РЕШЕНИЕ

№ 6063

гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110154869 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. З. З. и В. С. Ч. срещу [фирма] активно субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното топлофикационно дружество по ½ част (предвид допуснатото уточнение в о.с.з. на 18.03.2024 г.) от следните суми: 1 543, 93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, 244, 41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сумата от 63, 35 лева, представляваща сторени по делото разноски, за които суми по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав в полза на [фирма] и срещу наследодателката на ищците Л. Г.а Ч.а е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2015•••0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията.

Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ответника [фирма] е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., с който било разпоредено длъжникът Л. Г.а Ч.а да заплати на дружеството сумата от 1 543, 93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 244, 41 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сумата от 63, 35 лева, представляваща сторени по делото разноски. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземанията на 20.05.2015 г. по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 22015•••0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № ••• на КЧСИ. Излага се, че на 27.07.2017 г. е наложен запор върху микросметка на длъжника Л. Ч.а в [фирма] без реално изпълнение, което е и последното изпълнително действие по делото. Изяснява се, че след смъртта на Ч.а нейни законни наследници са ищците Д. З. З. и В. С. Ч.. Същите поддържат, че не дължат процесните суми, тъй като след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителния лист е настъпил нов факт – погасяване на вземанията по давност. Считат за приложим, съответно спрямо главницата петгодишният давностен срок, а към лихвата за забава – тригодишният такъв, предвид характера на притезанията. Сочат, че считано от 27.07.2017 г. – последното изпълнително действие в хода на изпълнителния процес са изминали повече от 5 години, поради което вземанията не са дължими. С тези съображения ищците обосновават правния си интерес от предявените искове и отправят искане за уважаване на исковите претенции. Претендират разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Рамадан, оспорва исковите претенции като недопустими, а по същество неоснователни и недоказани. Намира исковете за предявени от лица без правен интерес от търсената защита, тъй като ищците не притежават качеството на длъжник по принудителното изпълнение. Последните не са конституирани като такива в хода на образуваното изпълнително производство поради което и не са активно легитимирани да предявяват искове по реда на чл. 439 ГПК. По същество не оспорва, че в полза на [фирма] и срещу Л. Г.а Ч.а по ч. гр. дело № 12776/2012 г. поописа на СРС, 80-ти състав е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г. за процесните суми. Посочва се, че по молба на дружеството от 20.05.2015 г. и за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Излага се, че в хода на изпълнителния процес са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността за вземанията, като: налагане на запори върху банкови сметка ни длъжника, открити в различни търговски банки – на 04.06.2015 г. и на 29.06.2015 г.; връчване на покана за доброволно изпълнение – на 22.08.2015 г.; налагане на запори върху банкови сметки в [фирма] – на 27.07.2017 г. и върху получаваната от длъжника пенсия. В отговора се твърди, че на 24.01.2020 г. дружеството е депозирало молба с вх. № 2156 за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Считано от момента на смъртта на длъжника – 14.11.2021 г. до настоящия момент и до конституирането на наследниците му, изпълнителното дело следва да се счита за спряно по силата на закона съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, при което давност за вземанията не тече. Поддържа се, че на 15.11.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С отговора ответникът оспорва спрямо вземанията да е приложима кратката тригодишна давност, считайки, че доколкото се касае за притезания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение и по аналогия от чл. 117 ГПК давността е 5-годишна. Последната е била многократно прекъсвана, поради което не е изтекла към настоящия момент. В допълнение се подчертава, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече по силата на ЗМДВИП, както и от смъртта на длъжника до момента на образуване на настоящото дело. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, респ. за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производство по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу Л. Г.а Ч.а е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2012 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 15.08.2014 г., с който е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните вземания: сумата от 1 543, 93 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 22.06.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 244, 41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2009 г. до 05.06.2012 г., както и сторените по делото разноски в размер от 63, 35 лева. Установява се, че изпълнителният лист е издаден на основание чл. 416 ГПК – при влизане в сила на заповедта за изпълнение поради липсата на подадено в срок възражение от длъжника.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 15371/20.05.2015 г. е образувано изпълнително дело № 2015•••0400597/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № ••• на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от преписа от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение с изх. № 18161/04.06.2015 г., адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника Л. Г.а Ч.а, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 21.02.2017 г. В отговор с постъпило писмо с вх. № 19382/17.06.2015 [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор, поради което и сметката на длъжника е блокирана, но поради липсата на свободен авоар дължимите суми не могат да бъдат преведени.

Изяснява се, че със съобщение с изх. № 24608/29.06.2015 г. до [фирма], получено от 30.06.2015 г., и нареждане на съдебния изпълнител този запор е вдигнат.

Установява се също, че са изпратени и запорни съобщения от 04.06.2015 г., адресирани до [фирми], за налагане на запори върху вземанията на Л. Ч.а по открити банкови сметки, като по делото няма данни за реално налагане на запорите.

Изяснява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л. Ч.а чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на 16.07.2015 г., а впоследствие и лично на Ч.а – на 22.08.2015 г. Материалите от приобщеното изпълнително дело сочат, че със запорно съобщение с изх. № 50165/27.07.2017 г. на ЧСИ Д., адресирано до Националния осигурителен институт е наложен запор върху получавана от длъжника пенсия. Запорното съобщение е получено от адресата на 03.08.2017 г., видно от удостоверяването за това, направено върху съобщението. В отговор, с писмо с вх. № 52405/14.08.2017 г. ТП – София град, дирекция „Пенсии“ при НОИ уведомява съдебния изпълнител, че запорът не може да бъде наложен, тъй като размерът на пенсията на Л. Ч.а е под размера на минималната работна заплата за страната.

Със запорно съобщение с изх. № 50166/27.07.2017 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] е наложен запор върху вземанията на длъжника по микросметката, открита при адресата. Съобщението е получено от дружеството на 08.08.2017 г., като в отговор, с писмо с вх. № 52113/10.08.2017 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че не признава вземането, върху което е наложен запорът за основателно, тъй като длъжникът няма открита „микросметка“.

С писмено искане с вх. № 58032/11.10.2017 г. Ч.а е поискала да бъде вдигнат наложения запор върху сметката й в [фирма], по която получава пенсията си, с изразена готовност за погасяване на дълга по банков път, разсрочено – по 50 лева до 20 число на месеца.

С молба с вх. № 2156/24.01.2020 г. дружеството – взискател [фирма] е отправило искане до ЧСИ за извършване на справки относно открити банкови сметки на длъжника и действащи трудови договори и при данни за такива да бъде наложен запор, а при липсата – изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

Данните, съдържащи се в изпълнително дело № 2015•••0400597/2015 г. сочат, че с постановление от 15.11.2023 г. на помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ Д. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като след влизането му в сила е разпоредено вдигане на запора, наложен по сметката на длъжника в [фирма].

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с изх. № 159/16.12.2021 г., издадено от село Новачене, община Ботевград се установява, че Л. Г.а Ч.а – длъжникът по изп. дело № 597/2015 г. е починала на 14.11.2021 г., като е оставила за свои законни наследници низходящите си – дъщеря си Д. З. З. и сина си В. С. Ч. – ищците по делото.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

С оглед изложеното, в доказателствена тежест на ищците е да установят правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докажат наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследници на длъжника на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.

При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищците вземания съществуват, конкретно чрез установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на довностния срок.

Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищците от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, за процесните суми, в хода на производството по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав в полза на ответното дружество [фирма] и срещу наследодателката на ищците Л. Ч.а е издаден изпълнителен лист от 15.08.2014 г., както и, че за събиране на удостоверените в същия притезания е образувано изпълнително дело образувано изпълнително дело № 597/2015 по описа на ЧСИ У.Д., прекратено с постановление от 15.11.2023 г. – след образуване на настоящото дело по искова молба от 05.10.2023 г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него, предмет на настоящите претенции, да са били изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен.

Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя [фирма] за събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист в тяхната цялост към момента на образуване на настоящото дело, а наред с това и предприетата форма на защита от ответната страна спрямо предявените искове, насочена към оспорването им по същество с доводи за съществуване на вземанията, свидетелства за правния интерес на ищците от предявяване на отрицателен иск и за тяхната активна материалноправна легитимация в процеса.

Изложеното обуславя проверката на съда по същество, относно основателността на предявените искови претенции.

В настоящия случай ищците оспорват вземанията с твърдения за погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла към момента на сезиране на съда с процесната искова молба.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

По делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.

Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо удостоверените в същата вземания, от влизането й в сила, става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищците вземания, за които по ч. гр. дело № 12776/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 80-ти състав е издадена заповед за изпълнение на парични задължения, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в случая от 15.08.2014 г. (когато е издаден изпълнителния лист, предвид липсата на данни относно конкретния момент на връчване на заповедта на длъжниците, което е и най-късният момент на влизане в сила). Ето защо, този срок поначало изтича на 15.08.2019 г. При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране на паричните притезания.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.

Събраните по делото доказателства водят до извод, че този давностен срок е бил прекъсван с конкретно поискани/извършени действия от взискателя, съотв. от съдебния изпълнител в хода на образувания изпълнителен процес.

Първото такова действие е подаването на молбата от 20.05.2015 г. от взискателя [фирма] до ЧСИ У.Д. с искане за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Изясни се, че последната съдържа изрично възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и, че въз основа на същата е образувано изп. дело № 2015•••0400597/2015 г. Съгласно посочената законова разпоредба по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Предвид това и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че тази молба на топлофикационното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист, обективираща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова такава е започнала да тече, считано от следващия ден – 21.05.2015 г. Съдът намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС/.

Считано от 26.06.2015 г. действието на спирането е преустановено, като от този момент е започнал да тече приложимият към вземанията петгодишен давностен срок, който поначало изтича на 26.06.2020 г. Същевременно данните по делото сочат, че този срок е бил прекъснат последно (предвид наложените по-рано запори) с депозираната от взискателя [фирма] писмена молба от 24.01.2020 г. с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, при установяване на такива, съответно опис и оценка на движимото му имущество и изнасянето му на публична продан.

Считано от деня, следващ подаването на тази молба или от 25.01.2020 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който поначало изтича на 25.01.2025 г., който срок не е настъпил нито към момента на сезиране на съда с процесната искова молба от 05.10.2023 г., нито към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – на 18.03.2024 г. За правна прецизност на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че междувременно този срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което поначало изтича на 01.04.2025 г. С оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдения за недължимост на взманията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на настоящото производство, предвид неизтичане на приложимия към притезанията петгодишен давностен срок, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски: При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер, установен в чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответното дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор, без процесуално представителство в проведеното открито заседание, конкретната фактическа и правна сложност на делото, обоснована от предявените субективно съединени установителни искови претенции, имащи идентичен предмет, събраните доказателства, както и приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание. Всеки от ищците следва да бъде осъден за заплати по ½ част от разноските или сумата от по 50 лева. Сторените от последните разноски следва да останат за тяхна сметка.

Така мотивиран, съдът