Решение № 340 от 17.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4783/2024 г.

Предявен е иск с правна квалификация в разпоредбите на чл. 45 ЗЗД. Софийският Градски съд е сезиран с искова молба, подадена от М. К. Б., с ЕГН ••••••••••, с която се предявява иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на О. О. М., с ЕГН ••••••••••, да заплати на ищеца сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за което има влязло в сила Определение от 20.06.2023г., с което е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна прокуратура по НОХД №3062/23г. по описа на СРС, НО, 137 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.12.2019г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че по силата на одобрено от СРС, 137 състав споразумение О. О. М. се е признал за виновен за това, че на 18.12.2019 г. в гр. София, ж.к. „Филиповци“, в близост до •••••••, като извършител, в съучастие с О. С. М., съизвършител, чрез нанасяне на удар със стол и удар с бухалка в областта на главата на М. К. Б., му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма с белези на мозъчно притискане: разкъсно контузна рана в дясната теменна област на главата, голям подкожен хематом вдясно слепоочно теменно; многофрагментно счупване на места с депресионен характер на костите на черепа в дясно слепоочно теменно; контузия на главния мозък в дясно слепоочно теменно; разкъсно контузна рана в лявата теменно тилна област на главата; контузия на меките тъкани; линейно счупване в ляво слепоочно, с ход към черепната основа; разкъсване на артерия менингея медия; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво; мозъчна контузия, която е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл., ал. 2, вр, ал. 1 от НК. В следствие на нанесената телесна повреда, ищецът твърди, че здравето му е увредено необратимо, въпреки наличие на подобрение и неколкократните операции и лечение, липсвало пълно възстановяване; чувствал болки в главата, замайване, световъртеж, неустойчивост при движение, болки в пръстите на дясната ръка. Получил и психически увреди – изпаднал в стрес, притеснения и тревоги, влошило се качеството на съня му, сънувал кошмари, чувствал страх да не бъде нападнат отново, затворил се в себе си и не искал да контактува. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. О. М. е подал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва за ищеца да са настъпили вреди – болки и страдания, в претендирания размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е провокирал ответника, като е отправял обиди и псувни по адрес на О. О. М., носил и замахвал с предмет, преди О. М. да нанесе тежката телесна повреда на ищеца заедно с другия съизвършител. О. О. М. твърди, че е бил емоционално афектиран вследствие на произнесените обиди и нецензурни думи по негов адрес от страна на М. Б., както и от неговите заплашителни действия. Обидите са накърнили честта и достойнството на О. О. М. и така е бил провокиран да извърши противоправните действия върху ищеца, състоящи се в нанасяне на тежка телесна повреда. Прави се и възражение на основание чл. 53 от ЗЗД за наличие на солидарна отговорност между ответника и другия извършител О. С. М., тъй като въпросните действия са причинени от двамата съучастници, а не само от О. О. М.. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: С Определение от 20.06.2023г., постановено по НОХД №3062/23г. по описа на СРС, НО, 137 състав, е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна прокуратура, с което подсъдиямия се признава за виновен в това, че че на 18.12.2019 г. в гр. София, ж.к. „Филиповци“, в близост до •••••••, като извършител, в съучастие с О. С. М., съизвършител, чрез нанасяне на удар със стол и удар с бухалка в областта на главата на М. К. Б., му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма с белези на мозъчно притискане; разкъсно контузна рана в дясната теменна област на главата; голям подкожен хематом вдясно слепоочно теменно; многофрагментно счупване на места с депресионен характер на костите на черепа в дясно слепоочно теменно; контузия на главния мозък в дясно слепоочно теменно; разкъсно контузна рана в лявата теменно тилна област на главата; контузия на меките тъкани; линейно счупване в ляво слепоочно, с ход към черепната основа; разкъсване на артерия менингея медия; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво; мозъчна контузия, която е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота- престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл., ал. 2, вр, ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно - при наличието на пряк умисъл. Не се спори, че производството по НОХД №3062/23г. по описа на СРС, НО, 137 състав продължава по отношение на О. С. М.. Видно от Съдебномедицинска експертиза, приета по делото, вследствие на криминалната травма /нанесен побой/ на 18.12.2019г. М. К. Б. е получил следните травматични увреждания: 1.Черепно-мозъчна травма състояща се от: Тежка по степен на тежест мозъчна контузия; Остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата с максимална щирина 24мм.; Остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата; Остър пеленовиден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с максимална ширина 6мм. в дясна слепоочно-теменна област на главата; Изразен компресионно-дислокационен синдром; Мозъчен едем; Малки контузионно-кръвоизливни огнища в левия слепоочен дял на мозъка; Малки контузионно-кръвоизливни огнища в десните слепоочен и теменен дялове на мозъка; Многофрагментно счупване на десните слепоочна и теменна кости на черепа, част от тях с депресионна характеристика; Линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа спускаща се към основата на черепа установена при операцията; Навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия; Счупване на основата на черепа в зоната на лява средна черепна ямка; Контузия с травматичен подкожен кръвоизлив и разкъсно- контузна рана в дясна слепоочно-теменна-тилна област на главата; Разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата. 2.Лицево-челюстна травма изразяваша се в счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и травматичен кръвоизлив в десния горно- челюстен /максиларен/ синус. Съгласно заключението при черепно-мозъчните травми настъпва нарушаване на функциите на главния мозък с или без морфологични промени под въздействие на притежаващ достатъчно количество енергия външен фактор най-често механичен. При инцидента от 18.12.2019г. Методи К. Б. е получил тежка мозъчна контузия по клинични и компютъртомографски данни, реализирана по контактен механизъм - при него главата се удря или бива ударена в даден обект независимо дали удара предизвиква главата да се движи след това. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца, според вещото лице, имат следната медико- биологична характеристика: Черепно-мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето опасно за живота. Опасността за живота на ищеца е била реална и без спешна неврохирургична помощ фаталния изход е бил неизбежен. Образувалите се травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ в резултат от счупването на лявата слепоочна кост и разкъсване на менингеалната артерия и травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ са обемен процес който води до повишаване на интракраниалното налягане. В тясна връзка с повишеното интракраниално налягане са дислокациите и навлизане на части от мозъка в нормално съществуващи отвори на твърдата мозъчна обвивки- мозъчни херниации. Образувалите се травматични кръвоизливи /епидурален и субдурален/ хематоми вляво са странично разположени и те с обема си и повишеното интракраниално налягане предизвикват изместване на срединните мозъчни структури /компресионно-дислокационен синдром/ и последващо херниране на слепоочния дял в тенториалната изрезка с притискане на мозъчния ствол и фатален изход. Спешната и по витални индикации оперативна интервенция е предотвратила развитието на този процес. Счупването на основата на черепа с навлизане на въздух е проникващо нараняване. Създадената комуникация с външната среда е предпоставка за развитие на възпалителен процес-менингит или енцефалит. Опасността е преодоляна с проведеното антибиотично лечение. Лицево-челюстната травма състояща се от счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и травматичния кръвоизлив в десния горно-челюстен /максиларен/ синус е реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматичният кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/ представлява колекция от кръв, разположена между твърдата мозъчна обвивка и вътрешната повърхност на черепните кости. Контузионните огнища могат да нарастват в първите 12-72 часа с възможно развитие на мозъчен едем, причиняваш значително повишаване на интракраниалното налягане. При М. К. Б. те не са показали тенденция към нарастване при контролното компютъртомографско изследване и развитие на компресионно-дислокационен синдром. След период от седмици или месеци в зависимост от големината им макрофаги разграждат некротичната тъкан. На мястото на контузионното огнище остава зона на хиподенсност поради тъканната загуба и фокална мозъчна атрофия. Експертизата приема, че получените от М. К. Б. травматични увреждания са получени при нанесения му побой с твърди и тьпоръбести предмети и са причинени по начина описан в исковата молба. Вещото лице е проследил дейностите по диагностициране и лечение на М. К. Б., като посочва, че след инцидента същия е транспортиран с екип на Център за спешна медицинска помощ град София до спещния центьр на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като при постъпването в противошокова зала е оценен по Глазгоу кома скала на 15т. /максимален брой/, поради бърза прогресия на количествените промени в съзнание- сомнолентност-сопор към кома е интубиран. Направени са изследвания и с оглед установените увреждания е извършена оперативна интервенция по спешност и витални индикации - осъществена е левостранна челно-слепоочно-теменна кранитомия. Попаднало се на линейно счупване на слепоочната кост, отиващо базално с разкъсване на менингеалната артерия и остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален хематом/, костното ламбо не е върнато с декомпресивна цел. След операцията е настанен в реанимационното отделение на клиниката по неврохирургия интубиран, седиран на изкуствена белодробна вентилация до 24.12.2019г., когато е екстубиран. Провеждана е рехабилитация поради установена сензо-моторна афазия /неразбиране и трудно произнасяне на думи и изречения/. Изписан е на 03.01.2020г. /шестнадесети ден от постъпването/ с подобрение - в съзнание, контактен, ненапълно адекватен, без латентни парези. Предписано е медикаментозно лечение, включително чрез антиепилептичен медикамент и са дадени препоръки за спазване на определени ограничения. Вещото лице посочва, че получената от побоя черепно-мозъчна травма от ищеца е усложнена с развитие на травматични обемни интракраниални кръвоизливи- епидурален и субдурален вляво и субдурален вдясно. На 13.11.2024г. вещото лице е извършил преглед на М. К. Б. и посочва, че същия е в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен. Съобщил е за редки епизоди от главоболие и замайване при промяна позицията на главата-при лягане и ставане. В неврологичния статус се установява дискоординационен синдром- дисметрия при носо-показалечната проба вдясно и нестабилност при пробата на Ромберг при отворени и затворени очи. От локалния статус се констатира костен дефект в лява челно-слепоочно-теменна област на главата с размери 14/8см. в която кожата е хлътнала и се опипват добри мозъчни пулсации. В зоната на дефекта отпуснатия скалп /меки черепни покривки/ потъва поради липса на костна подложка и атмосферното налягане директно се предава към подлежащата мозъчна тъкан. Този директен ефект на атмосферното налягане върху относително незащитения мозък повлиява функцията на подлежащия кортекс и въздейства на мозъчния кръвоток и ликворната динамика. Вещото лице опосочва, че при прегледа на ищеца е обяснено, че липсата на кост в зоната на операцията е рискова за убождане с остри предмети тъй като там има само кожа, мускул и под тях отдолу е мозъка. До настоящия момент не е получавал епилептиформени припадъци. По делото са депозирани показания от Р.М., роднина по сватовство на М. Б., доколко е съпруга на вуйчо му. Заявява, че през декември месец 2019 г. разбрали, че нейния син и сина на М. Б. са били бити след свада с децата на втория свидетел по делото. След като разбрали, свидетелката и съпруга й и М. Б. отишли в кафене, близо до домовете им, за да установят на място какво се е случило с децата им, като синът на свидетелката бил намерен целия в кръв, а сина на М. Б. бил изваден от нещо като шахта. При прибирането им, били нападнати от лица, препречващи пътя им. Нападателите започнали да крещят: „Ето ги, ето ги, ето ги“. Определя ответника като „стария О.“, а О. С. М. като „младия О.“. Заявява, че стария О. пресрещнал М., без последния да го е провокирал, със стол през лицето, като го ударил фронтално и след като се замаял, младия О. го ударил с бухалка. М. се свлякъл на земята пред свидетелката, която изпаднала в паника и започнала да вика за помощ. Посочва, че М. бил целия в кръв. След първия удар от стария О. със стола, М. загубил равновесие, но не паднал на земята, паднал след втория удар. Вторият удар бил от дясно на главата. Заявява, че между двата удара имало секунди отстояние, било станало много бързо. Били свидетелкта, съпруга й, жената на М., М. и децата, като никой от тях не бил въоръжен, а другата група носели кирки и лопати. Нямало друг път по който да се приберат, освен този покрай къщата на ответника. Заявява, че О. О. М. е много агресивен човек. Дошла жандармерия, линейката не можела да влезе в квартала, М. бил в безсъзнание и само пъшкал, поради което го занесли до линейката. Посочва, че съпругът й е бил в линейката с М. и му казали да му говори през цялото време, за да не загуби съзнание. Видели М. след седем дни, в болницата - той не ги познавал, не реагирал, само очите му се движели, бил с памперс и сонда за дишане. Ръцете и краката му били вързани, защото не разбирал, че може да си извади сондата, през която се извършвали вливания. Всеки ден му правили масажи и го раздвижвали. При него имало постоянно бликък или роднина, за даполага грижи за него. Пуснали го от болницата когато започнал да разпознава съпругата и децата си. Когато се прибрал, след престоя си в болницата, в къщи лежал, говорел малко, не си спомнял за случая, бил объркан – в един момент казвал. Че много го боли, а в следващия си мислел, че нищо му няма. Когато се прибрал в къщи имал нужда от помощ – съпругата му му помагала, свидетелката ги посещавала, за да му слагаинжекциите за разреждане на кръвта. Не се сещал сам да си поиска храна или да върши нещо друго. Бил като малко дете, което го учиш да се храни, да ходи, да ходи до тоалетна. Започнал да се обслужва сам след около три месеца. Преди инцидента се занимавал със строителство, но вече не работи, а си стои в къщи, пенсионирал се е. Променил се характера му, станал непостоянен и непредвидим. Опласквал се от главоболие и световъртеж, пиел лекарства срещу припадъци, за да не получи епилепсия. Не можело да се каже, че се е възстановил така, както е бил преди травмата. Показания са депозирани и от Р.К. М., зет на О. М. - женен за негова племенничка. Присъствал е на „побоя в махалата“ декември месец 2019 г. стана побой в махалата и аз бях там. Посочва, че станало сбиване в кафенето, при което малкият му син е бит от сина на М. и още три момчета, единя от които сина на другата свидетелка, които са били пияни. Момчето позвънило на брат си, свидетеля и другия му син отишли в кафенето и се сбили с момчетата. След сбиването си тръгнали, но пред къщата на О., били предупредени от едно малко момче, да бягат, защото ги чакат 30-40 души с колове, брадви и лопати. Тези 30 човека обаче дошли, всички били родственици на М. и започнали да се бият. Посочва, че М. бил много агресивен и псувал много. Тогава О. излязал от къщата си, започнал да пита какво се случва и да ги приканва да не се бият, но М. го нападнал, ударил го и О. паднал пред вратата си. Преди да започнат да се бият, М. отправял ругатни и заплахи към О.. Заявява, че не е видял дали О. е носел стол. М. беше много арогантен, нападна О.. М. го удари О. и той падна пред вратата си. Не е възприел обстановката след това, доколкото се е биел, като посочва, че сигурно и О. е ударил М., но поради това, че се е биел с другите, не е видял. Твърди, че М. и О. никога не са имали предишни вражди, нито са се били. Твърди, че М. и родствениците му са агресивни и участват постоянно в боеве. Споделя, че не знае О. да е агресивен, нито знае да е участвал в бой. За М. казва, че е „кротко момче“ и не може да каже, че постоянно се бие, но „родата му е такава и покрай тях и той става такъв“. Дава противоречиви сведения кога е видял М. след боя, както и за това дали последния работи. Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, са процесуално легитимирани да предявят граждански иск за обезщетение на вредите от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци както в съдебната фаза на наказателното производство, така и по общия исков ред. От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност, чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление. Следователно деянието е общото правно основание за възникване едновременно на две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската отговорност за неговия извършител. Наказателната отговорност за престъплението се реализира в рамките на наказателния процес, в който не е задължително да се реализира съществуващото паралелно материално правоотношение за поправяне на виновно причинените от деянието вреди, защото защитата на материалното право по тези две правоотношения има напълно самостоятелен характер. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая споразумението, което се приравнява, като последици, на влязла в сила присъда, е задължително и по отношение на характера на нанесената телесна повреда, доколкото същия е елемент от фактическия състав на конкретното престъпление за което е наложено наказание. Видно от предсъавеното по делото Определение от 20.06.2023г., постановено по НОХД №3062/23г. по описа на СРС, НО, 137 състав, О. О. М. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и е поискал приключване на производството със споразумение, т.е. изцяло е признал и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително за характера и вида на нанесените телесни повреди. При наличие на претенция за неимуществени вреди от деянието, пострадалият следва да докаже причиняването на увредата, като обективно състояние, да установи интензитет и продължителност на търпените страдания, доколкото всяко увреждане се отразява различно при отделните лица. Следва да установи и действителното отражение на увредата на общото му състояние, на бита и всекидневния му живот. Съдът намира, че с оглед постигнатото Споразумение, приравняващо се на влязла в сила Присъда, следва да се приеме, че на М. К. Б. е нанесена тежка телесна повреда и съпътстващи увреди, изразяващи се в тежка открита черепно-мозъчна травма с белези на мозъчно притискане; разкъсно контузна рана в дясната теменна област на главата; голям подкожен хематом вдясно слепоочно теменно; многофрагментно счупване на места с депресионен характер на костите на черепа в дясно слепоочно теменно; контузия на главния мозък в дясно слепоочно теменно; разкъсно контузна рана в лявата теменно тилна област на главата; контузия на меките тъкани; линейно счупване в ляво слепоочно, с ход към черепната основа; разкъсване на артерия менингея медия; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво; мозъчна контузия. Наличието на тези увреди се установява и от изслушаната по делото СМЕ. От последната се установява и извършването на оперативна намеса, болничен престой от 16 дни и обстоятелството, че оздравителен период при ищеца не е приключил. Последното е така поради обстоятелството, че при оперативната намеса е осъществена левостранна челно-слепоочно-теменна кранитомия, при която отстраненото костното ламбо не е върнато с декомпресивна цел. Този фрагмент обаче не е върнат и в срока, позволяващ възстановяване на черепната цялост – 2-3 месеца от отстраняването. Поради това отстраняване на костно ламбо, при преглед, извършен от вещо лице по СМЕ е установено наличие на костен дефект в лява челно-слепоочно-теменна област на главата на ищеца, с размери 14/8см., в която кожата е хлътнала и се опипват добри мозъчни пулсации. В зоната на дефекта отпуснатия скалп /меки черепни покривки/ потъва поради липса на костна подложка и атмосферното налягане директно се предава към подлежащата мозъчна тъкан, съществува и опасност от директна механична увреда на мозъка, при преминаване на остър предмет през кожата и мускула, които единствено отделят мозъка от външния свят. Посочено е, че оздравителния период се удължава безкрайно поради липсата на кост. От СМЕ е видно, че М. К. Б. има значителни по обем изменения в мозъка, в следствие на травмата; получената от побоя черепно-мозъчна травма от ищеца е усложнена с развитие на травматични обемни интракраниални кръвоизливи-епидурален и субдурален вляво и субдурален вдясно; при прегледа М. К. Б. е съобщил за редки епизоди от главоболие и замайване при промяна позицията на главата-при лягане и ставане, които вещото лице обяснява с промените в атмосферното налягане, които влияят пряко на ищеца, с оглед липсата на част от черепа му. Не са установени обаче други остатъчни дефицити при М. К. Б., като вещото лице посочва, че към днешна дата няма затруднение в нормалните умствени дейности и не е развил епилептични припадъци. От свидетелските показания на св.М. се установява значително засягане на ежедневния бит и начин на живот на М. К. Б.. Установява се, че след оперативната намеса същия е бил неадекватен, имал е нужда от постоянна грижа, движенията му са били ограничени, посредством поставяне на ограничители, за да се избегне същия да изважда поставените му медицински материали, не е разпознавал дори съпругата си, имал е нужда от рехабилитация и психологична помощ. Установява се, че след връщането му в дома му същия не е можел да се обгрижва сам, следвало е да му се дават напътствия за осъществяване на елементарни, ежедневни дейности, трябвало е да бъде учен как да говори, да се храни, да посещава тоалетна. Свидетелката посочва и, че М. К. Б. вече не може да извършва предходна трудова дейност, инвалидизиран е и предимно стои в дома си. По отношение на възражението, направено от ответника за наличие на поведение на М. К. Б., което да е допринесло за настъпване на вредите, следва да се посочи, че от страните не са представени доказателства такова възражение да е направено в рамките на досъдебното производство, нито да са събирани доказателства за установяване на такова поведение. В настоящето производство са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, които са в различна степен на родствена връзка с всяка от страните, поради което показанията им следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Видно от показанията на св.М. и св.М., същите си противоречат по всички въпроси, свързани с боят от 18.12.2019г. – за броя на лицата от всяка враждуваща страна, начин по който е възникнала свадата, кой от двата лагера е носил подръчни средства за саморазправа, кой е нанесъл удар по М. К. Б.. С оглед пълното противоречие между показанията на двамата свидетели и липсата на допълнителни доказателства, чрез които да може да се направи проверка на изложеното от единя или другия свидетел, то показанията и на двамата не следва да се ценят. Поради което следва да се приеме, че възражениято на ответника за наличие на поведение на М. К. Б., което да е допринесло за настъпване на вредите, е останало недоказано. Установените вреди следва да бъдат поправени по справедливост, съгласно критерия, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на претърпените морални болки, страдания и психически стрес, възрастта на увредения, съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. За завишаване размера на обезщетението влияние има обстоятелството, че са нанесени повече от една травма, като основаната увреда е от степен на тежка телесна повреда; обстоятелството че травмите са нанесени при осъществяване на престъпление от общ характер; наличието на продължителен оздравителен период и на остатъчен дефицит; обстоятелството, че е претърпяна оперативна намеса. Обезщетението следва да бъде завишено с оглед тежестта на нанесените увреди, които са създали реална опасност за живота на пострадалия, като в следствие на пораженията на мозъка на ищеца същия е загубил за период от над месец, възможността да бъде съзнателен член на обществото – същия не е разпознавал семейството си, бил е неадекватен, не е можел да управлява сам елементарни дневни физиологични дейности – не е знаел, че следва да се храни, да ползва тоалетна, при престоя си в болницата е бил принудително обездвижен, за да не отстрани поставен му източник. На лице е продължителен болничен престой и значителен период на възстановяване в домашни условия, по време на който ищеца е имал нужда от чужда грижа. Завишаване на обезщетението следва да се направи и поради обстоятелството, че оздравителния период при М. Б. не е приключил по медицински причини – същия има наличие на костен дефект в лява челно-слепоочно- теменна област на главата на ищеца, с размери 14/8см., в която кожата е хлътнала и всъщност единствената преграда между мозъка му и околната среда е кожата и мускулите на главата. Това положение създава реална опасност за фатална увреда на мозъка, дължаща се на външно механично въздействия, а отделно от това липсата на кост опосредява директно влияние на атмосферното налягане върху мозъка на ищеца. Този дефект обаче може да бъде поправен чрез заместване на липсващата част от коста с пластина от изкуствен произход, въпреки че се касае за изключително скъпоструваща оперативна намеса. Въпреки особено тежкия дефицит, при М. Б. не се установяват някакви особено тежки последици от увредата – установени са редки епизоди от главоболие и замайване при промяна позицията на главата-при лягане и ставане, които вещото лице обяснява с промените в атмосферното налягане, които влияят пряко на ищеца, с оглед липсата на част от черепа му. Не са установени обаче други остатъчни дефицити при М. К. Б., като вещото лице посочва, че към днешна дата няма затруднение в нормалните умствени дейности и не е развил епилептични припадъци. Видно от експертно заключение от 17.09.2020г. на ищеца е призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година, като е записано че противопоказните условия на труд са значително нервно напрежение, работа на височини, с движещи се механизми, до водоеми, огън и електрически ток. Не са представени доказателства за продължаване срока на установена неработоспособност. Установява се трайна промяна на начина му на живот доколкото не може да работи в строителството и предимно си стои в къщи. Не се установяват част от посочените в исковата молба вреди, изразяващи се в световъртеж, неустойчивост при движение и болки в пръстите на дясната ръка. От свидетелските показания не се установяват и претендираните с исковата молба психични увреди – не се установява М. Б. да е изпаднал в стрес, влошаване на качеството на съня му, да е сънувал кошмари и не се установява наличие на твърдяното чувство на страх да не бъде нападнат отново, довело до затваряне в себе си и липса на желание за контакт. С оглед на установеното по делото и наличието на претендирани, но не доказани част от вредите, съдът намира справедлив размер на обезщетението в размер на 60000лв. Размера на обезщетението се определя и от това, че действително е на лице липса на част от черепа на ищеца, но това състояние може да бъде преодоляно, като разходите за това не са от естеството на заявените с настоящата претенция. Разходите за отстраняване на липсата биха били бъдещи имуществени вреди, които не следва да се обхващат от настоящето обезщетение. Липсата на кост не следва да се преценява като увреда до края на живота на ищеца, доколкото е отстранима и не следва да определя размер на обезщетението като такова на доживотна увреда. Няма данни за трайна инвалидизация на ищеца, доколкото му е била призната 50% временна неработоспособност и то само за година. Към настоящия момент единственото установено като търпяно засягане на здравето на ищеца е, че има редки епизоди от главоболие и замайване при промяна позицията на главата-при лягане и ставане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжника се счита в забава и без покана. Следователно от деня на непозволеното увреждане същия дължи законна лихва върху дължимото обезщетение. С оглед направеното от ищеца искане, такава следва да бъде присъдена от 18.12.2019г. до окончателното плащане. По отношение на възражението на ответника, че травмата е причинена от повече от едно лице, поради което О. О. М. не следвало да носи пълна отговорност за обезвредата, настоящия състав намира следното: От показанията на св.М. единствено е видно, че е на лице втори удар по главата на ищеца, нанесен от лице, което тя сочи като „младия О.“. По делото обаче не са събрани никакви доказателства за това, в какво се е изразявала намесата на второ лице в настъпване на увредата и в каква степен последната е нанесена от действията на ответника, за да може да се извърши преценка, че действията на друго лице са я нанесли в по-голяма или по-малка степен. Видно от Определение от 20.06.2023г., постановено по НОХД №3062/23г. по описа на СРС, НО, 137 състав, М. К. Б. се е признал за виновен в извършването на деянието в съучастие с друго лице. Това друго лице обаче не е признато за виновно в извършването на същото деяние, поради което това признание на ищеца не обвързва гражданския съд да приеме наличието на съучастие. Обстоятелството обаче дали деянието е извършено в условията на съучастие или не е без правно значение за отговорността на един от извършителите, дори и в последствие да се установи, че за вредата са отговорни повече от едно лица, поради наличието на разпоредбата на чл.53 ЗЗД. Съгласно посочената правна норма - Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Нормата е с диспозитивен характер дотолкова, доколкото дава възможност на ищеца да избере дали да предяви цялата претенция спрямо всички деликвенти или само спрямо някои от тях, но за цялото вземане, по аргумент от чл. 122, ал.1 ЗЗД. Ето защо различните форми на съучастие на всеки от деликвентите в осъществяване на противоправното деяние е без значение за определяне на размера на тяхната отговорност. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер /чл. 122 от ЗЗД/, а не съобразно приноса им. Конкретният принос на всеки от деликвентите – солидарни длъжници, е от значение единствено във вътрешните им отношения /чл. 127 от ЗЗД/. Поради изложеното е без правно значение при иск, насочен само спрямо един от деликвентите, дали вредата се дължи повече на действията на един или на друг от тях. При признаване на вреда у повече от едно лица, заплатилия обезщетението може, в отделно производство да установи, спрямо друг причинител степента на отговорност за увредата. Поради изложеното определения по делото размер на обезщетение не подлежи на намаляване поради наличието на данни за повече от един причинител. По разноските: И от двете страни са направени искания за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и представителство пряко на адвокатите. Съдът намира, че следва да определи дължимото възнаграждение в размери близки до минималните такива по Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 6450лв. за уважен размер на иска от 60 000лв. и 3850лв. при отхвърлен размер от 40 000лв., като възнагражденията следва да се определят в посочените размери. О. О. М. следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да бъде осъден да заплати на СГС държавна такса и разноски за работа на вещо лице, от заплащането на които е освободен ищеца, в размер на 2702, 30лв. Воден от горното, Софийски Градски съд,