Решение № 2114 от 12.6.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 4110/2021 г.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца С. Б. В. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.•••••, чрез адв. А. Т. А. от АК-Варна, вписан в Единния адв. регистър с № •••••, адрес гр.•••••, срещу ответника П.Р.Б., със седалище: гр. •••••, бул."•••••" № 2, осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1-во от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва: - сумата от 2•••••0, 00лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – изпитани стрес, страх, срам и неудобство от предстоящо осъждане, емоционална подтиснатост, затвореност, себевглъбеност и страдащо състояние, негативизъм в отношенията с лицето, с което съжителствала на семейни начала, депресивни състояния с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, безсъние, вдигане на високо кръвно налягане, резултат на привличането й като обвиняем за тежко умишлено престъпление, както и предаването й на съд, съответно действията по претестиране на оправдателната присъда на първоинстанционния съд, които оказали силно въздействие върху нейното психическо и морално състояние, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно преследване по ДП № ••••• год. по описа на РУ •••••, образувано по пр.пр. № ••••• г. по описа на ВПРП, срещу С. Б. В., ЕГН •••••••••• за престъпление по по чл.183, ал.1 от НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № ••••• год. на РСъд •••••, потвърдена с Решение № •••••/08.10.2020 г. по внох乕••••г. по описа на ОС-•••••, ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано 25.01.2017г., датата на повдигане на незаконното обвинение. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се от ищцата, че периода, през който ищцата е била обвиняема по посоченото обвинение, е 24.01.2017год. - 23.08.2018 год. Периода, през който ищцата е била подсъдима по внесения обвинителен акт е 11.07.2018 год. - 16.10.2020 год. Така общата продължителност на периода, през който е била ангажирана наказателната отговорност на ищеца по посоченото обвинение е 3 /три/ години и 10/десет/ месеца. Излага се от ищцата, че с решение № •••••/12.10.2015 г. на PC- Варна, е одобрено споразумение и бракът й с •••••, сключен на •••••г. е прекратен, като местоживеенето на децата, родени от брака - ••••• е определено да е в гр.•••••. Със същото решение, С. В. е била осъдена да заплаща в полза на детето ••••• месечна издръжка в размер на 150.00лв, а в полза на детето ••••• - месечна издръжка в размер на 170.00лева, чрез техния баща и законен представител •••••. След влизане в сила на съдебното решение, в периода от 12.10.2015 до 08.02.2017 г., В. сочи, че е изплатила чрез св.••••• на двете деца общо сумата от 1120.00 лв. Толкова успяла да изплати въпреки трудностите, т.к. живеела на квартира на свободен наем и е работила на минимална заплата, най-високото заплащане, което получавала е било в размер на 610, 00лв. Излага се, че по жалба на бившия й съпруг, е образувано ДП №••••• год. по описа на РУ ••••• при ОД на МВР •••••. По него Прокурор от РП- В.•••••, е приел, че в хода на ДП се събрали достатъчно и убедителни доказателства за имущественото състояние на В. и дал указания да се повдигне обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Бременната В., която карала тежка рискова бременност, въпреки препоръките на лекарите да не пътува, сочи, че е била призована в сградата на РУ •••••, където й е било повдигнато обвинение. След това прокурора е заключил, че повдигнатото обвинение срещу В. е доказано по категоричен, безспорен и несъмнен начин, и е внесъл обвинителен акт в PC В.••••• за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Веднага след повдигане на обвинението, е предоставена декларация за съгласие и е направена криминалистична регистрация, като са взети дактилоскопни отпечатъци с мастило, ДНК материал и направени снимки. Действията, по омастиляване на пръстите й, да й бъркат с клечка в устата и да я снимат като престъпник, се сочи, че са се отразили силно негативно на психиката й. Взета й е била мярка за неотклонение „подписка". На 11.02.2017 г., обв. В., вследствие преживяния стрес, сочи, че е родила преждевременно в осмия месец две деца, близнаци - •••••. Поради преждевременно раждане на двете деца и поставянето им в ковьози, детето •••••, се сочи, че е получило усложнения и е с установена диагноза: фонова ретинопатия, за което е било насочено за лечение в чужбина. По отношение на същото дете е била отпусната финансова и организационна помощ от Център „Фонд за лечение на деца". Настоява се от ищцата, че причинените болки и страдания са били над обичайните, видно от медицинските документи и принудителните пътуванията от Варна до ••••• и обратно, и повдигнатото обвинение е станало причина за преждевременото раждане на В.. Сочи се, че в съдебно заседание, прокурор е поддържал обвинението срещу подсъдимата, считал за категорично доказано престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съдът е приел, че не е налице престъпление по чл.183, ал.1 от НК, т.к. липсва елемент от субективната страна - умисъл у лицето за неизпълнение на задължението за издръжка. Сочи се, че Районен съд •••••, трети състав на 15.11.2018г. по наказателно дело от общ характер номер 85 по описа за 2018 година, с присъда признава подсъдимата С. Б. В., за невинна в това, че след като била осъдена с решение № •••••/12.10.2015 г. по гр. д. № 5458/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ •••••, от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г., в гр. •••••, обл. •••••, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г. - 7, 6 (седем цяло и шест десети) месечни вноски по 170, 00 лв., на обща стойност 1292, 00 лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК, я оправдава, като признава, че подсъдимата С. Б. В., е невиновна в това, че след като била осъдена с решение № •••••/12.10.2015 г. по гр. д. №5458/2015г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ - •••••, от 12.10.2015 г., до 11.02.2017 г., в гр. •••••, обл. •••••, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г., до 11.02.2017 г. - 11 (единадесет) месечни вноски по 150, 00 лв., на обща стойност 1650, 00 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и на основание чл.304 от НПК, я оправдава. Сочи се, че присъдата е била протестирана от прокурор от РПВП пред Окръжен съд •••••, по повод на което е било образувано в.н.о.х.д. №••••• г. по описа на същия съд. Според изнесеното, Окръжен съд •••••, Наказателно отделение, с Решение № •••••/08.10.2020 г., е потвърдил оправдателната присъда на Районен съд - •••••. Настоява се от ищцата, че от всички действия на ••••• срещу нея, същата е претъпяла страдания, свързани с емоционалния й живот: -непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда; -наказателното преследване е дало негативно отражение върху отношенията на ищцата с мъжа, с когото живеела на семейни начала. -през цялото време на наказателното преследване ищцата е била принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняема и подсъдима й е наложило (да се явява пред разследващите органи и съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдима и от неудобство, че ще бъде осъдена); -Спряла да излиза от дома си. Започнала да има натрапчиви мисли. Имала е кризи. Отказвала е да се среща с познати, като тези депресивни състояния се проявявали с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, изчезване на способността за изпитване на радост, удоволствие. Постепенно изцяло е загубила положителните емоционални изживявания. Преминала във все по-дълбоко потиснато, затворено, себевглъбено и страдащо състояние. Нищо не можело да й донесе радост и да предизвика дори обикновено удоволствено преживяване. Чувствала е силна емоционална потиснатост. Ищцата излага, че е получила и безсъние, трудно заспивала. Сънят и станал повърхностен, с чести пробуждания и с кошмарни сънища. Започнала е да вдига високо кръвно налягане. От всички преживявания, се превърнала в несигурен и тревожен индивид. Вследствие на гореописаните страдания, В. сочи, че е посещавала специализирани лечебни заведения. Сочи, че безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице. Продължителното наказателно преследване, живот в качеството на обвиняема и подсъдима, излага, че е създало редица неудобства на същата в чисто емоционален, човешки и морален план. Настоява се, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на •••••, за което лицето с влязла в сила присъда е оправдано. Незаконното обвинение е причинило на ищцата горепосочените неимуществени вреди. Вредите, според изнесеното, се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Ищцата се сочи, че не е направила никакви разноски за защитата си, но с оглед удостовереното в писмения договор за възлагане на адвокатска услуга, с изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка безплатно представителство на лице с финансови затруднения по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв., при което отправя искане съда да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение определено по Минималният размер за този вид услуга по Наредбата за адвокатските възнаграждения. С горното се обосновава правният интерес от предявения иск. Ответната страна П.Р.Б., със седалище: гр. ••••• бул. "•••••" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба. С отговоро се сочи, че иска е допустим, но същия се оспорва, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че в уточняваща искова молба, като дата на повдигане на обвинение е посочена 25.01.2017r., но не са представени никакви доказателства в тази насока. В този смисъл, се настоява, че не става ясна на коя дата В. е била привлечена в качеството на обвиняема и й е била наложена мярка за неотклонение „Подписка". Отбелязва се, че според ищцата, общата продължителност на периода през, който е била ангажирана наказателната и отговорност е била три години и десет месеца, като в периода 24.01.2017г. - 23 08.2018г. е била обвиняема, а периода 11.07.2018г. -16.10.2020г. е била подсъдима. В тази връзка се настоява, че има разминаване в посочените дати, като не е възможно обвинителният акт, с който е сезиран PC -•••••, да е изготвен на 23.08.2018г., а разпореждането на съда за насрочване на делото да е с датата 11.07.2018г. Недоказана се счита и посочената от ищцата крайна дата, до която е била подсъдима - 16.10.2020г. Видно от приложеното от В. съобщение, Решение № •••••/08.10.2020г. по ВНОХД № •••••г. по описа на ОС - •••••, с което се потвърждава присъдата по НОХД № •••••г. на PC V- •••••, е било изготвено на 08.10.2020г. Съобразно разпоредбата на чл. 346 от НПК, горепосоченото решение е окончателно, не подлежи на обжалване и влиза в сила от момента на постановяването му. Предвид това ••••• счита, че твърденията на ищцата, че е била подсъдима до 16.10.2020г., са недоказани. Настоява се, че от изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и приложените към нея доказателства, е видно, че разследването и съдебното производство /на две инстанции/, са протекли в разумни срокове. Относно продължителността на процеса, се сочи, че следва да се има предвид, че ••••• на РБългария отговаря единствено за досъдебната фаза, т.к. след приключване на досъдебного производство и внасяне на материалите в съда, ръководно- решаващият орпан е друг и от неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависи до голяма степен неговата продължителност. Ответната страна счита, че така предявения от В. иск, за претърпени неимуществени вреди, е недоказан и не следва да бъде уважаван. Ищцата В., се сочи, че не е представила доказателства и не са надлежно доказани основните два елемента пораждащи обективната отговорност на ответника - ••••• на РБ, а именно: твърдените от нея неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер. Счита се, че изложените в исковата молба твърдения на В., не са основани на конкретни обстоятелства и не са ангажирани конкретни доказателства в тяхна подкрепа. В исковата си молба В. е посочила, че е претърпяла страдания, свързани с емоционалния й живот, а именно - непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, негативно отражение върху отношенията й с мъжа, с който живеела на семейни начала, била принудена да понася ограничения /да се явява пред разследващите органи и съдебните заседания, да тръпне от срам, че е подсъдима и от неудобство, че ще бъде осъдена/, спряла да излиза от дома си, започнала да има натрапчиви мисли и кризи, отказвала да се среща с познати, изпадала в депресивни състояния и чувствала емоционална подтиснатост, получила безсъние и заспивала трудно, сънят й станал повърхностен, с чести пробуждания и кошмарни сънища. От изложеното, според ответната страна е видно, че в исковата молба, не са посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищцата, които поради знанието си, че срещу нея се води наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху нея. Така чувствата на страх, стрес, срам и неудобство, които твърди, че изпитвала В., са изцяло продукт на нейното вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда. Настоява се с отговора, че не са налице и доказателства относно това каква е личността на човека, обвинен и предаден на съд, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и честта му. Няма данни страданията, които претендира ищцата да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес. По отношение на разгласяването на воденото срещу В. наказателно производство, се настоява, че следва да се има предвид, че ••••• по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу него досъдебно производство и повдигнатото й обвинение. От друга страна, ответникът настоява, че не са представени никакви доказателства за това, че твърдените от В. депресивни състояния, емоционална подтиснатост, безсъние и нарушения на съня се намират в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото й обвинение за извършено деяние по чл. 183, ал. 1 от НК и действията на ••••• на Р България. Преживяното на 11.02.2017г. преждевременно раждане на две деца близнаци, едно от които е получило сериозни усложнения и му е била поставена диагноза „фонова ретинопатия", са неблагоприятни събития, свързани със силно отрицателни емоции и те също могат да причинят твърдените от ищцата депресивни състояния, емоционална подтиснатост, безсъние и нарушения на съня. Относно твърденията на В., че принудителните пътувания от гр. Варна до гр. ••••• и обратно и повдигнатото й обвинение са причина за преждевременното раждане на децата й, се счита, че същите не са доказани. Приложеното към исковата молба медицинско направление с изх. №169/31.01.2017г. по никакъв начин не доказва наличието на причинна връзка между повдигнатото на 24.01.2017г. или 25.01.2017г. обвинение за извършено деяние по чл. 183, ал. 1 от НК и влошеното здравословно състояние на обвиняемата. Същото е издадено след датата на повдигане на обвинението, като не е уточнено нито в кой триместър е бременността, нито кога е възникнало състоянието на заплашващ аборт. Възразява се от ответникът и срещу общия размер на претендираното от В. обезщетение в размер на 25 000, 00лв. за неимуществени вреди. Същото се счита, че е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи. На първо място следва да се отбележи, че на В. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Сочи се, че наказателното производство е приключило в сравнително кратък срок от време, като от момента на повдигане на обвинение срещу В. /на 24.01.2017г. или 25.01.2017г. / до момента на постановяване на присъдата на /15.11.2018г./, са минали едва една година и десет месеца. Няма данни за взета по отношение на ищцата мярка за неотклонение „Подписка" или каквато и да е друга мярка за процесуална принуда. Не са ангажирани доказателства и за интензивни действия по разследване и други процесуални действия с нейно участие. От друга страна, ответникът намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото неплащайки дължимата от нея издръжка за децата си, ищцата сама е дала повод за проведеното срещу нея наказателно производство. В инкриминирания период, за който на В. е било повдигнато обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, същата е била в трудоспособна възраст, като не са представени доказателства да е страдала от някакви заболявания или да е имала някакви други непреодолими пречки, които да са довели до обективна невъзможност да реализира доход, който да е достатъчен, за да плаща дължимата за двете си деца издръжка. Всички горепосочени обстоятелства, според ответната страна сочат на ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в претендирания от ищцата твърде завишен размер. По отношение на претендираната от ищцата лихва, да бъде изчислена от посочената от нея начална дата на увреждането, а именно - 25.01.2017г., се сочи, че съгласно т. 4 от TP №3/2005г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на правозащитни органи, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва и началният момент на погасителната давност, възниква за конкретния случай от влизане в сила на оправдателната присъда. В този смисъл, възразява се срещу претендираната от ищцата законна лихва от посочената от нея датата на увреждането - 25.01.2017г., като в случай на уважаване на нейния иск, счита се, че законната лихва следва да се начислява от датата на влизане на присъдата в сила - 08.10.2020г. Въз основа на всички изложени по-горе съображения, исковата молба се счита, за неоснователна и неподкрепена с доказателства, като се възразява изцяло срещу нея и се моли съдът да я остави без уважение. СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от материалите по НОХД № •••••г. на РС – •••••, производството пред този съд е образувано по силата на разпореждане № 326/11.07.2018г., на основание изготвен обвинителен акт срещу С. Б. В., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Обвинителния акт е депозиран пред съда на 02.03.2018г., заедно с ДП №•••••г. на РУ-гр.•••••. Посоченото досъдебно производство е образувано срещу ищцата на 30.03.2016г., за соченото престъпление по чл.183 НК. По същото С. Б. В. е привлечена в качеството на обвиняем к постановление от 25.01.2018г. По НОХД № •••••г. на РС – •••••, е произнеС. оправдателна присъда за две престъпления по чл.183 НК, на 15.11.2018г. По протест на прокурор от РП-•••••, на 14.02.2020г., е образувано ВНОХД №•••••г. по описа на Окръжен съд- гр.•••••. по този протест, •••••ски окръжен съд е потвърдил с Решение № •••••/08.10.2019г. присъдата на РС-••••• № 32/15.11.2018г., с която ищцата е оправдана по обвинението по чл.183 НК. Производството по настоящото дело, е образувано по предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Според чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Основанието за ангажиране на отговорността на държавата, е обективният факт, че спрямо ищцата е образувано наказателно производство за тежко умишлено престъпление, тя е привлечена в качеството на обвиняем за същото, впоследствие е предадена на съд с внесен обвинителен акт за това престъпление, квалифицирано като неплащане на издръжка по чл.183 от НК, като наказателното производство е приключено с оправдателна присъда на РС-•••••, която след протестирането й от Велико-•••••ска районна прокуратура, е потвърдена с решение на въззивна инстанция - от 08.10.2019г., постановено по ВНОХД №•••••г. по описа на Окръжен съд-•••••. Посоченото решение е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му – 08.10.2019г. Оправдаването на подсъдимата, съобразно мотивите на ШОС, е поради липсата на умисъл за извършване на престъплението по чл.183 ГПК, т.е. липсата на субективния елемент на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК, за което е предадена на съд. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление. В настоящия случай, са налице всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и приключване на образуваното наказателно производство с оправдателна присъда. Съдът не споделя доводите на ответната страна по делото, за ненадлежно доказване на твърдените неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, и отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление, се явява неоснователно, винаги когато впоследствие се е стигнало до прекратяването му, посредством постановяване на оправдателна присъда. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищцата, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Не са нужни специални знания, а и от събраните в производството гласни доказателства на св.••••• •••••, се доказа, че ищцата е изживяла негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението. Св.•••••, живущ на семейни начала с ищцата, чиито показания, съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, предвид не само факта, че е пряк очевидец на състоянието на ищцата по време на водене на наказателното преследване спрямо нея за процесното престъпление по чл.183 ал.1 НК, по несъмнен начин установява, че след повдигане на обвинението за посоченото престъпление, ищцата е била съкрушена, отчаяна и много притеснена. По повод на извършената й криминална регистрация, посредством вземане на пръстови отпечатъци и провеждане на разследването по време на бременнността й, същата се е сринала психически, не можела да спи. Преживеният стрес, според св.•••••, е довел до преждевременно раждане от ищцата в 6-тия месец. Родила едно от децата си със силно зрително увреждане. Всички тези негативни душевни преживявания на ищцата, утежнили стреса и повлияли отрицателно на психическата й стабилност. При изложеното, твърдените неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, се явяват доказани по безспорен начин, а според съдебната практика, фактът на незаконното обвинение в извършване на престъпление, образуваното за което наказателно производство е прекратено, вкл. чрез постановяване на оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е достатъчен да индицира, че подсъдимата е претърпяла вреди, рефлектиращи върху нейните чест и достойнство, като тогава дори не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. Това е така, според утвърдената съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010г. по гр.д. №1506/2009г. на ГО на ВКС, решение № 427 от 16.06.2010г. по гр.д.№273/2009г. на ІІІ-то ГО на ВКС, Решение № 480 он 23.04.2013г. по гр.д.№ 85/2012г. на ІV-то ГО на ВКС, Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д.№288/2015г. на ІІІ-то ГО на ВКС/, съгласно която нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца. В този случай, според цитираната съдебна практика, ищецът може дори да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без дори и да ги описва подробно в исковата молба. Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание. Безспорно е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Доказани се явяват и твърденията за уронване името на ищцата, и възприемането й престъпник сред обществеността, сред която живее в гр.•••••. Не се твърди по делото наличие на публикации в пресата, с източник ответната страна досежно воденото спрямо ищцата досъдебно, а впоследствие и съдебно наказателно производство, но несъмнено образуваното досъдебно наказателно производство, е станало достояние на обществеността в района на местоживеене на ищцата, предвид факта, че града не е особено голям. Изложеното несъмнено е допринесло за известяване и разпространяване действията на разследващите органи, насочени към ищцата. Воден от горното, съдът намира, че ••••• дължи обезщетение на ищеца, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Определената сума пари, в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В този смисъл е Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящата хипотеза, съдът съобразява продължителността на воденото наказателно производство срещу ищцата в негово присъствие – близо две години/образувано 18.09.2018г. и окончателно оправдаване с присъда по ВНОХД №•••••/2020г. по описа на ВОС на 01.07.2020г./; предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – с лишаване от свобода до една година или с пробация; вида на търпените психически страдания - душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, изпитани наскърбление, унижение, отчаяние, при което намира, че сумата от 25 000, 00лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди. Безспорно върху емоционалното състояние на ищцата, и повдигнатото несправедливо обвинение за престъпление по чл.183 НК, по отношение на което престъпление •••••ски окръжен съд окончателно в мотивите си е приел че е несъставомерно, поради липсата на умисъл у обвиняемата е оказало и негативно влияние върхху протичане бременността на ищцата. Прживения в тази връзка стрес е довело и до преждевременното раждане на ищцата в 6-тия месец, според свидетелските показания на св.•••••. С ангажираните от ищеца гласни доказателства, се установи пряка причинна връзка между привличането й като обвиняема, а впоследствие и предаването й на съд за процесното престъпление по чл.183 НК, и твърдяното влошено емоционално и психическо състояние. Установи се, че както досъдебното, така и воденото след това съдебно наказателно преследване, се отразило отрицателно върху живота на ищцата – семейство и социално общуване. Няма как настоящия състав на съда да не приеме, че наказателно производство не е ограничавало ищеца с твърдяните негативни психични изживявания - стрес и страх от повдигнатото обвинение в престъпление, макар и същото да не е „тежко“ по смисъла на НПК. С оглед на съдебната практика и установените факти, съда намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в предявения му размер от 25 000.00лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по и е адекватен да репарира претърпените от ищцата силен психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне през близки и съседи; притеснение, тревожност. Предвид уважаване на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се следва и основателността на предявената към нея акцесорна претенция за присъждане на лихва, от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 08.10.2020г. до окончателно изплащане на присъденото обезщетение. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно уважената част от исковите претенции. На основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., се определя възнаграждение от 2650, 00лв., в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т.3, с оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд