Решение № 1647 от 17.5.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 364/2024 г.

Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на Е. Н. М. против Заповед №Л-1820/19.04.2024г на Началника на Затвора в град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание по чл.101 т.7 от ЗИНЗС – Изолиране в наказателна килия за срок от 3-денонощия за това, че на 16.04.2024г в 15.20ч на югозападно каре по време на престой на открито на настанените в ЗПС ІІ, служител от НОС констатира, че жалбоподателя предизвиква вербален конфликт с Е. А. Х. като е отправил и няколко изречения на турски език., които според Х. са псувни. Отправено е разпореждане към М. да преустанови поведението си. Малко по-късно обаче М. се приближава до лишения от свобода А. и му казва нещо на турски език. А. се отдръпва от М. и съобщава на служителите от НАС, че М. го псува на турски език. Престоят на открито на М. е прекратен. С действията си е нарушил установения ред и дисциплина като е имал обидно отношение към лишени от свобода по смисъла на чл.100 ал.1 вр. с чл.96 т.3 от ЗИНЗС. Нарушението е констатирано с докладна записка от 17.04.2024г с приложени към нея един брой докладна, пет броя обяснения и протокол за изслужване. Началникът на Затвора се е позовал в мотивите към обжалваната заповед на характера и тежестта на нарушението, обусловени от наложени на М. дисциплинарни наказания "Забран„ за участие в колективни мероприятия за срок от два месеца“ със Заповед от 19.02.2024г, от 15.03.2024г и от 16.04.2024г. Преди налагане на наказанието М. е изслушан лично на 19.04.2024г. Жалбоподателя твърди, че истината се прикрива, защото А. го е ударил с кофа без да е бил предизвикан от него, а Е. Х. разменял дрехи с останалите лишени от свобода без да търпи дисциплинарни наказания. Излага, че в същия ден и по време на престоя на открито видял отново Х. да дава на други лишени от свобода вещи, поради което заявил на Л., че за Х. няма последствия, когато дава вещи на другите лишени от свобода, но него го наказват за една кутия цигари. След което тръгнал да взема кофа, в която да събере изметеното от него и видял, че в същото време Х. уговаря А., а преди да си вземе кофата Е. му казал, че ще го премести от този затвор, на което М. му отговорил първо да се справи със себе си. А. обаче му обяснил, че Х. има много дрехи, които раздал на целия затвор и затова дори М. да пише жалби срещу него нищо няма да стане. М. обаче продължил да говори на Х., съгласно изложеното в жалбата, да си продава дрехите в Д.град, но също така, че знае, че срещу дрехи и маратонки е накарал Л. да пише срещу него на 20.12.2023г, за което М. е подал сигнал. Т. Х. си свалил тениската и тръгнал срещу него с думите „ела“, но И. С. го спрял. Надзирател спрял Х., който го попитал дали чува как М. го псува. В този момент М. е бил до надзирателя А. Д., до който през цялото време е бил и П. Й.. Т. А. казал на М., че е шпионин на надзирателя Ж., че прави заговор срещу него и тогава А. е напсувал М. и го ударил с кофата. Целият случай е станал пред надзирател А. Д.. Твърди, че е говорил само на български език, а надзирателя Д. не се е намесил през цялото време. Иска да се установи от запис, извършен от камерите, че разказа му е истина. Счита, че истината се прикрива и Х. не получава наказания, но той самия е наказван заради него. Ответника Началник на Затвора в град Стара Загора иска от съда да бъде потвърдена обжалваната заповед Административен съд като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Обясненията на жалбоподателя съдържат причината, поради която е предизвикал и конфликта между него и Х., а именно счита, че Х. срещу подаряването на дрехи и вещи на останалите лишени от свобода ги убеждава да подават сигнали срещу М., но когато той самият нарушава забраната за размяна на вещи, не понася наказание. Това е причината, поради която М. е започнал вербален конфликт, установен от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Съдът възприе записа от камерите, представляващ класифицирана информация и установи, че М. е този, който говори с Х. и А., както и че след отправени от него думи, които не се чуват, поради липсата на звук, А. замахва с кофата към него. Следователно М. е този, който предизвиква негативните реакции на Х., изразени чрез сваляне на тениската, както и последвалата физическа агресия на А. спрямо него. В обясненията на М. на стр.16 се чете, че той е поискал от Л. да каже на Е. Х. да спре с размяната, което потвърждава причината за конфликта, а именно не приема поведението на Х. и търси наказание за него. Освен това в същите обяснение е потвърдено, че М. е отправил към Х. закана „утре ще видим тази работа“, при което Х. го заплашил, че ще го премести в друг затвор. Обясненията на Л. и тези на Х. съвпадат с изложеното от М. в хода на дисциплинарното и пред съда, а именно че по повод поведение на Х. по размяна на вещи с друг лишен от свобода М. е говорил първо с Л. като е нарекъл Х. „умрялото куче, което се … / следва дума, която на български език се определя именно като псуване/, защото му позволяваме“, която Е. е чул, защото не след дълго е възникнал и скандала между тях двамата с обидни думи. Л. не казва да знае кой е започнал първи, защото играел шах и не иска да се намесва в конфликт. С. потвърждава, че Х. е извикал на надзирателите, че М. го псува, при което Началника на охраната предупредил Е. да не вика, но Е. започнал да се кара с А. и го напсувал на майка, след което постовите надзиратели излезли, намесили се и прибрали М.. Въз основа на съвпадащите обяснения на лишените от свобода и докладна записка относно уточняване на виновно поведение и по конкретно нанесения от А. удар с кофа, съдът намира фактическото обвинение за нарушаване на чл.96 т.3 от ЗИНЗС за доказано, а именно проявено от М. обидно отношение към други лишени от свобода – Х. и А., което е извършено в условията на системност, съгласно посочените три заповеди за налагане на дисциплинарни наказания в периода от 19.02.2024г до 16.04.2024г, които обосновават прилагане на нормата на чл. 102 ал.2 предл. второ от ЗИНЗС – за деяние, осъществяващо състав на дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, под което се подвежда не спазването на задължението по чл.96 т.3 от същия закон / лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила/, извършено в условията на системност се налага наказание изолиране в наказателна килия. По силата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са дължи да спазват установените правила, а забраната за психично насилие като средство за разрешаване на конфликти, установена от чл.97 т.4 от същия закон е правило за поведение, чието не изпълнение е въздигнато с определението по чл.100 ал.1 от ЗИНЗС в дисциплинарно нарушение с общ състав по чл.102 ал.2 т.5 от същия закон. Психичното насилие може да се изразява и в обидно отношение, използвано за разрешаване на конфликт, предизвикан от самия лишен от свобода в настоящия случай. В заповедта не е посочен конкретен състав по чл.100 ал.2 от ЗИНЗС, но фактическото обвинение е подведено под определението на чл.100 ал.1 от същия закон, като е приложена правилно разпоредбата на чл.102 ал.2 предл второ с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия, поради проявеното от страна на нарушителя не разбиране на правилата, не осъзнаване на задълженията и извършване на нарушението в условията на системност. Мотивиран от изложеното и на основание чл.111 ал.6 от АПК, Административен съд Стара Загора