Решение № 105 от 14.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 103/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ ОТ НПК.

Инициирано е по жалба на адвокат П. С. /АК-Велико Търново/ срещу определение № 45 от 10.03.2023 г. на ОС-Силистра, постановено по ЧНД № 12/23г по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. Т. за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъжданията му по: - НОХД №1040/2006г., - НОХД №848/2007г., - НОХД №713/2008г., трите по описа на РС-Г.Оряховица, - НОХД №11/2009г. по описа на РС-Търговище, - НОХД №15/2009г. по описа на ОС-Силистра, всички групирани по ЧНД №226/2009г. по описа на ОС-Силистра, - НОХД №837/2009г. по описа на РС- В.Търново и по - НОХД №134/2014г. по описа на ОС-Благоевград.

В жалбата се твърди, че всички предпоставки на чл.87 от НК са налице, поради наличието на уважителни и обективни причини за невъзстановяване на имуществените вреди в резултат на извършените деяния. Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и въззивният съд да реши по същество делото и допусне съдебна реабилитация.

В съдебно заседание пред състава на АпС-Варна молителят, уведомен за съдебното заседание не се явява, представлява се от защитника си от първоинст. съд - адвокат П. С. /АК-Велико Търново/, който поддържа жалбата и доразвива доводите си.

Представителят на АпП-Варна намира жалбата за неоснователна, доколкото не са възстановени вредите от претъпленията, за които е осъден молителят Т.. Съставът на АС-Варна, след като се запозна с материалите по делото и след преценка на доводите на страните намира, че жалбата е допустима, като по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд при изпълнение на своите задължения по закон изключително задълбочено е изследвал всички въпроси относими към искането, с което е сезиран. На първо място, с оглед по- благоприятната за осъдения реабилитация по право, която изключва реабилитацията с акт на съда, първостепенният съд е изследвал възможността за настъпила такава по право, на основание чл. 88а от НК. В тези случаи законът предвижда, че когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичането на предвидените срокове за всички осъждания.

В хода на проверката за настъпила реабилитация по право, правилно решаващият съд е посочил, че само по първото осъждане е настъпила реабилитация по чл.86 ал.1 НК, а по отношение на другите съдимости - относима в случая се явява разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК, доколкото от справката за съдимост е видно, че жалб.Т. е осъждан осем пъти с различни съдебни актове, а именно:

1. С присъда по НОХД №520/92г. в сила от 23.11.1994г. постановена от РС- Г.Оряховица е наложено условно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

По отношение на това осъждане е вписана реабилитаци по право.

1. С присъда по НОХД №1040/2006г., в сила от 13.07.07г., постановена от РС-Г.Оряховица, за извършено на 03.04.2006г. престъпление по чл.206 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години.

1. Със споразумение по НОХД №848/2007г., в сила от 24.01.2008г., по описа на РС-Г.Оряховица, за престъпление по чл.195 НК, извършено на 28.03.2007г., му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. Това наказание е групирано с наказанието по НОХД №1040/2007г. и е определено едно общо условно наказание от 5 месеца лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години.

1. С присъда по НОХД №713/2008г., в сила от 24.11.2008г., постановена от РС-Г.Оряховица, за престъпление по чл.195 НК, извършено на 26.10.2007г., му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода. Наказанието е групирано с това по НОХД №848/2007г., определено общо наказание 11 месеца лишаване от свобода, а на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №1040/2006г., което следва да се изтърпи отделно.

1. С присъда по НОХД №11/2009г., в сила от 20.02.2009г., постановена от РС-Търговище, за извършено на 10.03.2008г. престъпление по чл.195 НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. На основание чл. 68НК е приведено в изпълнение кумулираното по НОХД №1040/2006г. и НОХД№848/2007г. наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

С определение, постановено от РС-Търговище по ЧНД №208/2009г., в сила от 09.05.2009г., е извършено групиране на наказанията по НОХД №1040/2006г. и по НОХД №848/2007г. и е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца; по НОХД №713/2008г. и по НОХД №11/2009г. като е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, а на основание чл.24НК общото наказание от 11 месеца е увеличено с 4 месеца лишаване от свобода.

Наказанието по ЧНД №208/2009г. е изтърпяно на 11.05.2009г.

1. С присъда по НОХД №15/2009г., в сила от 15.07.2009г., постановена от ОС-Силистра, за извършено на 24.03.2008г. престъпление по чл.199 НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 9 /девет/ месеца. На основание чл. 68НК е приведено наказанието от 5 месеца лишаване от свобода наложено по НОХД №848/2007г.

С определение по ЧНД №226/2009г., в сила от 03.11.2009г., ОС- Силистра е извършил ново групиране на наказанията. Наложено е общо наказание от 5 месеца лишаване от свобода по осъжданията по НОХД №1040/2006г. и по НОХД №848/2007г. Определено е общо наказание лишаване от свобода в размер на четири години и девет месеца по осъжданията по НОХД №713/2008г., НОХД №11/2009г. и по НОХД №15/2009г. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение групираното наказание от 5 месеца лишаване от свобода.

Наказанието по ЧНД 226/2009г. е изтърпяно на 29.04.2011г., когато Т. е освободен УПО с изпитателен срок от 2 години и 7 дни, през който е изпълнявана пробационна мярка.

1. Със споразумение по НОХД №837/2009г., по описа на РС-В.Търново, в сила от 07.10.2009г., за извършено на 23.04.2003г. престъпление по чл.195 НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години.

1. Със споразумение по НОХД №134/2014г., по описа на ОС- Благоевград, в сила от 14.05.2014г., за извършено на 09.03.2014г. престъпление по чл.354а от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

За да прецени доколко искането за реабилитация по реда на чл.87 НК е допустимо, първостепенният съд правилно е съобразил, че с изключение на първото осъждане, за което е настъпила реабилитация по право, останалите такива могат и следва да бъдат включени в предметната маса на обсъждане на изискванията на законодателя: Видно е, че наказанията по петте осъждания /от т.2 до т.6 вкл./ изброени по-горе, са били групирани последно по ЧНД №226/2009г. по описа на ОС- Силистра, като същите са били изтърпени на 29.04.2011г. Срокът на УПО, добавен към тази дата обосновава извода, че от 06.05.2013г. започва да тече реабилитационният срок по чл.88а ал.2 НК, който към момента на подаване на молбата за реабилитация, не е изтекъл.

Предпоставките по чл.88а от НК не са налице и по отношение осъждането по НОХД №837/2009г. тъй като, макар реабилитационният срок по чл.88а ал.1 НК да е изтекъл на 08.10.2014г., в този срок жалб. е извършил престъплението по НОХД №134/2014г и наказанието по това дело е изтърпяно на 05.06.2015г. Доколкото обаче то е повече от една година лишаване от свобода, реабилитационният срок по чл.88а ал.2 НК изтича на 05.06.2025 година.

Всичко изложеното по-горе безспорно установява, че тригодишният срок по чл.87 ал.1 НК, разгледан поотделно за всяко от осъжданията е изтекъл. Отчитайки този факт, а също и относимата към казуса практика на ВКС, надлежно цитирана в ревизирания съдебен акт, резонно ОС-Силистра е разгледал останалите кумулативно предвидени предпоставки за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.

От доказателствата по делото и справка за съдимост не се установява от изтърпяване на последното ефективно наказание през 2015г. молителят Т. да е извършил деяния, осъществяващи състав от престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, за което да е осъден с влязла в сила присъда. Правилна е била преценката на СОС, свързана с наличието изискуема предпоставка от разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК - тази по т. 1 – молителят да е имал добро поведение. Последното се установява с оглед липсата на образувани срещу него наказателни производства, липсата на регистрирани противообществени, сигнали и оплаквания.

Обоснован е бил и направения извод досежно липсата на третата изискуема от закона предпоставка по смисъла на т. 2 на ал. 1 на чл. 87 от НК - причинените имуществени вреди за умишленото деяние да са изцяло възстановени. От приложените по делото справки, касаещи осъжданията на молителя и в частност – диспозитиви на присъди /по НОХД №713/2008г., по НОХД №11/2009г., по НОХД №1040/2006г. и по НОХД №15/2009г./, приобщени от първоинст. съд се установява, че молителят е бил осъден да заплати на гр. ищци по две от делата обезщетения за претърпени от тях имуществени вреди, а по другите две дела са причинени имуществени вреди в резултата на извършените престъпления. Доказателства за тяхното възстановяване не са представени. Не се представят и доказателства за тяхното обезпечаване.

Изцяло се споделя от състава на АпС направения извод и за това, че изтичането на петгодишния давностен срок не дерогира общото правило по чл.45 ЗЗД, нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, който във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни или и да погаси задължението си.

Не са налични и доказателства за съществуването на някакви уважителни причини, основателни в достатъчна степен, по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК, осъдения да не стори това: налице е само изтекла погасителна давност досежно възможността кредиторите да упражнят правата си по отношение на длъжника – молителя Т., но този факт сам по себе си не представлява „уважителна причина” /по см. на ал. 2 на чл. 87 от НК/ за неизпълнение на задълженията му. За да може да се възползва от предоставената му от закона възможност за съдебна реабилитация, молителят е бил длъжен да възстанови причинените вреди, резултат на умишлената му престъпна дейност. Бездействието на подс. във връзка с невъзстановяване на тези вреди, не може да му послужи като основание за черпене на права.

Сочените като такива причини от защитата на молителя в жалбата срещу първоинст. съдебен акт, не се възприемат като сериозни и основателни в достатъчна степен от настоящата инстанция, че да дерогират задължението /в случая 4 задължения/ на молителя да възстанови имуществените вреди, резултат на престъпната му дейност.

Както правилно е отбелязъл първостепенният съд в решението си, не съществува пречка при настъпване на определените условия за това, молителят може да бъде реабилитиран по реда на чл.88а НК при невъзстановяване на вредите от деянието.

Всичко изложено по-горе налага извода за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на определението ОС-Силистра – същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 436, ал.3 от НПК настоящият състав на АпС- Варна,