Решение № 1854 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2186/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от С. Н. Д., [ЕГН], чрез адв. С. Д. от АК - Варна, против Заповед № 442з-877/21.08.2024 г. на главен инспектор В. Ж. в 04 РУ при ОД на МВР - Варна, с която за извършено нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 15, чл. 204, т.4 и чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, несъответстваща на доказателствата по случая, при погрешно възприета фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина, и издадена при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните норми. Жалбоподателят счита, че не е доказано безспорно извършеното дисциплинарно нарушение, както и че заповедта не съдържа законоустановените реквизити. В съдебно заседание и в писмени бележки по същество процесуалният представител на жалбоподателя уточнява, че се оспорва законосъобразността на заповедта на първо място, защото деянието е несъставомерно. Допълва, че оспорва изцяло фактическата обстановка, която намира, че е изложена едностранно и тенденциозно. Твърди, че липсват обективни, преки и непосредствени доказателства за изложеното от административния орган за извършено нарушение на нормативните правила, респ. неизпълнение на служебните задължения. Сочи, че ДНО не установява по безспорен начин, че служителят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му дисциплинарно нарушение. Отделно от горното сочи, че оспорената Заповед няма необходимите реквизити, предвидени в АПК, което също е основание за отмяната й. В условията на алтернативност при преценка, че е извършено дисциплинарно нарушение твърди, че наложеното наказание е несъставомерно по арг. от чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200, ал.1, т.15 от ЗМВР, доколкото ДНО не се е съобразил с формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му в МВР. Като причина за поведението на жалбоподателя и отказът му да се подпише, че е запознат със заповедта, изтъква липсата на обучение, което да гарантира компетентното му изпълнение на задълженията по ЗЧОД. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът в производството, главен инспектор при четвърто районно управление Варна при Областна Дирекция на МВР-Варна, чрез процесуален представител гл.юриск. Б. Й., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна, издадена при безспорно установени факти и при наличие на материалноправните предпоставки. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване в това производство е Заповед № 442з-877/21.08.2024 г. на дисциплинарнонаказващ орган в ІV районно управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 1, предл. четвърто, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното производство срещу Д. е образувано със Заповед № 442з-426/18.04.2024 г., издадена от дисциплинарно-наказващ орган в ІV РУ при ОД на МВР – Варна. Със заповедта е разпоредено да се извърши проверка на постъпилите данни в докладна записка от 16.04.2024 г. от началник група „Патрулно-постова дейност“, че С. Н. Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. четвърто от ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпорежданията на прекия ръководител. Със същата заповед е назначена комисия за извършване на проверката, като е определен срок за приключването й. Заповедта е връчена на Д. на 26.04.2024 г., като в нея се съдържат писмени уведомления по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8 и чл. 205, ал. 5 от ЗМВР и чл. 21 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР относно участието в производството за проверка и процесуалните права на служителя, спрямо когото се извършва проверката. На тази дата Д. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарната проверка и е поканен да даде писмени обяснения, като такива не са депозирани. Първоначално определеният срок за завършване на проверката – 18.05.2024 г. е удължен до 18.07.2024 г. със Заповеди №№ 442з-426/18.04.2024 г. и 442з-634/12.06.2024 г., издадени от дисциплинарно-наказващия орган и връчени на проверяваното лице. За извършената проверка е изготвена справка рег.№ 442р-20956/16.07.2024 г. Съгласно отразените в справката обстоятелства: На 19.01.2024 г. за времето от 07: 45 ч. до 08: 15 ч. ст.инсп. В. Н. провел отвод на старата (нощната) смяна и инструктаж на новата (дневната) смяна - служители по патрулно постова дейност и служители по контрол на пътното движение. По време отвода на старата (нощната) смяна и инструктажа на новата (дневната) смяна ст.инсп. В. Н. запознал служителите със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г. на директора на ОД МВР-Варна, относно определяне на служители за извършване на контрол по Закона за частната охранителна дейност. Един от служителите присъстващи на инструктажа - мл.инспектор С. Н. Д. - старши полицай (ВПА) в група „Патрулно постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна, лично прочел посочената заповед и въпреки разпореденото от прекия му ръководител ст.инсп. В. Н. - да удостовери запознаването си със заповедта, като се подпише в предоставения му протокол за запознаване със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г., Д. отказал да се подпише, че е запознат със заповедта на директора на ОДМВР-Варна, с довода, че смяната му вече е свършила. На 12.04.2024 г. за времето от 07: 45 ч. до 08: 15 ч. ст.инсп. В. Н. провел отвод на старата (нощната) смяна и инструктаж на новата (дневната) смяна - служители по патрулно постовата дейност и служители по контрол на пътното движение. По време отвода на старата (нощната) смяна и инструктажа на новата (дневната) смяна ст.инсп. В. Н. отново запознал мл.инспектор С. Н. Д. със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г. на директора на ОД МВР-Варна, но младши инспектор С. Д. отново заявил, че няма да се разпише в протокола за запознаване със заповедта, тъй като не е компетентен и не е обучен. След отказа Н. изготвил докладната записка рег.№ 442р-11348/16.04.2024 г. Комисията е посочила в справката, че отказът е установен от събраните при проверката докладни записки, сведения и обяснения, подробно описани в справката, както и от видеозаписите от проведените два инструктажа на 19.01.2024 г. и на 12.04.2024 г. Към преписката е приложен протокол с рег.№ 442р-8392/20.03.2024 г. на служителите от сектор „Охранителна полиция“ при ІV РУ, запознати срещу подпис със заповед № 365з-151/05.01.2024 г., от който се установява, че Д. не се е подписал в списъка. Комисията посочва, че ст.инсп. Н. има функционални задължения за провеждане на инструктаж на застъпващите на смяна служители и отвод на приключилите смяна, какъвто на 19.01.2024 г. и 12.04.2024 г. е бил мл.инсп. Д.. Мл.инсп. С. Д. се е запознал подробно със заповедта, като я е прочел лично. Ст.инсп. Н. е указал ясно на мл.инсп. Д., че трябва да се разпише в списъка за запознаване, но последният отказал два пъти. Комисията посочва, че съгласно утвърдена практика в МВР, запознаването на личния състав с нормативни документи, включително заповеди, се удостоверява от служителите с полагане на подпис в изготвени протоколи или списъци за запознаване. Удостоверяването на запознаването не е извършване на престъпление или друго противоправно действие и разпореждането да се удостовери запознаването с подпис е свързано с изпълнението на служебните задължения на ст.инсп. Н. да запознае личния състав с набелязаните в конкретното писмо мерки. Според проверяващата комисия са налице данни за извършено нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Въз основа на установените факти, комисията предлага преписката да се изпрати на дисциплинарно-наказващия орган за предприемане на дисциплинарни мерки, като на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно: неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител. Справката е връчена на 16.07.2024 г. на мл.инсп. Д.. Видно от протокол рег.№ 442р-21294/18.07.2024 г. при извършена проверка в деловодството на Четвърто РУ при ОДМВР-Варна не са установени постъпили писмени възражения от мл.инсп. С. Д.. На 21.08.2024 г. е издадена обжалваната заповед, в която са възпроизведени установените при проверката факти и обстоятелства, възприет е изводът за неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител и правната квалификация на деянието в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, като на мл.инсп.Д. е наложено порицание за срок от 6 месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В съдебното производство е прието и приложено четливо копие на Заповед № 442з-426/18.04.2024 г. на дисциплинарно наказващия орган, както и Удостоверение рег.№ 365000-76447/07.11.2024 г. от сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна в уверение на това, че със Заповед рег.№ 812К-9341/04.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи, гл. инспектор В. А. Ж. е назначен на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОДМВР-Варна, която длъжност заема и към настоящия момент. При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав приема следното: Видно от Удостоверение рег.№ 365000-84078/09.12.2024 г., издателят на процесната Заповед В. Ж. е назначен със Заповед рег.№ 8121К-9341/04.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи, на длъжност Началник сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР–Варна. Съгласно чл. 204, т. 4, предложение второ от ЗМВР – главен инспектор В. Ж., началник сектор „Охранителна полиция“ към ІV РУ при ОД на МВР - Варна, е служител на ръководна длъжност по смисъла на т. VІІІ.1.3 от раздел А на Класификатора на длъжностите в МВР, приложение № 1 към Заповед № 8121з-140/21.01.2017 г., действал в обема на правомощията за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съдът намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията за съдържание, визирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички предвидени в цитираната правна норма реквизити, а от посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи дисциплинарната отговорност на мл.инсп. Д.. Твърденията в жалбата за липса на необходимото по закон съдържание са общи и неконкретизирани, като при служебната проверка не се установяват липсващи реквизити от изброените в чл. 210 от ЗМВР, които да правят мотивите и диспозитива на обжалваната заповед неясни или противоречиви, да нарушават правото на защита на жалбоподателя или да препятстват съдебния контрол. Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 196 от ЗМВР, предвид постъпването на материалите от проверката при дисциплинарнонаказващия орган на 16.07.2024 г. и издаване на обжалваната заповед на 21.08.2024 г. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на извършване на твърдяното нарушение – на 19.01.2024 г. и на 12.04.2024 г., и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 21.08.2024 г. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Съдът приема, че дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил и вмененото по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР задължение да събере и оцени всички доказателства, включително посочени от държавния служител, преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Твърденията в жалбата за съществени процесуални нарушения също са общи и неконкретизирани. При наличие на данни за дисциплинарно нарушение е образувано производство за проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР със заповед, издадена от дисциплинарно-наказващия орган. Заповедта е връчена на жалбоподателя, същият е запознат с правата по чл. 205 от ЗМВР. Спазен е срокът за извършване на проверката, в рамките на който проверяващата комисия е изготвила и внесла справка с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е поканен за запознаване с материалите и със справката и е уведомен за правото си да подаде допълнителни обяснения или възражения. Получил е копие от справката и се е запознал с материалите, което е удостоверил с подпис под самата справка, но не се е възползвал от правото си на възражение. Предвид това, в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, и по-специално на процедурата по чл. 204—205 от ЗМВР, които да обуславят отмяната на обжалвания индивидуален административен акт на самостоятелно основание. Съдът намира доводите за несъставомерност на деянието и за материална незаконосъобразност на заповедта също за неоснователни. В случая описаната в оспорената заповед фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, като същата се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. В хода на настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства и не посочи нови факти и обстоятелства в подкрепа на твърденията си, които да опровергават констатациите за извършеното нарушение, да пораждат основания за промяна на фактическа обстановка, вмененото му нарушение и правната квалификация или да водят до освобождаването му от дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР е лична и се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР, каквото в случая е налице. От доказателствата в преписката се установява, че към момента на твърдяното нарушение С. Н. Д. е заемал длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към ІV РУ при ОД на МВР – Варна. Съгласно актуалната си длъжностна характеристика, с която не се спори, че Д. е запознат, той има задължение да спазва служебната дисциплина и да изпълнява и други задачи, възлагани от прекия ръководител или по-горестоящите ръководители в рамките на предоставените му правомощия. Негов пряк ръководител е началникът на структурното звено съгласно щата, а именно началникът на група „Патрулно-постова дейност“, каквато е длъжността, заемана към същата дата от ст.инсп. В. М. Н.. В случая Д. е бил запознат от прекия си ръководител, както и се е запознал и чрез собствен прочит със съдържанието на Заповед № 365з-151/05.01.2024 г. на Директора на ОДМВР-Варна. Получил е от старши инспектор Н. устно разпореждане по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, а именно: устно волеизявление, изискващо конкретно поведение от него - да удостовери запознаването си със заповедта с подпис в съответния списък, но не го е сторил. Мл.инсп. Д. не е изложил към този момент писмени доводи за неправомерност на издалия разпореждането пряк ръководител, както предвижда чл. 6, ал. 4 от същата инструкция. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят не е изпълнил заповед на прекия ръководител. В ЗМВР няма изрична норма, която посочва определение на понятието „заповед“. Такава норма се съдържа в Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, която в чл. 6, ал. 1 определя, че заповед е писмено волеизявление, изискващо конкретно поведение от служители на МВР, направено от: 1.) министъра на вътрешните работи; 2.) заместник-министър на вътрешните работи; 3.) служител на длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 1 или 3 от ЗМВР към подчинените му служители. Ал. 2 от с. р. определя, че разпореждане е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на лицата по ал. 1, изискващо конкретно поведение от съответните служители на МВР, като заповедта и разпореждането се издават само във връзка със служебното правоотношение на служителя, не уронват и не накърняват неговата чест и достойнство по арг. от ал. 3. Служител, който прецени, че заповед или разпореждане са неправомерни, излага пред издалия ги писмени доводи за това, а при невъзможност – устни доводи (ал. 4), като в тези случаи служителят изпълнява заповедта или разпореждането след писмено потвърждаване, като отговорност за последиците носи издалият ги. Ал. 6 определя, че заповед или разпореждане, водещи до извършване на престъпление, не се изпълняват, като в тези случаи служителят незабавно уведомява горестоящия ръководител на служителя, издал заповедта или разпореждането (ал. 7). Видно от горното Заповедта е формален административен акт, който с оглед на материята, която засяга следва да бъде в писмена форма, с изключение на случаите изрично посочени в самия закон. Видно от приложения протокол рег.№ 442р-8392/20.03.2024 г. за запознаване на служителите от сектор ОП при Четвърто РУ-Варна със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г., касаеща определяне на служители за извършване на контрол по Закона за частната охранителна дейност, жалбоподателят, посочен в т.36 не е положил подписа си. От приложените към административната преписка и възпроизведени в съдебно заседание два броя видеофайлове XVR_ch1_main_20240119073000_20240119081500.mp4 (от 19.01.2024 г.) и XVR_ch1_main_20240412073000_20240412074500.mp4 (от 12.04.2024 г.), безспорно се установява, че и на двата записа, направени за времето от 07: 29 часа до 08: 30 часа на 19.01.2024 г. и от 07: 29 часа до 08: 30 ч. на 12.04.2024 г., мл.инспектор С. Н. Д. отказва да положи подписа си в предоставения му протокол от ст.инсп. В. Н.. От първия видеофайл XVR_ch1_main_20240119073000_20240119081500.mp4 от 19.01.2024 г., се установява не само вербалният му отказ, но и изявлението, че го прави пред двама свидетели. На изричният въпрос на ст.инсп. Н. в 08: 00: 19 часа дали действително отказва да подпише, че е запознат със заповедта, жалбоподателят потвърждава. От съдържанието на втория видеофайл XVR_ch1_main_20240412073000_20240412074500.mp4 от 12.04.2024 г., в 07: 29: 57 часа се установява повторният му отказ. Съдът намира, че разпореждането за удостоверяване с подпис на запознаването със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г. е във връзка със служебното правоотношение на Д., доколкото заповедта засяга въпроси на контрола върху дейностите по Закона за частната охранителна дейност на територията на ОДМВР-Варна, който съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗЧОД попада в обхвата на дейност на полицейските органи от областните дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор, каквато именно представлява въпросната заповед. За жалбоподателят е било ясно какви действия следва да предприеме както в резултат на установената практика в аналогични случаи, така и от съдържанието на заповедите, обективиращи нарежданията на горестоящите органи. Съгласно утвърдена практика в МВР, запознаването на личния състав със заповеди на висшето ръководство и такива на преките ръководители се удостоверява от служителите с полагане на подпис в изготвени протоколи или списъци за запознаване. В този смисъл доказано се явява вмененото нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на заповедите на преките ръководители. Деянието е квалифицирано по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание „порицание“ се налага на държавен служител от системата на МВР за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Не могат да се споделят и възраженията на жалбоподателя, че не му е било провеждано обучение, във връзка със Заповед № 365з-151/05.01.2024 г. на Директора на ОДМВР-Варна и същият не е компетентен да извършва проверки по реда на ЗЧОД. Видно от съдържанието на приложеното сведение рег.№ 442р-18709/26.06.2024 г. от ст.инсп. И. Л. Т., на 07.09.2023 г. за времето от 17: 10 часа до 17: 35 часа в присъствието на инсп. И. Р. Д. е провел обучение на мл.инсп. С. Н. Д.. Тъй като мл.инсп. С. Н. започнал да се възмущава, че това не е негова работа и че ще го карат да изпълнява задълженията на служителите по териториално обслужване на населението, с което не бил съгласен, ст.инсп. Торимацов го запознал с разпоредително писмо с рег.№ 365р-47562/2023 г. на директора на ОДМВР-Варна и с методическите указания с рег.№ 3286р-31407/2018 г., относно извършване на контрол върху частната охранителна дейност и конкретно с тези, касаещи проверка на обект поет за физическа охрана от частна охранителна фирма. Същевременно с това му е показал бланка на констативен протокол за извършване проверка на обект охраняван от ЧОФ и му обяснил как се попълва, с какво оборудване трябва да е охранителния състав на проверяван обект, както и с документацията, която трябва да се съхранява на обекта и да се представя при проверка, като му било разяснено за всеки един от реквизитите на констативния протокол, какво се проверява и как се попълва. Ето защо отказът да се изпълни разпореждането осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. четвърто от ЗМВР, наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Изводът на дисциплинарнонаказващия орган в този смисъл е правилен и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изложените за пръв път в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя доводи за прекомерност и непропорционалност на наложеното наказание, доколкото извършеното разкривало признаци на маловажност по арг. от чл. 198, ал. 2 ЗМВР не могат да бъдат споделени. В случая наложеното наказание е в предвидения в закона минимален размер, като дисциплинарнонаказващият орган не е имал възможност да приложи друго по вид наказание, доколкото съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за "неизпълнение на заповед" се налага именно дисциплинарно наказание "порицание". На последно място не се твърди и не се констатира несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона, която е възпитателно-предупредителна и превантивна. В обобщение, съдът приема доводите в жалбата за неоснователни. Поради това, жалбата следва да бъде отхвърлена, и при този изход от правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден, съгласно своевременно направеното от ответника искане, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, а именно - 100 лева. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът