Решение № 1206 от 23.5.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3680/2022 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. М., гражданин на Република Австрия, роден на ••• г., паспорт № •••, издаден на ••• г. от БХ Баден чрез адвокат Б. И. Г., кантора WHG- Sofia, вписан в регистъра на САК под личен № •••, адрес за призоваване: гр. С., ••• срещу И. Н. Р., ЕГН: ••••••••••, лична карта № •••, издадена на ••• от МВР Бургас, с адрес: гр. Б. ••• с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето от ЗЗД във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, в условията на евентуалност с чл. 60, ал. 1 от ЗЗД и чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. По делото е постановено Решение № 2133 от18.10.2024г., постановено по гр.д. №3680/2022г.по описа на БРС. Делото е върнато от БОС, поради пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по предявеният евентуален иск по чл.61 ЗЗД. Производството е по реда на чл.250 ГПК. Ищеца е изложили по исковете по чл. 60. ал. 1 и чл. 61. ал. 2 ЗЗД, следните аргументи: На практика привидната страна е в положението на гестор, който действа от свое име в чужд интерес, като се допуска гесторът да действа и отчасти в свой интерес. Наред с това се изпълняват и другите елементи на фактическия състав на гестията, а именно: 1) гесторът извършва фактически или правни действия, т.е. осъществява някаква дейност, работа; 2) тази работа се извършва за едно друго лице така, че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, като следва да се отбележи, че гесторът може да действа от свое име при воденето на чужди дела (чл. 61, ал. 1, предложение второ ЗЗД), при което може да извършва кактоформални, така и неформални сделки, с оглед на това да приключи поетата работа; 3) работата се извършва, за да се обслужи чужд интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това; 4) гесторът не трябва да има някакво задължение, произтичащо от закон или договор, трябва да липсва източник на възлагане; 5) поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната воля на доминуса. След като гесторът е поел управлението на чуждата работа, той е длъжен да продължи нейното извършване с грижата на добър стопанин и това задължение трае дотогава, докато заинтересованото лице е в състояние да я поеме — чл. 60, ал. 1 ЗЗД. Гесторът е длъжен да управлява чуждата работа, доколкото в един предхождащ приключването й момент господарят й не „може да я поеме“ сам (чл. 60, ал. 1 in fine). В контекста на воденето на чужда работа без пълномощие, при договорите за покупко- продажба на процесните имоти Н. Р. се явява гесторът, който е извършил правни действия, пораждащи последици в чужда правна сфера и обслужващи чужд интерес - този на Д. М., както и отчасти в свой интерес, с оглед на факта, че също е придобил идеални части от имотите. При това Н. Р. като гестор е бил длъжен да се грижи за тази чужда работа до момента, в който доминуса — М. е в състояние да я поеме, т.е. в конкретния случай Н. Р. е следвало да му я предаде при сбъдването на едно отлагателно условие - отпадането на ограничението за граждани на ЕС да придобиват земеделски земи в България. Твърди се, „е до смъртта си Н. Р. е изпълнявал задълженията си по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, като в началото на разговорите с неговия наследник и ответник по настоящото дело и неговата майка, те потвърдили правата на Д. М. като действителен собственик на идеалните части от процесните имоти, като не са предявявали претенции в друга насока, което следва да се тълкува като зачитане интереса на М.. Ответникът излага пространни доводи за неоснователност на сочените претенции.Възразява се и за изтекла давност за предявяване на такава облигационна по вид претенция. Настоящият състав на съда постанови решение с което отхвърли ИСКА НА Д. М., гражданин на Република Австрия за прогласявяне за нищожен като ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М. по Договор за покупко- продажба, сключен е нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г., между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я. Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № •••, в масив 18, по плана на местността „•••“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Б. •••, местност •••, с площ 2 250 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория, като неоснователен и недоказан и частично по седмия диспозитив на решението. Действително по отношение на отхвърлените искове, съдът не се е произнесъл по евентуалната претенция, поради което следва да се изложат следните аргументи: Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите на чл. 60 - чл. 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване/мандат. Определението на този правен институт се извежда от нормите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, според които, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, както ако би бил упълномощен, докато заинтересуваният може да я поеме. Облигационното правоотношение от воденето на такава чужда работа без пълномощие, се поражда между лицето, което съзнателно предприема извършването й (управител/гестор), и лицето, в чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице/доминус). В чл. 61, ал. 1 ЗЗД са уредени задълженията на лицето, в чиято полза е извършена работата (доминус), ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им, като съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В петитума на исковата молба, иск по чл.60-62 ЗЗД фактически не е заявен.Искането е материализирано в раздел IV – Доказателства и доказателствени средства и е заявено по следния начин: Евентуално, в в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 от ЗДД, нотариално заверените клетвени декларации на Н. Р. да се разгледат като доказателство за предприетите от Р. правни действия в чужд интерес, а именно придобиването на идеалните части от процесните имоти за доминуса-Д. М., за което последния от своя страна е заплатил съответните суми и раходи.“ След няколкократни уточнения е прието от съда, че се предявява и такава изрични претенция, която макар за заявена като облигационна, като съдържание е изводима от твърденията на ищците. Клетвените декларации са обсъдени в мотивите на горепосоченото решение и като съдържание и като доказателствено значение.Същите, обаче не се с характер на доказателствена стойност, каквато им придават домогванията на ищеца.Това важи още повече за исковете в частите, в което тези декларации са ценени като извънсъдебно признание, катона същите не би могло дасе даде друго, различно по съдържание правно значение в зависимост от различния прочит и последици за крайния съдебен акт. Съдът не споделя становището, че управлението, като елемент от състава на нормата е някое от правомощията по правото на собственост, касатебно разпорежданията и респ. участието в правни сделки за които Закона е предвидил форма. Мотивиран от горното, съдът