Решение № 1630 от 28.11.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 4471/2024 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 21596/05.08.24 г. на ЕТ „•••“, ЕИК •••, срещу „АУТО ОЙЛС“ ЕООД, ЕИК •••, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5000, 00 лв., представляваща неплатена част от уговорено възнаграждение за извършен международен транспорт, както и 469, 00 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 29.11.2023 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от „АЙТО ОУЛС“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че след проведени разговори между страните в периода от 01.11.-07.11.2023 г. е сключен договор за превоз, по силата на който ищецът в качеството на изпълнител е следвало да извърши превоз на стоки от Тирсхайм и Кемниц, Германия до гр. П., България, а ответникът като възложител следвало да заплати сумата от 5638, 80 лв. възнаграждение с ДДС. Транспортът на стоката следвало да бъде извършен до 15.11.2023 г., като ищецът счита, че е изпълнил задължението в срок, тъй като стоките са получени от ответника на 14.11.2023 г. в пункта в гр. П.. Ответникът удостоверил получаването с поставения от него подпис и печат в документите за международен транспорт без възражения. В същия ден на ответника била издадена фактура на стойност 5638, 80 лв. с ДДС, като копие от същата е изпратена на 28.11.2023 г. на ел. поща на ответника, а оригиналът на 05.12.2023 г. чрез Еконт с товарителница №5300531217744. Фактурата била получена на 15.12.2023 г. от управителя на ответното дружество. Ищецът твърди още, че от предаването на стоката до настоящия момент от страна на ответното дружество нямало постъпили възражения или рекламации, като фактурата била осчетоводена от ответното дружество и по нея постъпило частично плащане в размер на 638, 80 лв. При извършеното частично плащане освен това било посочено като основание „фактура 1322 от 144.11.2023 г.“ По фактурата ответникът следвало да заплати уговореното възнаграждение в 14 дневен срок, каквото ищецът счита, че е изискването на чл.303а, ал. 3 от ТЗ, а именно до 28.11.2023 г. Независимо от многобройните разговори и покани, ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати остатъка от 5000, 00 лв. за извършения международен превоз. В с. з. ищецът поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: От представеният заверен превод на международна товарителница CMR от 08.11.2023 г. се установява, че изпращач на товарителницата е Кьониг Порцелан ГмбХ, превозвачът е „•••“, товарен пункт Тиерсхайм, а получател е „Бул Инведус“ ООД, с разтворен пунк в гр. П.. Видно още е, че стоката е получена от „Ауто Ойлс“ ЕООД, което се е подписало на CMR. От втората международна товарителница се установява, че изпращачът е Индекс Ливинг ГМбх, получателят е Бул Инведус ООД, превозвачът К.Р.П., товарен пункт – Глаухау, Германия, 07.11.2023 г. Международната товарителница е подписана от изпращач и превозвач, както и от получателя „Айто Ойлс“ ЕООД. От фактура №1322/14.11.2023 г. издадена от ЕТ „•••“ се установява, че получател е „Ауто Ойлс“ ЕООД, с основание транспорт от Глаухау и Тирхайн, Германия до П., на обща стойност 5638, 80 лв. с ДДС. От представеното извлечение на движение по разплащателна сметка се установява, че на 08.07.2024 г. е постъпило плащане в размер на 638, 80 лв. от ответника с посочено основание - фактура 1322/14.11.2023 г. – Германия- България. От представената товарителница е видно, че ищецът е изпратил пратка, която е получена от ответника чрез куриерските услуги на „Еконт Експрес“ на 15.12.2023. От заключението на допуснатата и приета ССЕ се установява, че е издадена фактура от ищеца с №1322/14.11.2023 г. на стойност 5638, 80 лв. с ДДС, с данъчна основа от 4699 лв., формирана от остойностен превод 1850 кв. по единична цена от 2, 54 лв. В счетоводството на ищеца фактурите са осчетоводени по сметка 411 „Клиенти“ по партида на ответното дружество. От момента на издаване на фактурата до настоящия момент е извършено само частично плащане по фактурата от 638, 80 лв. на 08.07.2024 г., по фактура №1322/14.11.2023 г., което е посочено и като основание за плащането от страна на ответника. Фактурата е осчетоводена в съответствие на нормативната уредба - счетоводни стандарти, ЗДДС и ЗС и съдържа реквизитите на чл. 6 от ЗС. В счетоводството на ответното дружество фактурата е осчетоводена по надлежния ред – сметка 401 „Доставчици“ по партида на ищеца, като е ползван данъчния кредит(ДДС) върху покупната стойност от извършения транспорт и фактурите са включени в дневниците на покупките на „Ауто Ойлс“ ЕООД. Счетоводната операция по отразяване на задължението в счетоводството на ответника е Дт сметка 602 разходи за външни услуги/Кт сметка 401 доставчика на услугата. Ответникът освен това отразил извършеното от него плащане, като счетоводното салдо и при двете страни е 5000 лв. Размерът на лихвата за забава върху главница от 5000 лв., за периода от 29.11.2023 г. до 05.08.2024 г. е 474, 97 лв., и за периода от 30.12.2023 г. до 05.08.2024 г. е 418, 78 лв. Горната фактическа обстановка се установява от приетите преводи на документи, фактура и съдебносчетоводна експертиза, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни, непротиворечиви и вътрешнологични. Представените документи се ползват и с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност. Не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Заключението е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. При така установеното от фактическа страна, съдът: Предявени са допустими обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че страните са обвързани от валидна търговска сделка – договор за превоз съгласно законовото определение по чл. 367 от ТЗ. Този факт следва от представените международни товарителници и извършено частично плащане на възнаграждение за превоз от страна на ответника. В случая е представен и заверен превод на международните товарителници, което е достатъчно доказателство за установяване на договора, с оглед разпоредбата на чл. 4 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (CMR). От събраните C M R безспорно се установява качеството на превозвач на товари на ищцовото дружество, както и качеството на получател на товара на ответното дружество. Тези факти не се оспорват от страните. При това положение и с оглед, че не се установява изпращачът на товара да е заплатил възнаграждение за превоза съгласно чл. 372, ал.1 от ТЗ и при липса на изрична уговорка в самата CMR - товарителница, освобождаваща получателя на товара от това задължение, то възнаграждението на превозвача се дължи и заплаща от получателя на товара, съгласно изричната разпоредба на чл. 372, ал. 2 от ТЗ – още при получаване на товара. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК самото плащане от товародателя на превозвача е факт, чиято доказателствена тежест е в ответната страна по иска за възнаграждение в хипотезата на цитираната законова разпоредба, тъй като представлява правоизключващ факт за твърдяното спорно право на ищеца – превозвач / Решение № 66 от 15.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 770/2010 г., II т. о., ТК/. Ответникът обаче бездейства и не упражнява своите права, вследствие на което по делото не се установяват правоизключващи факти от горната хипотеза. Ето защо, Съдът намира, че правото на възнаграждение за превоз е възникнало още с получаването на товара от получателя-ответникът по делото на 14.11.2023 г. По делото от представената товарителница на „Еконт Експрес“ и извадка от имейл, не се установява кога ответникът е получил фактурата или покана за плащане, поради което на осн. чл. 303а, ал.3, изр. 2 от ТЗ 14-дневен срок за плащане е започнал да тече от деня на получаване – 14.11.2023 г. и е изтекъл на 28.11.2023 г. Следователно от 29.11.2023 г. правото на възнаграждение за превоз е изискуемо и дължимо на ищцовото дружество. От представената товарителница не се установяват възражения на получателя на товара, но с извършеното частично плащане от него по издадената фактура №1322/14.11.2023, на осн. чл. 175 от ГПК съдът цени този неизгоден за него факт, като признание за получаване на товара и дължимост на възнаграждението. Няма основание да се приеме, че дължимото възнаграждение е по-малко от претендираното, именно защото не се установяват насрещни възражения на получателя на стоката. Включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор, така и за изпълнение на задължението /Решение №46/06.04.2017 г. по к.гр.д. №60140/2016 г. на I г.о. на ВКС/. Именно в разглеждания случай ответникът е осчетоводил издадената фактура, при счетоводно салдо от 5000 лв. и е използвал данъчен кредит, поради което това конклудентно действие представлява също недвусмислено признание за съществуване на договора за превоз и точното изпълнение на задълженията на превозвача. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 372, ал.2 от ТЗ е основателен, тъй като е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен. По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД. Както се посочи по- нагоре, възнаграждението на превозвача на осн. чл. 303а, ал.3, изр. 2 от ТЗ е изискуемо от 29.11.2023 г. и от тогава ответникът е изпаднал в забава. От заключението на ССЕ безспорно се установява размерът на лихвата за забава върху главница от 5000 лв., за периода от 29.11.2023 г. до 05.08.2024 г., а именно за сумата от е 474, 97 лв.. Предявеният акцесорен иск е за сумата от 469, 00 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало, същият е изцяло основателен като доказан по основание и размер. При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе отговорността за разноски, които ищецът е сторил, а именно 212.50 лв. за държавна такса, 0, 90 лв. държавна такса за преписи, 400 лв. за възнаграждение на вещо лице, 60 лв., 1200 лв. адвокатско възнаграждение, и 60, 00 лв. за проведеното изпълнително дело за обезпечение. Ръководен от горното, съдът