Решение № 11 от 14.2.2022 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 5/2022 г.

Производството е по чл.258 от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България-гр.София, ЕИК 121817309 против решение №469/25.10.2021г., постановено по гр.д.№643/2021г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.108 от ЗС е установена собствеността на ищеца ИВ. АС. П. от гр.Търговище на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В..... ВВ, рама WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, рег.№Т 68-00 и ответникът е осъден да му предаде владението върху същия, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 1 142.34 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил. След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното: Решението е валидно и допустимо. Въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Предявеният иск по чл.108 от ЗС e обоснован с обстоятелствата, че по силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е собственик на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", стар рег.№В..... ВВ, рама WDC2511231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, рег.№Т.... който доброволно предал на 28.10.2016г. на представител на РУП- Търговище за нуждите на разследването по ДП №1065/ 2015г. по описа на 1- РУ на ОДМВР-Варна, но въпреки извършването на необходимите експертизи и други действия по разследването, до настоящия момент автомобилът не е върнат и без законно основание се задържа от представители на Прокуратурата- както в нарушение на действащото законодателство, така и при пряко нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес. С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответни кът оспорва иска с възражения за липса на предпоставките по чл.108 от ЗС, тъй като автомобилът се намира във фактическата власт на МВР-Търговище, а задържането е правомерно, тъй като идентичността на автомобила все още не е установена в хода на наказателното разследване. След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното: По силата на договор за продажба от 21.01.2016г. ищецът е легитимиран като собственик на лек автомобил "Мерцедес Р 350 ЦДИ 4 Матик", рег.№В..... ВВ, рама WDC25 11231A148882, двигател 64287241142481, цвят сив металик, сегашен рег.№Т.... който доброволно предал с протокол от 28.10.2016г. на представител на РУП-Търговище (преписка № 967/2016г.) за нуждите на разследването по ДП №1065/2015г. по описа на 1-РУ-ОД-МВР-Варна по 195, ал.1, т. 2 за извършена на 14.05.2015г. в гр. Варна кражба на л.а. „Мерцедес Бенц К 350“, с италиански рег. № ЕК 216 НМ, рама №WDС25 10231А136275, принадлежащ на Станислава Димитрова А.а.Досъдебното производство е спирано през 2015г. и през 2019г., като многократно е искано продължаване на срока за разследване- за доклад на наблюдаващия прокурор, за привличане и разпит на виновно лице в качеството на обвиняем, както и за предявяване на материалите по разследването, като по отношение на доброволно предадения от ищеца лек автомобил вече са събрани наличните писмени доказателства, както и гласни доказателства, извършени са единична и тройна трасологични експертизи, заключенията по които са депозирани с протокол № 21/13.02.2017г. и протокол № 305/27.12.2018г. от експерти в сектор НТЛ при ОДМВР- Търговище. В хода на производството не са заявени претенции на друго лице по отношение собствеността на процесния лек автомобил, а по всички молби на ищеца за връщане на автомобила представителите на ответника са постановявали отказ-от 19.01.2017г., от 18.04.2017г., от 27.11.2017г., от 18.03. 2018г. и от 14.05.2019г., тъй като поради несъбиране на всички доказателства по делото, идентичността на автомобила все още не е установена и в крайна сметка разследването е спряно на осн.чл.244, ал.1, т.2 от НПК-поради това, че извършителят не е разкрит. Съгласно разпоредбите на чл.127 КРБ и чл.46 от НПК, в изключителната компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, включая спазването на чл.111, ал.2 от НПК, касаещо случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите (независимо в кое полицейско управление се държи вещта) преди завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение.При постановен от прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е да прецени дали при изземването, респ. задържането не е налице неоснователно ограничение на правата на притежателя. В конкретния случай, от доброволното предаване до настоящия момент са изтекли повече от пет години и дори разследването по чл.195 от НК да не е приключило, то посоченият продължителен период е напълно достатъчен за органите на наказателното производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия и да ангажират съответните доказателства, т.е. няма пречки по чл.111, ал.2 и чл.113 от НПК за връщане на веща преди приключване на производството.Още повече-разследването е спряно и не се извършват следствени действия, а нито писмените доказателства, нито заключенията по назначените експертизи установяват по какъвто и да е начин, че закупеният от ищеца автомобил е обект на разследваната кражба.С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия момент ответникът без основание задържа автомобила на ищеца, допускайки грубо нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, поради липса на справедлив баланс между обществения и частния интерес, която преценка гражданският съд е овластен да направи самостоятелно и независимо от процедурата по чл.111, ал.2 от ГПК (в този смисъл-решение №164/ 26.10.2017г. по гр.д.№ 557/ 2017г. на ВКС, І г.о. и решение №10/04.03.2015г. по гр.д. № 4171/2014г. на ВКС, І г.о.). Предвид горното, предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е доказан по основание и следва да бъде уважен, обжалваното осъдително решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено. Разноски от въззиваемата страна във въззивното производство не са направени и не се претендират, поради което не следва да се присъждат. Въз основа на изложените съображения, съдът