Решение № 1153 от 26.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 116/2023 г.

Производство е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Е. Д. И. – Кмет на Община-[населено място], против Решение № 900270/ 02.09.2022 год., постановено по н.а.х.д. № 65 по описа на Районен съд – гр.Сандански за 2021 год. В касационната жалба се развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.Сочи се, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че липсва ясно и конкретно описание на нарушение.Изтъкват се доводи за доказаност на последното и за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и на наказателното постановление.По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Жалбата се поддържа с представено по делото становище от надлежно упълномощен представител. Ответникът по касационната жалба – Х. Т., не се явява и не се представлява, като не изразява и становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна, но по други съображения. С атакуваното решение Районен съд – гр.Сандански е отменил Наказателно постановление № НП-1 от 08.09.2020 г. на Кмета на Община-[населено място], с което на Х. М. Т. за нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество/ЗОСИ/е наложена глоба в размер на 300 лв., както и е определено да заплати на Е. М. Ц. сумата от 449 лв., представляващи обезщетение за причинените й с нарушението имуществена вреда. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административното призводство пред наказващия орган са допуснати съществени процесуални нарушения.От друга страна първоинстанционният съд е приел, че не е доказано в имота на пострадалата Е. Ц. да са пашували говеда. Решението е недопустимо. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно - чл.218, ал.2 от АПК.Производството пред районния съд се е развило без участието на всички надлежни страни.Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както и допуснатите от съда свидетели. Допуснато е нарушение при конституиране на страните по делото.Видно от приложените в пъвоинстанционното дело списъци на призованите лица в производството са призовавани и участвали: Х. Т.– жалбоподател и Кметът на Община-[населено място] – ответник. Както беше казано по-горе, според изискването на чл.61, ал.1 от ЗАНН – при разглеждане на делото пред районния съд следва да се призове и поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2 от ЗАНН.Цитираната норма определя страните в съдебния административно-наказателен процес. В случая с обжалваното пред Районен съд – гр.Сандански наказателно постановление е определено нарушителя да заплати на пострадалата Е. Ц. обезщетение за причинените й с нарушението имуществена вреда в размер на 449 лв.Последната, обаче не е била призовавана, въпреки, че като пострадала попада сред страните, посочени в разпоредбата по чл.61, ал.1 от ЗАНН. При това положение съдебното производство пред районния съд по обжалване на наказателното постановление е проведено без участието на надлежна страна (пострадал от нарушението) и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а последица от това е, че постановеното по това производство съдебно решение се явява недопустимо и като такова, то следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, след като бъде конституирана и призована надлежната страна, при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, а именно – Е. Ц., като пострадала, на която е определено обезщетение за причинени от процесното нарушение вреди. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд – Благоевград