РЕШЕНИЕ

№ 3987

гр. Пловдив, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330110564 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против С. С. И., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО и чл.52 ЗЗО.

В исковата молба е посочено, че на•••• г. ответникът е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив по спешност след падане и претърпян удар в тазобедрена става/ ТБС/ с оплакване от болка в лява ТБС. Спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен сектор и пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Ответникът бил хоспитализиран в клиниката на•••• г., в ••• часа, с приемна диагноза „Коксартроза“, като към момента на хоспитализация бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията му- •••• г. Ищецът излага твърдения, че на ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека №218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“, чиито изисквания били посочения в Приложение №17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 г.- 2022 г. Лечението приключило, издадена била епикриза, в която били описани извършените медицински дейности - процедури и изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм. На следващия ден - •••• г., след хоспитализацията пациентът взел решение да прекъсне започналото болнично лечение и след подписването на информирано съгласие бил дехоспитализиран с окончателна диагноза „Коксартроза, неуточнена“. Ищецът поддържа, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение ответникът бил неосигурен по смисъла на ЗЗО, като не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването му от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО намира, че ответникът следвало да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 320, 40 лв. съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 52 ЗЗО, според която стойността на предоставената медицинска помощта следвало да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Ответникът не възстановил здравноосигурителните си права до изписването си, както и не заплатил сумата от 320, 40 лв., затова на 20.05.2023 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане до пациента, върната в цялост на подателя. Поради невъзможност сумата да бъде събрана доброволно, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №•••• г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е дал на заявителя указания да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това ищецът предявява настоящия иск, с който претендира да се установи в отношенията между страните дължимостта на сумата от 320, 40 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ по време на болничния му престой, продължил от 26.01.2023 г. до 27.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до пълното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска като необоснован и недоказан. Твърди, че претенцията следва да бъде отхвърлена поради факта на наличие на здравно осигуряване по смисъла на ЗЗО, понеже ищецът не представил никакви писмени доказателства досежно достоверността на претендирания факт. Поддържа, че не следвало оказаната от страна на ищеца медицинска помощ да се определя, начислява и заплаща по цени съгласно действащия към момента на хоспитализацията ценоразпис. Посочва се, че ответникът взел решение да прекъсне болничното си лечение и доброволно напуснал лечебното заведение само няколко часа след постъпването си, поради което отрича възможността по отношение на него да са били предприети и извършени твърдените медицински услуги, съответно претендираната сума не отговаряла на реално извършената от страна на лечебното заведение медицинска услуга и поради това не можело да се обоснове дължимостта. Ответникът бил преместен от Спешно отделение в такова за стационарно болнично лечение и то в рамките на нощните часове на денонощието, поради което смята, че твърдяната като реално извършена медицинска услуга обективно нямало как да бъде осъществена. Оспорва твърдението, че ответникът не бил възстановил правата си на здравноосигурено лице по смисъла на ЗЗО, тъй като нямало посочени никакви писмени доказателство относно този факт. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск:

Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. №••• по описа за ••••г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. състав, образувано по депозирано от УМБАЛ „Свети Георгив“ ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата, предмет на настоящото дело е издадена заповед № •••• г. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от •••• г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова искът е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.109, ал.1, изр. посл. ЗЗО и чл.52 ЗЗО.

За основателността на така заявената искова претенция ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: че на •••• г. ответникът е бил приет за лечение по спешност в ищцовата болница, че е насочен и приет за лечение в клиника по ортопедия и травматология, където е пролежал до деня на дехоспитализацията му – •••• г.; че към момента на приемането и изписването от болницата ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права; че са извършени твърдените медицински дейности по отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична пътека № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“, както и размера на претенцията си.

По делото се установява, че на процесната дата •••• г. в ••••ч. е постъпил по спешност в Центъра за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, поради падане и удар на лява тазобедрена става, както и съпровождащи болки на мястото. Видно от лист за преглед на пациента (л.3 от делото), ответникът е насочен за хоспитализация в Клиника по ортопедия и травматология в същото лечебно заведение, където е бил хоспитализиран за исковия период от 26.01.2023 г., 00, 30 ч. до 27.01.2023 г., 12, 58 ч. На пациента е предоставено необходимото лечение, изразяващо се в извършени лабораторни изследвания на кръв и урина, както и образна диагностика – рентгенография на таз, на тазобедрена става, както и компютърна томография на мускули, кости и стави. Пациентът е бил проследявам за периода на своя престой в лечебното заведение, като състоянието му е било отразявано последователно в история на заболяването № 6066/ 2023 г. (л.4 от делото). Поставена е окончателна диагноза „коксартроза, неуточнена“, видно от епикриза – л.8 от делото.

Установи се също така, че към момента на постъпване в болничното заведение на•••г., както и при изписването му на ••••• г., включително и до настоящия момент, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, видно от изискана справка от ТД на НАП Пловдив – л.67 от делото. Поради това съдът приема за несъстоятелни възраженията на ответната страна, че не се установява това обстоятелство.

Съгласно чл.52, ал.2 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл.82 ЗЗО. Неосигурени лица са и тези с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл.109 ЗЗО. Съгласно цитираната норма здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Съдът намира, че се е реализирала и последната материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно извършени са твърдените медицински дейности по отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична пътека № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и коленна става“. Предоставената медицинска помощ е съответна и адекватна. За доказването й съдът кредитира приетите по делото медицински документи, а именно епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, протоколи за извършени интервенции. Последните представляват официални удостоверителни документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им и установяващи факти с правно значение по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Поради това те имат обвързваща съда формална доказателствена сила. Официалните свидетелстващи документи доказват с обвързваща съда сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както са посочени в документа – арг. чл.179, ал.1 ГПК. В представените писмени доказателства е отразено, че по отношение на ответника са извършени описаните изследвания. Пациентът е получил медицинска помощ в пълен обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Не се доказаха оспорванията в писмения отговор досежно реално предоставената медицинска помощ.

Предвид така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание. Размерът му се установява от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги“ на болничното заведение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и коленна става“ в размер на 320, 40 лв. Следва да се има предвид, че формирането на цената е в прерогатива на лечебното заведение съгласно изричната норма на чл.52, ал.2 ЗЗО, като не са поставени нормативни граници. Освен това ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на подписаната от него декларация за информирано съгласие образец № 1 е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение за медицинска помощ и услуги, предоставяни от лечебното заведение, като е приел да заплаща същите, в случай, че лечението не се заплаща от НЗОК или други източници. Поради това и доколкото ответникът не е спазил задължението си да заплаща непрекъснато здравноосигурителните си вноски, то той следва да заплати на лечебното заведение стойността на предоставената му медицинска помощ.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да се уважи, като бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 320, 40 лв. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – •••• г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. За исковото производство следва да се присъди сумата от общо 425 лв., от която 25 лв. за ДТ и 400 лв. за възнаграждение за особен представител. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 25 лв. за ДТ, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 450 лв.

Така мотивиран, съдът