Решение № 1329 от 10.12.2025 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 1177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к. Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против С. Д. М.. В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител, депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 466/2025 г. от описа на Районен съд – Кюстендил. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за конкретно посочени суми. Заповедта за изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си. Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •, ет.•, ап. 36, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия обвързвали ответника в настоящото производство. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасявал задълженията си. Собствениците в СЕС, сред които и ответната страна, били сключили с фирма „Нелбо“ АД договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Така, за имота на М., съгласно изискванията на действащото законодателство, били издадени прогнозни, а след това и изравнителни сметки, от които било видно, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Предвид изложеното се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че С. Д. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •, ет.•, ап. ••, дължи и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •, ет.•, ап. ••, а именно: 167, 31 лв., от които: 80, 38 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 06.2022г. до м. 04.2024г., ведно със законната лихва от 15.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 18, 51 лв. – мораторна лихва за забава от 18.03.2022г. до 13.01.2025г., както и суми за дялово разпределение в размер на 56, 31 лв. – главница за периода от м. 01.2022г. до м. 04.2024г., ведно със законната лихва от 15.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 12, 11 лв. – лихва за периода от 18.03.2022г. – 13.01.2025г. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника. При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение. В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие. При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване на решение при липса на контрадикторност на процеса. Изразява съгласие по см. на чл. 38, ал.2 вр. с чл. 50, ал.5 от ГКП връчването на книжа на дружеството да се извършва посредством „Системата за сигурно електронно връчване“ към Държавна агенция „Електронно управление“. В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор чрез представителя си Д. М.. Сочи се на неоснователност на заявената претенция. Твърди се, че сумата е недължима като погасена дори в двоен размер. Със заявление вх. № 8525/21.07.2025г. ответникът, чрез представителя си Д. М., е оттеглил депозирания отговор по чл. 131 от ГПК поради твърдение за постигнато споразумение с ищеца по делото. По така депозираното заявление за оттегляне на отговора ищецът е депозирал становище, в което сочи, че в действителност процесните суми са погасени, изключая тази за дължимо в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, която сума следвало да бъде определена от съда в минимален размер и била дължима поради обстоятелството, че процесните суми били погасени в хода на процеса и ответникът с поведението и е станал повод за завеждане на настоящия иск. В едномесечния срок по ГПК конституираното на страната на ищцовото дружество трето лице – помагач също е депозирало писмен отговор. Твърди, че потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния имот и за процесния период били определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. При определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот били спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в Закона за енергетиката и действащата подзаконова нормативна уредба в областта. В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като въз основа на молба вх. № 14413/27.11.2025г., повторно потвърждава погасяване на вземането, в т.ч. на разноските в заповедното и исковото производства, изключая дължимото се за исковото такова юрисконсултско възнаграждение, което претендира в минимален размер. Ответникът, посредством предварително депозирана в този смисъл молба, изразява готовност за заплащане на последното, като претендира прекратяване на производството по делото. Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •, ет.•, ап. ••, е бил топлоснабден в рамките на процесния период, както и че същият е собствен на ответника по делото. Посоченото обстоятелство съдът е обявил за безспорно в проекто-доклада по делото, впоследствие същият обявен за окончателен, а същото се установява и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том III, рег. № 6074, дело № 351/20••г., както и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том I, рег. № 3621, дело № 57/20••г. Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект. Липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства (Договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ), че в изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Нелбо“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. С Протокол № 1/18.10.2021г. от проведено Общо събрание на собствениците на процесния адрес е взето решение за това да бъде избрана офертата за топлинно счетоводство на „Нелбо“ АД, като към същия е приложен списък с писменото съгласие на собствениците, представляващ неразделна част от протокола, сред които е положен за процесния апартамент подпис на лицето Д. М. – баща, а впоследствие и праводател на ответника в настоящото. Приобщени са и счетоводни документи, относими към размера на претенцията, в т.ч. справка за дължимия размер на същата – л. 45 от делото, видно от която е това, въз основа на изрично посочени фактури, че общият размер на задължението на ответника за процесния имот към 09.01.2025г. възлиза на сума от 167, 18 лв. Представено към делото на л. 73 от същото е незаверено фотокопие на касова бележка за заплатена сума в общ размер на 198, 11 лв., платена от В. Д., с основание „плащане по съдебно дело“, аб. номер/инсталация •••••••••• с дата – 13.05.2025г. Представени от третото лице-помагач са индивидуални справки за дялово разпределение за процесния имот, представляващ аб. •••••••••• – л. 105 до 127 от делото. Приложено е ч.гр.д. № 466/2025 г. на КРС, образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 189/2025 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумите, предмет на исковата молба, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника като в законоустановения срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, което е обусловило интереса за ищцовото дружество да установи вземането си по исков път. Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно. При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая, исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано възражение по чл. 141 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените съображения претенцията се явява допустима. По основателността на претенцията: При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. •••. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноски дялово разпределение в имот, находящ се в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •, ет.•, ап. ••. Същото основание за вземането е посочено и в заявлението пред заповедния съд. Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното: За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота. В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други) без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. В случая, качеството „потребител на топлинна енергия“, притежавано от ответника, съдът е обявил като такова, по което страните не спорят и поради това ненуждаещо се от доказване, но същото се установява и от представените към исковата молба писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том III, рег. № 6074, дело № 351/20••г., както и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••, том I, рег. № 3621, дело № 57/20••г., които легитимират ответника като собственик на топлоснабдения имот. Поради горното, съдът намира, че страните са се намирали в облигационна връзка за исковия период, касателно предоставени от дружеството на ответника услуги за сочения имот, поради което и искът е доказан в основанието си. По отношение на размера му, съдът намира следното: Досежно извършеното в хода на съдебното заседание, посредством предварително депозирана от ищеца молба, признание за сторено в хода на процеса погашение на целия дълг, изключая дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че имплицитно, ответникът е признал и размера на задължението, поради което съдия-докладчикът е счел за ненужно установяването му посредством специалните познания на експерт в областта. Що се отнася до така стореното от ищеца признание за погасяване на целия дълг в хода на процеса, съдът намира, че доколкото със същото ищцовото дружество признава неизгоден за себе си факт, то последното се ползва с висока степен на доказателствена стойност. Преценено на осн. чл. 175 от ГПК и с останалите обстоятелства по делото, в т.ч. горецитираното фотокопие на разписка, установяваща извършено на 13.05.2025г. плащане за процесния абонатен номер/инсталация, съдът намира, че е налице достатъчно основание да обоснове съдебния си акт именно въз основа на стореното признание за пълно погасяване на задължението от страна на ответника, в т.ч. и на разноските, направени в заповедното и исковото производства с изключение на дължимото юрисконсултско възнаграждение за исковото такова. Изложеното води до извод за отхвърляне на заявената претенция в цялост поради настъпило погасяване на задължението в хода на процеса. Съгласно задължителните указания по прилагане на закона, обективирани в т.13 от ТР 4/2014г. по тълк. д. 4/2013г. ВКС, ОСГТК, в случай на отхвърляне на исковата претенция, издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист. По отговорността за разноски: С оглед изричното изявление на ищеца, че са погасени и разноските в настоящото и заповедното производства, то такива не му се следват с изключение на юрисконсултско възнаграждение, дължимо за настоящото исково производство, поради това, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело – арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото погасяването е сторено в хода на производството. В последния смисъл, ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200, 00 лв. до 450, 00 лв / ДВ бр. 53, 2025г., в сила от 01.10.2025г./. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 200, 00 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът