Решение № 430 от 8.8.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 179/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 2 от 13.12.2024 год., постановено по гр.д. № 165/2017 год. по описа на РС-Пирдоп, „Елаците-Мед” АД с ЕИК.............. е осъдено да заплати на П. Ц. К. с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 40 000, 00 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от професионално заболяване „пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах“, усложнена с ХОББ с вентл. недостатъчност от обструктивен тип I ст. и ДН I ст., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 100 000, 00 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Дружеството „Елаците- Мед” АД е осъдено да заплати на ищцата П. Ц. К. сумата от 2 160, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащо от медикаментозното лечение за професионалното й заболяване за времето от 21.12.2016 г. до 21.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г. до окончателното плащане, като претенцията е отхвърлена за разликата до предявения размер от 2520, 00 лева, както и сумата от 3600, 00 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с професионалното й заболяване за времето от 21.12.2016 г. до 21.12.2019 г. за разходите за усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата за здрав човек, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г. до окончателното плащане. На страните са присъдени разноски по съразмерност. Срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100 000 лева, е депозирана въззивна жалба от П. Ц. К., чрез пълномощниците й адв. Т. и адв. Н. с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Излага, че видно от експертното решение на ТЕЛК има 50% загуба на работоспособност и е в тежко здравословно състояние. РС-Пирдоп е установил това състояние от събраните по делото доказателства, но при определяне размера на компенсацията не е взел предвид претърпените болки и страдания. Изложено е, че състоянието на ищцата ще я съпътства до края на живота й като съществува реална опасност за още по-сериозно влошаване на здравето й. Излага, че изключително тежко се понася от всеки един човек недостига на въздух, непрекъснатото задушаване, невъзможността да се извършват лесно всякакви физически действия. Заболяването води до увреждане и на други органи, като действа и върху психиката на човек ежедневно.По същество моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и искът уважен в пълния предявен размер. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Елаците - МЕД” ЕАД, чрез юрк. П. П., с който жалбата се оспорва по подробно изложени съображения. Излага, че в решението на ТЕЛК били посочени и други заболявания на ищцата, които не били в причинна връзка с работата й в предприятието и не са оказали въздействие върху физическото и психическото й състояние. Счита, че правилно първоинстанционният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, съобразено с критериите за справедливост. Претендира разноски. Решението, в частта, в която е уважен/отхърлен иска за имуществените вреди, както и в частта, в която е уважен иска до размера от 40 000 лева за неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в законна сила. Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на професионална болест и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 56 от КСО, професионалното заболяване е това, което е настъпило изключително или предимно под въздействието върху организма на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес, и е включено в списъка на професионалните заболявания. Признаването на определено заболяване като професионално, съгласно чл. 62 и чл. 63 от КСО, е от изключителната компетентност на органите по експертизата на работоспособността, като процедурата по установяването и признаването му е уредена в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /приета с ПМС № 168/11.07.2008 г. и обн. ДВ, бр. 65/2008 г./. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, признаването на професионалния характер на заболяването става само с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната, в това число и за гражданския съд, който разглежда последиците от професионалното заболяване / чл. 13, ал. 3/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК подлежат на обжалване от заинтересуваните лица и органи по реда и в сроковете, предвидени в чл. 112 от Закона за здравето. В разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. След поредица от пет последователно отменени решения на ТЕЛК /всички върнати от НЕЛК на ТЕЛК за ново освидетелстване/, шестото по ред е влязло в сила, видно от Решение № 737/07.06.2024 г., постановено по адм.д. № 982/2023 г., по описа на АС-София област, с което е отхвърлена жалбата на „Елаците Мед“ АД против ЕР № 148 – от заседание № 067 от 08.06.2023 г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 00404 от 08.12.2022 г. на ТЕЛК /решението е влязло в сила на 02.07.2024 г./. Видно от ЕР на ТЕЛК № 00404 от 08.12.2022 г. ищцата е преосвидетелствана с диагноза „пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах”, като й е определена 50 % трайно намалена работоспособност, в резултат на професионално заболяване, със срок на инвалидността до 01.12.2025 г. Заболяването е с признат професионален характер от 21.12.2016 г. С оглед на това следва да се приеме, че процесното решение на ТЕЛК -влязло в сила и по силата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ има обвързваща сила за страните и за съда относно професионалния характер на заболяването на ищцата в определения с него срок и за причинно-следствената връзка между това заболяване и условията на труд, при които ищцата е работела в предприятието на ответника. С оглед на това съдът намира, че е налице основанието за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 200 от КТ. Спорен в настоящото производство е само въпроса за размера на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на професионалното заболяване. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали в резултат на това. Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др. Съдът взе предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характер и степен на увреждането- пневмокониоза от смесени минерални прахове /кварц и силикати/ - интерстициално-нодуларна белодробно фиброза с клинични прояви, която е предизвикана от вредни фактори в работната среда; продължителност на лечението – заболяването е хронично, прогресиращо, с необратим ход, видно от приета СМЕ на в.л. д-р З. и в.л д-р Д.; заболяването налага постоянно поддържащо лечение с определени медикаменти; въздействието на вредния прахов фактор е преустановено на 09.01.2016 г., поради прекратяване на трудовото правоотношение. Фиброзогенното действие на инхалирания прозводствен прах, смесесен със свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция продължава и след прекратяване на професионалната експозиция, като може да се развият късни пневмокинози с прогресивен ход. Налице е причинна връзка между белодробното заболяване при ищцата и условията на труд при ответника. Приетите съдебно-медицински експертизи настоящият състав намира за компетентни и обективно дадени и кредитира с доверие. Съдът кредитира също така показанията на свидетелите С. Г. Г. и Г. К. М.. Според показанията на св. Г. въпреки използването на маски при работа в предприятието, прахта била много, а ищцата слагала кърпа на лицето си. Ищцата има кашлица, храчки, задух, не може да си поеме въздух, оплаква се, че я боли всичко. Налага се периодично за закупува лекарства. Според св. Г. М. /съпруг на ищцата/ съпругата му работила в „Елаците МЕД“ АД от 1985 г. до 2016 г. По време на работата си там получила белодробно заболяване, поради което често била хоспитализирана. Започнала много да кашля, лесно се изморява, трудно диша, има затруднения и с предвижването. Закупува често медикаменти за лечение на белодробното заболяване и хранителни продукти, тъй като спазва специален хранителен режим. При определяне на справедлив размер на обезщетението, на съобразяване подлежи и социално-икономическата обстановка в Република България, както и инфлационните процеси. В понятието "неимуществени вреди", според последователната практика на ВКС /Решение № 407/26.05.2010 г по гр. д. № 1273/2009 г., III ГО, ВКС; Решение. № 195 от 16.07.2013 по гр. дело № 757/2012, IV ГО, ВКС/ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е и ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален и психичен дискомфорт. В случая не са посочени изключителни обстоятелства, които да обусловят специфичност на вида и размера на тези вреди, поради което съдът приема, че те са обичайните за такъв вид професионално заболяване. Не се установява по делото ищцата да е търпяла вреди над обичайните, за да се определи обезщетение в по-висок размер. Общото здравословно състояние на ищцата е действително увредено, но не е драстично, което да е довело до сериозни промени в живота й. Съобразявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че за търпените от ищцата неудобства, болки и страдания от нелечимото хронично професионално заболяване „пневмокониоза“, неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта й, следва да се приеме, че справедливия размер на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лева. Върху така определеното обезщетения ответникът дължи законната лихва, считано от датата на положителното установяване на професионалното заболяване от медицинските органи /ППВС № 2/1981 г./- от 21.12.2016 г. Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалвана част, а подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна. За производството „Елаците МЕД“ АД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, които следва да бъдат присъдени, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, съдът