Решение № 4758 от 24.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 16691/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „Ари Инвест“ ЕООД срещу Наказателно постановление № НП- 12/16.11.2022 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на „Ари Инвест“ ЕООД, ЕИК 204725884 на основание чл. 34 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 2, т. 3 и т. 6 ЗАРИДСНПНП. Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което, в подадената чрез адв. М. Ч. жалба, релевира доводи за отмяната му. Поставя се под съмнение компетентността на наказващия орган. Сочи се, че данните, публикувани в търговския регистър са публични и в достатъчна степен може да се разчита на тяхната достоверност, както и да се осъществи надлежна идентификация на съответното търговско дружество. В тази посока се допълва, че Министерство на икономиката и индустрията не следва да изискват допълнително да бъдат уведомявани за настъпили промени, които надлежно са обявени в търговския регистър и са с такъв характер, че не засягат пряко специфичната дейност на дружеството. Допълва се, че са налице достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В получено от адв. Ч., в качеството й на процесуален представител на дружеството-жалбоподател, писмо се излага становище по хода на делото, поддържат се изложените в жалбата съображения. Допълнително се отправя твърдение, че не е спазена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и се претендира присъждането на разноски. Въззиваемата страна – заместник-министър на икономиката и индустрията, редовно призован, представлява се от юрк. Г., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноски. Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е „Ари Инвест“, ЕИК 204725884, вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Същото осъществявало икономическа дейност, изразяваща се в пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG), извън данъчни складове, за която дейност имало издадено Удостоверение № 2281/25.03.2021 г. При регистрацията на дружеството били посочени следните индивидуализиращи го данни: седалището и адрес на управление - гр. София, бул. „Граф Игнатиев“ № 13, вх. Б, ет. 3, ап. 13, с управител и едноличен собственик на капитала– П.К. Ч.. На 10.12.2021 г. в Търговския регистър по партида на дружеството била отразена промяна в седалището и адреса на управление, както и по отношение на управителя и едноличен собственик на капитала, както следва: седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 6, ет. 3, ап. 303, управител – А.И.Ч., едноличен собственик на капитала – Т.Й.А.. На 19.08.2022 г. дружеството подало заявление с вх. № 05-01-600/19.08.2022 г. до Министерство на икономиката и индустрията, с което заявило за вписване промени в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, касаещи удължаването на срока на валидност на банкова гаранция № 5321/20.01.2021 г. След получаване на заявлението била инициирана проверка от Министерство на икономиката и индустрията във връзка с осъществяваната от „Ари Инвест“, ЕИК 204725884 икономическа дейност. В хода на същата било установено, че за настъпилите на 10.12.2021 г. обстоятелства, касаещи промяна в седалището, адрес на управление, управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, същото не е подало заявление до министъра на икономиката и индустрията към което да приложи документите, удостоверяващи променените обстоятелства, в срок от 7 дни, считано от датата на настъпването им. Така установеното било материализирано в Констативен протокол № 44/24.08.2022 г., съставен от свидетеля Камелия Г.а, на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на икономически дейности“ към Министерство на икономиката и индустрията. С покана с № 26-А-264/24.08.2022 г., дружеството било поканено да се яви на 13.09.2022 г. в Министерство на икономиката и индустрията за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Поканата не била получена от дружеството, за което с нова Покана № 26-А-306/16.09.2022 г., отново било призовано да се яви на 28.09.2022 г. за съставянето на АУАН в Министерство на икономиката и индустрията. Но поканата, отново не била получена от представител на дружеството. На 29.09.2022 г., свидетелят Камелия Г.а, в присъствието на един свидетел и в отсъствието на представител на дружеството, съставила срещу „Ари Инвест“, ЕИК 204725884 акт за установяване на административно нарушение № 17/29.09.2022 г., в който било прието за установено, че дружеството като не е подало заявление по образец – Приложение № 2 към Наредба № РД-04-02 от 16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с което заявление да заяви за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, променените обстоятелства и да приложи към него следните документи: Заверено копие от документ за собственост или друг документ, удостоверяващ наличието на вещни и облигационни права за ползване на помещенията, вписани като адрес по седалище и управление – за вписания нов адрес на управление; Декларация по образец – Приложение № 4 към Наредбата, с която се декларира, че новите управители и едноличен собственик на капитала, отговарят на условията на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗАРИДСНПНП е нарушило чл. 21, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 2, т. 3 и т. 6 ЗАРИДСНПНП. С писмо с вх. № 05-01-600/20.10.2022 г., с обратна разписка бил изпратен Акт за установяване на административно нарушение № 17/19.10.2022 г., който бил получен от представител на дружеството на 31.10.2022 г., а срещу него били подадени писмени възражения, приети и заведени от Министерство на икономиката и индустрията под рег. № 05-01-600/10.11.2022 г. На 16.11.2022 г. заместник-министър на икономиката и индустрията издал оспореното наказателно постановление № НП-12/16.11.2022 г., с което на основание чл. 34 ЗАРИДСНПНП наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 вр. чл. 17, ал. 2, т. 3 и т. 6 ЗАРИДСНПНП. Постановлението било връчено на 30.11.2022 г., а жалбата срещу него била входирана чрез наказващия орган на 14.12.2022 г. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Камелия Г.а, както и на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно Удостоверение № 2281/25.03.2021 г.; покана № 26-А-264/24.08.2022 г.; известие за доставяне; покана № 26- А-306/16.09.2022 г.; известие за доставяне; констативен протокол № 44/24.08.2022 г.; Заповед № РД-16-1113/13.09.2022 г.; Заповед № РД-16-1094/07.09.2022 г.; Заповед № РД-16- 1250/06.10.2022 г.; извлечение от регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход; извлечение от Търговския регистър и други. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.а, която разяснява обстоятелства, при които е осъществена проверката спрямо дружеството-жалбоподател, характеристиките на осъществяваната от него дейност, както и задължението за подаване на заявление до Министерство на икономиката и индустрията, с цел уведомяване за настъпване на обстоятелства, подлежащи на регистриране и публикуване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. От непосредствения разпит на свидетеля пред настоящата съдебна инстанция се извежда, че дружеството не е изпълнило своето задължение, което намира подкрепа и в приложената извадка от деловодната система на МИИ. Така изложеното от свидетеля се потвърждава и от данните, поместени в Констативен протокол № 44/24.08.2022 г. От приложената справка от Търговския регистър се доказва датата, на която е настъпила промяна по партидата на дружеството-жалбоподател, както и конкретно отразените обстоятелства, а приложената справка от деловодната система на компетентния орган се установява, че в законоустановения срок не е получено заявление в МИИ, с което контролният орган да бъде уведомен за настъпилите промени и съответно същите да бъдат надлежно публикувани в предвидения за целта регистър. Приложеното Удостоверение № 2281/25.03.2021 г. доказва, че дружеството-жалбоподател е осъществявало икономическа дейност, изразяваща се в пълненe на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG), извън данъчни складове, за която дейност е било регистрирано и поради което е било длъжно да организира дейността си спрямо законодателството, уреждащо специфично извършваната от него дейност. Съдът кредитира и приложените заповеди, удостоверяващи териториалната и материална компетентност на контролните органи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В тази последователност, обратно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение, както и издаденото въз основа на него наказателно постановление са изготвени от материално и териториално компетентни органи. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАРИДСНПНП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 34 от същия закон, се съставят от оправомощените от министъра на икономиката и индустрията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение. Видно от представената по делото Заповед № РД-10-1094/07.09.2022 г., министърът на икономиката и индустрията е определил компетентните да съставят актовете за установяване на административни нарушения длъжностни лица и съгласно I, т. 7 от посочената заповед, актосъставителят Камелия Г.а, на длъжност „главен инспектор“ е била надлежно оправомощена. Компетентността на наказващия орган се установява от приложената Заповед № РД-161113/13.09.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, с която Я.Т., заемащ длъжността заместник-министър на икономиката и индустрията е оправомощен да издава наказателни постановления за административните нарушения по чл. 34 ЗАРИДСНПНП. При изготвянето на двата основни за настоящо производство акта са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви, актът се съставя в негово отсъствие. Посочената разпоредба вменява задължение за активно поведение от страна на контролния орган с цел да бъде осигурено присъствието на нарушителя при образуване на производството. Едва след изчерпване на всички възможни варианти да бъде осъществен контакт с конкретен правен субект или след надлежно връчена покана, същият не се яви и с това възпрепятства контролния орган да осъществи правомощията си в предвидените за това срокове, законодателят е предвидил възможността актовете за установяване на административни нарушения да се съставят и в отсъствието на нарушителя. Към материалите по преписката са налични две покани, отправени до дружеството- жалбоподател, с които същото се моли да се яви в сградата на МИИ за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. И двете покани са изпратени на адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 6, ет. 3, ап. 303, а обратните разписки са върнати към изпращача с отбелязване, че същите не са били потърсени. От данните, които дружеството е попълнило в Заявление № 05-01-600/19.08.2022 г. се установява, че за адрес за кореспонденция е посочен адрес гр. Силистра, ул. „Янко Тодоров“ № 32, ет. 1, ап. 1. Видно и от справката направена в търговския регистър, считано от 17.10.2022 г., адресът за кореспонденция на дружеството е именно посоченият такъв в заявлението в гр. Силистра. Въпреки горното контролният орган е пристъпил към съставянето на АУАН в отсъствието на представител на дружеството, без да изчерпи всички възможности, чрез които да го призове. И актът, и наказателното постановление впоследствие са връчени успешно, именно на посочения от дружеството адрес за кореспонденция в гр. Силистра. При така установеното следва, че още в самото начало е било опорочено настоящото производство, доколкото актосъставителят е пристъпил към съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да е била налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Необходимостта от присъствие на нарушителя при съставяне на акта се обуславя и от обстоятелството, че би могло да не се стигне до образуване на административнонаказателно производство при наличието на представени от нарушителя доказателства, водещи до отпадане на неговата отговорност или до удостоверяване липсата на нарушение. Именно с оглед гарантиране правата на нарушителя, законодателят е въвел императивното изискване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие може би се е запознал със съдържанието на АУАН не санира допуснатото нарушение, тъй като административнонаказателното производство вече е било образувано и фигурата на нарушителя е възникнала със съответните неблагоприятни последици за него. Ето защо, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е довело до ограничаване на неговите права – в този смисъл Решение № 734 от 8.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9583/2022 г. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила води до извод за основателност на подадената жалба и обуславя отмяната на атакуваното НП. Въпреки горното съдът намира, че следва да разгледа спора и по същество. Безспорно бе доказано от събраната по делото доказателствена съвкупност, че на 10.12.2021 г. в Търговския регистър по партида на „Ари Инвест“, ЕИК 204725884 е отразена промяна в седалището и адреса на управление, както и по отношение на управителя и едноличен собственик на капитала, както следва: седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ № 6, ет. 3, ап. 303, управител – А.И.Ч., едноличен собственик на капитала – Т.Й.А.. Установено се явява и че дружеството е било вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход и притежава Удостоверение № 2281/25.03.2021 г. Със същата категоричност бе доказано и че в 7 дневен срок, считано от настъпването на променените обстоятелства, дружеството не е изпратило заявление за вписването им в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Съгласно чл. 16 ЗАРИДСНПНП в Министерство на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. За надлежното регистриране на всяко от лицата следва те да са подали заявление по образец, както и да се приложи конкретен набор от документи, изброени в чл. 17, ал. 2 от закона. След първоначална регистрация на лицата, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, при промяна на обстоятелствата по чл. 17 от ЗАРИДСНПНП, същите са длъжни в 7-дневен срок от настъпване на промяната да подадат заявление до Министъра на икономиката /с влизане в сила на ДВ бр. 8/25.01.2023 г. - Министъра на икономиката и индустрията/ и да приложат документи, удостоверяващи промяната. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗАРИДСНПНП към заявлението за регистрация се прилага и заверено копие от документ за собственост или друг документ, удостоверяващ наличието на вещни или облигационни права за ползване на помещенията, вписани като адрес по седалище и управление, а съгласно т. 6 се прилага и декларация за изпълнение на общите условия за регистрация по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6, както и на специалните условия по чл. 8, ал. 3, т. 5 и 6 по образец, утвърден с наредбата по чл. 4, ал. 4 ЗАРИДСНПНП. В описателната част на наказателното постановление обаче присъства цифрово описание на нарушението, което не отговаря в достатъчна степен на словесното такова, както и не е изчерпателно посочено коя от хипотезите наказващият орган е приел за нарушена. В чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 от закона са уредени 4 самостоятелни изисквания, на които следва да отговаря всяко лице, което осъществява икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, а чл. 8 от закона поставя специални изисквания за регистрация на лицата, които осъществяват търговия на едно с нефт и продукти от нефтен произход. Наказващият орган обаче не е конкретизирал, какви точно задължения е имало дружеството-жалбоподател, както и в коя от хипотезите попада. Тук е мястото да се посочи, че търговският регистър и регистърът, воден от МИИ са различни по своето съдържание и цел, поради което и доводите на жалбоподателя за липса на основателност при промяна, отразена в търговския регистър да се уведомява и МИИ са несъстоятелни. На следващо място правилно актосъставителят е съобразил бланкетния характер на разпоредбата и е въвел уточнение в словесното описание на нарушението, препращайки към Наредба № РД-04-02 от 16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, което препращане обаче липсва в наказателното постановление. От цитираната наредба се извежда редът и начинът, по който правните субекти следва да изпълнят задълженията си и внася допълнителни разяснения за съдържанието и задължителните реквизити на заявленията и декларациите, които следва да бъдат подадени при настъпили промени, както и документите, които следва да бъдат приложени. Така например съгласно чл. 24 от Наредбата: „При промяна на обстоятелствата по чл. 17 от ЗАРИДСНПНП се подава заявление по образец - приложение № 2. В заявлението се попълват само данните на заявителя и променените обстоятелства (попълват се съответните редове от заявлението). Към заявлението се представят доказателства относно правосубектността на заявителя (ако такива се изискват съобразно общите правила) и променените обстоятелства.“ Отделно в чл. 14 от Наредба е предвидено, че за установяване на съответствие с общите условия за регистрация на лицата, осъществяващи икономически дейности по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, заявителят прилага следните документи: 1. документите, изискуеми по чл. 17, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от ЗАРИДСНПНП; 2. декларация съгласно образец - приложение № 3, 3. декларация съгласно образец - приложение № 4. Воден от горното съдът намира, че наказващият орган не е конкретизирал с достатъчна точност какви действия дружеството-жалбоподател е следвало да предприеме след настъпване на промени в обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра, както и кои точно заявления е било длъжно да изпрати към компетентния орган, за да се счита задължението му за изпълнено. С този пропуск от една страна липсва единствено между словесното описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, а от друга страна се нарушава материалният закон и възможността на жалбоподателя да се защитава срещу конкретно установени факти и право. При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателят. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, дружеството-жалбоподател е платило на адв. Ч., сумата в размер на 500 лв. с ДДС за осъщественото процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът