РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900487 по описа за 2023 година СГС е сезиран с искова молба от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която са предявени срещу ЗД“Е.“ АД и ЗАД“А.-Б.“ искове с правно основание чл.213 ал.1, изр.2-ро КЗ /отм./. Твърди се от ищеца, че е страна по сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N TХ •••• НХ, а на 08.06.2016 г. е било реализирано ПТП, причинено от М. Х. И. при управление на автомобила, от което е загинал пътувалият в него И. Х. И.. След настъпване на застрахователното събитие ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 388 650, 93 лв. Сочи се от ищеца, че вредата е настъпила и поради поведението на водача на трактор „Джон Диър“ с рег.N TХ ••••, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке, движещо се на два метра вляво от десния край на пътя, в лентата, по която се е движел л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N TХ •••• НХ, както и поради поведението на водача на л.т.а.“Дачия Докер“ с рег.N СВ •••• AН, който поради прилошаване е увеличил скоростта на движение, направил е неуспешен опит да спре, но се е блъснал в трактора с прикаченото към него ремарке. Тъй като за трактор „Джон Диър“ с рег.N TХ •••• е бил сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗД“Е.“ АД, а за ЗАД“А.-Б.“ е сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ със ЗАД“А.-Б.“ тези двама ответници следва да отговарят за вредите от процесното събитие. Иска се от ищеца ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 97 162, 73 лв.

Ответникът ЗД“Е.“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че мотивите на решението на САС по делото, по което ищецът е бил страна, не се ползват със задължителна сила. Поддържа се, че не е налице основание за отговорност, защото се касае за ремарке с неустановена собственост, което не е било регистрирано, и не е било функционално зависимо от земеделската техника, поради което и за водача на трактора не е възникнала деликтна отговорност. Сочи се, че изводите в присъдата на наказателния съд не се ползват от правилото на чл.300 ГПК и не установяват принос за настъпване на вредата. Заключението на в.лице по гр.д. N 7522/18 г. на СГС не притежава доказателствена стойност по настоящето дело. Оспорва се Д.Д. в качеството на водач на трактори да има принос за настъпване на вредата от второто произшествие с л.а.“Фолксваген“, защото след първото произшествие той е оказвал помощ на пострадалото лице. Навежда се довод, че ищецът няма право да претендира законна лихва и разноски, защото платената от него законна лихва е поради собствената му забава. Прави възражение за погасителна давност.

Ответникът ЗАД“А.-Б.“ е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че на основание чл.223 ал.2 ГПК мотивите на решението по предявения срещу ищеца иск имат задължителна сила за привлеченото трето лице, а в тях е прието, че вина за станало произшествие има единствено М. И., който е бил водач на застрахования при ищеца автомобил. Поддържа се, че по това дело е установено настъпването на второ произшествие, в което са участвали водачите на трактор „Джон Диър“ и л.а.“Дачия Докер“ с прикачено към него ремарке, но те нямат връзка с настъпилата смърт на И. Х.. При условията на евентуалност се твърди, че поведението на водача на л.а.“Дачия Докер“ има най-малък по степен принос за настъпване на вредата. Оспорва се искът по чл.86 ЗЗД с довода, че не е налице забава, защото ищецът не изпълнил изискванията на чл.404 ал.1, вр. с чл.496 ал.4 КЗ.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че мотивите на въззивното решение се ползват със задължителна сила, а не само мотивите на първоинстанционното решение. Сочи се, че са налице основание за възникване отговорност на водача на трактора, както и че следва да се зачете присъдата, защото наказателният съд при определяне на наказанието е отчел вината на останалите двамата водачи. Навежда се довод, че извеждането на пътя на ремаркето с надлъжни пръти и без обезопасени краища представлява условие, без което не би настъпило произшествието.

Във втората допълнителна искова молба се сочи, че прилошаването на М. П. – водач на л.т.а.“Дачия Докер“ е ирелевантно за неговия застраховател „гражданска отговорност“ – чл.493 ал.2, т.6 КЗ, защото действията му на деликвент са първопричина за настъпване на произшествието, а за отношенията между ответниците следва да се прилага правилото на чл.493 КЗ.

Ответникът ЗД“Е.“ АД е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията си по отношение доказателствената стойност на присъдата на наказателния съд. Оспорва се плащането на съдебни разноски от ищеца да води до трансформиране в главно задължение. В производството, по което ответникът е бил привлечен като трето лице, е установена отговорността на ищеца, но не и на ответника.

Ответникът ЗАД“А.-Б.“ е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията си относно основанията за възникване на отговорност.

Представена е присъда от 18.05.2017 г. на окръжен съд – гр.Добрич по НОХД 126/2017 г., с която М. Х. И. е признат за виновен в това, че на 08.06.2016 г. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N TХ •••• НХ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на брат си И. Х. И., от което е загинал пътувалия в него И. Х. И.. След настъпване на застрахователното събитие ищецът е изплати застрахователно обезщетение в размер на 388 650, 93 лв.

Представено е влязло в сила решение от 29.07.2020 г. на СГС, I-17 с-в, по гр.дело N 7522/18 г., с което „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъден на основание пар.22 ПЗР на КЗ, вр. с чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на М.М. Г. сумата от 85 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Х. И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г.; да заплати на Х. И. Г. сумата от 85 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син И. Х. И. при ПТП на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2016 г. По това дела като трети лица на страната на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД са били конституирани ответниците по настоящето дело.

Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 14.03.2018 г., в което се сочи, че ищецът е платил на С.Б.С. сумата от 130 000 лв. – обезщетение на М. Г. и на Х. Г. по щета 43072951800018.

Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 28.08.2020 г., в което се сочи, че ищецът е платил на С.Б.С. сумата от 185719, 43 лв. – по гр.дело N 7522/18 г. на СГС по щета 43072951800018.

Представена е покана от 28.10.2021 г., с която ищецът е поискал от ответниците да му платят процесните суми. Към поканата са приложени обратни разписки, от които се установява, че ответниците са получили поканата на 28.10.2021 г. Установява се от заключението на АТЕ, че на 08.06.2016 г. по третокласен път Ш- 7105 в дясната пътна лента се е движел трактор „Джон Гиър“ с рег.N ТХ •••• с прикачено двуосно преработено ремарке без рег.N за бавнодвижещ се комбайн, предназначено да транспортира хедъра, което не е било обезопасено, без спирачна система и светлинна сигнална система, с изключително опасна конструкция за другите участници в движението. Зад трактора се е движел т.а.“Дачия Докер“ с рег.N СВ •••• АН, управляван от М. Д. П., който поради внезапно прилошаване е изгубил контрол върху автомобила не е успял да се спре въпреки аварийно задействане на спирачките, поради което се е ударил в дясната част на ремаркето на трактора, който след удара е спрял. Зад тях се е движел автобус, а след него л.а.“Фолксваген Голф“ със скорост от около 90 км./ч., който след като е заобиколил т.а.“Дачия Докер“ е предприел маневра връщане в дясната пътна лента, защото вероятно не е виждал спрения в дясната лента трактор с ремарке поради движещия се пред него автобус, а поради разстоянието от около 36 метра до трактора не е имал възможност да спре или да се върне отново в лявата лента, се е ударил в задната лява част на ремаркето на трактора. Нестандартното ремарке на трактора не е имало задна броня, нито защитна ниско разположена напречна обезопасителна греда, л.а.“Фолксваген Голф“ буквално се е нанизал в лявата каната на ремаркето, която е деформирала и смачкала предната дясна част на автомобила заедно с покрива, набрала ги е във вид на хармоника и ги е натикала в купето на автомобила в зоната на пътника на предна дясна седалка. Задната лява каната на ремаркето е навлязла през предното стъкло на автомобила в пространството на пътника на предна дясна седалка, от което той е претърпял смъртоносни рани, а каната е достигнало дори до пространството на задна дясна седалка. Според в.лице първопричина за създаване на опасната ситуация са действията на водача на т.а.“Дачия Докер“, който е допуснал да застигне и да се удари в задната част на ремаркето на трактора. Действията на водача на трактора също с в причинна връзка с настъпване на произшествието, защото е спрял и оставил в дясната пътна лента нестандартното ремарке, което е заемало част от дясната лента с ширина от 2, 50 м., вместо да го изведе от платното за движение. Няма данни водачът на трактора да е включил своите аварийни светлини, които да сигнализират, че след т.а.“Дачия Докер“ има друго спряно МПС и да предупреждават отдалеч водачите; няма данни и водачът на т.а.“Дачия Докер“ да е поставил светлоотразителен триъгълник. Безобразната конструкция на ремаркето е в пряка причинна връзка с последиците от втория удар и за загИ.ето на пътника, защото ако ремаркето отговаряше на техническите норми, предната част на л.а.“Фолксваген Голф“ нямаше да се провре под ремаркето и неговата каната нямаше да достигне до предното стъкло на автомобила, а ударът щеше да се поеме от предната дясна част на автомобила, без последици за пътника. Трактор „Джон Гиър“ е бил косо върху затревения банкет, а прикаченото към него ремарке, което е с ширина от 2, 50 м., е застанало изцяло върху дясната пътна лента, а т.а.“Дачия Докер“ е бил спрял на около 40 м. зад трактора; движението на ремаркето е функционално зависимо от движението на трактора, към който е било прикачено. Водачите на трактор „Джон Гиър“ и на л.а.“Фолксваген Голф“ са имали възможност да изведат тези МПС извън пътното платно върху затревения банкет. Ударът на л.а.“Фолксваген Голф“ с ремаркето на трактора е станало в зона от 2 до 2, 50 м. в ляво от десния край на платното за движение. Не е имало съприкосновение между л.а.“Фолксваген Голф“ и т.а.“Дачия Докер“ поради извършената маневра заобикаляне. Когато автобусът е започнал да заобикаля т.а.“Дачия Докер“, тогава и водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ е видял автомобила, защото и той е започнал маневра „заобикаляне“.

Сочи в обясненията на в.лице, дадени в съдебното заседание на 12.12.2023 г., че поставянето на сигнализиращ триъгълник пред т.а.“Дачия Докер“ не би предотвратило удара между л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето на трактора, защото водачът на автомобила е видял и извършил заобикаляне на т.а.“Дачия Докер“.

Установява се от показанията на св.А., че при управление на автобуса в участъка до с.Козлодуйци в лентата за движение по посока на гр.Добрич е спрял трактор с прикачена към него селскостопанска техника, а след трактора е спрял пикап, но не са били поставени обозначителни знаци. Свидетелят е видял тези автомобили, които са заемали лентата за движение, и ги е заобиколил чрез навлизане в лентата за насрещно движение. Спрените автомобили са били възприети от разстояние от около 100 м. Установява се от показанията на св.И., който е управлявал л.а.“Фолксваген Голф“ при настъпване на процесното събитие, че се е движел по посока гр.Добрич зад автобус пред него на около 30 метра. Автобусът е дал десен мигач и е навлязъл в лентата за насрещно движение, след което е дал мигач за прибиране, а свидетелят е предприел същата маневра, но поради размера на автобуса свидетелят не е видял, че в неговата лента има спрели автомобили. При връщане в своята лента свидетелят е видял, че има спряло ремарке, в което се е блъснал – ударил се е в стърчащи от ремаркето железа, които са навлезли в купето на автомобила. Преди да навлизане в лентата за насрещно движение свидетелят е видял спрелия автомобил, но поради автобуса не е видял, че има и спрял трактор в същата лента. Спрелият автомобил е бил почти в канавката. По пътя има лек наклон, който е попречил на свидетеля да види, че след автомобила има и трактор с ремарке, който не е бил прибран и е заемал почти половината от платното за движение.

Установява се от показанията на св.М. П., че при настъпване на процесното произшествие е управлявал т.а.“Дачия Докер“ по посока на гр.Добрич, но е загубил съзнание за около 2-3 секунди, поради което се е блъснал в движещо се пред него ремарке. След удара от трактора са слезли двама човека и с тяхна помощ автомобилът е бил изместен извън платното за движение – в канавката. Може би десните колела на трактора и ремаркето са били на банкета, а с останалата част са били върху платното за движение и са заемали значителна част от него. Разстоянието между спрелия т.а.“Дачия Докер“ и спрелия трактор с прикаченото към него ремарке е било около 20 - 30 м. Около 2-3 минути след удара е настъпил и втори удар, при който първо автобус е подминал спрелия автомобил и трактора с ремаркето, а след него л.а.“Фолксваген Голф“ е подминал т.а.“Дачия Докер“ и е решил да се върне в неговата лента за движение, но се е блъснал в ремаркето на трактора. Имало е наклон, който пречи на видимостта. Ремаркето не е закривало трактора и е било с височина, близка до тази на т.а.“Дачия Докер“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание 213 ал.1, изр.2-ро КЗ /отм./.

По правната квалификация на исковете. За управляваните от водачите на трите МПС, участници в процесното произшествие, са били сключени преди влизане в сила на действащия КЗ застрахователни договори „гражданска отговорност“, поради което случаят попада в хипотезата на пар.22 от ПЗР на КЗ, която предвижда, че следва да се приложи част четвърта от отменения Кодекс за застраховането.

Ищецът е повдигнал фактически твърдения, че е платил застрахователно обезщетение по договор за застраховка „гражданска отговорност“, както и че обезщетената от него вреда е причинена и от поведението на още двама водачи със застраховки „Г.О“. Доколкото договорът за застраховка „гражданска отговорност“ има имуществен характер, исковете следва да се подведат под нормата на чл.213 ал.1, изр.2-ро КЗ /отм./ - решение № 203 от 09.03.2017 г. по т.д. № 3537/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. С доклада съдът е дал друга правна квалификация, но не е допуснато процесуално нарушение, защото са събирани доказателства за релевантните за спорното материално право факти.

Не се спори, че на 08.06.2016 г. М. Х. И. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.N TХ •••• НХ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 ЗДвП, и е реализирал ПТП, от което е загинал И. Х. И., който е пътувал на предната дясна седалка в управлявания от делинквента автомобил, сблъскал се в прикачено към трактор ремарке. Тези фактически обстоятелства се установяват от присъда от 18.05.2017 г. на окръжен съд – гр.Добрич по НОХД 126/2017 г. Деликтната отговорност на водача М. Х. И. е установена на основание чл.300 ГПК по категоричен начин, поради което за ищеца в качеството на застраховател по договор „гражданска отговорност“, сключен за управлявания от делинквента автомобил, е възникнало на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ задължение да плати застрахователно обезщетение. В представените по делото преводно нареждане от 14.03.2018 г., платежно нареждане от 28.08.2020 г. и платежно нареждане от 23.04.2021 г. се сочи, че ищецът е наредил да се преведе на С.Б.С. сумата от 130 000 лв. – обезщетение по щета 43072951800018, сумата от 185719, 43 лв. – по гр.дело N 7522/18 г. на СГС по щета 43072951800018, както и сумата от 66 131, 50 лв. Не са направени оспорвания по чл.305 ТЗ, вр. с чл.75 ал.3 ЗЗД, поради което е налице валидно безкасово плащане на сумата от 381850, 93 лв., погасило задължението на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение. Платено е на овластено от кредиторите лице – на техния пълномощник С.С.. Изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение представлява факт, който води до възникване в негова полза на суброгационно право срещу лицето, което също е допринесло за настъпване на вредата, респ. срещу неговия застраховател „Г.О“, а степента на участие определя размера на суброгационното вземане.

Спорният по делото въпрос е концентриран около наличието на основания за възникване на отговорност за Д.И.Д. - водач на трактор „Джон Диър“ с рег.N TХ ••••, към който е било прикачено нестандартно и нерегистрирано ремарке, и за М. Д. П. – водач на т.а.“Дачия Докер“ с рег.N СВ •••• AН. Възникването на деликтна отговорност за тези лица ще е основание и за пораждане на отговорност за ответниците в качеството им на застрахователи „гражданска отговорност“ за двете МПС – чл.223 ал.1 КЗ /отм./. Отговорността на ответниците като застрахователи по „Г.О“ е предпоставка за отговорността им по предявените срещу тях суброгационни искове.

Според съда от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които сочат, че процесното вредоносно събитие е настъпило както в резултат на поведението на водача М. Х. И. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“, така и в резултат на поведението на Д.И.Д., който е водач на трактор „Джон Диър“ с рег.N TХ •••• с прикачено към него нестандартно и нерегистрирано ремарке. В случая от обективна страна е налице принос и на двамата водачи, защото процесното събитие се явява закономерна последица от извършените от тези лица противоправни действия.

Съдът приема, че водачът И. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ се е движел зад автобус и е предприел заобикаляне на спрелия на пътя т.а.“Дачия Докер“ чрез навлизане в лентата за насрещно движение, но поради близката дистанция с движещия се пред него автобус не е могъл да възприеме, че преди спрелия автомобил е спряло неправомерно и прикачено към трактор ремарке, поради което при връщане в своята лента се е блъснал в необезопасеното ремарке със стърчащи зад него железа.

От заключението на СТЕ се установява, че Д.И.Д. е управлявал трактор „Джон Гиър“ с рег.N ТХ •••• с прикачено двуосно преработено ремарке без рег.N за бавнодвижещ се комбайн, което не е било обезопасено, без спирачна система и светлинна сигнална система, с изключително опасна конструкция за другите участници в движението. Нестандартното ремарке на трактора не е имало задна броня, нито защитна ниско разположена напречна обезопасителна греда, а управляваният от делинквента И. л.а.“Фолксваген Голф“, който от насрещната лента се е върнал в своята лента след заобикаляне на спрелия т.а.“Дачия Докер“, буквално се е нанизал в лявата каната на спрялото на пътя ремарке, която е деформирала и смачкала предната дясна част на автомобила заедно с покрива, набрала ги е във вид на хармоника и ги е натикала в купето на автомобила в зоната на пътника на предна дясна седалка. Задната лява каната на ремаркето е навлязла през предното стъкло на автомобила в пространството на пътника на предна дясна седалка на л.а.“Фолксваген Голф“, от което той е претърпял смъртоносни рани, а каната е достигнало дори до пространството на задна дясна седалка. Действията на водача на трактора с прикаченото ремарке са в причинна връзка с настъпване на произшествието, защото е спрял и оставил в дясната пътна лента нестандартното ремарке, което е заемало дясната лента с ширина от 2, 50 м., вместо да го изведе от платното за движение, както и поради невключване на аварийни светлини, които да сигнализират, че освен т.а.“Дачия Докер“ има и друго спряно МПС и да предупреждават отдалече водачите. Трактор „Джон Гиър“ е бил спрял косо върху затревения банкет, а прикаченото към него ремарке, което е с ширина от 2, 50 м., е застанало изцяло върху дясната пътна лента. Водачът на трактор „Джон Гиър“ е имал възможност да изведе прикаченото към него ремарке извън пътното платно върху затревения банкет. Ударът на л.а.“Фолксваген Голф“ с ремаркето на трактора е станало в зона от 2 до 2, 50 м. в ляво от десния край на платното за движение.

Направените от в.лице фактически констатации са основание за доказателствения извод, че причина за настъпване на процесното събитие са извършените от М. Х. И. при управление на л.а.“Фолксваген Голф“ нарушения по чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1 ЗДвП, описани в присъдата на окръжен съд –гр.Добрич, но и че е налице и друга причина от обективна страна - противоправните действия на Д.И.Д., който е водач на трактор „Джон Гиър“ с прикаченото към него двуосно преработено ремарке без рег.N за бавнодвижещ се комбайн, което не е било обезопасено със задна броня, нито защитна ниско разположена напречна обезопасителна греда, без спирачна система и светлинна сигнална система, с изключително опасна конструкция за другите участници в движението. Вредоносните действията на водача Д.И.Д. се изразяват и в спиране в дясната пътна лента на нестандартното ремарке, което е заемало пространство от пътя с ширина от 2, 50 м., вместо да го изведе от платното за движение, както и поради невключване аварийни светлини, които да сигнализират, че след т.а.“Дачия Докер“ има друго спряно МПС и да предупреждават отдалече водачите. Спирането върху лентата за движение на прикаченото към трактора ремарке, от което са стърчали железа /каната/, има пряка причинна връзка с настъпването на удара с л.а.“Фолксваген Голф“, защото ако ремаркето бе изведено на банкета – извън пътна лента, то след заобикалянето на спрелия т.а.“Дачия Докер“ от л.а.“Фолксваген Голф“ и неговото връщане от насрещната лента в дясната лента, върху която е било спряло ремаркето, нямаше да настъпи ударът, от който е настъпила смъртта на И. Х. И., пътувал на предната дясна седалка в л.а.“Фолксваген Голф“, който се е блъснал в ремаркето.

Настъпването на вредоносния резултат се явява пряка и закономерна последица от поведението и на двамата водачи. Това е така, защото поведението на само един от водачите от обективна страна не е в състояние да доведе до увреждането на И. Х. И., пътувал на предната дясна седалка в л.а.“Фолксваген Голф“, а увреждането се явява неизбежен резултат от действията и на двамата водачи. Извършените от водача на л.а.“Фолксваген Голф“ нарушения на правилата за движение по пътищата не биха довели до удар с ремаркето на трактора, ако водачът на трактора не бе прикачил към него „безобразната“ конструкция на ремаркето със стърчащи железа, както и ако той не бе спрял ремаркето на платното за движение, а бе го извел на банкета. От своя страна поведението само на водача на трактора с прикаченото ремарке не би довело до удар с л.а.“Фолксваген Голф“, ако неговият водач не бе извършил деянието, за което е осъден от наказателния съд.

Съдът изцяло възприема фактическата констатация на в.лице, че „безобразната“ конструкция на прикаченото към трактора ремарке е в пряка причинна връзка с настъпване на удара между л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето и последиците от него, изразяващи се в загИ.ето на пътника в автомобила. Ако ремаркето отговаряше на техническите норми, предната част на л.а.“Фолксваген Голф“ нямаше да се провре под ремаркето и неговата каната нямаше да достигне до предното стъкло на автомобила, а ударът щеше да се поеме от предната дясна част на автомобила, без последици за пътника в него. Не би настъпил удар между автомобила и прикаченото към трактора ремарке, ако това ремарке бе изведено на банкета – извън пътя. Ремаркето не е разполагало със светлинна сигнална система, която при включване би могла да предупреди отдалече водача на л.а.“Фолксваген Голф“. Действията и на двамата водачи представляват части от верижния процес, довел до увреждането, поради което е налице съвместен фактически принос, който обуславя извод за „съпричиняване“ от двамата водачи / „Деликтно право“, Голева, П., „Фенея“, 2011 г., стр.214/.

Поведението на всеки от двамата водачи е еднакво укоримо, поради което съдът приема, че приносът им е равен. Налице е хипотезата на чл.53 ЗЗД, а предвидената в нормата на чл. 127 ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, които са делинквенти, не е оборена. Следва да се спомене, че веригата от факти, които в съвкупност водят до увреждането, започва с навлизането на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ в насрещната лента и движение с несъобразена дистанция зад автобус, поради което не е могъл да възприеме навреме спрялото на пътя ремарке, но няма основание за фактически извод, че е по-малък приносът на водача на трактора с прикаченото ремарке, което е спрял на пътното платно в нарушение на на чл. 98, ал. 1, т. 3, чл. 94, ал. 1 и чл.140 ал.1 ЗДвП; чл. 9, вр. чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП.

За трактор „Джон Гиър“ с рег.N ТХ ••••, към който е било прикачено необезопасеното ремарке със стърчащи железа, е сключен с ответника ЗД“Е.“ АД застрахователен договор „гражданска отговорност“, но съдът намира, че не е налице основание този застраховател да отговаря за вредите от процесното събитие. Това е така, защото вредите от ремаркето не са нанесени по време на неговото движение в цялостна композиция с трактора /влекач/, към който то е било прикачено. При настъпване на вредите ремаркето не е било в движение, а е било спряно на пътната лента, поради което няма основание за пораждане на отговорност за застрахователя „гражданска отговорност“ на трактора, към който ремаркето е било прикачено. Липсва норма, която да разширява отговорността на застрахователя „Г.О“ на трактора за вредите, нанесени от прикаченото към него ремарке, когато то не е в движение като част от обща композиция с трактора.

Нормата на чл.264 ал.1 КЗ /отм./ предвижда, че за целите на задължителното застраховане МПС е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, като за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата. Това означава, че за тегленото от трактора ремарке се предвижда сключване на отделна застраховка "Гражданска отговорност", което следва и от нормата на чл. 100 ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвижда, че водачът на МПС е длъжен да носи документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" и за тегленото от него ремарке. Следователно сключената застраховка за трактора /влекача/ не покрива във всички случаи отговорността за вредите, нанесени от ремаркето, а само вредите, настъпили при неговото движение в обща композиция със застрахования трактор. За нерегистрираното ремарке не е сключен с ответника ЗД“Е.“ АД застрахователен договор „гражданска отговорност“, поради което няма основание да отговаря за вредите от процесното събитие. Извън обхвата на поетата от този ответник застрахователна закрила е отговорността за настъпилите вреди, когато прикаченото към трактора ремарке не е било в движение в обща композиция с него /трактора/.

От заключението на АТЕ се установява, че ремаркето е функционално зависимо от трактора, към който е прикачено, но това фактическо обстоятелство би имало значение за отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на трактора, ако вредите бяха нанесени по време на движение на ремаркето в цялостна композиция с трактора, но случаят не е такъв. Искът срещу ответника ЗД“Е.“ АД е неоснователен и следва да се отхвърли, защото този ответник не е страна по застрахователен договор „гражданска отговорност“, сключен за ремаркето, нанесло вреди по време на престой, а не по време на движение в обща композиция с трактора, който е застрахован.

По иска срещу ответника ЗАД“А.-Б.“, който е застраховател „Г.О“ за т.а.“Дачия Докер“ с рег.N СВ •••• AН. Според съда мотивите на решението на САС по в.гр.д. N 3840/20 г. имат на основание чл.223 ал.2 ГПК задължителна сила само по въпросите, които са били предмет на предявените от пострадалите срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Участието на ответниците като трети лица по това дело е с оглед защитата на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу евентуални доводи, че не е упражнил възражения за общи факти – напр. възражение за погасителна давност или възражение за принос на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД. Задължителната сила на мотивите обхваща въпросите за обема на претърпяната вреда от процесното събитие и за размера за нейното обезщетяване.

Правни изводи по въпроси, които са извън предмета на иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, не са задължителни за настоящия съд. В решение № 123 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е прието, че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите; в решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр.д. № 3441/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС се приема, че платилият дълга има регрес спрямо другите съизвършители, но в процеса срещу него не разполага с възражение, че и други лица са отговорни за настъпване на вредата. В този смисъл съдът приема, че не е обвързан от извода за наличие на принос на водача на т.а.“Дачия Докер“.

От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установяват факти, които да сочат, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на М. Д. П. при управление на т.а.“Дачия Докер“ и настъпване на процесното произшествие, от което е починал И. Х. И.. М. Д. П. е допуснал нарушение на правилата за движение при управление на т.а.“Дачия Докер“ и е причинил ПТП с движещия се пред него трактор с ремаркето, в което се е блъснал. Вредите, настъпили в резултат на последващия удар между л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето, прикачено към спрелия след първия удар трактор, се намират в пряка причинно-следствена връзка само с поведението на водачите на ремаркето и на л.а.“Фолксваген Голф“. Важно е да се спомене, че от заключението на АТЕ се установява фактическото обстоятелство, че след първия удар е имало техническа възможност прикаченото към трактора ремарке да бъде изведено на банкета – извън пътя, а това сочи, че настъпилият по вина на П. първи удар с ремаркето не е причина ремаркето да остане на пътната лента и да се превърне в предпоставка за втория удар - между ремаркето и л.а.“Фолксваген Голф“. Първото произшествие между т.а.“Дачия Докер“ и ремаркето няма качеството на задължителна фактическа предпоставка за настъпване на втория удар между л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето, доколкото спирането на ремаркето на пътя не е неизбежен резултат от поведението на водача на т.а.“Дачия Докер“, а е резултат от поведението на водача на трактора, който от показанията на св.А. и св.П. се установява, че след първия удар е имал време да изведе ремаркето извън пътя, както и техническа възможност да го стори – според в.лице.

След настъпване на първия удар между ремаркето и т.а.“Дачия Докер“ водачът на трактора и на ремаркето е имал от обективна страна възможност да измести и да изведе ремаркето на банкета – извън пътя, но не го е сторил, с което е допринесъл за настъпване на втория удар – между ремаркето и л.а.“Фолксваген Голф“, който след заобикаляне на спрелия т.а.“Дачия Докер“ чрез навлизане в насрещната лента се е върнал в своята лента и се е блъснал в спрялото там ремарке. Само ако първият удар бе довел до невъзможност от техническа страна ремаркето да се изведе на банкета, можеше да се приеме, че поведението на водача на т.а.“Дачия Докер“ е предпоставка за настъпване и на второто произшествие, но случаят не е такъв. Поведението на водача на т.а.“Дачия Докер“ не е в причинна връзка с втория удар, настъпил между л.а.“Фолксваген Голф“ и спрялото на пътя ремарке със стърчащи железа.

От показанията на св.А., който е водач на автобуса, зад който се е движел л.а.“Фолксваген Голф“, се установява, че той е възприел от около 100 м. както спрялото ремарке към трактора, така и спрелия зад него т.а.“Дачия Докер“ и чрез навлизане в насрещната лента ги е заобиколил безпроблемно. Следователно спрелият на пътя след първия удар т.а.“Дачия Докер“ няма отношение към втория удар – между движещия се след автобуса л.а.“Фолксваген Голф“ и ремаркето. Съдът приема, че св.А. при управление на автобуса не е бил повлиян по никакъв начин от първия удар и от последвалото спиране на т.а.“Дачия Докер“ и на ремаркето, които е възприел и заобиколил безопасно. Следователно същото е могъл и е бил длъжен да стори и делинквентът И., който в показанията си сочи, че е възприел т.а.“Дачия Докер“ и е съобразил движението си с неговото спряло положение на пътя. Съдът приема, че поради несъобразената дистанция с големия по размер автобус, зад който се е движел И., последният не е възприел и не е реагирал своевременно по отношение на спрялото неправилно на пътя ремарке при връщането си в своята лента, след като е бил навлязъл в насрещната лента за заобикаляне на първия спрял по пътя т.а.“Дачия Докер“. В този случай първото произшествие и положението на т.а.“Дачия Докер“ на пътя нямат връзка с настъпване на втория удар, от който е починало пътувалото лице на предна дясна седалка в л.а.“Фолксваген Голф“, управляван от делинквента И.. Искът срещу ЗАД“А.-Б.“ е неоснователен.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран съдът