Решение № 36955 от 10.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 84 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/. Образувано е по подадена жалба от EPAY LIMITED (И. Л.) със седалище и адрес на управление Великобритания, чрез адв. Ф. Б. – представител по ИС /пълномощно стр.346 от адм. преписка/ срещу Решение № РС-230-1 от 22.12.2023 г. на председателя на Патентно ведомство по искане с в\. № BG/N/2006/90694-2/01.10.2021 г. за отмяна на регистрацията на марка с per. № 67787 "еPay.bg" (словна), в частта с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО е оставено без уважение искането за отмяна на регистрацията на марка с per. № 67787 "еPay.bg" (словна) за следните стоки и услуги в класове 9 и 36: Клас 9: оборудване за обработка на информация; Клас 36: финансови сделки; парични сделки. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, въз основа на които се иска неговата отмяна. Посочва се, че административният орган е извършил неправилна преценка на представените доказателства за използване на марката „[Наименование]“, не ги е оценил и анализирал правилно, вследствие на което е достигнал до неправилния извод, че тези доказателства са достатъчни, за да обосноват реално използване по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО на комбинираната марка за стоките „софтуер“ в клас 9 и „разплащателни услуги чрез електронен портфейл“ в клас 36. Твърди се, че дори и да е съществувало такова използване, то същото не е годно да доведе до правния извод, че заинтересованата страна е успяла да докаже реално използване за общата категория на заглавието „оборудване за обработка на информация“ в клас 9 от МКСУ или за общите категории „финансови сделки; парични сделки“ в клас 36 от МКСУ. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли съдът да отмени атакувания административен акт. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът – Председателят на Патентното ведомство, се представлява от юрк. П., която намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – „ИПЕЙ“ АД, [ЕИК], редовно призована се представлява от адв. П., който счита подадената жалба за неоснователна, а решението на Патентното ведомство за правилно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. В писмени бележки по делото навеждат подробни доводи за законосъобразността на оспореното решение. Претендира разноски. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Производството пред Патентното ведомство е започнало с подаването на искане с вх. № BG/N/2006/90694-2 / 01.10.2021 г. от EPAY LIMITED, Обединено кралство (Великобритания), за отмяна на регистрацията на марка с per. № 67787 „[интернет адрес]“, словна, на основание чл. 35, ал. 1 вр. чл. 21 от ЗМГО, подадено от EPAY LIMITED със седалище и адрес на управление Великобритания, чрез адв. Ф. Б.. В искането се твърдяло, че че през петте години, предхождащи подаването на искането, атакуваната марка не е използвана на територията на Република България по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМГО за стоките и услугите, за които е регистрирана в класове 9, 35, 36, 38, 39 и 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). С оглед на горното счита, че следва регистрацията й да бъде отменена за всички стоки и услуги, за които марката се ползва със закрила. В рамките на предоставения срок, на 13.12.2021 г. притежателят, чрез своя пълномощник, е възразил срещу искането и е представил доказателства за използване. Във възражението се посочва, че марката „[интернет адрес]“ се използва от дружеството „ИПЕЙ“ АД без прекъсване вече 20 години за означаване на система за електронни плащания, която е достъпна чрез интернет страницата [интернет адрес] и чрез мобилно приложение. Представят се доказателства за използването на марката през последните 5 години преди датата на подаване на искането за отмяна, по опис, с подробно описание какви факти се установяват с тях. Твърди се, че процесната марка е използвана за услуги по електронно разплащане, които попадат в обобщените категории „финансови сделки, парични сделки“ от клас 36. Твърди се, че следва да бъде признато използване на процесната марка и за стоките в клас 9 „оборудване за обработка на данни и компютри доколкото системата за електронни разплащания и мобилното приложение представляват софтуерни продукти. Със заповед № 3-856/29.11.2023г. е назначена комисия която да разгледа искане с вх. № BG/N/2006/90694-2 / 01.10.2021 г. от EPAY LIMITED. Определеният състав по спорове към ПВ излязъл със становище, че искането за отмяна на регистрацията на марка рег. № 67787 „[Наименование]“, словна, е частично основателно. Посочено било, че същото е неоснователно по отношение на стоките в клас 9 „оборудване за обработка на данни“ и услугите в клас 36 „финансови сделки; парични сделки“ и основателно по отношение на останалите стоки и услуги в регистрацията на марката от класове 9, 35, 36, 38 и 42 на МКСУ. С обжалваното в настоящото производство решение № РС-230-1 от 22.12.2023 г. на основание чл. 76, ал. 8 от ЗМГО председателят на Патентното ведомство възприел становището на състава по спорове, като оставил на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО без уважение искането с вх. № BG/N/2006/90694-2 / 01.10.2021 г. от EPAY LIMITED за отмяна на регистрацията на марка рег. № 67787 „[Наименование]“, словна за стоките и услугите от клас 09 „оборудване за обработка на данни“ и клас 36 „финансови сделки; парични сделки“, а на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 от ЗМГО отменил регистрацията на марката за останалите стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 38 и 42 на МКСУ. В мотивите на решението било посочено, че разгледани в тяхната съвкупност, представените доказателства позволяват да се заключи, че атакуваната марка е била използвана непрекъснато в релевантния период – 01.10.2016 г. – 01.10.2021 г. във връзка със система за електронни разплащания, достъпна на интернет страницата [интернет адрес] и съответно чрез нея – за услуги по електронни разплащания на територията на цялата страна, редовно, интензивно и в много голям обем. Обърнато е внимание на обстоятелството, че при заявяването на атакуваната марка през 2004 г., същата била заявена за общи категории от заглавието (клас-хединг) на клас 9 от осмата версия на Ницката класификация (МКСУ), при която не е фигурирал терминът „софтуер“, а единствено „оборудване за обработка на данни“, като по необходимост тази категория е включвала компютърните програми и софтуери като вид стоки. Посочено е, че в категорията „финансови сделки; парични сделки“ от заглавието на клас 36 се включват различни видове услуги, включително „разплащателни услуги чрез електронен портфейл“. Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения двумесечен срок по чл. 84, ал. 1 от ЗМГО. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения: Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата чл. 76, ал. 8 от ЗМГО. Същото е в писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59 от АПК. При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Спазена е процедурата по подаденото искане за отмяна, регламентирана в чл. 76 от ЗМГО. Съставът на отдел „Спорове“, разгледал жалбата, отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2 от ЗМГО. В случая са допуснати и нарушения на материалния закон, по следните причини: В чл. 35, ал. 1 от ЗМГО е предвидено, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато: 1. марката не е била използвана съгласно чл. 21, който в своята алинея първа предвижда, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. За да се счита задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗМГО за изпълнено, необходимо е използването да е реализирано от неговия притежател или от друг с негово съгласие. При преценката на доказателствата за реално използване се отчитат редица фактори, като: реализирането на формите на използване (поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и реклами); мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана; видът на използване на марката от притежателя й, който не трябва да се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател. „Реално“ е действителното използване на марката и то трябва да съответства на нейната функция - да служи като гаранция за произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, позволявайки на потребителите да ги разграничат от конкурентните предложения на пазара. Следователно, наред с изброените вече проявления на използване на марката, под реално използване трябва да се разбира преди всичко използването, което е способно да оправдае основното й предназначение да отличава стоките или услугите. Ето защо то не може да бъде символично и да е насочено към запазване на предоставеното с регистрацията право. Обратно, необходимо е марката действително да е била на пазара и да е създала определена представа у потребителите за връзката й с конкретна продуктова категория. Това означава, че за да е реално, използването трябва да е в степен, която да е обоснована за съответния икономически сектор като достатъчна за заемането и задържането на пазарни позиции. Други фактори, които оправдават наличието на реално използване са естеството на стоките или услугите, характеристиките на пазара, териториалният обхват и честотата на използване на марката (вж. решението на СЕС по делото Minimax (11.03.2003, С-40/01, Minimax, EU: C: 2003). Искането е подадено срещу марка с per. № 67787 „[интернет адрес]“, словна, заявена на 26.10.2006 г. и регистрирана на 21.11.2008 г., със срок на действие на регистрацията до 26.10.2026 г. Марката е регистрирана за стоки и услуги в класове 9, 35, 36, 38, 39 и 42 на МКСУ и е атакувана за всички стоки и услуги в регистрацията й, както следва: клас 9: „научни, навигационни, геодезични, фотографски, кинематографични, оптични, теглилни, измервателни, сигнални, контролни, надзорни, животоспасяващи и учебни апарати и уреди; апарати и уреди за провеждане, комутиране, транспортиране, акумулиране, регулиране и управление на електричество; апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители на данни, записващи дискове; автомати за продажба и механизми за монетни апарати; касови апарати, изчислителни машини, оборудване за обработка на информация и компютри; пожарогасители'’'”, клас 35: „реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административни дейности“; клас 36: застрахователна дейност; финансови сделки; парични сделки; сделки с недвижимо имущество клас 38: „телекомуникации“; клас 39: „съхраняване на носители на данни или на електронно съхранени документи“; клас 42: „научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; промишлени анализи и проучвания; проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер; юридически услуги“. Законът изисква административният орган да отмени регистрацията на марка за тези стоки и услуги, за които тя не е била предмет на реално използване в непрекъснат период от 5 години. С жалбата пред АССГ е повдигнат спорният правен въпрос дали използването на процесната марка с per. № 67787 „[интернет адрес]“ единствено във връзка със софтуер за електронни разплащания обосновава реално използване на марката за цялата обща категория стоки в клас 09 „оборудване за обработка на данни“ и клас 36 „финансови сделки; парични сделки“. Административният орган е нарушил материалния закон, като е признал реално използване на марката „[интернет адрес]" за цялата обща категория стоки в клас 9: оборудване за обработка на информация, въпреки че същата е била използвана единствено за конкретен вид оборудване за обработка на данни. В съдебното производство бяха събрани доказателства за използване на марка per. № 67787 „[интернет адрес]“ само за софтуер с конкретно предназначение, а именно система от софтуерни продукти за електронни разплащания, включваща онлайн платформа, достъпна чрез уебсайта [Наименование]и мобилно приложение. След като маркопритежателят „ИПЕЙ“ АД е представил доказателства за използване единствено за софтуерът за електронни разплащания, тоест реално използване е установено единствено за софтуер за електронни разплащания, но не и за цялата обща категория стоки в клас 9: оборудване за обработка на информация. Административният орган не е съобразил, че оборудване за обработка на информация е обща категория от заглавието на клас 9 от Ницката класификация с изключително широк обхват. В това понятие се включва огромно разнообразие от стоки, сред които приложен софтуер с разнообразно предназначение, операционни системи, хардуер, компютри, компютърни терминали, смартфони и други изчислителни устройства, компютърни периферни устройства като монитор, клавиатура, мишка, скенер, микрофон и други» оптични устройства за записване на данни (като например компакт дискове), оптични четящи устройства, магнитни носители на данни (например електронни карти), магнитни четящи устройства и много други. В понятието за оборудване за обработка на информация попадат различни и независима една от друга стоки с разнообразно предназначение, то следва, че в общата категория оборудване за обработка на информация могат да бъдат идентифицирани множество независими подкатегории стоки. Релевантно по този въпрос е цитираното в жалба решение от 14.07.2005 г. на Общия съд на ЕС по дело Т-126/03» [Наименование]пара. 45, ако търговска марка е регистрирана за категория стоки или услуги, която е достатъчно широка, за да е възможно да се идентифицират в нея редица подкатегории, които могат да се разглеждат независимо, доказателство, че марката е била използвана реално по отношение на част от тези стоки или услуги, предоставя защита само за подкатегорията или подкатегориите, за които стоките или услугите, за които търговската марка действително е била използвана принадлежат. Тази практика се прилага в производствата по отмяна на регистрация на марка - например с мотивите в решение от 01.02.2023 г. на Общия съд на ЕС по дело Т-772/21» [Наименование]се потвърждават изводи на Апелативен състава на СЕСИС, според които марката, обект на искане за отмяна, е била регистрирана за услугите в клас 41: развлечение; игри, но маркопритежателят е доказал използване само за конкретни услуги - хазартни игри, които представляват подкатегория от тези общи категории. Съответно защита на процесната марка трябвало да се признае само за развлечение, а именно хазартни игри; игри, а именно хазартни игри, а не за целите общи категории в клас 41. Върховният административен съд е приел, че горепосочената практика на Съда на Европейския съюз трябва да бъде съобразена при прилагане на нормите, уреждащи отмяната на регистрация на марки. В Решение № 8608 от 01.09.2025 г. на ВАС, VII отделение изрично се цитират мотивите в т. 59, т. 60 и т. 61 от посоченото решение по дело Т-772/21, [Наименование]. В настоящия случай оборудване за обработка на информация е обща категория, в която могат да се идентифицират различни независими подкатегории стоки. Критерият за разграничаване на различните независими подкатегории стоки/услуги е целта или предназначението им./ решение № 8608 от 01.09.2025 г. на ВАС, VII отд./ Двете заключения на вещо лице Д. потвърждават, че релевантният критерий за определяне на подкатегории е целта или предназначението на стоките. Прилгайки този критерий вещото лице обосновано е констатирало, че оборудване за обработка на информация е широка категория стоки в клас 9, в която могат да бъдат обособени различни подкатегории продукти в зависимост от тяхната цел или предназначение. Вещото лице Д. посочва в допълнителното си заключение, че такива независими подкатегории са: различните видове приложен софтуер в зависимост от предназначението му, различни видове хардуер /компютри, компютърни терминали), периферните устройства (например монитор, клавиатура, скенер, микрофон!, операционни системи, оптични устройства за записване на данни /например компакт дискове4), оптични четящи устройства, магнитни носители на данни (например електронни карти!, магнитни четяши устройства и други. Софтуерът за електронни разплащания се идентифицира като една независима подкатегория в общата категория оборудване за обработка на информация поради това че е самостоятелен продукт, със своя търговска реализация, със свое предназначение, което е различно от това на други продукти за обработка на информация, като хардуера, компютрите, компютърните терминали, операционните системи, периферните устройства като монитори, клавиатури, скенери, микрофони, оптичните устройства за записване на данни, оптичните четящи устройства, магнитните носители на данни, магнитните четящи устройства и т.н. Фактът, че софтуерът за електронни разплащания се идентифицира като независима подкатегория от оборудване за обработка на информация в клас 9, се установява и от заключенията на вещото лице. Същата е обосновала, че „софтуерът за електронни разплащания“ представлява конкретен вид софтуер (програмен продукт), който е част от отделната подкатегория стоки „софтуер“, която от своя страна е част от общата категория „оборудване за обработка на информация“ в клас 9. Експертката аргументирано посочва в заключенията си, че софтуерът може да има най-различни характеристики като предназначение (за разплащателни цели, за управление на информация в различни области, за управление на различни приложения и т.н.) и с различни функционални характеристики, които се определят най-общо, но не само, от предназначението и от потребителите, към които е насочен. Използваният термин „софтуер за електронни разплащания“ е синонимен на „софтуер за разплащателни услуги за електронен портфейл“. От заключението на вещото лице Д. и от административния акт се вижда, че двата термина са с идентично съдържание и се отнасят до софтуер, способстващ извършването на електронни разплащания. При положение че маркопритежателят е успял да докаже използване на своята [Марка] единствено за софтуер за електронни разплащания, то регистрацията на марка на № 67787 е трябвало да бъде отменена за стоките в клас 9 оборудване за обработка на информация с изключение на софтуер за електронни разплащания. Това правно разрешение следва от действащото законодателство, съгласно което на отмяна подлежи тази част от стоките и услугите, спрямо които е налице основание за това по чл. 35, ал. 4 от ЗМГО. Незаконосъобразно е запазването на регистрацията на марка 67787 за цялата обща категория оборудване за обработка на информация. То води до несъвместимо с действащото право разширяване на обхвата на защита на регистрирана марка с № 67787 до огромен брой продукти за обработка на информация с различно предназначение, за които марката никога не е била предмет на реално използване. Друг спорен правен въпрос, повдигнат с жалбата пред АССГ, е дали използването на процесната [Марка] единствено във връзка със услуги за електронни разплащания обосновава реално използване на същата марка за целите общи категории услуги в клас 36: финансови сделки; парични сделки. Административният орган е нарушил материалния закон, като е признал реално използване на марката „[интернет адрес]“ за целите общи категории услуги в клас 36: финансови сделки, парични сделки. Представените от „ИПЕЙ“ АД в админстративното производство доказателства се отнасят единствено до електронни разплащания. Реалното използване може да се установи единствено за услуги на електронни разплащания, но не и за целите общи категории услуги в клас 36: финансови сделки; парични сделки. Административният орган не е съобразил, че регистрираните услуги в клас 36 финансови сделки и парични сделки са общи категории с изключително широк обхват, обхващащ най-различни видове услуги от финансово и парично естество, сред които банкови сделки, клирингови сделки, застрахователни сделки, сделки с финансови инструменти, сделки с ценни книжа, финансов лизинг, услуги на борсови брокери, бюджетиране, управление на пенсионни и други парични фондове, управление на входящите и изходящите парични потоци на предприятия, финансови анализи, данъчни анализи и много други. Във всяка от общите категории в клас 36: финансови сделки; парични сделки се обособяват независими подкатегории услуги. Всяка от описаните в предходния абзац разнообразни финансови и парични услуги е самостоятелна, със собствен предмет, със собствена търговска реализация, и има собствена цел и предназначение, които са различни и разграничими спрямо целта и предназначението на останалите услуги. Вещото лице Д., прилагайки релевантния критерий за определяне на подкатегории, е идентифицирала наличието на множество различни независими подкатегории услуги от общите категории финансови сделки; парични сделки в клас 36: държавни финанси (публични финанси): управление на паричните потопи на държавата, корпоративни финанси, финанси на предприятието, управление на входящите и изходящите парични потоци на предприятията, банково дело, управление на банките, международни финанси и фондови пазари, управление на приходите и разходите на международната икономика, лични финанси (персонални и семейни). управление на бюджета на домакинството, социално осигуряване, управление на приходите и разходите на осигурителен институт, пенсионни фондове и други. В заключението си вещото лице аргументира, че оперирането във всяка една от тези широки области съставлява отделни подкатегории от общите категории финансови сделки и парични сделки. Услугите за електронни разплащания се идентифицират като една независима подкатегория в общите категории финансови сделки и парични сделки. Електронните разплащания са услуга с тесен обхват и тясно предназначение, а именно осигуряват погасяване на парично задължение от един субект към друг чрез плащане по електронен път. Фактът, че услугите за електронни разплащания се идентифицират като независима подкатегория в клас 36. Вещото лице идентифицира процесните услуги като плащания, които се извършват по електронен път и могат да бъдат, най-общо, заплащане на задължения към опериращи на територията на България доставчици на комунални и телекомуникационни услуги, общини, държавни институции, учебни заведения и големи търговски дружества, наред с възможността за дарения към нестопански организации и благотворителни инициативи. Така дефинираните електронни разплащания се обособяват като отделна независима подкатегория както на финансови сделки, така и на парични сделки в клас 36. Използваният термин „електронни разплащания“ е синонимен на „разплащателни услуги за електронен портфейл“. При положение че маркопритежателят е успял да докаже използване на своята [Марка] единствено за електронни разплащания, то регистрацията на марка на № 67787 е трябвало да бъде отменена за услугите в клас 36 финансови сделки с изключение на електронни разплащания и за парични сделки с изключение на електронни разплащания. Това правно разрешение следва от действащото законодателство, съгласно което на отмяна подлежи тази част от стоките и услугите, спрямо които е налице основание за това по чл. 35, ал. 4 от ЗМГО. Незаконосъобразно е запазването на регистрацията на процесната марка за целите общи категории услуги в клас 36 финансови сделки; парични сделки, като то е довело до несъвместимо с действащото право разширяване на обхвата на защита на регистрирана марка с № 67787 до огромен брой финансови и парични услуги с различно предназначение, за които Марката никога не е била реално използвана. С оглед на това, основателно се явява възражението на жалбоподателя, че не е доказано използването на процесната марка за категориите от клас 09 „оборудване за обработка на данни“ и клас 36 „финансови сделки; парични сделки“ в цялост, тъй като „разплащателните услуги“ и „софтуерът“ са различна подкатегория стоки и услуги. При заявяване на атакуваната марка през 2006 г., същата е била заявена за общи категории от заглавието (клас-хединг) на клас 9 на Ницката класификация (МКСУ). През 2006 г. е била в сила 8-мата версия на Ницката класификация, при която все още в общите категории от заглавието на клас 9 не фигурира терминът „софтуер“, а единствено „оборудване за обработка на данни“, като по необходимост тази категория от заглавието е включвала компютърните програми и софтуери като вид стоки, доколкото обработка на данни не е възможна без компютърна програма. Следва обаче да се има предвид, че преценката относно обхвата на закрила по отношение на стоки/услуги на дадена марка не се предопределя от присъствието или не в буквален смисъл на дадена стока/услуга в определен клас, а от нейното истинско и обичайно значение. Класификацията е претърпяла множество редакции, като промените в азбучния списък на класовете са по-скоро редакционни или пък разширяват или стесняват в по-малка или по-голяма степен обхвата на някои от термините. Това разбира се не изключва използването на тези обекти, ако е доказано такова, независимо от измененията. Класификацията от Ница служи главно за категоризиране на стоки/услуги за административни цели и не е решаваща при тяхното сравняване, и в този смисъл тя представлява инструмент, но не определя конкретния обхват на закрила на марките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК спрямо оспорената част от административен акт, като атакуваното решение на председателя на ПВ в частта с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 от ЗМГО е оставено без уважение искането за отмяна на регистрацията на марка с per. № 67787 "еPay.bg" (словна) за следните стоки и услуги в класове 9 и 36: Клас 9: оборудване за обработка на информация; Клас 36: финансови сделки; парични сделки следва да се отмени. Съгласно чл. 76, ал. 8 ЗМГО решенията по ал. 7 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател. В текстовете на чл. 173 АПК изрично са регламентирани правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 8 ЗМГО в случая не е приложима нормата на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като само председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател, могат да вземат решенията по чл. 76, ал. 7 ЗМГО, вкл и по т.3 а именно отменя или заличава регистрацията на марка за всички стоки или услуги. В случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът не може да реши спора по същество, когато отмени приетия от него за незаконосъобразен административен акт. В такива случаи, относно правомощията на съда е приложима нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, в хипотезата, когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това означава, че извън императивно регламентираните правомощия на съда е както отмяната на процесната марка за услугите, за които е регистрирана, така и оставянето без уважение на искането за отмяна. / Р № 9010 ОТ 22.07.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 10625/2023 Г., VІІ ОТД. НА ВАС. / Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ, поради което следва да се отмени и преписката да се изпрати за произнасяне съгласно мотивите изложени по -горе. Относно разноските: С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 143 ал.1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 50 лв. д. т. [рег. номер]. внесен депозит за в.л. На ответника и заинтересованата страна не се дължат разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът