Решение № 5001 от 29.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5395/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 1739/06.02.2023 г., постановено по гр. д. № 38821/21 г. по описа на СРС, 47 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. М. и И. Т. М. /конституирани като наследници по закон на първоначалната ищца И.М.С./ срещу „Пенсионно осигурително дружество А.Б.“ АД субективно съединени искове с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО за осъждане на ответника да заплати на ищците при квоти от по ½ част на всеки сумата в общ размер на 2219, 00 лв., представляващи средства, натрупани по индивидуалната партида на Р.М.С. във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението М. Т. М. и И. Т. М. са осъдени да заплатят на „Пенсионно осигурително дружество А.Б.“ АД в условията на разделна отговорност, при равни квоти, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Подадена е въззивна жалба от М. Т. М. и И. Т. М. срещу решение № 1739/06.02.2023 г., постановено по гр. д. № 38821/21 г. по описа на СРС, 47 състав. Твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържат, че претендираната сума представлява имуществено право на наследодателя им, включено в наследствената му маса, и ищците, в качеството им на наследници по закон, имат право да я наследят. Посочват, че вноските в УПФ са частна собственост на осигуреното лице, и те се събират по индивидуалната му партида, която до настъпването на право на пенсия се управлява от частно пенсионноосигурително дружество. Поддържат, че съгласно чл. 17 КРБ правото на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона, а в ЗН е признато правото на роднините по съребрена линия до шеста степен включително да наследяват, а съгласно чл. 15 ЗНА нормативните актове следва да съответстват на КРБ и на другите закони от по – висока степен. Поддържат, че датата на искането е релевантна за възникването на правата на наследника и законовата възможност определено лице да наследи тези права се преценява именно към тази дата. Твърдят, че правилото за действие на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще, както е в настоящия случай. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска. Претендират разноски. Въззиваемата страна - „Пенсионно осигурително дружество А.Б.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че само изчерпателно изброените в специалната норма на чл. 170, ал. 1 КСО /в ред. ДВ, бр. 67/03 г./ наследници по закон имат признато лично право да получат натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице, починало преди 09.03.2021 г. /влизане в сила на последното изм. и доп. на чл. 170 КСО, ДВ бр. 19/05.03.2021 г./, но не и останалите, посочени в ЗН наследници по закон, както и наследниците по завещание. Твърди, че посочената норма е материалноправна и следва да се приложи в редакцията й към момента на осъществяване на юридическия факт – откриване на наследството. Посочва, че ищцата не е сред кръга от изчерпателно посочените в чл. 170, ал. 1 КСО /ред. ДВ, бр. 67/03 г./ наследници на починалото лице, тъй като се явява роднина по съребрена линия, и няма признато от закона лично право да получи натрупаните към момента на смъртта му средства. Поддържа, че в подкрепа на горния извод е и предл. 1 на ал. 3 на чл. 170 КСО /ред. ДВ, бр. 67/03 г./, според която когато осигурено лице няма наследници по ал. 1 /а не въобще наследици по ЗН/, натрупаните средства по индивидуалната му партида в универсалния фонд, се прехвърлят в пенсионния резерв на същия фонд, а натрупаните средства по индивидуалната партида в професионален фонд се прехвърлят в държавния бюджет. Посочва, че регламентацията на отношенията по наследяване на средства по индивидуалната партида на лице от най – близкия кръг родственици, осигурено във фонд за ДЗПО /в ред. до 08.03.2021 г./, е свързана с целевия характер на тези средства, в случая – получаване на допълнителна пожизнена пенсия. Посочва, че в този смисъл е и тълкуването, дадено в Решение № 7/31.05.2011 г. по к. д. № 21/10 г. на КС на РБ. Счита за неоснователни доводите на въззивниците, че с разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО са нарушени правата на ищците по чл. 17 КРБ, тъй като с посочената норма не е ограничено правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които е признато личното право да получат натрупаните по индивидуалната му партида средства. Поддържа, че са неоснователни доводите на въззивниците, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО в редакцията й съгласно ДВ, бр. 19/05.03.2021 г., като по – благоприятен закон. Посоченото изменение няма обратно действие, а следва да прилага занапред. Относимата норма има материалноправен характер и следва да се приложи в редакцията й към момента на осъществяване на юридическия факт – откриване на наследството. Тъй като правото на изплащане на средства по индивидуалната партида на починалия във фонд за ДЗПО в полза на наследниците му по закон се поражда от юридическия факт на смъртта му, то новата уредба на правото на изплащане се прилага по отношение на смърт, настъпила на 09.03.2021 г., и след тази дата по отношение на висящи правоотношения занапред. Поддържа, че преразглеждането на кръга на наследиците на брата на ищцата, починал на 17.09.2020 г., поради подаване на заявление след тази дата /на 01.06.2021 г./, по същество означава преоценка на юридическия факт на смъртта, който вече е породил правни последици, и прилагане на промяната на чл. 170, ал. 1 КСО с обратна сила, каквато не е предвидена в ЗИД на КСО. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивниците, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО. Ищцата И.М.С. /починала в хода на първоинстанционното производство, като М. Т. М. и И. Т. М. са конституирани като нейни правоприемници на основание чл. 227 ГПК/ твърди, че е била единствен наследник по закон на брат си Р.М.С., починал на 17.09.2020 г. Посочва, че същият е имал сключен договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Задължителния универсален пенсионен фонд, управляван от „Пенсионно осигурително дружество А.Б.“ АД, като по индивидуалната му партида била натрупана сумата в размер на 2219, 00 лв. Поддържа, че тази сума е била част наследствената маса на Р.М.С. към датата на смъртта му, поради което ищцата, в качеството й на единствен негов наследник по закон, имала право да я наследи. Твърди, че на 19.05.2021 г. е направила до ответника искане за изплащане на сумата, но с писмо от 02.06.2021 г. ответното дружество е отказало да й изплати натрупаните по партидата му парични средста, тъй като не била сред кръга от лица, имащи право да наследят починалия. Поддържа, че съгласно установеното в ЗН роднините по съребрена линия до шеста степен включително имат право на наследяване, поради което за нея съществува интерес от предявяване на иск за заплащане на натрупаните по индивидуалната партида на наследодателя й парични средства. Посочва, че обратно действие на новоприетата законова уредба е допустимо, тъй като новият закон предвижда по – благоприятни правни последици за своите адресати. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати ищците при квоти от по ½ част на всеки сумата в общ размер на 2219, 00 лв., представляващи средства, натрупани по индивидуалната партида на Р.М.С. във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2021 г. до окончателното изплащане. Ответното дружество – „Пенсионно осигурително дружество А.Б.“ АД оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че не е надлежно легитимиран ответник по см. на чл. 122г КСО, а такъв е Задължителен пенсионен фонд А.Б.“ АД, който представлява самостоятелно юридическо лице, в чието имущество са натрупани средствата по индивидуалната партида на наследодателя на ищцата. Посочва, че предвид редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО, действаща към датата на смъртта на наследодателя на ищцата, последната не е била сред кръга наследници с право да получат натрупаните по индивидуалната партида на починалото лице средства. Претендира разноски. С обявения за окончателен доклад по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че Р.М.С. е бил осигурено лице в управлявания от ответника универсален пенсионен фонд, като натрупаните по индивидуалната партида на лицето средства към 31.05.2021 г. са в размер на 2256, 15 лв.; че Р.М.С. е починал на 17.09.2020 г., като негов единствен наследник по закон е сестра му – първоначалната ищца по делото И.М.С.; че със заявление с вх. № 1021/01.06.2021 г., подадено от И.М.С. до ответника, същата е поискала да й бъде изплатена натрупаната по персоналната партида на Р.М.С. сума. Видно от отговор с изх. № 2 – 221 – 6104 – 6020/02.06.2021 г. от ПОД „А.Б.“ АД починалото лице Р.М.С. няма наследници, определени в чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията, в сила до 08.03.2021 г./, поради което натрупаната сума по индивидуалната партида на Р.М.С. в ЗУПФ „А.Б.“, подлежи на прехвърляне в пенсионния резерв съгласно чл. 170, ал. 3 КСО, в сила до 08.03.2021 г., включително. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: С доклада по делото, изготвен по реда на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е указал, че по иска с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО в тежест на ищците е да докажат: настъпването на смъртта на наследодателя Р.М.С.; осигуряването на Р.М.С. в Задължителен пенсионен фонд „А.Б.“, управляван и представляван от Пенсионно осигурително дружество „А.Б.“ АД; размера на натрупаните средства по индивидуалната партида на наследодателя Р.М.С.; че И.М.С. има качеството на наследник, който е сред кръга от лицата, които имат право да получат натрупаните по индивидуалната партида на наследодателя й средства, при настъпването на смъртта му. Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че Р.М.С. е бил осигурено лице в управлявания от ответника универсален пенсионен фонд, като натрупаните по индивидуалната партида на лицето средства към 31.05.2021 г. са в размер на 2256, 15 лв.; че Р.М.С. е починал на 17.09.2020 г., като негов единствен наследник по закон е сестра му – първоначалната ищца по делото И.М.С.; че със заявление с вх. № 1021/01.06.2021 г., подадено от И.М.С. до ответника, същата е поискала да й бъде изплатена натрупаната по персоналната партида на Р.М.С. сума, както и че ответникът е отказал да уважи заявлението й с оглед приложимата редакция на чл. 170, ал. 1 КСО. Спорният въпрос във въззивното производство е дали първоначалната ищца по делото И.М.С. е имала право да получи натрупаните средства по индивидуалната партида на своя брат. Настоящият съдебен състав намира, че при действието на редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /изм. – ДВ, бр. 67/03 г., бр. 64/20 г., в сила от 18.07.2020 г./ И.М.С., като сестра на осигуреното лице Р.М.С., не е легитимирана да получи натрупаните суми по индивидуалната партида на наследодателя й в УПФ, респ. не са легитимирани и наследниците й по закон М. Т. М. и И. Т. М., конституирани на основание чл. 227 ГПК като ищци по делото. Съображенията за това са следните: Съгласно редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО /изм. – ДВ, бр. 67/03 г., бр. 64/20 г., в сила от 18.07.2020 г./, която е била действаща към 17.09.2020 г. /датата на откриване на наследството на Р.М.С./, при смърт на осигурено лице на наследниците му – преживелият съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. Със ЗИД на КСО /обн. ДВ, бр. 19/05.03.2021 г./ разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО е изменена, като е предвидено сумите да се изплащат на наследниците на осигуреното лице по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а ЗН. Неоснователни са доводите на въззивниците, че в случая следва да се приложи актуалната редакция на чл. 170, ал. 1 КСО, тъй като предвижда по – благоприятни правни последици за своите адресати. Посоченото изменение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО няма обратно действие, а следва да се прилага само занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то само с изрична разпоредба, а в случая липсва разпоредба, която да придава обратно действие на изменената със ЗИД на КСО норма на чл. 170, ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО има материалноправен характер и следва да се прилага в редакцията й към момента на възникване на спорното правоотношение – откриване на наследството на осигуреното лице Р.М.С.. В случая, смъртта на брата на първочалната ищца И.М.С. е настъпила на 17.09.2020 г., т. е. преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /ДВ, бр. 18/05.03.2021 г./, поради което средствата по индивидуалната му партида могат да бъдат изплатени само на ограничения кръг наследници, посочени в чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията, обн. ДВ, бр. 67/03 г./. Регламентацията на отношенията по наследяване на средствата от индивидуалната партида на осигурено лице във фонд за ДЗПО, от най – близкия кръг роднини, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията й до 08.03.2021 г./, е свързана с целевия характер на тези средства – получаване на допълнителна пожизнена пенсия. В този смисъл е и тълкуването, дадено с Решение № 7/31.05.2011 г. по к. д. № 21/10 г. на КС на РБ, според което КСО посочва само кръга на възможните наследници, на които чл. 170, ал. 1 КСО, признава това право. Неоснователни са доводите на въззивниците, че разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията й до 08.03.2021 г./ протИ.речи на чл. 17, ал. 1 и 3 КРБ, според които право на собственост и наследяване се гарантира и защитава от закона, както и че частната собственост е неприкосновена. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията й до 08.03.2021 г./ не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните наследници на осигуреното лице, на които се признава личното право да получат натрупаните по индивидуалната му партида средства. Натрупаните по индивидуалната партида на осигурените лица в УПФ средства по чл. 170, ал. 1 КСО са лични, тъй като са предназначени за допълнителна пожизнена пенсия за старост, която е лична /чл. 165, ал. 2 КСО/, поради което те не преминават по наследство, а наследниците на осигуреното в такъв фонд лице могат да получат тези средства след смъртта му, като лично право на тези от тях, на които специалната норма на чл. 170, ал. 1 КСО признава това право. Неоснователни са и доводите на въззивниците, че ответното дружество се е съобразявало с Указания на КФН, а не със закона, които имали характер на разяснения и инструкция по см. н чл. 15 ЗНА. Оспорените Указания на КФН са издадени на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗКФН. Същите имат препоръчителен, а не – задължителен характер, и в тях не се съдържат властнически волеизявления, които да засягат непосредствено права и законни интереси, както и да водят до неблагоприятни преки последици за трети лица, в т. ч. и за въззивниците. Тъй като първоначалната ищца не е от кръга наследници, посочени в разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО /в редакцията обн., ДВ, бр. 67/03 г./, които имат право да им бъдат изплатени средствата от индивидуалната партида на осигурения наследодател, то за нея не е възникнало правото да получи натрупаните вноски за задължително допълнително пенсионно осигуряване на брат й от ответното дружество, респ. такова право нямат и наследниците й по закон М. Т. М. и И. Т. М., конституирани на основание чл. 227 ГПК като ищци по делото. Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските по делото: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна поравно сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът