Решение № 185 от 15.11.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 701/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 260203 от 18.05.2021 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 85/2021 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК •••••••••, да заплати на КР. Ц. АНГ., ЕГН ••••••••••, сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. на път ••• - •••, км •••+•••м, О. К., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до застрахователя – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 16 000 лв. до претендирания размер от 35 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 22.05.2018 г. до 07.06.2018 г. като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от КР. Ц. АНГ., ЕГН ••••••••••, против „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК •••••••••, за заплащане на сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за копия на медицински документи и издване на диск като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК •••••••••, да заплати на адв. П.К. от САК, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 866, 16 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА КР. Ц. АНГ., ЕГН ••••••••••, да заплати на „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК •••••••••, направените разноски в размер на 244, 69 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

„ОСЪЖДА „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД, ЕИК •••••••••, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 640 лв. за държавна такса, както и сумата от 68, 43 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.“ В отхвърлителната му част решението се обжалва от ищеца, с подробни съображения за неговата неправилност.

В осъдителната му част решението се обжалва от ответника, също с подробни съображения за неговата неправилност.

Всяка от страните е на мнение, че жалбата на другата страна е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Единствените спорни въпроси по делото са:

• относно дължимостта и размерите на претендираните от КР. Ц. АНГ. застрахователни обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в предявените преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, съответно и за началната дата, от която евентуално се дължат обезщетенията за забавено плащане, както и - дали и доколко с поведението си на пътя ищецът е допринесъл за настъпилите при катастрофата негови увреждания (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

1.

Подробното заключение по назначената в процеса съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р М. С. (л. 63 и сл.) е установило уврежданията, настъпили вследствие на пътно транспортното произшествие, причинено на 14.05.2018 г. от водача Н. Н., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника: контузия на главата – сътресение на мозъка; разкъсно контузна рана-скалп; множество разкъсно контузни и порезни рани на десния горен крайник, дясната повърхност на гърба, лявата ръка, десния долен крайник; пукнатина – фрактура на периферния ръб на лявата лопатка; луксация на лявата акромио клавикуларна става. Вещото лице е категорично, че тези увреждания са пряк и непосредствен резултат на това произшествие, ищецът е претърпял сериозни увреждания, свързани с болки и страдания, а вината на водача Н. е установена с влязлата в сила Присъда № 5 от 23.01.2020 г., постановена от Районен съд Казанлък по НОХД №1197/2019 г. (л. 27 и сл.). Затова предявеният пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил поначало основателен.

Според вещото лице д-р С., наложило се е спешно оперативно лечение – реимплантация на скалп, около три – четири седмици е продължила и имобилизацията на пострадалия, за да може той да бъде обездвижен, което е причинявало болкова симптоматика в продължение на 45 – 50 дни (т. 2-ра), а в момента ищецът е вече оздравял, с изключение на оплакванията му, че при студено и влажно време усеща болка в лявата акромиоклавикуларна става.

Разпитаните в съдебното заседание от 27.01.2021 г. (л. 106 и сл.) свидетели В. В. А.а и А. Й. И. са установили, че преминалият оздравителен период е бил дълъг и много труден, трябвала е помощ за буквално всички действия по елементарното ежедневно обслужване, които са били свързани с придвижването на пострадалото момче, а психичното му затормозяване, свързано с катастрофата, продължава и до днес. Апелативният съд дава вяра на показанията на тези свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

Затова преценката на Апелативния съд е, че паричното обезщетение, дължимо в настоящото производството по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, трябва да е в размер на сумата 25 000 лева.

2.

Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на сумата 70 лева, като последица от пътнотранспортното произшествие, предизвикано на 14.05.2018 г. от застрахования при ответника водач, е трябвало да бъде уважена.

Представените с исковата молба три фактури (л. 36, л. 37 и л. 38) са издадени на името на ищеца в периода от 21.05.2018 г. до 27.06.2018 г. от МБАЛ „Д-р Х. С.“ ЕООД, гр. К., точно по времето, когато К.А. е бил в тази болница на лечение, а предметът на доставките е пряко свързан с проведеното по това време лечение. На първата фактура е отбелязано, че дължимата сума е платена в брой, а към втората и третата са прикрепени и издадените касови бонове по плащането. Затова искът – в тази му част – е бил доказан до размер на общата сума от 70 лева и поначало е подлежал на уважаване.

3.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По делото няма спор, че ищецът, като пътник на задната дясна седалка на катастрофиралия автомобил, е бил без поставен обезопасителен колан. И като е имал предвид характера и степента на получените наранявания, обоснованите изводи в т. 3-та от заключението на вещото лице д-р С. са категорични: травмите, които К.А. е получил, „не отговарят на такива ако е бил с поставен обезопасителен колан“. При установената скорост на движение с около 120 км/ч, ударът в разделителната мантинела и последващото преобръщане на колата са предизвикали въздействието на силни инерционни сили върху тялото на пострадалото момче, което рязко е залитало наляво и надясно и съответно се е удряло в лявата и дясна част на купето. След преобръщането на автомобила по таван тялото му е изхвърчало през задното стъкло в крайпътната канавка, затова изводът може да е само един: голямата разкъсно контузна рана на главата е била вследствие на удара в рамката на вече разбитото задно стъкло на колата, а прорезните рани по крайниците и тялото са били от счупените стъкла и също от рамката на счупеното стъкло.

Както ударите в купето, така и последващият удар на тялото в земята, след изхвърчаването му през задното стъкло на автомобила, са можели да бъдат причина за пукнатината на лявата лопатка и за луксацията на лявата акромиоклавикуларна става, но нито едно от тези увреждания не би настъпило, ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, защото тогава тялото на пътник, задържан от колана на задната седалка, нито би залитало с такава сила вляво вътре в купето, нито би изпаднало от счупеното задно стъкло на автомобила. В този смисъл са и разясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание от 27.01.2021 г. (л. 106 и сл.): възможно е, травмите да не са настъпили вътре в купето на автомобила, а от удара на пострадалия в земята, но такъв конкретен удар след изхвърчаване на тялото му през задното стъкло би бил невъзможен, ако то е било прикрепено към седалката от правилно поставен обезопасителен колан.

Вярно е, че при конкретната скорост на движение на автомобила, в който пострадалият е пътувал (120 км/ч), поставеният обезопасителен колан по принцип би могъл да причини и други, не толкова тежки, но също сериозни увреждания, но това са предположения, чиято хипотетична вероятност и обективно обоснована възможност за настъпване не са установени по делото.

При тази фактическа обстановка преценката на окръжния съд, че с непоставянето на иначе наличния към седалката му обезопасителен колан, пострадалият е допринесъл за причинените му от удара увреждания до степен на 20%, е необоснован. Основната, определяща причина за катастрофата са високата скорост и несъобразеното с пътната обстановка поведение на причинилия удара застрахован при ответника водач на автомобил „М. К.“, с рег. № ••••••••, в който автомобил е бил и ищецът К.А.. Затова установеното в процеса допринасяне на пострадалия за причинените му вреди наистина е налице, но в размер на не-повече от 10%, в този размер следва да се уважи направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Което означава, че определеното по-горе в т. 1-ва обезщетение за причинените на КР. Ц. АНГ. неимуществени вреди следва да се намали от 25 000 лева до размер на сумата 22 500 лева, а определеното в т. 2-ра обезщетение за имуществени вреди следва да се намали от 70 лева до размер на сумата 63 лева. Съответно в останалите им части, до пълните предявени и понастоящем поддържани размери от 35 000 лева и 70 лева, тези претенции ще следва да бъдат отхвърлени.

4.

Относно лихвите.

Предмет на делото е дължимостта на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (Глава 47, чл. 477 и сл. КЗ), затова претенцията на ищеца за заплащане на лихви върху търсените обезщетения е по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ.

Лихвите за забавено плащане на обезщетението по тази конкретна застраховка се дължат от изтичане на сроковете, определени в разпоредбата чл. 497 КЗ. По отношение разпоредбите по Глава 41, нормата на чл. 497 КЗ е специална (чл. 505 КЗ), затова посоченият от ищеца срок по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ е в случая неприложим.

С Молба вх. № 1445 от 08.06.2018 г. ищецът е уведомил „ЗАД "Д. Б.: Ж. З."“ АД за настъпване на застрахователното събитие, като е представил Констативния протокол за станалото произшествие, на тази дата съответно е била заведена Щета № •••/•••. В срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, с Уведомителни писма с изх. № 2507 от 25.06.2018 г. (л. 39) и изх. № 2955 от 27.07.2018 г. застрахователят е дал мотивиран отговор по чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б“ и б. „в“ КЗ, като е изискал представянето на допълнителни документи, с които е трябвало да се удостоверят съществени обстоятелства във връзка с произшествието, въпреки, че е можел сам да се снабди с тях (чл. 496, ал. 4 КЗ) и срокът за окончателно произнасяне по претенцията, който се признава от застрахователя, е бил тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Съответно и лихвите за забава са станали дължими след изтичането на този срок (чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. 1-во КЗ). В случая това е датата 08.09.2018 г., от тази дата е трябвало да се присъди законната лихва върху дължимите обезщетения.

В останалата и част претенцията за лихви върху присъдените суми, за периода от 22.05.2018 г. до 07.09.2018 г., е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изводът е, че по отношение на всяка от заявените претенции обжалваното решение е несъобразен със закона отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, това решение следва да се отмени, а предявените искове се уважат и съответно отхвърлят в посочените по-горе размери.

5.

Разноските.

5.1.

По иска за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ищецът КР. Ц. АНГ. е защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции материален интерес в размер на сумата 35 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка съдебна инстанция е било в размер на сумата 1 896 лева с включен ДДС. Защитил е материален интерес в размер на сумата 22 563 лева.

На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес, ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител на ищеца К.А., адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, в размер на сумата 1 218.85 лева с включен ДДС. Общо – сумата 2 437.70 лева с включен ДДС.

По иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ищецът е защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции материален интерес в размер на сумата 70 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка съдебна инстанция е било в размер на сумата 360 лева с включен ДДС. Защитил е материален интерес в размер на сумата 63 лева.

На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес, ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД дължи на адвокат П.К., като процесуален представител на ищеца К.А., адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции в размер на сумата 324 лева с включен ДДС. Общо – сумата 648 лева с включен ДДС.

Или по двата предявени иска, за производството пред двете съдебни инстанции, ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 3 085.70 лева с включен ДДС.

5.2.

Ответникът „ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД е защитавал пред всяка от двете съдебни инстанции материален интерес в размер на сумата 35 070 лева. Направил е разноски, общо в размер на сумата 470 лева (150 лева разноски пред Районния съд за експертиза + 320 лева платена ДТ, пред нито една от инстанциите това дружество не е било защитавано от юрисконсулт, а данни за платено адвокатско възнаграждение няма), като е постигнал отхвърляне на претенциите до размер на сумата от общо 12 507 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно защитения материален интерес, КР. Ц. АНГ. ще следва да бъде осъден, да заплати на ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата от общо 167.62 лева.

5.3.

Производството е проведено в условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, затова, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да бъде осъдено, да заплати, съобразно уважената част от исковете, дължимата държавна такса за първата съдебна инстанции, в размер на сумата от общо 902.52 лева.

При заявени претенции от общо 35 070 лева, от бюджета на районния съд са платени разноски в размер на сумата 150 лева.

Съразмерно на уважената част от исковете (22 563 лева), ответникът ЗАД „Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да бъде осъден, да заплати по сметка на съда разноски в размер на сумата 96.50 лева.

Ето защо Пловдивският апелативен съд