Решение № 17 от 21.1.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 1001/2024 г.

Районен съд - Свиленград21.01.2025 г.докладчик Живка Димитрова Петрова

Диспозитив

ДОПУСКА, на основание чл. 84, ал. 3 от СК, вписване в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване на детето Д. Г. Х., с ЕГН: ••••••••••, родено на ••••••0г. в гр. ••••••, от майка Р. И. Г., с ЕГН: ••••••••••, и баща Г. В. Х., с ЕГН: ••••••••••. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 21.01.2025г. Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 315 от ГПК, вр. чл. 84, ал.3 от СК. Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, която се иска малолетното дете Д. Г. Х., с ЕГН: ••••••••••, настанено по реда на ЗЗДет. в приемно семейство, да бъде вписано в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване по чл. 83, ал.1 от СК. В молбата се посочва, че детето е родено на ••••••г. в гр. ••••••, от родители: майка Р. И. Г., с ЕГН: ••••••••••, и баща Г. В. Х., с ЕГН: ••••••••••, съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2024/08.10.2020г., съставен от Община ••••••. Посочва се, че детето има един брат и една сестра, съответно А., роден на ••••••г., и Д., родена на ••••••г., като спрямо всичките деца е предприета мярка на закрила "Настаняване в приемно семейство". Майката и бащата изтърпявали ефективно наказание „Лишаване от свобода“, съответно в затворите в гр. Сливен и в гр. ••••••, и били освободени в началото на месец юли 2022 година. На 22.07.2022г. родителите подали до ДСП - •••••• заявление за стартиране на процедура по реинтеграция на децата им Д. Г. Х. и Д. Г.а Х.а в семейството им. В тази връзка им било издадено направление за ползване на социални услуги, предлагани от ДСП - ••••••, където да им бъде оказана подкрепа в процеса за реинтеграция. Родителите посетили децата два пъти: на 30.09.2022г. и на 23.12.2022г. в гр. Свиленград, в приемното им семейство. На 23.12.2022г. на родителите било връчено уведомление за това, че ако резултатът от мерките по реинтеграция е отрицателен и детето не е върнато в семейството, в срока по чл.84, ал.2, вр. чл.93, ал.2 от СК, ще се предприемат действия по вписване на децата Д. и Д. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. На 25.04.2023г. майката Р. Г. била арестувана и настанена в Затвора в гр. Сливен, а бащата Г. Х. заминал да работи в чужбина. С писмо от 09.06.2023г. от ДСП – ••••••, ДСП – Свиленград била уведомена, че реинтергация на децата Д. и Д. в биологичното им семейство е невъзможна. На 16.06.2023г. майката Р. Г. подала молба до директора на ДСП – ••••••, с която изразила категоричното си несъгласие децата й да бъдат вписани в регистъра за осиновяване. На 02.10.2023г. майката Р. Г. излязла от затвора, а на 18.09.2023г. бащата Г. Х. се завърнал от Германия. На 13.11.2023г. била осъществена среща между родителите и децата Д. и Д., а на 04.12.2023г. майката подала заявление до директора на ДСП - •••••• за стартиране на процедура по реинтеграция на децата им в биологичното им семейство. Отново било издадено на родителите направление за ползване на социални услуги, но те не сътрудничели, като не се явявали на уговорените срещи, а при извършване на домашни посещения, не били откривани на адреса. Неуспешни били и многократните опити на социалните служители да се свържат с тях по телефона. През последните няколко месеца на 2024г. родителите не били осъществили никакъв контакт с децата си. Предвид гореизложеното се налагало прекратяване на процеса по реинтеграция и предприемане на действия по вписване на детето Д. в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. С оглед на това се иска постановяване на решение, с което да се разреши вписване на детето Д. Г. Х., с ЕГН: ••••••••••, в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа молбата. Районна прокуратура - Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по молбата. Заинтересованите лица – родителите на децата, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище. Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа следното: От удостоверение за раждане - дубликат, издадено на 18.11.2021 г. от Община ••••••, въз основа на акт за раждане № 2024 от 08.10.2020г., се установява, че малолетното дете Д. Г. Х., с ЕГН: ••••••••••, е родено на ••••••0г. в гр. •••••• от майка Р. И. Г., с ЕГН: ••••••••••, и баща Г. В. Х., с ЕГН: ••••••••••. С Решение № 37/07.02.2022г., постановено по гр.дело № 3763/2021г. по описа на РС-Казанлък, е определена мярка на закрила спрямо детето Д. „настаняване в приемно семейство“, а именно това на М.К.В. и В.Л.В. от с. ••••••, за срок от 1 година, считано от влизане в сила на решението – 21.02.2022г. С Решение № 120/18.07.2022г., постановено по гр.дело № 443/2023г. по описа на РС- Свиленград, е прекратено настаняването на детето Д. в приемното семейство на М. и В.В., и то е настанено в друго професионално приемно семейство, а именно в това на Г.С.М. и М.П.М., за срок от 3 години, считано от влизане в сила на решението или до настъпване на обстоятелства, налагащи промяна или прекратяване на мярката за закрила. Решението е влязло в сила на 26.07.2022г. От приложените доклади и писма на ДСП-•••••• и ДСП-Свиленград, заявления от родителите и известия за доставяне се установява, че на 04.12.2023г. Р. Г. е подала в ДСП- •••••• заявление за стартиране на процедура по реинтеграция на децата Д. Г.а Х.а, Д. Г. Х. и А. Г. Х. в семейството й /заявление № ДДМ/Д-СТ/1349 от 04.12.2023г. /. Предвид това, в ЦОП - •••••• е стартирала работа по реинтеграция на децата в семейството на майката Р. Г. и бащата Г. Х.. Изготвен е заключителен доклад от ЦОП - •••••• от 12.07.2024г. за прекратяване на работа по случая, тъй като „Р. Г. и Г. Х. показват ниска мотивация за евентуална реинтеграция на децата Д., Д. и А. в тяхното семейство, предвид липсата на регулярни срещи и трудно осъществяване на срещи с тях“. В доклада е направено заключение, че реинтеграция на децата Д., Д. и А. в семейството на Р. Г. и Г. Х. не може да бъде осъществена, тъй като родителите не съдействат в процеса на връщане на децата в тяхното семейство. От заключителния социален доклад, в частта по отношение на родителския потенциал, се установява, че майката Р. Г. продължава да употребява наркотици и да проституира. Установява се, че тя и бащата не са в състояние да осигурят основните потребности на детето за подходяща храна, облекло, консумативи, сигурна и безопасна среда, както и да осигури сигурна и безопасна среда за детето. Във връзка със сигурната семейна среда е посочено, че няма яснота дали общинското жилище, в което живеят Р. Г. и Г. Х. няма да им бъде отнето по съдебен ред, тъй като срока на договора за наем бил изтекъл, а и не били плащали наема повече от шест месеца. Посочено е също, че родителите не получават подкрепа от роднини и близки, като бабата по майчина линия изрично е заявила, че не желае да подкрепи майката при евентуална реинтеграция на децата в семейството им. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с искане по чл. 84, ал.3 от СК. Искането е допустимо, подадено от легитимиран орган и пред компетентния съд. Срокът по чл. 83, ал.4 от СК за депозиране на искането не е преклузивен и водещ е интереса на детето, поради което и неизпълнението на задълженията на държавен орган не следва да е във вреда на детето. По същество, съдът намира искането за основателно. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че са налице визираните в чл. 84, ал. 3 от СК материално-правни предпоставки за уважаване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от СК, дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 от СК родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 93, ал.2 от СК, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, родителят може да поиска за прекратяване на настаняването му и връщане на детето или промяната на мярката в срок до 6 месеца от датата на настаняването на детето по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето. В случая се установява, че по отношение на детето Д., въз основа на влязло в сила съдебно решение, е определена мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето „настаняване в приемно семейство“ със срок от 3 години, считано от влизане в сила на решението (26.07.2022г.) или до настъпване на обстоятелства, налагащи промяна или прекратяване на мярката за закрила. В срока по чл. 93, ал. 2 от СК майката е поискала „реинтеграция“ на детето в семейството й, т.е. прекратяване на настаняването и връщането детето в биологичното семейство. От писмените доказателства по делото /доклади, писма и др./, се установява, че не са били изпълнени условията за това и реинтеграцията е неуспешна. Видно от приложените социални доклади, прекратена е работата по подаденото от майката заявление за реинтеграция на децата Д., Д. и А., тъй като според изготвения заключителен доклад реинтеграцията на децата в семейството е невъзможна. Следва да се подчертае, че за разлика от хипотезата на чл. 84, ал. 2, изр. 2 от СК, която предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето, то в хипотезата на чл. 83, ал.4 от СК такава пълна незаинтересованост и дистанцираност не се изисква. Напротив, видно от разпоредбата на чл. 83, ал.4 от СК, необходимо условие е родителят да е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, т.е. изисква се активно негово поведение – точно обратното на пълна дистанцираност и незаинтересованост. Изискването по чл.84, ал.3 от СК е да е поскано от родителя прекратяване на настаняването и връщане на детето в семейството или промяна на мярката, но да не са изпълнени условията за това, поради неоказване на съдействие от страна на родителите. Неоказването на съдействие несъмнено се свързва с неизпълнение на планираните дейности по реинтеграция като провеждането на срещи и други мероприятия, имащи за цел да доведат до възстановяване на връзката между родител и дете, повишаване на родителския капацитет и въобще успешната реинтеграция на детето в семейството на биологичния си родител. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че майката и бащата на детето не са се отзовавали на срещите, не са били намирани, когато са били търсени на адреса им или по телефона, не са инициирали срещи с децата, нито са предприемали каквото и да е действия, сочещи желание за връщане на децата в семейството им, т.е налице е неоказване на съдействие от тяхна страна при осъществяване на дейностите по реинтеграция. Не се събраха доказателства и да са спазвали плана за реинтеграция на детето. Постъпките на родителите не отговарят на заявеното желание за реинтеграция на детето, а реинтеграцията е възможна само при активно поведение на родителя, но не и при положение само на заявено желание за прекратяването на тази дейност и неоказване на необходимото съдействие за провеждане на реинтеграционните процедури. Същевременно, от изготвените социални доклади се установява, че не са отпаднали и основанията, наложили извеждането на детето извън семейството и че се касае за дете в риск. От социалния доклад се установява, че майката и бащата не са в състояние да осигурят основните потребности на детето за подходяща храна, облекло, консумативи, сигурна и безопасна среда, както и да осигури сигурна и безопасна среда конкретно за детето. Освен това, няма данни между детето и родителите му да има изградена емоционална връзка на привързаност. Напротив, предвид неосъществяваните срещи родител - дете може да се заключи, че емоционалната връзка е прекъсната едностранно от страна на възрастния. Видно от социалния доклад, останалите деца на майката и бащата също са настанени в приемни семейства. Предвид изложените съображения, съдът намира, че налице са всички предпоставки по чл. 84, ал.3 от СК и молбата на ДСП-Свиленград следва да се уважи. Разпоредбите на чл. 3, т. 1-3 и т. 9 от Закона за закрила на детето въвеждат основни принципи при закрилата на децата. Това са принципите на зачитане и уважение на личността на детето, отглеждането му в семейна среда, осигуряване най-добрия му интерес и грижа в съответствие с потребностите на детето. Безспорно ниският родителски потенциал и невъзможност на родителя да задоволява нуждите на детето и да полага адекватни грижи за детето, прекъснатата връзка между родителя и детето, представляват пречки пред гарантирането, че при евентуална реинтеграция в биологичното семейство, детето ще бъде отглеждано при пълно зачитане и уважение на личността му. Несъмнено, много съществен е и принципът децата да бъдат отглеждани в семейна среда. В настоящия случай обаче интересът на детето, с оглед индивидуалните му потребности, които налагат постоянна родителска грижа и внимание предвид възрастта му, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това. В случая, родителите на Д. не могат да осигурят подходяща позитивна семейна среда на детето, а поисканата реинтеграция е била неуспешна, именно поради поведението на родителите. Осигуряването на такава подходяща за детето среда би могло да бъде постигнато посредством осиновяване, чрез което детето ще получи психологическа, емоционална, социална и материална подкрепа, а и родителска обич от благосклонни и мотивирани осиновители. Осиновяването, безспорно е в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности /в този смисъл Решение № 9858 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г., VI о./. Понастоящем детето се отглежда в приемно семейство, но според закона, това е временна мярка, която следва да бъде заместена от реинтеграция на детето в биологичното му семейство или от осиновяване. Не е в интерес на детето и да се държи отворен случая по реинтеграция в продължение на месеци без реални действия, когато родителите не съдействат и не изпълняват заложените цели и плана за действие и не посещават социалните услуги. Същевременно, основанията за настаняването на детето извън семейството по чл.25 ЗЗДет. не са отпаднали и продължава да се касае за дете в риск, поради трайна невъзможност на родителите да полагат грижи /чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет/. Предвид това, налице са материалноправните предпоставки за вписване на детето в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Както вече беше посочено, отглеждането на детето в приемно семейство е временно решение на невъзможността на детето да бъде отглеждано в биологичното му семейство, като принципното законодателно решение е, че при липса на интегриране в биологичното семейство на детето след изтичането на 6-месечен срок от настаняването му в приемното семейство може да се пристъпи към вписването на детето в регистъра (националната електронна информационна система) за пълно осиновяване. Следва все пак да се посочи, че вписването е само първият елемент, който е предпоставка за стартиране на процедурата по осиновяване. Съгласно чл. 93, ал. 4 от СК, когато се иска осиновяване без съгласие на родителя последният се призовава, за да бъде изслушан от съда, т.е. и след вписването на детето в регистъра и до евентуалното бъдещо постановяване на съдебно решение за осиновяване, родителят има възможността да направи необходимото за реинтеграция на детето в биологичното си семейство и по този начин да препятства осиновяването. Вписването на детето в Регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на родителите, при желание да предприемат бъдещи действия и да докажат възможност да отглеждат детето в семейна среда, преди евентуално негово осиновяване /в този смисъл Решение № 9858 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2019 г., VI о./. Мотивиран от изложеното, Съдът

Цитирани разпоредби

12