа конкретната материалноправна разпоредба от приложимия нормативен акт – ЗООС. Ето защо липсата в случая на конкретни фактически и правни основания за издаване на процесното предписание, като елементи от задължителното съдържание на актове от този вид, се явява достатъчно основание за неговата отмяна по см. на чл.146, т.2 от АПК. Освен изложеното, съдът намира, че при постановяване на оспореното предписание неправилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗООС, Глава Девета „КОНТРОЛ“ в Раздел I. „Общи условия“, Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗООС, контролът е превантивен, текущ и последващ. Съгласно чл. 148, ал. 3 от ЗООС, контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. При осъществяването на този контрол, законът е предоставил на компетентните органи правомощието да издават задължителни предписания на проверяваните лица за недопускане на определени факти и/или обстоятелства, за отстраняване на констатирани нарушения и пр. Смисълът на предписанията във всяка една от категориите контрол – превантивен, текущ и последващ е точно определен от ЗООС и съобразно вида на извършваната проверка, те са точно определени като процедури и съдържание. На основание на чл. 151, ал.1 от ЗООС за установени по време на контролната дейност административни нарушения, контролните органи съставят актове за тяхното установяване, които са част от текущия и последващ контрол и съобразно ал.2 на чл.151 ЗООС контролните органи могат да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки Съгласно чл.154, ал.1, т.2 и чл. 155, ал.2 от ЗООС при установени факти и обстоятелства, представляващи несъответствие с издадените актове, въз основа на които се извършва дейността, могат да се дават задължителни писмени предписания, едновременно с налагане на административни наказания съгласно чл.157 ЗООС. От посочената правна регламентация следва извода, че необходимостта от даване на задължителни предписания в хода на осъществен контрол, е налице когато се установят факти или поведение на оператора, които са в противоречие с утвърдените условия за извършване на дейността. Следователно предмет на предписанията могат да бъдат разпореждания за фактически действия, чрез които да се отстрани реалното несъответствие между дейността и условията за нейното извършване, определени в административен акт, издаден от органите по чл. 154, ал.1, т.2 от ЗООС. Установяването на дейност, която попада под приложение №4, но се извършва в разрез със забраната по чл.117, ал.1 от ЗООС, т.е. без спазване на разрешителния или регистрационен режим, не може да бъде приведена в съответствие с неиздадения административен акт, представляващ правно условие без което не може да бъде извършвана. Експлоатацията на инсталация/съоръжения, без съответния административен акт е недопустимо, поради което и на основание чл. 158, т.4 от ЗООС е предвидено прилагане на принудителни административни мерки, имащи за резултат преустановяване на административното нарушение. Предписанията, както и принудителните административни мерки изискват предприемане на фактически действия, чрез които да се приведе дейността в съответствие с условията на издаден административен акт, или да се преустанови. В случая обаче с оспореното предписание на дружеството-жалбоподател е предписано да извърши правни действия, а именно да подаде заявление за издаване на комплексно разрешително, което е недопустимо. Това представлява необоснована намеса в правната сфера на жалбоподателя, тъй като свободната преценка дали и каква стопанска дейност ще извършва и в какъв обем, е изцяло негово субективно право, гарантирано и от Конституцията на РБ /чл.19, ал.1/, което не може да бъде налагано с административна принуда. Тази принуда може да бъде насочена единствено към спазване на конкретните изисквания, на които следва да отговаря извършваната от контролираното лице правно регламентирана и разрешена дейност. В този смисъл Предписание № 95/01.04.2025 г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора, в оспорената му част, не може да бъде определено като акт, издаден за целите и на основанията, установени в ЗООС. Фактическата и правна необоснованост и несъответствието с материалния закон, и с целта на закона, на упражненото от Директора на РИОСВ – Стара Загора правомощие по чл.14, ал.4 от ЗООС, обуславят извод, че оспореното Предписание № 95 с изх.№ КР-012462/ 01.04.2025г, в частта му по т.1, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на спора и своевременно направеното искане от жалбоподателя следва да му се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 50лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, съгласно представения списък и доказателства за тяхното заплащане/л.98-л.101/. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд